Jump to content
Порталът към съзнателен живот
pe6k0o

Учението на Петър Дънов. Какво представлява? С какво да започна?

Recommended Posts

За повече от 20 г духовна работа съм виждал достатъчно цитати.И опити да ме стреснат с тях.Но както Библията има няколко пласта ,така и Учението трудно може да е разбере напълно ''на повърхността''.А има и други проблеми-за изваждането от контекста,за ''превеждането''на казаното от Учителя в книгите,издадени след заминаването му...Дори често цитатите са израз на безсилие и невъзможност да напишеш нещо смислено.Още по-смешно става ,когато с тях се опитваш да поучаваш другите ,когато те не са от твоята духовна среда.

А и знанието не е познание. И самият Учител често е казвал ,че многото и безразборно четене също е вредно.

Просто не забравяйте:''По делата ще ги познаете''.Има хора,които ме познават по делата.И са доволни. Включително и днес.Защото е важно всеки ден да правиш по едно добро дело.А вас? След като четете толкова вдъхновено Учителя.И добре го цитирате.Какво добро направихте вчера или днес ?Помогнахте ли на някого да стане по-добър?Утешихте ли някого извън вашите най-близки/за тях е ясно/?

Така че...просто си запазете цитатите за вас и покажете какво можете в живота си.И като професионализъм ,и като саможертва в името на Учението.

P.S.Благодаря за подчертаните текстове ,но двете ми образования са достатъчни да открия смисловите послания в един текст.За жалост вашите ''послания'' не кореспондират с моите разбирания за дебат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. :)

Тази тема за мен идва точно навреме, защото отскоро съм се разровила в сайтовете с лекции и беседи, но те са толкова много и усещам, че започвам да се губя в информацията. Чудя се от къде да започна, да си систематизирам нещата ..нали затова е учение. Изчела съм няколко беседи на Учителя, но ми е някак разпокъсано и самите книги както са написани, сбор от различни беседи или само цитати, навързани според усмотрението на някой друг, също не ми харесва. Няма ли някакви оригинали на книги, издадени преди повечко време, възможно ли е да се намерят по книжарниците и въобще кои книги биха били наистина стойностни в обучението ни, а не са направени само за да се съберат пари. Също има ли такива, в които е запазен истинския ред , в който ги е предавал Учителя или вече всичко се е размило??? :rolleyes: Защото наистина вярвам, че реда, в който са се предавали нещата има много важно значение, за това да се положат едни стабилни основи на истинско разбиране и проникване в словото.

Имах идея да си вадя беседите от нет-а като си ги преписвам в тетрадки,за да не бързам да чета всичко наведнъж,а и да мога да осмислям и разбирам нещата в дълбочина. Но наистина се пообърках, докато сравнявах информацията в различните сайтове. Моля помогнете!!! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За повече от 20 г духовна работа съм виждал достатъчно цитати.И опити да ме стреснат с тях. Но както Библията има няколко пласта ,така и Учението трудно може да е разбере напълно ''на повърхността''.А има и други проблеми-за изваждането от контекста,за ''превеждането''на казаното от Учителя в книгите,издадени след заминаването му...Дори често цитатите са израз на безсилие и невъзможност да напишеш нещо смислено.Още по-смешно става ,когато с тях се опитваш да поучаваш другите ,когато те не са от твоята духовна среда.

А и знанието не е познание. И самият Учител често е казвал ,че многото и безразборно четене също е вредно.

Просто не забравяйте:''По делата ще ги познаете''.Има хора,които ме познават по делата.И са доволни. Включително и днес.Защото е важно всеки ден да правиш по едно добро дело.А вас? След като четете толкова вдъхновено Учителя.И добре го цитирате.Какво добро направихте вчера или днес ?Помогнахте ли на някого да стане по-добър?Утешихте ли някого извън вашите най-близки/за тях е ясно/?

Така че...просто си запазете цитатите за вас и покажете какво можете в живота си.И като професионализъм ,и като саможертва в името на Учението.

P.S.Благодаря за подчертаните текстове ,но двете ми образования са достатъчни да открия смисловите послания в един текст.За жалост вашите ''послания'' не кореспондират с моите разбирания за дебат.

