Guest Кристиян Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Да, Кристиян, съвсем единодушни сме по темата. Само относно раздумката за кръстенето и кръстосването бих привнесъл и река Йордан - между сърцето и главата... Някои свързват малкия кръг на кръвообращението с река Йордан- реката на живота, защото малкия кръг на кръвообращението и чрез дихателния процес се внася както жизненонеобходимия за всички органи, тъкани и клетки кислород, така и се извежда извън организма въглероден двуокис (диоксид), който е токсичен за нас, но пък него растенията го "вдишват" и благодарение на светлината от слънцето, произвеждат кислород, който пък "издишват"...обезпечавайки "жизненото дихание" на тези, чийто живот зависи от него...А това пък няма начин да не ни запрати в самото начало на библията, нейде по средата на глава 2-ра, в която четем отново за сътворение, но някак си по-различно от това, което е описано в първата глава...Във втора глава човекът бива сътворен от пръст, бива му вдъхнато през ноздрите "жизнено дихание", и така станал жива душа...Но, не се споменава това да е сторено в някой определен ден- пети или шести...Освен това, от тази втора глава, изведнъж сътворението от първа глава сякаш се изпарява яко дим, и в "калното битие"- материята, която не е materia magica- онази Първична Материя, от която Бог Сътворил вся и всьо за шест дни, и Си починал на седмия ден- явно в първа глава е описано друго сътворение, което в началото на глава 2-ра бива резюмирано ето така: Бит.2:1 Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. Бит.2:2 И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. До тук, Творецът е обозначаван само като Бог (Елохим), но от следващия стих- фрас, ново 20-се както се казва...На сцената се появява някой си Господ Бог (Яхве Елохим)- ей тъй, появил се е отнейде, и явно ръцете са го сърбели доста: Бит.2:4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, Бит.2:5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, Бит.2:6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. Бит.2:7 И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. Бит.2:8 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. Бит.2:9 И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. Бит.2:10 От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Бит.2:11 Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; Бит.2:12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. Бит.2:13 Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. Бит.2:14 Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. Бит.2:15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. Бит.2:16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; Бит.2:17 а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. Бит.2:18 И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. Бит.2:19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й. Бит.2:20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. Бит.2:21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. Бит.2:22 И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. Бит.2:23 И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Бит.2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. Бит.2:25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха. Както набитото око би забелязало, тук също процесът кипи от творчесто, ама някак си, все едно напук на описаното в глава 1-ва, точно в обратен ред- започва с това, че Господ Бог ей тъй направил от пръст човек, вдъхнал му жизнено дихание, и станал жива душа. След като сделал човека от глина, се заел с направата на Едем, и сделал растителния свят- при това, много е важно да се забележим някои топографски уточнения: "Бит.2:9 И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло." Че дървото на живота било в средата- добре, ама не се споменава къде точно е било дървото за познаване на доброто и злото..а освен това- направил да произрастат от земята всякакви дървеса, хубави наглед, и добри за ядене...Тъй- подразбира се от текста, че хубави наглед и добри за ядене се отнася спрямо всичката тази растителност... След това, за да не скучае човекът, "Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.", но..."даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен." Тъй, във въпросната глава 2-ра, въпросният Господ Бог, направил човека от пръст- но никъде не е упоменато, че го е сделал по Свой Образ и подобие...Но пък се споменава, че бил мъж, и че се наричал Адам...и въпреки че Господ Бог творил всякакви земни твари и небесни птици...на Адам нещо му липсвало- помощник, нему подобен... Тогава, Господ Бог, вместо да забърка още кал, и да направи помощник на Адам, при това, вероятно би могъл да извика Адам да присъства, за да може Адам да си каже какво и как му се струва подходящо- така звучи естествено и разумно (на мен поне), Господ Бог решава да се прави първо на анестезиолог- упоил Адам..."нанесъл му дълбок сън"- а след това се заел с малко хирургия, но нещо притеснително има в тази операция- че е взел едно от ребрата му- ясно, но откъде е взел "плът", та да запълни празнината...Но- това е въпрос, който би било уместно да се дискутира в друга тема- тази за материята...Откъде си е направил "плът", за да запълни мястото на реброто...Естествено, ако не постави плът, мястото пак няма да остане "празно"- като зашие както се полага- не остава празнина, и самото място си произвежда плът, но защо и най-вече откъде е взел "плът"- това определено е по темата за материята... И така, в края на краищата, творческата дейност на Господ Бог завършва с направата на Ева, за която Адам предявява следните претенции: "Ето тази е кост от костите ми, и плът от плътта ми, и ще се нарича жена, защото от мъжа е взета...", след което Адам изрича и първото пророчество: "Затова един ден човек ще напусне баща си и майка си, и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът"...Откъде Адам е знаел що е то "баща и майка", след като е бил направен от пръст... Очевидно Ева не е била парче глина, и очевдно Ева не е получавала "жизнено дихание"- Това е бил еднократен акт, и се отнася до Адам...Ева след като е изведена от Адам, явно ще трябва да се задоволи с това, което й се полага като за едно ребро...Да, ама не... Та, защо пиша всичкото това- защото е свързано с малкия кръг на кръвообращението-"реката на живота"- река Йордан, в която Йоан кръщавал с вода... И така, ако се разгледаме творческата дейност на Господ Бог в глава 2-ра на книга Битие, виждаме че Бог е Сътворил всичко що е по небето и по земята за шест дни- каквото е имало да върши- свършил го е, а на седмия ден Си починал, но веднага след това, все едно с мокър парцал ударен, читателят прочита:"2:4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, Бит.2:5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, Бит.2:6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице." "Не може да бъде!"-би си казал съвестния читател, "Нали уж всичко беше сътворено, благословено и свършено за 6 дни, а 7-мия ден Бог обяви за почивен....Нещо става тука. Как така нямало растения на земята, не било валяло дъжд- а за да не вали, значи е нямало вода, защото...ако е имало...става много криминално. А и откъде се е взела парата- дявол да я вземе! Я, "дявол да я вземе" ли?...Интересно...много преди да е измислена Дания по лицето на земята, на земята явно е имало нещо гнило... "...Тъй ли е Венци? Тъй ли е уважаеми съфорумци? Прочитаме две страници и половина в самото начало на библията и се натъкваме на нещо много гнило, при все че докрая на библията нито веднъж не срещаме да се споменава "Дания"...Интересно, нали? И от този творчески процес във въпросната втора глава на "Битие", ние имаме възможност да забележим, че това, което наричаме живот, е "жизнено дихание", което ни направило "жива душа", но както разбираме по-нататък, този Господ Бог сътворява растителното царство заради човека, правейки живота му практически зависим от растителното Царство- растителността осигурявала както кислородът за дишане, така и храната за човека...След това следва сътворяването на животинското царство- за да си намери Адам помощник подобен нему...и Адам дал имена на всички живи души- "Оппа, чакай сега- нали Адам станал жива душа след като му било вдъхнато през ноздрите жизнено дихание...Животните- и при тях ли процедурата е била същата, та да имат статут на "жива душа"...Тази втора глава много взе да нарисива ей..."..