Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Предприемачество и духовност

Recommended Posts

Предприемачество и духовност

Според вас съвместими ли са?

Доколко и дали духовността помага за предприемаческите начинания? А обратното?

Как и доколко може да се съчетаят?

Как да се разпредели времето и енергията между тях?

Споделен опит, идеи, мнения?

Доколко са верни според вас разсъжденията:

"Предприемачите, които прекалено много се увличат по развитието на своята духовност, неминуемо започват да търпят загуби в бизнеса. Затова ви препоръчваме разумно да съчетавате духовните търсения с размислите за това, как бихте могли да решите различни свои проблеми в бизнеса."

източник: Какво ни пречи да бъдем богати, позитивна психология, Александър Свияш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Из "Трите състояния: Sattva, Rajas, Tamas" Живко Стоилов, сп.Житно зърно:

“Когато човек се намира под влияние на това състояние (саттва – б. а.), той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на много високо напреднали в духовно отношение хора. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние (раджас – б.а.).” (Учителя)

Раджас е енергията, движението, възбудата, страстите. Докато плодът на саттва е светлина и спокойствие, плодът на раджас е болка и страдание. Във своите нисши октави раджас ще се проявява като егоистична войнственост, сексуална страст, а в по-висшите състояния това, по думите на Учителя, са хора “волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не обърнат внимание на техните добрини и не им отдадат заслуженото, не им се отблагодарят, те се озлобяват. За всяко добро дело те искат името им да се запише някъде. Това показва, че нейде в съзнанието им има тъмнина”.

И така стигаме до тамас,...

http://www.bialobratstvo.info/index.php?op...2&Itemid=74

Според това разделение предприемачът трябва да е преобладаващо в "раджас", опита ли да преминe в "sattva" , неговата деятелност щe намалee.

Отделно от тази обективно-теоретична трактовка , значение има и конкретната ситуация в България. Но на тази тема не ми се говори.

За себе си ще кажа, че в момента съм в един особен период - дала съм си определен период от време, в който съм намалила дейността за печелене на пари до необходимия за семейството минимум. В този период се посвещавам на определена задача, нямам време за безделие, макар отвън понякога да изглежда различно. Ако резултатът накрая не е такъв, какъвто съм очаквала, ще се върна почти към предишния си начин на живот "в света" - в раджас. Защото напълно връщане не може да има.

И все пак "Много ... се намират във второто състояние (раджас – б.а.).”, а ''плодът на раджас е болка и страдание. " Според мен това е разкъсването между това, което ти се иска и знаеш, че е възможно и реалността, създадена от обществото, в което живееш (а си слаб, или се иска време и търпение,за да промениш.)

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен връзката между предприемачеството и духовността са мотивите - и на предприемачеството, и на духовното развитие.

Ако те са егоистични, и двете са разрушителни за човека. Предприемачество, насочено към печелене на пари и самоцелно увеличаване на богатството изсушава душата на човека. Духовно развитие, насочено само към самовглъбяване, откъсване от ежедневието и материалния живот, от ролята, която човекът е "назначен" да играе в Цялото също е вид раково образувание.

Когато мотив на духовното развитие и на предприемачеството е максимално оползотворяване и прилагане на силите, способностите, времето, знанията- заложени по рождение и придобивани перманентно през целия живот - в полза на Цялото, предпиемачеството е признак на духовно развитие и го стимулира и подпомага като му дава среда да прилага усвоеното в духовната сфера, а това осигурява възможности за растеж и развитие на духовността.

От своя страна духовното развитие помага на предприемачеството като поддържа Пътя и Смисъла му и го пази от изкористяване.

Пример мога да дам със себе си. Духовното ми развитие ме тласкаше да се уча да обичам безусловно, да намирам доброто във всеки и да му давам път. За да го осъществя на практика това, трябваше да направя нещо така, че да имам практическата възможност да го работя. В процеса на упоритата работа по основаването и стабилизирането на школата, се научих на много ценни за мен качества, опознах живота, средата си, хората около себе си по-добре, разширих визията си за нещата, започнах да допускам безкрайно количество възможности и да виждам доброто в "злото". Това беше изключително важно за професионалното ми израстване, а то пък определи успеха на школата...

