Донка

Съветите на Учителя

211 мнения в тази тема

Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото. Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки. Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.

Чистите мисли откъде се добиват? – От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви.

Чисти мисли, чисти чувства и чисти желания

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие не сте изучавали закона. Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си?

Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква.

Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота?“ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш.

Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили.

Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим.

Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен.

Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда?“ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда.

Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва.

Питате: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш.

Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш. Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш. Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането.

Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът!

Даване, вземане и прилогане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един анекдот. Един царски син се е качил на гърба на слона и казва: „Знаеш ли, че аз съм царски син?“ Слонът го хванал с хобота си и го турил на земята и казал: „Може ли да се качиш на гърба ми?“ Взема го от земята и пак го качва на гърба си. Казва: „Не ми хлопай по главата, защото моят нос е по-дълъг. Аз те нося, то е от моето снизхождение, не ми тропай по главата.“ Когато дойдем до един силен човек, трябва да знаем, че ние не сме царски синове, но да поблагодарим. Туй дете трябва да погали този слон и да му каже: „Много си добър.“ Като дойдеш до един силен човек, кажи му сладка дума, хвърли му един мил поглед, да бъдеш признателен. Ние казваме: Какво от това? Ако е силен, не е Божествен. Силният човек е благороден, като те види паднал на земята, качи те на гърба си. Какво ще кажеш? Като дойдеш до вкъщи, пак те хване и те сложи, ще ти каже: Сбогом. Често в Библията се казва: Вие, силните, носете погрешките на слабите. Слабите какво да правят? Слабите да благодарят на Бога. Аз, ако съм слаб човек, ще кажа на силния: Благодаря ти на тебе, че ми помогна. Кажи на Господа, който живее в тебе: Благодаря, че ме научи на много хубави работи. На Господа, който живее в тебе, благодари, че те е научил на много хубави работи. Аз не може да му предам. Предай му ти моята благодарност за доброто, което Той ми направи. На тебе благодаря и на Господа благодаря, не му търся повече. Аз не съм като онзи, който търси Господа в небето. Аз, ако му казвам, още така ще кажа. Пък после, като отида в небето, ще благодаря на Господа. И в небето, и там ходя. Небето за мене съвсем друго представлява. За мене небето представлява един свят неопетнен, на абсолютна чистота и светлина. Един свят на абсолютна музика, на абсолютно благо, дето всичките мислят все за добро, добро да правят.

Явих ви го!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та ви казвам: Сега, ако ме слушате по закона на Любовта, вие ще разберете работите. В Любовта всички неща имат смисъл. В Мъдростта, всички неща имат смисъл. И в Истината всички неща имат смисъл. ВЪН ОТ БОГА Е БЕЗСМИСЛИЕТО НА ЖИВОТА! Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как. Като дойде някой човек, изисква се голяма прозорливост, да разбереш от какво има нужда той. Той има едно потайно желание, има нещо, от което той се нуждае и ако го намериш, то е важното сега. Една твоя дума може да го огорчи. Един твой поглед може да го огорчи. Ако няма прозорливост, ти няма да знаеш как да постъпиш. Като дойде той, ти можеш да го погледнеш така мило, че още като влезе той, отвори му се сърцето. Не е лесно човек да бъде в пълната смисъл човек! Не е в свиването на очите, но важно е съзнанието в дадения случай. Като видя някой беден човек, аз пазя моето съзнание да има правилно отношение към него, а не да кажа: „Този човек откъде е?“ Казвам: „Този е един човек, когото Бог праща при мене“. На библейски език казано: Този бедния човек Бог го праща при мене, да ме опита, какво зная и как ще постъпя. И като го видя казвам: „Божи пратеник е той!“ Той не знае това, но аз го знам. И казвам: „Заповядайте, влезте, седнете!“ И почвам да се разговарям с него. А иде някой, когото дяволът е изпратил. И той иска да ме изпита. Той е богат, учен. Тогаз като го видя, аз си свия веждите, навъся се и казвам му: „Ще кажеш на вашия господар, че тук лъжи не минават. То беше едно време. Едно време вашият род много е страдал“.

Това е Учението. Ще се навъсите, като видите дявола, ще си свиете веждите. А пък като видите Доброто ще се поусмихнете.

ИЗТОЧНИК: ЗАПАЛЕНА СВЕЩ - УСЕТ,ВЛЕЧЕНИЕ,ЧУВСТВО,СТРЕМЕЖ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои от вас се намират в безизходно положение и запитват: Кога ще свърши тази школа? Какво ще ни ползва тя в живота? Как, вие в Окултната школа за печалба ли идвате? Не, трябва да знаете, че в Окултната школа вие идвате, за да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използвате науката във всички нейни разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни фази, ще знаете как да отстраняват всяка нейна лоша страна и как да приемате всяка добра страна. Всяка наука има своя положителна и отрицателна страна, а окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използва разумно знанията, които човечеството е придобило досега. Великите Учители на човечеството не позволяват на учените да придобиват много знания изведнъж, защото, ако при сегашните условия на живот им се дадат много излишни знания, тия знания няма да принесат такива блестящи резултати, каквито очакват. Защо? Мозъкът на съвременното човечество, неговата нервна система не е тъй нагласена да издържа бързите трептения на тия висши знания.

