Jump to content
Порталът към съзнателен живот
skytnik

Разликата между его и душа

Recommended Posts

Наистина много интересен въпрос. Често съм се питал, какво ще стане, ако егото в нас замлъкне, какво ще остане от нас и в какво ще се превърнем? Можем ли да спрем мисълта, вечният диалог, който водим със себе си? Много пъти, вървейки съм се хващал, че вечно с нещо занимавам ума си - с разни мисли за желания, мечти, планове. Също така много пъти съм се хващал, че не мога да спра това бродене в ума си и просто да съзерцавам, защото имам чувството, че така изчезвам и преставам да бъда АЗ.

Дори в онези редки мигове, когато успявам да не мисля и чувствайки радост от самото съществуване, пак се връщам към мисълта, която ме прави някакъв - често обусловен, изпитващ страх, уплашен и изпълнен със земни неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност спирането на потока от мисли е съвсем постижимо, но по време на медитация. Извън медитация, в ежедневието си, досега не само не съм успявал, но не съм се приближавал до това да върша нещо с изключен ум. Умът обаче е инструмент, който ни е даден за да го ползваме и е невъзможно да водиш човешки живот без да мислиш. Да, умът не трябва да завзема функциите на интуицията и духа, но той си има свои функции, които са изключително важни и незаменими за правилното проявление на духа на човека.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисленето не е много необходимо да се спира. То е като да решиш да не използваш ръката си - може да го правиш час-два. По-скоро необходимостта е да се освободим от програмите на подсъзнанието, които се задействат автоматично и за духовно израстващия човек са инфантилни. Това е като изтриването на информация от твърд диск, усещането е за освобождаване. Това е работа на Бога и като такава не е много физически осъзната. Нужно е обаче да му дадем разрешението си, да свърши тая работа, поради свободната ни воля.

Приятно е също и да свършим една окултна работа. Може да оприличим мислите на духове. Те идват от нищото и отиват в нищото, Нямат физическо измерение, но имат физически резултат. Може да ни обсебват или може да ни дават криле.Може да са лоши духове, може да са ангели. Затова е подходящо да имаме духовни учители, които да ни пазят от лошите духове и да ни свързват с ангелите. Когато имаме натрапчива мисъл е нужно да изгоним духа. Казваме му "Напусни!", или "Изчезни!", или "Уволнен си!". Днес може да изгоним по този начин 10 духа, от тях ще се върнат 5, ще ги изгоним отново и от тях ще се върнат 1-2 духа. Тогава на тези духове, които се връщат повече от три пъти е нужно да им обърнем внимание. Да ги питаме, "Какво искаш от мен?". Те ни носят работа, която трябва да свършим и ще ни кажат какво трябва да направим.

Нужно е също да се виждаме като светлина от време на време през деня. Ние сме във физическо тяло, но то има и светлинна структура. Поради причината, че имаме повече развити физически сензори, ние се възприемаме като твърди тела. Но това не означава, че не сме и светлина едновременно. Което по-нататък като се изчистваме започваме да виждаме ясно. Затова правим опити да се виждаме като светлина. Да усещаме тялото си като вибрация на фотони, прозрачно, как преминава живота през него. Това е изключително полезно защото в момента в който го направи, усещаме голям прилив на енергия, която лекува.

Много полезна за изчистване на подсъзнанието е хавайската практика хо'опонопоно, която д-р Джо Витале описва в книгата си "Абсолютна неограниченост" и тя дава незабавни резултати, съдя по себе си. Благополучието протича броени дни след приложението и. Тя е разработка на д-р Хю Лен.

<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много полезна за изчистване на подсъзнанието е хавайската практика хо'опонопоно, която д-р Джо Витале описва в книгата си "Абсолютна неограниченост" и тя дава незабавни резултати, съдя по себе си. Благополучието протича броени дни след приложението и. Тя е разработка на д-р Хю Лен.

Благодаря за споделеното.:thumbsup: Непременно ще я прегледам,още повече след твоя отзив...:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисленето не е много необходимо да се спира. То е като да решиш да не използваш ръката си - може да го правиш час-два. По-скоро необходимостта е да се освободим от програмите на подсъзнанието, които се задействат автоматично и за духовно израстващия човек са инфантилни. Това е като изтриването на информация от твърд диск, усещането е за освобождаване. Това е работа на Бога и като такава не е много физически осъзната. Нужно е обаче да му дадем разрешението си, да свърши тая работа, поради свободната ни воля.

