Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Майката

Recommended Posts

С изненада открих, че имаме цял форум за бременността и майчинството, но нито една тема, посветена на майката.

От прочетеното досега стигам до извода, че понятието майка получава различни до противоположност тълкувания и употреби.

Ако за едни това е Божествената същност и предназначение на жената, то за други майчинското в жената може да убие мъжа до нея.

Ако за едни майка е синоним на силата, която дава живот и учи на свобода, то за други това е ограничителната сила, която не позволява на растящия човек да разпери криле, зарежда паразитни модели на мислене и поведение в съзнанието и подсъзнанието на детето и осигурява неговата зависимост и подчинението му на обществените егрегори на своята епоха.

Учителя е писал много за майката и ролята и в света и живота на човека. От окултна гледна точка: Великата майка; в Извора на доброто

В книгата си "Учителя за образованието" Боян Боев посвещава отделна глава на Мисията на майката.

Как разбирате вие майката и майчинството?

Кога една жена може да бъде наречена майка? Задължително ли е тя да е раждала деца и да ги е възпитавала или това не е критерий?

Кои са най-ценните качества на майката според вас? Какво е останало у вас от вашата майка?

И въобще каквото ви се иска да споделите за майката и майчинството....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение е, че майка е онази жена, която е способна да спре да вижда в един човек детето. Отбиването е символът на този майчин апотеоз. Майчинството - същинската майчина грижа - е силата на жената да се откаже от всяка сетнешна грижа. Само жена, способна да надрасне склонността си към грижовност, е била до него момент истински грижовна. (А всяка друга грижовност е вкопчване.)

Не е майка оная, която носи, а тази, която ражда. Не е майка оная, която дава, а тази, която отбива. Майка е жената, която предава детето на бащата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

(А всяка друга грижовност е вкопчване.)

... и постепено грижовността се изражда в желание (осъзнато или не) за контрол.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това, което казва selsal е вярно и много важно, макар че аз не бих го изказала толкова императивно, най-малкото защото според мен има и други важни и свързани със същото явление неща.

Между другото, това, бих казала, попечителство върху децата в българското общество е широко разпространено и се проявява не само от майката, но и от двамата родители. Направо мога да го причисля към народопсихологията на българите.

Включително и моите родители продължават да считат мен и сестра ми (която е доста по-голяма от мен :) ) за деца, въпреки финансовата ни и всякаква друга независимост от тях (напоследък дори дискретно ги подпомагаме, защото вече са възрастни); по някаква странна логика са убедени, че не сме в състояние да се грижим за себе си и за семействата си, приемат със страх новите ни начинания и т.н. и интересно, че това е по-засилено като изява при баща ми ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има разлика кое дете вижда майката в човека според мен - дали вижда човешкото дете, което се нуждае от подкрепа и грижи само докато расте и се социализира или Детето Божие - искрицата, вложена във всеки човек.

Ако вижда в хората човешките деца, майката страда, когато те станат самостоятелни и тя загуби смисъла на своя живот - да се грижи и да носи отговорност за тях... и продължава да "изпълнява дълга си". Това изглежда е културна особеност на народа ни - "За майката децата винаги си остават деца" - това е известно изречение, характеризиращо "добрата майка". Моята, например бе шокирана, когато заявих, че моите деца вече не са деца и аз вече съм им приятелка. Тя се обърна назидателно към сина ми и дъщеря ми ( по-високи от мен) и поиска да ме засрамят като ми кажат, че те винаги ще имат нужда от майка си. Те се усмихнаха и заявиха спокойно, че всъщност предпочитат да съм им приятелка, защото съм най-близката и най-сигурната от всички..