Гордост, гордост, гордост.

Как успя в един пост, толкова пъти да изтъкнеш себе си? И защо са необходими толкова отрицателни емоции, само защото някой не споделя напълно гледната ти точка? Избрал си метод на работа, който смяташ за подходящ – добре, прилагай си го. Но не изисквай от другите да го следват. Нищо, че го смяташ за проверен и доказан. Това не ти дава право да го налагаш на другите и да се ядосваш, когато не го приемат.

Станимире ,ти преподавал ли си някога училище? Мислиш ли ,че децата ще разберат в дълбочина един разказ ,ако ти не им посочиш като учител някои ключови места в текста и не ги разтълкувате заедно?

Четящите беседите на Учителя ще разберат толкова, колкото е необходимо. Защо трябва да е в дълбочина и то според нашите разбирания и тълкувания? С течение на времето ще стигнат до дълбочината. Ако предварително им казваме какво е имал предвид Учителя казвайки това или онова, рискуваме да превърнем учението в догма.

И още два въпроса към Станимир.Станимире,на колко човека си помогнал да навлязат в Учението? И ако има такива ,всички ли започнаха веднага да четат беседи?

Не съм си поставял за цел да помагам на когото и да било да навлезе в Учението. Когато правя нещо, го правя, защото така смятам за правилно, без да обвързвам правилността с едно или друго учение.

Време е да престанете да тренирате ''словесна еквилибристика'' и да погледнете фактите.И помнете ,че носите много голяма духовна отговормост с написаното от вас във форумите.Ако залъгвате себе си ,не залъгвайте и другите.Особено ,когато нямате достатъчно опит.Защото рискувате да удавите някого в духовното море.И отговорността ще е единствено ваша.

P.S.Ако не си ходил на опера и отидеш неподготвен ,най-често ще се въртиш на стола от скука и ще пречиш на другите да се наслаждават на това изкуство.Затова май по-добре е да си прочел поне "Книга за операта''.

Може и да нямаме достатъчно опит. Може и да се залъгваме. Едва ли ще удавим някого. Никой не може да се удави в духовното море. Може да се удави в морето на псевдодуховността. Когато хората са неспособни да разберат истината често я заменят със собствените си илюзии, догадки и предположения. Именно в тези заблуди – наши или на някой друг, може да се удави човек. Аз когато не знам нещо, не го знам. И не се страхувам от това, нито се срамувам, нито изпитвам някакво безпокойство, каращо ме да говоря за неща, за които си нямам представа. Просто мълча или, ако казвам нещо в което не съм съвсем сигурен, ясно споменавам, че това са само мои мисли.

Колкото до операта, ще се върти от скука, този за когото оперната музика е непонятна и чужда. Щом не харесва операта, няма да ходи на опера – просто е. Или очакваме да го прави, защото ние го правим? Защото така смятаме за правилно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

http://triangle.bg/books/lectures.html

Ето от тази страница можеш да се ориентираш. Беседите са подредени по вид и последователност.

Не бива да се притесняваш ако нещо не ти е ясно. Концентрирай се върху това, което разбираш. То ще ти послужи за основа. Не е нужно да четеш всички беседи. Хвани една книжка и я прочети. По заглавията на беседите в книжките можеш да избереш такава, която смяташ за най-близка и интересна. Която и беседа да прочетеш, винаги има какво да научиш. Някой път няма да разбираш някои неща – нормално е. Учителя често говори иносказателно, метафорично, чрез притчи, символи и аналогии. Когато сама се опитваш да вникнеш в същността на казаното по този начин обаче, се развива едно качество на мисълта, което не може да се развие, ако тълкуванието ти се даде наготово. Може да се нарече проницателност, но названието няма никакво значение.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. :)

Тази тема за мен идва точно навреме, защото отскоро съм се разровила в сайтовете с лекции и беседи, но те са толкова много и усещам, че започвам да се губя в информацията. Чудя се от къде да започна, да си систематизирам нещата ..нали затова е учение. Изчела съм няколко беседи на Учителя, но ми е някак разпокъсано и самите книги както са написани, сбор от различни беседи или само цитати, навързани според усмотрението на някой друг, също не ми харесва. Няма ли някакви оригинали на книги, издадени преди повечко време, възможно ли е да се намерят по книжарниците и въобще кои книги биха били наистина стойностни в обучението ни, а не са направени само за да се съберат пари. Също има ли такива, в които е запазен истинския ред , в който ги е предавал Учителя или вече всичко се е размило??? :rolleyes: Защото наистина вярвам, че реда, в който са се предавали нещата има много важно значение, за това да се положат едни стабилни основи на истинско разбиране и проникване в словото.

