Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ивета

Изборът да живея или не?

Recommended Posts

Guest Мона

Много е писано за този феномен - феномен, характерен за нашата съвременност, особено за след военните години (след Втората световна война), като социален феномен - непоносимост към средата, неприспособимост и несправяне. (Абсурдистките романи и пиеси на Камю, Сартр и др.)

Това, което се отнася за нашата съвременност, важи ли и за онази действителност, в която самоубийството е било въпрос на достоен изход от живота? Пример: Сенека, който казва, че самоубийстото е висша проява на свободата, от една страна, и от друга - застават писатели като Хемингуей или Стефан Цвайг, които, както знаем, се самоубиват? Защо?!

Защо, защо се случва това?

Лесно е да се определи самоубиеца като слаб човек, но избирайки смъртта, човек не определя ли и своя избор - да бъде или не, да се събуди или не - лесно ли е да се сбогуваш с живота, и трябва ли да си смъртно болен, за да пожелаеш смъртта като "мокша" (освобождение)?

Доколко самоубийството е социален и доколко психологически феномен? И чий избор е това?

Модераторска бележка: Моля дискутиращите темата да се съсредоточат върху позитивната страна на проблема и пътищата за преодоляването му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Често съм се замислял защо хората го правят.

Наскоро мой познат се обеси, видимо си беше нормален шегуваше се.

Обесването беше шокиращо в двора на детска градина, като се замисля няма нищо случайно

човека беше вдовец без деца, често сменящ работата си, приходящ без близки,малко простоват в смисъл нямащ цел в живота

и не много от работливите.

За мен едно е вярно че по този начин наистина прави своя избор най-малкото да не е в тежест на никого.Незнам дали в случая е слабост спрямо живота или смелост.

п.п. моето мнение че това се е случило под въздеиствието на алкохола просто момента е бил назрял и се е отключило решението.

Редактирано от bee_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Чудя се е дали е правилно да прави този избор?

Какво значи правилно, когато единствената цел е да избягаш?

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудя се е дали е правилно да прави този избор?

В Живота човек би сгрешил много повече отколкото в Смърта!

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И се оказва, че като се самоубиеш не избягваш никъде, а напротив влошаваш още повече ситуацията около себе си. Моят индийски учител казва, че самоубийството е най-голямата глупост и че е все едно да свалиш дрехата си когато ти е студено-няма да ти стане по-топло, а напротив ще ти стане още по-студено. Но съзнавам колко е тежко на страдащи физически хора, за да прибегнат до това нещо като спосение от мъчителни болки и страдания. Тежко е дори като си го помисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

И се оказва, че като се самоубиеш не избягваш никъде, а напротив влошаваш още повече ситуацията около себе си. Моят индийски учител казва, че самоубийството е най-голямата глупост и че е все едно да свалиш дрехата си когато ти е студено-няма да ти стане по-топло, а напротив ще ти стане още по-студено. Но съзнавам колко е тежко на страдащи физически хора, за да прибегнат до това нещо като спосение от мъчителни болки и страдания. Тежко е дори като си го помисля.

Кой казва, че като се самоубиеш, не знаеш къде отиваш...

Нима не са знаели Сенека, Хемимгуей или други; според мен те много добре са знаели и са преминали отвъд границата на това, което ние мислии за смърт и онова, което се предлага на пазара на надеждите - какъв е критерият - защо хората се самооубиват, това е въпросът?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек мислейки за самоубийство, преди всичко не вижда смисъл в продължаването на живота си. Самоубиеца бяга от живота си, а точно от него не можеш да избягаш. Болките, страданията - вътрешни и външни - са преодолими, стига човек да открие смисъл в тяхното съществуване. Ако знае, че те ще го доведат до определена цел, човек е готов и сам да се подложи на най-сурови трудности. Но когато не вижда смисъл, дори и да е поставен в благоприятни условия, тези условия се превръщат в пречка, в нещо нежелано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог ни дава живота и само той може да ни го отнеме

колкото и да му се струва на човека труден пътя му

той трябва да си го извърви колкото му е писано, без да хленчи, без да се оплаква

да си носи кръста ....с една дума

самоубийството е грях както знаете и наистина е такъв и според моето скромно мнение

човекът се ражда за да живее........добре или зле, а не да се прекратява сам живота

то ако беше редно да се самоубиваме когато ни хрумне, за какво ни е въобще да се раждаме

то много лесно...тежко ти е и айдееее,....въжето на врата

по-трудно е да се живее и да се носят отговорности

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно всеки си има своите лични обяснения, но дълбоко под всички тях според мен стои Гордостта - животът не е такъв, какъвто бих искал да го направя Аз. Аз не съм такъв, какъвто Аз искам да бъда...

Ако прочетем внимателно самоубилите се автори няма как да ни убегне погледът "отгоре", който генерира недоволството, осъждането, илюзията, че човешкото аз може да се разпорежда с лека ръка с живота, който той не е създал, нито разбира неговото висше предназначение...

И все пак тъй като темата е пусната в Психология и психотерапия - тя е добър опит да се освети един проблем...