Ако жената вижда във всеки човек без значение на каква възраст е той - Божието Дете - т.е. заложеното от Бог в неговата душа, то тя няма как да обсеби с отговорност и грижи, защото отлично осъзнава, че Друг отговаря и се грижи за Детето и съдбата му - тя е само почвата и водата.... Такава майка слуша и може да чува Божията воля за Детето в хората около себе си и с радост я следва - дори когато тази воля означава да "пусне орлето от гнездото на скалата", точно когато крилцата му са укрепнали достатъчно, за да полети и малко преди да е станало твърде тежко тялото му, за да го издържат крилцата.... Да, може и да се разбие, но.... това е единственият му шанс да полети...

В този смисъл за мен Детето има само един Баща. Майката е Дете на същия този Баща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, темата е :thumbsup: , благодаря ти.

Думата Майка ми прави асоциация със следното:

Топлота, Нежност, Приятелство, Мъдрост, Възпитание, Обич, Порицание.

Майката е като Земята.

Има една много хубава притча за това как Майката трябва да се отнася със своето дете, освен с безрезервната си Любов, но не можах да я намеря в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В "Галатяни" се говори за двамата сина на Авраам - сина от слугинята и сина от свободната (забележете: не сина на слугинята и сина на свободната). Двете жени са двата завета - Стария и Новия Завет. Двете жени са различни, сина от едната е подвластен на заповед, а сина от другата е ще бъде спасен, поради обещание.

Но тия две жени, тия две майки, са всъщност двете форми на анима вътре в мъжа. Това не са майки в прекия емпиричен смисъл, а двата иницииращи подхода на бащата - Моисеевия и Христовия.

----

Опитът на една жена да бъде майка, като опосредства Божията воля, е опитът (и разочарованието) на една жена да бъде мъж.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Егото има претенциите да опосредства Божията воля - и това се проявява в Господаря и Владетелката в човешката душа.

Майката не опосредства Божията воля, тя я усеща и я реализира... А Божията воля е - Свобода и безусловна любов... за всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това да се реализира Божията воля звучи много по-фалически, отколкото тя да се опосредства.

Майката, която утвърждаваш, Донка, е една настъпваща в боен марш майка, която е сложила ръка върху Божията воля, като държи на своята идентичност (самосъзнанието й, че е безусловна обичаща), въпреки всеки и всичко, и несъобразно коя да е нужда, освен майчината нужда - да глашатайства своето раздаване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно се подбират думи за това, което е и върши майката - може би реализира да не е точната.

Ще се опитам да го обясня с пример, не да го замествам с дума.

Първият е от времето, когато бях млада майка. Току-що бях родила второто си дете - дъщеря ми. Втората нощ след раждането бях свита на леглото от спазмите на свиващата се бързо мускулатура на матката и се унасях в полусън - бебето ми спеше спокойно нахранено в койката си - на 2 метра от моето легло. В следващия момент, в който отворих очи и се огледах около себе си, стоях с бебето в ръце, тялото ми я беше обгърнало в поза на заслон и аз стоях полуклекнала под касата на вратата. Не разбирах какво се е случило, нито как и защо съм се оказала там с детето си. Нямаше мисли, нито емоции - цялата бях завладяна от инстинкт с невероятна сила.

Малко по-късно започнах да идвам на себе си и от движението и шума около себе си постепенно осъзнах какво беше станало - имало е лек трус (беше 1986-31 август). Родилките бяхме на 4 етаж и се беше усетило полюляването. Аз явно не съм успяла да се събудя навреме, уморена след няколко безсънни нощи, и инстинктът за съхранение на детето - Божията воля, която безусловно управлява тялото и съзнанието на всяка току-що родила майка, ме бяха вдигнали и накарали да направя точно това, което е необходимо без да разчита на съзнателната дейност на мозъка ми. После прочетох, че най-сигурното място при трус е именно под касата на вратата в позата, която аз бях заела в съня си.

Трудно ще нарека това "боен марш" - по-скоро безпрекословно подчинение на Сила и Разум, по-висши от мен, частица от които съм. След опитности като тази, която разказах, майката осъзнава - тя-човекът е само нещо като саксия с почва, в която Бог е посял семенцето на душата, избрала да се въплъти в това ново тяло.

