Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest azbuki

Има ли оправдана изневяра? - част 2

Recommended Posts

Guest azbuki

Имам си проблем. Човек, мъж, който ми е много близък и много държа него. Женен е. Не ми е хрумвало изобщо да го "крада" от жена му и в момента даже тази мисъл... не ме отвращава ами изобщо не ме докосва даже. Не съществува. Не искам и всъщност близост с него освен приятелска и страшно го ценя като човек и като присъствие в живота си. Не бих могла обаче да си представя някаква връзка между нас, дори и да не беше женен, въпреки привличането, не бих искала между нас да има такива отношения.

И сега усещам обаче как от негова страна отношенията правят завой, може би заради тази душевна близост, която съществува между нас, и как някои граници започват да бъдат прекрачвани. Не физически граници, мисля, че това изобщо не бих го допуснала, защото човекът ми е много, ама много ценен и не искам да разрушавам красивото между нас с някакви неразумни постъпки заради преходни "мераци". И все пак, границата се измества все повече и повече и напоследък ми свети червената лампичка. Не искам да го отблъсквам, държейки се прекалено хладно (по принцип го мога много добре), но и не искам да го въвличам в неразумни действия. Много е емоционален и на моменти е като някаква буря от емоции, чак аз едва си запазвам мислите спокойни. Напоследък изобщо не знам какво става в главата му.

В някоя такава буря да не стане някоя глупост. Ето това ми се върти в главата. Как да си близък и в същото време да не въвличаш ближния в изкушение. И като има приятелство и близост между мъж и жена, това няма ли опасност (в случая опасност, разбира се) да избие надругаде? То си е заложено в природата. Притеснявам се, съвсем честно казано, че не бих издържала на бурята емоции, бих се поддала, и после бих съжалявала. Засега разумът надделява.

П.П. В миналото съм разрешавала такъв проблем така: Запознавам се с жената и на мъжа страстите му се охлаждат изведнъж. Другият вариант е да се дистанцирам. Мога да го направя, но е тъпо, защото имаме много хубаво приятелство...

Реших да му изтегля една карта таро за тая ситуация. Какво излезе? На въпроса за ситуацията ("Какво става?") ми излезе веднъж дявола, веднъж смъртта, веднъж осмица чаши. На въпроса как да постъпя - крал на чашите. Не съм много веща в тарото и не че само на него се доверявам... Знам, че аз трябва да си реша проблема, но се радвам на полезни идеи.

Администраторска бележка: Това е продължение на темата "Има ли оправдана изневяра?". Поста на azbuki е отделен като нова тема, тъй като предходната стана повече от 15 страници.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да въвличаш ближния в изкушение? :)

Всеки човек има нужда от любов. Вечни връзки няма, няма вечни съпрузи/съпруги, любовници, приятели. Но когато имаш нужда от някого, срещаш го. Единственото сигурно нещо, освен смъртта, е промяната. А промяната най-често настъпва чрез новите хора и новите ситуации, които те внасят в живота ни. Преди няколко дни срещнах хубава мисъл: "Да се усъвършенстваш, значи да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често" (Чърчил).

И още нещо, няма начин да откраднеш някой от жена му/мъжа му, защото хората не са притежание на други хора. Раждането на любов, разрушаването на една връзка и създаването на друга може да стане само при един случай - по Божията воля. От нас се иска само да се вслушваме в сърцето си и да следваме интуицията си, за да не пропуснем нещо важно в живота си. И човешките закони, да не говорим за хорското мнение, тук малко важат.

Не е страшно човек да бъде заклеймен, страшно е да пропусне любовта на живота си и уроците, които трябва да научи в това отношение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В описаната от azbuki ситуация ,това е по скоро изпитание за мъжа.

Вечни връзки между двама души има ,просто те търпят трансформации и преминават през различни етапи.

Обикновенно когато се достигне края на даден етап във взаимоотношенията межди двама съпрузи например (много често срещано) се казва време е да се разделим настъпва "криза" ,обаче дали е правилния вариянт?

