Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Васил

ИТ системи с отворен код за библиотеки

Recommended Posts

Здравейте приятели,

Тук предлагам да обсъдим вариантите за готово софтуерно решение с отворен код, което да ползваме при съставяне на каталога. Това не изключва същото решение да бъде ползвано и за съставяне на виртуална библиотека, доколкото много от вариантите са насочени комплексно към библиотечната дейност.

Универсални ИТ- системи за урпавление на информация, евентуално подходящи за организиране на каталог.

1. Drupal http://www.drupal.org

2. Moodle http://moodle.org/

Специализирани библиотечни продукти:

3. Greenstone http://www.greenstone.org/

4. evergreen http://open-ils.org/

5. Scriblio http://about.scriblio.net/

6. LibraryFind http://libraryfind.org/

7. Blacklight http://blacklight.betech.virginia.edu/

8. Marc (модул за Drupal) http://drupal.org/project/marc

9. RefDB http://refdb.sourceforge.net/

10. DAF http://wiki.bibalex.org/DAFWiki/index.php/Main_Page

11. TextCite-1.0.2 http://textcite.sourceforge.net/

12. VuFind http://www.vufind.org/

13. Koha http://www.koha.org/

Организации, разработващи серии от библиотечни продукти:

oss4lib.org http://www.oss4lib.org/

OSS Watch http://www.oss-watch.ac.uk/

Code4Lib http://www.code4lib.org/

Всяка от изброените информационни системи с отворен код може да бъде инсталирана, настроена иползвана. Въпросът, който в момента ни интересува, е коя да изберем за целите на съставянето на каталога. Моля за мнения и коментари. По-нататък ще систематизираме оценките във вид на таблица или нещо подобно на базата на което ще вземем решение.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.opensourcecms.com/

Тук има кратка информация и демо на множество системи с отворен код.

Също може да се гледат и да се мисли дали някои от тях няма да паснат за тези нужди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако имате конкретно предложение за разширяване на списъка (точки от 1- до 13) - давайте го :) Че той и сега си е достатъчно дълъг. Общите линкове с по много системи вътре са дадени само за справка, те няма да бъдат оценявани, естествено. Няма как да оцениш в пакет 20 продукта. Целта е първо да видим с колко богати възможности реално разполагаме. И след това всяка по отделно да бъде преценена. Разширяването на обхвата на проучването е допустимо в началния етап. Все пак трябва да се пазим от синдрома "буриданово магаре" - от много хубави неща да не можем да си изберем нито едно.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Ще отнеме време разглеждането на всички. Но предполагам, че имат сходни възможности, тук-там някоя допълнителна екстра.

Това че препоръчвам Друпал не означава че няма по-подходящи системи, просто не познавам всички и не мога да коментирам. А и вероятно не съм най-компетентният човек тук (поне се надявам да е така ;) , че иначе лошо ни се пише, хахаха).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Друпал е универсална система и щом казваш че е удобен за каталог, значи е така :) По принцип с подобни CMS се работи сравнително просто. Обаче в списъка има и много мощни специализирани системи. Аз бих искал да им обърнем на тях най-вече внимание - описания, демо- сайтове и др.п. Например 3. Greenstone http://www.greenstone.org/ е специализирана библиотечна система. Там Back Office интерфейса е реализиран с локално приложение, свързано през Интернет към сървъра. Сървъра има Уеб- интерфейс за крайните потребители. Приложението позволява класифициране по произволен брой параметри - например дата, място, клас... Единственото което малко му куца е че може да търси само по един параметър а не по комбинация параметри в каталога. Но като си инсталира човек тази система може да се шашне до какви детайли и гъвкавост са достигнали.

Зара, проучи моля те 8. Marc (модул за Drupal) http://drupal.org/project/marc

Сетих се, че за оценка на тези ИС е добре да имаме някои общи критерии. Предлагам да са:

1) Достатъчно богата функционалност на каталога - дали предлаганите от системата функции са достатъчни за създаването на каталог (+ пълнотекстово търсене в беседите - осигурява се от Greenstone);

2) Достатъчно добро търсене - както по признак на беседата (клас, дата,място на изнасяне) така и вътре в самият текст на беседата.