Разбирам, че за един ум, облечен в мъжко тяло и опитности, не е възможно да разбере пълното подчинение като поведение и начин на мислене. Затова то ви изглежда като фалическо и налагащо. Нищо изненадващо - напълно нормално като се има предвид ефектът на огледалото - всеки вижда в другите около себе си своя собствен образ.

Вторият пример е от много по-късен момент. И беше доста болезнен.

Синът ми навърши 22 години - студент и отличен програмист, но все още не започваше да търси сериозна работа. Парите не му стигаха, като на всеки млад човек, но аз не разбирах какво го възпираше... Знаех,че обича професията си и не беше мързелив, нито бохем... Нещо много силно в мен не ми даваше сън докато не разбрах деликатно (за един психолог и педагог с опит това не е проблем) в какво се състоеше спирачката. Опасения, че няма да го одобрят... Типично мъжка реакция... :D Въпреки професията си, или може би точно опита ми в нея ме кара винаги да оставям важните решения на интуицията си. Този път тя ми подсказваше, че трябва да направя нещо, което ме ужасяваше - да спра всякаква издръжка. Плаках 2 нощи, потресена от това, което трябваше и щях да направя. Всички мои модели на мислене се съпротивляваха и ме обвиняваха в безсърдечност и егоизъм.

Но през цялото време с всяка клетка аз чувах ясната Заповед - "Вън от гнездото"! Докато пишех на детето си, че това е последният запис, сълзите ми се стичаха и в гърлото ми стоеше буца, но не можех да не се подчиня. Най-сериозното ми опасение бе, че няма да мога да издържа докрай и ще се отклоня от изпълнението. Тогава започнах да размишлявам - непрекъснато. И постепенно умът ми намери доброто и любовта в "изхвърлянето от гнездото".

Три дни след писмото ми синът ми ме помоли да видя дали сивито му е написано добре....

Десет дни по-късно мина първото си интресвю с отличен резултат и първи в класирането, започна високоплатена работа веднага. Един месец по-късно му подписаха постоянен трудов договор, след още един - стана шеф екип. Работи това, което най-много обича и е щастлив, самостоятелен, свободен.

Сега и двамата се смеем много на този случай и той казва - "благодаря на Силата, която те застави да ме изхвърлиш от гнездото си и на сърцето и ума ти, които изпълниха Волята и."

Стана дълго, простете ми...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички, което се случва около теб, колкото и автономно да е то, се случва поради теб. Ти свеждаш събитията и съдбите до себе си, захождайки отстрани им, но неминуемо центрирайки се в крайна сметка. Няма резултат, който да го бъде, и който да не е иницииран от волята ти. А тая твоя воля легализираш, узурпирайки интерпретацията за смислите на Божията Воля. В смиреността ти има тъй много гордост и невъздържана страст.

Няма нищо лошо една майка да осъществява бащината функция, случва се, и често е добре. Но е хлъзгав уклонът, дето майката се втурва да бъде баща, поради несъзнаваната представа за насладата да бъде баща. А тая наслада се състои във величавото бащино самосъзнание, според което баща означава - "аз породих всички значения, а светът го има, щото е означен". При майката такова самосъзнание липсва и в липсата му е ценността на майката. Маловажността на майчиното начало е истинската стойност на майката. Майка, която не рефлектира своето място, е Майката. Майка, която занимава ума си с отражения на "деянията на своето майчинство" е една роля на майката, роля, която е майчин провал и пародия на баща.

Има най-фини форми на вкопчване. Вкопчване с основание, че пазиш, а и вкопчване, което симулира дара на свободата. Тая вкопчваща се любов, която се внушава, е искана само от ония, които са се поддали на внушението. А такова внушение е възможно само поради духовната липса на баща.