И така, първо Адам, след това- растенията, след това- жинвотните, и накрая- "черешката на тортата"- Ева... Така че, това "жизнено дихание", което поддържа живота ни- което естествено че не е само кислород, а и етерна енергия, вдъхнато веднъж, след което Адам става жива душа, е струвало на Адам появата на растително и животинско царство, че и накрая- Ева...като тук, основното върху което следва да наблегнем е обвързаността на Адам-човека от пръст, с растителното царство, от което зависи явно живота му, обезпечавайки хранителните му нужди, и снабдявайки атмосферата с кислород,но и дърветата отнякъде трябва да се хранят...А храната на дърветата е вода, и....същата тази пръст, от която е направен Адам...Кръговратът е обезпечен... Така че, между човека сътворен в първа глава на "Битие"- по образ и подобие на Бога, при това, "мъж и жена ги сътвори...и благослови ги: Плодете се и се множете пълнете земята и обладайте я, и господарувайте над....", и сътворението на Адам, Едем, растителното и животинското царство..и Ева (тя всъщност, не е сътворена- по явни причини не може да бъде сътворено нещо от сътворено нещо...), като дизайнера на битието от глава 2-ра, сътворявайки животинския свят, подхожда едва ли не плахо и предпазливо- изчаква Адам как ще приеме всичките гадини и какво име ще им даде...Тук изобщо не става въпрос за господаруване над всички зверове и птици, а статута на всички животни е малко или много според взаимодеййствието между гадината и Адам на кастинга "Търся си подходящ помощник". В крайна сметка, без едно ребро, но с една Ева, Адам се е оказал удовлетворен откъм помощник, с което задълженията на животинския свят спрямо Адам се изчерпват, и понеже също имат статута "жива душа", не може да бъдат нито по-горе, нито по-долу от Адам...т.е. както по-нататък в библията срещаме едно съвсем недвусмислено твърдение, че човек с нищо не е по-горен от животните... А сега- шах и мат... за старозаветния човек живота и битието по принцип, не е нищо повече от шахматна дъска, състояща се от квадрат, съставен от по-малки бели и черни квадратчета, с един "отбор" бели фигурки и един "отбор" черни фигурки, цяла Тора с "правилата на играта", възможните движения..и юруш..."Всяко зло- за добро", и така живота е поредица от патови ситуации, поредица от победи с белите фигури, поредица от победи и с черните фигури...но играта винаги е свършвала с шах и мат в полза на Майстора на дъската, фигурките и правилата... Да започнеш да живееш като Йоан- т.е да не виждаш битието черно-бяло, съзнанието ти да се извиси до предела, и да осъзнае, че кръговрата на живота започва и свършва с водата, така че да се потопиш, и кръщавайки се с вода, да се отмие от "дрехата" ти "затворническата кройка", или кройката тип "такси" е нещо, което дори и на Мойсей му е убягвало...но той пък поне е знаел, че който усвои всички правила и ги приложи, за него границите на шахматната дъска не представляват ограничение, а нова възможност- за която Мойсей е бил сигурен, че ще бъде "спасителна акция"...Всъщност, целия сюжет на библията е свързан основно с първите четири глави на "Битие", които са пренаситени с информация- стига човек да има желание да търси, и да има търпение за да намери...Всичко за желанията и егоизма, па и за духовното развитие, го има точно в тези първи четири глави от книга "Битие" в онзи все още свеж цвят, и нерециклиран вид, инерецикилиран натурален вкус...въпреки че от едно място намирисва на гнило...а всеки знае, че щом е гнило, значи е някъде в Дания... Венци, прощавай за разхвърляното, и привидно хаотично мнение, което и досега се чудя дали да публикувам тук, или в темата за материята..но, след като прочетох отговора ти към мен, уж щях да ти драсна само два-три реда...пък, тя взе та стана каквато стана...Така че, постинга остава тук, а ти си знай, че този мой отговор е отговор както във връзка с тези два реда, представляващи твоя отговор към мен, така си е и официално мнение по темата ти за материята...Отговор- в тази тема, пък по другата тема- само мнение...и аз съм един тарикат...с вале и две десятки на "всичко коз" ме избива... Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Много думи. Може и изобщо да не са към мен. Обикновено са към този, който ги изрича ... Но пораждат асоциации в мен. Ще ги споделя. Странна е историата с Битие. Наистина някак повече от едно сътворения се получават. И като че едното няма нищо бощо с другото. А ако разберем самия замисъл на сътворението, несъмнено ще имаме клрюч и към егото, и към желанията и към духовното развитие. Сещам се поне за две възможни обяснения: 1. Различните глави на Битие са писани от различни автори/авторски колективи, които не са гледали много- много какво са написали другите, а са разбрали малко по различен начин едно и също нещо (това е и хипотезата на редица учени, логичното и линейно обяснение на този факт е точно това, но пък дали светът е логичен и линеен?) ; 2. Случили са се най- малко две сътворения, двете- съвършено различни едно от друго. Тъй като никъде не се казва, двете творения да са изчезнали, значи- ще да съществуват и до ден днешен и двете. Ние явно сме добре запознати с второто, за първото не знаем почти нищо. По какъв начин се кръстосват двете творения в нас? Възможно ли е изпитваме желание в битието си във второто творение, а да изиптваме духовни търсения, свързани с първото творение? Тогава тези неща биха били абсолютно несъвместими и разкъсващи! А не са ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Поздравления Кристиян Много добри въпроси. Още от Битие разбираме, за дуалистичната ни природа. Изглежда има намеса и ат други висши същества, не само от Господ Бог. Изобщо ние имаме доста да откриваме за себе си-за човешкия род. Много ми е интересно и ще пиша като имам повечко време. Струва си да се анализира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Крис, то не аз (поне не знаейки) отворих темата за материята, ама сега пък тя ме е затрворила. Струва ми се, като за пред очи, формално извеждаш някои неща към видимата повърхност, ама нали за взаимопроявления говорим... И в тази връзка е интересен финия вариант на факта, че кислорода, издишан от растенията е по-мътен и груб (нискочестотен ако щеш) от същия, който е бил преди ние да им издишаме диоксида. И колко интересно е, че без да спираме - ние си дишаме, те си дишат и... вървим накъде... Все пак, ако нямахме Мойсей, нямаше да имаме и Иисус Навин, който единствен може да ни изведе до обетованата земя. Краските все пак са се измили. Йордан - там става връзката Главан - Сърцус, с вода (тъй де). Та, както много обичаме да се кръстим, да се бяхме и кръстили веднъж... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 20, 2009 Доклад Share Добавено Август 20, 2009 Любознателен изследовател на цялата природа, узнах всичко за началото и края, видях могъщото злато на дъното на рудника, улових веществото му и издебнах неговия квас. Обясних чрез кое изкуство душата под майчинска закрила прави своята къща и я отнася, и как една семка, поставено до житено зърно, под влажна пръст, едното- растение, а другото - лоза, са хлябът и виното. Нищо не беше, но Бог поиска и нищото стана нещо. Усъмних се в това и потърсих какво крепи вселената. Нищо не поддържаше равновесието и не служеше за подпора Накрая, с тежестта на похвалата и упрека, претеглих вечното и то извика душата ми, умрях, обожавах, вече нищо не знаех. Граф Сен Жермен Нямам друг толкова съдържателен, ясен, точен, и конкретен отговор от този, който Сен Жермен е успял да изложи в тази форма, в единствената книга, която е написал "Пресветата тринософия", публикувана за първи път през 1933г. Това е отделен философски сонет, който няма общо с писмото на Сен Жермен до Филотон, представляващо "Пресветата Тринософия". Но ми се струва, че при преводите е загубен част от смисъла... Ето един друг поглед, предложен от мен, чрез английския превод: Любознателен изследовател на цялата природа, съзрях могъщо злато в дълбините на двойния живак, улових субстанцията му и повлиях на трансформацията му. По този начин обясних как душата, чрез майчинството си, става дом за него, отнася го като семенце от пшенични класове във влажната пръст; едничкия клас, а от друга страна цялата лоза, са хляба и виното. Беше Нищо, но Бог пожела и Нищото в нещо се превърна, аз не бях убеден и потърсих основите на вселената, Нищото поддържаше равновесието и крепеше всичко. И тогава, с тежестите на хвалебство и вина. Аз претеглих вечността, която призова душата ми, Умрях, Поклоних се, Познах Нищото. "Нищото" си е с главна буква в текста, което има значение. Не