Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Орлин Баев

Науката в България

Recommended Posts

Орлине, Макс, да ви обяснявам ли, че болшинството от тези 90% от преподавателския персонал в т.нар. висши учебни заведения, за които говорех и през ум няма да им мине да потърсят и да надникнат в сайт, като този.

Въобще доста идеалистично си настроен Орлине :) . За съжаление това, което описвам е факт; говоря от преки, лични наблюдения, дори са ми го споделяли хора от тази същата категория, която описвам. Да, за тях това също е голям труд, за жалост - напразен: безсмислена и непригодна за нищо тема, компилация и дори откровено преписване на чужди разработки ... И защо го правят ли - ами някои от тях са все пак дотолкова интелигентни, че съзнават, че това си е чисто и просто преливане от пусто в празно, но ... времената се променят, студентите по дадена специалност намаляват и първи изхвръкват тези, които са без докторат. А съкратят ли ги, каквито са кадърни, едва ли ще си намерят лесно друга работа. Някои от тях са се изхитрили просто да се зачислят за аспирантура и я влаааачат с години, защото хем им е ясно, че не могат нищо да защитят, хем са в по-добра позиция от тези, които все още не са започнали.

А иначе примери като твоя и аз мога да дам - съученичка 1-2 випуска преди мен, изключтелно умно и красиво момиче, която после завърши мисля международни икономически отношения и ... тъй като няма връзки в дипломатичеката кариера (и явно не е пожелала да направи друг компромис - със себе си - и да се лансира сама с красота и чар) се върна в Ямбол и стана търговец на автомобили Мерцедес. Само след няколко години стана така, че в нашия сравнително малък и доста беден град започнаха да се продават на година повече автомобили Мерцедес, отколкото във всички други големи градове (и то като абсолютна бройка!) с изключение май само на София. Как се чувства душата й - не знам; и аз се чудех защо точно тя е решила да продава ... коли - нещо от което нито разбира, нито предполагам я вълнува особено. Но не искам да я съдя - животът й не е лесен, знам, че имаше сериозни семейни проблеми, а сигурно има и много други неща, които не зная ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че съм кой знае колко идеалистично настроен. А най-малко ме интересува мнението на преподавателите от еди си къде си. Честно казано, интересува ме моето мнение и действия, доколкото те не вредят другиму.

Ако човек вечно чака някой да му уреди реализацията - университета, държавата, шефа му, Господ или който и да е - дори да бъде "уреден", самочувствието му и реализацията му вечно ще зависят от този / тези някой. А "уреждането", на каквото и ниво да е, става рядко и на цената на продажба на собствената индивидуалност. Това е порочен психичен механизъм - робски. Според скромната ми личност, ако имаш наистина научна изследователска мисъл, ще можеш да я реализираш дори против условията в които си и пак ще постигнеш това, към което се стреми същността ти - далеч не само пари, но и тях също! Когато правиш нещо от сърце, целият Живот е зад теб и ти помага.

Няма такова нещо, че докторатът е безплоден и безполезен. За защитаващите го като някакво спасение, може би, но защо в тях да фиксираме вниманието си?! не съм идеалистичен, просто наблюдавам колегите си. Тези, които правят докторски рисърч имат пълна свобода на избор на темата си, на интензивността на работата си и усилията си. Това за преписването ми звучи дори смешно - специално отнесено до когнитивната наука, от позицията на която говоря. Момчетата, които са се хванали с докторати, са истински въодушевени и отдадени - познавам ги всичките. какво ти преписване - изисква се пълна оригиналност. Защитата не само на доктората, но и на магистратурата става на английски пред комисия от цял свят - професори по когнитивна наука от най-реномираните световни университети, по време на лятната международна школа. На тази школа, между другото идват около сто участници от цял свят, от всяка точка от глобуса. Изискванията са наистина много високи - международни. Защитен докторат или магистратура по когн. наука в НБУ важи в цял свят без приравнителни изпити, а на дипломата се разписват световни учени. Това е реалност! Ако в другите университети или в тази имитация на нещо си БАН нещата са както ги описваш, специално по отношение на когнитивната наука са различни. Съгласен съм, че това е частен случай, но аз съм в него и за мен не е толкова частен! ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нов Български Университет, където се развива този връх в съвременната психология, се е включил в рисърч на Оксфорд, течащ вече десетина години: когнитивна наука на религията. Изследват се ключовите психологични процеси, участващи в религиозното вярване. Това е много вълнуваща област и засега в Б-я интерес към нея има само един румънец, пост док в НБУ. Ако навляза в тази вълнуваща област за в бъдеще, със сигурност ще споделя! ;)

Пожелавам ти да имаш този шанс!!!