Може би най-важното, на което ме научи предприемачеството е да не се поддавам на свои егоистични ограничения, да не налагам своя визия за нещата и да не се водя по някакви общоприети рамки, а да слушам сърцето си и ситуациите... и да вървя по дългия път с малки крачки и с вяра в Доброто и в силата на Любовта...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: Когато предприемачите с основен мотив служение (на ближните и непознатите, на природата и космичното Цяло) станат доста повече, няма да има нужда нито от спешни мерки за спасяване на световната икономика, нито от закъснели констатации за екологично бедствие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, по принцип съм съгласна, но за световната криза и екологията ми се струва малко едностранчиво.

Причините за световните кризи не са само в предприемачите. "Заслуга" имат повечето редови граждани. Затова си мисля, че докато не се повиши осъзнатостта на по-голямата част от обществото, не можем да очакваме кой знае какво; нито е реалистично да се надяваме на повишаване морала само и единствено на предприемачите.

Например ако един човек е решил да се напие, той ще го направи, независимо, че например във всички ресторанти, след като видят, че вече е леко почерпен, му откажат да му сервират още алкохол. Ако и в магазина му откажат да му продадат алкохол, той ще си го набави от някой "приятел" ...

Не можем да изтъкваме съществуването на питейни заведения, като причина хората да пият. И не можем да откажем хората да пият, ако по някакъв начин направим алкохола трудно достъпен (примерно забраним го със закон или драстично увеличим цената). Напротив, в тези държави, "забранения плод" е още повече желан и търсен - пример Финландия, арабските държави и т.н. Ако обаче болшинството хора по свое желание/избор намалят или престанат да консумират алкохол, тогава вече по естествен път ще отмрат, производители, търговци, барове и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причините за световните кризи не са само в предприемачите. "Заслуга" имат повечето редови граждани. Затова си мисля, че докато не се повиши осъзнатостта на по-голямата част от обществото, не можем да очакваме кой знае какво; нито е реалистично да се надяваме на повишаване морала само и единствено на предприемачите.

Така е, но все пак не храня големи надежди за вълшебно преобразяване на по-голямата част от обществото. Те все още са тамас, сиреч инертни и както ги насочват, така се държат. Раджас - активните, са подвластни както на тамас, така и на саттва - чисто - примесване като мотив за дейността си. Не е тайна, че светът (и то от край време) се движи от активните люде и на първо място от онези, които имат връзка с повече финанси. Може би в златната епоха е било време (и ще бъде някога пак...), когато мнозинството е достатъчно осъзнато, за да определя посоката... но трябва да признаем, че сега това не е така. Ако имаше богати хора да вложат в по-истинско образование, в тв програми от друг род и т.н., това може би щеше да повлияе по обичайния начин на масите, но в момента наблюдаваме друго. Не става въпрос за обвинение, а за обикновена констатация, такова е просто нивото на съзнание - както сред болшинството от народа, така и сред финансовия му елит. Изходът? Или елитът ще се реформира - къде доброволно, къде под натиска на обстоятелствата; или последните ще се влошат до долкова, че и той ще престане да бъде елит при преминаването от криза към катастрофа. Третият вариант е наистина най-добър - самите хора да изискат промяната - но според мен това е твърде оптимистичен сценарий, който в чистия си вид не го виждам да стане в обозримо време. Може би е възможно да стане на етапи, камъче по камъче... ето както сега почти нищо пряко не излезе от гражданските екоинициативи, но поне оксведомиха Европа, какво правят нашите предприемачи (и нима заслужават това достолепно име?!) във вреда на все още недоубитата ни природа...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мисля си че двете неща като се съберат става нещо много добре,не само за предприема4а,а и за общноста.Пък и това човек да се развива духовно едва ли ще му попречи на кариерата,а напротив в процес на работа може да прилага различни научени неща,и те да му помагат,не само духовно а и материално.А и не мисля,че да се развива човек духовно е нужно много време,също не съм превърженик на прекаленото работно време,защото така КПД-то пада,статистиката го доказва.И това че работи човек,не го забавя в духовното му развитие,ако отделя по малко време за себе си (като цяло съм превърженик на 30-часовата,работна седмица,в момента по толкова работя ;) ) ,имаше и една история,където един ученик пита учителя си,ако медитира на ден по 4 4аса,колко години 6те са му нужни,за да достигне неговото ниво,учителя му отговорил 10 години,тогава ученика го попитал ами ако медитирам по 8 4аса на ден,е тогава му казал у4ителя,ще са ти нужни 20 години,цитирам по памет ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че предприемачеството и духовността могат да бъдат съвместени, но при това не могат да бъдат равнопоставени. Едното винаги ще доминира, а другото ще е подчинено. Всъщност, по-точно е да се каже, че предприемачеството може да бъде подчинено на духовността, но духовността всъщност не може да се подчини на предприемачеството, а при доминиране на последното, остава на заден план, като човекът си създава една илюзия, неправилна представа за духовност. Зад предприемачеството стоят някои хубави качества като гъвкавостта, решителността, целеустремеността и др., а те се част от духовното развитие на човека, стига да им бъде дадена правилна насоченост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера се опитах да пусна мнение тук, но уви не се получи. Нищо сега пък имам пак този шанс.

