Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Детството


Креми (късметче)

Recommended Posts

Повечето от нас изпадат в умиление пред малките деца - колко са сладки, колко им е лесно, че всички се грижат за тях...

Представата ни за детството въобще май е изпълнена с доста клишета. Същевременно всеки, запитан за собственото си детство, ще намери в него трудни и мрачни моменти.

Защо бебетата и малките деца имат такъв привлекателен вид?

Защо не помнят нищо от първите 3 години?

Защо се смята детството за блажено време?

Защо всеки смята за висша радост да отгледа дете, а после се оказва не съвсем така? Щампа ли е дългът да се отчетем като родители? Защо е неоходима тя?

Какво дава и какво отнема детството?

Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си?

Линк към коментар
Share on other sites

Детството е време в което събираме положителни преживявания за да можем като вече големи да се връщаме там и да черпим от енергията. Хубаво е когато си бил чакан и обичан това ти оставя печат за цял живот, че си нужен някому и съответно тъжно ако не си бил чакан или си бил "грешка". Не за всеки детството е блажено време но бокновено към хора щастливи като деца се приккрепват много нещастни /големи/ "деца". Не всеки не помни, аз имам много спомени от самото раждане и много хора са като мен. Не всички деца са привлекателни аз си го признавам. Има магнитчета и отблъскващи. Според мен магнитчетата са били желани и обичани а другите не чак толкова. За да отгледаш дете е нужна висока осъзнатост а не просто да задоволиш прищевките на родители, близки и общество, защото решиш ли да задоволяваш прищевки става страшно. Нито ти си щастлива нито детето, а то милото не знае и трупа чувство на вина, защото усеща че мама не е щастлива, а тя обикновено не е щастлива защото не може да пуши и трябва да кърми, не и остава време за приятелки, за фитнес за личен живот и малкото става основен проблем за това.

Много жени раждат за да изманипулират цялата рода и да си задоволят нуждите. Обикновено това е нова кола, апартаменти и т.н. и когато раждаш за да манипулираш околните за лични цели и облаги няма как детето да е щастливо. Все паке еясно , че има пренатолно възпитание. Тези конкретни примери ги давам от съседки и познати не са моя опит. Аз още не съм се отчела като родител.

Линк към коментар
Share on other sites

Eshavt , благодаря за отговора. За мен темата е много обширна, затова ще си позволя да ползвам 2 твои изречения, без да го приемаш като противопостаяне. Просто насоки.

spacer.gif

Детството е време в което събираме положителни преживявания за да можем като вече големи да се връщаме там и да черпим от енергията.

Обаче събираме и отрицателни преживявания - помислете за всички малтретирани и живеещи в мизерия деца. Пресен пример от новините - жестоко нахапаното от ротвайлер дете. Може би този опит идва да стесни задачата ни в житейския път?

Хубаво е когато си бил чакан и обичан това ти оставя печат за цял живот, че си нужен някому и съответно тъжно ако не си бил чакан или си бил "грешка".

Като че ли наистина хората, получили достатъчно Любов в детството, стават силни личности. Но пък има и много силни личности в историята, които не са олицетворение на Любовта.

После - има деца, които идват непланирани, но биват отгледани с много обич. От моя опит - майчинството може донякъде и да е инстинкт, но в много по-голяма степен се учи (както и бащинството) чрез грижите , труда и мъките, които ни струва.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Това е най-важно за децата-да знаят че са желани и обичани.И колкото и да е трудно на родителите те са длъжни да намират време за малките си създания.Те няма да са дълго под нашето крило,в един момент ще започнат да виждат със свои очи света,защото докато е малко детето за всяко нещо първо поглежда майката или бащата,как реагират на някоя житейска ситуация ,а след това на свой ред имитират тяхната реакция.

Детето е създадено в един миг от една божествена искра и то трябва да остане такова-божествена искра дошла на света да даде от своята любов,за да направи света по-красив и смислен.Не знам дали такъв е смисъла на тази тема,но така почувствах нещата.

Редактирано от mary6
Линк към коментар
Share on other sites

Детството на едно дете не бива да се отнема никога и заради нищо.

В детството на едно дете трябва да има много Любов, много игри и много веселие.

