Jump to content
Порталът към съзнателен живот
pe6k0o

Учението на Петър Дънов. Какво представлява? С какво да започна?

Recommended Posts

А аз така и не разбирам кой на кого се е противопоставял....

Имаме различия в това дали да класифицираме хората на средностатистически обикновени и някакви други - извънредни ли, не знам какви. Аз лично не бих се осмелила да определям кой към кои групи спада нито пък самите групи - но има сигурно по-напреднали от мен, които го могат....

Моите лични впечатления от работата в самите братски групи - няколко човека се оттеглиха на "самостоятелна работа" точно поради старанието на някои напреднали в Учението (така се самоопределят) да обясняват на по-начинаещите какво е имал предвид Учителя и как трябва да се работи.... Оттогава ми е виснала обица на ухото....

Не смятам, че имам опитности в насочването на други хора в Учението и всеки ден в молитвата си включвам да ми даде Бог виделина и любов да не си помисля някога, че мога или трябва да го правя... Простете ми, ако някога съм прозвучала на някого така - било е неволно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia,аз никога не съм казвал ,че администраторите и модераторите на този сайт нямат своя духовен принос към конкретни хора.Макар че е имало дори горещи спорове по принципни въпроси ,аз винаги съм уважавал огромния труд ,които е положен от тях ,за да бъдат сайтът и форумът в този им вид /като съдържание и форма /.

Уважавам и Станимир за балансираните му и интелигентни мнения.Но по тази тема той беше твърде категоричен,макар че няма моя духовен и най-вече- педагогически опит.А аз бях аз бях подчертал в поста си ,че това е само мое мнение.То може да не се отнася до някои/Омръзна ми да обяснявам какво съм писал.Прочетете втория ми пост/

Искрено се радвам ,че хората ,които изграждат този сайт ,успешно изпълняват духовната си задача.

Elf,благодаря за съвета.Но аз не съм сгрешил .Ако не бяхме такива аз и някои приятели ,някои неща дори в Братството нямаше да бъдат същите.Аз се борих за Истината.

И от мен един въпрос.Ти от къде знаеш,че аз не следвам поведение ,което ми е дадено от по-висш духовен свят?Понякога формата е измамна.Дори и Учителят е ''съветвал''с една пръчица/без да се сравнявам с него/.Означава ли това ,че той е насилник и не изпълнява повелите на Бога да се обичаме?Това ,което се случва в нас и около нас, не е толкова просто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

solej,благодаря за отговора.

Аз прочетох внимателно постовете ти.

За да съм докрай честна ще ти кажа какво почувствувах и разбрах.

На първия ти постинг се зарадвах и на темата също.Благодаря за отделеното време и предложените заглавия .Мисля,че вече избрах едно което непременно ще прочета бързичко.Освен,че го има в твоя списък,допълнително ме мотивираха биографиите на учениците ,които днес пак прегледах.

Става въпрос за ТОМАЛЕВСКИ, Георги. Учителят Беинса Дуно. - София : Алфа-Дар. - 351 с.

Някои от предложените книги съм чела ,други не,но като цяло това въведение в темата ми беше полезно.

И после с изненанда четох следващите постинги,като от последния ,на който всъщност реагирах ме заболя стомаха .от неприятната мисъл"И тук ли?".Моята индивидуална сетивност си е моя и не това слагам на преден план.Спорове и дискусии,противоположни мнения може и е полезно да има.Мисля си обаче,че понякога хората вкарват повече емоция в тези спорове и те от градивни стават конфликтни.А това съвсем не подпомага усилията за разпространение на Учението,ако човек вижда своята цел и мисия в това.Хора сме.Аз също имам доста бурен нрав,който съм проявявала в младостта,но започнах да се старая да променям себе си,което не означава,че отстъпвам когато имам усещане за правота.Има една хубава народна поговорка,която си напомням,когато усетя да клокочи "справедлив гняв " или настроение да критикувам някого:Седем пъти мери,веднъж режи.

Ти надявам се ме разбра.Не е упрек,просто споделх как почувствувах нещата и защо се обърнах към тебе персонално.

Радвам се ,че обменихме мисли.Днес снегът ни затвори пред компютрите.