Нека правим разлика между майка и фетиш на майка (възхвала на майката). Второто е фалос, който гнуси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно се подбират думи за това, което е и върши майката...

...Но през цялото време с всяка клетка аз чувах ясната Заповед - "Вън от гнездото"!

:thumbsup: Поздравявам те за смелостта да вземеш това мъдро решение, Доне.

В Необходимостта да познаваме Бога Учителят дава подобен пример, в който на майката се налага да вземе още по-трудно решение, което се оказва спасително за сина й:

Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия, да се учи. Била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по триста-четиристотин-петстотин лева, но това било малко, парите не му стигали. Един ден той пише на майка си да му изпрати хиляда лева, тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа.“ Но синът ̀и заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб – не искам син, който е страхливец, който не иска да работи, който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба.“ Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомва и тази телеграма е поставена днес в рамка; и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси.“
:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валя, точно тази притча търсех, но май беше за едно по-малко детенце, което се тръшкаше на майка си да си за пари и заплашваше, че в противен случай щяло да открадне, но не я намерих....Благодаря ти. Тя визира и моите представи за възпитание и правилно поведение на една майка.

Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия, да се учи. Била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по триста-четиристотин-петстотин лева, но това било малко, парите не му стигали. Един ден той пише на майка си да му изпрати хиляда лева, тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа.“ Но синът ̀и заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб – не искам син, който е страхливец, който не иска да работи, който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба.“ Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомва и тази телеграма е поставена днес в рамка; и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси.“

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви се разкаже играта ако подсъзнателно искате да убиете бащата.

А го правят някои.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се учудвам, че мъжете са все опозиция... ;)

Едва ли някой отрича ролята на бащата, то е ясно, че за да има дете /син или дъщеря/ трябва майката, но трябва и бащата...

Раждането и възпитанието на децата май предимно на майките пада. В книгата "Науката и възпитанието" Учителя добре описва ролята на майката. За да има добри и достойни синове и дъщери трябват добри майки... :feel happy:

А от друга гл. точка е нужна Земята /Природата/-Майка, но и Небето-Баща. Делим ги само ние, хората.... :yinyang::whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Точно така xameleona!

Благодаря и аз за темата!

Определено смятам,че най-ценното в нашите форуми е споделянето на личния опит в подкрепа на ценните мисли и от Учителя,и на изводите,направени и изложени тук от нас самите.Примерите на Донка ме развълнуваха особено,още повече че точно в този момент и аз съм изправена пред подобни размисли и вътрешна борба.Е,верно,става въпрос за една тел.сметка,но мисля,че пътят на изграждане на „достойния”син или дъщеря,които „Не се боят от работа в борбата с живота и Не искат да живеят като баба” би могъл да започне по-рано,когато са на прага на една самостоятелност,даваща им криле да летят,но все още не достатъчно здрави и силни да поемат тежестта на отговорността и избора.