Би ли дал линкове по тази тема!

И наистина в БАН господстват старците, които както те се шегуват (вярно!) :

"Ще седим тука, ако ще й с памперси ( за възрастни) да ходим"

НАвремето много лаборатории и институти са създавани специално за "червени роднини" и целта е била да си клатят краката и да получават заплати. А малките трудолюбиви пчелички са им били подчинени. И после отлетяха на Запад!

Имам позната асистентка - много я товарят, (добре, че мъжът и е с висока заплата), тя преди беше на 300лв., сега с извънреден труд е малко повече.

Една приятелка направи трудове за един професор и после съкратиха бройка и й биха шута, а той си назначи племенница на нова длъжност.

Ето това е реалноста!!!

Сега чакали одит на БАН, ще съкращават институти, хора. И пак червените гниди ще се залепят здраво, а другите - ще ги отвее вятъра.

Може би сриването на науката е част от глобалната профанация на образователната система...

но това е друга тема-океан

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Viki3, мисля, че за да има решение на проблемите в България е добре да си отговорим на важни въпроси първо.

Сетих се за "черния дроб"-Ето, време е да си отговорим кои сме, и какви сме:

Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва, коя да властва, но по-добре ще бъде, всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но обръщам внимание на тях, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика. Например, между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят като вас. Не мислете, че като сте черен дроб, сте много културни; но това състояние, в което се намирате на земята, е много несигурно, защото между вас има много разделения. И вие българите, не знаете на кой Господ да служите: англофили, русофили, германофили, затова се кръщавате с много имена. Казвам: обърнете се към Господа и Нему се прекръстете. Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добре да го замътите, защото иначе ще излезе запъртък.

Из Разделено царство

Мисля, че шуро-баджанащината и това - наши, чужди е пречката. Всеки човек може и трябва да има шанс да покаже способностите си и да има шанс да работи и да е щастлив. Има място и за наука и за строителство и за култура. Важно е да сме човеци, а не вълци едни за други...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Здравейте отново!

Някой от вас в течение ли е с реформите в БАН?

Наскоро научих, че промени в структурата ще има и в останалите академии от бившия соц. лагер.

Примерно - Чехия, Словакия, Унгария.

Интересно ми е как обикновените хора казват - по-добре да се закрият академиите, а не да се наливат пари в тези нещастни институции,

а пък научните работници по червени потници казват - как искате да правим наука без пари?

Да, въпросът има няколко лица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Днес попаднах на тази лека статийка, която казва, че за наука държавата ни отделя 0.079% от БВП.

Ако погледнем колко отделя ЕС за наука... и ако се върнем 30 години назад и видим колко сме отделяли за наука по време на комунистическия строй, ще видим, че нещо сме излезли от коловоза!?

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4953211

Цифрите за наука е хубаво да са цели проценти - и даже - няколко. Примерно 3-4%.

С други думи!?

В тази статия пише, че БАН получила финансиране по 7 Рамкова Програма 2.4 милиона - колкото е финансирането на един проект по Мария Кюри... Бедна ми била фантастиката!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте приятели, аз също карам в момента докторантура. Имам още година и половина , да се надяваме , че ще успея да си напиша дисертацията спокойно и успешно.

Като прочетох постовете на Максим и други колеги, виждам, че навсякъде е едно и също.

Аз просто изкарах страхотен късмет,който ми беше нужен, въпреки най- високата си оценка на писмения изпит и голямата разлика с другите кандидати.Тъйкато не бях фаворит на професорите си, понеже идвам от друга специалност, те не ме познават/ само една магистратура съм изкарала при тях/, стопиха разликата на устния и дори останах назад с 25 стотни.Бяха готови на всичко само и само да ми докажат, че не съм аз подходящия човек.Но нямаше как да скрият факта, че аз съм написала най- добрата писмена работа, като изпитът е изцяло анонимен.Нямаше как и отпуснаха още бройки и ето ,че се случи.В крайна сметка следвам докторантура в избраната от мен специалност.

Като изненадах всичките си скептични преподаватели приятно, за някои може и да не е чак толкова приятно.

На всичкото отгоре оказва се, че за тази специалност в близките години няма да разкриват докторантски бройки.

Какво ще правя след като изтекат тези 3 години и аз напиша дисертаията си не смея да мисля.