Хубава вечер на всички.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много неща се написаха. Намесено беше и нивото на духовност... за съжаление. Има една разлика между мене и един учител. Нямам предвид духовен учител. Учителят влиза в час с една програма, която задължително трябва да предаде на учениците си. Учителят не бива да остави нито едно дете, което не е покрило определени минимални изисквания за да премине в следващия клас. Аз никога не съм си поставял за цел да бъда разбран от всички. Нищо не изисквам и нищо не очаквам. Ако някой не е разбрал нещо, което съм казал или написал, ако желае може да ме попита. Ако не желае, това си е негово решение.

Мисля, че беседите на Беинса Дуно са така написани, че всеки да може да получи от тях нещо ценно, според собственото ниво на развитие. Може да е една мисъл запечатала се несъзнателно в човешкия ум, но в един момент тя ще се развие и твърде възможно е да се окаже много по-ценна от хиляди други мисли и идеи. Нека да не се ограничаваме само до видимото и непосредственото. На някой хора вероятно беседите на Учителя в началото наистина ще се сторят мъчни за разбиране. Нека пък да се поизпотят малко. Говорим за духовно развитие все пак, а то обхваща много страни от човешкия живот и изисква от човека развитието на множество и разнообразни качества. Ако са упорити, умът на въпросните хора ще се укрепи и беседите постепенно ще им стават все по-ясни дори и в дълбочина. Наистина те може да не са достатъчно упорити и да се откажат. Това би било жалко, но решението си е тяхно. След време духовния импулс извираш от сърцето им пак ще ги накара да опитат. Нека да припомня известните на всички думи: „Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде“. Мисля, че могат да се свържат с това, което написах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Така е Стан.

Мислех си, че Любовта и Истината трябва да са вътре в нас. От вън идват несъзнателно. Но когато ги пуснем в нас, правят чудеса. /Това от опит ;) /

Живота ни учи и проверките на времето не закъсняват. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимире ,радвам се ,че познаваш добре класическите източни мъдрости.Но за някои Учителят е дошъл за едно ,а за други -за съвсем друго.Защо мислиш,че именно Учителят няма да предложи на някого по духовен път книгите ''Учителят говори''или ''Учителят'' за негово духовно начало? Или ти си в непрекъсната духовна връзка с него и той ти е казал ,че когато някой започне да чете беседите ,тогава той е ''дошъл при него''?.Мен пък ме е учил и чрез другите книги , че когато направя едно добро дело ,дори и Христос е дошъл при мен.

Не е лесно да се разбере кога човек е наистина готов.Особено когато няма жив Учител.Някои са полуготови или полусурови.И...лесно вкисват.

Аз преподавам .И на по-малки ,и на по-големи.И много добре знам ,че няма как да се разбере старата българска литература, без да знаеш основни теми от Библията.Така е и в духовното.Някои книги дават ключа.Но на някои хора той не е необходим.Те си го носят в джоба или може би по-точно- в сърцето и душата.

Не знам защо тези класове толкова ви притесниха.Те са само метафора на последователността на духовното развитие на човека.Нима мислите ,че на духовно ниво няма нещо подобно на нашите училищни класове? Естествено ,аз не определям кой в кой клас трябва да бъде.

Hameleona,ти не предложи ли да се прекратят дискусиите? Аз отговарям на Станимир. А ти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Знаеш ли много ти се иска сякаш да предизвикаш и извадиш от търпение някого. В случая-мен. ОК.

Давам отговор на себе си, извод от всичко дето прочетох. Да, с някои съм съгласна, с други-не! Щом това ти пречи, моля. И знам още нещо-"Не гледай сламката в окото на ближния, а виж гредата в своето"

Щом ти харесва да си учител-бъди. Аз не съм. Аз съм ученик и смятам, че съм го заслужила! И наистина класовете не са тук, на друго ниво са! Не е важно в кой клас съм. Важно е да спазвам Правилата в Школата! Както и да си изпълня задачата.

А ти?

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

solej хубаво дискусията е върху това откъде да се започне, но думите " Няма жив Учител" ме накараха да си глътна граматиката :o .... Това е, просто нямам думи, става ми ясно, че от тук нататък ние с Вас никога няма да се разберем... :3d_027:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета темата и гледам как човешкото многообразие ( а тук то е доста подбрано от голямото човешко многообразие) интерпретира своя опит и познание.

Красиво - наистина. В цялото си многообразие. Защото не съм аз, който ще каже кое от мненията е добро и кое не толкова, всички са чудесна палитра.

Само ще помоля да се цитира в контекста, например:

"Не е лесно да се разбере кога човек е наистина готов.Особено когато няма жив Учител."

