Jump to content
Порталът към съзнателен живот
skytnik

Разликата между его и душа

Recommended Posts

Здравейте, бихте ли споделили мнения за това как мислите, че може жда ре различи душата от егото. В много съвети от мъдреци се казва забравете себе си, отречете се от егото си и питайте душата. Но как да направя разликата, въз основа на какви ктитерии?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Азът е обвивката на душата в света на хората. Без Аз душата е незащитена, а тя е неизразимо нежна. Едно е его, а друго егоизъм. Не можеш да се отречеш от егото си, защото така се отричаш от самия себе си. По-скоро в ученията е застъпено разграничението ни от егоизма, не от егото - това са много различнти неща. Да кажем, че егоизмът е сянката на егото. Как можеш да попиташ душата си ли? Вслушай се в съвестта си. Душата говори с гласа на съвестта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, бихте ли споделили мнения за това как мислите, че може жда ре различи душата от егото. В много съвети от мъдреци се казва забравете себе си, отречете се от егото си и питайте душата. Но как да направя разликата, въз основа на какви критерии?!

:1eye: Много е трудно да се дават общовалидни съвети, ако изобщо е възможно. Зависи от теб си. За някои може да е полезно да се "отрекат" в буквалния смисъл, но условието е да могат едновременно с това да се отворят за по-висшето. Иначе се получава не надмогване, а разцепване на егото, с всичките непирятни психиатрични последствия. В повечето случаи е добре да се избира между една от другите четири алтернативи, които ми хрумват. Или, първо, ако егото е хилаво или деформирано, първо да се поработи върху неговото стабилизиране. Или, второ, ако то е силно, но с него се злоупотребява, да се смени насоката, например човек да разбере, че и алтруистичните дела могат да носят лично удовлетворение, а не само егоистичните. Или, трето, да се насочи лъчът на вниманието навътре: "Кой съм аз?", да се търси егото вътре - ефектът е смирение и просветление, неподозирани за такава проста техника от хора, които не са я опитали! Или, четвърто, да се приложи някаква цялостна духовна дисциплина, която не толкова отрича и не толкова пренасочва егото, а действа чрез обща хармонизация на енергиите и центровете - йога, дао, паневритмия... :angel::feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Душа

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа.

Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои.

Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.

Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.

Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие.

Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъф¬тяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта.

Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.

В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.”

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни.

И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената.

Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите от¬но¬шения душите съставят хармонични групи.

Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.

Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.

Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек.

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае.

И тъй, помни:

Ти си душа, не тяло!

Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. "

Източник: Душа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между душата и егото няма разлика. Те са като люспите на лук, сърцевината е душата, външните люспи са егото. Но кой може да каже къде свършва външната обвивка и къде започва сърцевината на лука. Така че между тях граница няма и те лесно могат да преминават едно в друго. Душата лесно може да стопи егото и егото лесно може да стопи душата - два процеса които могат да стават момент след момент . Егото е инструмент за начало и край, душата е инструмент за безкрайност. Егото поставя рамки, душата ги разрушава. Егото носи разум, душата носи чувства. Ако ги погледнем виждаме дуализъм, но не е така, те имат и трето измерение, казва се любов, и тя е връзката между тях. И егото обича и душата обича. Егото обича обсебващо, душата обича безусловно. И човек живее в тези два триъгълника. Големия триъгълник: душа - чувства- божествена любов и малкия триъгълник: его - разум - човешка любов. Първия триъгълник е дух, втория е материя. Но къде се намира човека, той дух ли е или материя? Той е дух и материя в едно - пресечната им точка. Така че, правилно е да се движим и по двата триъгълника, като не забравяме, че сме баланс, че сме и дух и материя.<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душата е създадена ст Божествения човешки дух като негсво продължение в материалната вселена и осъществява връзката между Божествения свят, където Духа обитава, с четирите низши тела на човека. Душата се ражда с наследено предизвикателство с придобиване на чувство за идентичност едновременно с това да продължи да съзнава, че е част от по-голямо цяло, в което се включва и Божествения човешки дух като части от тялото на Бога. Разрешаването на това предизвикателство изисква време и то става постепено като душага формира своята идентичност в резултат на опитностите,които получава в материалният свят.Предизвикателството не намира своето окончателно разрешаване,докато душата не израсте духовно.

При вкусването на забранения плод, в резултат на това ,че решава да енспериментира с дуалността, душата по собствена воля се отделя от своя учител и Духът уважава нейната свободна воля. Веднъж отделена от Бога душата наистина може да повярва, че тя не е съществувала преди това отделяне от цялото и че това именно е моментът на нейното раждане.Всъшност това е моментът на раждане не на душата, а на човешкото его.

Творецът ни е създал уникални,неповторими но като Божествени същности межну нас няма никакви противоречия и сблъсъци. Несъгласията, сбъсъците , които наблюдаваме не са между душите на хората , а между егото на едни хора с егото на други хора, на един низш ум с друг низш ум.

Бог ни е създал с неповторими качества за да донесе всеки от нас от небето своя подарък на земята и съдейства за нейното благоустройство. Преодолявайки егото и възстановявайки връзката с Бога , с цялото ние ще разрешим противоречията дето ни разделят и ще станем сътворци на Бога на земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко зависи от думите и тяхното значение. За мен душа и его са едно и също, но ако приемем, че душата е духът или божествения дар, който ни е даден и ни прави живи, то егото тогава може да се нарече просто разум. Но ако приемем, че човек е дух, душа и тяло, то душата е нашият земен разум, нашето осъзнаване, че ние съществувавем в една материална форма, инструмент на духа чрез който той осъзнава материалната действителност.

Да се отречеш от егото си за мен е начин да накараш душата ти да служи на духа, тоест да изпълнява своите функции на свързващ инструмент между духовното и материалното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, ако човек отъждествява себе си с духа, тогава не става ли духът негово его, т.е. „аз“? И трябва ли тогава да се откажем и от духа?

п.п. Въпросите ми са свързани с темата като цяло и не са насочено единствено към предходното мнение.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като продължение на Божествения човешки Дух във време и пространство душата не е била създадена да бъде сама. Първичната роля на душата е да обикаля като планета около своето слънце - Духа. В момента, когато душата решава да опита плодовете на дуалистичното съзнание тя изгубва връзката си с Божествения Дух, а заедно с това и паметта,че е Божествено същество. Като планета изгубила от кръгозора си своето слънце , своя център на привличане е било новото състояние на душата. Новото непоносимо за душата състояние на самота и копнежа и по "изгубеният рай " стават причина тя да си създаде ново чувство за идентичност, нова същност. Тази нова псевдо-същност много духовни учители и даже някои психолози наричат човешко его.

Егото също има някаква индивидуалност, но то е отражение на дуалистичното съзнание на този свят, а не нашата истинска индивидуапност. Егото се създава от чувството на изолираност на душата от Духа и неговите разсъждения са възоснова на дуалистичното съзнание. Егото е "родено от плът" и никога не може да приеме факта,че човек е Божествено същество. Христос казва :

Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? Йоан 3:12

Егото просто не може да разбере небесната тъждественост и затова много хора отричат Божественият си потенциал. Освен всичко друго егото притежава много силен инстинкт за оцеляване.и то знае,че може да продължи да съществува само дотогава, докато душата си мисли, че се нуждае от его за да не е сама. Егото се страхува от възвръщанет на истинската Божествена идентичност, защото това би означавало неговата смърт и се стреми да държи душата в капана на дуалистичното съзнание направен от него за да може егото да оцелява. За да се отъждестви с Духа, душата трябва да вземе решение да се противопостави на егото за да се освободи от капанът на дуалния свят и намери отново изгубеното слънце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли някой да направи по-точна диференциация между Душа и Дух,

защото обикновено става преплитане на качествата им?

Колкото до егото,то не бива да бъде само оплювано и отричано,

защото то не е възникнало самоцелно,то има своята голяма и важна роля

в развитието на човечеството.

.Просто тя вече се е изчерпила и повече няма нужда от него

в новия етап на еволюцията,но то трябва да бъде съзнателно преодоляно...:sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, ако човек отъждествява себе си с духа, тогава не става ли духът негово его, т.е. „аз“? И трябва ли тогава да се откажем и от духа?

п.п. Въпросите ми са свързани с темата като цяло и не са насочено единствено към предходното мнение.

Всичко което е мисъл и идва с мислене е его. Дори пишейки дълги статии за душата е его. Просто високо интелектуализирано его, което е още по-опасно, защото е като добре дресирано куче, което аха да проговори. Но си остава куче. Душата неможе да бъде разбрана, нито обяснена, тя е отвъд ума, може само да бъде изживяна. Затова рецепта няма - освен една- не мисл - което също е мисъл.

<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това не е отговор на въпросите, а измъкване. Отговорът на твоя въпрос е: аз питам, и тук всякакъв опит да бъда разделен на мисли, желания, чувства, душа, дух и т.н. е неуместен.

Колкото до ума, то е достатъчно само да се проследи еволюцията от елементалните царства до човека. Дай един пример с нещо, което да е добито от през еволюцията и в последствие да се стигне до необходимостта да бъде отхвърлено. Как може да поставяш предел на развитието на каквото и да е? Това означава обезсмисляне на цялото развитие. Да, в един момент човек осъзнава, че има нещо по-високо от обичайното му мислене, но именно умът е който осъзнава това, а самия ум продължава развитието си и след този момент. Въобще всички тези отричащи ума възгледи са резултат от погрешното разбиране на източните учения, където когато се говори за затихване и дори убийство на ума се имат предвид преди всичко егоистичните желания и умствените предубеждения и илюзорни представи, които човек си е допуснал именно поради неразвития си ум. Умът се поддава на илюзията и умът е този, който трябва да я разпръсне. Именно през ума минава пътя от невежеството до мъдростта. Без участието на ума нито едно изживяване не може да бъде пълно и един поглед върху еволюцията отново би трябвало да е достатъчно потвърждение на думите ми. С развитието на самосъзнанието и ума при човека става възможно и прерастването на астралните животински инстинкти и желания във възвишени човешки чувства. Без ума нисшите желания не могат да прераснат в духовни чувства. Самите духовни чувства от своя страна осигуряват на ума да израсне на едно далеч по-високо надличностно равнище. Т.е. интуицията, не само че не отменя мисълта, но я издига на едно по-различно неегоистично, свободно от илюзии и зависимости ниво, което осигурява нейното последващо развитие. Няма как да се изключи мисълта от развитието. Това е все едно да нарисуваш небето в една картина и да кажеш, че синия цвят вече никога няма да ти е необходим. Не, синият цвят съществува и то за да бъде използван не само в една картина, но завинаги, и в бъдеще той ще се представи пред човека в множество сега непонятни за него нюанси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В живота си човек твори това, което са мислите му. В резултат на опита в живота си изработва убеждения, които се съхраняват в подсъзнанието. Подсъзнанието пази цялата инфорамция от съществуването му от 3 годишен насам. Това са шаблони, готови отговори които изникват в ума, в резултат на някаква ситуация. Подсъзнанието е като огромна река, сравнение с което съзнанието ни е, като малко поточе. Подсъзнаието ни се е пълнило с години и много много опити, докато съзнието сме го напълнили с последната прочетена книга. Т.е. няма значение, че човек е отишъл на курс по самоусъвършенстване или си е повтарял положителни утвърждения до безкрай. Докато информацията не влезе в него и не стане част от подсъзнанието му, тя няма да стане част от живота му. Положителните утвърждения, ще отскачат като пинг-понг топчета в бетон, когато се ударят в егото му. Та затова казвам, че когато се опитваме да се захраним с мисли, не се получава. Може и да направим съзнанието си красиво, но подсъзнанието си остава същото. Можем да сме много начетени и полирани, но вътрешно да имаме празнина и да сме незначителни. В повечето случаи живота ни е воден от програми, без вдъхновение, празно. Има и друг водач, това е божвственото вдъхновение и то идва от празнотата. Т.е. когато се освободим от програмите. Когато подсъзнието ни млъкне, Бог може да влезе в нас. Това е изживяването му, но то е отвъд ума. Първо трябва да сме спряли ума. Това не е състояние на немислене. Това е състояние на изчистване на подсъзнанието, на изчистване на старите програми. Докато работят програмите на подсъзнанието, вдъхновение няма. Двета неща са или - или. Затова питам, кой пита?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

душата можеш да я усетиш у другия, но в много редки случаи, защото повечето хора или ги е страх ...или са прекалено егоцентрични и са я затрупали с всякакъв боклук....

душата е нежна и състрадателна, крехка изтъкана само от любов и детска чистота, много фина ....от/чрез стиховете на различни поети можеш много добре да усетиш душата и нейната същност.....

егото е всичко друго........наистина не е задължително да е винаги негативно....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли някой да направи по-точна диференциация между Душа и Дух,

защото обикновено става преплитане на качествата им?

Всичко е енергия, енергията е трептения. Има различни нива на трептения и някои форми на енергия трептят в честотният спектър на материалната вселена с нейните четири плана - причинен,ментален,астрален и физичен и всички тези форми на енергия условно можем да наречем физична енергия. Като всичко друго и душата е направена от енергия, но не от енергията на физичния честотен спектър, в смисъл че душата няма физически произход. Когато Божественият човешки Дух решава да се спусне и изследва Божието Мироздание на нивото на материалната вселена създава душата като едно продължение на себе си. Душата се създава от енергиите на Духа, но в процеса на създаване честотата им се понижава, но остава малко по-висока от тази на енергиите на материалната вселена, т.е. на физичната енергия. Ето защо душата може да влиза в този свят,но не е от този свят, защото не е направена от енергиите на този свят. Душата просто пребивава във физичното тяло както един шофьор влиза в колата си без да става част от нея.

Много хора смятат че Душа и Дух са едно и също нещо, защото нямат представа за съществуването на ДУха и възприемат душата като върха на тяхното цялостно същество. В определен смисъл това не е непременно погрешно, защото душата е създадена от енергиите и изразява индивидуалността на Духа. Принципна разлика между Духа и Душата няма. Разликата е в честотота на трептение на енергиите. Важно е обаче да се знае, че Духът остава постоянен и не се влияе от енергиите на материалния свят, а душата може да се променя. Душата е мястото на свободната човешка воля и ние правим избори на нивото на душата. Когато душата се спуска в материалния свят тя има потенциал да понижи степента си на съзнание и когато това се случи, душата може да забрави своя Божествен произход и дори своята индивидуалност.

Душата може да бъде повлияна от енергиите и убежденията на материалния свят и да си изработи фалшива идентичност като простосмъртно човешко същество вместо продължение на безсмъртният човешки Дух и оттук енергиите на душата могат да се преплетат по такъв начин с енергиите на света, че тя буквално да се загуби в него и да приеме тези енергии за свои. Във време и пространство душата има свободна воля, а това означава, че тя е точно това, което мисли за себе си , че е. Когато душата се вижда като простосмъртно същество то тя и ще действува като простосмъртно същество.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кирил,

въпросът ми беше зададен именно към теб,въпреки,че не го персонализирах...Благодаря за отговора:thumbsup1:

Имам още един:Какво става с Душата след смъртта?Не съм го избистрила за себе си,

чела съм някъде,че и тя се разпада след смъртта...:sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Душата е 33 гр,.тя е нещо вечно, а лоното и се намира при слънчевия сплит, има Божествен произход.Егото е нещо съвсем различно, няма общо с душата.Духът е от такова естество, че не може да бъде сломен.Той се намира в мозъка в долната му част.Древните египтяни например извършвали церемония за отстраняване на мозъка с подходящи инструменти и приспособления, през носните кухини , но да се запази целия череп, където е седалището на духа.Така след манипулацията те запазвали целостта на фараона и го мумифицирали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:Какво става с Душата след смъртта?

Основното нещо, което определя къде ще се отправи душата след като напусне физическото тяло е съзнанието на човека. Души със степен на съзнание насочено към негативни анти-духовни прояви ,сатанизъм , различни форми на черна магия са привлечени като с магнит към най-ниските области на астрала. Същото се отнася за души погълнати от гняв и смраза, вина и други негативни чувства. Хора,които са имали съзнание изцяло подчинено на материалното и са отричали съществуването на Бог , душите им съшо ще гравитират около низшите области на астрала, защото просто сами не вярват, че могат да стигнат по-далече.

Някои души са привързани към своето физическо тяло или до своя земен живот. За тях е мнго трудно да се освободят от тази своя привързаност и макар освободени от физическото тяло остават да се скитат в честотен спектър много близък до физичната материя и често се прикрепват към живи хора , на които могат да причинят психологически или даже физически проблеми подоибни на тези, които скитащите души са имали в последното си превъплащение.

Бог е планирал след напускане на физичесното тяло душите да се отправят към Божествения свят, Шайнер го нарича Царството на духовете и това е ,което се случва с повечето души.В този свят има много области и няма типично преживяване.Този свят е много по " флуиден "от материалния и преживяванията са адаптирани към индивидуалните нужди на душата. На нянои души се предоставя избор да се завърнат и от тези които решат да сторят това научаваме за " преживявания близки до смъртта". Обикновено душите след като са приветствувани с добре дошли се отправят към центрове най-общо казано за учене и изцеление, където да се приготвят за следващото си превъплащение на земята.Престоя в тези центрове може да бъде много кратък, но може да продължи и хиляди години разбира се по отношение на земните мерки.

Душите постигнали високо духовно развитие нямат необходимост да се превъплащават . Ако душата е балансирала всичката своя карма то тя се придвижва веднага към по-висши области на Божествения свят, където може да премине период на обучение и интеграция със своят извор- Божественият човешки Дух, след което има възможност да избира да остане на земятя като възвисено същество, Духовен Учител и да помага на хората да израстват духовно, т. е. да бъде Бодхисатва или да се придвижи към други области на Божественият свят, където да продължи да се обучава и расте.

Ако душата не е балансирала цялата си карма, но е балансирала достатъчно , че да не се налага превъплашаване тя трябва да отработи тази карма в Божествения свят, но балансирането на кармата е много по труден процес в този свят и затова е много важно още на земята да се отработи цялата карма или поне максимална част от нея. Много пъти Учштелят е споменавал, че не трябва да се плашим от страданията, а да ги приемаме като едно благо и че той сам е готов да купи нашите страдания.

Всяка душа без никкво изключение има възможност след напускане на физическото тяло да поеме посока към Божествения свят, независимо от степента на съзнание, но всичко в света е предмет на свободната воля на отделната душа. и ако душата не избере светлината тя или ще остане във физичния спектър или в низшите области на материалната вселена в зависимост от стелента на своето съзнание. Ако стане трансформация на съзнанието дори пет минути преди смъртта това ще бъде от голяма полза за душата за да избере светлината .

Всеки, който искренно се стреми да прояви доброто в себе си няма защо да се страхува от смъртта, защото да избере светлината, водеща към Божествения свят се превръща в едно действително приятно преживяване за душата.

Редактирано от KirilChurulingov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душите постигнали високо духовно развитие нямат необходимост да се превъплащават . Ако душата е балансирала всичката своя карма то тя се придвижва веднага към по-висши области на Божествения свят, където може да премине период на обучение и интеграция със своят извор- Божественият човешки Дух, след което има възможност да избира да остане на земятя като възвисено същество, Духовен Учител и да помага на хората да израстват духовно, т. е. да бъде Бодхисатва или да се придвижи към други области на Божественият свят, където да продължи да се обучава и расте.

Малко допълнение:

Ако душата е достигнала нивото да не се преражда повече,но откаже да слиза във въплъщение с цел да помага на човечеството,то тя остава в нисшите нива на Девакана и не може са се издигне към по-висшите.

Последният Бодхисатва станал Буда е Сидхарта Гаутама в последното си прераждане,

а следващият Бодхисатва,който ще стане Буда след няколко хиляди години е Учителя.

/Буда не е име, а чин във висшите йерархии/:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, ако човек отъждествява себе си с духа, тогава не става ли духът негово его, т.е. „аз“? И трябва ли тогава да се откажем и от духа?

п.п. Въпросите ми са свързани с темата като цяло и не са насочено единствено към предходното мнение.

Аз съм се опитвал да разбера дълго, какво е его, дух, душа, това е моето разбиране за нещата, което излагам и не твърдя, че е най-правилното. Опитвайки се да разбера значението на думата РазУм, останах изненадан, че като цяло, това означава разбиране.

Човек не може да се отъждестви с духа. Единственото, което може е да освободи духа да се прояви. Егото това са нашите мисли, които ни изграждат като личност с всичките последствия от това, най-вече на психологическата памет, която е нашата програма за съществуване и която следваме и затова сме обусловени. Духът или разумът, както го нарича Кришнамурти е извън времето и пространството, което е материята. Егото е хаосът на нашите мисли, които търсят безопасност. Егото търси безопасност без да осъзнава, че такава няма. Ако човек един ден просто се вгледа в себе си, ще забележи, как той следва един модел, поведение, което му осигурява едно безопасно съществуване. Другото, което ще забележи е вечния диалог в главата със самия себе си и това колко малко обръща внимание на ставащото около него. След това, ако се задълбочи, ще осъзнае, че мислите му се въртят единствено около познати неща - най-вече егоистични - какво ще яде, с кого ще се срещне, какво иска да направи и т.н.

Това е нашата душа и се сещам за крилатата фраза - Мисля, следователно съществувам! Именно същствувам, а не живея. Целият ни живот се определя от състоянието на нашите мисли, а те са нашата душа, нашето аз и повечето от нас вечно се опитват да ги поправят, да мислят правилно, добродетелно. Но мисълта е безплодна без духа, защото тя просто борави с познати неща от нашата памет. Когато мисълта или душата се успокои, тогава се случва нещо особено, проявява се разума (духът в дадения контекст), а той е извън времето и материята, извън страховете ни, желанията, копнежите. Това проява на божествената ни същност и няма как да се отъждествим с нея, защото разбираме - разбираме, че не сме ние, а нещо повече.

Думите често създават объркване и не напразно е казано в евангелието на Йоан, че отначало бе словото, но истинското слово. Думите имат значение и тяхното използване създава проблеми. Какво е его? Какво е душа? какво е дух? Какво е разум? Какво е мисъл?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек не може да се отъждестви с духа. Единственото, което може е да освободи духа да се прояви.

Ако духът е истинската божествена същност на човека, невъзможността да се отъждествим с духа си не означава ли невъзможност да бъдем себе си? Не означава ли, че постоянно трябва да живеем в илюзията, че сме средствата за проявление на този дух (мисли, емоции и т.н.), но сме нещо различно от самия него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×