До вас трябва да се допре този свещен огън на Любовта, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, но в която живее свещената Истина. И вашите души, като на млади хора, ученици на Великата Школа, трябва да бъдат заквасени с новия квас на Любовта. Вие трябва да имате любов помежду си. Всички тия съмнения, подозрения, недоразумения, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и затова трябва да се изхвърлят навън. Имайте пред вид, че за всеки едного има условия да се развива, никой не може да му ги вземе, но важното е, че тия условия няма да бъдат всякога.

Смисълът на нещата не е във външната форма. Помнете едно нещо: всяко гърне, като се направи трябва да мине през огън, докато се опече добре. И колко пъти трябва да мине през пещта! Ако за опичането на едно гърне се изискват 250–300 градуса температура, знаете ли колко градуса се изискват, за да се опекат вашите чувства? – Изисква е най-малко 50 000 градуса топлина. Знаете ли колко градуса се изисква, за да се опече едно ваше душевно желание? Най-малко 100 милиона градуса. Тази топлина от 100 милиона градуса не е онази топлина, която изгаря, която унищожава, но тя е топлина, която внася онази велик Божествен живот. При тази топлина се образуват ония висши трептения в човека, които дават подтик към най-възвишеното и благородното.

Та казвам: ако някои от вас се подлагат на изпит в живота, трябва да знаете, че тия неща са точно определени. Ние знаем тия закони, които определят изпитите в живота. Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща 100 пъти по-лоши. Природата, заедно с всички възвишени същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на земята, те са изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват нормално. Следователно, условията на вашия живот, в който се намирате, са най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа.

Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: Ето една душа, която ме разбира. Нежността, благостта, които притежава душата това са качествата на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те подигне да растеш. Неговият поглед всякога носи знание, Мъдрост, свобода, живот.

И тъй, вие като се въодушевите, като ученици на Великата Школа няма да мечтаете по-скоро да растете и да остарявате, но ще се учите, ще прилагате Любовта, ще приемете светлината и ще използвате Божествената свобода.

Аз желая между всинца ви да се установи една вътрешна хармония, при която класът ви да може да расте нормално – другояче ще имате хилави резултати. Този е истинският път, по който вървите, ще придобиете един разумен живот, от който да бъдете доволни и вие, и вашите ближни и приятели. И в Писанието се казва: „На Децата е Царството Божие.“ Не се казва, че Царството Божие е на старците, но на децата, на младите, на ония, които растат.

Само върху такава основа може да се добие истинското знание. Само така може да се развивате правилно. Вън от този принцип вие ще замязате на старци и след 100 години всичко ще изгубите, животът ви ще се обезсмисли. Вие, специалният, младежкият клас сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам Младежкия клас „Клас на вечната младост, на Божествената нежност“.

Аз бих желал вие да останете завинаги деца – не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой термин: душите ви да бъдат нежни!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Тя постоянно ни весели.

Основа на знанието

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е всяка вечер като седне човек, да си ликвидира сметките, да ликвидира всяка вечер с живота през деня. Всяка вечер да смята, че това е бил последния ден и да си дава отчет, какво е спечелил и какво е загубил през деня. И после, на другия ден, като че животът му започва отново. Вечерта е приготовление за другия ден. Ще благодарим на Бога и ще почнем на другия ден друг живот...

Из "Разговори на Ел Шадай"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В света работят два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активен, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред.

Двамата господари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та казвам за вашето верую: Ще знаете, че трябва да имате едно отношение към Слънцето. Слънцето трябва да бъде една книга, която да четете. Не божество на което да се покланяте. Слънцето съдържа една голяма книга, която трябва да четете. После, трябва да изучавате Земята. Земята като се върти, тя определя нашите отношения, личността на човека. Земята определя личността на човека, а пък Слънцето определя нашето отношение към Бога! Земята е една книга, която трябва да четете. Искате да бягате от Земята. Къде ще отидете? Кажете ми? Намирате, че земният живот не струва, че бил грешен. Не, то е съвсем друго понятие. Земята трябва да се изучава. Слънцето трябва да се изучава. Там ще намерите тия основни закони. Не че ги нямате, но постоянно нови неща се внасят. Ще дойде някой да проповядва, че онзи свят бил такъв, че ангелите били такива и пр. Всичко каквото описват тия поети, отчасти е вярно, но то не е точно така! Божественият свят не може да се опише. Ако понякой път описвам Божественият свят, но то не е точно така. Казвам си: Тия хора ще попаднат в заблуждение. Аз ви говоря за Любовта, за целувките. Вие мислите за целувката това, което не е целувка. Целувката е нещо което може да те обгърне, да проникне в тебе. Както Слънцето целува. Като те обгърне една мисъл, като те обгърне едно чувство и проникне в тебе, това е целувка. Външното не е целувка! Някой ще дойде и ще ви бацне по устата. Това не е целувка. Тъй може да се дава известна идея.

Всеки един от вас трябва да знае какво му трябва. Вие искате неща, които не са ви потребни. Вие искате да бъдете красив. Това е една табела; табела на една голяма кантора отгоре. Колониални стоки! Нямате вие нужда от колониални стоки. Вие сте родени за астрономи, да разбирате небето, вам са ви дали тръба; какво ще ви трябва красивия надпис за колониалните стоки. Ще отидете да наблюдавате небето и да давате познания на хората за ония светове, които са далеч от Земята. Това е по-хубаво, отколкото да бъдете търговец на колониални стоки. За колониални стоки много хора има, но за астрономи – малко. И малко религиозни хора има сега! Обикновени религиозни хора има много, но малко религиозни хора има – да блика от тях Любовта! – Един хубав извор! Има извори но мътни, но хубави извори има много малко. Аз желая вие да бъдете сега от хубавите извори! Казано е: „В начало бе Словото“. И ако Словото беше начало ти трябва да бъдеш край на нещо хубаво: да извършиш волята Божия.

