Станимир Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Когато двеме души се обичат, те се движат успоредно в една посока, споделят една обща цел, която ги обединява. Истинското приятелство и любовта се основават на общата цел. Дистанцията между въпросните двама души е необходима за да се запази свободата им, да не се наруши личното им пространство. Ако това стане имаме обсебване, доминиране на волята на единия над другия. За да бъде любовта между двама души пълна и двамата трябва да се движат към Бог, т.е. любовта да води до разкриването на Божественото във всеки от тях. Посокато се определя от волята. Началната точка сме ние самите. Раждането и смъртта определят средата, условията в които евентуално ще осъществяваме развитието си, но това как ще го осъществим и дали въобще ще го осъществим зависи от нашата воля. Животът е отвъд раждането и смъртта, човек също. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Когато двеме души се обичат, те се движат успоредно в една посока, споделят една обща цел, която ги обединява. Истинското приятелство и любовта се основават на общата цел. Дистанцията между въпросните двама души е необходима за да се запази свободата им, да не се наруши личното им пространство. Ако това стане имаме обсебване, доминиране на волята на единия над другия. За да бъде любовта между двама души пълна и двамата трябва да се движат към Бог, т.е. любовта да води до разкриването на Божественото във всеки от тях. Посокато се определя от волята. Началната точка сме ние самите. Раждането и смъртта определят средата, условията в които евентуално ще осъществяваме развитието си, но това как ще го осъществим и дали въобще ще го осъществим зависи от нашата воля. Животът е отвъд раждането и смъртта, човек също. това е така, но темата е за страха от смъртта - това че знаеш, че Живота е отвъд раждането и смъртта, но все пак ти не го ПОЗНАВАШ не те ли смущава? Не се ли страхуваш, че може да се загубиш в омагьосания кръг на раждането и смъртта и никога да не "влезеш" в истинския живот. Когато двеме души се обичат, те се движат успоредно в една посока, споделят една обща цел, която ги обединява. Истинското приятелство и любовта се основават на общата цел. Дистанцията между въпросните двама души е необходима за да се запази свободата им, да не се наруши личното им пространство. логически погледнато ако двама души се стремят към обща цел с наближаването и дистанцията по между им би трябвало да намалява докато не изчезне съвсем? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 ...те се движат успоредно в една посока, споделят една обща цел... и двамата трябва да се движат към Бог, т.е. любовта да води до разкриването на Божественото във всеки от тях. Всеки усилва движението на другия с безкористност. В алпинизма единият се качва, а другият го застрахова, после си сменят ролите. Животът е отвъд раждането и смъртта, човек също. Да! целта на индивидуалното съзнание е eволюция отвъд циклите на раждане и смърт. Смъртта на Самтен ми показа каква е ползата от духовното обучение, а смъртта на лама Цетен - че много често практикуващите с неговото ниво прикриват забележителните си способности цял живот. Понякога тези способности се проявяват само веднъж - в момента на смъртта. Разбрах, макар и да бях още дете, че между смъртта на двамата съществуваше огромна разлика - едната смърт беше на добър монах, практикувал учението цял живот, а другата - на завършен медитатор. Самтен умря като обикновен човек, в болка, макар и със спокойствието, което дава вярата. Смъртта на лама Цетен беше демонстрация на духовно съвършенство. Согиал Ринпоче, Тибетска книга за живота и смъртта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 (edited) Интересно, колко голямо оживление предизвика този въпрос на aorhama? Защо с такова настървение търсим нещо по-страшно от смъртта? Дали за да се оттървем от страха, който ни носи мисълта за нея? Голям е приносът за този страх на нашето его. Ето какво пише за това Согиал Ринпоче в „Тибетска книга за живота и смъртта”: Многобройни поколения неведение са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е, че ни е заблудило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси, и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид, че егото и цялата му склонност към привързване са в основата на всичките ни страдания. Така или иначе, егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори само мисълта, че би могло да