Приятно е също и да свършим една окултна работа. Може да оприличим мислите на духове. Те идват от нищото и отиват в нищото, Нямат физическо измерение, но имат физически резултат. Може да ни обсебват или може да ни дават криле.Може да са лоши духове, може да са ангели. Затова е подходящо да имаме духовни учители, които да ни пазят от лошите духове и да ни свързват с ангелите. Когато имаме натрапчива мисъл е нужно да изгоним духа. Казваме му "Напусни!", или "Изчезни!", или "Уволнен си!". Днес може да изгоним по този начин 10 духа, от тях ще се върнат 5, ще ги изгоним отново и от тях ще се върнат 1-2 духа. Тогава на тези духове, които се връщат повече от три пъти е нужно да им обърнем внимание. Да ги питаме, "Какво искаш от мен?". Те ни носят работа, която трябва да свършим и ще ни кажат какво трябва да направим.

Нужно е също да се виждаме като светлина от време на време през деня. Ние сме във физическо тяло, но то има и светлинна структура. Поради причината, че имаме повече развити физически сензори, ние се възприемаме като твърди тела. Но това не означава, че не сме и светлина едновременно. Което по-нататък като се изчистваме започваме да виждаме ясно. Затова правим опити да се виждаме като светлина. Да усещаме тялото си като вибрация на фотони, прозрачно, как преминава живота през него. Това е изключително полезно защото в момента в който го направи, усещаме голям прилив на енергия, която лекува.

Много полезна за изчистване на подсъзнанието е хавайската практика хо'опонопоно, която д-р Джо Витале описва в книгата си "Абсолютна неограниченост" и тя дава незабавни резултати, съдя по себе си. Благополучието протича броени дни след приложението и. Тя е разработка на д-р Хю Лен.

:)

http://bg.netlog.com...messageid=32350

В Християнството е същото. За да те кръстят (Кръщението е едно от християнските тайнства) в името на 1 - Отца (s_6fc6a099ef1d4c3a8ec0f56758300c69.gif ), 2 - Син - {יהושוע (Йехошу́а) (имя состоит из двух корней - «s_6fc6a099ef1d4c3a8ec0f56758300c69.gif» и «спасение»)} "Яхве спасява" и 3 - Светия Дух (רוח הקודש), то първо бива да се мине през друго тайнство, а по-точно през Покаянието.

На този, който върви към Покаянието, на него се разяснява Тора-та закона и ТриЕдинството, както и самото Християнство. До тогавя човек се води от "приглашените". След като разбира истините за живота, човека вижда делата си и разбира погрешките си, от което следва въпросното покаяние, или искане на прошка.

Това в Йога на Патанджали например се намира в първите две "стъпки" - "Яма" и "Нияма".

В Християнството това е очистителен процес, който се извършва от Светия Дух. Над Покайващия се спуска Светия Дух и го очиства от греховете.

Що е то Дух обаче и що е то Свят Дух?

Светият Дух е Чистото Съзнание, а Духовете са всички съвкупности/видове съзнание. Его-то е вид съзнание. Бесовете/Демоните са вид съзнание. Ангелите, архангелите и всички разновидности на светлите сили са вид съзнание/духове:

Числа 27:16

Господ, Бог на духовете на всяка твар...

Псалми 104:4

Който правиш ангелите си духове,

И слугите си пламик огнен;

Евреи 1:7

И за ангелите казва: "Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен.

Всичко е енергия и тя има различни цветове, честоти, звукове, трептения. Това са Духовете. Те населяват и човека. Съзнанието изгражда всяка форма, включае и тялото на човека. Съзнанието/Духът се преинкарнира/превъплъщава.

2 Петрово 1:13

Мисля обаче праведно, до когато съм в тая хижина телесна да ви възбуждам с напоменюване

14 понеже зная че скоро ще оставя хижината си, както Господ наш Исус Христос ми извести.

15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след умирането ми можете всекога да помните тези работи.

Това е само един пример за въпроса относно личностния Дух, за който също се говори в Писанието. Той е различен от Светия Дух. В личностния Дух са запаметени "спомените" от всичките инкарнации, от всичкия еволюционен път на този Дух.

В Тялото на човека този Дух се разпростира от "главата до петите". Той е съставен от три неща - Свръхсъзнание, Съзнание и Подсъзнание. Те трите оформят ДНК-то, а от там и формата на материята, в която въпросния Дух "живее".

През този си "живот" Духът не е лишен от взаимодействие със всякакви други подобни немо Духове. Разбира се, че има взаимообмен. Въпросният обмен оказва много голямо влияние върху Духа и той повлиян от него се изменя цветово/вибрационно. Затуй е много важда "всеки" да разбере за себе си "на какъв Дух е".