Помнете: Трудът е най-ниската точка, до която можете да стигнете. А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите. Желая всинца да се научите да служите. Трудът всички го знаете.

Сега да се издигнете до най-високата точка, да се учите да служите.

Трите картини

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та казвам, не разрушавайте стария си живот. И той има своето място. Ти искаш да разрушиш грешния живот, да се освободиш от него, да дойде първичния живот. Ако човек се освободи от плътта, която го измъчва, той, духовният човек в него, не може вече да живее. Плътта е една подложка, една пръчка, а духът е присадка, която ще се присади на нея. Когато духовните хора казват, че имало борба между плътта и духа, борбата е в присадката, докато хване и докато развие своите сокове. Борбата е в присадката, дето се сменят енергиите. И християните трябва да разбират този закон на смени, на превръщане на енергиите. И ако вие не знаете да се молите, нищо няма да стигнете. Аз ви говоря като на деца, не като на философи, не като на вещи, които имат нови определени убеждения.

Бог ни е поставил сега на много голям изпит. Той е поставил една много добра жена с един лош мъж и казва на жената: „Покажи на този мъж сега моята любов. Покажи му сега колко ме обичаш.“ Той я тормози, а тя трябва да го обича. Това е любов именно. Да бяга от мъжа си, това не е разрешение на въпроса. Бог казва на тази жена: „Този твой мъж е моят възлюбен син. Обичай го сега. Същото се отнася и до мъжа. Бог дал на някой добър мъж една лоша жена. И той трябва да я обича заради Господа, заради Божията любов. Този е последният изпит и на мъжа, и на жената. Той казва на мъжа: „Аз ти дадох тази жена, за да я възлюбиш. Тя е моята възлюбена дъщеря. Заради тебе е лоша, но като я видиш при Бога, тя е отлична. Туй е вярно и за единия, и за другия. Лоша, навъсена е тази жена. Тя му удари една плесница, той ѝ даде две целувки. Тя го дръпне за косата, той казва: „Господ да те благослови.“ Като го види някой, казва му: „Слушай, ти мъж ли си! Защо не и дадеш да разбере?“ Той благовества.

Та сега всички трябва да станем носители на Божествената любов в света в нейната абсолютна чистота. Един ден, като дойде Божията любов, ти ще кажеш: „Аз съм почувствал.“

Бог изисква от нас да работим. Бог изисква от нас да работим с любов. Бог изисква от нас да работим с мъдрост и знание. Бог изисква от нас да работим с истина и свобода. И тогава всички противоречия, които имаме в живота си, ще се оправят.

Има една наука в света, с която животът може да се оправи. За тази наука аз много пъти съм загатвал. И сега този ангел благовества на всички народи да се обърнат към живия Господ, който дава живот. И като се обърнат към него, ще дойде това насърчение, което всички очакваме.

Вечното благовестие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: Изучавайте Божествения език. Всеки един език е хубав: френски, английски, немски, италиански. Защо е хубав? Защото всеки език е отворена врата, за да влезеш във връзка с тия хора. Ако искате да станете умни, практични, изучавайте английски. Ако искате да имате маниери, външна обхода, етикет, изучавайте френски. Ако искате малко мекота, изучавайте италиански, за пението. Ако искате да дадете на характера си малко енергичност, изучавайте немски. Немецът като се хване, като някой молец – рови, рови! А пък, ако искате да изучавате новото, изучавайте руския език! Това са възможности. Във всеки един език Божественото се проявява по особен начин. Всички езици са области, в които се проявява Божественото в света. Ще кажете сега: „У русите е комунизмът.“ Вие оставете комунизмът. Той не е опасен. Какво има комунизмът? Той е една вода, която слиза отгоре. Всичко помита. Но като слезе в полето, утихне и пои градините. Фашизмът, комунизмът, всичко това са начини Божественото като дойде, всички тия учения служат на Бога, нищо повече! Философи, поети, мъже, жени всички служат на Бога! Няма никой, който да не служи на Бога! Един комунист казва: „Прилагаме учението на братството“. Много хубаво. Фашизмът казва: „Старото запазваме“. Много хубаво. Някой казва: „Той е безверник“. Няма безверници по света. Има верующи в разни системи. В едно учение ти си безверник, а пък в друго учение ти си верующ. Но всички чувствуваме, всички мислим, всички работим, всички дишаме, всички пием, всички ядем. По какво се различаваме? Няма никакво различие! Та ученикът трябва да има една широка идея в душата си. Господ казва: Не критикувай, което Бог е допуснал в света! Щом нещо е станало Господ го допуща. То е турено временно на сцената. После се двига. Всяка неприятност, която идва във вашия живот тя е временно дошла. Или болест, или неразположение, или загуба! Ако вие по този начин разсъждавате, всичко в света ще се превърне в добро.

