Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
lekota

Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси

Recommended Posts

Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси?

Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях.

Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението.

Какво мислете за това и имате ли опит в това отношение ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би зависи какъв е ръководния пост? :hmmmmm:

Мен лично не ме смущават злобата и завистта (ако ги има, защото почти не ги забелязвам). Може и да не се хаби енергия за неутрализирането им - просто ги оставям да минат край мен или (в най-лошия случай) да се отразят обратно към тези, които ги излъчват.

Когато съм притисната от обстоятелствата е най-полезно да реагирам точно според принципите си - дори и в началото да изглежда, че това ще навреди и е по-подходящо да се лъже/маже, прикрие нещо и т.н., малко по-късно става ясно, че честната позиция е довела до по-добър резултат, особено в дългосрочна перспектива. Нещо повече - обикновено бивам притисната от обстоятелствата, когато преди това съм си позволила да си затворя очите за нещо.

Отговорностите - всеки ги има и си ги носи. Просто при ръководния пост са повече видими (от всички).

По-неприятното е друго - ръководният пост отнема повече време и енергия за организиране на нещата, отколкото някоя по-редова длъжност. Съответно човек има по-малка възможност да отделя време и енергия за своето духовно развитие.

Затова си мисля, че зависи от поста - ако той позволява по-кратки ангажименти и вече е постигната една добра организация и разпределение на работата в дейността, която се извършва ... защо не?

Тук обаче е редно да се спомене, че не следва да се очаква особено развитие на сферата, в която заемаме (по този начин) ръководен пост, защото на практика ние сме отказали да я подхранваме със своите ресурси. Развитие може да има, само ако са на лице амбициозни и отдадени на тази дейност заместници и служители. И то не е ясно в какво именно направление, защото е очевидно, че вече те (а не дистанциралия се ръководител), със своите представи и желания, със своята етика и т.н., дори и несъзнателно ще "тикат" дейността в някаква своя (може би по-различна) посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Разбира се, че са подходящи. Какъв е проблемът? Колкото вътрешна хармония има човек, с толкова проблеми може да се справи. Завист и злоба? Не съм убедена. Моят опит сочи, че хората ценят човека, който може да ръководи (това не може всеки) без да се налага и без да се държи надменно и и безчувствено към по-"низшестоящите". Ролите, които поемаме в живота, са само формални. Няма по-горе и по-долу.

Е, да, зависи от духовното равнище на цялата група дали сработването ще се получи. Но човек може и да си избира хората, с които да работи. Работих с една група, в която възникнаха дразги за пари и други глупости. Разтурих я и рекох на хората, че не затова сме се събрали, да си спомнят. И рекох на Господ, ако ще я бъде тая работа, прати ми хора, които няма да са такива. Събрах друга група, с тая мисъл в главата си, и в нея нямаше такива неща. ХОрата са толкова организирани, че само формално ми се налага да ги "ръководя".

П.П. Съгласна съм и с Диана. Да си организатор е само тип дейност. Всичко зависи от това какво организираш. Човек не бива да прилепва към "ръководните" си функции и да развива претенции към хората. Само да им помага да координират своите действия. И тогава, ако има хляб в тая група, тя ще заработи. Ако няма, няма.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ръководният пост сам по себе си не пречи на духовното развитие. Даже благодарение на него човек може да развие и най-вече да изпита някои свои качества част от това развитие. Друг е въпросът, че именно в това изпитание доста хора се справят незадоволително. Освен това наистина има значение за какъв точно ръководен пост става дума. В някои случаи ръководството е колективно, а в други ръководителят е просто фасада, зад която са скрити други лица. Един политик примерно влиза в една система, където властта му е твърде илюзорна. Да, той има известна власт в повече от тази на обикновените хора, но дори и да има желанието да промени нещо в положителна посока и да желае да се постави изцяло в служба на хората и на нацията, системата няма да му позволи това.

Системата, която човек ръководи, може да му предостави чудесни възможности да разгърне и утвърди духовността си, но в други случаи може да се окаже изцяло спирачка за духовното му развитие. Въпросът е до съответствието между управляващия, управляваните и системата като цяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

В света, в който всички ние днес живеем, има йерархии и ... йерархии.