Като преподавател, асистент не вярвам да се пласирам, освен ако пак не стане някакво чудо,както и с докторантурата.Хахах

Но като цяло съм се устремила навън, към Лондон, където имам приятели и има много академии, със специалност мода, имат много програми Постдок и предлагат и всякакви други позиции на конкурсен принцип. Надявам се поне там да стават малко по- честно нещата. Склонна съм да вярвам, че това е така.

Наскоро станах член и на СБХ и там виждам голяма застоялост и ограничения, наложени от по- възрастните художници, които бяха съвременници на един друг режим.Има ли смисъл да разказвам за всичко това, след като всички, които сериозно се занимават с изкуство, млади кадри на академията знаят за това.Но никой нищо не прави, защото такава е системата. И в академията и в СБХ.

Каква работа може да си намери в България един художник освен преподавателска. С или без докторска степен се получава все същата ужасна въртележка от шуробаджинащина.Любимци, роднини, приятели на приятели и така. Реалните качества и заслуги на личността не се разглеждат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Понеже Ина написа разни работи, които ме накараха да прочета темата отново, смея да кажа, че продължавам да твърдя, че заплащането в науката на Запад е ниско.

Един водопроводчик може да изкара повече пари от професор. И не само може, а и го прави.

Или пък секретарка да изкара повече от двама професори. Викате каква секретарка? Ми специална, лачена и тачена.

Така че няма какво да се тръшкаме - решил ли е човек да рови из науката, все едно е решил да рови в боклукчийски кофи...

А това, че имало графи за заплащане в зависимост от образователния ценз - важи - но за държавната работа.

В частния сектор също има графи, ама там цифричките са различни...

Не искам да ви карам да се тръшкате, или да се настройваме негативно, просто споделям.

Човек като е взел решение какво го вълнува, го следва.

Просто да не си създаваме илюзии, че като професор някой някъде има много пари.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Емиле, може би си прав, но не напълно.Зависи къде си професор, първо, зависи каква е научната ти и преподавателска дейност, а защо не и частен бизнес, да не говорим , че много от професорите влизат и в политиката, а там също има много пари.

Но дори и само като лектори пак парите не са чак толкова малко.

Но си прав кръстът всеки сам си го носи цял живот, все едно си белязан.

Остави ги водопроводчиците да си гледат тяхната работа и лачените секретарки и тях, с половин мозък.Хахах, ПОздрави!

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Аз съм си демагог.

Но сега нямам желание да демагогствам. Ако приемем, че някои професори получават повече, а други по-малко от водопроводчик, то тогава излиза, че всички хора в екипа на професорите с по-малките заплати получават по-малко от водопроводчик... а нека признаем, че по принцип професор се става на стари години и то не всеки... с други думи - either the camel or the camel-driver... тоест този професор почти целия си живот ще е взимал по-малко пари от водопроводчик.

Идеално за вестникарско заглавие...

"Професорите на Запад взимат почти през целия си живот по-малко от водопроводчик"

Естествено, да не се хванете за думите ми? Пиша го на шега и малко на истина.

Шегата за парите, но истината е за бавната реализация в науката. Иначе познавам двама професори, които са станали професори на 31 години, ама то това е мисия невъзможна за повечето хора... то това си е до акъл и до късмет.

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе то и аз познавам един изключителен ум и вече професор, който също е бил в 30-те , когато е станал проф.д-р Св.Стефанов, той е всепризнат ум в цялата академия, но той е изкуствовед има много малко изяви като художник, създал всеизвестната група XXL,алтернативна група за съвременно изкуство, която беше оперирана откъм всякаква пошлост и комерс и е оставил сериозна следа в българското съвременно изкуство. Но при художниците е малко по- различно. Постигането и на доцентура и на професура са свързани освен с теоритична работа и с някакъв авторски проект и т.н.Откриване на нова техника или нов термин в изкуството, принос от такъв род. Не на всеки художник, колкото и брилянтен да е, му се занимава с академична работа.Да не говорим научна.Но това не пречи да е откривател и пионер от най- висок ранг.

Дадох пример с проф.Иван Газдов, който на 60 години ще става доктор, а е измислил графикатурата и има изключителен принос в графиката и плаката.Той е брилянтен художник, просто е нямал научните амбиции да пише за това, което всъщност е измислил, изобретил.Както и хиляди други сега по новия закон тичат да стават доктори, при положение, че вече имат блестящи кариери като художници и са световни имена.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Чакай да видя Свилен Стефанов... оппп - на 31 години е приключил с докторантските си години.

...