Мелодия и хармония

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой казва: „Аз искам да бъда независим“. Какво подразбираме под думата „независим“? Независим значи: Да си на своето място и да функционираш както трябва. Това разбирам аз „независим“. А ако разбираш, да бъдеш независим от другите хора, ти се лъжеш. Всички същества са зависими едно от друго. Дали са близки или далечни, те имат една вътрешна зависимост.

Но Божественото никога не бутай в себе си. Трябва да разбираш кои неща са Божествени. Това, което не произвежда във вас никакво раздвояване на съзнанието, това, което не носи никаква скръб във вас, това, което пази мира, Любовта във вас, то е Божественото. Вие имате една крива представа за Любовта. вие казвате: „Да се обичат хората.“ Но за да се прояви Любовта, човек трябва да има две качества: Той трябва да има воля и той трябва да бъде свободен. Щом на един човек му отнемеш волята, щом му отнемеш свободата, никаква Любов – нито човешка, нито Божествена може да се прояви. Това е закон. Тогаз на мястото на Любовта ще се яви омразата, злобата, злото. Казваш: „Какво трябва да се прави?“ Дайте свобода на Божественото и остави волята на Божественото да действува в тебе и веднага Любовта ще се прояви. Щом Любовта се прояви, то животът, който ти търсиш сам по себе си ще дойде. Другояче, ако ти нямаш воля да служиш на Бога, и ако ти не си свободен в своите мисли, ако ти се смущаваш, то Божията Любов не може да действува в тебе. Това трябва да го знаете. Някой път се нарушава вашия мир. Светиите са изучавали този закон в планините, 20 години са изучавали да служат на Бога и когато са го изучавали, те са слизали от планините при народа за да го учат.

Аз ви навеждам на тая мисъл: Вие не можете да влезете в Царството Божие с човешките разбирания. Това го помнете! Невъзможно е! Помнете го! По-лесно може да мине камила през иглени уши, отколкото човек с човешкия порядък да мине в Царството Божие. Той вярва в наследствеността, в науката и пр. Но всичко това, в което той вярва тук е човешко, то е от земята.

По някой път се объркват понятията ви. Казвате: „Не зная вече в какво да вярвам“. Вярвай в Божественото в тебе, при което ти имаш свободата и волята, при което свободата и волята ти действуват. Това, в което си свободен и имаш воля да го направиш, остави и другите да го направят и не ги ограничавай. Защото щом ограничаваш когото и да е, ти си извършил вече едно престъпление. Ще вървиш по онзи път, който Бог е държал. Когато Бог тури човек в рая, той знаеше, че човек ще съгреши. Той можеше да тури двама ангели при онова дърво да пазят със своите мечове и щяхме да бъдем праведни хора, но не щяхме да бъдем свободни. Бог предпочете да бъде свободни и да имаме воля в направянето на греха, за да бъдем свободни и да имаме воля когато възприемем Любовта. Защото ако нямаме воля да направим прегрешението, да нарушим една заповед, то ние не щяхме да бъдем свободни, за да възприемем Любовта.

Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да видиш Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата!

В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!

Върху това мислете всякога: Не да се безпокоите. Каквото направиш добро, има кой да го оцени. Направиш нещо лошо. Пак има кой да го оцени. Каквото направи човек, все се преценява. И тогаз за възнаграждение на земята, щом направиш едно добро, ще дойде една радост. Щом направиш зло, ще дойде съмнение, страдание, неразположение.

В Божествения свят има поляризиране: от една страна има ад, с духове, които са свободни да правят престъпления. И от друга страна: раят със същества, които са свободни да правят добро.

Та, не съдете нито ония, които правят лошо, нито ония, които правят добро. Радвайте се с тия, които правят добро и скърбете с тия, които правят зло. На онзи брат, който прави зло, ще му кажеш: „Братко, много имаш да страдаш!“ Например, запалите един затвор. Ти си в затвора. Няма откъде да излезеш. Като го запалиш, ти ще изгориш в него. Злото като го запалиш и ти сам ще изгориш. А пък доброто като го направиш, ти си свободен отвън.

Та нека да остане само мисълта: „Имайте Любов към Господа!“ – Да не мислим как хората живеят. Всички трябва да се стремим да имаме Любов към Бога, да Го обичаме с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. И всичко у нас трябва да бъде пълно. И тогаз ще ви дадат ония методи, които са необходими за сегашния живот. Много е трудно сега да живее човек. Не е лесна работа.

Та сега да се повърнем към мисълта, която разглеждаме: Във всеки момент да знаете кое е човешко и кое е Божествено. Божественото винаги го последвай, а пък човешкото всякога го подчинявай на Божественото. Щом дойде човешкият порядък, той е временен. В живота си имаме да отделяме тия две неща. Злото е човешко, а пък доброто е Божествено. Свързани са. Те са неразделни един в други. И трябва постоянно да ги отделяме в себе си един от други. Това няма да стане в един ден или в два дена. През целия ден човек трябва да различава и съзнанието му трябва да бъде толкоз будно, че веднага да види тая мисъл в коя част е Божествена и в коя част е човешка. Много неща има присадени. Виждаме една слива. На нея е присадена праскова. То е човешкият порядък.