Лидерството е начин на самоопределение, себеизява и начин на съществуване. Без съмнение, това означава личен избор и усилие. Няма лидер, непроизхождащ от низините. "Парашутистката" практика у нас е ярко потвърждение на предното. "И ний сме дали нещо на света." А после той ни отговаря със същото.

Несъпоставима е (например) ролята на дирегента на симфоничен оркестър с тази на шефа на ЦРУ.

Няма недуховни хора, има просто несамоопределили се такива.

В това е и смисълът на всеки път или безпътица - всеки човек си е на мястото.

Спартак е бил "роб" (по най-общи сведения).

С времето всеки човек разбира, че личностната му самооценка не е плод на обстоятелсвата, света, модата, географско-професионалната "локация", конюнктурата, родословието, личните вкусове, собствения интерес и пр.

Защото и в низините, и на върха на славата, той/тя си остава един и същ/съща - наистина, Бог е Любов.

Колко трудно си припомняме тази Истина.

Аз наричам това усилие "преодоляване на света" - и всеки е сам-самин в това усилие, неизбежно е. Животът е изкуство.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много за мненията.

Да, случаят е такъв, че по-висшестоящете определят условията и ти бидейки ръководител на звено от колектива, ставаш част от системата и си отговорен за тези условия, независимо, че не си съгласен с голяма част от тях. Функцията ти е по-скоро координаторска, защото не ти назначаваш и уволняваш, т.е. нямаш никакви правомощия да наложиш мнението си на подчинените, освен тяхната съвест. За да вървят нещата се нагърбваш с всичко. "Подчинените ти" са с претенции, които не можеш да удовлетвориш, защото друг определя условията. Те недоволстват, не е по силите ти да промениш система, укрепвана с години и си буфер между горе и долу. Не можеш да направиш нищо за микроклимата, ако се опиташ да изведеш на преден план положителните неща, веднага слагат на кантара отрицателните, изобщо задънена улица. Тогава с какво помагаш, като си уж по-събуден от другите ? Ако проявяваш такт и мекота в преговорите, считат, че с беззъбата си тактика не можеш да постигнеш исканията там, където ти знаеш, че нещата са предрешени. По-висшестоящите пък тълкуват упоритостта ти като агресия. Клопката е навсякъде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

...изобщо задънена улица. Тогава с какво помагаш, като си уж по-събуден от другите? Ако проявяваш такт и мекота в преговорите...

Човек намира себе си в най-големите си, до степен на непоносим абсурд противоречия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Таня,

Преди десетина години бях в подобно на твоето положение. Трябваше да избирам дали да се подчиня на системата или да запазя своята индивидуалност. Избрах второто, защото бях твърдо убедена, че повече не искам да бъда в тази система. Беше ми много трудно. Появяваха се много различни изкушения - нови предложения за работа в подобни системи, с обещания за успех и просперитет и др.,но аз не се поддадох, благодарение на това, че тогава започнах да изучавам астрология и духовни науки. Тогава се срещнах и с Учението на Учителя Беинса Дуно. Беше ми много трудно през годините на трансформация, но сега съм доволна. Чувствам се спокойна и уверена, изпълнена с много положителна енергия и Любов към всичко и към всички. Старая се да бъда полезна на себе си и на другите, според силите и възможностите си,без да очаквам каквото и да било признание.

П.П. Благодарна съм и на Портала към съзнателен живот и на всички, които пишат в него.

Благодарна съм и на приятелите си от Българската Астрологична Асоциация.

Благодарна съм и на братята и сестрите от Общество Бяло Братство.

Благодаря ви, приятели. :sorcerer::sorcerer: :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Tук се сещам за "подписа" на Атлантида: "Когато вече не може нищо да се направи, какво би направил?"

Винаги може да се направи нещо. Вярно, не е лесно. Понякога не е и приятно. Но си заслужава!

Претенции наистина всеки има - дори малкото бебе има претенции да бъде нахранено, сухо и т.н. и вика и плаче, ако не са удовлетворени. :)

Всеки човек е нужно да бъде в известна степен психолог, за да общува нормално и успешно с околните. За един ръководител това важи с много по-голяма сила.

