Jump to content
Порталът към съзнателен живот
pcheliza

Прегръдката

Recommended Posts

Прегръдката-какво е тя за всеки от нас?

Лично за мен тя е нещо много съществено и дълбоко,един проводник на чувствата и емоциите ни,било то радостни или тъжни,топли,

нежни или разтърсващи...при нея сякаш винаги настъпва едно взаимоотдаване!

Желая топлина и нежност на всички! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За последен път преди няколко дена се прегърнах с един човек.Това се случи като се разделяхме след срещата ни, която продължи близо час.Това, което мога да кажа за прегръдката е,че според мен е много важно нещо.Действа успокояващо и по някакъв специален начин те освобождава от негативната енергия.Така го чувствам аз.След този акт чувствах спокойствие и свобода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръдката би могла да бъде формална, но би могла наистина да бъде и много специална – един дълбоко съкровен и интимен акт, ако човекът, когото прегръщаш, е специален за теб. Тогава е възможно да се случат много неща: ако има сродство между вас и сте в унисон, се срещат не просто две тела, не просто две енергии, а душите ви зазвучават в прекрасно съзвучие и единството на Битието - радостният, възторжен химн на Живота оживява във вас. При прегръдката трябва да умееш едновременно и да получаваш, и да се отдаваш до степен да се разтвориш в другия или по – точно чрез другия. Това изисква тотална откритост, доверие, упование, любов…липса на себичност. Това е прегръдка, която стапя безлюбието на света и чрез която, прегръщайки едно любимо същество, ставаш едно с необятния Поток на Съществуването. Залогът е голям! Затова, Приятели, да се прегръщаме с Любов! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръдката-какво е тя за всеки от нас?

Лично за мен тя е нещо много съществено и дълбоко,един проводник на чувствата и емоциите ни,било то радостни или тъжни,топли,

нежни или разтърсващи...при нея сякаш винаги настъпва едно взаимоотдаване!

Желая топлина и нежност на всички! :feel happy:

"Лично за мен тя е нещо много съществено и дълбоко,един проводник на чувствата и емоциите ни,било то радостни или тъжни,топли,

нежни или разтърсващи...при нея сякаш винаги настъпва едно взаимоотдаване!"

:thumbsup::feel happy::feel happy::3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много обичам да прегръщам, както и обичам да ме прегръщат :)

и затова го правя доста често :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не обичам да се прегръщам с всеки. Дори като се замисля май с никой не обичам, само децата . Колкото и да ми е приятен един човек, чак пък да го запрегръщам. Някои като ги гледам, срещат се и като се запрегръщат и зацелуват, като че ли не са се виждали един цял живот. Пият кафе за половин-един час , че като почнат пак да се прегръщат за довиждане.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Някои като ги гледам, срещат се и като се запрегръщат и зацелуват, като че ли не са се виждали един цял живот. Пият кафе за половин-един час , че като почнат пак да се прегръщат за довиждане.....

Не този вид прегръщане имах предвид когато пуснах тази тема...съжалявам,че такова усещане е създала у вас.Иначе всеки усеща дали има нужда от

прегръдка или не,дори и да се виждат често хората...това не винаги значи "лигавене".

Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Да прегърнеш плюшено мече означава да се върнеш в детството.

:thumbsup: Към моята колекция от гушкащи се присъедини неотдавна едно тасманинско дяволче msnm.com.br027-08.gifd4eaf0a49a6e08b6a7324d310384cc63.gifА иначе това е въпрос на темперамент :feel happy: . Не всеки обича да прегръща и да го прегръщат което не означава, че не е любвеобилен и не изпитва дълбоки и искрени чувства. Важно е човек да е искрен и естествен, да е такъв какъвто е :feel happy: . Другото се нарежда от само себе си :). Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да прегърнеш плюшено мече означава да се върнеш в детството.

:3d_101:

Нали за това ставаше въпрос?