Та основната мисъл: Дръжте се за Божествения порядък и го изявявайте в себе си, понеже той ви е потребен. Силата на човека седи в Божествения порядък на нещата. Ако държиш човешкия порядък, в началото ще бъдеш силен, а пък в края съвършено слаб. А пък като поддържаш Божественият порядък, в началото ще бъдеш слаб, но в края ще бъдеш силен и никой не ще може да те разклати.

Няма по-хубаво нещо от Любовта! Няма по-светло от Мъдростта! И няма по-широко от Истината! Истината е цялата вечност. Никакви граници няма. Като влезеш в Мъдростта, там е всичко светло, всичко е ясно. Като влезеш в Любовта, там е животът, мирът, радостта, всички тия неща ги има там!

Та казвам сега: Учете се и слугувайте на Бога с всичкото си сърце. Този е пътят без изключение, и за праведните, и за обикновените хора, и за гениалните, и за талантливите, за всички!

Съработници на Бога

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. Запример, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че, освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически - живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между тях се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други - от желязо, а на трети - от злато. И първите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи. Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате.

Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.

Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. Това са предрешени въпроси."

Из беседата "Сторете да насядат", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее на вън."

Из беседата "Вън и вътре в тялото", ООК, IX год. (1929-1930), I том "Естествен ред на нещата", изд.1939 г.

Редактирано от Ваня Златева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та сега концентрирайте се и благодарете на Бога за ума, който ви дал. Благодарете на Бога за сърцето, което имате. И за волята благодарете. И за тези условия, в които се намирате, благодарете. И при най-лошите условия Господ е там. Знаете ли защо Йов пострада. Той бил окултен ученик. И когато минавал окултният учител, Йов попитал учителя си, защо Бог направил червея. Йов ритнал червея и казал: „И без този червей можеше“. И без тях могло. И затова той трябваше да прекара големи страдания и в раните му се развили малки червеи, поради болестта се развила гной и червеите са дошли да ядат гнойта и да го освобождават от нея. Йов като ги погледнал, видял, че малките червеи дошли да му помогнат. И като идвали просяци казвал им: „Богат бях, говеда имах, камили имах, а сега червеи.“ И им давал от червеите. И в ръцете на бедните хора те се превръщали в злато. Не подритвайте тези малки червейчета, понеже те ще дойдат при големите страдания да ви освобождават. Та Йов затова пострада. Ти срещнеш някой брат и помахваш с ръка презрително. И тогаз само за едно помахване на ръцете ще те турят в положението на Йова. Не презирайте малките червейчета! Не презирайте малките работи, понеже ще спирате оня прогрес и ще си създадете едно ненужно нещастие. Като видиш малкия червей, кажи: „На място го е турил Господ“. Сега е малък червея, но след време този малък червей, той ще има голямо бъдеще. Не подценявайте и себе си. И не се надценявай. Не се произнасяй за себе си лошо. Ще си кажеш: „Много добри хора сме, понеже Бог ни е създал, а пък много лоши хора сме, понеже не живеем както Бог иска. Много добър човек съм, понеже Господ така ме създаде“. Мисли хубаво за себе си. както Господ иска. Сега се учете добре да мислите. Не че не мислите, вие работите, но имате една отвлечена философия, философията на радостите и на страданията.

Път за освобождение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Мнозина се оплакват от неуспех в живота си, без да знаят причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си както и да е, човек не може да има успех. Бързата работа е всякога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок. Иначе той трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на природата. Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм. Важно е как си почива. Има почивка, която не възстановява силите на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл. Като мисли спокойно, право, човек си почива и придобива нови сили."

Из беседата "Психологически разбор на явленията", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Задачата на съвременния човек е да се примири, т е. да се справи с противоречията в живота. Противоречията не са нищо друго, освен неизвестни величини – х, у, z. Неизвестните величини са недъзи, които спъват човека. Той търси начин да ги намери, да открие причините, които са ги създали, за да ги отстрани. Всеки недостатък, с който човек не може да се справи, го плаши. Докато не е видял недостатъците си, човек е смел и решителен. Щом види недостатъците си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхлив. В това отношение той мяза на заек. Докато никой не го гони, заекът е смел и решителен, от нищо не се страхува. Щом чуе някакъв шум, той хуква да бяга. Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж. За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл, или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответстват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответстват нереализирани добри мисли."

Из беседата "Изпълнение и отлагане", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, мислете право и разсъждавайте право. Много хора не успяват в живота си, понеже преждевременно излизат на сцената. Ти се възхищаваш от поезията на някой поет, искаш да пишеш като него. Не знаеш, че тоя поет е работил в миналото: днес мисълта му тече плавно и бързо. Ти не си работил като него. Много трябва да работиш, докато дойдеш до неговата поезия. – Как ще позная, кога е дошло време да изляза на сцената? – Пробен камък си ти сам. Ако искаш да разбереш, дали си готов за сцената, направи следния опит: Напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам. Ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора. Ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе. И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи, дали разположението му се подобрява. Ако се подобрява, той свири добре. Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после, и в своите ближни. Закон е: Бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе. Ако другите те хвалят, а ти не си доволен от себе си, нищо не струваш. Ако в твоето съзнание няма движение, не очаквай никакво отражение в съзнанието на другите.“

Из „Щастливи числа“ – МОК, 11 декември 1931 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.

Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко.

Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята.

Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен.

Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?“ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално.

Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.

Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.