Първоначално е много важно междинният ръководител да не се нагърбва с всичко, под предтекст, че подчинените му ще оплескат нещо, а пред по-висшестоящото ръководство ще отговаря той. Грешки всички правим, вярно, някои повече, други по-малко, но в случая е много важно оказаното доверие от една страна (пак може да има текущ контрол, но нека да е максимално дискретен, ненатрапчив), а от друга - така ще се разпредели правилно отговорността за извършваната дейност. Разпределението на задълженията и отговорностите според възможностите на хората в колектива е може би най-важното нещо. Ако нямаме голям избор да маневрираме, то една демонстрация (нагледна, при изпълнението на поредната задача) пред ръководството би илюстрирала добре кой има място и кой не в този колектив.

А за да се подобри микроклимата могат да се направят на глед дребни неща, които да окажат съществен резултат - например по лична инициатива да се осигури и подбере подходяща, хармонизираща музика на работното място, да се проведе някакво общо мероприятие, не свързано с фирмената дейност - като се започне от кафе-почивка в подходяща обстановка, обща разходка, отпразнуване на нещо ... и се стигне до екскурзия например.

П.П. В много от големите фирми се наблюдава следния на пръв поглед парадокс - някои от отделите "куцат", докато други се справят добре, задружни са ... а е ясно, че фирмената политика и висшето ръководство са едни и същи. Вярно, понякога в съответното звено са събрани подходящи и подхождащи си хора - тогава е лесно; понякога обаче не е така - тогава вече решаваща е ролята на прекия ръководител.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам доста парченца от пъзела! :)

Тамас - мързеливият и инертен индивид може да избягва инициативата и отговорността, като в някои случаи поводът е и "духовен". Всъщност, това е само дума, която той не разбира. За него е полезно да развива инициативност, но от друга страна не бива да му се възлагат отговорни постове, преди да се е доказал, че е вече готов. Раджас - действеният тип, може както много да се развие чрез творческо управление, така и много да загази, ако позволи на дребнавото му его да надделее при вземането на решения. Саттва типът - действително духовният - може много да допринесе за сферата, която управлява, но изглежда има някакъв закон, който не слага (или много рядко слага) такива хора на върха, ако отдолу хората не са подготвени да ги следват. Преходът от Раджас кът Саттва е критичен - и при повечето хора се оказва невъзможен при едновременно активно заемане на отговорни постове. Налага се по-скоро уединение, не винаги в смисъл на пълна самота, но в обкръжение на високоразвити същества и в скромна обстановка. Едва доста напредналия по духовния път може да си действа интензивно в светската гмеж, без да пострадва собственото му по-висше осъзнаване. Но обикновено и тогава той решава да се посвети на израстването на вече наполовина готовите души, отколкото да провокира невежеството на масите... :angel:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам доста парченца от пъзела! :)

Тамас - мързеливият и инертен индивид може да избягва инициативата и отговорността, като в някои случаи поводът е и "духовен". Всъщност, това е само дума, която той не разбира. За него е полезно да развива инициативност, но от друга страна не бива да му се възлагат отговорни постове, преди да се е доказал, че е вече готов. Раджас - действеният тип, може както много да се развие чрез творческо управление, така и много да загази, ако позволи на дребнавото му его да надделее при вземането на решения. Саттва типът - действително духовният - може много да допринесе за сферата, която управлява, но изглежда има някакъв закон, който не слага (или много рядко слага) такива хора на върха, ако отдолу хората не са подготвени да ги следват. Преходът от Раджас кът Саттва е критичен - и при повечето хора се оказва невъзможен при едновременно активно заемане на отговорни постове. Налага се по-скоро уединение, не винаги в смисъл на пълна самота, но в обкръжение на високоразвити същества и в скромна обстановка. Едва доста напредналия по духовния път може да си действа интензивно в светската гмеж, без да пострадва собственото му по-висше осъзнаване. Но обикновено и тогава той решава да се посвети на израстването на вече наполовина готовите души, отколкото да провокира невежеството на масите... :angel:

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не видях никой да напише защо Господ ни е сложил на ръковода позиция - всеки си мисли, че е унижение и го отклонява от духовния път, но ТАКА ЛИ Е?! На КАКВО се противопоставяте? На интригите, омразата, алчността за заплати, мързела... А не ви ли е сложил Господ на ръководни позиции да научите подчинените си как да се живее и работи?!

Всеки който се е "противопоставял" и се е "борил" си е избягвал житейския урок според мен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пак категории... Каквото е рекъл Господ, това ще прави чуващият неговия глас.

Всеки който се е "противопоставял" и се е "борил" си е избягвал житейския урок според мен!