От едно известно време тел.сметка на 15 годишната ми дъщеря започна да нараства с всеки изминат месец все повече и повече,при все че условието преди да премине на абонаментен план(преди това беше с валчер),беше да не надвишава определена сума,за която и двете бяхме съгласни.Въпреки забележките ми в това отношение,промяна не настъпи,докато предния месец и казах,че ще и дам толкова пари,колкото съм поела аз като ангажимент първоначално,а от сега нататък разликата ще си я поема тя.(Тук може би трябва да поясня още малко – тя е ученичка,но през лятото помага в намиращата се наблизо конна база,като срещу това понякога и дават малки парични поущрения.Освен това,имам предвид и,че като на всеки тийнейджър,и на нея и се иска да притежава едва ли не целия свят.)Та,предния месец,без да повишаваме тон,тя получи сумата,която и е определена като лимит,а разликата си допълни сама.Но този месец не получи парите,които очакваше и съответно това трябваше да доведе до спирането на GSM-а и.Усетих,че е много притеснена.Знам каква необходимост е за нея,съдейки и по себе си.И аз,като Донка,дълго мислих как да постъпя.Проведох разговор,в който със спокоен тон и обясних,че дори и на възрастните понякога се случват непредвидени ситуации – големи сметки,неполучаване на очаквани пари...Но,в такива случаи човек трябва да може да направи избор за това,което му е най-необходимо,а останалите неща да задгърби за известно време или въобще да се откаже от някои.Много често заплатите,които възрастните получават не могат да задоволят и половината от техните материални желания,но това не е краят на света,защото смисълът на живота ни не е само в задоволяване на тези желания.Освен важния момент за правилния избор,засегнах и момента за „дадената дума”,за уговорката,която сме направили още в самото начало,от тук и за отговорността пред тази дума.Понеже много държа уговорките ни да се спазват(обещанията също),както от нея,така и от себе си,и казах,че точно поради тази причина,този път ще е последният,в който правя компромис.С други думи не успях да „удържа”на напрежението,нямах „смелостта”на Донка,но се надявам,че разговорът ни ще има резултат.А споделеното от вас ми дава убеждението и силите,че не трябва да допусна компромис следващия път.Дай Боже!

Стана доста дълго май,но се изкушавам да отправя реплика към казаното от mihajlo.Какво значи да искаме „подсъзнателно да убием бащата”?Нима може някой да лиши един баща от любовта и грижата към детето му,които обаче включват и отговорност,и необходимо време,и мисъл...На мен лично „ми се разказва играта”,че ми се налага да бъда и майка,и баща,а отлично разбирам,че това е невъзможно.Страдам от това,че детето ми никога не получи любовта на баща си...Но понеже навлизам в темата за бащата,е по-добре да продължа там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ролята на бащата във възпитанието на децата е малко по-различна. Бащата възпитава най-вече с личния си пример. Той е първия идеал, който детето следва. Децата в ранна възраст се стремят във всяко отношение да подражават на родителите си и твърдя, че те по-често подражават на бащата. Подражавайки на бащата, децата един вид се реализират, доказват се пред него. Одобрението на бащата е много по-ценно за детето от одобрението на майката. В очите на детето одобрението на бащата е свидетелство за бащината любов. Майчината любов няма нужда от засвидетелстване - за детето тя е безусловна. Бащата учи на самовзискателност, решителност, борбеност, вяра, отговорност, твърдост, целеустременост. Майката учи на търпение, съчуствие, топлота, гъвкавост, благоразумие, благородство, чистосърдечност.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Одобрението на бащата е много по-ценно за детето от одобрението на майката. В очите на детето одобрението на бащата е свидетелство за бащината любов. Майчината любов няма нужда от засвидетелстване - за детето тя е безусловна. Бащата учи на самовзискателност, решителност, борбеност, вяра, отговорност, твърдост, целеустременост. Майката учи на търпение, съчуствие, топлота, гъвкавост, благоразумие, благородство, чистосърдечност.

Така е Станимир, но ако бащата само говори без той самия да притежава тези качества нещо не се получава май... За това майката пак трябва да се намеси и да примири, изглади това различие...

Между мъжа ми и сина ми /тийнейджър/ често има конфликти-не могат да разговарят помежду си. И едно такова мъжкарско его има... А аз съм между двамата, гледам да ги накарам да мислят и анализират, да се приемат взаимно...

Трудна е тази роля, но какво да се прави..... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Твоята намеса доколко успява да коригира ситуациите към по-добро?

Понеже независимо от усложненията и недостатъците във взаимоотношенията, в които влиза един растящ човек, не се ли опасяваш от една своеобразна психологическа склонност на майката все да стои между детето си и баща му, между детето си и приятелите му, между детето си и врага му, между детето си и съпругата (съпруга) му?

Много често - а туй е жалко и още повече опасно - най-страховитите исторически военни инвазии, бледнеят пред намесите на майките.