Точно в такива моменти идва търсенето на "новото" ,което всъщност е добре познатото и разучено старо взаимоотношение ,следва просто смяна на партньорите до приключването на същия етап във същите взаимоотношения но с друг и ето го същия човек отново на стартова позиция готов отново уж за "новото".

Когато има такъв момент като описания по горе мъжа(или жената) е приключил с даден етап от развитието си ,чувства се изчерпан , има няколко вариянта или не е готов или не знае как да премине на следващо ниво с досегашния си партньор и търси новото по всички известни нему начини.Или досегашния му партньор не е в състояние да премине напред и той го съзнава и не желае да изчаква или да продължава с него.

По принцип тези ситуации са доста трудни за преодоляване ,много болезнени.

В случая мъжа е попаднал на човек ,който (мисля :) ) може да му помогне да погледне навътре в себе си и да разбере какво всъщност търси.И какво не намира в досегашните си взаимоотношения.

Най-често търсеното е разбиране,споделяне на идеи и интереси,и обич (не любов ,а обич)някой който да те потупа по рамото без ангажименти и да ти каже колко страхотен човек си ти всъщност.

За да се избегне кръговрата от заблуди е хубаво човек в такива моменти да се обърне по различен начин към партньора си и към себе си да се опита да се погледне с очите на другия,а приятеля до него ако може да му помогне той сам да стигне до това свое желание.И едва когато успее може да каже че е наясно с положението.

По лесния и не особено ползотворен вариянт е смяна на партньорите по най-бързия възможен начин ,без много замисляне. :3d_134:

:) така мисля аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен няма оправдание за изневярата(личностна или към партньора.

Има оправдание за едно ново начало. Защо двама трябва да са вечно, примерно

ако не си пасват а и да има ред други причини да не са заедно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Здравейте пак и мерси за отговорите. Доста мислих и чак ме заболя главата, ама мисля, че се проясни хоризонта. Съгласна съм, че никой никого не може да открадне (то аз и затова сложих думата в кавички). Също и че всичко е Волята Божия. И една извънбрачна връзка е някакъв урок, някаква опитност. Въпрос пред мен стои само един: Дали имам нужда от такава опитност. Отговорът е не. Дали този мъж има нужда от такава опитност? Доколкото имам преценка за сиатуацията, отговорът е пак не. Той обича жена си, има много смислени отношения с нея и ако е възникнало нещо към друга, то е моментна слабост. Така го разбирам. На мъжете, кой го каза, им е малко слаб ангела.

Много точно е оценил ситуацията didi_ts - че това е изпитание за мъжа. Той е на един месец разстояние от транзит на Сатурн през Венера. Малко преди този транзит той среща една своя много близка душа - мен. Комбинацията може да доведе до объркване поради сатурновия транзит. Ще има преоценка на отношенията с жена му, но много бракове минават през такава преоценка без да се разпаднат. Не е много умно човек да се хвърли да търси нещо ново, за да види дали и "неговото" е добро или пък само защото се е появила нова емоция. Нито пък е умно от моя страна да се поддавам на такива преходни настроения. И все пак след последния ни разговор май това е било моментно настроение от негова страна. Дано. Пожелавам му искрено точно това: Да се вгледа в себе си. Много точно казано.

Много, много държа на този човек и не искам да му ставам съучастник в някаква глупост. Не е много приятелско.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) няма грешна любов има грешно разбрана обич издигната по грешка на стъпалото на любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Няма грешна любов и не осъждам извънбрачните връзки. Ако едно нещо съществува, значи има защо. Всичко е форма на Любовта. Не бих правила и разлика между любов и обич (макар че разбирам какво иска да каже didi_ts). За мен има просто избор на нивото на взаимодействие с един човек. Има избор с някой да споделиш живот, семейство, дом, деца, има и избор да споделиш много близост на други нива. И двете са форми на любов. Като форми те подлежат на промяна и са преходни. Но докато не съм си приключила едни взаимоотношения с един човек под една определена форма, по мой си начин, не е много умно да подхващам друго. Не е във формата отговорът, а в това, което е зад нея. И то е винаги едно и също: любовта. Нея си струва човек да изучава и да търси, а не формите й.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

''Но докато не съм си приключила едни взаимоотношения с един човек под една определена форма, по мой си начин, не е много умно да подхващам друго.''