Това по мое разбиране означава, че в момента Солей не вижда за себе си жив Учител във физическото измерение. Всеки има пълно право да изрази това, което мисли и чувства.

И още веднъж да благодаря за този линк - ще е полезен за мои познати.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b0/knigi_nachalo.html

Да споделя собствения си опит - каквото и да подхвана от Учителя, имам чувството, че вече съм го чувала някъде. Беше ми много странно, особено в началото, Търсих в ранното си възпитание, рових в спомените си ... имам някои предположения за по-скоро практически преподадени морални принципи. Сега вече остана само радостта, че съм на прав път, колкото и да изглежда странно според някои от моето обкръжение.

И понеже моят опит не може да послужи на мои познати, приветствам още веднъж темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да и аз изразявам мислите и чувствата си, умрял Учител няма, въпросът е има ли живи ученици пък който си отвори сърцето от там нататък вече е нещо друго и не е нещо сложно и далечно. Виж, мъртва вяра във физическо измерение може и да се намери, но друго е живата вяра нали :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо мислиш,че именно Учителят няма да предложи на някого по духовен път книгите ''Учителят говори''или ''Учителят'' за негово духовно начало?

Не, не го мисля. Книжките са много ценни. Но не мисля, че трябва с лека ръка да решаваме, че някой още не е способен да разбере беседите, само защото изпитва известни затруднения. Против съм това заместване на беседите с нещо вече смляно от друг. То също си има своето място и ценност, но според мене по-скоро като допълнение. Тези книжки са вдъхновяващи, в тях се говори за Учителя за живота му, за живота на Братството. В беседите не се говори за Учителя. В беседите говори Учителя. И говори на нас. Това е жива връзка. И другото също е жива връзка. Ние не трябва да решаваме кой начин на връзка за кого е подходящ и полезен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Хубава тема,...и то най-вече с това, че е спомогнала да се изпусне много насъбрана и неоползотворна енергия. :)

Лично аз приемам за разумно да се започне от някъде и да има някаква подреденост в четенето, ...но това единствено се отнася за "презентацията" на Учението. Наистина има много "вкиснати" случаи на хора, които са започнали да четат беседи, без дори да знаят нещо за Учителя и какво представляват Беседите. Може би, solej от тази гледна точка се е постарал да направи някаква подредба за четенето,...но мисля че не бива да има притеснения в този аспект. Призваните - не "вкисват", а за останалите - каквито и планове за четене да им направиш, винаги ще "вкиснат", в което не виждам нищо лошо (дори обратното!), но това е друга тема. :)

Какво четене бих препоръчал аз, ако някой ми каже "Слушах за Дънов, дай някоя книга"? - Без да се замислям веднага бих му дал някоя от първите две книги от поста на solej (УЧИТЕЛЯТ)... и нищо повече! Защо? - защото ще спестя много енергия в обяснения и приказки от рода на "кой?,какво?,къде?, кога?,защо?...", АКО препоръчам Беседи. В тези книги много ясно си е описано всичко и човек ако ги прочете и го "грабнат" нещата, то той ще почне сам да иска и настоятелно да търси,...а който търси - намира! Само на искрено търсещият може да се прави план и да се дават напътствия, за "просто питащите" - да четат "презентациите". :)

От друга страна пък, мога да се съглася напълно със Станимир, че подредба в беседите при четене трудно може да има... Те са многопластови и има "за всекиго по нещо",...и по скоро човек трябва да попадне на точните беседи, които са най-близко до духовното му ниво и познание, което има. Много е разумна препоръката да се избират томчета по заглавията или беседи и да се четат така по вътрешно усещане. Познавам много хора, които от 10-ки години спазват някакви класове и ред при четене на Беседи, но духовното им осъзнаване и делата които вършат, са много далеч от идеите на Учителя. Не отричам подобно четене, а по-скоро не го разбирам, ...но всеки има право на избор.

Истината е някъде по средата и това, което написах е от личен опит... Раздал съм много книжки, а и съм говорил с много хора които и хал-хабер си нямат кой е Петър Дънов, ...но проявяват интерес.