Имах идея да си вадя беседите от нет-а като си ги преписвам в тетрадки,за да не бързам да чета всичко наведнъж,а и да мога да осмислям и разбирам нещата в дълбочина. Но наистина се пообърках, докато сравнявах информацията в различните сайтове. Моля помогнете!!! :)

Здравей Vespertine.

Понеже и аз съм начинаещ читател и изобщо човек ,който от скоро открива какво ни е оставил Учителят Беинса Дуно,мога да споделя само мъничко,съвсем мъничко личен опит.

Наскоро прочетох книгата на Георги Гълов за Петър Дънов.

Толкова ясно усетих,разбрах,почувствувах за какво става дума,че сега чета без усилие беседите.В края на тази книга има доста добра систематизация на беседите по време на тяхното изнасяне.Но по-ценно за мен беше,че от тая книга се ориентирах как точно са се провеждали беседите и как в хода им са правени вмъквания ,заради отговор на някой частен въпрос от аудиторията.Не зададен въпрос.Учителят е знаел ,когато някой от присъствуващите има потребност да чуе отговора на свой си въпрос.Това ми обясни наличието в беседите на коментари,които сякаш не са в пряка връзка с изложението,което тече.

Абе,хубава книга за първопроходци,ако сте такива.Препоръчвам я.Толкова ме въодушеви,че я дадох на моя приятелка,която беше скептична и доста индеферентна.Тя също много я хареса и си поръча заедно с мене книга на издателство Бяло Братство с беседи.А днес ми поиска и дисковете с паневритмия.

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-795/id-17...orgi-gylov.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, аз точно триъгълника гледах, но защо повечето беседи липсват?? Ами ако тази за мен точно тя липсва... ;) сигурно съдбата ще ме срещне по друг начин с нея.. :D:rolleyes:

Мисля си за интуицията, с която подхождаш към дадена книга и ако тя ти проговори просто я вземаш със себе си, прочиташ я и откриваш, че точно в нея се съдържат някои отговори и научаваш да разчиташ много повече на собствени си усещания. Но това е само първата крачка според мен.. Някак тези знания, които получаваш трябва да се систематизират, за да можеш да ги приложиш реално. А и евентуално да ги предадеш на някой друг, за да му помогнеш.

А и друго..самият Дънов как е искал да се предадат беседите писмено, той наблюдавал ли е как са писани??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Клаудия :) Явно сме писали по едно и също време.Когато пуснах поста , тогава прочетох и твоя. Наистина от такава книга имам нужда и аз, защото това ми трудно да разбера как са се провеждали самите беседи, пътя по които ги е водил самият той, за да могат по-точно да се усети заложения смисъл.

Това, което ме притеснява, е че докато стигне до нас словото на Учителя и преминало през много ръце и аз търся такива книги, които не си присвояват делото за себе си, а биха го предали най-чисто и запазено. Затова ви помолих за помощ, благодаря ти за съвета, ще си потърся тази книжка и по-нататък бих споделила мнение :):rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато хората са неспособни да разберат истината често я заменят със собствените си илюзии, догадки и предположения. Именно в тези заблуди – наши или на някой друг, може да се удави човек.