:thumbsup:

Да точно това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, трудна ситуация.

Огромното мнозинство мъже се отъждествяват с ролята си на секс-партньори. Да откажеш на мъж секс е все едно да го сринеш със земята.

Една умна мисъл, забравих автора:

"Дай на мъжа секс и ще получиш любов. Дай на жената любов, и ще получиш получиш секс."

Може би второто изречение е актуално в случая. Азбуки, ти явно не го чувстваш в момента като половинката си за цял живот. Но и не си сигурна, че не е/ не би могъл да бъде .

Ти сама си изброила основните възможности за действие:

- да се запознаеш с жена му и да изтъкнеш пред него колко красива, добра и умна е тя( ще му помогнеш много активно да си изясни позициите) ;

- да поискаш от него сам да постигне яснота в предната си връзка, преди да започне нова ( ще го отблъснеш леко, защото логичското мислене на жената охлажда мъжа, но пак ще му помогнеш).

- Третата я практикуваш в момента - да си пасивна по отношение на него, но много концентрирана и владееща себе си = изчакване да узрее.

Четох по-горе, че вече си мислила върху тези възможности, но не се сещам за други. Трябва смелост, каквото и да избереш, а изборът зависи от характерите на двамата. Мъжете са малко първични и неосъзнати (изкл. присъстващите). В много случаи жената е контейнерът за смелост за двама души най-малко, а като има деца - и за повече. Свиквай. :) Аз цял живот все свиквам.

...............

От значение е също , дали има дете, деца. Особено за аспектите на Любовта.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Азбуки, ти явно не го чувстваш в момента като половинката си за цял живот. Но и не си сигурна, че не е/ не би могъл да бъде .

Здравей мила. Всъщност сигурна съм, че не е. Някъде много дълбоко в себе си знам, че не е.

- Третата я практикуваш в момента - да си пасивна по отношение на него, но много концентрирана и владееща себе си = изчакване да узрее.

Да, твърде свободомислещ човек съм, за да изключа възможността мнението ми за нещо да се промени. Но ако има да става нещо, нека става така, че да се изпълни наистина Божията Воля, а не някакви моментни мераци, на които всички сме подвластни. Извинявам се за черния хумор, но когато нещо ти е замъглило мозъка, всичко може да ти се струва Божията Воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

......а може би твоето его има задача да изложи на опасност една полезна връзка, за да помогне на човека да преосмисли връзката с жена си, независимо от резултата. Да помогнеш на другия с изгледи да навредиш на себе си - жертва или проявление на Любов?

Знам, че ще го направиш по умния начин.

От друга страна - чия воля е умопомрачението, макар и временно, ако не Божия? Бог винаги е прав, ние трудно го тълкуваме. (личен опит :) )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато има взаимност, помощта е двуяка - Бог помага и на двете страни по своя си начин - на един да осъзнае нещо недоосмислено, на друг да преодолее нещо, от което се страхува панически... Когато има разбиране, всичко се подрежда максимално добре.

Неведоми са пътищата му...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

......а може би твоето его има задача да изложи на опасност една полезна връзка, за да помогне на човека да преосмисли връзката с жена си, независимо от резултата. Да помогнеш на другия с изгледи да навредиш на себе си - жертва или проявление на Любов?