Инак, така както Господ ни е сътворил, всички ние, духовете, живеещ и инеживеещи във света на формите сме чисти по природа (Адам), както е чист кристалът/диамантът. Точно такива сме тръгнали по Пътя, трупайки цветове/опитност, докато не достигнем до онова състояние на "Последният Адам", който е "Животворящ Дух".

Вчера пуснах едно мнение в темата за Завета на Цветните Лъчи на Светлината, а по-точно за призмата. Да, човек първоначално може да се оприличи с една призма, към която е насочен сноп Светлина:

prism.jpg

Снопът Светлина е Бог. Материята (призмата също) пак е Бог. Цветовете (духовете) пак е Бог. Пространството, в което се намира всичко изброено до тук пак е Бог. Времето и безвремието пак е Бог.

... Но да се върна на Покаянието и Кръщението.

Ако човек не се покае, т.е. ако той не разбере грешната природа на егоизтичното съзнание, той не може нито да прости на себе си, нито да прости на "останалите". От тази позиция кръщението е невъзможно. За кръщението съм писал. Има водно и огнено.

Водното кръщение е:

x7.jpg

което е нищо повече от баланс между първоелемента "огън" и първоелемента "вода", които принадлежат към трети (огън) и втори (вода) център. Във вторият център са обвързаностите и взаимоотношенията с родителите, роднитете, с партнорите. Там е чувството за вина, комплексираността и пр. В трети център са емоциите. Да удъжа човек тези емоции, да ги управлява, без да ги подтиска, те да го слушат, това изисква много вода. Водата гаси огъня е казано. водата може да се оприличи и на всичкото това познание/знание, което ни поднася Учителя Беинса Дуно, чрез беседите. Те правят човека да се омиротворява, т.е. въвеждат го към Кръщението. Да простиш "навътре" и "навън", да разбираш пак в двете посоки, да приемаш, да си съгласен...

Всеки аз, включително и моя милост, си има уроци по този въпрос - отношението навън и навътре (Яма и Нияма). първите две стъпки. За да се кръсти човек, т.е. за да засияе в него Звездата на Давид (за да се отвори сърдечната чакра и да се появи любовта), то е необходимо същия да превъзпита себе си/животинската си природа, аз-а, егоизтичното съзнание, чрез проумяване на Истината, а тя е че няма "аз" и че всичко е едно и също нещо.

Истината обаче е скрита от въпросното съзнание (Дух), докато той не се види на какво прилича. Докато не се покае и смири. Докато не поиска прошка.

Всъщност всички проблеми на човека произлизат от неговото неведение/незнание и от изградените концепции/представи в ума за действителност и реалност. Човек не е виновен, но как, ако я няма болката човек може да се учи? Чрез Любовта. Любов обаче не се дава винаги от Бога, т.е. човек не я възприема провилно и често поради тази неправда във възприемането човека става аругантен, зъл, високомерен и т.н. Това оформя т.н. "Супер Его".

Що е то "духовност" и част от нея ли е "Супер Егото"?

"Супер Егото" е онова състояние на Духа, в което той е нарастнал неимоверно много и който е достигнал, или все още "пътува" към своя предел.

В Даоизма има такова понятие - Тай-Дзи, което означава точно това - "Велик Предел".

Личностният Дух продължава да съществува, докато има "аз", независимо от големината на този "аз". Щом този "аз" е все още подвластен на Закона за причина и следствие и щом все още е в цикъла на раждане и смърт, значи няма Спасение (Мокша). Някои хора бъркат като си мислят, че Висшия Аз е Бог. То всичко е Бог от една гледна точка, но най-чистата форма на Бога не е Висшия Аз. Висшият Аз е Духа на човека, който се превъплъщава, Свръхсъзнанието. Висшият Аз не е Единосъщен с Отца, не е се е слял, защото сам по природа се е разграничил като "аз" - нещо различно, нещо което може да се посочи, нещо с определени характеристики и пр.

Спасението е когато его-то (аз-а) се изкачи до позицията на Супер Его (Висш Аз) и от там се разтвори в Безкрайния Океан, когато се слее, Едини.

Това е описано и във въпросната практика "Хо'опонопоно" - Аумакуа (Висшият Аз/Супер Его/Свръхсъзнание), Ухане (Съзнателният аз/его) и унихипили (Подсъзнанието).

В това Учение отново е описано същото, което е описано и в останалите Учения, а по-точно, че има нещо различно от въпросните три, които изброих в по-горния ред:

Разбира се, безсмислено е да ви казвам, че най-висшата ви божествена същност постоянно ви обича и няма нужда тя да ви прощава нещо, важно е да убедите вашето унихипили, че си прощавате и то тогава ще отпусне хватката, просто най-силно и моментално става с намесата и отдаването на божественият ви най-висш аз Ио - Бог.