се освободим от него, ни ужасява. „Да нямаш его - нашепва ни егото - значи да изгубиш цялата богата романтика на това, че си човек, да се превърнеш в безцветен робот или безмозъчна твар." Егото се възползва брилянтно от фундаменталния страх от неизвестното, от възможността да изгубим контрол. Можем да си кажем: „Добре, наистина трябва да се откажа от егото си, толкова много страдам. Но ако го направя, какво ще стане с мен?" ... Дори и да прозрем лъжите на егото обаче, ние се боим да го изоставим, защото без да познаваме истински природата на ума си - нашата същинска идентичност, - ние просто нямаме друга алтернатива. ... Именно за да сложим край на тиранията на егото, ние тръгваме по духовната пътека, но неговата изобретателност е почти безкрайна и то е в състояние на всяка крачка да саботира и атакува желанието ни да се отървем от него. ... През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото -войнствено, изискващо, истерично, пресметливо. Другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме „разграничаващо съзнание", ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да съзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото. Споменът за истинската ви природа с цялото й величие и самоувереност ще започне да се връща при вас. Редактирано Октомври 30, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Страшно е да се пуснеш от сухия клон. Страшно е да си признаеш, че тайничко си вярвал и си се надявал на илюзии, да си признаеш че си преследвал някакви химери. Страшно е когато илюзиите една по една започват да се стопяват защото няма зад какво да се скриеш. Страшно е и освобождаващо. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Какво е по-страшно от Смъртта? С напредване в своето духовно израстване,човек получава все повече яснота,обяснения и прозрение за събитията и нещата,които го заобикалят и състоянието на страх почти изчезва или по-точно се редуцират до наличие на елементарни инстинкти за самосъхранение, заложени на подсъзнателно ниво.В този ред на мисли трудно може да се разбере градация от рода на страшно,по- …,най-… . Безспорно обаче притесненията на човек си остават,но те са от съвсем друго естество: примерно дали е постъпил по най-изчистеният и най-добрият (съгласно Вселенските закони) начин;притеснение относно дали се вършат навреме определени действия; притеснение да не би с определени действия да се опетни дадена Божествена идея или замисъл …и все неща от този род.Редно е да се каже,че притесненията се появяват определено в кризисни състояния,но като се има предвид,че последните рядко възникват и са с относително малка времева продължителност – нещата са доста поносими! Най-трудно и тягостно за понасяне са периодите,когато човек няма Работа (главната буква не е случайна). Да имаш потенциал,знание,опит,сили и енергии за служене,но да нямаш благоприятни условия да реализираш всичко това – мисля,че от това по-„страшно” няма! Друг е въпроса,че и от такива ситуации има изход... Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Много бодро изказване, благодаря зареди ме с положителна енергия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Да имаш потенциал,знание,опит,сили и енергии за служене,но да нямаш благоприятни условия да реализираш всичко това – мисля,че от това по-„страшно” няма Никола, приятелю, а не мислиш ли, че когато имаш (действително, а не мнимо!) "потенциал, знания, опит, сили и енергия за служене", те ще носят със себе си и благоприятните условия (т.е. тези условия, които са необходими) "да реализираш всичко това"? Страшно е, когато нямаш нещата, които си изброил, защото Работа винаги има, но не винаги имаш хъс да я свършиш или възможности. За един творец, може би най - страшното нещо е липсата на вдъхновение, защото ако няма вдъхновение - няма и творчество, а душа, която не ражда нищо, се превръща в пустиня! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Все си мисля, че темата е леко спекулативна Всъщност, нито животът е страшен, нито пък смъртта. Може би е страшен страхът да не е страшно и очакването нещо да е по-страшно, отколкото е възможно това. Човешката психика проецира най-големите си страхове там, където има най-големи дефицити и за един това ще е любовта, за друг секса, за трети другите хора, за четвърти животните, за пети - абстрактните понятия... Прекаленото вторачване в търсенето на смисли, определящи битието играе лоши шеги - човек престава да живее в настоящето, очаквайки страшното утре или още по-страшната смърт. Аз мисля, че и животът, и смъртта са неделима част от битието ни и на мен ми е много по-интересно да се радвам на есенния листопад, отколкото да мисля за това, че времето лети, сезоните отлитат - наслаждавам се на този миг, когато едно листо принадлежи на есента и тя е единствена негова обител Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Да имаш потенциал,знание,опит,сили и енергии за служене,но да нямаш благоприятни условия да реализираш всичко това – мисля,че от това по-„страшно” няма Никола, приятелю, а не мислиш ли, че когато имаш (действително, а не мнимо!) "потенциал, знания, опит, сили и енергия за служене", те ще носят със себе си и благоприятните условия (т.е. тези условия, които са необходими) "да реализираш всичко това"? Страшно е, когато нямаш нещата, които си изброил, защото Работа винаги има, но не винаги имаш хъс да я свършиш или възможности. За един творец, може би най - страшното нещо е липсата на вдъхновение, защото ако няма вдъхновение - няма и творчество, а душа, която не ражда нищо, се превръща в пустиня! " Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение..." Аз съм извор" Мона Аз мисля, че и животът, и смъртта са неделима част от битието ни и на мен ми е много по-интересно да се радвам на есенния листопад, отколкото да мисля за това, че времето лети, сезоните отлитат - наслаждавам се на този миг, когато едно листо принадлежи на есента и тя е единствена негова обител Това е любимият ми сезон. Вчера разглеждах галерията с аватари в портала и не знаех от толкова много красота какво точно да си сложа, затова си избрах камъните. ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 Прекаленото вторачване в търсенето на смисли, определящи битието играе лоши шеги - човек престава да живее в настоящето, очаквайки страшното утре или още по-страшната смърт. Права си. За здрав човек концентрирането в смъртта е по-скоро болестно състояние. Но ако разберете, че ви предстои среща с нея, например неизличима болест или нещо друго..Дали тогава бихте разсъждавали така спокойно, че животът, и смъртта са неделима част от битието (въпросът ми не е само към Мона). Доста хора точно в такъв момент преоценяват всички свои ценности. Имам позната, която миналата година беше оперирана от рак на гърдата. Преди се тревожеше за хиляди неща. Много пъти е казвала за нещо – „по-добре да умре човек“. Например за оставане без пари, без работа,... Аз бих добавила и тревогата на Николай и Борислав от липса на вдъхновение. Сега същата тази жена е съвсем друг човек. Казва, че се е страхувала от глупости. Естественно, че се страхува от това, което евентуално може да я сполети, но се бори. Като казваме, че нещо е по-страшно от смъртта, може би просто не знаем какво говорим. Всъщност дори Исус Христос се е страхувал от смъртта на кръста. А е много повече от човек. Гледайки прекрасните есенни пейзажи, които Фют е избрала от галерията, доста се поколебах дали да пусна това мнение, но все пак реших да споделя с вас мислите си. Това е защото в цялата тема не срещнах май нито един човек да каже – „няма нищо по-страшно от смъртта“. Всички, и аз включително , философстваме, фантазираме, предполагаме, просто говорим, но дали сме до край искрени? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 6, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2008 (edited) "Смъртта е занимание самотно" има една такава книга на Рей Бредбъри мисля, че беше. Идеята на темата е друга мисля, въпреки, че се споменава смъртта, но както и да е. Редактирано Ноември 6, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 (edited) "Смъртта е занимание самотно" има една такава книга на Рей Бредбъри мисля, че беше. Идеята на темата е друга мисля, въпреки, че се споменава смъртта, но както и да е. Да....Миссля, че си права Фют. Сега загледах въпроса на aorhama Има нещо по-страшно от физическата смърт. Смъртта - тази велика сянка на живота - била тя Вашата собствена или на обичаните или ненавиждани от Вас. Какво е то, според Вас? под друг ъгъл. Може би затова темата е в психологията? На този въпрос май всеки си има свой отговор. Моят го дадох в началото още на темата. Редактирано Ноември 7, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 Никола, приятелю, а не мислиш ли, че когато имаш (действително, а не мнимо!) "потенциал, знания, опит, сили и енергия за служене", те ще носят със себе си и благоприятните условия (т.