Мисля, че Томодаши много точно ни насочи към същността на прегръдката, при нея може да стане интензивен обмен на енергия, която при всеки човек постоянно варира. Не случайно най-ефективно средство да се утеши едно бебенце е точно прегръдката(съпроводена и с песен), когато е искрена, заредена с любов. В тежки за някой човек моменти също спонтанно го прегръщаме. Не е важно дали сме много близки , дали се познаваме отдавна, а дали изпитваме искрено съчувствие и любов.

Прегръщаме се в моменти на радост, триумф, победа.Така споделяме хубавите чувства и това ни зарежда взаимно.

Не обичам да се прегръщам с всеки. Дори като се замисля май с никой не обичам, само децата . Колкото и да ми е приятен един човек, чак пък да го запрегръщам. Някои като ги гледам, срещат се и като се запрегръщат и зацелуват, като че ли не са се виждали един цял живот. Пият кафе за половин-един час , че като почнат пак да се прегръщат за довиждане.....

хе-хе-хе казано е с чувство за хумор. Има различни култури и порядки, някои националности се прегръщат и целуват при среща , не знам дали му обръщат особено внимание, може би става формално. При мисълта, че някой непознат внезапно ще ме награби и запрегръща (припознал се, примерно), не ми става хич конфортно и приятно. Сещам се, когато срещнах една моя бивша студентка, дошла от Турция, махна ми усмихната насреща и докато се усетя ме прегърна и ме целуна. Неочаквано за мен, но при тях наистина така е прието. Изненадах се, дано не се е засегнала и притеснила, защото всъщност усетих добронамереност и искрена симпатия, която бе взаимна, и ми стана приятно. Ако можех сега да я срещна, мисля че бих я прегърнала и аз. И за мен, както и за mvm прегръдката е интимност и реално споделяне, макар и за кратко, на енергията и личното пространство, предполага ако не силни чувства, то поне искрена симпатия.

Хубава е тази тема, в нея има много любов и доброта.

Може би, ако по-често искрено се прегръщаме и усмихваме един на друг, ще живеем в един много по-добър и хармоничен свят. Вярвам в това.Прегръщам ви. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Прегръдката би могла да бъде формална, но би могла наистина да бъде и много специална – един дълбоко съкровен и интимен акт, ако човекът, когото прегръщаш, е специален за теб. Тогава е възможно да се случат много неща: ако има сродство между вас и сте в унисон, се срещат не просто две тела, не просто две енергии, а душите ви зазвучават в прекрасно съзвучие и единството на Битието - радостният, възторжен химн на Живота оживява във вас. При прегръдката трябва да умееш едновременно и да получаваш, и да се отдаваш до степен да се разтвориш в другия или по – точно чрез другия. Това изисква тотална откритост, доверие, упование, любов…липса на себичност. Това е прегръдка, която стапя безлюбието на света и чрез която, прегръщайки едно любимо същество, ставаш едно с необятния Поток на Съществуването. Залогът е голям! Затова, Приятели, да се прегръщаме с Любов! :feel happy:

По хубаво от това едва ли някой би могъл да се изкаже по въпроса :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз, примерно, като си лягам винаги имам 1 възглавница, която да гушна(прегърна). :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Аз, примерно, като си лягам винаги имам 1 възглавница, която да гушна(прегърна). :)

Мммммм възглавниците по принцип са 3. На две спя :sleeping: третата е резерва просто така за присъствие + 1 тигърче, едно дяволче и Бенетитко Перес Галдос който е на 101% обезпаразитен и хигиенизиран (паспорта му е напълно изряден ) иииии май става много.... Ами такава съм си сега какво да направя :unsure: ?