Да, точно така е. Аз егото си обаче ли да следвам? Разбира се, че е проявление на Любов, дори и това. Господ ни изпраща разни такива задачки, за да се развиваме. И все пак, да заложа отношенията си с някой (не това да навредя на себе си, а на други, вкл. подрастващи!), за да изпробвам една хипотеза??? Мила, ти би ли искала с твоя мъж някой така да си експериментира?

От друга страна - чия воля е умопомрачението, макар и временно, ако не Божия? Бог винаги е прав, ние трудно го тълкуваме. (личен опит :) )

Уф, и тук си права. Спирам да мисля. Точно Бог ще ми помогне да постъпя правилно, както винаги прави.

П.П. Прав е тореро, че съм се парила от такива неща и може би затова съм внимателна (Всъщност това може да бъде полезен "страх" - или по-скоро знание? Не е лошо да научиш, че огънят гори. Така ще се научиш да се топлиш, но не и да си пъхаш ръката в него - има разлика). И все пак, ако може да ми се отговори на един въпрос: Във вихъра на опиянението от това, което наричаме "любов", как си приспивате мисълта за това, че това нещо става зад гърба на друг човек? Второ, как ще погледнете този човек в очите? Не ме е страх да навредя на себе си, но не ми е все едно какво причинявам на другите.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Азбуки, следвай Висшата душа, доколкото можеш, и не се обвинявай, ако не можеш съвсем. Все пак тя затова е Висша, в някаква степен още не съвсем идентична с нас. А дори само участието ти в темата означава, че го правиш.

Не наранявай, по възможност. Ако някой трябва да бъде наранен, това ще се случи.

Мила, ти би ли искала с твоя мъж някой така да си експериментира?

Всекидневно всеки експериментира с всеки - в различна степен. Животът е движение, постоянни сблъсъци на атоми. Кой ме пита какво искам? Аз отговарям за себе си.(Азбуки, ти знаеш, че не е теория, имам доста дълъг брак и опит.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

(Азбуки, ти знаеш, че не е теория, имам доста дълъг брак и опит.)

Разбира се, че знам. Но отговорът е май, че при всеки е различно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

П.П. Прав е тореро, че съм се парила от такива неща и може би затова съм внимателна (Всъщност това може да бъде полезен "страх" - или по-скоро знание? Не е лошо да научиш, че огънят гори. Така ще се научиш да се топлиш, но не и да си пъхаш ръката в него - има разлика). И все пак, ако може да ми се отговори на един въпрос: Във вихъра на опиянението от това, което наричаме "любов", как си приспивате мисълта за това, че това нещо става зад гърба на друг човек? Второ, как ще погледнете този човек в очите? Не ме е страх да навредя на себе си, но не ми е все едно какво причинявам на другите.

Не е лошо да научиш и целия урок - как се изгаря всичкия егоизъм в този огън, ако навлезеш цялата в него, а не само да посягаш към него.

Да те попитам сега аз на свой ред - как мислиш - друг човек може ли да те притежава... Ако е градена една връзка на тази основа, то това не е любов, това са зависимости, които хората с криворазбраните си норми наричат морал. А нима не е морално да обичаш?

Никой не е нечие притежание и ако някой потърси любов далеч от човека, с когото е в момента, това значи само едно - той не получава онова, което трябва. Така се преосмислят позиции, които могат да бъдат градени точно на това, което ти споменаваш - на основата на нещо, което само наричаме "любов"... и един ден... човек проглежда, тогава започва да се оглежда другаде и да търси истинска любов. Спокойно ще поглеждаш другия в очите, защото когато изпитваш любов, твоята съвест е чиста. Нечиста съвест не може да обича. Другите също може да се осъзнаят чрез болката от разкъсаните зависимости, в които са се вкопнали... И ако продължиш да живееш с така наречената си съвест, разминавайки се с любовта, това не се ли нарича страх? Любовта чупи всички глупави човешки закони, тя минава през стени от бетон, любовта е сила, която няма равна.