Какво е предприемачество? Какво е да си предприемач? Какво е да си духовен, тук имаме подобни теми, в които много е писано.

Предприемачите са новатори, изобретателни, будни, интелигентни хора, такива имащи нестандартни умения и много знания в различни или дадена област.

Грешно ли е ако можеш да развиеш нещо, което ще помогне на теб, на обществото ни като цяло да го направиш, защото си духовен и защото освен, че ще допринесеш, ще спечелиш много пари?!? Аз мисля, че не.

И съм напълно убедена, че може да си предприемач, и също така да си духовен?

Едното не пречи на другото, напротив двете дори могат да се допълват перфектно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че предприемачеството и духовността могат да бъдат съвместени, но при това не могат да бъдат равнопоставени.

:thumbsup2: Практиката според мен показва точно това - въпреки че теоретично и двете могат да вървят добре, аз не познавам житейски или исторически случай, при който тези развития да са вървели паралелно. Възможно е обаче в даден период от живота едното да преобладава, а в друг период да започне да преобладава другото :) .

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е обаче в даден период от живота едното да преобладава, а в друг период да започне да преобладава другото :) .

Ами да, и това е нормално, или поне аз не виждам нещо лошо.

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причините за световните кризи не са само в предприемачите. "Заслуга" имат повечето редови граждани. Затова си мисля, че докато не се повиши осъзнатостта на по-голямата част от обществото, не можем да очакваме кой знае какво; нито е реалистично да се надяваме на повишаване морала само и единствено на предприемачите.

Така е, но все пак не храня големи надежди за вълшебно преобразяване на по-голямата част от обществото.

...

Taка е, и аз не очаквам вълшебно преобразяване на обществото. Това може да стане постепенно и аз залагам надежди предимно на новите поколения и в частност ми се струва, че е добре да положим усилия за промяна на нещата в образованието.

Според мен това е най-сигурната и трайна промяна, която може да ни се случи като общество и цивилизация. Да разчитам на положителна промяна в голяма част от хората на бизнеса ми се струва по-нереалистично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколко и дали духовността помага за предприемаческите начинания? А обратното?

Как и доколко може да се съчетаят?

Ще се опитам да направя анализ на така поставените въпроси от собствената си гледна точка.

От въпросът човек може да си направи определени изводи за схващанията на човека, който го е поставил (източника е даден). Струва ми се, че някак си този човек много цени бизнеса и общественото признание. Но в същото време, те не го задоволяват като личност, чувства се много безличен някак си, и затова се занимава и с "духовност". Тези занимания обаче не се споделят масово от обществото, затова те го отдалечават от него. И ето - той съветва да не се прекалява с тях, "всичко с мярка". подобни позиции съществуват и по други въпроси - дали да се яде месо, да речем.

