Донка

Съветите на Учителя

211 мнения в тази тема

Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца.

"Физическия живот - път към духовния и Божествен живот", кн. "Кротките"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно,

скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си

Из Който намигнува

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато някога усетите, че пътят е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре, ще дойдете в първото положение. Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва и противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но ако вървиш надясно и наляво и слизаш надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш, че пътят, който ти е определен, е един, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условия за вашето растене."

Шестте + 1 упражнения преди Паневритмия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съединявайте се с всичките в света — не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли.

После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както земята спрямо слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници. Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него. Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани.

Друго нещо. Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание.

Протоколи от годишната среща на Веригата - 17ти август 1910г.

"Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия и днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа. Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога.

Протоколи от годишната среща на Веригата - 17ти август 1910г.

"Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - АЛФИОЛА 1995,Първо издание ISBN 954-8139-10-3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега това, което дотук ви говорих, малко мяза на стевасница. Така поставяте вашите килими на стевасница, с цел да излезе нещо по-хубаво от тях. Така и аз искам да избухам вашия прах. Понякога аз обичам чергите да се изчистват с ръце, без бухалки.

Щастието човек може да добие само при едно правилно отношение между своите мисли и чувства. И когато обичате някого, вие трябва да обикнете Божественото в него. Това значи вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на йота. Ако не се увеличава или намалява, поне да не се изменя, каквато е била в качеството на живота ви, такава да остане и до края. Обаче, правилно е любовта да расте. Всеки ден към любовта ви трябва да се прибавя по един микроскопически придатък.

Любовта е закон на разнообразие. Любовта подразбира безграничното щастие, в което вселената е потопена. Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете, че Божиите блага се приемат именно чрез ума и сърцето. Как ще дойде щастието за вас, ако вашият ум и вашето сърце са затворени? Всеки ден трябва да блесват в ума ви и в сърцето ви по една светла мисъл, и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата. Душата е ваша майка. След това тази енергия ще мине към Духа. По този начин ще стане едно вътрешно движение между вашия баща – духът ви; между вашата майка – душата ви, между вашата сестра и вашия брат – умът и сърцето и най-после и вие, човекът, ще се съедините в една фамилия, между която ще се прояви Господ. Когато във вас се събуди вашият дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце, вие образувате една фамилия. Тогава Христос казва: „Дето са събрани двама или трима в мое име, там съм и аз“.

С други думи казано, Бог присъствува в онзи човек само, в когото умът, сърцето, душата и духът са пробудени.

Сега, аз искам да ви заставя да мислите, но не така, както досега сте мислили. Това, което е било досега, то е за децата. Вие няма постоянно да останете деца. Това, което сега имате, е добро, но то е за възрастните, а вие няма да останете вечно възрастни. Това, което сега имате, е хубаво, но то е за старите, и вие вечно стари няма да останете. Тогава кое е положението, на което трябва да останете?

Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Благата на Царството Божие са достояние, на разположение на децата. Децата имат един отличен, непокварен ум и едно непокварено сърце. Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили.

Мястото на обикновеното и възвишеното в живота от томчето "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти казваш: „Господи, помилвай!“ Хубаво, но още едно не достига, и аз трябва да бъда проводник. Вие много добре сте научили да казвате: „Господи помилуй“, но ще кажеш още: „И аз да се науча да помилвам, както и ти милваш. И като милвам другите, да се радвам на твоята милост“. Така ще се подмладите.

Сега, на онези от вас, чиито глави са бели, да почернеят. А пък на тези, чиито глави са черни, да побелеят. А пък има едно благо в света, което идва, без да побелее главата. Само че косата тогава добива мек отенък и става златиста. У ангелите има такива златни коси. Това е проводник на живота.

В този смисъл вярата е нужна за отношенията ни към Бога. А пък що е отношение към Бога? Подмладяване. В думата подмладяване има нещо свежо – млад си, доволен си от всичко. А пък като си остарял, замислен си. Младостта е велико Божие благословение, с което Бог дарява човешките души. Аз желая сега всички да се подмладите. Били сте млади, а сега постоянно да се подмладявате. Бих желал не само веднъж, но всеки ден да се подмладявате, поне с една минута, или с по една секунда. Да се подмладявате. Тогава справедливостта и добротата ще почнат да функционират правилно във вашия живот. И цялото ви тяло ще функционира нормално.

Как определихте правото? Правото е, когато човек проявява всичките възможности и способности, които има. Това е негово право. А пък безправието е, когато той не изпълнява това, нищо не придобива. Най-първо трябва да се освободим в себе си от нашето безправие. Всеки един да се освободи от безправието и да вложи правото.

Право и безправие от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви приведа един пример из живота. Един млад момък вървял по улицата със своята възлюбена. По едно време, до младия човек се приближил един голям борец и му ударил една плесница. Младият се търколил на земята и бързо станал. Той започнал да мисли, защо му ударил плесница. Борецът искал да му каже: Докато си губиш времето с момите, от тебе нищо няма да излезе. Младият човек си помислил: Здрав, мускулест съм; ако река да отговоря на този борец, може да ми удари още една плесница. По-добре ще изследвам живота му, да видя, как е развил силата си. Той разбрал, как е работил борецът, колко време и, като научил всичко, започнал да се упражнява. След десетгодишна усилена работа и упражнения, той развил такава сила в себе си, че дошъл до положение, с една ръка да вдига голям кон с кончето. Като се уверил, че придобил нужната сила, той отишъл в дома на бореца и му казал: Познаваш ли ме? Знаеш ли, кой съм аз? – Не те познавам. – Аз съм този, на когото преди десет години удари една плесница. За да ти докажа, че и аз мога да стана като тебе, работих десет години по твоите методи и мога да ти покажа, какво съм постигнал. В този момент, с едната си ръка, той хванал бореца за краката и го вдигнал във въздуха. Борецът казал : Признавам те за мой учител. Ти ми внушаваш голямо доверие и отсега нататък, дето те срещна, ще ти правя път.