съм променил дори странните и не съвсем уместни препинателни знаци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Август 21, 2009 Доклад Share Добавено Август 21, 2009 Да, Кристиян, съвсем единодушни сме по темата. Само относно раздумката за кръстенето и кръстосването бих привнесъл и река Йордан - между сърцето и главата... Някои свързват малкия кръг на кръвообращението с река Йордан- реката на живота, защото малкия кръг на кръвообращението и чрез дихателния процес се внася както жизненонеобходимия за всички органи, тъкани и клетки кислород, така и се извежда извън организма въглероден двуокис (диоксид), който е токсичен за нас, но пък него растенията го "вдишват" и благодарение на светлината от слънцето, произвеждат кислород, който пък "издишват"...обезпечавайки "жизненото дихание" на тези, чийто живот зависи от него... ......... ........ Поздрави! Здравей Кристиян, Първо малко извинение, че съкратих драстично цитата на мнението ти. А бе, добре пишеш, ама как да го цитирам цялото!? Много дълго си ги редил думичките и нямаше да остане място за моите думички. За това който иска целия ти постинг да чете да направи "цък" на линка. Иначе нищо не отхвърлям писаното от тебе. Само ще ти пораскажа малко история: Ей, те, т`ва, таквозинката, дето си го захванал да го разсъждаваш има много "Насъщен Хляб" в него. Но навремето (беше лето господне 1994 год. подир н.е.) когато започнах да го разсъждавам (гласно и публично) същото това което сега го мъчиш и имаше голем зор. Имам впредвид, че на човек му се дава да разсъждава върху темата само Свише, защото после следва преоткриване на едни Истини които носят беля на главата. И ако главата не е с "бронежилетка" после трудно се живее. Нали се досещаш, че от 1994 до сега са минали доста годинки и "птичките" в главата не стоят мирни и хвърчат където си искат според желанията на личния ми духовен егоизъм. Но ходят къде ходят тези "птички" и пак се връщат зад "бронежилетката" на главата ми - от там са излезнали, пак там се връщат като са се умножили. Но лошото е, че аз всеки път изпращам един определен брой "птички" , а те всеки път се връщат удвоен брой и зад "бронежилетката" мястото винаги е константа. А това определено си докарва доста осезаеми главоболия... Иначе, има ги май и първото и второто сътворение, както си забелязал. Но ти Кристиян не вярвай много на цитиращите и превеждащите Граф Сен Жармен. "Графската титла" е "наследственна", така е. Тя, Титлата не се преразказва, нито се превежда от други "езици". За да получиш Благо_род_ническата Титла "Граф" от Баща си, не ти трябва Никой да ти "превежда" от Ангелския език. По-добре се хвани ти да го научиш, за да може Духът да те отведе да Дървото на Живота, иначе ще подхранваш чуждо Дърво на Живота. А Плодовете Узрели на Собственното Дърво са най-вкусни и Добри. Или казано по друг начин - ще пуснеш чужди "птички" зад твоята "бронежилетка" ако чакаш друг да ти превежда. То ако са лястовича челяд е добре, но да не се окаже , че са Кукувича челяд. Друг пример: Когато Одисей се върнал при Пенелопа, Тя за да го изпита дали е Той, накарала слугите в Негово присъствие да донесат Брачното им Ложе за да си отдъхне от дългия Път. Отговорът го търси в самата Одисея, за да не занимавам и отекчавам съфорумците с моите глупости. Но Отговорът не е по-различен нито в Битие, нито в Стария Завет, нито в Евангалията, нито която и да е Религия в Египет и преди него. Хайде сполай ти в разсъжденията Кристиян.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 20, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2012 Ако някой желае да открие Себе си, за да се избави от илюзии, страдания, това егоизъм ли е ? И ако да - да престане ли да се опитва да открие себе си? Някои хора говорят против желанията, но фактът че медитираш/четеш нещо си, фактът че искаш да надраснеш желанията си, не е ли също желание ? Действие без желание...та възможно ли е...