Няма страшно, в България нещата са на обратно! Не бойте се, има още до дъното. Само да не вземем да копаем с лопатите в търсене на по-стабилно дъно!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж няма какво да се заяждаме, големите имена са си просто големи имена .Проф.д-р Св. Стефанов в момента е на 42,43,а е заместник ректор на академията, и това не е малко като ангажимент ми се струва.Брилянтна академична кариера, не случайно го давам за пример.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

А, заяждане, аз си правя вербална гимнастика, че съм се хванал тука пред глупапютъра и вече се схванах.

Имаме си една унгарка, днес я разпознах по раираните гащи, унгарците много ги обичат, незнайно защо.

Имах вече една колежка унгарка с подобни.

И сега си се кефя, че я разконспирирах...

Абе, изкукуведите, "бел епок" да не идва от Бело Барток?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не няма . Бел Епок/Belle epoque/ значи красивата епоха, периодът от 1890-95 до 1914.Особен период, дори един от последните стилове в модата, които са разпознаваеми.Време на красивата безметежност и многото изми в изкуството,визирам живописта, но и разцвет на киното и фотографията, особено модната фотография.Красота и теория на красотата, съпътствана е от стила ар нуво в индустриалния дизайн.

В модата това е времето на свръх богатите и лукса доведен до разхищение и разбира се така всеизвестният S-силует.Изпъкнал бюст и изпъкнало дупе.Бели, копринени дантели и последните издихания на корсета, който ще отпадне и ще се превърне просто в бельо.Жената ще се еманципира и ще се освободи от него по- късно и през така наречениете Jazz age , годините на многото свободни мъниста и пълната сексуална разкрепостеност ще достигне своя връх на свобода както в професията , така и в личния си живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Леле!

Бело Борток /абе, нямам идея що е Бела Барток на български/ - е роден ... познайте къде!?

Надьсентмиклош!

А какво има там?

Сега нищо, ама едно време братята унгарци са го изкопали и сега стои изложено в Музея на Историята във Виена на Мария-Терезиен-Плац!!!

Съкровището на хан Кубрат!!!

Ах, този Бело, знае къде да се роди - почвам да се ровя за него...

http://en.wikipedia....Nagyszentmiklós

Eто и един здрав нашенец -

Bulgar_warior.jpg

Прочетете за символизма на възела на опашката на коня - няма друг такъв възел при персийци, авари и алабари.

Булгаааар!!!

======

Хубаво е да виждаш чужденци, така поне научаваш нещо за страните, от които идват...

Ето, сега за пореден път си припомних Ласло Мохой-Надь и Ендре Фрийдман /по-известен като Роберт Капа, заснел десанта над Нормандия/.

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много странна връзка си направил, Емиле!

Бела Барток е унгарски композиор и пианист, който проверих, още щом го написа първия път.Не разбирам каква връзка правиш със съкровището от Над Сент Миклош?

Ето какво пише за композитора в www.wikipedia.comhttp://en.wikipedia.org/wiki/B%C3%A9la_Bart%C3%B3k

280px-Bart%C3%B3k_B%C3%A9la_1927.jpg

Bela Bartok

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Връзката между Бело Борток и съкровището от Надьсентмиклош е толкова връзка, колкото би могло да има връзка между Елиас Канети и Сексагинта Пристис.

И понеже казах Елиас Канети, чудя се кога ли София ще роди Нобелов лауреат?

...

Иначе по темата - съзнавам, че много трудно би било за финансовия ни прислужник /пардон, министър/ да отдели дори 1% от БВП за наука, при положение, че ... знае що за качествен театър струи от Академията /нямам предвид Театралната Академия, а Академията на Науките или май е по-скоро Академия на Неуките/. Така че нямаме никакъв повод да искаме да му викаме, че бил простак и безпросветник, то и аз не бих им дал пари на БАН.

Нужни са реформи, ама кардинални.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам за положението в БАН, въпреки, че някои от изкуствоведите защитават докторски степени към БАН, не знам каква е разликата , но като цяло НХА е по - разкрепостена от БАН, ми се струва. И темите им са страхотни върху , които работят моите колеги.Задължително трябва да се издадат някои от тях, защото са подходящи и за крайно нужните учебници за вузове като НХА,Софийски университет, Нов Български университет и Великотърновски университет, та дори и Натфиз/художнически дисциплини, като сценография, мода и анимация/.Но цари тотално безпаричие и липса . По кой начин да се реализират тези проекти?Крайно нужни при това.Написани на съвременен език от млади хора.