Любовта отваря очите на всеки! И по повод оправдаваното на онова, което хората наричат изневяра - Св Павел е казал - "Любовта всичко оправдава". Ако е любов. Но не можеш да си наясно с това, преди да я допуснеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не е лошо да научиш и целия урок - как се изгаря всичкия егоизъм в този огън, ако навлезеш цялата в него, а не само да посягаш към него.

Разбира се, цялата съм горяла.

Да те попитам сега аз на свой ред - как мислиш - друг човек може ли да те притежава...

Не.

Ако е градена една връзка на тази основа, то това не е любов, това са зависимости, които хората с криворазбраните си норми наричат морал.

Или е затрупана в егоизма любов. Потенциал за такава.

той не получава онова, което трябва.

А къде да търси да го получи? Вън от себе си?

И ако продължиш да живееш с така наречената си съвест, разминавайки се с любовта, това не се ли нарича страх?

Не съм сигурна, че съм се разминала с любовта, ако я изпитвам. Разминала съм се с желанието да притежавам. Отказала съм се от него.

Любовта чупи всички глупави човешки закони, тя минава през стени от бетон, любовта е сила, която няма равна.

Спор няма.

Но не можеш да си наясно с това, преди да я допуснеш.

Задължително ли е да я допуснеш до тялото си? (В буквален смисъл - предполагам, разбираш).

П.П. Или да кажем "консумираме се", горим - за да видим какво става. (Правила съм го - преди години, когато бях на 18). И после се събуждаме, имал ли си такива сутрини? - и в душата празно. Имала съм такива "връзки" и никога не са ми задържали вниманието за повече от няколко седмици (въпреки че преди това ти се струва, че сам Господ е дошъл да ви събере - в леглото ;) ).

Какво може да обедини мъж и жена в свещен съюз, ако не една творческа задача - дали тя е създаването на деца или някаква работа, в която да се вложи сексуалната/творческата енергия. Ама ей така да си горим като крушки? Къде му е смисълът.

Вярно, изневярата си има функция за израстването. Ами ако вече сме порастнали и търсим друго?

Само въпросчета си задавам така... И се махам, че имам много работа днес.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но не можеш да си наясно с това, преди да я допуснеш.

Задължително ли е да я допуснеш до тялото си? (В буквален смисъл - предполагам, разбираш).

Всичко разбирам аз. Нищо не е задължително в любовта. Там няма дългове - има свобода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

''Но докато не съм си приключила едни взаимоотношения с един човек под една определена форма, по мой си начин, не е много умно да подхващам друго.''

:thumbsup:

Да точно това е.

Напълно съм съгласна с това, само че е идеализиран вариант - на практика никога не се получава. Човек не би прекъснал отношенията си с някой, докато не е сигурен, че отношенията с новия човек си заслужават тази жертва (особено ако става дума за брак). Винаги има един преходен период, в който човекът се намира в състояние на две едновременни връзки. Ако за един човек изневярата е изключително душевна, емоционална, интелектуална стъпка дори (както е за мен например), то в прехода на всяка вече изживяна връзка към нова човекът трябва да умира от чувство за вина.. или просто да се откаже от всякакъв преход, за да бъде в хармония със себе си. Което обещава вечен застой (ако обаче висшят Аз го позволи).

Именно затова всяка нова любов е така силна и неустоима - за да не остави място за съмнение на човека, че трябва да следва този път. Имам предвид обаче наистина любов - изключвам всякакви сексуални подтици за разнообразие, флиртове и т.н.

Тази дискусия ме наведе на пък на друга мисъл (която няма никакво отношение към конкретната история на азбуки и към нейното решение). Колко рядко на хората се случва любов (има хора, на които не се случва и цял живот). А когато ни се случи, как се страхуваме да я приемем. Как започваме да я анализираме - дали тя ще ни бъде полезна, дали няма да развали този или онзи стереотип в живота ни, дали пък няма да се наложи да жертваме нещо, дали няма да оголим сърцето си, дали няма да бъдем изоставени, а как ще понесем болката... И като мине по този "логически" път, на човек вече започва да му се струва, че всъщност каква е тази любов, дето идва от никъде и заплашва реда и стабилността на подредения ни сивкав живот? Любовта е поставена в клетка, заключена с 5 катинара. Е, ако може да и се радваме и така, бива, но чак да я пускаме на свобода... не, в никакъв случай.