:) А всеки, който обобщава прибързано, си представя твърде елементарно житейските уроци! Защото обобщаването е донякъде полезно (Не си избягвайте житейските уроци, Божията воля е над всичко...), но от там нататък или трябва вече да сме постигнали всичко, за да няма нужда от конкретизации, или трябва да се погрижим, макар и според несъвършеното си схващане, да направим колкото се може по-уместни конкретизации. Защо никой не препоръчва на тежко алергичния към някаква храна да продължава да си я яде, защо никой не се сеща да вкара първолака в университет, а проспериращия студент - в начално училище? И в същото време, стане ли въпрос за психологични и социални "категории", стремежът на много хора е да изравняват реалните различия в предразположения и предназначения? Ако погледнем живота на забележителните индивиди в разни области от живота, при тях има не само общи неща, но и много разлики. Не е случайно, че Айнщайн е дал принос точно в науката, а не е станал министър на търговията и услугите (той дори не е дал добър пример за семейни отношения...). Не е случайно, че Мартин Лутър Кинг е бил политически лидер, вместо да се опитва да стане ядрен физик. И най-вече, не е случайно, че почти всички Учители са работили в доста тесен кръг на полунапреднали последователи, макар че по-късно техни ученици се е случвало да успеят да разпространят посланието им и сред широки кръгове на обществото, вкл. ръководни. Следователно, определени наблюдения са ме накарали да съобразявам назначението на човека с неговото еволюционно ниво и психологическата му своеобразност, а не желанието да категоризирам! :yinyang:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях.

Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението.

Аз мисля, че духовното развитие е conditio sine qua non особено що се отнася до ръковните дейности - човек, който не е поел съзнателен контрол върху себе си, не би могъл да управлява групи от хора. Понякога хората на ръководни постове изглеждат хладни, пресметливи, следващи собствения си интерес, но реално това са хора, които притежават качества като воля, упоритост, търпение, разбиране на ситуациите и другите хора - които всъщност са качества на духа. Голяма част от ръководителите са духовни хора, макар и не винаги в общоприетия смисъл. Всъщност, колкото по-висок е постът на един човек и неговите отговорности, толкова повече качества се изискват от този човек - и той ги притежава.

Също не мисля, че ръководният пост изисква непременно компромиси със собствената ценностна система - по-скоро е свързан с по-трудно постигане на баланс между ценностната система и изискванията на средата, но това е възможно. Имам наблюдения, че именно хората, които не се обръщат против принципите си, успяват най-добре да балансират в тази обстановка. Важен момент тук е, че тези хора обикновено имат доста реалистична представа за света - не се отнасят в една или друга крайност, те се намират в центъра, а оттам управлението е по-лесно и не налага големи отклонения. А не е ли именно това целта на духовното развитие на всеки човек?

Проблем обаче винаги е изкушението - изкушението за човека, сдобил се с по-голям контрол върху света, да се отклони от своя път. Такива ситуации, разбира се, бързо се уравновесяват и човекът загубва ръководния си пост. Но освен да бъде изкушен да престъпи правилата, човекът може да бъде мотивиран да устои на принципите си - тоест, такава ситуация дава допълнителен потенциал за духовно развитие. По начина, по който един ръководител се оттегля от поста си, може лесно да се прецени доколко е успял да се справи с тази си задача.

В крайна сметка всяка дейност, с която се занимават хората, води до развитие на определни качества у тях - духовни качества, а самата дейност е само... театрална постановка. В този смисъл не мисля, че има професии и професионални постове, които трябва да бъдат заклеймявани - би могъл да се намери духовен смисъл дори в професията на палача. Ако не беше така, просто такава професия не би съществувала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Мда, от всичко изписано, мисля, че маггее е разбрала какво имам предвид. Не мисля, че аз съм човекът с прибързаните изводи. Опитът не е основа за прибързани изводи. Напротив - липсата на определени опитности или липсата на правилната им преработка стимулира към теоретизации и повърхностни оценки. Не в теорията обаче е животът за мен. Опитът на един не е опитът на друг, поради което има смисъл да се споделя, а не да се обобщават конкретните опитности на един за ситуацията на всички останали.