В много от случаите това може да бъде следствие от недостиг на нужните невротрансмитери... А коя е причината за недостига и как да се преодолее - това вече е индивидуално... За това ще се произнесат лекарите във форума.

За мен като психолог и педагог лекарството е светлина и любов и свобода за човека с такъв проблем. Имам сега една ученичка по български - млада филоложка от Франция - дошла е тук, спасявайки се от тежка депресия - иска ми се да можете да видите как с всеки час очите и светят все по-радостно... Вчера ми написа на отличен български : "Тук в България съм много по-щастлива отколкото във Франция"...

И това е по темата - за изплуването от състоянието...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо хората се самооубиват, това е въпросът?

То е очевидно защо, не го правят от хубаво. Ако тук им беше хубаво нямаше да го направят. Според мен по-важния въпрос е помага ли им това, изход ли е или напротив?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...защо хората се самооубиват, това е въпросът?

В много случаи от чувство за безизходност.

Но това чувство може да се породи само в човек, който се чувства сам, сам във всяко едно отношение. И когато животът го притисне, а това рано или късно става, се случват две неща:

- или човекът приема, че не е сам, че има Бог, Логос или както искате го наречете, че е частица от едно голямо Цяло, което го подкрепя и му дава сили, когато той самия желае да е в хармония с това Цяло, т.е приема това, на което му казват Вяра;

- или не приема горното, след известно време съвсем логично му свършват силите и дори и да не се самоубие, ще продължи да функционира като курдисана играчка, изпразнена от съдържание и смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...защо хората се самоубиват, това е въпросът?

В много случаи от чувство за безизходност.

Това е и според мен най-близкият до правилния отговор.Към графата на самоубийците бих причислила и хората,които "убиват"проблемите си с алкохол или наркотици.Говоря за хора,които не са алкохолици или поне не изглеждат такива.Лични наблюдения имам,мои много близки,които използват всяка възможност,за да седнат с чашката,измислят всякакви варианти,за да си осигурят такава възможност,ако понякога усещат,че нещо би я осуетило и това е единственото нещо,което ги прави "щастливи",помага им да забравят неразрешимите според тях проблеми,замъглява съзнанието им.В същото време са напълно наясно,че ги приближава и по-бързо до Смъртта.Даже сякаш това приближаване ги мотивира още по-силно.Преди време гледах на това осъдително,но сега мисля,че тези хора страдат ужасно от слабохарактерието си и че караниците на близките им не им помагат,даже напротив - сякаш се настървяват още повече.Бих искала,но не знам как да им помогна...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно всеки си има своите лични обяснения, но дълбоко под всички тях според мен стои Гордостта - животът не е такъв, какъвто бих искал да го направя Аз. Аз не съм такъв, какъвто Аз искам да бъда...

Ако прочетем внимателно самоубилите се автори няма как да ни убегне погледът "отгоре", който генерира недоволството, осъждането, илюзията, че човешкото аз може да се разпорежда с лека ръка с живота, който той не е създал, нито разбира неговото висше предназначение...

След като пуснах предишния си пост,се размислих отново и щях да пиша за Гордостта,но добре че прегледах пак всички мнения,за да не повтарям казаното вече.Гордостта е тази,която ги омаломощава и им отнема силата да преодолеят проблемите си.От нея произтича и невъзможността да Простят - на другите,на себе си...,не виждат своята собствена вина,не разбират защо,къде се коренят неудачите им,още по-страшно - не се чувстват мотивирани да търсят тези корени,а това ги тласка към мисълта за единствено възможния изход - Смъртта.

Права е Донка - тези хора имат нужда от Светлина,Любов и Свобода.Имат нужда да ги разбираме и им помагаме да бъдат себе си,а не да ги укоряваме.За съжаление разбираме за тях едва,когато е твърде късно,точно защото на всички ни се струват "нормални"(даже се "шегуват").

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Алкохолът, опиатите са грешка, която има поправяне, а могат да бъдат и урок.

Самоубийството (а понякога и внезапното убийство) са непростима грешка, защото унищожават не само физическото тяло, но и душата, усъвършенствала се в продължение на много прераждания. Огромен, необозрим регрес и падение!

Благодарение на Валентин Петров имаме едно запомнящо се обяснение тук (мнение 48):

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...D0%BE&st=40

Надявам се - за добро.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколко самоубийството е социален и доколко писхологически феномен? И чий избор е това?

Този въпрос може да има много и различни отговори, тъй като причините за самоубийствата са много и различни.

Има хора, които със самоубийството си спасяват чужд живот, а други, като самоубийците – камикадзета, унищожават чужд живот.

Някои се самоубиват от гордост, а някои – защото не могат да издържът мъките на болестта или не искат да бъдат в тежест на близките си.

Моника причислява към тази категория и хората водещи нездравословен начин на живот, въпреки че знаят последствията. Например лекар пушещ като комин. :rolleyes:

Не винаги гордостта е причина да се убие човек сам. Каква гордост има в желанието на някой човек да прекрати физическата си болка например? Затова в някои страни разрешават евтаназията.