Тогава какво да прави един такъв неспособен човек? :rolleyes: Не всеки има тази възможност сам да се оправи. :( Не трябва ли да се даде на всеки възможност да разбере учението на Учителя по подходящия за него начин? Има хора при които душата се е пробудила и те бързо откриват бисерите в дългите беседи на Учителя. Но има и такива, които ще затънат. Мисля, че точно за тях са полезни книгите препоръчани от solej? :feel happy: Аз съм съгласна с Vespertine, че в някои книги, писани напоследък има просто сбор от различни беседи или само цитати, навързани, според усмотрението на подбиралия ги. Не всеки притежава нужния талант и духовен усет за такъв подбор. :unsure:

Моят опит в това отношение беше със случайно попаднали книги с беседи. Не бях наясно нито кой е Петър Дънов, нито какво е основното в неговото учение. Все пак имах късмет, че попаднах на неделни беседи, които са по-лесни за разбиране. Ако бях започнала с беседи от общия или младежкия окултни курсове, сигурно щях да се откажа. :) Ходех известно време на четене на беседи на „Изгрева”, но се отказах. Какъв е смисълът една беседа да се прочете със съответния наряд и нито дума повече. Никакви разисквания. :ph34r: Ако си напреднал духовно, ако си с пробудена душа – ще се оправиш. Ако ли не – не си за тук. :huh:

Мисля, че ако бях започнала с „Учителя говори” на Георги Радев и „Акордиране на човешката душа” – Боян Боев, много по-бързо щях да се ориентирам в основните неща. „Учителя говори” е написана през 1939 г. Получила е одобрение от Петър Дънов. Много скоро бива преведена на фрренски, руски, .. Спомага за разспространението на учението извън България.

А и друго..самият Дънов как е искал да се предадат беседите писмено, той наблюдавал ли е как са писани??

Може да прочетеш в биографиите на трите стенографки: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева как е ставало това. А също и в техните спомени. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще споделя нещо, което вече май съм писала из форума.

Започнах да чета беседите отдавна и започнах с една малка книжка, после-'Петър Дънов и българите' и така, просто се увлякох. Не съм чела много, но се стараех да приложа нещичко. И най-вече зарових се в себе си. Много противоречия и много въпроси, вътрешни битки... Не е лек пътят, но пък имаме и помощ. Имаме и много да чистим и осъзнаваме.

Когато се стараем да работим и прилагаме, резултатите не закъсняват :)

Да, не съм направила много, но пък Словото е за вътрешна работа, да прилагаме и израстваме, по малко, колкото са ни силите. То за това е Божие Слово, да ни събуди за Духа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

xameleona много хубаво си го казала!! :thumbsup2: да чистим и осъзнаваме, да работим и прилагаме! :) пътя към себе си е най-труден..

Ани,днес точно четох за трите стенографки, те са имали някак духовна връзка с Учителя, която той сигурно е предусетил още когато ги виждал за първи път..не знам, поне аз така мисля. Да записваш, запазваш, превеждаш на достъпен език и да не губиш връзката в тази сложна материя, по която толкова хора ще търсят себе си и душата си, е голяма отговорност! Точно такива записки търся и аз..Благодаря ви за предложените книги, ще прочета за тях и за авторите и после ще разбера по интуиция кои са за моето начало :) Най-хубаво е когато споделяме опита си и помагаме на други да се ориентират..и да намерят верния път за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета ви, приятели и се връщам във времето - спомням си как при корекциите, проверките и качването на беседите и на книгите в Портала се налагаше да препрочитам по много пъти едни и същи беседи и глави от книгите. После при подбора на мисли, формули и други материали - също. А да не говорим какво става в мен при превода им (в случая на руски език).

Вече съм убедена за себе си, че ако започнем с претенцията да изучим и разберем даденото ни от Учителя богатство, ние вече сме си сложили перде на очите. При всяко препрочитане установявам изумена, че нещо не съм забелязала, не съм осъзнала предишните пъти.

Вече не чета беседите с намерение или чувствайки се длъжна да ги схвана като едно цяло "произведение" - те не са това всъщност. Снощи "ангелът ме прати" при един откъс от Миротворци:

Преди няколко време дойде една сестра и ми казва: искам да дойда да спя в твоята къща. Не, ти не ще можеш да спиш тук. На тебе ти е определено, где да спиш. Този град е голям, иди при тия хора, при които ти е определено да им поговориш, и ще те приемат. Ами как да ги намеря? – Ще ги намериш тъй, както и друг път си ги намирала. Според вашата философия вие ще кажете: жестоко е това нещо! Хубаво, ами защо онзи ангел дойде при Корнелий и му каза да отиде в Кесария и да попита за Петра? На Петра бе определено да поговори, да проповядва на Корнелия. Ангелът не се спря да разправя на Корнелия тази велика Истина, но го прати при Петра. Ангелът си има по-важна работа. Ангелът не се занимава с забавачница. Това, което казва ангелът на Корнелия, се подразбираше така: повикай Петра да ти разкаже това, което хората трябва да знаят за забавачницата. Той се занимава с забавачница.