Любовта обаче има нужда от свобода и зад катинари не вирее, скоро се превръща в нещо друго. А ние, вече спокойни, отново започваме да си мечтаем за любов - онази прекрасната, която ще се напасне към живота ни и просто ще го допълни.

Само че любовта идва винаги неканена. Често в най-неподходящия момент. Понякога в лицето на най-неподходящия човек. Понякога изисква от нас да се рзделим с всички шаблони, клишета и ценности. Обръща живота ни надолу с главата. Взима ни всичко и го замества с нещо ново.

Моите наблюдения са, че човек, който се откаже от любов, която е трябвало да изживее, след това дълго си страда от липсата на любов. Хора, които се страхуват да приемат любовта, за да запазят спокойствието си, къщата си, банковата сметка, просто остават сами. Понякога изобщо не си дават сметка за това, че самотата (болезнена при това) е тяхно решение. Стремят се, търсят партньори, ходят на срещи... но истинската любов ги кара да бягат през 10 планини в десета. В това число включвам и семейни хора с изживян брак. Няма по-страшна самота от тази, която се усеща в присъствието на другите хора.

Който се страхува от мечки, не ходи в гората. Който се страхува от любовта, няма начин да я изпита. Любовта е единственото чувство, което не можем да контролираме и казват, че е средството, чрез което Бог ни дава оценка за начина, по който се справяме с живота си - щастливата любов е най-голямото щастие, нещастната любов - голямо нещастие, липсата на любов - най-голямото нещастие.

Преди години се влюбих в женен мъж. За мен беше любов от пръв поглед, за него - нищо. Скоро стана ясно, че нищо няма да се случва и, макар и много трудно, успях да го приема така. Радвях се, че съществува, че го познавам, че го имам по някакъв начин в живота си. Беше щастие за мен дори само да го видя, да поговорим. Този човек беше моят Аз в мъжки образ - произнасяше на глас моите мисли, слушаше моята музика, спасяваше животни в беда - в него видях себе си. Заради това мое чувство прекъснах връзката, която имах от 8 години, защото не беше приемливо за мен да споделям тялото си с един мъж, докато душата ми буше при друг. Реално се обрекох на самота, която продължи около 3 години. За тежките и самотни моменти няма да говоря... Но тогава ми се случи нещо, чийто смисъл разбирам едва сега - всеки път, когато бях с този човек, дори само да го видех отдалеч, слънцето се показваше. В продължение на 3 годиин, зима и есен, пролет и лято, независимо от времето - през плътни облаци, бури, градушки, виелици, снегове и пороища, всеки път, когато бях с него, се отваряше поне едно малко прозорче в небето и се показваше слънцето. Тогава си го смятах за необяснимо чудо и просто му се радвах, сега знам, че приемайки тази тежка (но и прекрасна) любов, съм направила верния избор. Истинската награда последва по-късно - срещнах друг човек, с когото изживях най-хармоничната, щастлива и безоблачна връзка, каквато и на филм не съм виждала.

И мисля, че всяка любов идва на Земята, за да бъде изживяна. Ако хората по-малко се притесняваха за егото си, замаскирайки го зад разни фалшиви идеали, щяха да бъдат наистина много по-щастливи. Макар понякога пътят към щастието да минава през доста неравни терени.

Още веднъж да подчертая, че тези ми мисли са породени от това, че изобщо анализираме любовта и нямат връзка с конкретната история на азбуки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той бил голямата й любов?! Чрез изневерите си тя донякъде притъпявала мъката си. Това за мене е пълен абсурд - Изневяра и Любов.