е. тези условия, които са необходими) "да реализираш всичко това"? borislavil За съжаление не мисля така.Възможностите на човека (знания,опит,сили,енергия…)не могат да определят и не носят със себе си благоприятните възможности за пълна реализация.Можем да си припомним библейската притча за „семената”,където се казва,че има и камениста,и трънлива и …благоприятна почва ,в която именно растението ще се чувства и развива най-добре. Обикновено на практика нещата се съчетават.Неблагоприятните условия служат за развиване на заложбите в човека и неговото духовно осъзнаване.Мнението ми ,което коментираш се отнася за следващият етап,при който се наблюдава вече духовно съзряване и може би тук е ключът за да се разбере написаното от мен. Не случайно навсякъде в духовните практики се третира доста сериозно проблема с търпението.То е голяма добродетел и фактически служи за хармоничното дочакване на благоприятните условия,където се получава нужната реализация. Тук може да се разшири темата с т.нар. „души в почивка”,които са „резерва” за изпълнение на Божествения план,но няма да влизам в подробности…Като тема за размисъл може да се вземе случая с 40-те християни мъченици,когато в последният момент един се отказва и негово място се заема от мъчителя му.Може да си припомним и нещата около живота на Павел преди да стане апостол… – изобщо подходящи примери за размисли можел да намерим доста. Страшно е, когато нямаш нещата, които си изброил, защото Работа винаги има, но не винаги имаш хъс да я свършиш или възможности. borislavil Работа (мъчение,труд,Работа)не винаги има и то в смисъла на Словото на Беинса Дуно, който вложих аз.Тук,в портала за съзнателен живот, мога да кажа че проблеми с хъс и възможности не съществуват,ако има духовна осъзнатост и съществува Работа. Определено при липса на такава „Ангажираност” голяма грешка е да се смята,че просто правенето на нещо е по-добре от нищо или както казва народа „За лудо работи,за лудо не стой”.Това не сработва в доста ситуации и дори дава негативни резултати.Примери много,но не ми се иска да влизам в подробности. За един творец, може би най - страшното нещо е липсата на вдъхновение, защото ако няма вдъхновение - няма и творчество, а душа, която не ражда нищо, се превръща в пустиня!borislavil Тук си напълно прав,но искам да уточня,че „стойността” на твореца и творбите е свързана пряко с мястото,от където едва даденото вдъхновение.Често се натъквам на „творци”,които имат и вдъхновение и творчество,… но душата им се остава като пустиня - бедна и неплодна,…едвам „храни” дузина човека. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 Страхът от смъртта символизира страха от загуба на съзнание. Осъзнатостта не се бои от смъртта, но истинската осъзнатост е рядко постижение. За да може не само да се напише долуцитираното стихотворение, но и да се завърши с такава настройка този жизнен цикъл и да се прекрачи Отвъд: *** И вече няма време за фантазии, за празнослов и ветрогонен бяг... Озъртам се – и глухо е, и празно е като на гара след изпуснат влак. Съвсем сам. С багажеца, с годините и с оня глух и тъй далечен ек, останал от вагоните заминали, изчезнали, но още недалек, премигващи нататък из завоите... ...Студ. Гара. Вечер. Есен. Самота. И сенки на вагони - като моите години, профучали край света. Е пътнико? Не, не тъжи във ледния, в самотния перонен полумрак! Да, сума влакове изпусна, но последния от тях не си изпуснал още. Влак все още има, и ще се покаже той. След малко покрай теб ще изгърми. Ослушвай се и бди. Но от багажа си не всичко, само нещичко вземи. Най-важното вземи: духа си – ребуса от радост, скръб, погроми и възход! Най-важното вземи – самия себе си, което значи - целия живот! (Дамян Дамянов) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 Всъщност защо хората се страхуват от смъртта? Първо, защото се страхуват от неизвестността, която тя крие - "страната, от която не се е връщал никой пътник", както казва Шекспир. Второ - страхът от това да нямаш битие, т.