Може би, ще е интересно как аз започнах да чета? - Направо от Беседите. :) Принудиха ме! :)

Събираха се малка група (4-5 човека, на по 20-25 години) в един апартамент и под ръководството на един по възрастен брат (излезе че е неврастеник) , четяха Беседи, наряди, ...музика...Те ме поканиха и първото ми впечатление беше, че това е абсолютна секта, четейки извадките им, които си пишеха в тетрадки и тълкуваха. Тогава поисках оригинала (книжки) и се започна голямото "разобличаване" ... Всеки път на сбирките аз отивах и им сочех обратни примери с думите "Абе не виждате ли, че човека казва друго,..." и цитирах много места, които бях прочел предния ден и то "хаотично" избрани... Та така... Разбираемо беше, че аз станах "никой и дървен философ" :) ...поскарахме се, аз им казах, че са сектатни и нещата приключиха. Но аз не приключих с беседите. Отидох на пл."Славейков", изкупих всичко, което имаше за Дънов, записах се в книжарници за всичко ново, което ще излиза,... после се запознах и с хора от братството (възрастни братя и сестри ученици от Школата), 7-те езера, Мусала, Айтос, В.Търново, Троян, Стара Загора, София ... почти ходех навсякъде на сбирки. Събирах впечатления и се наслаждавах и радвах как работи Духът на Учителя и Бялото Братство.

Това бе,... Началото! :)

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елф,аз също харесвам философията.Дори я преподавам.

Но проблемът тук е друг.

Ти просто не четеш внимателно моите мнения.

Ето доказателствата:

''Естествено има и хора,които започват направо с беседите.Но те са по-малко.И явно идват готови за такава духовна работа от предишни прераждания''

''Тези мнения са изградени въз основа на моя педагогически духовен опит/20 г./ и работата ми в един от братските сайтове.

Не претендирам ,че са най-точните.Но те бяха належащи,защото все повече хора се интересуват от Учението.Знам ,че подобна тема имаше в този форум.Не успях да я открия.Не исках да повтарям писалите преди мен,а малко да ги допълня.

Дано съм бил поне малко полезен.Мога да дам допълнителни разяснения както на скайпа си vehadi,така и на писма по електонната поща. ''

Не съм ли достатъчно коректен,а?

Или пишеш...за да не ти е скучно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

solej ако търсех бягство от скуката щях да го открия другаде, както и да е. Нали се търси вариант и аз се съгласявам с Никола Дамянов, че истината е някъде по средата и въобще цялото му мнеие с което сподели своите първи стъпки много ми хареса. Нали търсим диалог и конструктивно решение на въпроса. Ето сега аз пък ще споделя, че това което мене ме обърна към Учителя беше една притча записана в тетрадка и прочетена ми в едно барче и тя беше отговор на едни мои среднощни терзания за които никой не подозираше, та тази жена ми се обади по телефона и ми каза - "Чувствам че трябва да ти прочета нещо, аз незнам защо, но знам че ти ще разбереш", така и стана. Тя пропусна през себе си словото, а аз си казах " Ето такъв трябва да бъде истинският Учител. За него няма време, пространство, разстояния..." Душата ми разбра посланието, а то беше както казах пропуснато чрез една жена и записките и в тетрадката която стана проводник на Учителя защото посланието дойде със сила и проникна дълбоко в мен. След това нещата сами започнаха да се нареждат и книгите сами идваха при мен, дори като подаръци по най- невероятен начин. Много от книгите които сте препоръчал ми бяха подарени от приятелка на майка ми чиято дъщеря работи оооо да не се изложа защото кракът ми не е стъпвал на Рила, но там работи и е нещо като синоптик, но сега не ми идва точната дума, мога и да сгреша. Та на въпросната дъщеря са подарени книгите от хора от братството тя ги е дала на майка си която ми ги подари на мен, а аз дори не познавам въпросната дъщеря нито пък някого от вас. Виждате ли как работи Духът? Ето, споделих и ако трабва да водя повече уморителни разговори смятам да се откажа защото в спора не е много сигурно дали се ражда Истината.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скъпи съфорумци.Разговора ви стана доста интересен.Откакто започнахте да споделяте как сте стигнали до Учението ,нещата са някак сближаващи,а не дистанциращи.

Когато четох биографиите на учениците ми направи впечатление колко различни хора е обединил Учителят.

Много ме впечатлиха спомените на Елена Андреева -стенограф на Словото:

В спомените си тя разказва: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот – беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя. Цялата обща дейност ръководеше Учителя. Това ръководство не се налагаше, беше свободно. Всеки идваше, защото искаше да участва в общия живот; никой не изискваше да правим това. Учителя ръководеше, но това ръководство беше невидимо. Имаше правила в Школата, но всеки сам решаваше. Този свободен дух, който цареше в Школата, беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя, като че ли не беше на земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода.”