Ами ти сам си си отговорил, че е абсурд,

когато има любов изневярата вообще не съществува.

Той бил голямата и ''любов'', по-скоро той е голямото и съжаление.

Изневерява ли му значи не го обича, като за голяма любов, а само е като извинение.

''Но докато не съм си приключила едни взаимоотношения с един човек под една определена форма, по мой си начин, не е много умно да подхващам друго.''

:thumbsup:

Да точно това е.

Напълно съм съгласна с това, само че е идеализиран вариант - на практика никога не се получава. Човек не би прекъснал отношенията си с някой, докато не е сигурен, че отношенията с новия човек си заслужават тази жертва (особено ако става дума за брак). Винаги има един преходен период, в който човекът се намира в състояние на две едновременни връзки. Ако за един човек изневярата е изключително душевна, емоционална, интелектуална стъпка дори (както е за мен например), то в прехода на всяка вече изживяна връзка към нова човекът трябва да умира от чувство за вина.. или просто да се откаже от всякакъв преход, за да бъде в хармония със себе си. Което обещава вечен застой (ако обаче висшят Аз го позволи).

Именно затова всяка нова любов е така силна и неустоима - за да не остави място за съмнение на човека, че трябва да следва този път. Имам предвид обаче наистина любов - изключвам всякакви сексуални подтици за разнообразие, флиртове и т.н.

Да когато нещо е на път да се случи то си се случва(не мисли за това какво ще причини на половинката си, но пък от друга

страна не е завинаги с нея, може първия му избор да е бил погрешен).

Сигурно има преходен период, дано на мен да не ми се случва от което никой не е застрахован.

Човек отначало е млад и зелен, влюбва се в което няма нищо лошо

с течение на годините разбира, че любовта е била сляпа(понякога)

при дадени обстоятелства се среща с други хора и рабира,че е намерил точната(друга) си половинка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Мислех си по тази тема защото аз още не съм разрешила въпроса за човешката любов в себе си т.е. не се чувствам зряла в това отношение :hmmmmm: като се замисля дали има някой който го е разрешил!? Има и такива, но те са единици. Както и да е, явно съм задала вътре в себе си въпрос защото ето на какво попаднах:

Мисъл за деня:

Когато един човек е уверен, че го обичаш, той никога няма да злоупотреби с твоята любов, понеже, ако ти изневери в дадения случай, той ще усети такава голяма болка, както никога не е чувствал.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2651

:hmmmmm: А не търсим ли всички ние точно това!?! А дали ще го намерим!? Е :feel happy: това вече е Божа работа. Поздрави!

п.п. Сега се сетих и друго. Всичко започва от нас и за това което ми казаха наскоро. Просто се довери на Бог и се отпусни. Еххх

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преходен период при наличие на двама души - почти бивш(а) и почти бъдещ(а) - е страх от себе си и да не се минеш. Това не може да бъде търсене на Любовта.

Как да намериш половинката си, ако не познаваш себе си?

Истинският преходен период е спокойно усамотение. Тишина, в която изплува истината. Няма страх, няма малодушие. Има осъзнаване на собствената стойност, грешки, възможности. И красиво очакване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Благодаря за прекрасния отговор късметче :)

спокойно усамотение, Тишина, в която изплува истината.

Всъщност точно към това ме води Духът напоследък и към... Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Заради това мое чувство прекъснах връзката, която имах от 8 години, защото не беше приемливо за мен да споделям тялото си с един мъж, докато душата ми буше при друг. Реално се обрекох на самота, която продължи около 3 години. За тежките и самотни моменти няма да говоря... сега знам, че приемайки тази тежка (но и прекрасна) любов, съм направила верния избор.

Маги, аз бих взела точно твоето решение и съм го вземала при подобни обстоятелства. Важно е чоек да е верен на себе си.

Напълно съгласна и с късметче. Случи ли ми се нещо разтърсващо, търся усамотението, за да "чуя" себе си.

Страхотна дискусия!

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×