Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Васил

Кодификация на беседите

Recommended Posts

Делението на беседите на "класове" е официално, в с мисъл, че то следва от самият характер и аудитория на беседите и произхожда от намеренията на Учителя и от самата Школа по времето на нейното основаване. Какви класове има, може лесно да се види например от библиотеката на Портала. Тази класификация е съществена, понеже помага за ориентация в цялото множество текстове. Обикновено читателят знае кой клас беседи го интересуват. Понеже те и по самият си характер се различават.

Относно номерирането подобно на каталога на лекции на Щайнер - аз също съм си го мислил, че е добре да въведем подобен. Всъщност терминът "номериране" тук не е много коректен, по-точният термин е "кодиране" или "кодификация". Въвежда се не просто пореден номер (всъщност, това е най-простият вариант на кодифициране), а поредица от полета с различно смислово съдържание. Пример от нещо познатио е кодификацията в ЕГН (ГГММДДОООК). Когато видим нечие ЕГН ние веднага знаем, къде е записана годината (знаем, че са последните две цифри от годината ГГ), месеца ММ, денят на раждане ДД. Ако разполагаме с определена таб.лица по ЕГН- то можем да кажем, в коя област се е родил човекът - по полето ООО. Полето К е контролно - то се изчислява по специален начин (сума по модул 9) на базата на предходните цифри (малко нумерология). Ето това е кодификация.

Каталогът на Щайнер, изглежда, използва "плоско" номериране на лекциите, т.е. кодификация от първо ниво (пример). При това, спазена е хрпонологичната последователност.

При Учителя задачата за кодифициране се затруднява от големият брой лекции (около 3800) и от факта, че често в една и съща дата са били давани повече от една беседи. Аз като специалист в ИТ областта бих могъл да предложа някаква система за кодифициране. Предполагам, че Моника13 е най-компетентната в тази област, в качеството си на професионален библиотекар. Понеже считам въпроса за важен, ще дам мое предложение и ще помоля Моника13 за коментар.

Тук предлагам следният начален вариант за кодифицираща система:

КГГНН

К:

1 - Беседи пред Сестрите

2 - Други

3 - Клас на Добродетелите

4 - Младежки Окултен Клас

5 - Младежки Събор

6 - Неделни Беседи

7 - Общ Окултен Клас

8 - Рилски Беседи

9 - Съборни Беседи

0 - Утринни Слова

ГГ: година, последните две цифри: Промер: "22" за 1922 г., "36" за 1936г.

НН: пореден номер на беседата в рамките на годината и класа.

Предложеният вариант има предимството да не отнема много време за образуване на кода за всяка беседа. Той е сравнително компактен, също така. Вмъкването на нова беседа става, като се дава следващ "НН"- пореден номер. Често в старите томчета тази номерация се среща директно, например "7-ма лекция от МОК, 1923г.". Т.е. идеята за годишно номериране не е нова. Понякога тази номерация липсва (в новите издания, примерно), но тя лесно може да се възстанови като просто се прегледа съдържанието на книгата. Един недостатък на предлагания вариант е това, че при последващо вмъкване на беседи хронологичната последователност се нарушава. За сметка на това, при нужда винаги ще може да се добавя нова беседа, на която да и бъде присвоен съответен код.

В сравниение със системата за кодифициране, ползвана от triangle.bg, предложената система е по-компактна. За сметка на това изисква предварително да разполагаме с пълен списък на беседите за дадената година. Което определено не е проблем.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Кодировката, която предлагаш, е добра. За появили се впоследствие беседи може да се въведе нещо подобно на предложеното от Огнян в предната тема. Може да не е със знака плюс,а както е прието да се прави с библиотечния фонд - може да греша, но там имаше "." (точка) като елемент, например:

0012 - една беседа

0013 - следваща беседа

0012.1 - новопоявила се беседа между горните две

Освен това мисля че по отношение на К числото може да е римско,например

IV260076

т.е. Младежки ОК, 1926 г., беседа номер 0076.

Но стига съм се изказвала, нека Моника 13 се включи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зара, римските цифри имат свойството, че не представят числото "0". Разточителни са на място. Ако желаем, можем да ползваме буквен код (от една буква) за полето "K". Причината е, че се стремим кодът да бъде колкото се може по-къс. В тази връзка в пимера ти има две нули, които са излишни в контекста на предлаганият код. Така примерът ти ще стане:

D2676

D - "MOK"

26 - година на изнасяне 1926

76 - 76-та поредна беседа от класа "МОК" за 26-та година

Разбира се, за една година не може да се изнесат 76 беседи от МОК, просто ползвам твоите числа :) Поради същата причина не са нужни повече от две цифри за кодиране на номер беседа. Стана ясно, че номерацията започва от начало след започване на всяка календарна година - в контекста на моето предложение. Циклите в рамките на година са възприети като подход и от съвременните издания на ИББ.

Относно подходът кодът да е с варираща дължина - да се разширява с "." - това е познато от номерацията на улиците. Колко адреса има с Но. "105а" или "105б", например :) Аз лично не го предпочитам, понеже хаосът нараства, но варианта съществува все пак.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и извинявайте,че се забавих с поста си тук!

Определено въпроса за номерация(класификация или кодификация) беше на дневен ред! :thumbsup: Библиографските описания в примера,който ви бях посочила(Георги Струмски)също бяха номерирани.

Идеята на Васил за кодификация на беседите определено много ми хареса и мисля,че в нашия случай е абсолютно изчерпателна откъм нужната ни информация и то възможно най-синтезирано,макар и да няма нищо общо с това,което аз съм учила и практикувала. :) Доколкото разбирам,трябва да уточним буквен или цифрен да бъде кодът на "класа" от дадена беседа!?Аз лично съм за буквен и самите големи букви да са началните букви на имената на класовете,като има само два,чиито имена започват с една и съща буква и за тях трябва да решим.Това е моето предложение:

Б- Беседи пред Сестрите

Д - Други

К - Клас на Добродетелите

МО - Младежки Окултен Клас

МС - Младежки Събор

Н - Неделни Беседи

О - Общ Окултен Клас

Р - Рилски Беседи

С - Съборни Беседи

У - Утринни Слова

Освен,ако нямате някакви съображения буквите да са латински!?

Що се отнася до знака за добавяне,според Универсалната десетична класификация(библиотечната класификация),това е знакът "+".Макар че,предложението за точка на мен повече ми допада.В библиотечните описания точката се отнася до подразделение на по-голям раздел.Ето и още малко знаци и техните значения в тази библиотечна класификация,които бихме могли да използваме,когато ни се налага:

/ - наклонена черта - интервал - когато в една книга са включени от 2 до 15 беседа за дадена година от съответната група,отбелязваме 2/15.

= - равенство - език - него можем да използваме,когато се стигне до преведените беседи.Когато беседата "Солта",например има кодификация Н1736 и я намерим на английски език,към тази кодификация добавяме "="и съответния код на езика - Н1736=20,(ако приемем 20 за код на английския).

Разбира се,че в процеса на работа могат да възникнат и други нужди,но за това се сещам сега.

А къде мислите да стои тази кодификация - в началото или в края на библиографското описание?Според мен мястото и е в горния ляв край над описанието.

И още един въпрос - понеже стандартите за библиографско описание включват много знаци,като наклонени черти,квадратни скоби,точка със запетая,точка и тире ...,мислите ли че трябва да ги спазваме стриктно?От една страна се изкушавам всичко да бъде много издържано,но от друга страна може да се окаже нож с две остриета и може би съм повече за една по-опростена система на описване,така че да е по-лесна и за хората,които ще описват,пък и за тези,които по-късно ще четат.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели,

Тази кодификация е напълно възможна, но друг въпрос е доколко е необходима. Този вид кодифициране е измислен в миналото за организиране на ръчната работа с хартиени документи. В една компютърна информационна система този начин на кодифициране става напълно излишен и сега ще обясня защо. При съхраняването на беседите, като техни основни атрибути (наред с други) се съхраняват вид, дата и час на изнасяне. На базата на тази информация, въпросната кодификация може да бъде автоматично генерирана от компютъра при необходимост. Тоест, кодификацията е просто още един начин за съхраняване на информация, който обаче е удобен за ръчна работа с хартиени документи, а при компютърната обработка представлява излишно дублиране на информацията. Също и излишен ръчен труд, да се кодифицира всяка беседа при въвеждането и в системата.

Редактирано от Назъров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, всъщност кодът за беседите би улеснил цитирането, референцията към беседа. И то предимно в статии, в съдържания. Що се отнася до електронния формат, там един Хиперлинк върши достатъчно добра работа. И васе пак - защо кодовете са на дневен ред?

Често една и съща беседа е отпечатана под различни заглавия. Това понякога прави невъзможно ползванетона на наличните в момента каталози. Другата причина е огромното място, нужно при цитиране. Губи се пространство и е много нечетливо. А цитирането на източници в някои случаи е неизбежно. Например тук (най-долу). Посочената статия е част от печатно издание и там не могат да се ползват линкове.

С една дума - ще се въведе малко ред,който е нужен, и ще се спеси място с тези кодове.

Безспорно за да се случи това, то кодовете следва да бъдат всеобщо възприети, включително във всички нови издания на ИББ. Иначе, сами за себе си в някакъв сайт, нямат голям смисъл. Тук очаквам коментара на Хирон.

@Моника13

Предлаганата кодификация е предназначена само за беседи. Мисля, че при тях не ползваме стандартно библиографско описание. Кодът може да е където и да е в описанието на беседата, от информационна гледна точка това е без значение.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, всъщност кодът за беседите би улеснил цитирането, референцията към беседа. И то предимно в статии, в съдържания.

Добре, съгласен съм, но за мен много по-естествен е код, който съдържа година, месец, ден и час. Това е напълно достатъчно, за да се идентифицира уникално всяка беседа и е същевременно напълно разбираемо за "невъоръжено" човешко око. Евентуално, може да се добави и една буква за вида на беседата, с чисто справочна цел. Така, в базата ще се съхранява: "1922032605Б", а при извеждане може да се показва: "1922.03.26:05-Б".

Всъщност, в базата тази информация така или иначе се съхранява по друг начин, тъй че този код не е нужно да се пази като отделно поле, а може винаги да бъде синтезиран и ръчно и автоматично при нужда. Автоматично, това синтезиране може да става както с SQL, така и с програмна логика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Аз лично съм за буквен и самите големи букви да са началните букви на имената на класовете,като има само два,чиито имена започват с една и съща буква и за тях трябва да решим.Това е моето предложение:

Б- Беседи пред Сестрите

Д - Други

К - Клас на Добродетелите

Да, това ми се струва смислено. Проблем може да възникне обаче при чуждите езици - буквите ще трябва да се заместват с латинските им еквиваленти, което премахва унификацията, която ми се струва най-важна. Предполагам разбирате, че въпросът не е само в това да се въведе кодировка на електронния каталог, а тази кодировка да се използва като единствената, за да не става объркване. И като дадох за пример каталога на Щайнер имах точно това предвид - там като се каже 319, се знае точно кой сборник е, а не всеки да си слага номер според собственото виждане. Така че дори кодировката да не е най-удобната от гледна точка на електронния каталог, тя ще "обслужва" и електронни, и печатни издания.

Да, ГГММДД е най-универсалното, но според мен кодиране на типа беседа трябва да си има. Заради по-горното ми съображение /кирилица-латиница/ смятам, че цифреният код, предложен от Васил, е по-подходящ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като задълбахме в тази тема, ще предложа и още нещо. Едно от основните предназначения на тези кодове на беседи е цитирането на части от беседи, затова е добре да има начин да се описва и мястото вътре в текста на цитата. Номер на страница и номер на дума имат недостатък, че те са за конкретно издание. Друг вариант е процент (2 цифри) от началото на текста, което може да се добави примерно с точка и двете цифри, напр. Н1736.66. Това обаче ще изисква изданията да имат тази информация в себе си, т.е. освен номер на страница да имат и напр. пълния код Н1736.66 на първата дума в страницата. Но даже и на око да се изчисли този процент, пак ще е голямо улеснение в намирането на цитата. Косвен малък недостатък е, че такива издания ще съдържат колко процента досега си прочел от беседата :)

Вариантът с кодиране като Н1736 (независимо как конкретно се кодира вида на беседата) предполагам ще е удобно на хората за цитирането, но лично за мен е недостатък, че това изисква централен каталог, към който всички да се обръщат, докато при дата+час няма централен каталог и е очевидно как да се търси. Трябва обаче да се предвиди случая на няколко беседи в един ден с неясен час. Донякъде добавянето на информация за вида на беседа (неделна, ...) улеснява това. И накрая да спомена че формата 2008-12-08 е ISO стандарт за дата и се използва много.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята за "кодификация" ми допада много. Не само за удобството от цитирането при издания с извадки, но дори и за това, че приемането на единна, общоприета система за кодиране, с която би следвало да се съобразяваме всички, ще е стъпка напред към едининомислието и побратимяването. Съгласен съм с това, че тя ще е улеснение предимно за печатните издания. Както и с предложената от Васко система КГГНН. Все пак, колкото и уместно и удобно да е класифицирането на беседите по течения, тук също може да настане някакво объркване. Напр., в доста каталози, включително и издания, беседите, държани на планината са класифицирани като рилски, съборни, ООК, МОК и т.н. Как ви се струва сутринта беседата да бъде обявена за утринно слово, на обяд за съборна или в сряда - за лекция на ООК, в петък - на МОК, или на 19 август за съборна, а на 21 - за рилска и т.н. Като се има предвид, че аудиторията в планинската Школа е една и съща. Това беше причината, поради която издаваме планински и съборни беседи като Съборно Слово. Друг въпрос, който си задавам е, къде ще бъде публикувана тази кодификация и дали всяко издание, което я използва, ще трябва да я публикува цялата.

Ако вземем някакво общо решение и постигнем общо съгласие относно кодировката, не виждам никакви пречки Издателство "Бяло Братство" да я използва в изданията си. Особено когато става дума за обемиста библиография, която има напр. в "Окултни упражнения" (последното издание ще влезе в печатница всеки момент).

Мисля, че за целите на издаването, една референция към беседа е напълно достатъчна. Който има по-дълбок интерес може да прочете цялата беседа. Считам за по-удачно кодировката да е изцяло цифрова. Или ако е буквена - да е двубуквена и буквите да стоят накрая. Изчисляването на поредния номер на беседата не ми се вижда много практично и информативно. По-скоро за такова мисля да е датата, последвана от класа (категорията) и то във формат ГГММДДКК. Може би само съборните беседи правят изключение от правилото, че в един ден е държана само една беседа от даден клас. Но тогава, вместо КК, може да се означи поредността на беседата за деня с една цифра или пък след КК да се отдели с точка поредността, ако има такава (напр. втората за деня съборна беседа).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Значи остава да се уточнят "класовете" беседи, ако се наложи, два класа да се слеят (рилски и съборни и т.н.); това трябва да се уточни от хора, които са много добре запознати с този въпрос (аз не съм от тях).

Като някакво обобщение:

1926-07-21.2 - код на беседа, държана на 21.07.1926 г., 2-ра по ред за деня. Тиретата са нужни, за да може да се търси по година ако търсачката не предлага търсене по част от дума.

Все още ме притеснява използването на буквен код. Това ще води до промени при превод на каталога.

От друга страна, можем да въведем код на класове, които се различават по тип съдържание - текст, музика, видео, напр.:

1926-07-21.2Т - беседа (текст) на 21.07.1926 г.

1926-07-21М - музикално изпълнение на 31.07.1926 г.

1997-10В - филм, представен през окт. 1997 г.

Относно идеята на Огнян - не ми е хрумвало такова нещо, но ще трябва да я обмислям още известно време, за да успея да си представя как точно могат да станат нещата.

Редактирано от Зара_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Ако вземем някакво общо решение и постигнем общо съгласие относно кодировката, не виждам никакви пречки Издателство "Бяло Братство" да я използва в изданията си...

За момента не ми е много ясно какво точно означава "да постигнем общо съгласие"... ;) Бяха изброени много и добри варианти, налага се някой да избере измежду тях и да фиксира изборът в някакъв вид.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това ми се струва смислено. Проблем може да възникне обаче при чуждите езици - буквите ще трябва да се заместват с латинските им еквиваленти, което премахва унификацията, която ми се струва най-важна. Предполагам разбирате, че въпросът не е само в това да се въведе кодировка на електронния каталог, а тази кодировка да се използва като единствената, за да не става объркване. И като дадох за пример каталога на Щайнер имах точно това предвид - там като се каже 319, се знае точно кой сборник е, а не всеки да си слага номер според собственото виждане. Така че дори кодировката да не е най-удобната от гледна точка на електронния каталог, тя ще "обслужва" и електронни, и печатни издания.

Да, ГГММДД е най-универсалното, но според мен кодиране на типа беседа трябва да си има. Заради по-горното ми съображение /кирилица-латиница/ смятам, че цифреният код, предложен от Васил, е по-подходящ.

Да,права си,Зара.По-удачно е буквите,ако има такива,да бъдат латински!Също,относно тази кодировка,за която говориш,правилно ли разбирам,че е номериране на всяко вписано библиографско описание,без значение дали е на беседа,книга или друг източник и само на беседите да има и тази допълнителна кодификация, за която говорим тук?Мисля,че и това е необходимо.

А вместо да се изписва цялата година,не е ли по-удачно да се изпишат само последните две цифри на година - за 1922 - само 22!?

Предложението на Огнян и на мен ми се вижда интересно!

За публикуването на кодификацията може би е най-уместно да се използва въпросния каталог,в началото на който ще бъдат обяснени целите и задачите,които си поставя,предназначението му,и съответно начина,по който работи.Дано правилно съм разбрала въпроса на Хирон!?

Съгласявам се със съображението,че е по-удачно да фигурира датата от колкото поредния номер на беседата в кода.Също и с идеята на Зара за "код на класове",аз бих го нарекла код на "вида материал"- текст,аудио,видео,ноти(партитура).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Хирон

Би било наистина жалко тази идея да си остане само тук. Мисля, че ние вече сме постигнали съгласие по нея. Всеки от пишещите тук би приел който и да е от предложените варианти. Многото варианти не значат разногласие, а по-скоро богатство на възможностите :) От тук нататък е важно не толкова какъв да бъде точно формата на кодиране (въпреки, че има голямо значение, разбира се), колкото Издателство Бяло Братство - като естествен и основен координатор на подобно начинание - да продължи започналият тук процес. Този преход на активността от един в друг кръг приятели се налага поради факта, че кодификацията на беседите засяга най-силно книжните издания. Каталогът със сигурност ще ползва избраният от ИББ формат на кодиране.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Да,права си,Зара.По-удачно е буквите,ако има такива,да бъдат латински!

Иеята ми не беше да са латински, а да не са букви, за да не се налага да се "превеждат" на латиница :D

Но наистина най-важно е сега мнението на Братството, защото без него няма да се осъществи идеята за унификация на кодирането. Предполагам, че Хирон би искал да обсъди предложенията ни с някой преди да си каже мнението. И не на последно място- и той, и ние , си имаме и други задължения, така че трябва да си ги изпълняваме. Затова трябва да се настроим да чакаме, да сме търпеливи и да не ни угасне ентусиазмът! Ха-ха-ха!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А вместо да се изписва цялата година,не е ли по-удачно да се изпишат само последните две цифри на година - за 1922 - само 22!?

Не е по-удачно, защото Учителят е творил и през 19-ти и през 20-ти век. А ако използваме същия принцип за кодифициране и за каталога с материали "за Учителя", тогава ще имаме и 21-и век. Вече имахме "проблем 2000", нека не си създаваме и "проблем 1800".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че материалите тип "По Учителя" и "За Учителя" могат съвсем успешно да бъдат обслужени от стандартното библиографско описание. Ако това е така, то схемата за кодифициране остава да обслужи само оригиналното Слово. Въпросът за обхвата на кодификацията е интересен също - КАКВО ТОЧНО (и защо) желаем да кодираме?

Беседите, изнесени от Учителя, често се цитират в качеството им на самостоятелни единици. Фактически обаче това не са самостоятелни книжни тела, или билиографски единици. Понякога дадена беседа (макар и рядко) въобще не е била издавана. Но това не трябва да пречи тя да бъде цитирана.

Проблемът "1800/1900" не засяга пряко беседите, но наистина ако бъдат включени всички разговори и писма такъв проблем съществува.

В рамките на текущият проект нашето внимание е насочено само към беседите. Звучи разумно обхватът на схемата на кодификация да бъде разширен, но това няма как да се случи в рамките на проекта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Мисля, че материалите тип "По Учителя" и "За Учителя" могат съвсем успешно да бъдат обслужени от стандартното библиографско описание. Ако това е така, то схемата за кодифициране остава да обслужи само оригиналното Слово. Въпросът за обхвата на кодификацията е интересен също - КАКВО ТОЧНО (и защо) желаем да кодираме?

И аз смятам, че тази кодификация трябва да се използва само за беседите и музиката ОТ Учителя. За всичко останало, ако изобщо има код, той трябва да е различен, да не се смесват нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В рамките на текущият проект нашето внимание е насочено само към беседите. Звучи разумно обхватът на схемата на кодификация да бъде разширен, но това няма как да се случи в рамките на проекта.

Васко,

Нали твоя беше идеята, издателството също да възприеме тази кодификация в своите издания? Тоест, тази система за кодифициране надхвърля границите на текущия проект, и единствено поради този факт аз виждам някакъв смисъл в нейното основаване. В тесните рамки на електронния архив с беседите и каталозите към него, това кодифициране е напълно излишно, защото там то представлява просто една справка върху съществуващата базова информация. Защо трябва да изпишем толкова думи, само за да спестим 2 байта от кодификацията, липсата на които би обезсмислило самото й съществувание?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Назъров, аз съм съгласен за 4-цифреното кодиране на годината. И въобще съм съгласен с абсолютно всички дадени тук варианти. Всъщност мнението ми няма кой знае какво значение. Наистина, получава се малко парадоксално: предложих система за кодификация, която е много полезна, и когато е цялостно въведена би улеснила много работата със Словото. Моята идея в началото беше да бъдат обхванати само беседите. И в такъв случай две цифри за година биха били достатъчни. По-нататък идеята придоби самостоятелен живот и се разрастна до граници, надхвърлящи конкретните рамки на проекта. Една такава по-широка задача вече трудно може да бъде решена без активното съдействие на Издателство Бяло Братство. Очакваме такова, но не е ясно, дали ще го получим. Вероятно е нужно активно отношение по темата и от страна на координаторите на нашият собствен проект. Когато между 5 еднакво добри варианта е нужно да се избере един, координатора следва да се намеси.

Всеки от нас, ако е гладен и стои под ябълково дърво с 5 много хубави, узрели ябълки, няма да стои безучастен, а ще си откъсне една. Няма голямо значение коя точно ще избере, важното е, че той ще засити гладът си. Е, ние сега чакаме някой да откъсне една от нашите ябълки. Ако ябълките са зрели и ако има гладни наоколо, това ще се случи. Аз твърдя, че ябълките са достатъчно зрели :) Един добър стопанин би подбрал плодове за директна консумация, а от останалите би си сварил компот, да речем. Ако някъде ябълките презряват, то или дръвчето си няма стопанин, или стопанинът е пропуснал да ги обере, нищо друго. На ябълката не и остава друг вариант, освен да се моли за добър стопанин през следващата година.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Издателството не би могло да реши без самото Бяло братство. Искате ли да напишем писмо до него (Бялото братство), в което да изложим нашето общо виждане за унифициран код на наследството на Учителя? Може да е адресирано до А.Грива в качеството му на председател.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Издателството не би могло да реши без самото Бяло братство.

Предлагам да питаме първо Издателството, то само да каже дали може :) Аз като разсъждавам логично, организацията "Общество ББ" ще препрати въпросът към Издателството, понеже е от неговата компетенция. Така че адресът е ясен. Може би, както ти спомена по-преди, ни е нужно търпение.

Според мен, едно "по-официално" писмо адресирано до Издателството опредлено би било от полза. Мотивацията на Издателството да ни обърне внимание би трябвало да съществува. Понеже целият ни проект е в помощ на дейността му. Аз вярвам, че това ще се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че няма нужда от официални писма :). Хирон участва във форума и това е достатъчно. Единствения проблем е (преди малко говорих с него по телефона), че е много зает и не може бързо да отговаря на въпроси и предложения, особени ако са твърде специфични.

Относно конкретната тема, за мен смисъла на кодификацията е основно в използването и в каталози / библиографски описания, IT системи и комуникацията между тях. Мисля, че на един човек четящ беседа например, ще му е много по-лесно и удобно да прочете текст от сорта на:

"Първа лекция от Учителя, държана на 28 август 1929 г., София — Изгрев."

вместо няколко числа и букви, които ще трябва да разчита с легенда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иво, аз не държа възгледите ми да бъдат споделени. Това, на което се надявам, е приносът ми да се окаже полезен.

Има много доводи"за" и "против" всяко нещо. Има дори доводи "против" книжните издания на Словото. И те са наистина сериозни, не могат да бъдат отминати леко. Да не говорим за електронните издания. Да не споменаваме и настоящия сайт :) Ако навремето си питал за одобрение и си се повлиявал от неодобренията, щяхме ли да си говорми чрез него сега? А въобще пък да не говорим за нещо ново и неутвърдено.

Обобщеният извод от всичко това е, че локалните мотиви не са значими глобално; докато напротив - глобалните мотиви са също така и локално значими.

Не може от един неструктуриран проект обаче да се изисква структуриран краен резултат. Изискват се много малко усилия за структуриране и оформяне на крайния резултат и за ползването му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×