През 1928 г. се мести на „Изгрева”, където живее заедно с другите две стенографки – Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. За живота им в „Парахода” в спомените си тя пише следното:

Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни, но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в „Парахода” беше интензивен. Самата ни работа – това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си. Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.”

Ние с вас не сме на Изгрева,но сме често заедно в общо виртуално пространство.Няма никакъв проблем да се опитаме да сме в хармония.Нали всеки идва тук сам и по свой избор.Знаем правилата всички.За нарушителите има здрава ръка на модераторския екип.Доста опити за спам в ЛС бяха осуетени от екипа.

Знаете ли кое е най-доброто?Това,че сте продължили работата на учениците,които са запазили Словото.Качили сте беседите в сайтове,дали сте линкове към библиотеките ,качени са в електронен формат и продължават да се качват книгите,споделяте собствения си опит.Остава да се даде личния пример за хармонично общуване.

Що се отнася до всички останали,които ползваме или не ползваме тази възможност,мисля,че важи фразата:

"Господ дава,ама в кошара не вкарва"

С обич и благодарност.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

НиколаДамянов, благодаря ти за споделения личен опит. Мисля, че е поучителен. Интересно Начало си имал...

Ето сега аз пък ще споделя, че това което мене ме обърна към Учителя беше една притча записана в тетрадка и прочетена ми в едно барче и тя беше отговор на едни мои среднощни терзания за които никой не подозираше...

Елф, наистина звучи невероятно, но някак много истинско. Незнайни са наистина Пътищата...

solej, благодря и на теб за споделения житейски опит. Мисля, че препоръчаните от теб книги ще са ценни за търсещите.

Klaudia, наистина ние сме различни, но искрено вярвам, че и сега може да постигнем тази хармония... стремейки се всеки от нас да прояви най-доброто от себе си и старайки се да вижда доброто в другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.beinsadouno.com/books.php?id=87

Някой може ли да помогне.

Телефонът,който в даден тук,не е актуален.Става дума за телефона за поръчки на тази книга ,който е във Варна мисля.

Благодаря предварително.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От справки на ВИВАКОМ казаха ,че телефонът /номерът/ е закрит и навярно се ползва GSM.Moже би до 2-3 дни ще имам конкретна информация /за GSM/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Научих,че поради лични причини,свързани с издателя,издателството вече не съществува.Но книги на Михаил Иванов ще продължават да се превеждат.

Някои от преведените можете да откриете в книжарниците за окултна литература в София и Варна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Колко хубава "обстановка" се създаде в темата... Препирните и споровете като отшумят, на човек не му остава нищо друго освен да се порадва на опита, мъдростта и различните съвети които се предлагат.

Благодаря на solej и Eлф в тази насока... След последните им постове (тук и тук) мисля, че ги разбирам много по-добре и тях и идеите им...

Иска ми се да коментирам обаче и това:

НиколаДамянов, благодаря ти за споделения личен опит. Мисля, че е поучителен. Интересно Начало си имал...

...

Иво, от позиция на времето, опита ми може да е "интересен и поучителен", но аз лично го смятам за грешен...

Често съм се връщал към него и съм правил ретроспекции и винаги съм установявал много допуснати погрешки.

В онова време (1994-95г.) при "прохождането" си съм си позволил да изпадам в позицията на хулещ, критикуващ и недоволстващ от едно "неправилно" разпространение на Учението... Действително, че имам много оправдание за това, но ОТНОВО не смятам, че съм бил прав.

А иначе оправдания,...оправдания...колкото ще човек! Например относно човека, който сформира малката групичка от млади хора (споменах тук за него), действително, и по негови думи и по диагноза, (документирано!) беше невръстеник ( нещо като неконтролирана избухливост, скандалност, нервност в острите форми на проявление). Това се отразяваше и на "нарядите", които бяха като в казарма и имаше налагане на мнение, хулене на "света",...подигравка с докторите които го лекуваха, като ги правеше "диви и шашнати" с негови нехранене в продължение на дни при честите си болнични престои,... а когато му носеха храна си я изсипваше върху главата (това ми го е разказвала една от майките на децата, която му е ходила на свиждане). Добре, това не е ли било достатъчно основание за да съм и аз краен и да разобличавам това изкривяване на Словото и Учението на Учителя ? От позиция на днешното си мислене (от 10 г. насам), категорично мисля, че неправилно съм постъпвал и изчиствам до колкото мога тези погрешки.