Христо Ботев е пример за човек, приел ценностна система от другият полюс - той "силно люби и мрази". Сега го почитаме, но и сега бихме заклеймили човек с поведение като неговото, ако е наш съвременник. Духовността безспорно следва да бъде с приоритет пред всичко останало, ако е истинска. Цената която следва да бъде платена за това не би имало нужда и смисъл да се обсъжда, когато човек е достатъчно наясно със себе си.

Духовният човек има един голям "недостатък": той не лъже, стреми се да бъде коректен и честен. Дали това ще пречи на биснеса или ще му помага, зависи много от нивото, на което обществото функционира. В една Англия да речем (сега, или още по-добре през миналия или по-миналия век), коректността и принципността е (била) задължително условие за успешен бизнес. Днес в България да речем, тези качества твърде често водят до икономически загуби - за предприятието или лично за мениджъра, който го ръководи. Но ако човек се остави да бъде направляван сляпо от неговата среда, дали заслужава името си на човек в такъв случай? Струва ми се все пак, че дългосрочно придържането към Истината, което е повеля на всяка духовност, ще доведе и до светски успех във всякакъв смисъл. Само е нужно човек да има търпение... :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколко и дали духовността помага за предприемаческите начинания? А обратното?

Как и доколко може да се съчетаят?

Ще се опитам да направя анализ на така поставените въпроси от собствената си гледна точка.

От въпросът човек може да си направи определени изводи за схващанията на човека, който го е поставил (източника е даден). Струва ми се, че някак си този човек много цени бизнеса и общественото признание. Но в същото време, те не го задоволяват като личност, чувства се много безличен някак си, и затова се занимава и с "духовност". Тези занимания обаче не се споделят масово от обществото, затова те го отдалечават от него. И ето - той съветва да не се прекалява с тях, "всичко с мярка". подобни позиции съществуват и по други въпроси - дали да се яде месо, да речем.

Христо Ботев е пример за човек, приел ценностна система от другият полюс - той "силно люби и мрази". Сега го почитаме, но и сега бихме заклеймили човек с поведение като неговото, ако е наш съвременник. Духовността безспорно следва да бъде с приоритет пред всичко останало, ако е истинска. Цената която следва да бъде платена за това не би имало нужда и смисъл да се обсъжда, когато човек е достатъчно наясно със себе си.

Духовният човек има един голям "недостатък": той не лъже, стреми се да бъде коректен и честен. Дали това ще пречи на биснеса или ще му помага, зависи много от нивото, на което обществото функционира. В една Англия да речем (сега, или още по-добре през миналия или по-миналия век), коректността и принципността е (била) задължително условие за успешен бизнес. Днес в България да речем, тези качества твърде често водят до икономически загуби - за предприятието или лично за мениджъра, който го ръководи. Но ако човек се остави да бъде направляван сляпо от неговата среда, дали заслужава името си на човек в такъв случай? Струва ми се все пак, че дългосрочно придържането към Истината, което е повеля на всяка духовност, ще доведе и до светски успех във всякакъв смисъл. Само е нужно човек да има търпение... :thumbsup1:

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предприемачите, които прекалено много се увличат по развитието на своята духовност, неминуемо започват да търпят загуби в бизнеса. Затова ви препоръчваме разумно да съчетавате духовните търсения с размислите за това, как бихте могли да решите различни свои проблеми в бизнеса.

Не мисля, че духовността и бизнесът са несъвместими - познавам честни хора, които печелят достатъчно, за да живеят луксозно, без да им се налага да престъпват принципите си.