Четирите струни от томчето Запалена свещ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате за някого: Тоя човек не е милосърден. – Много естествено, милосърдието не е развито у него. Той трябва да дружи с милосърдни хора, да му предадат от своето милосърдие. Ако вярата ти е слаба, ще дружиш с вярващи; ако не си справедлив, ще дружиш със справедливи хора; ако си невежа, ще дружиш с учени, те ще ти предадат от своето знание. Ако не си религиозен, дружи с религиозни хора, те ще ти предадат нещо хубаво от себе си. Религиозният, в прав смисъл на думата, се отличава по това, че има уважение и зачитане към всичко живо. Той не е в състояние да стъпче даже една мравка. В тоя смисъл, колцина от вас сте религиозни? Религиозността на сегашните хора трае едва една хилядна част от секундата. За какво мислят останалото време? Те мислят за романи, за пари, за дрехи, за къщи, но най-малко мислят за нещо духовно. Кой мисли за евангелието на Йоана? Кога мислите за духовното или за Божествените прояви? Когато съдбата ви стегне, започвате да мислите за Бога, за Христа – искате помощ. Това е реалното положение, в което се намират повечето хора.

Из беседата "Малкото добро", ООК 23, 1943-1944 г., том "Новият светилник"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ходя вече 35 дена на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 км. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18—20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си. Освен Бог, никой друг не може да разреши въпросите ви. Любовта се разрешава по закона на любовта. Мъдростта се разрешава по закона на мъдростта. Истината се разрешава по закона на истината. Правдата се разрешава по закона на правдата. Свободата се придобива по закона на свободата. – Защо трябва да ходим при Господа? Колко пъти трябва да отиваме при Господа? – С едно отиване въпросите не се разрешават. Всеки ден, още със ставането си от сън, ще отиваш при Господа и ще видиш какви са отношенията ти към Него. Ако отидете в невидимия свят, между ангелите, такива, каквито сте, мислите ли, че ще ви приемат? Ще приемете ли във вашия чист, добре нареден апартамент човек с нечисти дрехи и кален? Той трябва първо да се окъпе и преоблече с чисти дрехи и тогава да влезе във вашия дом. Вие трябва да се изчистите от външната нечистота. После ще се изчистите и от вътрешната си нечистота. Вчера, като отивахме на планината, с нас дойдоха две кучета – едното овчарско, другото – птичар. Второто куче вървя до едно място добре, но после започна да крета, да изостава назад. – Защо? – Между пръстите му влязъл сняг, полепил се по космите и то не може да върви. Един брат се спря, хвана двата му крака, изчисти снега и то тръгна добре. Кучето благодари, че влизат в положението му. Дето е чистотата, там движенията са свободни.

Из беседата "Малкото добро", ООК 23, 1943-1944 г., том "Новият светилник"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христосъ казва: „Ето защо, вие трѣбва да прѣобразувате вашия животъ“. Какъ ще го прѣобразувате? Повѣрвай, че си добъръ човѣкъ. Като станешъ сутринь, кажи си: „Азъ съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта. Трѣбва да съблѣчемъ всички тѣзи стари дрипи и да оставимъ у насъ само Божественото. Долу тѣзи проповѣдници, които казватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Грѣшни сѫ онѣзи хора, които отъ хиляди години живѣятъ въ зимници и нѣма кѫдѣ да изхвърлятъ своитѣ нечистотии, а ние трѣбва да ги извадимъ отъ тамъ, да ги прѣчистимъ и да имъ дадемъ просторъ въ Божествения свѣтъ.

Доброто съкровищв

Доброто съкровище - обсъждане

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Туй Учение, което ви проповядвам има приложение.

Да станете умни, да станете здрави, да станете богати. Три неща. Всяко Учение в света, което не дава тия неща или вие не го прилагате, или Учението не е вярно. Във всяко едно Учение трябва да има мисъл. Трябва да има здраве, трябва да има богатство. То са резултати незавършени, незавършени резултати, но в прогресивен порядък. Та искайте да бъдете здрави, да бъдете богати и трябва да мислите.

Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата.

Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.

Здраве, богатство и мисъл, това са.

Умни, здрави и богати от томчето Запалена свещ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във всяка своя мисъл Христос е скрил нещо. Той е казал: „Много неща мога да ви кажа, но сега не може да носите“. Тия неща ще се кажат на хората, когато станат културни, за да ги разбират. Американците са напреднали в разбирането на тези закони. Например, когато ще встъпват в брак, те не пращат сватове, които да им уреждат работата, а праща младите при някой френолог, за да ги изследва и да се произнесе, могат ли те да живеят и да встъпят в брак. След това ги пращат при някой физиономист, после при някой астролог, и ако всички сведения се схождат в благоприятен за тях смисъл, те встъпват в брак и образуват една щастлива двойка.

Тъй че, когато хората се женят, центровете на техните мозъци трябва да имат известно съотношение. Ако между центровете на женския и мъжкия ум не става правилно преплитане на енергиите, непременно ще се образува едно нервно състояние. Причината на това е, че от едната или другата страна остава излишна непласирана енергия, и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия, и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът ѝ казва: „Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж“, и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. Започват и двамата по стария начин на разправии.