Има много традиции, в които под "най-висш аз" се разбира точно Бог, както например е някои Упанишади, или както може да се посочи да речем в БхагавадГита (отношението между Атман-Брахман).

Няма никакъв смисъл да се спори по подобни въпроси.

Според мен е все едно и също дали човек ще счете че всичко е вътре в него, както е в Будизма и че той самията е Микрокосмос/Бог, който е точно образ/еднаквост на Макрокосмосът, т.е. едно и също нещо, или ако счете себе си за някой, който има Бог. подходът е различен, но целта е една, както е и едно и също това, което следва, след като някой е постигнал целта.

Зависи от това на какъв Дух е човека. Ако съзнанието на човек пребивава най-често в ниските сфери/центрове/чакри, то то ще е обхванато от материализъм (1 сфера), похот/страсти (2 сфера) и егоцентризъм/аз, както и от емоции (3 сфера).

Пътят, ужким просто нещо и описано едва с четири еврейски букви, съставляващи Свещенната Тетраграма (s_6fc6a099ef1d4c3a8ec0f56758300c69.gif ), а сиреч в "превод" - "Аз; не Аз; Аз & не Аз; Аз", е много сложно и трудно да бъде извървян. Зависи от Кармата в даден човек, която е много добре записа във всяка клетка от неговото тяло, под формата на ДНК. Да промениш записките не е толкова лесно, но не е иневъзможно. С Вяра и Дух всичко се постига, а пък ако и Бог помогне, значи резултатността е гарантирана.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ние живеем в реалности. Реалност е това, което ни заобикаля, живота който сме си създали. Реалност и его е едно и също. Всяка реалност работи за човека, до момента когато започнем да се съмняваме в нея. Започнем ли да и задаваме въпроси, тя става тясна за нас. Тогава е нужно да я разширим.

Първата реалност е "Аз", след това Аз и другите - "Аз и не Аз", след това "Бог" - "АЗ". Това са естествени преходи в човешкия живот, до момента в който трябва да признаем, че чудото съществува. Чудото е "Светия Дух". Това е момента в който трябва да излезем от ума си, защото ума ни трудно побира чудеса. Нужно е да слезем надолу, към сърцето. За нашия материален свят, това не е лесно. Нужно е да се отречем от всичко в което сме се молили, това е "Покаянието". Да признаеш, че нищо не знаеш. И да оставиш нещата в ръцете на чудесата. Усещането за борба поражда борба. Нужно е да надскочим това усещане.

Има много добри Учители по чудеса, светии, лечители. Един от най-добрите е Ричард Бартлет, божествено иницииран е. Тука е работата му,"ЩРАК". Нещата които стоят зад чудесата му са обяснени в книгите му. "Енргийната матрица" и "Физика на чудесата". Първата я има в спиралата, двете книги са силно свързани. Втората е нещо скъпоценно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първата реалност е "Аз", след това Аз и другите - "Аз и не Аз", след това "Бог" - "АЗ". Това са естествени преходи в човешкия живот, до момента в който трябва да признаем, че чудото съществува. Чудото е "Светия Дух". Това е момента в който трябва да излезем от ума си, защото ума ни трудно побира чудеса. Нужно е да слезем надолу, към сърцето. За нашия материален свят, това не е лесно. Нужно е да се отречем от всичко в което сме се молили, това е "Покаянието". Да признаеш, че нищо не знаеш. И да оставиш нещата в ръцете на чудесата. Усещането за борба поражда борба. Нужно е да надскочим това усещане.

:yinyang:

:3d_053:

jaya râdha-mâdhava kuñja-bihârî

gopî-jana-vallabha, giri-vara-dhârî

Yas'odâ-nandana braja-jana-rañjana

yâmuna-tîra-vana-cârî

източник: http://www.srimadbha...dhamadhava.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво си каза великият Буда; впрочем той го сподели само с най-близките си и доверени ученици.

А как той описа всичко това, можем да разберем само след известна антропософска подготовка. Ние вече знаем: когато човек умира, в момента на смъртта, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерното тяло и физическото тяло. Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му живот. После, както знаем, основната част от етерното тяло, човек също отхвърля от себе си като един втори труп, така остава само един екстракт, един вид есенция от етерното тяло; точно този екстракт човек взема със себе си, когато минава през епохите на Камалока и Девакана, за да го свали отново в следващото си прераждане. Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като мисли, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма. Всичко това се свързва по определен начин с този екстракт на етерното тяло, кой то минава от едно прераждане в друго. Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов живот на Земята. В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира. И така, това, което човекът носи от една инкарнация в друга, е следователно екстракт от Линга шарира.