Проблеми могат да се появят, ако човек реши да използва и развива духовните си качества с цел забогатяване - нещо, на което особено се набляга в книжките от типа "Как да стана богат". Ако забогатяването се превърне в самоцел - не бих очаквала добър резултат. И вторият проблем е, че човекът разполага с ограничено количество енергия, с което може да поддържа равновесие в определен брой системи в живота си - семейство, работа, физическо развитие, духовно развитие. Всяка дейност е свързана с разход на енергия и ако енергията на човека не е достатъчна и за развитие на духовните качества, и за развитие на бизнеса, очевидно едната дейност ще пострада - тази с по-нисък приоритет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предприемачите, които прекалено много се увличат по развитието на своята духовност, неминуемо започват да търпят загуби в бизнеса. Затова ви препоръчваме разумно да съчетавате духовните търсения с размислите за това, как бихте могли да решите различни свои проблеми в бизнеса.

...

И вторият проблем е, че човекът разполага с ограничено количество енергия, с което може да поддържа равновесие в определен брой системи в живота си - семейство, работа, физическо развитие, духовно развитие. Всяка дейност е свързана с разход на енергия и ако енергията на човека не е достатъчна и за развитие на духовните качества, и за развитие на бизнеса, очевидно едната дейност ще пострада - тази с по-нисък приоритет.

Да, наистина, човек "подхранва" с енергията си всяка своя дейност. Всяко начинание, започнато без особен ентусиазъм или няма да се "роди" въобще, или няма да е удачно. Всяко начинание, започнато с голям ентусиазъм, ще тръгне добре, но ако не продължим да "поддържаме огъня" до успешния му завършек, то ще залинее и или ще бъде прекратено, или няма да се получи набелязания краен резултат.

Едно уточнение обаче - не е задължително енергията, с която подхранваме определена дейност да е само нашата; желателно е дори да се намерят съмишленици, сподвижници, които ще помагат. Особено в бизнеса едни добре мотивирани служители могат да поддържат едно вече създадено ниво, а ако са дошли по призвание в тази дейност, могат да направят и повече ...

Също така човек разполага с ограничено количество ресурси, но енергията не е измежду тях. Друг е въпроса, че някои хора са родени с широк достъп до енергия, а други - не. Може да се "работи", разбира се, по въпроса. А и не е ясно какво ще направи през живота си един човек, дори и да е роден с голям потенциал и обратно. Виждала съм хора, които с лека ръка пръскат енергия за най-различни неща и други, които успяват да постигнат много, въпреки заложения енергиен "недостиг"... - това се отнася както за предприемачеството, така и за духовността, въобще за всички сфери от живота.

Духовният човек има един голям "недостатък": той не лъже, стреми се да бъде коректен и честен. Дали това ще пречи на биснеса или ще му помага, зависи много от нивото, на което обществото функционира. В една Англия да речем (сега, или още по-добре през миналия или по-миналия век), коректността и принципността е (била) задължително условие за успешен бизнес. Днес в България да речем, тези качества твърде често водят до икономически загуби - за предприятието или лично за мениджъра, който го ръководи. Но ако човек се остави да бъде направляван сляпо от неговата среда, дали заслужава името си на човек в такъв случай? Струва ми се все пак, че дългосрочно придържането към Истината, което е повеля на всяка духовност, ще доведе и до светски успех във всякакъв смисъл. Само е нужно човек да има търпение... :thumbsup1:

Васко, бил ли си в Англия, особено преди 200г.? :)

Скоро ми попадна една книга, писана в Англия ... сега не ми е под ръка, някъде през 1775г. примерно, не се сещам и заглавието, ще я потърся после по рафтовете. Повествованието е в автобиографчен стил, авторът описваше перфектни корупционни схеми, относно получаването на лекарски сертификат, относно получаване на назначение в кралския флот; описваше измами на кръчмари, аптекари, лордове и т.н.

А иначе коректността и честността, дават сигурен шанс за успех, но в дългосрочен план (не и бърза печалба :D ) и тук в България - проверено и приложено лично!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Taка е, и аз не очаквам вълшебно преобразяване на обществото. Това може да стане постепенно и аз залагам надежди предимно на новите поколения и в частност ми се струва, че е добре да положим усилия за промяна на нещата в образованието.

Според мен това е най-сигурната и трайна промяна, която може да ни се случи като общество и цивилизация. Да разчитам на положителна промяна в голяма част от хората на бизнеса ми се струва по-нереалистично.