И тъй, всеки човек, който върви в правия път, по пътя на Божествената наука, всякога ще има постижения. Който живее с религиозни разбирания, казва: Съдбата е такава. – Съдбата е едно, а работата – друго. Каквато и да е съдбата ти, ще работиш. Ако не работиш, страданията ще те следват. За да бъдеш щастлив, трябва да спазваш Божествените условия. И като страдаш, това се дължи на неспазване на Божествените условия. Скръбта, страданието не иде отвън, или отгоре някъде. Знайте, че когато страдате, другаде някой се радва.

Източник"Беседата"Живият хляб" от томчето "Условия за растене", НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-първо занимавайте се с въпроса: Какво носите със себе си от онзи свят. Защото като дойдете на земята, земята се нуждае от човека. Важно е какво ще посееш на тая земя. Ако отидеш на лозе и не си посадил лозови пръчки, какво ще придобиеш? Ако си посадил такива, ще има какво да работиш и ще има какво да придобиеш. Сега ние вземаме предвид някои лесни работи. Запример, когато отидем на лозето, ние пращаме някого да копае на лозето, ние не го копаем и ще му платим. Ние приличаме на онзи български чорбаджия, който пратил Стоян на лозето да го окопае и да го ореже. Той като го прекопал и орязал, попитал Стояна: „Лозето плаче ли?“ – Стоян казал: „Ти като го видиш, и ти ще плачеш“.

Сега някой път като възпитаваме себе си, така се орязваме, че ние сами не можем да се познаем, какви сме.

Някои хора са дошли на земята затова: те са твърди и имат нужда да добият мекота. А пък някои хора са много мекушави и трябва да добият малко твърдост. Някои са несправедливи и трябва да турят правота в постъпките си. Някои хора могат да наблюдават, а пък някои хора никак не наблюдават. Не че не искат, но други неща ги интересуват. Някои наблюдават каква шапка носят хората, какви дрехи имат. Но попитайте го, какви вежди, какви очи имат, той не може да каже. Но ще разправи каква шапка, какви дрехи и какви обуща имат. А пък същественото са тялото, веждите, очите, ушите. Като погледнеш човека, разгледай какви са очите му, ушите, устата. Това е наблюдаване на човека. Сутринта като станете, изправете си пред огледалото, вижте дали е станала някаква промяна. Някой път се оглеждаш в огледалото и казваш: „Остарях, косите ми побеляха“. Виждаш бръчките си. Как няма да побелее човек! Има толкова ненужни страдания в света.

Хората страдат от големи чувства. Например, почва да го преследва някоя мисъл, че ще му се случи нещо. Често може една лоша мисъл от окръжаващите хора, ако човек не внимава, да се пренесе в него. Лоши мисли се пренасят. И добрите мисли се пренасят. Затова всички трябва да се учите как да се пазите от лоши мисли. А пък за да се пазите от лоши мисли, трябва да повдигнете трептенията на своята мисъл. Твоята мисъл, ако има бързи трептения, ако се движи бързо, тогава каквото лошо дойде, вашата мисъл го отхвърля. Инак го всмуквате в себе си. Най-първо чрез вярата човек ще повдигне своите трептения. Може да се направи опит: 10 души ще съберете и ако кажете на някого, който е слаб: „Утре ще бъдеш по-добре, ще станеш, ще ти върви добре и т.н“., това ще стане.

Съществува един закон в природата, който гласи: Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка не могат да не произведат своите последствия. И онова, което мислим, то един ден ще се върне върху нас. Две мнения няма по това. Никого не можем да предадем. Най-първо ще предадем себе си и после ще предадем другите хора.

Та първото нещо е: Постарайте се да бъдете изправни в душата си, да бъдете справедливи. Напълно справедлив трябва да бъде човек. Не да мълчим. Не всякога мълчанието показва, че човек е умен. Някъде човек трябва да говори, а някъде трябва да мълчи.

Малките опити от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега ще се пазите от следното: Ние искаме всякога да минем за такива каквито не сме. Най-първо ще мислиш, после ще разсъждаваш от причини към последствия и после ще туриш в своята мисъл, че ти имаш милосърдие, после ще туриш религиозното чувство, което се изразява в обич към всички хора, към всички страдущи. Всички хора страдат, за да се учат, защото ако не страдат, не се учат. Един човек се учи, като се лиши от някое благо. Много пъти на стари години човек казва: „Какво сме изгубили на младини?“ – Благоприятни условия. Като се вземе младостта, тогава човек съзнава, че е изгубил. С опитността, която имате сега, пак много можем да спечелим. Старият може да се подмлади с 10, 15, 20 години. Поне работете да се подмладите. Да допуснем, че гладуваш, не си ял. Ти благодари! Да допуснем, че пари нямаш. Благодари! Да допуснем, че дрехите ти са скъсани. Благодари! Обуща, шапка нямаш. Благодари! А пък ти казваш: Търпи ли се това нещо! Целият свят е пълен само с хора нетърпеливи.

Сега станете лекар на себе си. Аз ви давам тези общи разсъждения. Някои ме питат: „Учителю, какво да правим със себе си?“ – Най-първо турете си на ума следното: Втори път какви трябва да дойдете на земята. Какво искате да станете – някой професор, философ, архитект, лекар? Турете си една мисъл и служенето на Бога във вас трябва да бъде определено. В неделя, като вървите из града си казвате: „Как да проповядвам?“ – Като минете покрай всеки човек, кажете му по една блага дума и си отминете. Кажете му: „Много хубав ден, отличен ден имаме“. И тази дума ще остане в ума му. Или да му кажете: „Добър ден, за света иде много голямо благо“. И си отминете. Турете тези положителни мисли в тях. Още много други работи могат да се кажат. Сега казвате: „Какво да му кажа, отгде да започна?“ На някой богат направи му една малка услуга, кажи му нещо. Всякога можем да завържем връзки. Някой път казваш: „Няма да се изложим!“ Хората не можеш да ги убедиш, но можеш да им помогнеш в пътя, в който те вървят. Така ти ще помогнеш на онзи Божествен План, по който върви човек, той да разбере, че ти му желаеш доброто. Не че го викаш да тръгне с тебе. Като срещнеш някого, кажи му: „Вижда ми се, че баща ти е много добър човек“. И си замини. Минаваш покрай някого, кажи му: „Както виждам баща ти, майка ти, дядо ти, са били много добри“. Той ще каже: „Отгде познаваш баща ми и майка ми?“ Това е проповед.