Та мисля си да слушаме Ангела си - дали ще ни прати при някаква беседа, дали на курс по паневритмия, дали на някаква случайна ценна мисъл за деня ще попаднем, дали на формула, дали на молитва, дали на разказ за Учението, дали на спомени, дали на някаква поучителна история или някаква кратка и силна алегория, с които са пълни беседите, а защо не и на списъка на солей. Но Ангела да слушаме... и да не се осланяме, че някой друг го е чул и той ще ни сдъвче и ще ни го сложи в устицата... Защото и да го е чул другият, той е чул това, дето само за него си е било, не за мен.

И - Илиянче (xameleona) - поклон за тая най-ценна дума дето Учителя във всяка беседа се опитва да ни внуши по двуцифрено число пъти - да работим и прилагаме в личния си живот, в ежедневието и малкото, което са ни пратили някъде някога да прочетем. Защото много неприложено дави, малко приложено спасява - последното - от личен опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато хората са неспособни да разберат истината често я заменят със собствените си илюзии, догадки и предположения. Именно в тези заблуди – наши или на някой друг, може да се удави човек.

Тогава какво да прави един такъв неспособен човек?

Ключът е в търпението. Ако нещо не ни е ясно, това не е причина да страдаме. Един ден ще го разберем, но всичко с времето си. Сблъсквал съм се с много подобни случаи. Малко смирение пред необятността на Истината няма да навреди. Изправен пред тежко препятствие човек е добре да спре и изчака, докато събере сили.

Мисля, че ако бях започнала с „Учителя говори” на Георги Радев и „Акордиране на човешката душа” – Боян Боев, много по-бързо щях да се ориентирам в основните неща. „Учителя говори” е написана през 1939 г. Получила е одобрение от Петър Дънов. Много скоро бива преведена на фрренски, руски, .. Спомага за разспространението на учението извън България.

Бързото и лесно решение рядко е най-доброто. Наистина създава ти усещането за по-голям комфорт, но и много отнема. Иначе споменатите книжки са хубави, но не мисля, че трябва да определяме ролята им с класификации като „въвеждащи“ и др. под.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз днес си мислих, че тези които са имали възможността да се докоснат на живо до Учителя са били по някакъв начин благословени.. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е. Живата връзка е незаменима. Вярно е, че смъртта не съществува, но все пак срещата с Учителя в обикновения човешки живот е уникална и вдъхновяваща. Ние в настоящето обаче имаме други възможности, с които едно време не са разполагали.

Учителя е като факел, близостта с който разпалва нашите вътрешни огньове. Но ако тези огньове помръкват, когато Учителя е надалече, значи Неговите пламъци не са достигнали и разпалили същността ни. Не сме го позволили. Когато това стане, разстоянията и границите между световете губят значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това също, сега се сетих на един семинар, когато бях, там говорехме за енергията и ни казаха да си представим, че някой когото обичаме се намира надалеч и тогава сякаш чувствата ни стават още по-всеобхватни и силни и могат да се долавят много по-фини нива на комуникация даже.

В една от малкото беседи, които съм чела се разкваше за това, че физическия допир също може да руши..

Факел е много красива дума.. :) напомня ми и на далечен фар в тъмна морска нощ. Но и вече е време за сънища.. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз днес си мислих, че тези които са имали възможността да се докоснат на живо до Учителя са били по някакъв начин благословени.. :)

Добро утро на всички.

Знаеш ли Vespertine, според мен всички българи сме благословени от факта,че Учителят е оставил словото си на нашия роден език и така ни го е направил достъпно.