Сега Буда продължи: "Погледнете човека, който се ражда в своята Линга шарира. Той донася със себе си това, което е натрупал в миналите инкарнации. Там е записано то; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича "желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят. Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила "Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: "Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества - срещу които той би взел известни предпазни мерки - превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.

Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: разликата между обективното мислене, което има предвид само "обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от "Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един "вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: "Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма "име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."

После Буда каза на своите ученици приблизително следното: "Когато в миналите времена хората бяха надарени с ясновидство и се вглеждаха в света, намиращ се зад физическото съществувание, всички те виждаха в известно отношение едно и също; защото обективният свят е еднакъв за всички. Но когато над света се разпростира мракът на незнанието, всеки човек започна да се различава от другите поради своите индивидуални заложби. Това правеше от него едно същество, с една или друга "форма" на душата. Всеки имаше определено име, което го различаваше от другите, всеки имаше една "Ахамкара". Следователно, това, което се поражда у човека като последица от миналите му инкарнации, образува "името и формата", индивидуалността, чиито вътрешен израз сега е Манас и петте сетивни органа, или така наречените "шест органа".

Ако не би се промъквало това желание, идващо от миналите прераждания, така казваше Буда, човекът би гледал в света както би гледало едно божествено същество, той би се доверил на света и никога не би искал нещо повече. Със своето знание той не би излязъл вън от това, което му е подарено от божествените сили, той не би правил никаква разлика между себе си и външния свят и би се чувствувал като част от него. Защото човек се усеща откъснат от останалия свят, само защото иска да има повече наслади, отколкото светът му предлага. Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него. Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят. Човекът никога не би познавал това, което наричаме "съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него. "Съприкосновението с външния свят" - както и цялата "привързаност към света" - възниква благодарение на споменатите "шест органа". Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта.

Ето какво сподели Буда със своите ученици за "вътрешния човек", за онзи "вътрешен човек", който е причина за всички болки и страдания, скърби и грижи. Това беше една дълбока теория, която извираше непосредствено от живота, защото един "просветлен" я беше почувствувал като най-висшата истина за съвременното човечество. Този, който като Бодисатва беше водил хиляди и хиляди години човечеството към учението за състраданието и любовта, сега, когато стана Буда, съзря истинската причина за страданието на съвременното човечество. Той видя защо хората страдат и обясни това на своите ученици.

Учението на Буда.Осемстепенния път,Рудолф Щайнер

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=64

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво си каза великият Буда; впрочем той го сподели само с най-близките си и доверени ученици.

А как той описа всичко това, можем да разберем само след известна антропософска подготовка.

Той видя защо хората страдат и обясни това на своите ученици.

Учението на Буда.Осемстепенния път,Рудолф Щайнер

http://www.aobg.org/....php?ln=1&id=64

Когато използваме различни източници е добре да се има впредвид епохата в която са писани. В случая на Щайнер и Блаватска това е преди 100 и повече години. По това време ученията на Изтока не се били известни в детайли, Блаватска твърди че е имала достъп до скрити ръкописи, духовни учители и т.н., но нейните твърдения например във връзка с будизма са пълни с грешки и неточности. През първите десетилетия на 20 век интересуващите се от будизма използваха книгите й широко, дори организацията им бе част от Теософското общество. След като много оригинални източници бяха публикувани обаче и всеки може да отиде на място, никой сериозен изследовател не учи будизъм от Блаватска или Щайнер. Вече стана ясно че и думите от европейските езици използвани за превод на източниците понятия за заблуждаващи, например централното понятие на будизма "дукка", което се превежда като страдание. По-важното значение на дукка е незадоволителност, незавършеност; страданието както се разбира от европейците е също елемент от дукка, но на друг етап. Например ясно е че сетивата ни дават и приятни усещаания, които в никакъв случай не можем да наречем "страдание". Само че тези усещания остават винаги непълно задоволени. незавършени и така предизвикват стремеж, желание от допълнително задоволяване, която обаче е невъзможно да се постигне. На по-късен етап то довежда до страдание, както се разбира в европейското мислене, защото сетивата и възможностите са временни.

Овсен това желанията според Буда са за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Последното също е много важно, то води до отчаяние, самоубийство и т.н., желание/стремеж за излизане от кръга на съществуването. Щайнер не е стигнал до него, но вече има много по-подробни и точни източници.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×