:unsure: Добре, ама нали тогава се получава порочен кръг?! Който плаща, поръчва музиката. Относно новата педагогика, това вече доказано не е държавата. Ако няма и частни обучаващи инициативи от друг тип - как ще стартира новото образование?! :blink:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest alma9

Срещат се двама познати от детските години. Единият е духовно извисен, не се интересува от материални придобивки и работи за духовното си повдигане и извисяване. Другият е преуспяващ бизнесмен, живее охолно и няма проблеми от материален характер. Двамата са с низходящи вибрации на съзнанията.Поглеждат се и ето какви мисли минават през главите им:

на материалиста към идеалиста /духовния/ - "Много е изпаднал моя познат до къде е стигнал да няма пари поне едни нови обувки да си купи, че идва люта зима."

на идеалиста към материалиста - "Променил се е съученикът ми, отдал се е изцяло на парите и охолния живот."

Леко кимват с главите си за поздрав и се подминават.

В другия случай се срещат пак двама познати,но с възходящи вибрации на съзнанията. Ето техните мисли:

на материалиста към идеалиста - "Сугурно моя познат е изпаднал временно в материално затруднение.Ще му предложа, ако има нужда от средства да ме посети в къщи."

на идеалиста към материалиста - "Колко добре изглежда моя познат.Навярно така трябва да прекара живота си, в разкош и богатство. Ще му предложа, ако има някакви духовни смущения и терзания да ме посети, ще се опитам да му помогна."

Двамата се спират, поздравляват се и започват да се разговарят.

В първия случай има задържане на богатството придобито в материалната и духовната свера. Между двата полюса няма обмяна, движение.

Във втория случай богатството и на единия и другия е споделено. Има движение между полюсите, става обмяна.

В нашия двуполюсен свят човек трудно може да балансира между духовното и материалното. Винаги едното ще доминира над другото,макар и с малка разлика.Може би всичко опира до степента на развитие на човешкото съзнание и на възходящите и низходящите течения - вибрации, на които е подложено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Taка е, и аз не очаквам вълшебно преобразяване на обществото. Това може да стане постепенно и аз залагам надежди предимно на новите поколения и в частност ми се струва, че е добре да положим усилия за промяна на нещата в образованието.

Според мен това е най-сигурната и трайна промяна, която може да ни се случи като общество и цивилизация. Да разчитам на положителна промяна в голяма част от хората на бизнеса ми се струва по-нереалистично.

:unsure: Добре, ама нали тогава се получава порочен кръг?! Който плаща, поръчва музиката. Относно новата педагогика, това вече доказано не е държавата. Ако няма и частни обучаващи инициативи от друг тип - как ще стартира новото образование?! :blink:

Да, така е. И аз мисля, че малко може да се разчита на държавата относно сериозна промяна в образованието.

Идеята ми е, че голямата част от бизнесмените едва ли сами ще се променят (поне в близкото бъдеще), но може би измежду останалите ще се намерят някои, които биха спонсорирали други, извъндържавни обучаващи организации. Ще мине и време, през което да се убедят съгражданите ни, че това странното обучение или направо образование, спомага за изграждането на по-хармонични млади хора, но ... няма как - процесите в обществото са бавни, инерционни, обаче все трябва да се почне от някъде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Изобщо не мога да разбера как на някой може да му хрумне, че в простия факт, че някой има идеи и търси начин да ги реализира на практика, може да ма нещо недуховно. Човек може да е духовен или бездуховен във всяко едно нещо, което прави. Може да е предприемач и да третира подчинените и клиентите си коректно и честно, а може и да е такъв, който експлоатира хората и се стреми към голяма печалба с измама. Печели много пари? Печели точно толкова, колкото му е дадено да печели. Печелещият много и с некоректни методи рано или късно ще се засили по урвата надолу. Печелещият добре и честно, особено ак от работата му има полза за много хора, дълго ще се радва на изобилие. Пазарът е един механизъм, който също се управлява от духовните закони - за който вижда.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×