не и ли всичко свързано с някакви желание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 21, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2012 Точно. Той Божидар не случайно отвреме навреме прави леко отрезвяващи включвания, като казва, че един голям ентусиазъм за духовно развитие си е така леко съмнителен по природа Особено пък едно такова самоцелно развитие. Обаче забелязвам, че това не се харесва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 21, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2012 Какво значи да е самоцелно ? Досещам се какво може да визираш, но все пак уточни ? Да се пресилва ли човек, що ли...? Кое е точно ? Може ли да правиш нещо си - каквото и да е било, без да имаш желание за него ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 2, 2012 Доклад Share Добавено Април 2, 2012 (edited) Как може човек да излезе извън рамките на Страха като сила, така че неговите действия/бездействия/желания/нежелания/настъпления/отстъпления да не са повърхностно/дълбоко мотивирани от страха от еди какви си неща ? Възможно ли е такова излизане, кога и как, нужно ли е ? Редактирано Април 2, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 2, 2012 Доклад Share Добавено Април 2, 2012 Да, възможно е. Един от простите начини е да намери висша мотивация. Мария-София и Виктор 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 Ами ако тази висша мотивация е поне мааалко мотивирана и тя от страх ? Или ако се придържаме към нея, дори и страхът да има пръст в нея, постепенно ще отшуми ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 3, 2012 Доклад Share Добавено Април 3, 2012 (edited) Да, страхът отшумява защото не е на фокус. Той може пак да се появява и тогава е важно да се усети в началото по усещането за дискомфорт което причинява. Люби Бога с цялото си сърце, цялата си душа и с всичката си сила. Ти си роден от Бога свободен от страх и каквото и да е друго ограничение. Редактирано Април 3, 2012 от Валентин Петров Мария-София и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Януари 3, 2015 Доклад Share Добавено Януари 3, 2015 Здравейте!За мен света е такъв какъвто си го създам!Обичам да давам, а понякога и получавам!Не мога да си съглася че хората са егоисти-има разбира се-но в този свят, ако не мислиш за себе си ще те изядат-преносно казано!Не оправдавам себе си просто изказвам мнение!Аз съм такъв човек, че поставям другите и благото им пред своите лични нужди!Всички други да са ок -а аз ще се справя някак!Не че съм забравила себе си, но искам хората да се чустват добре Лошо ли е да се чустваш част от нещо дори непознато, но то те влече и искаш да бъдеш до него!?Според мен до една степен всички сме егоисти-взимаме и си купуваме нещо само за себе си!Това eгоистично ли е!?Това означава ли че пренебрегваме и лишаваме другите от обич и внимание!Аз не знам как да бъда егоист!За мен тази дума означава да се отделиш от света и хората!Консуматорско общество сме и преживяваме тежки времена, но това не е оправдание да пренебрегваме и забравяме че все пак сме Божи създания!Добротата в хората умира-днес е модерно да си лош!И какво печелиш като си добър!?Когато направиш добро поне аз така се чуствам-изпитвам прилив на енергия-желание да вървя напред и да раздавам от себе си!Добрината топли като прегръдка сърцето ми!Правя малки добрини за себе си като усещане и не се интересувам от егоизъм!Той -егоизма- ми е чужд и като мисъл и като усещане!И призовавам да правим повече добро, защото вярвам че то се отплаща след време! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 3, 2015 Доклад Share Добавено Януари 3, 2015 В никакъв случай, животът не е такъв какъвто си го създадем. Това е блага илюзия, че сме господари на живота си. Не сме. Нито желанията, нито егоизма, нито духовното развитие имат общо. Реално, това са смешни фрази, без съдържание. Човешкият живот има всякакви обрати и готовността да припознаеш нечие битие (обикновено чуждо и коменсаторно) за свое, играе лоши шеги. Човекът трябва да е готов да знае, че може да умре утре, след месец или два или след 50 години, но това да не влияе на неговите мечти. А да се приготви за края, да бъде готов да даде, не да крие до последно, да бъде себе си, нищо, че си отива. Нито егоизма, нито някакви желания, нито някакви духовни глупости, ще облагородят една необлагородена душа. Както смъртта е занимание самотно, такива са и духовните търсения - бягайки от хората, ти пак така се връщаш, научавайки латински, ти отново български тропи изнамираш и за свое наследтсво отново себе си търсиш у някой друг, близък твой