Аз не мога да осъдя самоубийството изобщо, защото не знам какво ми носи утрешният ден и дали бих имала силата да го издържа.

Въпреки, че Мона не е поставила в темата си въпроса за съдбата на душата на самоубиеца, то в някои постове този проблем се промъква неусетно. Все пак много от участниците в Портала имат интереси надскачащи физическата ни реалност и е естествено да се запитат за съдбата на душата, като прави ris в темата

Психичните заболявания - връзката между разум и душа.

В това няма нищо лошо според мен. Но и тук – колкото религии и вярвания, толкова и предположения за съдбата на душата, духовното тяло или дори началната Божия искра в нас. Мисля, че постът на Валентин Петров, цитиран от Късметче е доста краен. По-точно краен е акад. Николай Левашов, на който се позовава Валентин.

Кой казва, че като се самоубиеш, не знаеш къде отиваш...

Нима не са знаели Сенека, Хемимгуей или други; според мен те много добре са знаели и са преминали отвъд границата на това, което ние мислии за смърт и онова, което се предлага на пазара на надеждите - какъв е критерият - защо хората се самооубиват, това е въпросът?

Не съм сигурна, че Сенека и Хемингуей са знаели много добре къде отива душата им. :huh: По-скоро са предполагали, както правим и ние в нашите мнения по тази тема.

Тук се сещам за известния монолог на Хамлет:

Да бъдеш или не — туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край? Умри, заспи –

не повече. И знай, че тоя сън

е краят на сърдечна скръб и хиляди

жестоки удари - дял на плътта!

О, ето край желан! Умри, заспи...

Заспи, или пък може би — сънувай?...

Да, и това е пречката; защото

какви ли сънища ще ни споходят

сред тоя смъртен сън, когато ний

отхвърлим всеки земен смут и мъка?

И туй ни спира. Този страх превръща

живота в дълголетна нищета.

Кой би понасял гаврите и бича

на времето, неправдата на силния,

на гордия презрението, мъките

горчиви на отвъргната любов,

потъпкването на законите,

безочието на властта, онуй

презрение, което получава

смиреното достойнство във награда

от недостойнството — кой би търпял

това, щом може да намери мир

с едно замахване! Кой би желал

да носи това бреме и да страда,

да стене в тоз мъчителен живот?

Но ужасът пред нещо, след смъртта

- страната неоткрита, от която

не се е връщал никой пътник още —

смущава волята и ето че

по-скоро сме готови да търпим

сегашните злини, отколкото

към други неизвестни да се хвърлим.

Така съзнанието ни създава

от всички нас страхливци; и така

естественият цвят на смелостта

изтлява в бледността на наште мисли.

Дела на сила и величие

пред този страх изменят своя път

и губят име на дела... Но тихо.

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имал съм случаи на хора, които се самоубиват за да накажат някого .

В единият случай синът се самоуби за да накаже майка си, която в същият ден сключваще брак с вторият си съпруг . В друг случай, младеж се самоуби за се мъчи приоятелката му цял живот ./ знам го от писмата които бяха оставили / Случайно намерен и спасен човек също се изживяваше като съдия , само, че на себе си .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това инфото за един док. филм за Golden Gate Bridge една от забелевителностите на Сан Франциско, наричан още "моста на самоубийците", има доста шокиращи неща ама си заслужава да се види.

http://www.imdb.com/title/tt0799954/

А какво ще кажете за много нашумелите последните години масови самоубийства в Япония? Не става въпрос за някакъв религиозен култ, а за това че хора се наговарят онлаин или по телефона да извършат заедно самоубийство без конкретна причина (в пошечето случаи става въпрос за млади хора и тинейджъри). Може ли убийството в наши дни да е мода?! Може ли да се каже, че до такава степен сме станали консуматори, че сме готови да си хвърлим живота ей така като мобилния телефон или якенцето от предния сезон , щото веюе има нов модел? Не искам да съм много крайна и не искам никого да съдя ама някой има ли обяснение на този "феномен"?

ето и какво казва уикипедия по въпроса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Suicide_Circle

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би това е опит да се покаже, че животът не струва нищо. Дълбоко в себе си тези хора са убедени в това и този е най-добрия начин да го изразят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юнг е казвал, че човек трябва да изживее собствения си мит, да осъществи целта на ролята си, да бъде идеалният актьор на сцената на живота. От къде може да знаем какво пише в сценария на другия? Сценариста е пропуснал да ни каже, кой кой е в сцените и най - вече, кога свършват действията. Но едно знаем със сигурност - не всички са Принцове и Принцеси, не всичко завършва с щастлив край. Доста често живота е трагедия, а някой трябва да я създаде!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо и кой си дава труд да създава трагедии, като има достатъчно готови покрай нас - нужно е само обикновено зрение и сърце, за да ги видим. Е, в тях главните роли са заети, но май е по-добре награда за второстепенна роля, отколкото голямо издънване в главна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам само, че трябва да продължа да дишам!

Слънцето ще изгрее и утре!

Никога не се знае, какво ще донесе прилива!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×