Сега съм ви слушал да казвате: „Земята ще изгори, ще се пречисти. Тя ще изгори, за да се пречисти“. Ни най-малко няма да изгорят хората. Горенето носи огън в себе си. Горното е казано на един митически език. Там, гдето има огън, има живот, като се срещнете, кажете си по една добра дума.

Малките опити от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес всички говорят за самовъзпитание. Няма по-трудна наука от самовъзпитанието, когато не знаеш, как да постъпваш; няма и по-лесна наука от самовъзпитанието, когато имаш вътрешно разбиране и метод. Да вярваш в Бога, когато нямаш вътрешен подтик, е мъчно; лесно е, обаче, когато имаш вътрешен подтик. Въпросът не се отнася до външната вяра, но до вътрешната.

Казано е в закона: "Не споменавай името Божие напразно." Обаче, днес, въпреки закона, името Божие се споменава свободно. Всъщност, истинското име на Бога е скрито. Ако то се произнесе, както е, би настанал цял катаклизъм в живота на хората. Сегашното име на Бога е псевдоним. Даже името Йехова, както Го наричали евреите, и то е псевдоним. Молиш се по два-три пъти на ден, произнасяш името Божие, но не получаваш отговор на молитвата. – Защо? – Защото Бог отговаря само един път. Няма по-хубаво нещо от това, да те слуша Бог. Същото се отнася и до слънцето. Ако разбираш езика му и влезеш във връзка с него, ти ще получиш живот от него. Ако не го разбираш и не си във връзка с него, то причинява разстройство. При неразбиране на слънцето, ние усещаме топлината му, която не действа добре върху нас. Когато го разбираме, отношенията ни към него са съвсем други. Срещаш един човек, вижда ти се добър; срещаш друг, казваш, че е лош. – Коя е причината за това? – В единия случай, ти разбираш този човек, а във втория случай, не го разбираш.

Злото и доброто са възможности в живота.

Всеки човек, при най-големите несрети, има възможност да провери, докъде е достигнал. Като заболее, човек постепенно губи вярата си. Значи, болестта става причина да провери, каква е вярата му. Питам го: Вярваш ли в Бога?

– Вярвах, но изгубих вярата си. – Ако те излекувам, ще вярваш ли? – Ще вярвам. – Ако по този начин печелим съмишленици, аз наричам това "остен". Питам го: Ако те излекувам, готов ли си да изправиш грешките си?

– Какви грешки? – Преди две години ти направи едно престъпление. Преди три години направи друго престъпление. Признаваш ли? – Признавам. – Ще отидеш да изправиш грешките си. Иначе, колкото и да се молиш, молитвата ти няма да се чуе. Първо ще се изповядаш пред Бога, после ще изправиш грешките си, ще платиш всичко заедно с лихвите.

Съвременните хора трябва да изправят грешките си, ако искат да се освободят от страданията. Има неща, които сме забравили, но трябва да се пробуди съзнанието ни, за да ги разберем и изправим. Само така ще се намери причината на злото и на страданията. Ако не намерим причината на злото и не я отстраним, то ще се отрази или върху ума, или върху сърцето, или върху волята ни.

Хората не търсят причините на нещата, не търсят погрешките си, за да ги изправят, но искат да се спасят по лесен път. Като им се проповядва новото учение, те гледат, дали то може да ги спаси по лесен начин, без труд и усилие. – Хората могат да се спасят, не е нужно да страдат, но те трябва да бъдат умни, да избягват ненужни страдания. Аз съм за разумните страдания, които облагородяват човека. Дошло е време да се освободим от ненужните страдания, единично и колективно. Нека останат само онези страдания, които имат основание да съществуват.

"Да се благовества на сиромасите." В този смисъл, всички хора трябва да прогледат, да придобият това вътрешно прозрение. Само те могат да благовестват. Питате: Какъв смисъл има това, което ни се проповядва? – За да промените живота си и външно, и вътрешно. Ако го промените само външно, нищо не се постига. Тогава и крила на ангели да ви дадат, пак нищо няма да постигнете. Аз казвам, че трябва да промените живота си вътрешно. Какво ще ви ползват крилата на ангелите, с които можете да отидете в един свят, чужд на вашите разбирания.

Източник: "Да се благовества" от томчето "Условия за растене", НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: Кое е новото в света? Новото в света е музиката. Кое е новото в новороденото дете? Плачът. Щом детето заплаче, то е първата песен на живота. Щом не заплаче, всичко е свършено. Ако запееш, ти си роден. Ако не запееш, ти не си роден. В това е смисълът. Ако сутрин станеш и не запееш, свършено е. Ако станеш и запееш, ти си роден вече. Утре пак ще се раждаш. Ще се раждате хиляди пъти. Всяка сутрин ще пееш, ще се раждаш. Като станеш, ти вече си друг човек. Днес каквато погрешка направите, утре като станете запейте. Като запеете ще може с днешния ден да очистите всички погрешки, които сте направили миналия ден. Ако днес не запеете, ще се натоварите с един голям товар.

Следователно, Бог в Своята Любов си казва, за днешния ден Господ казва: Обърнете се към Мене да ви науча да пеете хубаво, да разберете хармонията, да ви науча какво нещо е вярата, да ви науча какво нещо е надеждата, да ви науча какво нещо е Любовта, милосърдието, кротостта, въздържанието и хилядите други добродетели.

Казвате: „Може ли да ги науча?“ – Може да ги научиш. Вас ви е страх, че ако научите добродетелите, ще изгубите живота. Казвате: „Калугерски живот е!“ Оставете вашия калугерски живот. Кое е по-хубаво, като риба да живееш в мътната вода или в бистрата вода?

Че какво е Любовта? Любовта е онзи копнеж, в който като живееш, ще имаш постижения на онова, което желаеш. Но щом си в света, ще усещаш един недоимък, една празнота, едно безсмислие, едно колебание, едно съмнение, едно безверие, една вътрешна грубост. Каква любов е тази? Любовта има онази пълнота. Човек е гений. Той е талантлив, той е гений, той не е обикновен човек. Обикновен е, когато отива при обикновения, талантлив е когато отива при талантливия. Гений е, когато отива при гения.

