Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Васил

ИТ системи с отворен код за библиотеки

Recommended Posts

Идеята е чудесна, Оги!

На настоящия етап, доколкото виждам, следва да изработим функционална сппецификация на каталога койтоискаме да направим. След като тя е готова (отговорили сме на въпроса "Какво?"), ще можем много по-лесно да отговорим на въпроса "Как?". Междувременно всяка помощ по изготвянена спецификацията е добре дошла ;)

ПП

Предлагам в Уики да отворим документ за изготвяне на спецификацията и там който иска да пише каквото смята за нужно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено потенциала на triangle.bg трябва да бъде използван и също съм на мнение,че всичко,което е заложено там като информация е много ценно и много добре подредено.Портала също би могъл да бъде много полезен,както за текстовете на беседите,за кориците и анотациите на книгите и препратки към Издателството,от което биха могли да бъдат закупени,така и с галерията,записите на концерти,на песните на Учителя,на нотите,дискусиите също и т.н.

Абсолютно съм съгласна с мненията ви за план и функционална спецификация преди да се пристъпи към действие.Мисля,че затова могат да ни послужат Основните цели на проекта,поставени от Донка(#2).В този смисъл електронният указател,или каталог,и създадената електронна библиотека трябва да бъдат така организирани,че до материалите да се стига по най-леснодостъпния начин,т.е. той ще бъде предназначен за широко ползване от масовия читател.

Аз лично си представям,че заглавията в самите библиографски описания могат да бъдат препратки към текстовете(когато става въпрос за беседи),а когато са книги - да препращат към страница със съответна корица(ако има такава) на книгата,кратка анотация, съдържание и възможности за закупуване или четене онлайн,или теглене.Съгласна съм,че електронните издания ще бъдат предпочитаните,но мисля,че е добре и много по-завършено,ако съществуват и данните за различните печатни издания.Понякога разликите в различните издания съществуват,поради различното виждане на съставителите,редакторите(примерно разлика в броя на включените беседи,както различни заглавия,може да има даже разлика в самото предаване на текстовете на беседите,в зависимост от гледната точка на редактора,съставителя...) и затова има хора,които биха се заинтересували от тях.Например аз държах много да имам романа"Тютюн" на Д.Димов в неговото издание след 10.11.1989г.,въпреки че вече имах другото от преди това.Там,разбира се,става въпрос за драстични разлики в сюжета,променени от самия писател,но просто го давам като илюстрация.Но,Васил е прав,че все пак няма да са много хората,които да се интересуват чак в такива подробности и все пак е хубава екстра,която можем да прибавим към библиографските описания още в самото начало,защото после изисква много повече работа.За идеята на Зара за раздел Новини - да има резон!Не се бях замислила за това,че ще трябва да се прави постоянно осъвременяване на тази информация.Така че,в момента на описанието можем да дадем наличната информация,а по-нататък да продължим обновяването и в Новини,а от там пък би могло да има препратка към съществуващото вече,ако има такова,библиографско описание,което от своя страна ще препраща и към електронния вариант на материала.

За Примерната навигация дадена от Зара - лично аз одобрявам принципа,посочен от нея,но ми се иска да помисля малко повече как точно да формулираме самите показалци,падащи менюта или предметни рубрики на библиотечния език :) ,така че да се върви в посока от по-голямото към по-малкото,от по-общото към по-частното,детайлното(това предимно за Тематичния указател),азбучните и хронологичните са по-ясни.

Също,да не забравяме и чуждите езици!Предполагам много от вас знаят,че Петър Дънов е най-превежданият български автор в чужбина.Тук вече събирането на информация ще ни бъде по-трудно,но не мисля,че е невъзможно.

Извинете ме,че поста ми стана доста дълъг и простете,ако ви се струвам многословна,но и на мен много ми се иска да направим нещо дългосрочно,а затова трябва най-напред да се разбираме.

Хубава вечер на всички! :3d_015:

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Моника13, не пречи да има и:

Печатни издания (с беседи на Учителя)

--Книга 1 (година, издателство, включени беседи...., като заглавието е линк)

--Книга 2 (-- " --)

.......

Печатни издания (ученици)

--Книга 1 (-- " --)

--Книга 2 (-- " --)

Заглавията - тези и предните, са само ориентировъчни. Можем да ги променим по всяко време,ама дайте да измислим докрай какво смятаме да правим.

Когато се отвори заглавието на едно печатно издание, още там може да има снимка на корицата, анотация......, съдържание - беседи, чиито заглавия са линкове и препращат към беседата в електронния каталог; възможност за теглене в електронен формат на цялата книга.

Все още смятам, че самият електронен каталог трябва да е в завършен вид и в него да не се добавя/променя съдържанието на беседите. Промени би трябвало да се правят само в каталозите на печатните издания, където (логично е) ще се добавят нови и нови издания. Тези два каталога вероятно никога няма да са пълни, винаги нещо ще е изпуснато. Освен това, може и да греша, но при положение че го има цялото слово на Учителя в електронен формат, че може да се сваля неограничено и да се принтира ако читателят желае, защо са каталозите на печатните издания (изключвам издателството на Братството)? Просто лично за себе си трябва да намеря достатъчно сериозен мотив, което не значи че не трябва да го правим.

Сега за мнението на Огнян: поздравления за това, че има желание да се използва каталогът от Триъгълника. За подобни случаи предлагам след края на беседата да бъде задължително изписано, че е предоставена от еди-кого си (triangle.bg, beinsadouno.com и др.).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само искам да допълня, че каталогът на triangle.bg е изцяло взет от този каталог (още от 2005 г. е част от triangle.bg, близо 4000 описани беседи) и в този смисъл работата няма да е от нулата, а ще е по-скоро сравняване с други каталози, както и неща като добавяне на описание на книги и връзки към беседите в други места в Интернет. Разбира се, това ще е само началото – има още какво да се прави :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато се отвори заглавието на едно печатно издание, още там може да има снимка на корицата, анотация......, съдържание - беседи, чиито заглавия са линкове и препращат към беседата в електронния каталог; възможност за теглене в електронен формат на цялата книга.

Все още смятам, че самият електронен каталог трябва да е в завършен вид и в него да не се добавя/променя съдържанието на беседите. Промени би трябвало да се правят само в каталозите на печатните издания, където (логично е) ще се добавят нови и нови издания.

Зара,заглавието на печатното и електронното издание,когато те съвпадат,би трябвало да присъства само в едно библиографско описание.Поне аз така разбрах,че би могло да се получи.В такъв случай от заглавието според мен е по-добре да се отваря направо електронния вариант,а пък от някоя от препратките за последните издания или издателства,да се отварят страници със снимки на корици,анотации,съдържание...Някои неща може би ви изглеждат подробности,но аз да си кажа от сега,че после да не стане късно. :D:P

Не знам как би могло да се получи,вие ще кажете,но на мен ми се иска каталогът да е отворен,т.е. да може в него да се допълва или променя,защото става въпрос за един много голям обем материали,който едва ли ще може да се обхване наведнъж и завършеният вид на каталога определено го обрича на по-бързо остаряване.Точно такъв е смисълът на каталожните картички в библиотеките - те постоянно могат да се вадят или да се прибавят нови.Става въпрос за каталога с библиографските справки,а не за съдържанието на беседите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Зара,заглавието на печатното и електронното издание,когато те съвпадат,би трябвало да присъства само в едно библиографско описание.Поне аз така разбрах,че би могло да се получи.

Да,може и е желателно да е така. Всъщност идеята вече започна да ми се избистря :thumbsup:

Не знам как би могло да се получи,вие ще кажете,но на мен ми се иска каталогът да е отворен,т.е. да може в него да се допълва или променя,защото става въпрос за един много голям обем материали,който едва ли ще може да се обхване наведнъж и завършеният вид на каталога определено го обрича на по-бързо остаряване.

Това е ясно - просто няма как да не се обновява точно този каталог. Аз имах предвид, че самото електронно съдържание (беседите) е нещо, което не може да променя - така или иначе те са държани някога и са в завършен вид. Според моето виждане ще се променя именно библиографското описание, няма как да остане същото и да е актуално, макар че това ще е доста трудоемка задача без гаранции за всеобхватност.

Аз по-скоро си представям библиографската справка да обхваща различни издания на беседите от различни издателства (това като свършен факт) и като попълване на описанието с книгите, които в бъдеще ще издава Братството, т.е. библиографската справка да се попълва само от издания на Братството - това е достъпно и няма да има пропуски - всички книги, които се издаватот него, ще бъдат включени.

Като давах примерна структура, пропуснах разделянето на беседите на ООК, МОК, Неделни беседи, Съборни беседи и т.н. Това разделяне не ми е ясно дали е официално, но е хубаво от Братството да го обмислят, защото както се направи в този каталог, така ще се наложи и така ще бъде правено оттук-нататък.

Моника 13, всъщност основната разлика в твоето и моето виждане е, че ти смяташ за водещо в каталога библиографското описание, от което трябва да тръгва всичко, а аз смятам, че електронният каталог с беседите трябва да е водещ и той да отпраща към печатните издания :D Важно е и другите да си кажат мнението. Може би твоето е по-практично от гледна точка на това, че има много хора, които предпочитат да се снабдят с печатния вариант, а не да четат от файл, затова ще им е ценно описанието на хартиените носители.

Но от гледна точка на възможностите на системата, е възможно да бъде направен междинен вариант - който иска да започва с описание на печатните издания, да започва от там, който иска електронните - моля, да заповяда :D

Между другото, имайки пред себе си каталога на произведенията на Р.Щайнер, мисля че можем да взаимстваме нещо от него - например номерирането им - всяко призведение има номер, тъй като и неговата работа е доста обемиста, затова създателите на каталога са решили, че се налага въвеждането на номерация, която е постоянна. Така търсенето става доста по-лесно. Разликата е, че при Щайнер съдържанието на лекцията например се съотнася към заглавието много точно, докато при Беинса Дуно не е точно така и ще има проблеми с търсенето. Но за сметка на това нали смятаме да направим тематичен каталог?

В каталога на Щайнер има обособени глобални теми,примерно "Основни трудове", "Изкуство", "Лекции върху възпитанието" и т.н., а всички произведения в тях имат съответната номерация, която не се променя. В каквито и печатни издания да се включва дадена лекция, тя е с този номер в каталога. Но при Щайнер това са цикли от лекции, докато при Беинса Дуно вероятно тази номерация е добре да се направи според друг критерий, но мисля че една постоянна номерация на най-малката единица - беседата, е наложителна. Така наистина търсенето ще е облекчено, а и библиографското описание ще е по-лесно - просто ще пише, че в еди-коя си книга са включени беседи ООК 203 - 231. Какво мислите по въпроса?

Редактирано от Зара_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има няколко каталога със списъци с публикувани беседи, но този на Тодор Ковачев (който използвам) твърди, че номерацията е от Елена Андреева. (Даже мислех да добавя това номерче в описа на всяка беседа, но се сетих твърде късно и щеше да се наложи да минавам отново през хиляди описи.) На мене това ми се струва много добър кандидат за общоприета номерация, а за липсващите може примерно да се използва 123+3 за беседа, която е между № 123 и № 124 и е трета неномерирана такава. Друг вариант, който съм приел в triangle.bg, е базиран на момента на начало на беседата, но това има недостатък, че е сравнително дълго и е много чувствително към грешки в датата и часа. Към единната номерация не пречи да се добавя вида беседа, напр. НБ123+3.

Ясно е, че съвместно ще съжителстват и прегледът на каталожните картички на беседи, както и прегледът на публикуваните книги. (Външно в triangle.bg изглежда, че книгите са водещи, но вътрешно/архитектурно водещ е каталогът на беседите.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Но все пак няма единна номерация, нали? А тя според мен е наложителна.

Огняне, номерацията от Елена Андреева по заръка на Учителя ли е направена? На какви критерии се основава? Защо има пропуснати беседи?

Струва ми се, че този въпрос е добре да се обсъди в Братството и да се въведе окончателно единно номериране. Ти си прав, че е добре да се отбелязва преди номера НБ, ООК и т.н. От тази гледна точка за всеки тип беседи номерацията може да започва от 1, т.е. да има и НБ 1, НБ 2..., и ООК 1, ООК 2... и МОК 1, МОК 2 ...., но това са подробности, които не мога да реша аз.

Говоря за тези варианти, тъй като не съм убедена, че е задължително да използваме номерацията на Е.Андреева, освен ако Учителят не й е поставил тази задача. Има пропуснати беседи и макар твоят вариант да е добър (123+2 , 123+3...), като удобство ми се струва че е добре номерацията да е пълна, без такива "кръпки" (извинявай за израза). Е,тук е време вече да се признесат и други, по-компетентни, чието съгласие трябва да имаме.

Само да вмъкна нещо - едва сега си давам сметка какъв огромен труд е положен в triangle.bg и beinsadouno.com!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че каквато и последователна номерация да вземем, няма да е пълна – просто не можем да бъдем сигурни дали в бъдеще няма да искочи нещо ново. Затова трябва по някакъв начни да се поддържат кръпки, или да се използва друг начин на идентификация (като напр. дата+час).

В предговора номерацията на Елена Андреева не е представена като задача от Учителя, но се казва, че това е първо такова усилие и съм склонен да вярвам на това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отворих нова тема относно кодифицирането на беседите.

Тук ще продължа по темата "функционална спецификация на Каталога". Освен че той ще съдържа беседи и библиографски описания на носители, от него ние можем да искаме да търси:

- в заглавията на всички беседи;

- в заглавията на всички носители;

- в заглавията само на определен клас беседи;

- в заглавията само на определен клас носители;

- в заглавията на определен клас беседи, но в рамките на зададен времеви период.

- вътре в текстовете на беседите.

Последната възможност изисква от каталога да разполага и с текстовете на самите беседи. Тя до голяма степен замества наличието на тематичен каталог. Автоматичното търсене се реализира сравнително лесно, докато тематичен каталог - не. Освен това, при тематичния каталог съществува голяма доза субективен фактор, навлизамена ниво "семантика", което по природа е силно субективно и лично.

Мисълта ми е да помислим и върху аспекта "търсене" - по кои признаци ще искаме да става то, какви задачи ще решава и др. От отговорът на този пъпрос до голяма степен зависи реализацията на Каталога. Понеже това е единствената му активна част, и следователно - с най-висока сложност при реализирането си.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Васил,търсачката в текстовете на беседи определено е много ценно нещо.Съгласна съм,че автоматичното търсене е по-лесно,но то не би заместило тематичното търсене,а то според мен ще е най-предпочитаното.Приемам съображението ти за субективност при тематичното разделение,но не мисля,че е достатъчен аргумент да го отхвърлим напълно.Можем да се опитаме поне едно съвсем едро разделение да направим.Моето предложение за това какво и как да търси каталога е следното:

Азбучно:

- по заглавие на беседи и книги "ОТ" Петър Дънов

- по имена на съставители на беседи и книги "ОТ" Петър Дънов

- по имена на автори,заглавия на книги и статии "ЗА" Учението.(Тук могат да влязат и книгите на неговите ученици и последователи в азбучното търсене).

- в заглавията само на определен клас беседи;

Хронологично:

- по дати на създаване... "ОТ" П.Д.

- по дати на издаване... "ОТ" П.Д.

- по дати на издаване на книги и статии "ЗА" Учението

- в заглавията на определен клас беседи(в рамките на зададен времеви период)

"Вътре в текстовете на беседите" го разбирам като търсачката на Портала,например?Написаната дума(предмет на търсене)е отбелязана с някакъв открояващ се цвят.Това ли е?Това го приемам и подкрепям определено.

И не можах да разбера какво се включва в това - "в заглавията само на определен клас носители"?

Тематично

- Наука и здраве

- Философия на живота

- Езотеризъм и окултизъм

- Молитви и формули

- Музика

- Паневритмия

- Приемственост - ученици и последователи

Не бих искала да се впускаме в спорове сега,но думата "носител" има малко по-различна семантика от думата "книга",освен ако нямаш предвид това,че тя включва и аудио- и видео- носители на Словото,но дори и в този случай ми се иска да потърсим друго разрешение.

Още в началото на каталога според мен трябва да има: ЕЗИК - български,руски,френски,английски и т.н.

Фоно- и видео-тека

- Азбучно - аудио и видео материали по заглавие,ноти,текстове на песни

- Хронологично - по дати на създаване и издаване на аудио- и видео-материалите,ноти,текстове на песните

Галерия- снимки,портрети,картини...

- Азбучно - по имена на събитието

- Хронологично - по дати на събитие

- Географски - по местоположение на събитието

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между другото, имайки пред себе си каталога на произведенията на Р.Щайнер, мисля че можем да взаимстваме нещо от него - например номерирането им - всяко призведение има номер, тъй като и неговата работа е доста обемиста, затова създателите на каталога са решили, че се налага въвеждането на номерация, която е постоянна.

Аз не виждам, какво можем да заимстваме от каталога на творчеството на Рудолф Щайнер. В този каталог лекциите са структурирани в лекционни цикли, като всеки цикъл се състои от определен брой лекции, разглеждащи една обща централна тема. Лекциите от един цикъл са смислово и тематично свързани последователно, въпреки че често всички лекции от даден цикъл са били изнасяни в различни европейски градове. В този каталог библиографски са номерирани само циклите и книгите, а не отделните лекции.

Единственото общо (от библиографска гледна точка) между лекциите на Рудолф Щайнер и беседите на Беинса Дуно е, че и едните и другите имат дата, час и място на изнасяне и обикновено имат и заглавие. Оттук нататък класификационните и структуроопределящите признаци са съвсем различни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

И не можах да разбера какво се включва в това - "в заглавията само на определен клас носители"?

Става въпрос за това беседата към МОК ли е ,към ООК ли е, към Рилските беседи ли е, към видео- или аудио каталога....

Тематично

- Наука и здраве

- Философия на живота

- Езотеризъм и окултизъм

- Молитви и формули

- Музика

- Паневритмия

- Приемственост - ученици и последователи

Тука си вкарваме автогол с горните 3 реда. Тези теми са толкова тясно преплетени в беседите, че не виждам как ще ги разделим, изкуствено ще стане. За музиката, паневритмията, молитвите и формулите съм ЗА. Приемствеността ще трябва да я разбием на подкатегории.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тематичният каталог е трудна тема. Като начало, наистина е субективно, дори и за такива неща от къде до къде да се цитира. Отдавна ми е желание всеки в triangle.bg да може да съставя лесно книги с цитати, използвайки просто маркиране в браузъра на части от беседа и натискане на бутон, който добавя цитата. От тук нататък тези цитати да може да се организират по начини, които са добре разработени за bookmarks в браузъри и сайтове – папки, етикети (тагове) и др.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В известен смисъл разбирам притеснението и скептицизма ви относно Тематичния каталог,но ще се опитам още малко да поясня.

Нямам предвид да се отделят цитати от беседите и да се отнасят към съответна тема,а целите беседи(със същите библиографски описания)ще се отнасят към темите,които съдържанието им пояснява.Това означава,че една и съща беседа може да се отнася,както към Наука и здраве,например,така и към Философията на живота,и към Езотеризъм и Окултизъм,например.Както една и съща беседа ще присъства едновременно в Азбучния и Хронологичния каталог.И за да снижим до минимум субективизма,съм мислила да се отвори тема,в която да се обсъжда съдържанието на беседите,за да бъдем максимално точни и обективни.Както и да се спести време,когато някой не е прочел съответната беседа,а други вече я познават.Трудоемко,но много полезно би било това,както за работещите сега,така после и за четящите.

По принцип всеки от разделите,които съм дала ще се раздели на подраздели,което ще улесни работата още повече.Например:

Наука и здраве - хомеопатия,история,психология,природа,здра

вословно хранене,житен режим...

Философия на живота - човешки взаимоотношения,любов,жената,семейство и възпитание,баланс на духовното и материалното,майката,образование...

Езотеризъм и Окултизъм - реинкарнация и карма; астрология,нумерология,френология,хи

романтия,физиогномия,алхимия,кабала,графол

огия

Като тези подразделения ще бъдат за ориентировка при определянето на съответната тематична група на беседата,а не да се отбелязват в библиографското описание.

Например беседата "Солта" може да се отнесе,както към Наука и здраве,така и към Философия на живота,тъй като "солта" се разглежда и в нейното символично значение, и в прякото и значение,като необходимо присъствие и в храненето.

За тематичното разделяне ще ни помогне и Портала с Мисли по различни теми,пък и с коментари към различните беседи.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В беседите се засягат толкова много теми, а ако има основна тема, тя не е голяма част от текста, така че аз не съм убеден в ползата цяла беседа да се причислява към тема.

Неделните беседи има особеност, че често са върху стих от Библията. В такива случаи наистина е уместно цялата беседа да се свързва със стиха и това (включително за беседи, които не са налични като текст в сайта) има реализация в библията на триъгълника. По отношение на библията това не е всичко – в беседите има места, които допълват стихове от библията, и ако те се отбелязват като допълващи конкретни стихове, може да се генерира „разширен“ вариант на Библията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Мисля си, че е време да съберем всички парчета от пъзела на едно място. Начинт на работа във форум не предразполага към това. За целта е създаден

този документ

в ПорталУики. Там всеки може да запише своите идеи, като целта е да започнем да работим върху общ текст и накрая да успеем получим нещо завършено и обобщено. В момента съдържанието на тази функционална спецификация е в някаква минимална и начална фаза. Моля, пишете в посочения документ на воля :thumbsup:

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,това,което го има в Триъгълника е много ценно,но ние все пак не искаме да повтаряме направеното вече.

Лично аз,когато започнах да чета Учителя,най-ценното,което откривах за себе си бяха точно тези основни теми,които не са голяма част от текста.Запомнях го и го анализирах,а по-късно започнах да откривам още и още...Говорим за масовия читател,чието внимание би трябвало да се опитваме да привлечем и задържим. Вярно е,че в беседите се засягат много и най-разнообразни теми и все пак винаги има нещо преобладаващо.Освен това,тематичното разделяне ще се отнася и до книгите,а там вече си има книги,чиито заглавия направо сочат темата, и до всички останали материали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ще кажете за fckeditor или TinyMCE?

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ще кажете за fckeditor или TinyMCE?

HTML кодът на FCKeditor е много по-оптимизиран и изчистен (виж тук), отколкото този на TinyMCE (виж тук).

(Трябва да се отиде на "Редакция", за да се види HTML кода.)

Редактирано от Назъров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно. TinyMCE обаче има бутонче "Paste From Word". Не знам дали има някаква конкретна полза от него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Не съм ползвала fckeditor, но ползвам TinyMCE и определено има някои проблеми. "Paste from Word" не сработва както трябва, с Pagebreak също имаше проблем, както и с Paste. Със Safari целият редактор не се показва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно. TinyMCE обаче има бутонче "Paste From Word". Не знам дали има някаква конкретна полза от него.

Във FCKeditor има същото бутонче и май работи по-добре от TinyMCE.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×