Вчера пропуснах да напиша,че освен книгата, която цитирах ,много добре ми подействува да прочета тук биографиите на учениците, които са продължили да съхраняват и разпространяват Словото и след като Учителя си е отишъл.

Всеки си има свой начин за възприемане на информацията. Аз например възприемем добре чрез визуализация. Благодарение на тези четива за живота на Учителя, за неговите ученици, сега като чета беседите се улавям, че винаги си представям салона на Изгрева по един и същ начин и Учителя, който също е там. От начало дори се учудвах, защото не съм виждала точно такава снимка. Представата ми изниква спонтанно ,когато се заема с някоя беседа. Интересно, че винаги е една и съща. Чувствувам се все едно съм там и слушам. Даже се замислям да видя някоя снимка, ако има такива. Дали пък наистина салона е иаглеждал по този начин, както в моята представа? Имало ли е например подиум в салона на Изгерва. Интересно, че в моята представа винаги е зима или късна есен и дори имам усещането за топлина от печка, като ония които се ползваха преди много години в училищата. Такива неща.

Хубав ден на всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Реалност,реалност,реалност....Така е ,Стнимире.Просто проверена във времето. Мога да се позова на работата си.А вие няма на какво да се позовете .Освен на заучени фрази.Явно опитът на хиляди хора не е достатъчен да ви покаже ,че има и друга гледна точка.Така е ,защото не сте виждали хора ,които започвайки направо с беседите,са се отказвали да четат въобще духовна литература от такъв тип.Защото за тях понятия като карма могат да звучат източно ,но те да не разбират какво точно означават.Но явно темата за психологическите прагове и бариери не ви е добре позната.А и не пише за тях в счетоводните отчети,бизнес плановете...Макар че и последните са много необходими.

А ето и цитат от предишен мой пост от 1.11.2009 г.:''Естествено има и хора,които започват направо с беседите.Но те са по-малко.И явно идват готови за такава духовна работа от предишни прераждания.''

Някъде да съм отричал ,че има и като вас? Не съм.Наричате ме горд ,но май вие сте такива.Защото сте се засегнали ,че съм изказал твърдението ,че вашата концепция не е правилна.Като сте толкова сигурни в себе си ,направете един опит.Съберете 100 човека ,които искат да тръгнат да изучават и прилагат Учението.Аз съм сигурен,че поне 70 от тях/без външно въздейстие/няма да искат да започнат с беседите.Какво ще правите тогава?Ще ги насилите ли ? Или ще ги заклеймите? Но вие няма как да знаете това.В книгите не го пише. Да,ще кажете,ама ние контактуваме в нета.Но този форум не е целият живот.И слава Богу.Моят опит ,в по-голямата си част ,е от живота извън нета.ТОВА Е ОГРОМНАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ НАС.Контактите ми в нета и големият интерес към темата''Първите книги за Учителя и Учението''просто са потвърждение на преживяното от мен и още веднъж доказват ,че съм много,много прав.

Не ми пука за характеристиките ,които ми правите.За мен е важна истината.И най-вече -да помагам на хората/Дали го правя успешно,можете да попитате както в България ,така и извън нея.Ако ви трябват skype,мога да ви предостявя. /

Написах едно мнение за обикновените потребители на форума.Който искаше да го прочете ,щеше да го прочете.А ако предпочитате с ваши думи: '' когото Учителят доведе''.Но какво ги интересува модераторите тази тема? Нали са много напред с Учението.Който иска да чете,да си чете.Но яно гордостта ,че някой е дръзнал да корегира ''правилния път',накара няколко от вас да ''атакувате''.Нещо много познато от преди 1989 г.

Но...ако този форум е ваша територия,то животът не е.А той ви опровергава.

И..не се хабете да ми правите психологически или морални характеристики.Няма да ме стрестнете с темата за гордостта и смирението.Единствен може да ме съди този ,който е над мен.Аз приемам и похвалите,и шамарите му.

P.S.Aз имам опит от духовна работа в братски групи.Мисля ,че ако им предложите вашият модел на работа по отношение на новите хора ,много ще сгрешите и дори нещо повече-ще имате проблеми по отношение на хармонията в групата.Но кой съм аз ,за да се вслушвате в препоръките ми?