Човешката душа, дето слиза, се приспособява на условията, които съществуват. Някой път душата взема обикновена форма. Когато се качи към Бога, тя взема по-друга форма. Една човешка душа е повече от един ангел. Един ангел е изложение. Душата съдържа възможности повече от постиженията на един ангел. Душата съдържа повече възможности в себе си, отколкото едно божество в себе си. Така седи този въпрос. То са ония несметните възможности, които Бог е вложил в душата, понеже тя е изражение на самия него. Тя е направена по образ и подобие Божие. Това са възможности, които Бог е вложил в нас, които за в бъдеще трябва да ги достигнем.

Тъй е сега. Не какви сме сега. Не правя никакъв въпрос. Рибата си е риба, до време. Животното си е животно до време. Човекът е човек, до време. Казвам: Пред вас седи едно велико бъдеще, всички ония копнежи. Тепърва има да учите какво нещо е Любовта.

Естественият път от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега няма да се спирам върху морала, но казвам: Дисхармонията в живота създава дисхармонични състояния. Ако искаш да се повдигнеш, трябва да измениш живота си. Не съди другите, но оправяй своя живот. Не съди Бога, не питай, защо светът е създаден така, а не иначе. Изучавайте небето и звездите. Много хора са станали учени, видни астрономи, защото са изучавали звездите и пътя на тяхното движение. Много учени знаят, как са устроени мозъкът и сърцето на човека. Много хора са станали учени, защото са изучавали водите, въздуха, светлината, земните пластове, както и елементите, от които се състои вселената. Това знание може да се изрази в поетична форма. Някои хора са станали видни философи, като изследвали причините и последствията на нещата.

Ако нищо не знаеш, а искаш да станеш учен, започни да работиш в някой специален клон на науката, например, върху причините за нещастията на хората. Ето една научна тема. Този въпрос може да се предаде в строга, научна форма, като се дадат и методи за освобождаване от нещастията. И който прочете тази теория, да каже: Макар, че съм нещастен, но този, който е създал теорията, е прав и е дал добри методи за излизане от нещастията. Ще приложа неговите методи. Като приложите тези методи, един ден вие ще бъдете щастливи като ангелите. Дали вярвате в това, не е важно. Аз вярвам и се радвам на своята вяра.

В бъдеще, вие ще имате добрите условия на ангелите. Под „ангел" разбирам разумно същество, близко до човека, което се грижи за него, носи го в чувствата и в мислите си. Ангелите са предците на сегашната раса. Те са по-старите братя на човечеството, които са живели преди него, в една стара култура. Между ангелите се явила борба за надмощие. Едни от тях излязоха благополучно от тази борба и създадоха слънчевата система, целия външен свят, външната природа. Други ангели дойдоха на земята, оплетоха се с хората, изпожениха се и забравиха своя произход. И досега още те са между хората. Трета категория ангели, без да забравят своя произход, пожертваха се за човечеството, за да го спасят. Повече от милион ангели влязоха между хората, в човешката култура. Ако те не бяха се пожертвали, въпросът с човечеството щеше да бъде решен. Те дойдоха доброволно да спасят човечеството. С тях заедно дойде и Христос да помогне на хората. Който не разбира законите, ще каже: Такава била волята на Бога.

Вие още не знаете, каква е Божията воля. Според една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човека. Като не знаят това, хората, със своите плачове, приличат на малки деца, които се чувстват изоставени. Бог иска да ни направи щастливи, като ни прекара през всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бяла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голяма цена: написаната, макар с черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намери върху нея някоя хубава, светла мисъл, оставена от някой философ или учен. Следователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл. Грешникът, на чието лице е писано много, струва повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съм грешен? – Не съжалявай, че си грешил. Ти си написана книга, от която ще четеш и ще се учиш. Който влезе в съприкосновение с тебе, също ще чете и ще се учи от написаното. Ако само четеш и въздишаш, нищо няма да научиш. Ще четеш и ще се учиш от това, което си писал през вековете. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можеш да се радваш на нея, но ще останеш невежа. Ако се радваш на хляба, нарисуван на картина, ти си невежа. Обаче, радваш ли се на топлия хляб, донесен от фурната, ти си умен.

Грехът не е в това, че искаш да направиш нещо и не можеш да го постигнеш. Грях е, обаче, да се отказваш да работиш за Бога. Грях е, когато упорстваш, своеволничиш и се отказваш да вървиш в правия път. Искаш да станеш светия. Как ще станеш такъв? За да станеш светия, трябва да оставиш всички да минат през тебе, да видиш, какво правят те. Затова се казва за Христа, че понесъл греховете на цялото човечество.

Мнозина искат да станат като Христа. За да станат като Него, трябва да направят връзка с 500 милиона хора, да се свържат с техните грехове, които ще минат през ума, сърцето, душата и духа им. Само така те могат да спасят всички грешници по лицето на земята. Мислите ли, че службата на Христа е лесна? – Не, тя е една от най-мъчните. Не мислете, че лесно ще възкръснете и ще отидете на небето. За да бъдете като Христа, трябва да минете през Неговото положение.

Христос иска да внесе светлина в умовете и сърцата на хората и разумност в душите им. Само така ще се подобрят отношенията между приятели, между господари и слуги, между родители и деца. Ако това не стане, Христовото учение има отношение само към външния живот.

Сега всички се смущавате за бъдещето си. – Бъдещето ви е отлично. Един ден вие ще бъдете щастливи, като ангелите. Един габровски търговец дал една голяма сума на едно дружество да завърши работата си. В знак на благодарност, дружеството турило бюста на своя благодетел на почетно място. Колкото пъти минавал край своя бюст, търговецът се спирал пред него и си казвал: Колко боб изяде, докато дойдеш на това място! Един ден, като ви видя между ангелите, и аз ще кажа: Колко страдания минахте, докато дойдете на това място!

Пътят на великите хора е път на страдания. Пътят на героите е път на страдания. Пътят на цялото човечество е път на страдания. Не, че ние искаме да страдаме и да страдате, но такъв е пътят на развитието. Затова, кажете си: Всичко, което се случва на онези, които имат в себе си закона на любовта, мъдростта и истината, ще се превърне на добро.

