Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

21. Рождението

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба - песен

Във мрак, тъмнота - песен

Псалом 23

Лука 2

Беседа:

Рождението

Молитвен наряд за край:

Утринна молитва на ученика

Господнята молитва - молитва

Господи, влей в мен живи космични сили

Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда - трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Може би, тази идея ви е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи, доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. Ангелите, като възвестяват "днес се роди Спасител", определят, каква радост носи той на човечеството: мир - най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата - това е мирът. Може да се роди само онзи, който носи мир - вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мира в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обаче, когато дойде онази основна Божествена мисъл, тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива, като новородено дете. Това, което християнството нарича "идване на Духа", то е тази Божествена мисъл, която едни наричат "подсъзнание", други - "съзнание", трети - "свръхсъзнание"; теософите я наричат "събуждане на висшето Его"; окултистите - "появяване на сюблимното" и пр. Когато дойде във вас това положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се мени. Някой ще каже: "Аз имам тази радост", не се минава половин час и гледаш тази негова "радост" изветряла! Тази радост е преходна, несъобразена със Закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира и ти почваш да плачеш. Някой казва: "Аз имам мир, спокоен съм"; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир.

Ако само опитностите със страдания и вълнения могат да определят дали мирът в човека е действителен или не - то не можем да бъдем сигурни никога дали мирът в нас не може да "изветрее", защото нямаме представа какво би могло да предизвика изветряването му.

По какво се отличава обикновената преходна радост от непреходната - тази, която е съобразена със Закона? Можем ли да ги различаваме преди да е дошло изпитанието им? Можем ли да подлагаме радостта и мира си на "виртуални изпитания", за да ги проверяваме?

Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: "Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост." И прибавям: "Сега усещам приятност от живота." Той си казва: "Този човек е много добър", но и аз казвам в себе си: "Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. Затова има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича "спасение". Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: "Страдание, ти си ми потребно, за да се родя." Ако страдаш повече, това показва, че си по-близо до Бог. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост.

Можем ли да смятаме съ-страданието, за което говори Учителя, за такова виртуално страдание?

Ако страданието дойде до крайния предел, то каквото и друго страдание да се появи, то не би могло да наруши мира и радостта, родени след него. Но как да познаем, че това е крайният предел?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че крайният предел на страданието е болката, която изпитваме, ясно осъзнавайки невъзвратимата и безусловна загуба на нещо скъпо за нас. Преди това ни боли при предположението, че можем да го изгубим, после при процеса, в който го губим, после при надеждата, че не сме го загубили завинаги и някак може да се върне при нас, после при чувството за вина - представата за ситуациите и условията, при които не бихме го изгубили, но сме ги пропуснали. Накрая идва опустошителната болка на съзнанието, че нищо не би могло да ни спаси от тази загуба и с нищо не можем да я върнем.

Тогава (ако позволим) се ражда съзнанието, че ние всъщност никога не сме притежавали това, което сме загубили. Само сме си въобразявали, че то зависи от нас и ние зависим от него, че можем по някакъв начин да носим отговорност и да манипулираме събития и съдби. Ражда се свободата и безусловната любов. Раждат се радостта и мирът.

Но преди тях е нужно да стигнем до крайния предел на болката - мястото и моментът, в който спираме да се борим и започваме да живеем.

Числото 1000 има три нули, които показват трите условия, трите етапа, през които ще минете. В 1000 години трябва да формирате три тела - в крайната нула ще формирате вашето физическо тяло, като минете във втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влезете в третата, ще формирате вашия ум. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлезете нагоре и ще кажете на Господа: "Ето ни пред тебе, Отче - сега и ние можем да работим за тебе." Това е раждането
.

Рождението

Тези три условия - три етапа - еднократен процес ли са или важат за всяко малко "раждане"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, благодаря за беседата. :)

Тази беседа е държана почти преди 100 години от Учителя, на Рождество Христово, 1915 г. Ето някои мисли, които много ми харесаха и бих желала да ги споделя в навечерието на Коледа:

Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“.

Чели сте в Битието, че Бог направи човека от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царил процеса на „вдъхването“, а сега и процеса на „раждането“. Аз бих ви обяснил думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тази дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче, ще дойде ден да я разберете.

Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез този закон Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятие. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане, значи да се зачене и роди дете“. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му. И когато кажем: „Роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта.

Докато няма знание, човек не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата „прераждане“ подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи, и ние тука на земята не вършим друго, освен преработване известна опитност, която сме придобили от милиони години.

...

Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници и всичко това ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави, и то е Христос.

...

И тъй, Христос се яви. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всички ви. И туй, което хората наричат „възкресение“, то е раждане,...

Рождението

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×