Ако нещо не ви ясно от написаното,знаете къде да ми пишете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета Ви solej и мога да кажа, че Ви разбирам, но имам към Вас няколко въпроса. 1.) Вие ли правите това или Бог във Вас? 2.) Не смятате ли, че по този начин изречени нещата не изглеждат като осъждение? 3.)Правите ли разлика т.е. можете ли да различите разобличение от осъждение 4.) Къде е смирението и какво разбирате под думата смирение? Аз т.е. моето аз е нищо пред Учителя то може само да се смирява пред Него и да казва - "Ето ме, Вложи в мен това което е според Твоята Воля и ми дай сила и пълно доверие и послушание да свърша задачите които Ти си определил да свърша така както Ти разбираш според Волята Си."

Та това разбира моето мъничко аз което е (нищожно пред Бога) под думата смирение, а Вие как я тълкувате?

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че ако наистина се приемаме за братя и сестри, ще се уважаваме помежду си. И всеки, колкото и мъничка работа за Бога да върши, то е най-важно добре да я свърши.

Мечтала съм си да мога с магическа пръчица да покажа на хората, колко простичко е да сме човеци един към друг, но не става. Става с дълбока работа върху себе си. Всеки, сам... И си мисля-как да възпитам децата си в духовност и смирение, ако аз не съм ги постигнала? А какво остава да поучавам други?

Мога да кажа само, че моят стремеж и вътрешно привличане са към Доброто, Правдата, Светлината. А доколко съумявам да ги приложа, Бог ще ме съди, /както каза и solej/.

Докато строим Вавилонската кула ще ни е трудно да разбираме дори езика, на който говорим. Виж ако я бутнем, езиците няма да са нужни, ще разбираме Словото. Ще работим и няма да се знае кой е по-! и кой е най-!

Защото ще сме щастливи от това, което правим...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам, че излишно много се разпалихме в тази тема.

Моята първа реакция на анонса на solej също беше, че аз самата нямам проблем във възприемането на беседите. Предполагам, че и първите отговорили се поддадоха именно на този импулс.

Но после го прочетох още веднъж, прочетох и следващите постове ... Ами той човекът ясно си пише кого има предвид - хора, обикновени, средностатистически граждани, които за първи път по някакъв повод получават импулс да посегнат към Словото на Учителя. А повечето от тук пишещите потребители не спадат към тази категория. Дадох си сметка, че ако за мен беседите са достъпни, то за мои познати и приятели книгата, която ги е заинтригувала и привлякла е именно някоя написана в духовно-популярен стил (ако мога така да перефразирам термина научно-популярен стил :) ). Според моите собствени наблюдения тези мои приятели и познати са малцинство. Но това е така, защото аз контактувам (по въпроси свързани с духовността) предимно с хора, които са "вътре в нещата". Но за човек като solej, нормално е другите да са болшинство.

Той и затова беше така категоричен - все пак нещата са му пред очите, години наред.

Неговата категоричност пък разпали несъгласие в други, на които пред очите им е това, което и на мен. Но си давам ясна сметка, че аз малко контактувам с хора, които тепърва се запознават със Словото.

Така че, наистина не се разбрахме. :(

Надявам се обаче, че нещата вече се изясниха. :feel happy:

Извинения са нужни може би и от двете страни. Специално по тази тема е съвсем ненужно да се замеряме с доводи, а всеки да работи колкото и където може за разпространение на Учението.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирението не е примерение ,приятелю.В противен случай тезата нямаше да има своя антитеза .А след това синтез.

Много е удобно да прокарваш своите грешни теории ,а понякога и практики ,под предлог ,че другите трябва да бъдат смирени и кротко да си мълчат.

Нека някой докаже с факти,че лъжа.При нормален духовен дебат аз не изтъквам своето духовно CV.За съжаление тук няма такъв ,а една игра на духовна гордост.А постове с такива теми са много важни за тези ,които тръгват по духовния път.И понеже се чувствам отговорен за тях/това е и основната причина понякога да пиша тук/,аз просто им се представям малко по-светски.