Вдигнете одъра си! На дясната страна на одъра е магическата ви тояжка. Вземете я и тръгнете с нея в пътя, да работите.

Източник:"Него видя Исус" от томчето "Условия за растене", НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременната физиология под „гений" разбира човек, който е до границата на лудия. Някои учени твърдят, че лудостта се дължи на гениалността. Според тях, гениалността граничи с лудостта, а обикновеният, талантливият са далеч от лудостта. И за Христа казваха: „Луд е Той, защо Го слушате?" И за апостол Павел казваха, че е полудял от много учене.

Като говоря за гениите и светиите, аз искам да кажа, че те разбират законите, методите и силите, с които разумната природа оперира. Геният прилага законите и методите на природата, както за себе си, така и за своите ближни. Същото се отнася и за светиите. Те са над гениите и пазят равновесие между живота и законите. Те са равнодействуващата сила в света. Те са хора на мъдростта.

Аз не говоря за обикновените светии в църквите. Те са църковни светии. Тези светии, за които говоря аз, не са в църквите, но са между хората. Някога светията е облечен добре, а някога е бос и гологлав, и с рало в ръка оре на нивата. Някога ще го видите с чук в ръка; с четка, като виден художник, или с цигулка, като виден музикант.

Ще кажете, че е невъзможно светията да бъде и прост работник, и учен човек, и художник. Светията заема всякакво положение.

Ако Христос, Син Божи, можа да работи с часове с ренде в ръка в работилницата на баща си, или да носи вода на майка си, нима светията стои по-високо от Христа? При това, Христос беше и Учител. Тогава да не ви е чудно, че ще срещнете светията на работа във всички области на живота. Христос носеше сандали на краката си, а не модерни обувки, каквито съвременните хора носят. Обаче, това е външната страна на живота. Днес познават светията само по външната страна.

Светията трябва да има следните три неща: тяло, което да не се разрушава при никакви условия; сърце, което да не се подава на никакви изкушения; ум, който да не се подава на никакви заблуждения. Светията е изразител на великата истина. Значи, тялото на светията не трябва да умира, от нищо да не се разрушава; сърцето му да устоява на всички съблазни, и умът му да се справя с всички противоречия. Който може да даде друго определение за светията, аз съм готов да го приема. Който не вярва на думите ми, нека даде свое определение за светията. Моето определение е за мене, на никого не го налагам. Аз съм готов да заема мястото на светията, за когото давам определение; в никой случай не желая да бъда на мястото на някой светия от църквата. Също така съм готов да заема мястото на гений, който разбира и прилага правилно законите на природата. Обаче, не желая да заема мястото на гений, какъвто описват физиолозите. За такива гении и досега спорят, дали са истински, или не. И самите физиолози, като определят понятието „гений" има още много да учат. Те са далеч от истината за органическия свят.

Сега, да дойдем до въпроса за храненето. С каквото се храни човек, такъв става. – С какво трябва да се храни човек? Според физиолозите, определено е, каква храна да употребява човек. Например, бременната жена трябва да се храни със специфична храна. И мъжът, преди да е станал баща, също трябва да употребява специфична храна. Геният трябва да употребява храна за гении, светията – съответна храна. И царят трябва да приема специфична храна. Това е наука. Какво знаят по това съвременните физиолози? Пчелите, които преди хиляди години са изучавали храненето като наука, и досега прилагат наученото по отношение на своята царица, работници и търтеи. И досега прилагат те своята теория за храненето в живота си, а хората още не знаят, как трябва да се хранят и каква храна да употребяват.

Който не разбира законите за храненето, казва: Бог е наредил човек да се храни с една или друга храна, по един или друг начин. Вярно е, че Бог създаде света и определи на всяко същество съответна храна, но хората изгубиха правилните методи и правила за хранене, както и първичната храна, определена за тях. Затова днес болестите се ширят от единия до другия край на света. Не е лошо, че има болести, страдания и сиромашия. Аз не съм против тях. Не е лошо да има богатство, знание, аз не съм и против тях. Че съществува смърт, и това не е лошо. Че има грехове в света, и това не е лошо. Аз не съм против това, което съществува в света, но всяко нещо трябва да бъде на своето място. Грехът е отрова, която трябва да бъде затворена в шишета и, когато е нужно, тогава да се употреби. – За какво е нужна отровата? – За лекарство. Грехът, сиромашията, болестта също трябва да са затворени в шишета и в специфични случаи да се използуват за инжекция. Всички отрицателни неща се държат затворени в шишета и при специфични случаи само се използуват.

Източник: "Отец люби Сина" от томчето "Условия за растене", НБ

Редактирано от Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега ще направя няколко бележки.

Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е Великото! В Духа влиза всичко! Всичко в света е разумно. Разумно е всичко! Оттам започва всичко. Началото е това!

Второто нещо, това е човешката душа. С явяването на Духа живота се изявява. След явяването на душата се явява свещеният трепет. То е хармонията, която се явява в света. Това е третият принцип. То е първият син. Хармонията на света е първият син, който се е родил в света. Като почнеш да пееш, ти си се родил. Хармонията означава раждането на човека. Човек, който пее, празнува рождението си.

Третият принцип го наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония.

След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности, баща и син, брат и сестра и пр.

Петият принцип е ритъмът. Този принцип е, че всички неща в света идат периодично. Даровете на Бога идат чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Прилив когато има, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив, в ритъма, трябва да се качите в духовния свят. Тъй, че онова, което сте придобили, да не го изгубите. Ако не направите това, туй, което сте придобили, ще го завлече. Турчинът казва: „Сел гелди“ (Порой мина.)

Та като се страхувате в музиката, то е отлив вече. Горе се качи. Престане ли страхът, то е прилив. Има ритъм тогаз. При отлива иде дисхармонията в света. В окултната (музика) винаги предпазват. Всички окултни ученици изучават закона на ритъма.

В музиката се свързва ритъмът с хармонията. Ритъмът предава материал на хармонията. А пък хармонията изразява всъщност това, което Бог е мислил, това, което Духът е създал и това, което душата е изработила. Туй е вече един велик резултат. Музиката е един велик резултат.

Имате тогаз: Първо ДУХЪТ, после ДУШАТА, след това иде СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ, после ПОЛЯРИЗИРАНЕТО, после РИТЪМЪТ.