Детството понякога много ми липсва.

Линк към коментар
Share on other sites

Детството понякога много ми липсва.

И на мен. Макар, че винаги съм се старал да го запазя и като порастнал. Не се е получило на 100%. Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания.

Линк към коментар
Share on other sites

Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания.

Трудно е всичко да ти изглежда ново, приказно...след като вече си го виждал много пъти. Това е все едно да гледаш един и същи филм и той да оказва еднакво въздействие върху теб всеки път.. Но въпреки всичко не ни пречи да гледаме света с широко отворени очи :) и да откриваме непрестанно неща, които да ни развълнуват. На мен например красотатта във всичките й форми /природа, хора../ винаги ми оказва въздействие.

Линк към коментар
Share on other sites

Детството понякога много ми липсва.

И на мен. Макар, че винаги съм се старал да го запазя и като порастнал. Не се е получило на 100%. Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания.

А защо си толкова сигурен, че си пораснал? :D

Може би вместо да запазваш детството, добра идея е просто да го отключиш със същия ключ, с който си успял (или поискал) да го заключиш?

Защо смяташ, че нещата са изглеждали свежи, приказни и нови? Те СА били и продължават да БЪДАТ такива. Проблемът е, че когато си въобразим "пораснах - знам", ние замразяваме една картина, която "знаем" и така затваряме вратата на новото и свежото и приказното. Ако надскочим това в себе си, което ни убеждава, че "да знам=да се самоуважавам", и го сменим например с "да откривам новото непрекъснато=да Живея.".. то умът ще позволи на сърцето да си изживява това, което го свързва със Вселената....

Линк към коментар
Share on other sites

Децата, които сме били не са просто призраци на миналото, за които си спомняме с букет от емоции - умиление, болка, радост, вдъхновение... Те са може би най-яркия образ във всеки човек, най-характерния отпечатък на личността му. Детето в човека се вижда независимо от това дали той самият е сляп за него. Да се върнеш в определени моменти на детството, особено тези, свързани с болка и страдание, да се свържеш със себе си тогава, дори да "прегърнеш", утешиш себе си в този миг е изпитан метод за лечение. И такъв, който не можем да подминем.

Все някой ден идва мига, в който, ако искаме да продлъжим, се изправяме пред страховете си и някои изкривени модели на поведение и възприятие, които сме запечатали още в ранните години и е дошло време да се освободим от тях - нещата, които не ни принадлежат, тежестта, която самите ни родители са носили и несъзнателно, макар и често с добри намерения, предали и на нас.

Няма човек, в който детето да не живее, просто има хора, които не отварят вратата на времето, поради страх от бушуващи спомени.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би вместо да запазваш детството, добра идея е просто да го отключиш със същия ключ, с който си успял (или поискал) да го заключиш?

Защо смяташ, че нещата са изглеждали свежи, приказни и нови? Те СА били и продължават да БЪДАТ такива. Проблемът е, че когато си въобразим "пораснах - знам", ние замразяваме една картина, която "знаем" и така затваряме вратата на новото и свежото и приказното. Ако надскочим това в себе си, което ни убеждава, че "да знам=да се самоуважавам", и го сменим например с "да откривам новото непрекъснато=да Живея.".. то умът ще позволи на сърцето да си изживява това, което го свързва със Вселената....

Напълно съм съгласен :)

И въпреки това продължавам да смятам, че съм все същия и не пораствам, само дето очарованието се е изгубило.

Линк към коментар
Share on other sites

... само дето очарованието се е изгубило.

За всички , които мислят така, а те са много повече извън този форум:

Потърсете го не за себе си, а като подарък за дете. Ще се учудите как веднага ще се появи.

Истината е в движението - сега е време очарованието да отиде при друг, а ние да сме само приносителите, това е нов вид радост, със свое очарование.

.................

Не всеки не помни, аз имам много спомени от самото раждане и много хора са като мен.