Не мисля ,че по-духовните и по-възвишените могат да бъдат засегнати.А и такива са изискванията на етикета .Нали?

А и аз нямам нищо против да представите искрено част от духовната си биография.Така много повече хора ще ви повярват.Мисля ,че това е част от човешките взаимоотношения на видимо ниво.

Аз имам духовен опит ,но не съм нито мъдрец,още по-малко духовен Учител.Но когато нещо духовно и важно съм го правил много пъти -няма как да не защитавам изводите,до които съм достигнал.

И много моля някои от пишещите против моите изводи да изреди колко опитностти има по тази тема има.Аз в момента имам три.И всички са много доволни и щастливи.Изучават Учението постепенно и без насилие.

Ако сте забелязали ,аз не пиша за астрология.Защото почти нищо не разбирам от тази духовна наука.Но има неща,за които знам достатъчно.Поне на етапа,на който се намирам.

А по тази тема имам и духовен ,и професионален опит /работа с текстове и с различни по възраст хора/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наясно съм, че смирението не означава овчедушие, наясно съм и с отговорността която всеки носи, наясно съм и с това, че понякога имаме право да се разгневим, но съм и наясно с това, че един ученик трябва да бъде буден във всеки момент и вътрешният му взор да бъде постоянно отправен към Учителя защото и най- нищожните наглед отклонения раждат своите горчиви плодове. Това не го казвам, че е за велики посветени, но това е нещо основно. Мене така са ме учили, каквото и да правя първо да помисля за Господ и да се попитам как се представям пред Него в този момент и дали Той ще одобри намеренията и постъпките ми. Опитайте, приложете тази идея и проверете сам резултата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано изненандана съм,че дори една спокойна и безспорно полезна тема може да предизвика разгорещяване на страстите.

Предлагам да пренесете спора относно методологията на преподаване извън форума.

Все пак тук се срещаме равнопоставено смятам и не измерваме познанието си в количество,нали?

solej,искам да ти кажа,че точно тоя форум,такъв какъвто е ,насочи погледа ми и породи желание да се заема с четене и изучаване на беседите на Учителя.Мненията на Станимир със спокойствието и дълбочината си, винаги ми дават отправна точка за разсъждение.Останалите модератори също според мен успешно и с много Любов работят за разпространение на Учението.Сигурно може да бъде и другояче.Но най-важно е човек да се чувствува добре,да усеща радост от общуването,от получаването на нова информация по ненапънат начин.Мисля,че това се постига тук.

Хубав ден.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Диана за много точната оценка.Явно имаме допирни точки по някои от темите във форума.

Аз не съм имал намерение да си правя реклама ,защото ме познават доста хора от братските среди.Мислех ,че пиша по една полезна тема.Има огромен интерес към нея поне 6 години.Никъде не съм отричал някакъв друг подход.Аз посочих само един от вариантите за започване на духовен път.

Ако не желаете да има линкове между http://www.bratstvoto.net и http://www.beinsadouno.com ,няма проблем.Но си мисля ,че от този факт ще загубят част от потребителите.Независимо от някои противоречия ,двата сайта имат своя принос за повишаване на духовната култура на българите .А обединени могат да постигнст още повече.

Но тези ,които ме познават добре ,знаят ,че няма да търпя безпочвени нападки.

Аз нямам проблем с липса на поле на изява.Даже понякога ми идва в повече.

Радвам се ,че има търпимост от страна намодераторите към по-различните мнения.Поне към моите.Те вене не ''изчезват''.А това е напредък.Поздравления!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Диана много добре е разбрала и схванала основната идея която е ценна и полезна и която за жалост се крие зад доста солидно количество налагане :hmmmmm: чудя се дали натрапване (не е точната дума), духовна гордост и ред още "хубави" неща, да не изреждам... Това е което се вижда и усеща отстрани. Това ли е начинът по който искате да си подадете ръка и да си сътрудничите solej ??? И ако ви е писнало и бушоните ви гърмят може би една хубава почивка ще бъде от огромна полза за събирането на духовните Ви сили защото себевладението е една от основните добродетели, а аз имам усещането че и в следващите си мнения ще продължите в същия дух.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×