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръдката би могла да бъде формална, но би могла наистина да бъде и много специална – един дълбоко съкровен и интимен акт, ако човекът, когото прегръщаш, е специален за теб. Тогава е възможно да се случат много неща: ако има сродство между вас и сте в унисон, се срещат не просто две тела, не просто две енергии, а душите ви зазвучават в прекрасно съзвучие и единството на Битието - радостният, възторжен химн на Живота оживява във вас. При прегръдката трябва да умееш едновременно и да получаваш, и да се отдаваш до степен да се разтвориш в другия или по – точно чрез другия. Това изисква тотална откритост, доверие, упование, любов…липса на себичност. Това е прегръдка, която стапя безлюбието на света и чрез която, прегръщайки едно любимо същество, ставаш едно с необятния Поток на Съществуването. Залогът е голям! Затова, Приятели, да се прегръщаме с Любов! :feel happy:

По хубаво от това едва ли някой би могъл да се изкаже по въпроса :angel:

:thumbsup:  и аз съм на това мнение Fut!

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз, примерно, като си лягам винаги имам 1 възглавница, която да гушна(прегърна). :)

Мммммм възглавниците по принцип са 3. На две спя :sleeping: третата е резерва просто така за присъствие + 1 тигърче, едно дяволче и Бенетитко Перес Галдос който е на 101% обезпаразитен и хигиенизиран (паспорта му е напълно изряден ) иииии май става много.... Ами такава съм си сега какво да направя :unsure: ?

Хах и аз спя с 3  :lol:

3 големи и 2 малки по-точно :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръдката е нещо което много ми е липсвало в детството ми.

:) моята майка не ме прегръщаше и някак си това беше едно ненужно действие.

В края на тийнейджърството си осъзнах колко хубаво споделяне е прегръдката.

Сега не мога да се наситя на прегръдките на децата край мен,с моите деца се прегръщаме с повод и без повод,срещите с близки мои приятели започват задължително с прегръдка,най- милия безмълвен начин да изразиш радоста и любовта си.

Хората , имаме нужда от нежност ,а прегръдната е проява на най-дълбока и в същото време неангажираща нежност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръдката е остатък от атавистичното наследство на нашите прадеди, когато топлината е била жизнен фактор. Последстие в по-древни времена, хората са се срещали и пргръщали за да покажат добронамереността си един към друг. Не случайно в арабските страни до ден днешен дори едва познаващи се хора се прегръщат и целуват по три пъти (близките по седем пъти), защото срещайки се в пустинята пътниците, навлизайки в личното пространство на другия, са му показвали своите добри чувства, липсата на агресия. При нас, европейците прегръдката е придобила по- друга окраска-на споделена любов, споделени спомени, близост. В моето семейство, също като при didi майка ми беше противник на показната страна на чувства. Тя смята, че децата не бива да се глезят. За мен сега, това е необходимост. Аз също непрекъснато прегръщам и приятелите си и децата си. Смятам, че тази близост, споделянето на таплина, даряването на доверие и споделена обич, помага да се чувстваме не само обичани, но и да усещаме близоста си с другите, с онези, които наистина са важни за теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също непрекъснато прегръщам и приятелите си и децата си. Смятам, че тази близост, споделянето на таплина, даряването на доверие и споделена обич, помага да се чувстваме не само обичани, но и да усещаме близоста си с другите, с онези, които наистина са важни за теб.

също за да растем и живеем правилно, в хармония със себе си и света.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ръцете ми сами се отворят, за да прегърнат човека пред мен, най-силно усещам присъствието на истинската ми същност....

Когато ръцете на човека срещу мен сами се отворят, за да ме прегърнат, най-силно усещам, че и двамата сме деца на Вселената...

Ако не го усетя, значи това не е прегръдка, а просто формален жест на учтивост... И за него благодаря - той все пак може да стане началото на Пътя към искрената спонтанна прегръдка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди малко прочетох една мисъл на Б. Дуно за прегръдката и първоначално леко се смутих и учудих. В последствие след като вникнах по-надълбоко в думите му, като че ли разбрах какво е искал да каже зад тези думи, които за мнозина ще се сторят груби и шокиращи:

Казваш: Ще прегърна този човек от любов. Мислиш ли, че с прегръдката изявяваш любовта? Като прегръщаш, ти взимаш нещо от човека. Прегръщаш някого, за да го задържиш. И змията прегръща, но нейната прегръдка чупи костите.

Из „Добрата постъпка“ – ООК, 24 май, 1933 г.