----

Не казвам, че майките трябва да са пасивни до безкрай, а бащите безконтролно активни, но майчината активност не разкрива ли един предходен дълъг сериал, който е добре да се изгледа под лупа, преди да се начене оценката на филма, в който вече участва детето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има смисъл това, което казваш, разбира се не съм майка-орлица. Просто се старая да ги накарам да мислят. А що се отнася до това дали съм между приятелите и детето, между приятелите и врага.... Смело казвам-не съм. Защото сина ми се справя сам от много малък /по стечение на обстоятелствата/ сам взима решения и си носи отговорността за тях. Това, че разговаряме по някои проблеми едва ли е намеса в неговия живот. Дори смятам, че е добре да направи някои грешки и да се поопари в живота, за да разбере сам къде, как и какво да прави.

Мярката е много важна-хем да си близо до децата си, хем да ги оставиш свободни..... :feel happy: Старая се да не я губя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

selsal,

А ти какво предлагаш?

Докато бях бременна и на мен ми изглеждаше много лесно всичко. Имаше книжки, съвети. Мислех си - щом толкова хора са се справили няма как и ние да не се справим. Но всяка житейска ситуация е различна от другите. И няма ръководство как да бъдеш майка или баща. Защото в живота е така - трябва да реагираш сега, а не след като си огледал под лупа всичко или си коментирал с някого. Понякога се опитвам да предвидя някоя ситуация и да премисля възможните 'мои' ходове- разбирайте съвети. Обикновено не става както го премислям. :( Все има изненади.

Трябва баланс в 'майчинските' грижи, да, съгласна. Но тази граница е толкова тънка. И все ти се иска да помогнеш със съвет, така че детето ти да не прави 'твоите грешки'. Забравяме, че човек се учи най-добре от самия живот и опита който трупа сам. Понякога уроците са доста болезнени.

Наскоро моя позната, която има по-големи деца - на 22 и 20 ми се оплака как не се разбирала с тях. Как не искали да я чуят като ги съветвала и махвали с ръка. Отчуждавали се едни от други и тя не знаеше какво да направи. Накрая направо я попитах какво повече е постигнала тя от тях в живота, та настоява да им дава акъл? Малко грубо прозвуча, но е точно така. Дадох й пример с моите момчета, от които тя толкова се възхищава. Големият е много умен, но ужааасно мързелив. Не знам дали ще има амбиция да продължи висше образование и не настоявам, ама никога не се знае. Малкият хем е умен, хем е упорит. Като си постави задачки - като валяк минава през препятствията. Как да искам да постъпват по един и същи начин. Големият поработи това лято и видя, че който е учил получава по-добро заплащане. Сега е залегнал над едни тестове и 'наваксва'. Но решението си е лично негово, а не директива спусната от мен. Затова я посъветвах просто да остави децата на мира, това че тя има някакви желания за тях не означава, че те се стремят към същото. Но като много други родители - не само майки - и тя не възприе едно такова право на детето - само да избира пътя си в живота. Ако майката може да помага - добре, ако не може - поне да не пречи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина, в постовете ви е изразен стремеж към баланс и мяра в поведението, но поне на мен ми прави впечатление пълната липса на бащината фигура в изложените конкретни или принципни ситуации. Бащата или го няма, или е безразличен, а понякога може и да го има, но подхожда погрешно.

Възможно е общество, в което майките са по-ангажирани със съдбата на децата, отколкото бащите, но сякаш майката понякога преекспонира мястото си и го прави за сметка на бащата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога в живота се получава така, че на единия родител остава ролята и на майка и на баща. Аз съм в тази ситуация. Както писах в темата за

Бащата някои хора не стават или просто не искат да бъдат родители. Възможностите са две: да вдигна ръце и да кажа 'не мога' и да се оправдавам с някого, другата е да се опитам да заместя доколкото мога бащата. С футбола, баскета беше лесно. Покрай спорта на малкия ставам и за кетчер :). Но Майката природа е създала живота по едни правила и аз не мога да бъда на 100% нещо, което не ми е заложено в природата. Но мога да опитам поне. Дали децата без баща страдат? Разбира се. Толкова, колкото и децата без майка. Дали развиват комплекси - не знам - зависи доколко семейството им е до тях. Моите момчета си имат чичовци, които донякъде компенсират липсата на баща. Имат семейство, което винаги е до тях - и в доброто и в лошото. И това им вдъхва увереност.