е. смъртта слага точка на изречението на твоя живот и след него няма друго. И трето - страхът от болката. Именно страхът от болката е по - силен, отколкото страхът от самата смърт. Пример - преди години близък човек заболя от цироза и за да избегне болката от предшестващите смъртта мигове, си сложи край на живота. Друг момент - когато човек загуби смисъла, животът се превръща в тежко бреме. И тогава смъртта се приема като облекчение... като спасение. Познавам и такъв (също близък човек), който се опитваше да удави отчаянието си в алкохол и няколко месеца преди да почине, казваше, че вече не му се живее. И наистина беше така. Спомням си и дядо ми, който почина на 85 години. Когато го питах: "Дядо, страхуваш ли се от смъртта?" Той ми отговаряше неизменно:"Не, няма от какво да се страхувам." Не вярваше в Бога, в безсмъртието на душата, нито в рай и в ад! Докато баба - обратно - тя беше религиозна и се страхуваше от смъртта. Истина е обаче, че когато и двамата починаха, в съновидение видях баба, а не дядо, в тяло от светлина! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 По-страшно е страхът от нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 (edited) Има нещо по-страшно от физическата смърт. Смъртта - тази велика сянка на живота - била тя Вашата собствена или на обичаните или ненавиждани от Вас. Какво е то, според Вас? Ето какво е то според Учителя: Сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Старата мисъл казва, че ще умрем. Никой не е умирал. Казва Христос: „Душата ми е скръбна до смърт.“ Знаете ли какво нещо е смъртта? Когато умираш ти се струва, че цялата вселена се разрушава, че нищо не остава. Такъв мрак, такова страдание, което не си сънувал. И на сън не ти е идвало такова страдание и на ум не ти е идвало, такива страдания ще имате. Та по някой път хората пожелават смъртта. Има нещо по-страшно от смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо. Човек като започне да страда в този свят, че не му върви, казва: „Да умра, че да се освободя веднъж.“ Значи, страданията, които има, са по-страшни от самата смърт. Смъртта вече е един завършен процес, страданието е един незавършен процес. Страшното в страданието е това, че не се свършва, край няма страданието. Смъртта считат, че като умре някой, свършва се, че смъртта е завършен процес. Казва: „Да умра, да се свърши всичко вече.“ Има една смърт, която човек сам трябва да си наложи. Той трябва да умре, за всичките свои съмнения, които има в душата си. Той трябва да умре за всички лошавини, които има в ума си. Той трябва да умре за всички глупости, които има в ума си. Той трябва да умре за всичкото злорадство, което съществува в неговото сърце. Той трябва да умре за всички свои лоши постъпки. Трябва да умрем за това, защото, ако не умрем, то е цял един ад, който измъчва душата и се препоръчва любов. Да обичаме. Вам завещавам царството Дамян Дамянов, чието стихотворение цитира Добромир, е имал голям опит по отношение на страданието. Но може би то му е помогнало да постигне своята осъзнатост. Редактирано Ноември 7, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 (edited) По страшна от смъртта е причината за нея! Самата смърт е следствие. Разбира се, под причина нямам предвид начина, или оръдието, чрез която се случва смъртта. Причината за самото явление. Редактирано Ноември 8, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 Какво е по-страшно от Смъртта? С напредване в своето духовно израстване,човек получава все повече яснота,обяснения и прозрение за събитията и нещата,които го заобикалят и състоянието на страх почти изчезва или по-точно се редуцират до наличие на елементарни инстинкти за самосъхранение, заложени на подсъзнателно ниво.В този ред на мисли трудно може да се разбере градация от рода на страшно,по- …,най-… . Безспорно обаче притесненията на човек си остават,но те са от съвсем друго естество: примерно дали е постъпил по най-изчистеният и най-добрият (съгласно Вселенските закони) начин;притеснение относно дали се вършат навреме определени действия; притеснение да не би с определени действия да се опетни дадена Божествена идея или замисъл …и все неща от този род.Редно е да се каже,че притесненията се появяват определено в кризисни състояния,но като се има предвид,че последните рядко възникват и са с относително малка времева продължителност – нещата са доста поносими! Най-трудно и тягостно за понасяне са периодите,когато човек няма Работа (главната буква не е случайна). Да имаш потенциал,знание,опит,сили и енергии за служене,но да нямаш благоприятни условия да реализираш всичко това – мисля,че от това по-„страшно” няма! Друг е въпроса,че и от такива ситуации има изход... Поздрави! А изходът е да попиташ за отговор. Всички получаваме оговори , важното е да ги разбираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 (edited) Малко разсъждения (наясно съм че са доста разбъркани, непоследователни и