Подчертаното е от мен. Разбира се, аналогията със змията е дадена само за да покаже разликата между желанието и любовта, като в никакъв случай не бива да се отива по-далече в интерпретирането и. Когато хората се прегръщат има взаимност, споделеност, и двете страни изпитват пълнота, положително и приятно чувство, ... привързаност. Прегръдката е израз на едно чувство за взаимозависимост (най-често на емоционално ниво). Всичко казано не означава, че в прегръдката отсъства любовта или че тази любов е фалшива. Да, вярно, най-често тя е предимно на егоистично ниво с минимални изключения. Например майката прегръща детето си, защото самото дете се нуждае от сигурността на прегръдката, а не тя самата. То се чувства зависимо от майка си. Прегръдката е начин да я запази за себе си. Разбира се в повечето случаи майките също се нуждаят от прегръдката на детето си, но това вече е любов примесена с елементи на егоизъм. Чистата любов няма нужда от това; тя дава, без да иска нищо в замяна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut
:feel happy: Значи когато прегръщаш трябва да го правиш с чисто чувство с чист мотив. Да съзнаваш своите мотиви и да имаш желание единствено да отдаваш безкористно без да очакваш да получиш. По принципа на изворчето :) . Поздрави! Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръщам тогава когато не мога да обясня чувствата си към някои или радоста от общуването ! Стискам силно .... и често ми се насълзяват очите .Обичам да прегръщам хората около мен ... да им подаря радост така ! 

Кой не обича това ?!

Прегръдки за всички 

zoomerib6.jpg

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЗА мен е това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви разкажа за една случка която преживях преди много години,когато бях ученик в осми клас.

Отивам на училище минаваики до Лъвов мост.

Разминавам се със стотици хора.Изведнъж наи-ненадеино изкача от тълпата някакво красиво момиче.Срещу мен.

Проговори нещо,не знам и аз какво и се втурна към мен.И познаите какво стана,прегърна ме.

Това беше през зимата,тоест прегръдка яке в яке.Обаче беше доста енергична в хвърлянето и прегръдката.

Аз  естествено се опитах да се отскубна от нея защото си помислих,сега загазих.Тоест беше ми ясно че по-никакъв начин нямаше как да имам момиче приятелка наи-вече заради родителите които щяха да ме помислят за извънземен ако им кажа че искам да се срещам с някого и да дружа с него.И естествено защото бях загубеняк и не особенно привлекателен.

След малко отнякъде се появи неина приятелка и ми обясни че момичето било в криза и се извини.

Този момент на прегръдката,на говора на двете момичета стана тъи неочаквано за мен.Като се има предвид че съм и доста стеснителен си представяте каква беше ситуацията.

Наи-лошото беше че просто нямаше начин да се сприятеля с това момиче,а тогава наистина почувствах че някои може да ме обича.

Определено момичето беше попаднало в някакво особенно състояние,тоест нуждаеше се от някаква прегръдка,от това да почувства привързаността на някого към нея.И именно в такива състояния аз,слаб  човек изглеждащ по начин по които всеки ще се сети че не мога да го нараня се появявам пред нея.

Все едно бях мече за нея.Все едно прегърна мече. :3d_163:

И аз така се почувствах все едно прегръщам мече,едно хубаво,жизнено същество.

Тя не искаше да ме разцелува или други работи,просто да ме прегърне.

Като се замисля че все казвате че любовта от пръв поглед не съществувала.

А как тогава едно момиче ме прегърна,мен едно слабо и не добре изглеждащо същество.Само защото знаеше че няма да я нараня.

Като се замисля дори един спомен от невероятна прегръдка на човек може да ме направи щастлив.

След толкова години преусмисляики някои спомени можеш да разбереш че има и добри хора.

Това е невероятно. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

...

Боже каква душа имаш само :3d_015: . И знаеш ли кое най- много ме кефи? Харесва ми това че въобще не ти пука за правописните грешки и че си много искрен и естествен :). Прегръдки и от мен d4eaf0a49a6e08b6a7324d310384cc63.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×