Защо неправилно...? - защото, ако не беше този човек, аз нямаше да се амбицирам и да почна да "доказвам" истината за Учението. Фактически аз съм защитавал Истината, а нима Истината се нуждае от защита??? Е в случая, аз наивно съм смятал така, но дефакто "защитата" ми не е била полезна на никой, с изключение на МЕН самия. Това е бил моят определен Път от Невидимият свят, чрез който да започна и опозная Учението.

В този ред на мисли, ще споделя и няколко изводи, които съм си направил, и които за мен са по-ценни... Проверих на практика думите на Учителя, "че когато едно Учение и ИСТИНСКО, в негова полза работи и бяла и черна ложа", всички го разпространяват по свой си начин и никой не може да "угаси огъня". Във връзка с това осъзнах дълбоко, че няма зло, и поради това ТО винаги за мен е в кавички. Та ако го нямаше този човечец да прави сцени, да дразни и вдига патардии,...аз щях ли да се запозная толкова нахъсано с Учението? Нещата може би щяха да са по друг начин, но не това ми е мисълта...

И "злото" и доброто, ВСИЧКО си е на мястото. Борбата и заклеймяването на "злото", само утвърждава неговите устои и го прави по-силно. Неутрализирането на "злото" става само с Любов и подходящи начини за неговата трансформация, защото фактически "злото е едно непроявено добро" (Учителя)

Стигайки до тези изводи и оценявайки погрешките си още преди десет години аз съм предприел мерки за поправка...какви мерки? - Намерил съм и съм оценил погрешките си в тази насока,...изказал съм искреното си съжаление за това, което съм направил,...и съм отправял искрени молитви за този човек да се оправи и да излезе от противоречията, в които е. Не зная дали имам аз участие в това, но човека се оправи. Оцени тежките си връзки с наследници и семейство (причини за неврастенията!), смени си името и започна всичко от Начало... Имах информация от преди години, че е намерил своята половинка и заедно работят много усърдно в издаването на Беседи,...Подготвят материали и концерти,... щастлив е и е удовлетворен от духовните неща които прави, и най вече действията му нямат нищо общо с нещата, които правеше преди години. Аз много се радвам за него и не спирам да му пращам Светлина и да го Благославям, когато и да се сетя за него.

Накрая, ще кажа че в братството има доста възрастни, (а и не чак толкова) братя и сестри, които често изнервят обстановката, генерират някакви безумни идеи или постъпват съвсем далече от принципите на Школата и Учението. Това е своего род подобно на моя случай. :) Може би,разумният вариант в такива случаи е да не се конфронтираме или критикуваме. Смисъл няма, а нещата стават още по затегнати и след време трябва да "бършем", ако не предпочетем клопката на оправданието. Нека да сме благодарни на такива хора, че са с нас и са една добра предпоставка да приложим и изпитаме натрупаните си знания. Как иначе знанията ни ще станат познания и ще можем да се ползваме от тях? Че, дори,... ако няма дразнители ("зло") как можем да вземем изпитите си,...примерно ? Най-важното нещо в една Школа! А само наивника може да смята, че без изпит може да направи крачка напред и да се развива. Илюзии...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за реакцията на молбата ми.

Ще се възползвам от всички предложени възможности.

Може би е добре щом телефона не е актуален вече ,което се установи случайно, да се махне от сайта.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клаудия,ти имаш от снощи необходимия ти телефон.Както вече писах ,превеждането продължава.Остава да има някой ,който да купува книгите.Повечето от тях не са скъпи.

До две седмици най-вероятно ще разполагам с по-конкретна информация .А и трябва да актуализирам линк.

До около един месец се надявам да мога да ви отговоря и за съдържанието на преведените до този момент книги.Знам ,че има кратко представяне в нета ,но то понякога не е достатъчно.

Можете да ми пишете на ЛС или да се свържете по skype.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А като заглавия бих ти препоръчал:''Златни правила за всеки ден"; ''Храни-йога'';''Сексуалната енергия или Крилатия дракон ";''Медитация при изгрев слънце'': ''Бъдеще за младежта''; ''Възпитание ,което започва преди раждането''/ако е преведена цялата/.

Но всеки си има своите предпочитания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

исках само да ви пиша,че си намерих книга, която много ми допада като за начало - " "Изгревът" на Бялото Братство -Пее и свири, учи и живее " от Вергилий Кръстев! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×