Иванка Калбурджиева 49 уведоми модератор Добавено Август 31, 2008 Молитвен наряд за начало: Песен:В зорите на живота, Молитва: Молитва на благодарността, Молитва: Кратка молитва Беседа: Многоценният бисер, 19.04.1915 г., София; от книгата Духът и плътта, цикъл Неделни беседи Молитвен наряд за край: Формула: Господи, да възрастне в мен Божественото, Формула: Ще се уча и ще Ти служа, Молитва: Отче Наш Преди беседата е добре да се прочете Матей 13:46 ...казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуска от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор, не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена; понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли – не може, да го изрита – крака няма, да му каже „Излез вън“ – език няма. Дохожда ̀и на ум да го направи ценно: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно.“ Ето учението на Христа, който казва: „Възлюбете враговете си.“ Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който вие плащате скъпо; не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам, ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери? Вие казвате: „Условия нямаме“; жените казват: „Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват, условия нямаме, къща нямаме, това и онова нямаме, не можем да работим“, а мъжете от своя страна казват: „Не можем да работим, защото жените ни смущават – това нямаме, онова нямаме, обществото ни пречи“ и спират. А тази мида не казва, че няма условия – без крака, без ръце, без език и без човешки мозък тя от пясъче създава бисер и Христос я похвалва. Аз ви питам не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече. ...казва се в Писанието: „Христос дойде на Земята да ни изяви Отца.“ По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас. Многоценният бисер Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Донка 6956 уведоми модератор Добавено Септември 7, 2008 (edited) Днес няколко срещи и разговори ми напомниха колко лесно се изкушаваме да мислим и постъпваме като тези слепи учени: Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал да проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Само че как да разберем чии очи са слепи, вдлъбнати и чии виждат? Според мен идеята на анекдота е, че слепи очи, вдлъбнати са очите на тези "учени", които не могат да приемат разликата в очите на другия и смятат, че очите на всички трябва да виждат еднакво - съответно се грижат различните да "прогледнат". Хората не трябва да бъдат еднакви. Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен: всякога трябва да съществува разлика между хората.Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична – както в тоновете на музиката има различие, и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Многоценният бисер Какво означава "хармонична разлика - тя съществува ли си по принцип и по рождение - само е нужно да я видим, усетим - или ние сме тези, от които се очаква да хармонизираме съзнателно разликите помежду си? Редактирано Септември 7, 2008 от Донка Сподели това мнение Link to post Share on other sites