Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

27. Истината

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Господнята молитва - молитва

Кажи ми ти истината - песен

Да пребъде твоя дух в нашите сърца - формула

Истината - беседа

Молитвен наряд за край:

Господи, изпрати ми един ангел - молитва

Пилат зададе въпрос на Христа; „Що е истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината

„Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. И още: „Аз за това се родих – да свидетелствам за Истината“. И тогава Пилат Го попитал: „Що е истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината – тя е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира, че човек трябва да има движение, да не стои на едно място, като някое вързано животно. В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно; вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко туй е предвидено. Те са плюс и минус. В Истината влизат четирите аритметически действия: събиране и изваждане, умножение и деление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода.

Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. Ония, които умират за другите, правят хората свободни.

Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“... Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината."

Истината

В Писанието е казано: "Възлюбил си истината в човека".

Всеки говори за това, което живее в него - някои за мъдростта, други за любовта, трети за истината. Понякога казваме, че обичаме хората. Не можем да търпим някой познат или непознат, но казваме, че обичаме. Е как става това? Нали те са част от хората, от човечеството. Невъзможно е да обичаме хората, а да не ги познаваме и да не се разбираме с тях. Значи това, което казваме, не е истина. Едва когато започнем да обичаме Бог, можем да познаем човека. Именно любовта към Бог ни позволява да опознаем хората и най-вече себе си. Но тази любов трябва да бъде в сърцата ни, в душите. Защото душата ни винаги чувства нещата правилно и никога не ни лъже. Но трябва да имаме някакъв идеал, който да ни вдъхновява.

Тук може да прочете нещо интересно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В схващането на Божествените наредби трябва да имаме вътрешна свобода, да не бъдем предвзети. Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: „Защо сме нещастни?“, Истината ви отговаря: „Защото сте невежи, защото престъпвате Закона“. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят.

Истината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота."

Истината

И така, Истината е дадена в този цитат от Учителя като едно от лицата на Божествения свят. Това очевидно е нещо абстрактно и трансцедентално (тя се проявява чрез всичко, но има своя скрита и самостоятелна Божествена същност; тя е над-битийна по характер).

"С други думи, тръгнем ли да познаваме реалността, налага се да поемем едновременно по два пътя: и "навън", и "навътре". Само по този начин, чрез балансирано напредване едновременно в двете посоки, ще можем наистина да постигаме нещо, приближавайки се към Истината за единната Реалност." (предишен мой постинг)

Хармонията между Мъдрост и Любов е предпоставка, за да можем да се приближим до Истината; това е основен елемент на Новото учение. Мъдростта може да бъде свързана с пътя за развитие "навън", докато любовта - с вътрешния път. Двата пътя, съединени в своето действие, ни дават възможност да се докоснем до Истината - такава, каквато тя се "вижда" от нивото, на което сме. Хармонията между ума и сърцето следователно осигуряват най-добрите условия за растене на човека като същност. Понеже те го приближават по най-къс път до Истината, а тя единствена осмисля човешкият живот.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aз по друг начин разбирам нещата. Истината не е абстрактна, тя е - чудя се как да се изразя - вътъка на всемира.

Също мъдростта свързвам основно със себепознанието - т.е по твоята терминология може би пак ще е път "навътре". За мен няма два пътя - пътят е един. Опознавайки себе си, придобиваме познание за всичко. Това е казвано още преди хиляди години, на много места, по много начини ... Тук се изкушавам да поместя един цитат от Кр. Хансард, чиято книга "Тибетското изкуство на живота" чета в момента, но и аз ще се прехвърля в другата тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

вътъка на всемира

В случай ,че човек приема значението на категорията "абстрактно" в смисъл на "отвлечна и безсмислена игра на ума, без връзка с конкретното", най-вероятно ще му се наложи да ползва заместители за "абстрактно", т.е. реално ще преоткрие значението на думата :smarty: . Което е прекрасно.

Опознавайки себе си, придобиваме познание за всичко. Това е казвано още преди хиляди години, на много места, по много начини ...

Нищо ново не съществува под слънцето :) Въпреки това, че вече всичко важно е казано, ние очевидно не сме го схванали. От гледна точка на нашето лично и обществено съзнание съществуват нови идеи и те са една от причините да се развиваме, да растем. Смисълът на последващите философствания е именно в това: не да се каже нещо ново, но "наистина" да се схване казаното вече и да бъде то (пре-) осмислено в светлината на набраният вече опит. А истинското схващане предполага едно преоткриване в миниатюр, както и човекът преминава всички фази на биологичната си еволюция по време на вътреутробното си развитие. Ето защо, ние винаги ще се връщаме към вечните истини, ще ги виждаме в нова светлина, ще ги разбираме по нов начин. :smarty:

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е един безкраен потенциал, същестуващ навсякъде и във всичко. Тя е и която гарантира безкрайността в развитието ни. Никой не може да разбере и изяви цялата истина, но с духовното ни израстване нараства и способността ни да изявяваме по-голяма част от нея (и от себе си, защото Истината е в основата и на нас самите). Обективната Вселена е отражение на истината. Разбираме какво има отвъд проявеното, като го проявяваме. Еволюцията е това - вечно и непрестанно проявяване на все по-нови и нови аспекти на Истината. Какво е лъжата? Това са силите, които пречат на Истината да се прояви такава каквато е. В колкото по-голяма степен човек проявява Истината, материята която изгражда телата му е по-организирана. Лъжата е прибавяне на неорганизирана, хаотична материя към човека, която ограничава способността му за различаване. Всички ограничения в човека произлизат от хаотичната материя в телата му. Те сформират една гъста обвивка през която Истината не може да се прояви и човек я възприема по твърде ограничен и изопачен начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората казват: „Христос се роди и проповядва Истината“. Нека видим каква е тази Истина. Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят. Вие всинца сте вечно свързани с Бога. В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството.

Истината

Случва се човек да усети, че е постигнал Истината...

Как да позная дали това е илюзия или наистина съм вътре?

Ако за миг дори ми се стори, че друг не знае Истината и се заблуждава, значи съм се огледала в него - аз самата се заблуждавам.

Ако някой ми каже, че не знам Истината и се лъжа и се опита да ми отвори очите, а аз усетя негативност някаква - каквато и да е - значи и аз като него съм отвън....

"бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят."? - Можем ли да приемем, че това е един от признаците,че сме в Истината?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×