Само някакви старчоци ни управляват и ни принуждават да ги цитираме и да им купуваме буклуците.Малко и аз се развълнувах тук.Но си е така.Не може да има само един човек, който пише научни трудове и книги, материали за мода.Искаме да се публикуват нашите трудове, които са базирани на западна литература, която сме купували сами, без спонсори..., неща които са издадени 2010, 2011...просто последни данни , последна информация, омръзнало ни е да се предъвкват едни и същи автори, едни и същи колекции , едни и същи социокултурни фактори.

Но никой не цени новото, което е много по- съвременно , много повече в час със световния език, проучвания изобщо цайтгайста на времето.

Мен лично това ме дразни, това бих променила..

И не можем да караме с тази допотопмна библиотека, срамота! Дори и за Народна библиотека важат тези неща. Не се купуват нови книги, нови издания!

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

На мен ми хареса как ги "пенсионираха" част от феодалите - пенсионират ги съвсем нормално и на следващия ден - хоп - почват на граждански договор, докато Господ не ги пенсионира.

Или съкращаването на институтите - закриват един, обаче в съседния се оказало, че има остра липса на персонал, та назначили всички в другия. Ама понеже там нямало възможност да работят, се наложило да ги поставят в новоосвободената сграда на съкратения институт... с други думи - хората дори не се наложило да си изпразнят шкафчетата и да ходят някъде, просто завъртяли две табелки и шапка на тояга.

Иначе нямам идея какво стана с проекта за университет, но ми е чудно как би се реализирал...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

По принцип университетите взимат дисертациите в електронен вариант и ги "обнародват" като ги публикуват в интернет страниците си.

Така всеки човек може да получи достъп до желаната от него информация.

Има клаузи кога това да стане - за случаите, когато работата по темата не е приключила - с максимална отсрочка до 5 години от датата на защита на докторанта /това лицензионно споразумение се подписва в деня на защитата/.

И всичко "6".

...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои хора нямат пенсиониране,аз се чудя как не им омръзва. Това важи и за директори на общински галерии и Председатели на дружества на художници и т.н.На всеки 3 години трябва да се сменят хората на възлови места и да се излиза с нови платформи!

Всичко тече всичко се променя !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип университетите взимат дисертациите в електронен вариант и ги "обнародват" като ги публикуват в интернет страниците си.

Така всеки човек може да получи достъп до желаната от него информация.

Има клаузи кога това да стане - за случаите, когато работата по темата не е приключила - с максимална отсрочка до 5 години от датата на защита на докторанта /това лицензионно споразумение се подписва в деня на защитата/.

И всичко "6".

...

Нашите висят в библиотеката и прашасват.Ако имаш интерес не можеш да копираш нищо, освен ако нямаш съгласието на дадения доктор, което е малко сложно, ако искаш да го цитираш например.Ама то колко ли доктори по мода има изобщо.Аз лично знам за 2-ма, които са станали.Проф.док.Любомир Стойков и док.Мариела Гемишева.На Любомир Стойков съм чела всички книги, а на Мариела съм й чела дисертацията...

Едва последните 5 години излязоха качествени хора, които да искат да стават доктори и никой все - още не е защитил.

От 2011 сме 3-ма.От 2010 са 3-ма и от 2008 има двама.Това е цялата история на младата специалност Мода и да искаш няма какво да прочетеш на български, чета само научни статии от Щатите и Англия,или адаптирани на английски, защото това е езикът на който говоря, чета и пиша прекрасно.

Засега съм поръчала и копирала 5 книги, които са ми настолни, основни трудове по моята тема за архитектура и мода. И сега трябва да допълвам с още доста статии, трудове и други книги.

Като цяло чета само академичен английски, включително интервюта и анкети, всякакъв тип проучвания.На български zero.Никой нищо не е писал освен проф.док.Л. Стойков.Всички знаят това и много внимателно си избират тема, защото после трябва да търсят литература.

По тази причина много докторанти се отказват от свръх интересни теми, в името на защитата изобщо, примиряват се с по- срещани и обсъждани.

А то каква ли литература изобщо има свързана с изкуство и култура се питам аз ?Пак нулева, само до Ренесанс, Барок и Рококо.Плачевна работа, а хората са писали, писали, светът толкова е израстнал и продължава да расте, само ние сме в джунглата.Изнасят се лекции, правят се конференции в Оксфорд и навсякъде.Но всичко е платено, цялата информация е платена.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А и другото което е със стипендията дето получават всички редовни докторанти се чудиш да живееш ли или книги да си купуваш?

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×