човек. На твоя език. В тези мигове, желания, егоизми и учения, умират като саркоми, не могли да бъдат убити, докато тялото, което са "нападнали", не умре и самите те са безсмислени като битие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 7, 2016 Доклад Share Добавено Май 7, 2016 В 12/9/2008 at 17:31, Guest НиколаДамянов каза: Предизвикателство породило тази тема е следният цитат: „…човек каквото и да иска, иска го за себе си. Егоизмът е излъскан и полиран до такава степен, че "прането" на егоистичните желания минават през абсурди като хуманност, благотворителност и всякакви подобни фокуси на огледалната сфера, а всъщност, стремежа на всяко същество е била, е и ще бъде самонаслаждение, в което никой по никакъв начин не е добре дошъл, или добре приет, освен ако не си остави "лептата". Има ли "лепта"- може, без нея- абсурд...” Кристиян (#77784) Изследвайки света около нас можем да оценим, че това твърдение има изключително голяма доза достоверност. И все пак възникват въпроси като: Наистина ли всички желания в човека са егоистични? Съществува ли алтруистичен код заложен в човека? При какви положения (условия) човек е склонен или проявява алтруизъм? Кога за последен път сме били свидетели на алтруистични прояви ? Можем ли да дадем примери за проявен алтруизъм в по-общ план? Надявам се, че ще се получи интересна дискусия и ще можем да обогатим взаимно знанията си в един конструктивен диалог. Ишвар---за всяко постижение е нужна работа (Ако не бъркам ). Няма начин да е без егоизъм . Самото естество на астралното тяло е егоизъм . До колкото съм разбрал от прочетеното , нашата цел е да вкараме разум в желанията .С други думи да разширим егоизма си . Да го разпрострем и почувстваме околните , като себе си . Да започнем да мислим за тях като за себе си , да се грижим за тях .Не зная дали думата алтруйзъм е поднодяща . Но разширението приблизително е : Това е моето тяло ; това е моето дете ; това е моето семейство ; това е моят град ; моят народ ; ... моят свят ...За това сме разделени по полове . За това раждаме децата си . За да тръгнем по правилния начин . Обичайки детето си да разпрострем , тази проява на интегралния Аз и върху света . А разум ни трябва , за да бъдат и грижите . Дори за телата ни , разумни . Като за начало Думата алтруйзъм ,предпоставя една перспектива позволяваща да разглеждам света като нещо отделно , различно от мене .То се изразява в това ,че давам всичко от себе си за тяхното благо . Но е съмнително да познавам благото им , щом е нещо чуждо . Има опасност да им налагам . Вместо да им давам , помоща си . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 12, 2016 Доклад Share Добавено Май 12, 2016 Духовното развитие превръща желанията в благодарност за полученото. Вместо да присвоявам света, идентифицирайки го със себе си, започвам да идентифицирам себе си като частица от света и другите - такива частици от същото това цяло. То не е мое и те не са мои, аз и те принадлежим заедно на НЕГО. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 13, 2016 Доклад Share Добавено Май 13, 2016 ....... Самото разширение областа на желанията и тяхното проникване в другите , води до там да се откажеш от негативната страна на егото .Да се откажеш от съревнователния и себеналагащ дух на желанията . Само ,ако човек постави интересите на другите пред собствените , може да навлезе в познанието . Не можеш да опознаеш другия , ако неговия вътрешен живот не стане за тебе по важен от самия твой . Но това си е същото его върху което съм построил мирогледа си .Само малко пооформено .Струва ми се това е естествения духовен , житейски път . Напълно съм съгласен с тебе ,.Без благодарност няма напредък .Някъде , четох за смисъла и предназначението , на живота ни .Човека е ,,пчеличка" трупаща впечатления и опит , които компресирани принася в дар на създателя .Според мен е съвсем естествено жизнения опит да започва от мирогледа ,, аз и света " . И следствие натрупания опит и вътрешното развитие да може да каже : мислех че съм частица загубена в света . Но светът се оказа жив .Той не е механичен а идеен .Така че аз с удоволствие се подчинявам на неговата разумност , И се радвам да съм негова частица . Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.