И след ритъма иде принципът за ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ.

След причини и последствия иде РОДЪТ. Това е седмият принцип, с който човек трябва да борави. Та всеки принцип човек трябва да използува.

Дойде във вас приливът на любовта. Любовта е прилив. Тя ще дойде и ще се оттегли. Когато любовта се оттегли (от) физическото поле, тя отива в духовния свят и после в Божествения свят. Та затова всички хора се качват в Божествения свят, при Бога и пак слизат на земята, понеже Бог е навсякъде. Ние сме дошли на земята, понеже Бог е тук. И когато Бог престане да работи на земята, ние се качваме горе пак при Него. Да се раждаме значи да идем там, дето е Господ, а да умираме, това е за да отидем там, дето е Той. И се раждаме, за да отидем дето е Той. Тъй като се разбере животът, има вече смисъл.

Сутринта като станете, какво трябва си да изпеете? Как ще си изпееш: „Ставай! Иди да работиш!“, „Ставай, Иване!“, „Ставай, Марийке!“, „Ставай, Маро!“, „Ставай, Николина!“, „Ставай, Пенке!“

Да се научите да бъдете свободни! Без любов свобода няма! Да проявиш правилно любовта – това е свободата! Когато дойде любовта, ние туряме най-големите ограничения, а пък тя всичко къса! Туряме това – тя го скъса. Туряме друго – тя къса. И най-после казваме, че животът няма смисъл. Щом дойде любовта, ще се качиш на нейната кола и дето те заведе тя! Няма да се страхуваш! Тя е единствената кола, с която си в безопасност. А пък ние като се качим на колата на любовта, питаме се: „Какво ще стане с мен?“ От всичко друго можеш да се плашиш, но щом се качиш на Божествената кола на любовта, не се плаши!

Мислете за тия хора, които са музикални, които са родени музиканти! Духът има връзка с музикалността. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. Всичко онова хубавото, красивото е свързано с музиката.

Та, когато мислим за музиката, трябва да знаете, че в музиката се образуват всички добродетели. Тя е основата. Та като казвам, че трябва да пеем, то е поощрение за да се развият дарбите, да се поощрим да се развият всички ония дарби, които трябва да се проявят.

Та казвам: Всинца ние трябва да бъдем онзи силен извор! Понеже в сегашния век, щом се говори за свобода, подразбират, че щом хората живеят свободно, ще вършат много престъпления. Те казват, че в свобода се вършат престъпления. И че който не върши престъпления, той не е свободен. Но и който не прави добро, и той не е свободен. Следователно, който прави престъпления, може да прави и добро. И който прави добро, той може да върши и престъпления. Можеш да направиш престъпление, ще туриш свободата си да направиш добро, та да станеш два пъти по-силен.

Следователно, като направиш погрешка, после я изправи. Не ви казвам да не грешите, но изправете погрешките си! Като грешите, изправете погрешките си. Какъв е произходът на думата „грешка“! Грях. Грях – значи греел си се. И като си се греел, опарил си се, като си дошъл много близо. Огрешил си се. Като се грееш до огъня, все ще се огрешиш. Вие сте му турили съвсем друго значение. Грял си се и си се опарил.

Музикално утро. Седемте принципа от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой път е много мъчно да се учат царските синове и княжеските дъщери, да им се преподава. Не е лошо, че са царски синове и княжески дъщери. Но царските синове и княжеските дъщери имат едно предубеждение, че те имат царска кръв. Че те са царски синове, това е едно звание. Това е едно звание. Аз го уподобявам на царевично зърно или на житено зърно. Житото е едно зрънце. Царски син е то. Житото е цар. На най-голяма почит навсякъде, царски само го посрещат и всички му се радват. Но туй житено зърно, за да добие тази почит и уважение, то трябва да слезе в земята, да излезе из условията, да покаже какво се крие в него, да израсте.

Казвам: Трябва ви сега знание. Казвате: „Нямаме ли знание?“ – Имате знание, но туй знание, което имате сега е човешко. Всяко нещо, което е придобито, става човешко, а всяко нещо, което не е придобито, то е Божествено. Следователно, непридобитите неща са Божествени. Придобитите неща са човешки. Туй е за определение.

Казвате: „Това е Божествено“. Всяко нещо, което е в ръката, то е човешко. Ти си го обсебил. Всяко нещо, за което можеш да кажеш, че е мое, то не е Божествено, то е човешко. – „Ти тъй каза, той тъй каза“. Всинца все казваме и все има нещо недоизказано. Туй недоизказаното е Божественото. Сега ще разберате, ценно е туй. Божествените неща, като стават човешки, стават ценни. Преди да станат човешки, не може да ги оцените. Туй, което си оценил, може да го видиш; не може да оцениш туй, което не си видял.

Аз ще ви цитирам само една от Свещените книги. Чули сте го това, но сте го забравили. Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на Битието.

Първото изречение е: „Когато Любовта царува, смут не става“. Вие още не знаете какво нещо е царуването на Любовта. Вие само предполагате. Значи появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда всеки смут. Там, дето има смут, няма любов. Там, дето няма смут, Любовта царува.

Второто изречение се отнася до мъдростта. „Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“.

Третото изречение се отнася до Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“.

Та казвам: В какво седи сега същината? Трябва да имате една мярка. Кое наричаме Истина в света? Истината е нещо реално. Трябва да имаме една конкретна мисъл, ти говориш право или не. Допуснете, който и да е от вас е бакалин. За да ви позная какъв човек сте вие, ви казвам: Претеглете ми едно кило ориз. Веднага ти туриш от едната страна грамовете, от другата ориза. Аз не гледам какво ти туряш, но гледам там една стрелка, която се движи; гледам накъде се наклонява стрелката и по това виждам какъв човек си. Ако стрелката се наклонява към грамовете, зная, че ти работиш само за своя интерес, нищо повече.

Ако тази стрелка отива към грамовете, ти си човек, който подяждаш хората. (Ако се наклони) към блюдото, тогава ти си човек на Истината, от тебе заминали няколко зрънца. Като видя това, казвам: Благороден човек е.