Казвам на такива хора: Вие сте започнали зле и ще свършите зле, защото, като книжника, не видяхте какво имате в торбата. Мъжът и жената са двама книжници, които не разбират законите, а трябва да постъпват като книжника. Затова, като се жените, извадете старото и новото, което имате на разположение. Момъкът и момата, преди да се оженят, казват, че всичко в техните торби е в ред и порядък, но като се оженят, отворят торбите и не излиза така, както е говорено. Всичко туй се отнася до съвременния живот и ако българите искат да поправят живота си, трябва да се съобразят с тия закони.

Някой път си казвам: Защо ли разчопвам болните места на хората, та по този начин си създавам неприятели? Добре, но ако вашият крак е навехнат и вие извикате някой опитен масажист да го разтрива, колкото внимателно да го разтрива той, все ще ви причини болка. Виновен ли е тогава той, че за да ви излекува, ви е причинил някаква болка? После ще благодарите на масажиста, че ви е излекувал крака. Болни сте и викате лекар да ви прегледа. Той ви даде едно горчиво лекарство, но вие не обичате такива горчиви лекарства и затова гледате на лекаря като на ваш неприятел. Ето защо и децата, които са употребявали горчиви лекарства, не искат ни да видят, ни да чуят лекаря. Излезе ви някой цирей, и вие викате един хирург да го прегледа. Той взима своите инструменти, разрязва го и го изстисква. С това се причинява болка на болния, но лекарят не е виновен.

Аз бих желал да бъдете в това отношение всички масажисти, хирурзи, но да изпълнявате вашата работа най-добре, по всички правила на изкуството. Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10–20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен.

Някои казват: „Ние не искаме стари неща, искаме нови неща“. Но новото няма такъв резултат. Аз съм наблюдавал старите българи: като варят боб, изхвърлят първата му вода и във втората варят боба. Първата вода не е хубава, но сега казват, че това е просто, не трябва да се хабят дърветата. Един германски или английски лекар препоръчва същото: първата вода да се изхвърли, като нездравословна.

Аз бих желал българите да се върнат към старите народни обичаи, които са почивали на много важни психологически закони и имат добри резултати.

Старият книжник от томчето Солта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Още не е открита тази жизнена енергия, която се съдържа в природата, както и във всички елементи, и се нарича от индусите „прана“ или животворно електричество. Такива енергии се съдържат в нашия организъм, в елементите водород и кислород, но не са водород и кислород. Кислородът и водородът са само носители на тези енергии. Като нямаме правилни понятия за всички явления и промени, които стават в природата, ние създаваме една крива култура. Постоянно критикуваме, че този или онзи не живеят правилен, добър живот, че този или онзи е невъзпитан човек.

Питам: Кои са правилата, по които трябва да се живее, за да ги приложим. Какво нещо е възпитанието? В християнството не трябва да има критика, а трябва да има знания и добродетели. Критиката трябва да се обуславя от такова вътрешно разбиране, което би било в състояние да измени и поправи нашия живот. Дотогава европейците трябва да направят най-малко стотина опита, за да приложат новата култура и новите форми на управление. Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения по-близки до природата, например вегетарианството, макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото природата е създала всевъзможни храни, и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати.

Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно.

Когато усетите някакво неразположение в стомаха си, това показва, че между хората около вас има някаква дисхармония. Когато усетите в дробовете си някаква тежест, това показва, че сте в дисхармония в сърцето на другите. Усетите ли някакво стягане в главата си, това показва, че сте в дисхармония с мислите на окръжаващите. Когато си в стаята и си неразположен, излез вън да промениш мястото си, а с това ще се измени и състоянието ти. Попаднеш ли в едно общество и почувстваш скука, излез оттам и иди на някой сбор или хоро, и не мисли, че хората са лоши.

Казвате: „Религиозни хора сме, не е по Бога това, да се заловим за хоро“. Ами когато дойде лекарят с една губерка, когато те накара да вземеш хинин, когато вземеш да режеш месо за кюфтета, когато мъж и жена се карат, това по Бога ли е? Кое е по Бога? Всички неща, които вършим, не са по Бога, т.е. не са разумни, а ние се мислим за идеалисти. Горе идеалисти, а долу материалисти. За Бога говорим, кесията си пълним; на болни четем, себе си осигуряваме. Свещеници, учители, съдии – всички мислят, че са на мястото си, но, като книжника, са изгубили тоя велик закон да познават нещата. Добър човек ще нарека само този, който като ме срещне, ще бъде в състояние да измени моето неразположение на духа. Например, срещна някоя жена и започна да разговарям с нея; ако тя има излишна енергия и от този разговор се измени моето лошо разположение, тя е добра. И тогава, ако тази жена е произвела във вас добро разположение, това значи, че е имало правилна обмяна на енергиите помежду ви. Ако се срещнат двама негативни, нищо няма да излезе от тях, те не са един за друг. Правете своите заключения и наблюдения между религиозни хора. И аз сега проверявам този закон с математическа точност. И затова Христос казва: „Този, ученият книжник – вие трябва да знаете какво ражда вашият ум, сърце и стомах“.