3) Гъвкавост - доколко решението е универсално и позволява модификация. Решенията са с отворен код. Но някои позволяват писане на приставки (add-on) или мощна къстомизация на приложно ниво.

4) Удобство при ползване.

Така че най-удобният начин за даване на мнение предполагам че е за всяка ИС (1..13 + новодобавените, ако има) да дадете 4 броя оценки от 1 до 10. После сумираме и решаваме по максималния брой точки (да речем).

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, за да не дублираме работата си, аз вече инсталирах Drupal на един хостинг и започнах да структурирам в него видовете информация и начините за работа... Засега изглежда много обещаващо и категорично по-добре от Wikimedia.

Като съм се захванал с Drupal, ще проуча и този модул за Drupal - Marc.

Васко,

Този продукт - Greenstone - поразгледах го бегло и нещо не ме вдъхновява. Без да навлизам в подробности, Drupal ми изглежда доста по-подходящ за нашите цели. Разбира се, тези мои впечатления все още не са особено задълбочени, така че нямам никакви претенции за меродавност и окончателност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Система функционалност / търсене / Гъвкавост / Удобство

GreenStone 9 3 10 4

Evergreen 4 8 5 9

LibraryFind - не е билиотека а мета- търсачка в библиотеки

Blacklight 3 5

RefDB - насочена е по-скоро към програмисти, доколкото виждам

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изборът на triangle.bg е Drupal – архитектурата на тази система е впечатляваща и програмисти като мен се чувстват много добре. (triangle.bg все още не е минал към Drupal, но работата по това е започнала.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Да, така е,впечатляваща система е. Още нещо,на което трябва да обърнем внимание- т.нар.потребител /говоря за обикновения потребител без кой знае какви технически знания/ трябва да "разпознае" системата, т.е. логиката й на външна организация да е много сходна на тази, която имат повечето сайтове из нета - структурата на отделните единици, менютата, т.е. всичко да е очаквано и познато.

Засега успях да прегледам инфото за Koha /последна в списъка на Васил/. Търсачката ми хареса. Когато се освободя, ще се задълбоча повече.

Още нещо, на което е добре да обърнем внимание-смятаме ли по-нататък да разширяваме функциите на тази електронна библиотека. Може примерно да се реши това да бъде и сайт на Братството, и електронна библиотека , и електронен вестник и куп други неща. Ако не,може да се използва библиотечен софтуер. Ако ще се разширява, трябва да е от другия тип системи, които имат доста повече възможности.

Редактирано от Зара_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм специалист по системите с отворен код, имам малък опит с Joomla. С нея създадохме и поддържаме сайта на Издателството повече от година. Но бих могъл да се специализирам да работя и с всяка друга. Особено тези, които програмистите харесват. За Drupal съм чувал от Огнян и Васко. Но ви предлагам да изберем система, която освен публикуването и обслужването на електронния каталог, да има възможности и за създаване на един официален братски сайт, от какъвто отдавна имаме нужда. Опитвал съм се да намеря хубави компоненти на Joomla за работа с библиотеки, но безуспешно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още нещо, на което е добре да обърнем внимание-смятаме ли по-нататък да разширяваме функциите на тази електронна библиотека. Може примерно да се реши това да бъде и сайт на Братството, и електронна библиотека , и електронен вестник и куп други неща. Ако не,може да се използва библиотечен софтуер. Ако ще се разширява, трябва да е от другия тип системи, които имат доста повече възможности.

Софтуерът е напълно безплатен и не отнема много ресурси за инсталиране. При това положение няма причина да искаме една информационна система да бъде натоварена с всички текущи за нас задачи. Това обикновено се прави ако системата е платена и имаме ограничения в ресурсите.

За мен темата "официален братски сайт" е по-скоро административен и организациопнен въпрос, отколкото технически (в смисъл, че техническият въпрос е по-лесната част). Търсенето на техническо решение за него е самостоятелна задача. Вероятно ако се спрем на Друпал, то след това опита, натрупан с това решение, ще подпомогне създаването на бъдещи сайтове за следващи задачи.

Накратко: можем (и трябва според мен) за момента да считаме, че избираме система само за библиотека и каталог на Словото. Този избор няма как да ограничи развитието на бъдещи проекти.

Нека подходим сериозно към сериозните задачи и да ги решаваме самостоятелно :) Това ми е апела.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Василе, по принцип не пречи братският сайт и електронната библиотека да са един и същи сайт, т.е. система. Няма смисъл ако се вземе такова решение братският сайт да се прави на една CMS, а библиотеката- на друг и после да се обединяват, защото преминаването от едната към другата система не винаги става лесно и безпроблемно (личен опит).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

преминаването от едната към другата система не винаги става лесно и безпроблемно (личен опит).

Това е вярно, обаче

1) Доколкото виждам, Донка е описала целите на настоящия проект. В случай че решим да ги разширяваме вероятно ще е нужна нова среща, ново описание на цели на проекта и т.н. За да зачетем мотивацията на събраният екип, който в момента е воден от обявените цели.

2) Технически и организационно няма причина настоящия проект да се съвместява с реализацията на друг, въпреки, че това е възможно. Пример: ако реализираме библиотеката на Друпал, нишо не пречи братския сайт да се изпълнява на отделна инсталация на Друпал. Нито ресурси, нито организация.

Това е моето мнение.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Специфичното при нас е, че си имаме работа с две "дървета": дърво на беседите и дърво на книгите, съответно с връзки към включените във всяка книга беседи. Всяка дървовидна структура представлява класификатор. Потребителя трябва да може да търси или разлиства както дървото на беседите, така и дървото на книгите.

Съществуват доста добри системи за стандартни библиотеки, съставени от книги. Тези ИС обаче често не навлизат по-надълбоко, в самата структура на книгата. Пример за такава система е VuFind. Това е перфектна система, предназначена само за нивото "книга", обаче.

Друг показател, по който се отличават библиотечните системи, е това дали позволяват съхраняване на съдържание на книгата или само поддържат каталог. Например VuFind поддържа единствено каталог.

GreenStone навлиза и по-надълбоко, в съдържанието на книгата, в нейните глави, илюстрации и др. елементи. Всеки елемент на книгата може да бъде включен в каталожното дърво самостоятелно и да бъде търсен независимо. Това се доближава до нашето изискване "да знаем" какви беседи са включени в дадена книга. Системата също така позволява публикуване на текста на книгата, като предоставя избор между много формати. За съжаление, тя също не е лишена от недостатъци: известни ограничения при търсенето (преодолими с малко допълнително програмиране, вероятно) и сравнително сложен потребителски интерфейс и техническо администриране, сравнително по-скъп хостинг (въпреки че той не е проблем). Тази система притежава един голям плюс: тя позволява съдържанието на библиотеката да бъде достъпно както през Интернет, така и на компактдиск (CD). По този показател та е единствена по рода си.

Лично за мен, вариантите пред които сме изправени са два: или универсалната платформа Drupal, с перспектива да позлужи и за други проекти (но впоследствие), или GreenStone, с перспектива за издаване на Словото и върху CD носители.

Все пак, предвид че една от основните цели е да се сътрудничи на Издателство Бяло Братство, нужно ни е мнението на Хирон относно този избор: дали удобството на работа, което ни дава Drupal е по-ценно, или възможността за последващо издаване на мултимедиен компактдиск.

Предвид, че удобството при работа и лесното боравене с интерфейса са важен фактор за успех, за момента моето предложение за избор клони към Drupal. Така ще разполагаме с двама специалисти за тази среда: Зара и Огнян.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Добре е да изчакаме и Назъров да се запознае по-подробно с Друпал (освен Хирон) - поне ще имаме още едно компетентно мнение, защото е важна преценката на технически по-грамотните от мен (особено имали вземане-даване с библиотечни каталози). Относно дървовидната структура в Друпал (не говоря за библиотечния модул): има възможност за организация на "книги" по следния начин:

Книга 1

--Том 1

----Раздел 1

----Раздел 2

------Беседа 1

------Беседа 2

------Беседа 3

--Том 2

----Раздел 1

...............

Книга 2

--Лекция 1

--Лекция 2

Книга 3

...........

Моника13, как ти се струва?

Най-важното е че се премахва двойната и тройна работа по създаването на 1,2,3 каталога с връзка между тях. Така след публикуването на една беседа и с попълването на определени данни за нея, тя може да бъде търсена по различни признаци без да се налага да се включва в различни каталози.Междувременно ще пробвам модула Marc паралелно с Назъров.

Назъров, ще дадеш ли линк към пробната инсталация да гледаме и обсъждаме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че от всичко дотук казано, изборът се предопределя, везните се накланят към Друпал. Имаме двама, а и в бъдеще вероятно повече хора с опит в системата, възможности за натрупване на данни и лесното им преформиране при нужда. Ако узрее идеята за общ братски сайт (съгласен съм с Васко, че "официален" е само административно понятие), съществуващата система на Друпал може да се разшири. Издателството има намерение да издава компактдискове в бъдеще, но всичко зависи от успеха на общата ни работа в момента.

В заключение мисля, че една мултифункционална платформа като Друпал ще ни върши много добра работа не само за момента, но и в бъдеще. И тя ще се развива като нас. Свръхспециализираните софтуери могат да почакат, както и мултимедийния каталог. А и нищо не ни пречи след като имаме материал да работим и по тоя проект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моника13, как ти се струва?

Най-важното е че се премахва двойната и тройна работа по създаването на 1,2,3 каталога с връзка между тях. Така след публикуването на една беседа и с попълването на определени данни за нея, тя може да бъде търсена по различни признаци без да се налага да се включва в различни каталози.

:thumbsup2: Определено, такава е и моята идея и е наистина много важно едно и също нещо да може да се търси и намира по различни признаци,Зара. :thumbsup:

Но искам да попитам нещо - в този бъдещ каталог ще има ли възможност да се включват материали от други сайтове със съответни препратки и също - понеже споменавате до този момент само за книги и беседи,съгласна съм,че те са основната форма на издаване на Словото - но все пак аудио и видео-материалите са не по-малко интересни,също ноти,картографски материали?Какво мислите са тях?Извинете ме,ако избързвам с въпросите си! :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурен че говорим за един и същи неща, когато става въпрос за каталога. Имам усещането че ни е нужна функционална спецификация на каталога, с описание на обектите и отношенията, от които ще бъде съставен. За да въведем някакъв ред в понятията.

Според моето разбиране, основните обекти в каталога са "беседи" и "носители на беседи".

"Беседа" е самият исторически факт- на определена дата, в определен час, на определено място, изнесена от Учителя, съдържаща съответен текст. Беседите има следните признаци: клас (ООК, МОК...), дата и час, Заглавие, място на изнасяне.

Каталогът като минимум трябва да може да покаже списък на беседите (от избран клас или от всички класове), подредени хронологично. Трябва да позволява и пълнотекстово търсене вътре в съдържанието на самата беседа.

"Носител на беседа" е информационен носител, включващ една или някоко беседи (говорим за цели бесееди). Носителите могат да бъдат: книга, брошура, мултимедиен диск, сайт, звукозапис (аудиокнига), вероятно и видеозапис и др.п. - всичко, за което говори Моника13.

Носителите имат следните признаци: тип (книга, диск), клас(ООК, МОК, сборни...), Заглавие, Година на издаване, Място на издаване, Издател, ISBN и др..

Каталогът трябва да може да представи различни видове филтрирани и сортирани списъци на носителите.

Носителите също имат свое съдържание, представляващо списък с беседи.

Необходимо е съдържанието да бъде свързано с беседите, както и обратно. Смисълът е че потребителят на каталога трябва да може да види в кои книги е публикувана намерената от него беседа. От друга страна, той трябва да може от съдържанието на книгата да преминава директно към текста на съответната беседа.

В контекста на понятието "Носител" беседата, публикувана на сайт представлява просто една хипер-връзка и естествено може да бъде представена в каталога съвсем лесно.

Въпреки цялата автоматизация, няма да се мине без връзки. И това са иманно връзките "Носител" - "беседи"

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже се притеснявам да не се получи недоразумение в смисъла на понятията,които използваме,искам да ви дам няколко линка,които демонстрират това,което аз си представям и мисля:

Библиография на Г.Струмски - препратките най-горе,които са по-едрите раздели на съответния електронен указател(или каталог)водят към други,по-подробни.Има включени и грамофонни плочи,има и галерия,от Обяснителните бележки става ясна структурата на целия каталог.Има една разлика обаче и тя е,че това все пак е само библиография,а нашата цел е да включим и библиотеката на Словото,т.е. - самите материали в електронен вид!? :hmmmmm:

Това пък е техния "Виртуален домакин".При нас,разбира се,би могло да бъде по-различно,но такава е моята представа и идея.

Ето това е страницата на самата библиотека,в която има включени и цели електронни издания.Естествено това е страница на една традиционна библиотека,но си мисля,че има полезни неща.

Когато споменавам за аудио и видео-материали,нямам предвид само беседите,а и музиката на Учителя(записи на концерти,филмите за Паневритмия,клипове за различните упражнения,които е давал,нотни материали(т.нар. фоно- и видеотека);към картографските материали отнасям снимки на Учителя,на различни събори на Бялото братство(много такива има в Портала),портрети...(това би могла да бъде нашата галерия).Всъщност за всички материали,които вече съществуват в други сайтове,могат да се направят само библиографски описания с препратки към самите материали.

Освен това така,както ми се иска да функционира нашият каталог,е в самите библиографски описания да има препратки към,например Издателството(ако в момента книгата е в продажба,когато става въпрос за книга),или към сайт с по-подробна биографска информация за съответния съставител,препратка към дискусия в портала за беседите...

Що се отнася до понятието "беседа" - за мен то е едно единствено.Затова една и съща беседа може да бъде намирана в Хронологичен каталог по дата на създаване и едновременно с това в Хронологичен каталог по дата на издаване или с други думи ако има показалци за хронология,то те трябва да са два - по дата на създаване и дата на издаване(като тук трябва да са включени всички издания на една и съща беседа).Поне това са познатите ми норми при класифициране на книжните материали,които пък се определят от възможностите за търсене на потребителите.

Надявам се да съм станала по-ясна сега! :hypocrite:

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Библиографкият аспект е важен, несъмнено. Идеята за обхващане и на снимковияти водео- материала и въобще всичко, свързано с Учението и Учителя, е страхотна! Струва ми се, че с въвеждането на допълнителни класове на обектите в библиографската част на каталога това е лесно за реализиране.

Според мен тук ние опираме до едно описание на функциите на желаната от нас система. Очевидно тя ще включва всички или почти всички елементи на един стандартен библиографски каталог. Какво и как точно да включва каталога като функционалност обаче, зависи не точно от нас, а от потребителите на каталога. Не случайно една от основните цели не проекта е да уленим дотъпа на тези потребители до Словото. Следователно опираме също до едно описание на нуждите на потребителите. Какво (най-вероятно) желаят те?

Първо, те могат да желаят да намерят и след това да заемат или закупят определена книга. В този случай един стандартен библиографски каталог им върши перфектна работа. Ако той е разширен и включва и снимки и видео и музика и т.н., още по-добре.

Второ, потребителите могат да желаят да четат текстовете директно в електронен вид. В такъв случай, данни като "Година на първо издаване" няма да са толкова интересни за повечето от тях. За тях ще бъде важно да могат да намират бързо онова, до което желаят да достигнат. Ще бъде важно да имат пълнотекстовото търсене (което стандартно не се предоставя от библиографски каталог). Пример за една електронна библиотека на Словото предоставяща задоволителни каталожни функции е triangle.bg. Там за пълнотекстовото търсене има какво да се желае, но примерът е добър като илюстрациуя, а и това е най-пълната електронна библиотека на Словото към момента.

В този случай - когато потребителят предпочита електронния формат на Словото - за него все още ще е важно да съществува мост между електронният текст и книжното издание. В посочената електронна библиотека това е реализирано. Винаги човек може да види - четейки дадена беседа - в кои книги или дискове тя е издавана. И винаги, попадайки на библиографско описание на дадена книга или диск, той може да види съдържанието ида чете текстовете в нея (там, където са въведени).

Към момента, въпреки ранният стадий на развитие на електронните библиоеки, в електронен вид в Мрежата се намират някоко пъти повече текстове на беседи, в сравнение с наличността им на книжния пазар. Това се обуславя от цената за издаване на книжен носител и от пазарните условия. Книжният носител е стотици и хиляди пъти по-скъп от електронния. Вероятно съществуват обществени библиотеки (като Националната например), кпито по обем текстове превъзхождат виртуалното пространство. Така или иначе, тенденцията в световен мащаб е ползването на текстове в електронен формат да нараства за сметка на книжния.

Бих желал ако го намирате за необходимо, този постинг да послужи за изработването на една функционална спецификация на продукта "Каталог" към този проект. Понеже ако първата част на проекта - включване в ранните етапи на обрабботка на текстовете на Словото - има сравните;но ясен и конкретен характер, то втората му част - създаване на универсален Каталог на Словото - има по-абстрактен характер като задача.

Всъщност опитът е показал, че преди изработването на каквото и да е в ИТ областта, ако такава спецификация не бъде изготвена, крайните резултати не могат да бъдат задоволителни в дългосрочен план. Най-често допусканата грешка в това отношение е, че нещо започва да се реализира без добре обмислен план за него или въобще без план. Предполагам че тук колегите от ИТ- сферата биха се съгласили. Като говоря за план и за функционална спецификация, става въпрос за абстрактно описание на функциите, а не за това как точно те ще бъдат реализирани - това се уточнява на следващ етап. Например: "Каталогът ще служи на потребителите си за това и това... Ще е насочен към тези и тези потребители... Той ще позволява това и това..."

Дребно, но важно и трудно за изготвяне нещо е функционалната спецификация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Ти ме изпревари с това мнение. Аз също мисля, че трябва да отделим достатъчно време да обмислим какво точно искаме да направим /а след това как/. Наистина ми се струва, че представите ни се разминават. Ще помоля все пак ИТ специалистите да продължат с използването на разбираем език за такива като мен и Моника13, защото ако включите крайно специфична терминология, със сигурност няма да се разберем :D

Моника13, във връзка с каталог на всички издадени книги и евентуална препратка към страницата на издателство или електронна книжарница, за мен това означава, че трябва да има "дежурни", които нон стоп въвеждат тази променяща се информация в каталог. Но в крайна сметка не това виждам като основна функция на този каталог. Щом има заглавие на книга, потребителят ще пусне търсачка и ще намери в интернет дали се предлага някъде печатното издание. По-скоро виждам раздел Новини, в които може да се информира къде какво е издадено или предстои да се издаде. Това несъмнено е по-лесният вариант, който предполага, че в самите беседи няма да се рови допълнително и няма да се променя информацията. На практика аз виждам този каталог на беседи и носители на беседи като нещо завършено, което не подлежи на промени в съдържанието. Може да се надгражда, т.е. да се добавят нови беседи, евентуално филми, музика и т.н. в каталога, но веднъж добавени, те не се пипат повече.

Това го казвам и в контекста на нуждите и очакванията на потребителите за неизменност, сигурност на предоставеното за четене слово.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

След като изчетох всички съображения, които сте изказали до момента, мога да кажа, че единствената система, която съм видял до момента, която може бързо, лесно и гъвкаво да задоволи всички текущи изисквания, както и евентуалните бъдещи, това е Drupal. Уникалността на Drupal стои в следното:

1. Системата приема и съхранява всякакви видове информация - текстова, графична, мултимедийна и т.н., без ограничения.

2. Има специален модул в "сърцето" на системата, който позволява динамичното създаване на всякакви видове и структури каталози без ограничения. Така, съхраняваните информационни единици/масиви могат да бъдат включени/свързани във всякакви каталожни системи. Тук отпада въпросът, какви каталози може да бъдат направени и остават само въпросите, какви каталози искаме да направим и кой ще ги изгражда и поддържа.

3. Системата притежава собствен графичен уеб интерфейс, който позволява динамично дефиниране, генериране и изграждане на уебсайтове според нуждите.

4. Всичко дотук може да се направи без специално програмиране, само с измисляне, дефиниране, конфигуриране и въвеждане на информация, при това, само със стандартните възможности на Drupal. Все още не съм прегледал наличните допълнителни модули.

(Прегледах модула Marc, но предвид възможностите на Drupal, не мисля, че ще ни свърши работа. Същото важи и за всички други специализирани библиотечни и библиографски системи, които съм виждал - Drupal ги "надхвърля" многократно)

5. Системата сигурно има и ограничения и недостатъци, но аз все още не съм ги открил. :o:D

Всичко това не отменя нуждата от изготвяне на детайлен проект и функционална спецификация на това, което искаме да направим. И разбира се, няма причина докато "мъдрите се намъдруват", текущата работа в уикито да спира. Когато/ако успеем да направим нещо функционално с Drupal, много лесно ще прехвърлим нещата от уикито.

Редактирано от Назъров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Всъщност първо трябва да решим какво искаме, а после да го направим.

Примерна навигация:

От Учителя

--Носител на беседа 1

-----Беседа 1

-----Беседа 2

--Носител на беседа 2

За Учителя

--Спомени на ......

--Спомени на.....

............

От ученици

--Боян Боев

--Михаил Иванов

.........

Тематичен каталог

--Любовта

--Бог

--Приятелството

--Дишането

...........

Относно това кой ще изгражда и поддържа каталозите, това може да е същият екип, който действа в момента. Качването на информация става много лесно щом е създадена структурата. Може да се създаде група "Редактори" със специфични права.

Редактирано от Зара_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Забравих и още нещо да прибавя към навигацията /вероятно отделно меню/:

Списък на беседите по дата

Списък на беседите по азбучен ред

Списък на "носителите на беседи"/книгите/ по дата

Списък на "носителите на беседи"/книгите/ по азбучен ред

Това не отменя нуждата от търсачка, но с готовите списъци се облекчава работата на потребителите ако знаят името на беседата или книгата или търсят по хронологичен ред.

Редактирано от Зара_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам желание triangle.bg да се използва за този каталог. Разбира се, това ще изисква преминаване към Drupal, което и без друго съм го започнал, но смятам, че ще мога да ускоря този преход.

Каталозите в хронологичен ред и по заглавие покриват голяма част от публикуваните беседи. Всеки опис (наричан тук каталожна картичка) препраща към книгите, в които е тази беседа. Тези книги може и да липсват, а да са само описани, при което в момента се отбелязат с червен кръст. (Пример.) В допълнение трябва да могат да се добавят адреси в Интернет (URL-и) на беседата в други места в Интернет. Една такава каталожна картичка е формуляр, което е лесно в Drupal.

Книгите имат библиографска част, която ще стане формуляр за редактиране. Въпреки че в сайта не си личи, библиографското описание има пълни метаданни за заглавие, година, издател и т.н. Връзката подробности съдържа и друга информация за книгата, освен библиографското описание – това също ще се редактира. (Пример.) Датата и времето на началото на беседата са идентификатор на беседата (напр. 1922-06-08-19) и използването им в книга автоматично свързва каталожната картичка на беседата с тази редакция на беседата. За добавяне на книга общо казано ще се изисква формуляри за библиографската част, други неща около книгата (бележки) и списък на беседи (заглавие и дата+час).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×