Мисълта у мен беше следната: Като ви говоря някой път, като че искам да ви обърна, вие всички сте царски синове, царски дъщери, царска кръв имате, много знаете, но същественото не знаете. Някои от вас, запример знаете френски по-добре от мене. Едно време аз го знаех, забравил съм го, дълго време не съм го говорил. Някой говорят немски, едно време го знаех, сега съм го забравил. Някои италиански знаят повече, едно време и него знаех. От италиански една две думи са останали. Ако отворя книгата може да си го припомня. Като ви говоря вие казвате: „Това са обикновени работи“. Защото моето желание е не да остарявате, не да остареем. Ами моето желание е да се подмладявате.

Аз не искам да ви направя религиозни фанатици (със) знанието, което имате. Искам само да ви предупредя, за да се не спъвате, понеже в пътя човек като тръгне, има много спъване. Понеже като нямате достатъчно светлина, на много места ще се спъвате.

Недоизказаното от Божественият Импулс, ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първото правило: Говорете малко, но разумно.

Благодарете от дълбочината на душата си за всичко, което ви се случва. Взимайте участие в общата благодарност към Бога.

Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно.

Благодарете, че сте станали, че дишате въздуха. Благодарете за всички мисли, за всички чувства, които ви посещават. Всяка вечер, преди да си легнете, отделете пет минути от времето си, да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Като си легнеш да почиваш, ти ще отидеш в другия свят, ще се разходиш, и сутринта ще се върнеш отново на земята. Ще бъдеш радостен и весел и готов за нова работа. На онзи свят се отива със специално такси. Тази сутрин вие дойдохте тук без такси. С такси иде само човекът на любовта, а не онзи, който иде със своята кал. Човекът на любовта иде точно навреме. Щом тръгваш и се колебаеш, да отидеш, или не, ти не си господар на положението, ти идеш с чуждо такси. Аз искам всеки да дохожда със своето такси.

Правила за живота

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако обичаш един човек, търсиш да те обича. Ако ти си човекът на Любовта, имаш един капитал на Любовта. Не е необходимо и другият да има капитал на Любовта. Онзи човек, към който се стремиш, трябва да има капитал на Мъдростта. Следователно, между Любовта и Мъдростта има отношение. Тогава „Л“ се отнася къмто „М“.

Казвам: Ако един от вас представя Любовта, другият трябва да представя Мъдростта. Любовта и Мъдростта като се съединят, дават един резултат, който се отнася към Истината. Тогава, ако твоята Любов, която се отнася към Мъдростта, ако твоята Любов и твоята Мъдрост не могат да родят Истината, не могат да дадат Истината, ти не си на правия път.

Или преведено на ваш език или на земен език казано: Ако твоята Любов и твоето знание не може да внесе в тебе закона на самопожертвуването, ти не си разбрал какво нещо е Любовта.

Казвате, работа само с Любов не става. С Любов става. Любовта в своето проявление е неизчерпаема. Мъдростта в своето проявление е неизчерпаема. Не мислете, че като обичаш хората ще изгубиш нещо. Не мислете, че като раздаваш Мъдрост, ще изгубиш. Не, всякога ще спечелиш.

"Недоизказаното" от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време, като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например, онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?

Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище. Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.

"Дайте ни от вашето масло" от "Изново" том 1, НБ, XV г.

Редактирано от Ваня Златева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единственото мощно нещо в човека е неговата душа – безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „разумният принцип". Когато душата възкръсне, умът и сърцето заемат своето определено място; ако тя не възкръсне, умът и сърцето пропадат. Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето – добро и благо.

По какво се познава възкръсналият? – Той е свободен човек, той разбира дълбокия смисъл на живота. Той има светъл ум и благородно сърце. Всички добри и разумни хора са негови приятели, негови братя и сестри.

Помнете: „Дигнете камъка от гроба!" Така казва Учителят. И заповяда Учителят, всеки да дигне камъка от гроба си и да чуе гласа на своя Учител: Излез вън! Всеки сам да дигне камъка си, да излезе вън и да благодари на Бога.

Източник:"Дигнете камъка" от "Условия за растене", НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек трябва да има ясна представа, когато се говори за нещо. В различните философии и религии, които се проповядват, има нещо неясно, неразбрано.

Учат човека да вярва. В кое да вярва?

Всеки народ има особено течение, известни трептения, които определят какъв е той. Всеки народ има особена нота, с която се отличава.

Всеки човек е даровит, но дарбите във всички хора не са еднакво развити.

Най-голямото нещастие в сегашния свят е, че хората не могат да дишат, тъй както Господ иска. В дишането няма никакъв ритъм, следствие на което се произвеждат всички болести, които имаме.

Музикалност трябва да има в дишането.

Ако не дишате правилно, вие не може да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал.

Туй, което те запуши, че не можеш да живееш, не можеш да мислиш, туй е материализъм. Туй, което дава живот в себе си, то е духовно.

Имате три неща: живот, знание и свобода. На вас сега ви трябват живот, знание и свобода.

Сега гледайте да се освободите от страданията на хората, то е едно нещастие, една голяма спънка. Но страдията, които Бог е дал, те са благословени. Ако влезеш в страданията, които Бог е дал, ти човек ще станеш. Пък ако влезеш в хорските страдания, прах ще станеш.

Законът е: Туй, което искаш за себе си, искай го за всички хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всички хора да бъдат като тебе. Искай да живеят както те знаят. Искай да имат знания, искай да имат свобода, както за себе си. Свободата, както е благо за тебе, така да е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.

За да станете певци, непременно трябва да дишате ритмично.

Божествено е туй, на което Любовта е подбудителна причина. Ти като благославяш Господа, като се молиш на Господа, Бог е съвършен. Той не се нуждае от твоята мисъл, но всяка една мисъл, която ти пращаш към Бога, да благодариш, тя ще се върне към тебе с лихвите и ще бъде благословение.Ако не се молиш на Бога, ти ще станеш един нещастен човек.

Никога не допускай на една лоша мисъл да се загнезди в твоето съзнание, на всяко нещо в твоето съзнание, за най-малките добрини, и микроскопическите, които Бог ти дава, трябва да се радваш.Виждаш цветец, да се радваш.Като идваш до големите работи, пак да се радваш.

Когато Христос казва:”от вода и дух” , водата в дадения случай се взема първичната прана, силата, а Божественият Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание.