недовършени, но умишлено ще ги оставя така). Кое е по-страшно от смъртта? Всъщност, за чия смърт точно става въпрос - нашата или на някой друг? Като се замисля, най-добрия метод, човек да се справи със страховете си е да си представи нещо още по-страшно и да си припомни, колко много хора вече са преминавали през същите или по-големи трудности. Всяка мъчнотия, дори и най-ужасяващата, рано или късно отминава. Прави ми впечатлиние, че смъртта се разглежда като състояние и то имам предвид продължително състояние, а не кратък преход, какъвто е обикновено. Също така, често свързваме смъртта с това, което ние самите изпитваме, когато някой почине и предполагаме, че това ще е състоянието ни и при нашата собствена смърт. Другото просто не сме в състояние да си го представим. Почти винаги смъртта се възприема като загуба. Останалите живи винаги се чувстват губещи, когато някой човек с който са имали известна връзка почине и в представите си пренасят това състояние и върху умрелия. Загубата е близка с неизвестността, а ролята на последната в отношението ни към смъртта е решаваща. Човек не може да замени това, което е изгубил, не знае и как да го намери отново - оттам и чувството за празнота. Редактирано Ноември 8, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 За кого е страшна смъртта? Страхът от смъртта винаги е свързан с ъс силната привързаност към нещо или към някой, които умирайки ще изгубим. Колкото по-силно е привързан човек към преходните неща от живота, толкова повече той се страхува от смъртта. Какво е по-страшно от смъртта? Смъртта е разрушаването на една форма, за да може животът да се пренесе и продължи развитието си в друга форма. В Природата това е закон. Истински страшни са застоят и деградацията. Дори и духовната смърт идва за да прекъсне възможността за задълбочаване на разложението и да се даде възможност на монадата да продължи своята еволюция в следващ космически цикъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 Днес синът ми (тинейджър) сподели, че самотата е по-страшна от смъртта. Нямаше предвид само физическата самота. А относно духовната смърт за която говорят някои по-горе - по негово мнение, сегашните тийнове са най-бездуховното поколение, което се е раждало. Ама това е за друга тема, май. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 За кого е страшна смъртта? Страхът от смъртта винаги е свързан с ъс силната привързаност към нещо или към някой, които умирайки ще изгубим. Колкото по-силно е привързан човек към преходните неща от живота, толкова повече той се страхува от смъртта. Защо ли ми се струва че ужасът е за тези които оставят, а не за онези, които си отиват. А самотата е далеч по страшна от смъртта, май децата с по прави в случая Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аниел Добавено Ноември 8, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2008 Малко разсъждения (наясно съм че са доста разбъркани, непоследователни и недовършени, но умишлено ще ги оставя така). Кое е по-страшно от смъртта? Всъщност, за чия смърт точно става въпрос - нашата или на някой друг? Като се замисля, най-добрия метод, човек да се справи със страховете си е да си представи нещо още по-страшно и да си припомни, колко много хора вече са преминавали през същите или по-големи трудности. Всяка мъчнотия, дори и най-ужасяващата, рано или късно отминава. Прави ми впечатлиние, че смъртта се разглежда като състояние и то имам предвид продължително състояние, а не кратък преход, какъвто е обикновено. Също така, често свързваме смъртта с това, което ние самите изпитваме, когато някой почине и предполагаме, че това ще е състоянието ни и при нашата собствена смърт. Другото просто не сме в състояние да си го представим. Почти винаги смъртта се възприема като загуба. Останалите живи винаги се чувстват губещи, когато някой човек с който са имали известна връзка почине и в представите си пренасят това състояние и върху умрелия. Загубата е близка с неизвестността, а ролята на последната в отношението ни към смъртта е решаваща. Човек не може да замени това, което е изгубил, не знае и как да го намери отново - оттам и чувството за празнота. Всичко , което сте написали е прекрасно, но мога да споделя , че няма нещо по-страшно от смъртта на човек, който обичаш и ти е духовно близък. Най-страшно е прекратяването на контакта и да знаеш , че в това прераждане повече няма да го видиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.