Някои религиозни хора казват, че „Господ трябва да разруши търбуха“. Да, търбухът е нещо необуздано, но стомахът е много хубаво конче, което трябва да се храни с много хубава храна. Но съвременният наш стомах е голям нещастник, защото го насилваме. Един българин, Иван, отишъл на гости у един селянин. Селянинът го приел много добре, дал му да пийне, но Иван отказал. Селянинът настоявал и му казал: „Не може да отказваш, Иване, ще пиеш за хатъра на жена ми“. Пил Иван за хатъра на жена му. После, по настояване, трябвало да пие за хатъра на децата му и т.н., докато толкова много се напил, че едва се дигнал и едва можал да ходи. Отишъл Иван после да напои коня си на водопоя. Конят пил, колкото му трябвало, и престанал вече да пие. Господарят му започва да го кара още да пие, но конят не искал повече. Тогава той си казва: „Брей, конят е по-умен от мене! За никакъв хатър не пие повече, а аз пих толкова много“. Ние трябва да ядем, да пием, да мислим, да чувстваме, да действаме толкова, колкото е необходимо. И това е бъдещата наука: да се даде свобода на човешкия ум, мисъл, чувства и воля.

Старият книжник от томчето Солта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ме попитате: „Какво отношение имат тези неща към християнството?“ Те имат голямо значение, защото това е християнството – да знаем да четем в себе си и хубавото, и лошото.

Под „вехто“ се разбират всички грешки, които са вложени у нас, а под „ново“ – всичкото добро, което е в нас, и като знаем тези неща, ние ще може да ги комбинираме, за да създадем добър живот, съобразно тези познания. За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, ушите, горната и долната част на главата; челата, носовете, брадите, после дробовете, стомаха, какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т.н. Та като имаме всички тези данни, ние ще може да създаваме добри хора. Като се знае всичко това, ще може да избираме какви хора да ни шият дрехи или да ни правят обуща и други. Има хора, на които енергията е много тягостна и затова на такива хора не бих дал да ми шият дреха. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. Има хора, които като градят къща, остават в нея най-лоши мисли и чувства, затова всички, които живеят в нея, умират. Учител или свещеник, който има такива мисли, не бих го пуснал в къщата си и не бих му позволил да чете молитви. Това не са само твърдения, а са резултати от наблюдения. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Когато влезеш в някой магазин, ще купиш от него нещо само ако ти се харесва търговецът. Старият българин, който има няколко снахи, казва: „Искам най-младата снаха да ми омеси хляб“. Защо? – Той знае защо иска от най-младата снаха хляб. Снахата, като меси хляба, ще внесе своята жива енергия в него и ще го обгърне с хубави мисли. Направи ли старата снаха хляб, стомахът на свекъра ще се разстрои. Ако домакинята на къщата се е демагнетизирала и ще има само разстройства в къщата, мъжът трябва да пазари една здрава жизнена слугиня, която да върши всичката домашна работа, а жена си да изпрати на курорт, докато възстанови силите си. Никога не поставяйте нервен, сух човек да ви готви, а поставяйте за тази работа пълен, здрав, весел човек. Това значи този книжник, който изважда от своята съкровищница новото и вехтото и показва на какво се дължат страданията на нашия живот. Тъй че когато момъкът се жени за някоя суха мома, да знае, че няма да излезе нищо. Аналогията е същата и в духовния свят. Хора, които са много сухи, нямат онова възвишено духовно разбиране, не са от Божествения свят по простата причина, че съдържат много киселини, от които се проявява чрезмерна активност, а пълните са като основи. Сухите са активни, а пълните – пасивни. Светът обаче не е създаден само от основи или от киселини, а има и нещо средно: това са децата. Започнете сега да изваждате новото от вехтото. Преди това премерете носа, брадата, долната и горната си устна, разгледайте си очите и вижте защо някога са по-широко отворени, друг път по-малко, защо някога са по-ясни, а някога по-тъмни и т.н. Между всички тези неща има известно съотношение. Ако разглеждате така нещата, ще дойдете до положението да разбирате вътрешния смисъл на живота. Окултистите казват за чувствата на някого: астралното му тяло не е в правилно съотношение с физическото му тяло, или пък менталното тяло не е в правилна връзка с физическия му мозък. Менталното тяло заменям с мозъка, астралното с дробовете, а физическото със стомаха и казвам, че отношението между стомаха, дробовете и мозъка не е правилно.

Когато човек намери своето място, за което е определен, той е щастлив, в противен случай той е нещастен.

. Ако усещаш сърцебиене, това показва, че в твоите чувства има някакво раздвояване. Тури повече любов в сърцето си, пусни свободно чувствата си, сърцебиенето ще изчезне.

Ограничението на чувствата предизвиква известна промяна в мозъка, мозъкът – в кръвообръщението, кръвообръщението – в стомаха и т.н. Сърцебиенето е резултат на борба между две чувства. Премахнете борбата, и сърцебиенето ще изчезне. Имаш главоболие, махни мисълта, която те мъчи, примири противните мисли, и главоболието ще изчезне. Някой фалирал търговец започва да се безпокои, и глава го заболи. Премахнете противодействието в мисли и в чувства, и вие ще бъдете здрави.

Това е наука, воля, християнство, култура, религия: да владееме себе си и да помагаме на ближните.

Като срещнем някой нервен човек, ние го избягваме. Не, по друг начин трябва да му въздействаме. Така постъпват и при такива случаи, когато някой се провини в нещо. Веднага го осъждат на затвор. Не, съденето трябва да става по правилата на този книжник, който изважда старите и новите неща. Трябва да реформираме в този дух и училищата, и съдилищата, и съвременния строй, за да може да подмладим всичко – и семействата, и всички да бъдем радостни. Това иска Господ.

Старият книжник от томчето Солта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега