Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разни мисли от Учителя


Recommended Posts

Какво означава думата „миротворци“? Миротворство е едно отъ великитѣ качества. Само на кои? – На великитѣ души, на хората съ характеръ. Миротворството не е качество свойствено на проститѣ хора; то не е свойствено и на обикновенитѣ хора; то даже не е свойствено и на гениалнитѣ хора. То е свойствено само на ония човѣци, които иматъ разумни души. Човѣкъ трѣбва да придобие това качество. Той не се ражда съ него, но той го придобива, той го развива. Ако човѣкъ се раждаше съ това качество, то щѣше да бѫде едно пристрастие, отъ страна на Провидението. И въ това именно е похвалата на човѣка, че той може да го придобие.

Мирътъ, миротворството е най-хубавото качество, което човѣкъ трѣбва да има въ себе си. Съ това се отличава ангелскиятъ свѣтъ. Свѣтътъ на мира е ангелскиятъ свѣтъ. Тамъ, дѣто има миръ, само тамъ ще може да има музика, поезия, изкуство, животъ въ своята пълнота. Дѣто нѣма миръ, не може да има никаква култура. Разбирайте „култура“ въ пълния смисълъ на думата.

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Кога? Когато човѣкъ прояви туй качество въ себе си. Вие ще провѣрите това. Щомъ дойде миротворството въ васъ, вие ще турите редъ и порядъкъ на всѣка една ваша мисъль, на всѣко едно ваше желание, на всѣко едно ваше дѣйствие. Туй миротворство ще ви свърже съ Бога, съ небесния свѣтъ, съ светиитѣ. Миротворството ще ви свърже още съ свѣта на ангелитѣ, съ всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. Слѣдъ като ви свържатъ съ Бога, вие ще бѫдете въ сила да проявите вашето миротворство и отвънъ.

Ще кажете въ себе си: азъ искамъ да бѫда миротворецъ, искамъ да бѫда Синъ Божий. Това е най-хубавото качество. Ще каже нѣкой: ама ти не си такъвъ. Нищо, азъ търся методъ. Туй нѣщо азъ съмъ го ималъ нѣкога, и сега искамъ да го намѣря. Всички ще бѫдемъ Синове Божий. Но кога? – Когато бѫдемъ миротворци. Когато проявимъ миротворството въ себе си, това ще бѫде печатъ, че сме Синове Божий. Нѣкои искатъ първо да бѫдатъ Синове Божий, а послѣ да проявятъ миротворството. Не, това не е възможно.

Казва единъ стихъ отъ Писанието: „Ако трѣбва да запаля своята свѣщь, отъ Словото Божие трѣбва да я запаля, за да гори безъ да изгаря“. А сега ние имаме едно извратено понятие, че всички нѣща, които живѣятъ, горятъ. Да, горятъ, но изгарятъ, а свѣщь, запалена отъ Божествения огънь, гори и не изгасва. Туй вѣчно горение ние наричаме законъ на растене. Ами че ако вие погледнете на единъ човѣкъ, какво прѣдставлява той? – Той е една запалена свѣщь, която расте на Божествения огънь, въ Божествения Духъ вѫтрѣ. Изгасете този огънь, и всѣко растене, всѣко сѫществуване ще изчезне. Ние растемъ при огъня. Сега нѣкой ще ми каже: а, ние трѣбва да се пазимъ отъ огъня! Не! Миротворецътъ не живѣе въ въздуха. Той живѣе въ този Божественъ огънь, въ най-усиленитѣ пламъци. Само такъвъ човѣкъ може да бѫде миротворецъ.

Що е миротворството? – Миротворството е единъ великъ Божественъ лѫчъ, който излиза отъ дълбочинитѣ на човѣшката душа.

Миротворцитѣ ще се нарекатъ Синове Божии, ако издаватъ Божествена свѣтлина която излиза отъ този Божественъ пламъкъ, който е създалъ свѣта.

Миротворци

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
  • Отговори 113
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Какво представлява Св. Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл в света да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете. Питате: „Защо жените раждат?“ Чрез закона на раждането Бог ви учи как да възпитате своето дете, т.е. как да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е покварено, детето ще умре.

Какво представлява иконата Св. Георги? Св. Георги представлява човешкия ум, а конят – неговото физическо тяло. Човек трябва да язди своя кон; който не язди коня си, той ще го изгуби. Трябва добре да храните коня, но не и да го прехранвате, да не преяжда.

Какво представлява иконата Св. Никола? Св. Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на разумния Божествен живот. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си.

Както Св. Георги глади и добре храни своя кон, тъй и разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към разумен живот. Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“.

Виделината

Линк към коментар
Share on other sites

Та съвременното християнство от едно теоретическо християнство трябва да премине в реализирането на тези светли идеи.

Не се мълви

Християнин тя е специфична дума. Всички християни ли са? Не са всички християни. Казвам: Какво трябва да разбираме под думата „християнство“? Под думата „християнство“ трябва да разбираме човек, който в живота си може да побеждава всичките мъчнотии. Христос се бори със смъртта и на първата борба тя победи. После Той победи смъртта, следователно Той излезе победител.

Малката топлина и малката светлина

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Та казвам: Знанието в света ще придобиете. Придобийте едно знание, което в дадения случай има приложение. Знанието върви по най-лошият път и по най-добрия път. Когато вървиш по най-лошия път ще изгубиш всичкото; когато вървиш по най-добрия път ще спечелиш всичкото, не изведнъж, но постепенно.

Сега вие се спирате кои религиозни вярвания са най-добри. Кой живот е най-добър? Живот, в който няма никакви болести, живот в който няма никакви страдания. Ама вие ще цитирате думите ми, понеже някой път съм казвал, потребни са страданията. – Потребни са при сегашните условия, но ако влезете в един възвишен свят при съвършените същества, те нямат страдания. Тогава ще показвате вашето учение, че страданията са потребни. Потребни са при дадени условия.

Ако човек отива при Господа, той две неща трябва да добива. Всеки ден за две неща трябва да ходиш при Господа: Да придобиеш малка топлина и да добиеш малка светлина. Малка топлина да може сърцето да функционира, да живеем добре и да вършим Неговата воля. И малка светлина да имаме, за да може умът да работи. За две неща ние отиваме при Господа. Да му кажем, че малка топлина ни трябва за да може да живеем на земята и да вършим Неговата воля. И малка светлина ни трябва да можем да мислим добре, че да свършим работата.

Вие старите сега трябва да изучавате окултните книги, окултното знание. Старите трябва да учат законите на пестеливостта. Старите трябва да бъдат крайно економисти. Економията трябва да съставлява една отлична наука. Старият човек трярбва да економисва, нищо да не прахосва. Природата оставила економия, не скържавост. Никога за една работа да не иждивиш повече енергия, отколкото трябва. Младият трябва да се учи на щедрост. Той трябва да бъде щедър. Младите трябва да бъдат щедри, старите трябва да бъдат економисти. Единият ще го турим министър на финансите, пък щедрият – на благотворителността. Да се уредят работите.

Ще ви приведа друг пример. Когато ви превождам някой пример, вие го взимате в много ограничен смисъл. Всеки един пример частично изявява живота, може да даде един подтик и един пример може да те спъне. Давам ви примера. Двама знаменити вълци в миналото намерили една тлъста овца и я подкарали. Започнали да спорят двамата, кой да вземе по-голям дял. Всеки искал да вземе овцата за себе си. Единият казва: „Аз я видях по-рано“, и другият има същото желание. Тогава казват: „Ще се борим и който надвие, ще вземе овцата“. Овцата стои. Започват те двамата да се борят. И двамата силни, не може да надвие единият. Тя чака да види кой ще победи. Минава един мъдрец и казва: „Какво гледаш дъще?“ – „Гледам, казва, кой ще победи.“ – „Ами знаеш ли какво ще стане с тебе, ако единият победи?“ – „Не зная какво ще стане, ще видим, доста силни са и двамата.“ Той казва: „Ела с мене“. Тя тръгва подир него. Той завел тази овца в своето училище и дълго време я учил. След дълго време я извел и видели, че тия вълци още се борят за овцата. Тогава той турил по един юлар на единия и на другия, впрегнал ги в колата и турил на каруцата овцата. Казвам: Кой е най-силен? Докато вие не впрегнете вашите вълци да возят вашата каруца и докато не научите вашата овца, и я качите на каруцата, и вие не вземете камшика, вие няма да свършите нищо. Ако гледате борбата на двата вълци, кожата ви ще иде. Ако не слушате мъдреца да се учите в неговото училище и онзи първия урок, който ви даде не го турите на работа, нищо няма да излезе. Борбата в света край няма. Вие искате да знаете кой ще победи в света. Писанието казва: „Побеждавайте злото с добро“. Другояче казвам: Оставете доброто да се разправя със злото в света. Вие не влизайте в пряк контакт със злото. Казва: „Не противи се злому“. То значи: Не влизай във връзка със злото и да се бориш с него.

Та казвам: Сега същественото кое е в живота? Същественото е, че трябва да имаш една малка топлина в сърцето си и да имаш една малка светлина в ума си. Преведете сега топлината. При тази топлина, за която аз говоря, ти щом имаш тази топлина, ти болен не може да бъдеш. И да дойде болестта, ще си замине. Ако имаш тази малката светлина, всичките мъчнотии, които имаш ще дойдат – ти ще ги имаш пак, но лесно ще ги разрешаваш.

Та казвам: Любовта е една наука, която трябва да изучавате.

Аз ако заболея ще се лекувам със светлината, аз се лекувам с топлината. Всяка една болест произтича от факта, че има малко топлина и малко светлина. Щом увеличите топлината и светлината, болестта веднага изчезва. Сегашните наблюдения показват, че свиването на капилярните съдове показва изгубване нормата на топлината. Изгубването на топлината е едно болезнено състояние. Изгубването нормата на светлината, потъмнее умът, ти не може да мислиш и тогава се зараждат нервните болести. Нервните болести се зараждат от малката светлина, органичните болести – от малката топлина. Това са данни. Следователно, всяка една болест в тялото показва, че имате малко топлина. Тогава и вашата Любов върви по същата категория. Малко Любов възприемате, малко живот имате. Ако сте нервен, малко светлина имате.

Аз не искам вие да се мъчите. Тогава, за да не се мъчите, внесете във вашия ум светлина. Изберете в българския най-добрите думи, които носят светлина, изберете най-добрите думи, които носят топлина. Думи има, които носят светлина. Има думи, които като ги произнесеш, носят мека топлина. Пък има известни български думи, като ги произнесеш, дават светлина. Те са Божествени думи, произнесете ги. Вие всички грешите, че като дойдат мъчнотиите, вие произнасяте лоши думи: „Да се махнеш, не искам да те видя“. Ти съвсем ще загазиш. Сега понякой път не трябва да ви представям отрицателното, но аз искам само за образец да ви дам една форма.

После, аз говоря, че всички трябва да се обичате. Вие обичате ли се? Аз като говоря, вземам това не в тесен смисъл. Вземам думата аз в широк смисъл. В мене има едно, което се нервира, слабото в мене. Някой път нямаш разположение към един човек – на това малкото се дължи. Но има в човека едно аз, което е великодушно. Вижда една мравя, мъчи се, едно сухо дърво някъде, където минава едно съчувствие има към най-малките неща. Пък има едно, което се тревожи, дребнаво аз, и друго нещо, което е благородно, отдето минава, съчувствува, казва: „Аз всичкото мога да направя“. Искам вие всички да дадете място на туй великото аз. Като кажеш „аз“ да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. Аз бих желал вие всички да бъдете като Христа.

За всинца ви аз искам да имате топлина в сърцето и светлина в ума ви, за да може да разрешавате хиляди и хиляди задачи, които имате не само за днес, но и за утре и за други ден. Като влезете в съвършения живот тази светлина ще ни е потребна, за да можем да служим на Бога.

Малката топлина и малката светлина от томчето Запалена свещ

Линк към коментар
Share on other sites

Пак там:

Сега и религиозните хора, понеже завземат най-високото положение, може да си създадат неприятности. Ако един религиозен човек няма отличен ум, той може да си създаде най-голямата беля на главата. В един човек, който е религиозен, ако няма един отличен ум, може да се създаде една анормална гордост. Той ще започне да мисли, че вече има с Бога познанство, че с Господа се разправя, по три пъти на ден говори. В неговия ум седи идеята, че той се запознал с Господа, пък ти нищо не разбираш. Ако търсиш големите горделивци, ще ги намериш между религиозните хора. Онези патриарси мислят, че Господ ги поставил да ръководят хората. Казва: „Кой ме е поставил знаете ли?“ Свещениците и те мислят, че Господ ги поставил, проповедниците и те мислят. Най-после и вие се изявявате и казвате: „Аз се познавам с Господа“. Казвате понякой път: „Духът ме научи“. Научил го Духът! Този, който казва, че го научил Духът, едва ли говори на един език. Гледам друг Духът не го учи, но говори четири езика. Чудна работа, този казва, че Духът му говори, а пък той едва знае български език. И български не го знае както трябва.
Линк към коментар
Share on other sites

Казвате едно, друго, второ, трето, обърнете вниманието си към Бога. Тогава как ще обърнете вниманието (си) към Бога? Ти си представи, че Бог е едно същество толкова благо, толкоз добро, че Господ абсолютно не обича никакви престорени работи. Ти не отивай при Бога да се престориш. Никакъв страх от Него. Ти ще се боиш без да имаш страх. Ще се самокритикуваш, без да се самоосъждаш. Ти ще разглеждаш нещата отвън. Една своя погрешка ще я разглеждаш като нещо външно, тя седи отвън. Ако кажеш, че така си роден, ти туряш едно обвинение на Господа, че Той не те създал такъв, какъвто трябва. Причината ще туриш вън, с която ти сам ще се справиш.

Туй сега за което ви говоря, то е потребно за вас. Вие ще дойдете някой път да питате: „Кой е на правата страна? Какъв трябва да бъде човек?“ Ние трябва да бъдем хора, да служим на Бога. С религиите няма какво да се занимаваме, понеже сте били религиозни. Вие се занимавате с учение. На всинца ви трябва наука. Ако е за религия и тя е наука. Религията е важна дотолкоз, доколкото може да даде топлина. Нас ни трябва наука. На хората трябва светлина, наука трябва повече. В религията понякой път имаме несъщественото, от което се раждат всичките спорове: кой е на правата страна, кой вярва повече в Христа, кой не вярва. Оставете вашите заблуждения с вярване в Христа.

На всинца ви казвам: Бъдете умни! Любовта трябва да я приложите като една наука. Трябва да се изучават силите на Любовта. Аз ви гледам някой път сте с измъчени лица, вие се измъчвате. Семейни мъчнотии имате, обществени мъчнотии имате, мъчнотии от дявола имате, мъчнотии от себе си имате, навсякъде мъчнотии. Какво да ви правя като ви гледам такива измъчени. Гледам ви, някой се мъчи, пари няма. Друг се мъчи, че син му не върви по правия път. Друг се мъчи, че дъщеря му не върви по правия път, мъчите се от много неща и виждате навсякъде измъчени лица. Някой се мъчи, че Господ не го обича. Някой се мъчи, че не могъл да се моли. Някой се мъчи, че нямал разположение. Някой се мъчи, че го някой го срещнал и не го погледнал както трябва. Всички се мъчите. Аз не искам вие да се мъчите. Тогава, за да не се мъчите, внесете във вашия ум светлина.

Малката топлина и малката светлина

Линк към коментар
Share on other sites

Изберете в българския най-добрите думи, които носят светлина, изберете най-добрите думи, които носят топлина. Думи има, които носят светлина. Има думи, които като ги произнесеш, носят мека топлина. Пък има известни български думи, като ги произнесеш, дават светлина. Те са Божествени думи, произнесете ги. Вие всички грешите, че като дойдат мъчнотиите, вие произнасяте лоши думи: „Да се махнеш, не искам да те видя“. Ти съвсем ще загазиш. Сега понякой път не трябва да ви представям отрицателното, но аз искам само за образец да ви дам една форма.

Малката топлина и малката светлина

Линк към коментар
Share on other sites

В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората.

"От сърцето", книга: "Да ви даде"

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Ев. Марко 12:10)

Нещастията във всеки дом се дължат на отхвърлянето на този камък. Той е числото 11.

Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен.

Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“ Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят. Не трябва да се смесват съществуване с вегетиране: това са две различни положения.

Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са различни идеи. Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя. Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света. В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека. Навсякъде – между мъже, жени и деца, – във всички домове трябва да има хармония.

Аз взимам числото 2 като форма. Това число съществува вътре във вас, дето има известно противоречие. Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във велика хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят.

Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота.

Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък. Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменчивото.

Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: Християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: Ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри милосърдни, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка. Вие, съвременните хора, сте християни, но не сте още синове Божии. Горко сега на този, който каже, че е син Божи; биха го обесили, биха го сметнали за еретик, за смахнат човек и т.н. Син Божи е човек здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям.

Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата истина на живота. Ние се стремим към живот, който може да имате само тогава, когато излезете от тия болници.

Още един пример: В една болница имало двама болни парализирани, които считали за безвъзвратно изгубени и затова ги поставили сами в едно отделение. За тяхно щастие един ден болницата се запалила и в бързината успели да изнесат вън всички болни от болницата, като забравили само двамата паралитици. Както лежали, те усетили, че огънят започнал да ги понапича. В този критичен момент за живота си те забравили, че са болни, и изскочили навън от болницата. Като се видели здрави, те благодарили на Бога, че болницата се запалила, за да оздравеят и да се освободят от това велико робство. И вие кажете сега: „Да изгори тази болница, за да излезем ние, паралитиците, и да кажем: „Слава Богу, можем да мислим вече тъй, както Бог иска, а не както хората искат“.

Отхвърленият камъкот томчето "Солта"

Линк към коментар
Share on other sites

... Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта. Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене, и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в природата, понеже те действат и в нашето тяло. Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, туй разумно разбиране, и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

„Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ Отде са го отхвърлили? Има едно предание, според което когато в Египет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завърши тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла.

Пирамидата показва човешката еволюция. Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6,000,000 тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида!

Ще кажете: „Какъв смисъл има тази пирамида?“ – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. В нея се включва астрономията с всичките ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен.

Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят. В създаването на света, в целия космос се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашните хора се борят, само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото.

И в някои песни се пее: „Да се облечем в Христа“. Аз казвам: Не трябва да се облечем в Христа, защото обличането е временно състояние, то е един преход, а да възприемем Христа вътре в себе си, да станем синове Божии, да станем здрави.

Ако съвременното общество мисли така, ще научи правилно този закон. Чрез страданията хората ще се научат на доброто. В земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух. Изнесете един болен горе на планината, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място. Когато някой сгреши, разболява се и казва: „Няма да правя повече така“. Значи той ликвидира своята сметка. Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата истина на живота. Ние се стремим към живот, който може да имате само тогава, когато излезете от тия болници.

Отхвърленият камък от томчето "Солта"

Линк към коментар
Share on other sites

Чудесна идея и аз ще се радвам ако повече хора се включат :thumbsup: . В себе си имам една много стара книга която ми е подарена от приятел - " Учителя". Съставена е от Д-р Методи Константинов; Боян Боев; Мария Тодорова; Борис Николов; Технически уредник - Неделчо Попов

Ще се опитам да извадя някои ценни неща от нея:

" В Божествената школа вие сте влезли да се научите, как да живеете разумно."

" Аз наричам пътя на ученика едно строго самоопределяне."

" В ученичеството на Бялото Братство влизат едновременно пътят на Любовта, Мъдростта и на Истината."

" Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на живата природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички добродетели."

"Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината. Едно от качествата на великата школа на живота - школата на Бялото Братство или така наречената Божествена школа - това е: Тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение."

"Няма по- хубаво нещо от това да бъде човек ученик на Великата Разумна природа."

" Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството."

" Знанието се придобива по закона на Любовта. Знание, придобито без любов, не ползува. Божествената школаотговаря на много въпроси, но не на всички. Всеки въпрос трябва да се разгледа на своето време. Как да живеем, как да подобрим живота си, как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили - на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи за работа."

Правилото на ученика гласи: "Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползува."

" Пътят на ученика е като зазоряване."

" Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е да се опита светлината във всичките и форми, които тя създава. Велико нещо е да се опитат мирът и радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и да проучи в своя път."

Из* Учредяване на школите

Учителя - Книга за теглене

Редактирано от Ася_И
Линк към коментар
Share on other sites

„И тъй, вярвайте в невъзможните неща, т.е. в необикновените. В тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар, че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползваме се от луната и звездите, също непостижими за нас. Ако ви говоря за слънцето и звездите, за космоса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. – Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща.“

Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г.

„Мнозина запитват, какво е реалност и какво – сянка на живота. Реалността дава сенки, а сенките не могат да представят реалността. Сянката на предмета не е самият предмет. Значи, сянката не е реалност, но реалността хвърля сенки. На същото основание казвам: Любовта ражда безлюбието, но безлюбието не ражда любовта. – Защо е така? - Това не е ваша работа. Това е философия, върху която не трябва да мислите.“

Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

„От Божествено гледище, и малките, и големите идеи имат еднаква сила. Малките идеи изглеждат малки, защото са далеч от вас. Те са перспективно представени. Големите неща са близо до човека, затова изглеждат големи.“

Из „Малките величини“ – ООК, 1 декември 1943 г.

Линк към коментар
Share on other sites

„Какво представят изгревът и залезът? Изгревът е благо за самия човек; залезът е благо за всички. Като знаете това, благодарете и за изгрева, и за залеза. Като изгрява, слънцето носи благо за тебе. Като залязва, то носи своето благо за другите хора. Следователно, ще чакаш с търпение, да изгрее отново слънцето и да ти донесе своето благо. Ако благото не отиде до другите хора, не може да дойде и до тебе. Мислите ли, че ако благото не е дошло до вас, няма да отиде и до другите? То първо е дошло до вас, макар и незабелязано, затова ще отиде и до вашите ближни. Благото на ближните ви е и ваше благо; и вашето благо е благо на ближния ви.“

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

Линк към коментар
Share on other sites

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: този синковец ще изяде всичкото имане. Като отидеш при дядо си без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели."

Из беседата "Които гладуват", НБ VII, 1924-1925 г., том "Настанало е Царството Божие"

Линк към коментар
Share on other sites

„Някои казва: Моят стол е малък, малко е моето тронче. – И малкото столче дава условия за престъпления. Някой има стол, а седи на земята. Друг няма стол, а иска да има. Аз зная вече, какви са неговите желания. Да седнеш на стол, а след това да си недоволен от него, не е право. Като влезеш в едно учреждение, или в един дом, веднага ще ти дадат стол. По стола ще разбереш, какви ще бъдат отношенията на тези хора към тебе.“

„Казвам: Ако в окултната школа не можете да преустроите тялото си, вашите ръце, крака, лице, нищо не придобивате. Ако не можете да преустроите вашите мисли, чувства и постъпки, нищо не придобивате. Защо ви е тогава училището? Защо ще служите на Господа, ако нищо не придобивате? При това положение, и на небето да отидете, ще бъде също като на земята. ... Трябва абсолютно да измениш живота си. Да живееш така, че да задоволиш Господа. Каквото и да правиш: Молиш ли се, учиш или работиш, всичко прави за Господа. Кажи си: Всичко за Господа!“

„– Коя е основната мисъл, на която се спряхме? – Доброто, като резултат на Божествения свят. То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш.“

Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г.

„Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.“

Из „Въжделения на душата“ – ООК, 17 май 1933 г.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: на всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.

Питам: защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има животът, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10000 дена? Красиво е човек да живее 10000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята, да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.

Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

„Задача: Като се върнете по домовете си, всеки от вас да вземе хартия и да нарисува един образ, в който да изпъква някоя добродетел. В този образ да се чете доброто, според вашето разбиране. Всички говорите за доброто – изразете го в подходящ образ. Може ли в пет минути да предадете на лицето си израз на доброто? Който ви погледне, да познае, че сте добър човек. Ако се усмихнете, не изразявате добродетелта ; ако си замислен, и това не е добродетелта; ако свиеш веждите си, показва, че си недоволен – и това не е добродетелта; ако широко отвориш очите си – учудваш се нещо, и това не е добродетелта; ако изкривиш устата си, недоволен си нещо, което също не изразява добродетелта; ако свиеш много раменете си, притеснен си. Мислете, как да изразите добродетелта върху лицето си. Някои турят ръката си пред гърдите. Искат да се представят смирени. Всъщност, не са смирени.“

„Преди известно време, присъствах на сеанс, дето един велик художник правеше интересни опити. Той извикваше няколко души от публиката и ги караше да напишат или да начертаят, каквото искат. От тези разбъркани линии – прави и криви, той състави един отличен, красив образ. Той майсторски поставяше всяка линия на своето място. Ако не можеш една обидна дума, като крива линия, да поставиш на мястото й, какво убеждение имаш? Ако не можеш от кривите линии в живота си да създадеш един красив образ, какво верую имаш? Ако най-малките неща в живота ти те спъват, какво е твоето разбиране?“

Из „Ликвидация на века“ – ООК, 26 септември 1937 г.

Какво ще нарисуваш като художник? Ако нарисуваш човек, който плюе на земята или който краде, ти вършиш престъпление. Ако нарисуваш вълк, който дави овца, или човек, който коли вол, ти вършиш престъпление. Казваш: Нека видят хората какво става по света. – Да показваш пътя на престъплението, това не е наука. Покажи на хората пътя на доброто.

Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

"Има три вида мълчание и три вида говорене.

Гладният като се наяде – мълчи.

Ученикът, като не си знае урока – мълчи.

Учителят, който много знае – мълчи.

Когато човек е много гладен – много говори.

Ученикът, който много знае – много говори.

Учителят, който малко знае – много говори.

Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно."

Свещени думи на Учителя към ученика. Привет към ученика - 250–300

Линк към коментар
Share on other sites

Силното и слабото въже как ще се определи? Въжето, което има повече нишки е по-силно. Въжето, което има по-малко нишки е по-слабо. Тогава ще ви дам една формула, на която човек може да гради: Когато частите се съединяват в едно цяло, цялото става силно. Когато частите на цялото се разединяват, цялото остава слабо. Вие може да приложите този закон и ще имате резултат. Онзи казва: Който действително мисли, който мисли става умен; който не мисли, става глупав. Който мисли, не става силен. Силата е резултат на съвсем друго. Тя е свързана с мисълта, но силата има друго предназначение. Може хората да са силни, без да са умни. Не че не влиза силната мисъл. Че умните хора не са пехливани. Само умният човек, ако концентрира своята мисъл, своята енергия в своите мускули, там съвсем друг е законът. Силата е нещо колективно. Когато няколко способности, две, три, четири, пет се съединят в едно да работят, тогава това се нарича сила в човека. Силата е комбинирана енергия или сбор от способности, които се съединяват да работят. Силата на човека тогава е турена за действие. Когато силата се разединява, проявяват се способности. Запример, имате един човек морален. Как ще определите моралът? – Моралността е сбор на известни чувства, висши чувства, във връзка с човешките способности, с висшите способности на човека, тогава образуват морал. Пък когато по-нисшите чувства във връзка с неговия нисш ум се проявяват, тогава се образуват долни чувства. Сега в нисшите чувства и висшите чувства разликата седи в туй: висшите чувства имат право над другите в своето съзнание, а нисшите чувства имат правото само, което се отнася до тях. Когато човек живее един егоистичен живот, той е под влиянието на нисшите чувства. От сутрин до вечер мисли само за себе си. Мисли, че не е здрав, че не е умен, че не му върви, че богатство няма, жена няма, деца няма, сила няма, това няма, онова няма. Или започва да мисли каквото има. Когато има и когато няма, той си мяза. В единия случай, когато има, става силен; в другият случай, когато няма, става слаб. В единия случай, когато има, става кротък. В другия случай, като няма, става свиреп. Някои хора са лоши, понеже нямат. Дайте им и те стават добри. Не мислете, че като станат добри, всъщност са добри. Сега туй е само едно смятане. Хубаво трябва да знаете да смятате, да изваждате две камъчета. Извадиш две камъчета от една царска корона. То е престъпление. Туриш две камъчета, които нищо не струват на короната отгоре, това е пак престъпление. Извадиш простите камъни от короната и туриш скъпоценни, то е една добродетел.

Цялото и частите от томчето Запалена свещ

Линк към коментар
Share on other sites

„Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?“

„Питам: Когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пред най-малки изпитания, но вие и тогава сте отстъпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десетки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вървят, надуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дойдат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: Влязох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Ако очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете цялата история и вижте, кой министър, кой държавник е бил докрай почитан и уважаван от своя народ. И най-добрият човек да стане министър, веднага ще почнат да го подозират, да се съмняват в него, и той няма да издържи, ще се подхлъзне и ще върши работи, каквито никога не е мислил. За кратко време той ще измени своя характер.“

Из „Едно стадо“ – НБ, 23 януари 1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега да дойдем до същественото. Не считайте за едно противоречие във вашия живот да казвате: „Толкоз години ние се учим“. Ами именно трябва да се учите. Вие не трябва да ходите и да казвате: „Аз вярвам“. Във вярата нещата са дадени. Но в ума, какво може да възприемете от даденото? – Ти може да имаш хубава цигулка. Ти можеш да имаш хубав инструмент. Ти може да имаш добър баща. Майка ти може да е добра. Братята ти може да са добри. Но добрината на баща ти, няма да те научи да свириш. Че брат ти е добър, че сестра ти била добра, че те са даровити, че те са свирили, туй което те са направили, то е за тях. Ако при тия условия само ти учиш, ти ще придобиеш нещо.

Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя.

Първата песен от томчето Запалена свещ

Линк към коментар
Share on other sites

„В Библията, например, се казва: „И направи Господ човека по образ и подобие свое. Направи Господ света.“ – Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много неща; например, те могат да направят някоя картина, или някаква книга и т.н. Обаче, за Бога не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света, или че Господ е направил човека. Преди всичко, Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията; а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината – съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят.“

„Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.

Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.“

„В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променчиви свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.

Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето. Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят. В това превръщане главно участие ще вземе волята.“

„Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, а душите постоянно се видоизменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят. Красиво, е когато душата се мени. Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божественият живот непрекъснато се влива в душата. И в това отношение, еволюцията и инволюцията не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той трябва да се влива вътре и да се излива навън, за да може душата да придобие онова знание и онази любов, които са необходими за развитието й.“

Из „Новата земя“ – НБ, 13 февруари 1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

„Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.“

Из „Настанало е царството Божие“ – НБ, 19 октомври 1924 г.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

„Казва един стих от Писанието: „Ако трябва да запаля своята свещ, от Словото Божие трябва да я запаля, за да гори без да изгаря“. А сега ние имаме едно извратено понятие, че всички неща, които живеят, горят. Да, горят, но изгарят, а свещ, запалена от Божествения огън, гори и не изгасва. Туй вечно горене ние наричаме закон на растене. Ами че ако вие погледнете на един човек, какво представлява той? – Той е една запалена свещ, която расте на Божествения огън, в Божествения Дух вътре. Изгасете този огън, и всяко растене, всяко съществуване ще изчезне. Ние растем при огъня. Сега някой ще ми каже: А, ние трябва да се пазим от огъня! Не! Миротворецът не живее във въздуха. Той живее в този Божествен огън, в най-усилените пламъци. Само такъв човек може да бъде миротворец. Ако вие искате, тъй както си дишате въздуха да бъдете миротворци, лъжете се, това никога не може да бъде!“

Из „Миротворци“ – НБ, 21 декември 1924 г.

„Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга. Само тогава Бог ще ни посети. Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие.“

Из „Които гладуват“ – НБ, 28 декември 1924 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...