Ако е Волята Божия един "напреднал" човек да работи с ненапредналите, и това ще прави. Попитали праведниците Исус какво прави при грешниците все и защо не си говори само с "напредналите". Той рекъл - ами с тях си имам работа, не с вас. За "напредналия" в моите очи човек хората са хора - няма горе и долу.

P.S. Много би ми било лесно да не се занимавам с наука и всъщност със съвсем друго исках да се занимавам - с изкуство. Също така ми е много хубаво като не нося отговорност. Животът обаче недвусмислено ме натисна да си налягам парцалите и да си свърша работата в науката. Да, там си имам работа с разни заключени в логиката роботи, които ууууужасно ме изморяват. Но това рекъл Господ. Колкото пъти съм се опитала да "избягам" от това, толкова пъти животът ме е подгонил обратно. Безкрайно тежък е товарът, но никoй не ме пита или по друг начин казано - духовните ми водачи са ми гласували доверие, че ще се справя.

"Категориите" ни пречат да видим някои надсъзнателни, над- и общочовешки причини за нещата. Категориите ме изморяват. По цял ден слушам разни да ми категоризират. И така си създадох една работна група, в която да се учим да не го правим... Кой знае, може да преобърнa някой ден един камък в тази наука. Сигурно защото съм направила компромис с принципите си...

Но и цялостно живеем и не можем да се освободим от света на понятията и категориите. До такава степен сме заключени в тях, че започваме да се идентифицираме с неща, които не сме.

Много философска сутрин, отивам да работя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям казаното от Добромир и maggee. Но и azbuki е права, живота ни показва къде ни е мястото и е добре да следваме вътрешния си глас. Всеки е полезен и може да прояви духовност, може да избира и да поема отговорност за избора си, да трупа опитности, там, където е поставен в този живот. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля,че Господ е този,който ни "слага" на ръководни позиции,или поне в повечето случаи не е така.Към тях ни движат други сили,а те се подчиняват на тщеславието,гордостта,егоизма,суетата... Разбира се,че има и ръководители,родени да бъдат лидери,носещи "харизмата" да обединяват и организират хората в един колектив,така че това да удовлетворява и работата,и членовете на този колектив.Но те неминуемо изпадат в ситуации,когато е трудно да направят избор между собствените си морални и духовни принципи и тези,които са в интерес на подчинените им или на съответния производствен процес,или на други,по-висши от тях служители...Така че,пак се стига до онова,което много точно Добромир е формулирал.

Едва доста напредналия по духовния път може да си действа интензивно в светската гмеж, без да пострадва собственото му по-висше осъзнаване. Но обикновено и тогава той решава да се посвети на израстването на вече наполовина готовите души, отколкото да провокира невежеството на масите... :angel:
:thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един брат ми разправяше, че написал статия за хора, които той не признава за гениални. Между тях бил и Наполеон. В статията си братът писал за него, че е престъпник, а не гений. Веднъж на поляната край Изгрева Учителят го срещнал и го попитал: „Ти какво мислиш за Наполеон, престъпник ли е или гений?" Братът отговорил, че смята Наполеон за престъпник. Тогава Учителят му казал, че Наполеон не е бил престъпник, а ученик на Бялото Братство, изпратен от Братството в Европа да събори феодализма. В това отношение той изпълнил мисията си, но направил грешка, когато се обявил против Русия. Понеже руският цар не го признавал, той решил да го застави да направи това. Учителят казал на брата също, че Наполеон имал един астролог, който го ръководел, и че когато обявил войната на Русия, астрологът му изчезнал. Наполеон дълго време се колебаел, но тръгнал на поход. Когато англичаните го затворили на остров Света Елена, Наполеон казал, че не са англичаните, които ще го съдят, а неговите прадеди.

Из "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов"

Свидетелства на очевидци - Влад Пашов

Подобна е историята на Жана д'Арк и други безспорни ръководители. Човешката гордост, егоизъм, желания за слава и власт не водят до никъде, ако нямат подкрепата на висши сили. В момента, в който тези хора са се отклонили от пътя си, е изчезвала и връзката им с Бог - Жана д'Арк спряла да чува вътрешния си глас, астрологът на Наполеон изчезнал. Това са знаците, които човек трябва да разбира и следва - промяната на средата, на обстоятелствата, на връзките с различните енергийни потоци е осезаема почти на физическо ниво, човек трябва да е много заслепен, за да не я усети. Този момент е и препъни-камъкът за повечето хора - моментът, в който трябва да слязат от сцената.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

maggee, много си права, за знаците. Его-то винаги се старае да ни подведе, но будното съзнание може да усети къде, колко и как... Смирението ни помага да сме трезви в преценките си. И най-добре да сме като децата. Колкото и мъничка работа да свършим за Бога е по-добре от нещо голямо за Его-то ни. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Категориите" ни пречат да видим някои надсъзнателни, над- и общочовешки причини за нещата. Категориите ме изморяват. По цял ден слушам разни да ми категоризират. И така си създадох една работна група, в която да се учим да не го правим...