В какво седи Новата Любов? Казвам: В Любовта, всички несгоди на живота като дойдат, ще ги премахне.Тя ще ни облича, ще ни даде всичко и ще ни направи самостоятелни. Любовта ще ни направи самостоятелни. Без нея ние сме голи, с Любовта ние сме облечени. Що е Любовта? Това, което облича човека. Що е Любовта? – Това, което нахранва човека. Що е Любовта? – Това, което дава сила. Що е Любовта? – Това, което примирява човека. Всичко тук, хубавото, то е Любовта. И в търпението, и в милостта, и във въздържанието, и в труда, навсякъде. Така като разбираме, то е реалното в света. Когато аз мисля за Любовта, аз винаги имам Бога пред себе си.

Вие мислите, че е много лесно да бъдете християни. Не! Или да бъдете от Новото Учение. Новото Учение, това е наука. Колко работа има! За да разберем Христа трябва да имаме същото отношение, което той е имал.

Страданията и нещастията привидно съществуват. Трябва да имате вяра и надежда, с които може да работите.

Казвам:Винаги да знаете, че във всяко движение, което правите, да присъства съзнанието.

Мислете всякога хубаво.

Казвам:При лошите условия Бог е отзад, а при добрите условия Бог е отпред.

Гледайте Господа, който е зад вашите страдания и Господа, който е пред вашите радости. Господ е зад страданията на вашето сърце. Господ е в радостите на вашия ум.

Та благодарете на Бога. Гледайте и благодарете всякога.

Източник:"Пред радостите и зад страданията", от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Най-първо в един човек не се старайте да създадете характер. Да има човекът характер - идеята е права, но основата е крива.

Този човек има хубави заложби от миналото, но поради известни стечения на обстоятелствата неговият прогрес е спрян.

Сега вие ще премахнете тези условия, които са пречили, за да може Божественият ритъм пак да подеме своята работа.

Вие имате едно сърце. Турете един благороден подтик у него и го оставете свободно. Някой път вие вземете човека и го учите: „Да не крадеш." Хубаво, я поставете вашите деца при сладкото и им кажете: „От това сладко да не вземате."

Има ли престъпление в това, че детето бръкнало с лъжицата и взело малко сладко? Няма.

Никакво престъпление няма, че е изяло сладкото. Няма нищо."

(Развитие на справедливостта - Общ Окултен Клас, 27.02.1935 05:00 Сряда, София)

Някой път мислите за някого лошо и казвате: „Как го търпи Господ?"

Вие, като видите, че някоя въшка се е качила на някой светия, казвате: „Как Господ търпи въшката?"

Няма какво Господ да ги търпи - светията ги търпи. Господ чрез въшките опитва ума на светията.

Ако въшките живеят на главата на светията, той не е светия. Ако бягат от главата му, той е на правия път и е почнал да става светия.

Вашите погрешки и недъзи са въшки и ако те живеят на вас, ако тези недъзи не ви оставят, това показва докъде сте достигнали.

Ако обаче погрешките бягат от вас, това показва, че имате вече известен прогрес в живота.

(Развитие на справедливостта - Общ Окултен Клас, 27.02.1935 05:00 Сряда, София)

Редактирано от galgo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те.

За човека е важно да се учи. При каквито и условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.

Източник: "Дали може", беседа от Учителя, държана на 10 юни 1917 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плодовете на Духа са: „Любов, радост, мир, дълготърпение, вяра, кротост, мъдрост, въздържание...” Духът е най-високата проява на Бога. Той разкрива световете, Той носи светлина, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа.

Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на неговата помощ. Мощно нещо е Духът!

Как ще познаете присъствието на Духа? – Като се чувствате силни по чувства и по мисъл, това е присъствието на Духа във вас.

Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа в себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.

Казано е в Писанието:”Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Къде ще се турят тези съкровища? - В сърцето. Следователно, отворете сърцето си за съкровищата на небето, т.е. за плодовете на Духа, за Божията Любов и ги вложете във вашата съкровищница горе на небето. Бъдете щедри и от нищо не се страхувайте!

Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на неговата помощ. Мощно нещо е Духът! Дето влезе, всичко преобразява. Под влиянието на Духа и лошият човек става добър, и змията става кротка.

Източник: „В истия час”, беседа, държана от Учителя на 14 юли 1918 г. в София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Новото учение, което Христос донесе на човечеството – учението на Любовта, носи сила на човека. Ето защо, който иска да стане силен, добър и любящ, трябва да изучава ревностно това учение, да стане ученик на Христа.

Често хората се запитват обичат ли ги ближните им. Да се задава такъв въпрос, е все едно да се съмнявате в своята любов. Щом се съмнявате в своята любов, вие се съмнявате и в Божията любов, защото Бог живее във всички хора и чрез тях проявява любовта си. Ако вие обичате хората, и те ще ви обичат. Каже ли някой, че обича, той е дал място на Божията любов в себе си. Като люби, Бог се проявява в него, а не човекът. Защото е казано в писанието:”Бог е Любов.” Който иска да даде място на любовта в себе си,той трябва да се интересува само от своите мисли и желания, от своите постъпки и отношения. Че плодовете на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене; важно е моите плодове да са сладки. Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е аз да разнасям благоухание навсякъде. Важно е моят ум, моето сърце, моят дух и моята душа да са на място. Това е основното правило, чрез което човек може да подобри живота си – външно и вътрешно.

Ще кажете, че човек трябва да живее за дома си. Вярно е това, но домът, в сравнение с целокупния живот, представя само малкия пръст на ръката. Човек не живее само за малкия си пръст, но за всичките си пръсти. Малкият пръст прадставя физическия свят. Човек не живее само за своите физически, т.е. материални нужди. Безименният пръст представя любознателността на човека, средният – правдата, палецът – волята и разума, а показалецът – религията. Щом е дошъл на земята, човек трябва да служи на всичките си пръсти, да задоволява своите вътрешни стремежи. За да ни обичат хората, трябва да им дадем нещо от себе си. А ние можем да даваме само тогава, когато работим върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е дал и продължава да дава, да задоволява нуждите ни.

Източник: "Заведеевата майка", от томчето "Дали може", НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега