Психичните заболявания - връзката между разум и душа

[ris_78]

Не искам да поставям на въпрос моментната лудост на хората макар да е къде по-приятна.Надявам се да получа отговор на въпроса, макар и не в конкретности.

Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата?

Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно?

Може би по обобщено каква е връзката между разум и душа и как можем да помогнем в ежедневието на такива хора?

[Станимир]

Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата?

Доколкото можем като към всички останали. Без свръхдемонстрация на емоции - доброто ни отношение към тях рано или късно ще бъде усетено. Разбира се трябва да сме по-толерантни и точно да преценим очакванията си (т.е. техните възможности), да се отнасяме с търпение и разбиране. По възможност е добре да се изразяваме кратко и ясно; да сме настоятелни, но без да се чувстват притиснати.

Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно?

Може би по обобщено каква е връзката между разум и душа и как можем да помогнем в ежедневието на такива хора?

Не може да се каже, че хората със забавено интелектуално развитие се развиват духовно. Най-често става въпрос за изплащане на карма - тяхна и на техни близки. Душата няма възможност да се прояви чрез умът за да можем да говорим за развитие; липсва и отговорност за действията.

[Креми (късметче)]

Мисля, че тук въпросът е зададен по-скоро за взаимотношението разум - Дух.

Има едно сравнение, кото харесвам, защото е достъпно и точно:

ако разумът е компютър, Духът е потребителят зад компютъра.

В този смисъл компютърът може да е повреден поради неправилно боравене ( в минал/и живот/и). А може и да са направени някои ограничения, които биха предпазили потребителя от неразбираеми теми ( като родителски контрол при комп.). Така вниманието на Духа се насочва към други реалности, които са неразбираеми за нас, действащите в мрежата. Обаче тези други дейности може и да са развитие за него, встрани и далеч от това , което ние наричаме развитие. (Например ако играем в мрежа и аз прекъсна играта, за да си полея цветята, на вас може да не ви хареса , но цветята ще са доволни. Какво от това, че вие не виждате моите цветя през вашите компютри? Някога може би ще си инсталираме камери .)

[Станимир]

Да, ама Духът има нужда от тяло чрез което да се прояви. Без тяло няма съзнание. Може да не е физическото, а умственото или дори будхичното, но трябва да има тяло.

[Креми (късметче)]

Да, ама Духът има нужда от тяло чрез което да се прояви. Без тяло няма съзнание. Може да не е физическото, а умственото или дори будхичното, но трябва да има тяло.

Е, добре, да прецизираме примера:

Прекъсвам играта, за да се свържа с някого в скайп. Пак съм на компютъра - в тялото, но насочвам разума си в непозната за другите посока.

........

Все пак това е само сравнение. Ако пак не е разбираемо, ще поправям.

[Ани]

Здравей, ris! Въпросите, които поставяш в тази тема са много интересни.

Първият въпрос:

Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата?

е по-скоро за подфорума „Психология и психотерапия“.

Понятието хора които не са добре психически е много широко. Както обикновените болести, така и болестите на психиката, разума, са в голям диапазон. Може това да са страдащи от неврастения, депресия, различни страхови неврози... Процентът на попадналите в тази категория е според мен по-голям в сравнение с абсолютно здравите психически хора. Напрежението в което живеем, докарва първо заболяване на психическа основа, а след това и на физическа. Станимир е дал много добър отговор за това как да се държим с човек, който е лабилен психически. Доста е трудно. Още повече, че обикновено нервността е доста заразна. Така поне съм забелязала. Ако човека с който живеем страда от някакво психическо заболяване или просто е „нервен“, то понякога тези нерви се прехвърлят и на нас.

Прекрасен пример за правилна реокция при агресия на човек, психически неуравнесен, дава Силвия в темата „Жестокост“ ( „Човешките взаимоотношения“). Но за такава реакция се изисква на първо място голямо количество любов към хората, самообладание, дори смелост, за да се доближиш до изпаднал в криза човек и да го прегърнеш. Обикновено 90% от хората съм забелязала, че на такива случаи реагират или с агресия , или се стремят да се измъкнат по-надалече от буйстващия.

Към понятието хора – зле психически се причисляват и тежките случаи на шизофрения, циклофрения и др. Тук проблемът вече е много тежък за непознаващите тези заболявания. Да се живее с човек, болен от тези болести е много трудно и е голямо изпитание за любовта ни. А може би и за кармическата ни равносметка.

Моето мнение разбира се е на лаик. Във форума има хора, които могат да споделят професианалния си опит и да дадат съвет.

Другата част на въпроса:

Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно?

отива тематично според мем към подфорума „Езотериката“ и трябва да си призная, че ми е по-интересен.

Наистина – какво става с душата на такъв човек? Спи ли? Или се мъчи да изпълни житейската си мисия въпреки тежките условия при които е поставена?

Късметче прави аналогия с човек и компютър. На мен ми идва на ум една друга аналогия – шофьор (душата) и кола (физическото, виталното и астралното може би тела).

Душите на психически увредените хора ми приличат на шофьори, каращи повредени коли. Понякога за това е необходимо много по-голямо умение. Може би някои от тези души имат за задача да се докажат именно при тези условия за да преминат на едно по-високо ниво.

Всъщност има най-различни случаи при психично болните хора. Някои са любвеобилни и е приятно за човек да живее до тях. Спомням си героите от култовите филми „Rain Man“ и „Forrest Gump“.

В това отношение прекрасен е и филмът, който често въртят по Hallmark - „Моето небе в Луизиана“ („My Louisiana Sky”).

Някои от тези хора, като че ли са носители на много възвишени души, на които е трудно да „кормуват“ физическото (астрално) тяло.

Но има и други, за които понякога си мисля, че телата им са обитавани (временно или постояно) от паднали духове. Тук навлизам във съвсем други води – обладаване и екзорсизъм, така че спирам.