:) Тази група може да е полезна за прекалено впримчените в категориите; но не разбирам защо се отъждествяват самите категории със състоянието на впримченост в тях?! те са инструменти на определено ниво, човек ги ползва, после се разделя с тях, като може после да има нужда от други и т.н. Признак за дисоциация на съзнанието е както прекаленото прилепване кам тях, така и превръщането им във враг... В действителност, ако човек е надскочил, ама наистина някои нива, той се отнася просто с разбиране към тях - нито се захласва по тях, нито се бори срещу тях. Възрастният човек няма да заплаче, ако му вземат плюшеното мече, както прави детето, но той разбира, че за детето това си е проблем. И че макар за него играчката да няма особено стойност, за детето тя е един необходим етап.

Та, категориите са инструменти. Без тях нито един ръкодовител в материален и духовен план не може да действа адекватно на разнообразните нужди, потребности и проблеми на подчинените си. А ако освен това е и духовен, той ще има един по-висш критерий, който освен съобразяване с различията между хората (което се изразява чрез категории) ще включва и едно базово усещане на състрадание и любов, независимо от това какъв е човекът. Двете неща съвсем не се самоизключват, те всъщност се допълват по един прекрасен начин. В действителност, както обсебените от категоризирането, така и анархистично (погрешно) тълкуващите духовното единение, са с едностранчиво разбиране.

Детето има слабо категоризирано мислене, но еволюцията не е предвидила да се отказва от съответното обучение (всъщност Маугли е измислен персонаж, без обективизиращо възпитание отделените деца остават за цял живот идиоти...). Трябва да се премине през всичко това и преди да е преминат този етап, дезобуславянето не само няма смисъл, но може и да попречи на разгръщането на съзнанието. А хората тамас си остават по разбиране цял живот деца - за тях важи същата забележка. От дезобуславяне имат нужда много от хората на степен раджас, но ако развитието им върви правилно, те ще се "разкачат" само от прекомерната си привързаност към категориите, обаче ще продължат да ги ползват - или ще преминат към категории от по-висш (сатвичен) порядък. :angel:

А това защо високо посветените рядко заемат отговорни постове в обществото (защото това си е факт) - вече не знам. Може да е свързано с колективната карма... :hmmmmm:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, подходящ е. И точно от такива ръководители има нужда обществото.

И ако иска някой да ме убеди в противното - трудно ще се получи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm: Подходящ е, ако и хората, които ще бъдат ръководени, са в достатъчна степен подходящи. Защо св. Иван Рилски не слезе да ръководи въздигащата се цивилизация на България, даже изобщо не отиде при царя, а царят трябваше да се качи горе? В една свещена обител със сериозно отдадени последователи е жизнено важно ръководителят да е възможно по-издигнат духовно; относно другите общности - много зависи... Не защото няма нужда от такива ръководители, а защото потенциалът им следва да бъде оптимално оползотворен. А това далеч не винаги е възможно, особено ако те започнат да ръководят неразбиращи и деструктивно настроени колективи... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля,че не пречи.Освен,ако не се самозбравиш и не почнеш да се мислиш за нещо повече от другите.Ето например Румяна си беше земна до часът на смъртта си.Колкото и да беше извества и богата,тя никога не забрави от къде е тръгнала.Уважаваше и обичаше сички,но най -вече обичаше децата и животните.Румяна беше един незабравим човек,надявам се и 9 години след смъртта и да има хора като мен,които слушат песните и с удоволствие и няма да я забравят.3ащото тя наистина заслужава да я помним.Тя направи незабравими хитове,като например ''2 очи разплакани'' и ''вечната обич'' с Любо.Аз мисля,че вечната им обич си остава и след смъртта на Руми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×