Eshavt, напоследък има доста инфо за деца, които помнят предни прераждания и предишни връзки с настоящите си роднини, но това се случва все в по-източните от нас страни. Би ли споделила нещо повече, без да настоявам, разбира се.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Детството е блажено време не само защото родителите се грижат за теб, но и защото имаш много време за игра, богато и необременено от логика въображение, което прави на пръв поглед скучни игри в нещо много интересно. Бебетата и малките деца са сладки, защото са беззащитни и това събужда у нас може би умиление. :) Да, детството е радост. Ако то не е , не знам кое друго е.

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Детството е един прекрасен етап от живота не само на детето, но и на света в цялост. Чисто, свято, пълно с Любов, вяра, надежда, мечти, приказки, ласка, нежност, топлина, добрина - кълбо от обич и усмивки...

Има само едно лошо нещо и то е, че детството на днешните деца не е същото като нашето, което беше пълно със игри на вън, смях, приятелство и пр. Сегашното детство на децата ни е свързано с компютъра и телевизора...С бързото израстване, което незная от нас ли е наложено или пак от нас, вече леко възрастните... Е, иска ми се, много ми се иска даже да бъде така, че на децата да им харесва тяхното си детство и имат с какво "детско" да го помнят и свързват. А ние трябва да си зададем въпроса оставихме ли място за детсво на децата ни или ги оставихме бързо - бързо да израстнат с Поп фолк, кръчми, нет и още и още...

Редактирано от Аделаида
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Какво дава и какво отнема детството?

Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си?

Детството дава всичко понеже то е началото(как те възпитават родителите,как се държат с теб,какво ти казват и съветват,хората с които се срещаш,какво е тяхното влияние и тнт)и те ти дават началните уроци или определеният(но важен)материал за уроците ти в бъдеще.

Ако имаш предвид осъзнатост в детството заради проблеми,а не в бъдеще когато сме отговорни...според мен е именно това,че когато сме по-малки не осъзнаваме ситуациите,а задаваме въпроси за да ги осъзнаем.Именно за това е по-трудно да се осъзнаеш понеже когато сме деца ние не сме отговорни за събитията ИМЕННО ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕМ И СЕ УЧИМ НА ОТГОВОРНОСТ и за това едно дете не може да поеме отговорност понеже още се учи на такава.И за това и не може да признаеш нещо,което тепърва разбираш.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Какво дава и какво отнема детството?

Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си?

Ако имаш предвид осъзнатост в детството заради проблеми,а не в бъдеще когато сме отговорни...според мен е именно това,че когато сме

Имам предвид погледа върху вече изминалото детство,от позицията на възрастен.

Линк към коментар
Share on other sites

Някои неща са от детството, други от минали животи. Двете не е толкова лесно да се различат, колкото изглежда на пръв поглед. Спомени от минал живот обикновено хората нямат и затова не могат да проследят причините за някои техни модели на реакция, на мислене, предразположения, навици и др. Тези психически механизми пък, които са създадени в детството, често не са създадени отведнъж, не са създадени целенасочено и съзнателно; други пък са резултат от единично събитие и наситени в изключителна степен с емоционалност. Това са събития, поведение на родителите и близките, влияние на средата и др. които са оставили своя отпечатък върху съзнанието на детето, множество фактори наслагвали се с течение на времето, които не е лесно да бъдат разграничени. Неприятните отпечатъци (спомени) биват дълбоко заривани, като следствие от неспособността на детето да ги посрещне и приеме. На повърхността остава по-скоро оценката на човека за тези спомени, извършена от човека в миналото, а за да бъдат преоценени, те трябва да бъдат изкарани на повърхността и „преживени“ отново. Проблем е да признаеш тези заровени спомени, да проникнеш през оценката, която вече си изградил за тях. Оценката касаеща спомените от детството е извършена подсъзнателно, в момент в който човек е все още с неразвита психика и поради това тя може да е изключително изкривена. Същото се получава и в ситуации предизвикващи емоционален шок, в които участниците не е задължително да са деца. Силната емоция пречи на правилното оценяване на ситуацията и спомена често бива заравян, като на повърхността остава оценката за страх и за това, че събитието не бива да бъде повтаряно, т.е. спомена припомнян. Събитията от по-късна възраст, когато човек е по-съзнателен и наред с това отговорен за постъпките си, обикновено получават по-вярна оценка и неудобните спомени не биват заравяни толкова надълбоко в съзнанието на човека.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...