Мисля си, че всеки избира родителите си и времето, когато да се появи за да може да научи определени житейски уроци. Понякога доста болезнени.

Дали като майка-баща се справям добре? Ами някой ден може и да дам отговор на този въпрос. За сега се старая да дам най-доброто от себе си. Предполагам и затова децата ми се справят добре с живота - защото аз съм им някакъв пример, не че съм съвършена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прави ми впечатление, че не се изказват май мъже-бащи, а само потенциални такива. Защо е така? За мен ще бъде много интересно да чуя тяхното мнение. При нас съпругът ми рядко се намесва във възпитанието на дъщерите ни. Дори се налага аз да определя някаква територия, която да попада в неговите прерогативи и да обяснявам на децата, че това е извън моите. Ще ми бъде полезно някой реален татко да каже как се включва, в кои области и т.н., защото при моите родители например беше обратно, баща ми се намесваше винаги, но пак го правеше индиректно чрез майка ми, по необясними за мен причини.

Или мъжете поне да се изкажат как са възприемали своя собствен баща (ако са имали такъв), как е постъпвал той и т.н. selsal твоя баща по-различен ли беше от това, което обясняваме тук? А ти какъв баща си (или би се постарал да бъдеш, ако все още не си)?

Съгласна съм с Ася, че на теория е едно, а на практика - все има изненади и се налага да отиграваш ситуацията в движение, кога по-удачно, кога по не ... После съжалявам за някои мои реакции към децата ми, казвам си, ех, ако бях се сетила да кажа това или да направя онова или ако не бях избухнала. На всичкото отгоре опитите ми да коригирам някоя такава неуместна реакция също не помагат особено - или не го правя по подходящ начин, или важи поговорката "Казана дума, хвърлен камък", а може би и двете неща заедно ...

По-добре се получава, когато се повтори нещо или когато съм си мислила "ами ако стане това?" и аз така да се каже съм подготвена за някои по-деликатни ситуации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз навярно съм расъл в саксия, понеже в своето детство и юношество (пък и сега) не съм се изправял пред особено драматични ситуации. Но сигурно е, че моята майка не мисли така. Тя може да изреди множество мои емблематични събития от възпитателен и съдбовен характер. Баща ми пък не би се сетил за нито едно. За него въпросът ще се изчерпи с думите, че съм бил момче като всяко друго момче.

Майка ми винаги е била близо до мен, като е била свидетел и участник на практика във всичко, което ме е спохождало. Тя ме научи да пиша и чета (но баща ми ме научи как да разбирам и да се отнасям към литературата, киното и музиката) майка ми ме научи да смятам (но баща ми ме научи какво е значението на цифрите и как да извличам смислите от нещата), майка ми ме научи кое е правилно и кое не (ала баща ми ме научи да преценявам правилността, независимо от това кое се смята за правилно и кое не), майка ми даде чувството за сигурност (а баща ми ме научи да разбирам какво е сигурност и най-вече как да я преследвам без да бягам от несигурността).

Едно дете пораства когато е способно да изгражда добри теории, които да превръща в добри практики. Там, където има разминаване, е нямало растеж. Един човек е възрастен, когато има оформен модел на светоглед и действие, които родителите му вече не разбират. Един родител пък родител, когато приема онова, което не разбира в децата си, като безусловно превъзходство над собствения му родителски модел на възприятие.

----

Аз ще бъде превъзходен баща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×