Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
maggee

Имаме ли "лоши" качества?

Recommended Posts

Преди малко гледах един филм правен от създателите на Тайната.

Казва се "Кодът на Моисей". Ето цитат от него, който има според мен връзка с темата:

"Мислех, че ако се отърва от лошите си качества, а аз имам много, тогава някак си щях да стана добър човек. Но пропусках нещо важно - защото всяко от тъмните ми качества ми носеше дарове. Точно нещата, които възприемаме като негативни, често ни отвеждат до следващото еволюционно стъпало....

Трябва да обичаме човечеството, да обичаме и себе си и да се опитваме да обичаме дори онова, което егото или мисловните ни модели отказват да приемат. Навлезте в себе си и се приемете, каквито сте."

Точно тези дни мислех за това и дори смятах да пусна такава тема. Затова си позволявам да използвам този пост на Иво за начало на тази тема.

Преди време осъзнах у себе си качества, които не бих категоризирала като особено добри. Реших, че трябва да се справя с тях и не само, започнах да се втренчвам във всяка своя постъпка, да търся по-дълбоките си мотиви за действие, да търся тъмната им страна. Бях решена на всяка цена да стана добра (по начина, по който аз разбирам добротата, разбира се).

Резултатът обаче беше пълен блокаж. Оказа се, че нищо не е само черно и нищо не е само бяло. Ако в дадена проява на характера си човек търси доброто, ще го намери. Ако търси лошото, също ще го намери. И така стигнах до извода, който Иво е цитирал - всяко от тъмните ми качества ми е носило дарове. Помагало ми е де преодолявам трудности, да постигам цели, да напредвам по своя път (без това да става за сметка на други хора, държа да уточня).

Нещо повече, преглеждайки живота си, установих, че повече ми вредят качествата, които традиционно се приемат за добри. Възпитана съм да мисля за хората, да мисля първо за тях, да помагам първо на тях. Родителите ми са пропуснали да ми кажат, че трябва да имаш нещо, за да можеш да го споделиш с другите. Че трябва да си щастлив, за да можеш да дадеш щастие. Трябва да имаш пари, за да можеш да предложиш пари на ближния. Трябваха ми 33 годиин, за да го разбера - че грижата за другите започва от грижата за себе си. И това не е егоизъм - това е проста математика.

От 1 година насам се уча да поставям себе си на първо място, което се оказа много трудно. Досега винаги съм реагирала по модела: "Има конфликт на интереси - добре, правя компромис, нека другият да е добре, аз съм силна и ще се оправя". Все още инстинктивно пристъпвам към този модел, но вече се спирам на време и отстоявам своя интерес. Откакто започнах да го правя, отношенията ми с хората са много по-добри - и от това никой не страда, защото компромисът изисква отстъпка и от двете страни. В друга тема споделих, че когато се ядосам на хората и започна да се държа "гадно" според собствените си разбирания (тоест, да отстоявам своята позиция без да мисля за тяхната), проблемът се разрешава като с магическа пръчка. Което недвусмислено ми потвърждава, че идеите ми за "добри" и "лоши" качества са леко объркани. Започнах все по-малко да харесвам добрите си качества, все повече - лошите, а днес изобщо не ги деля - аз съм си това, което съм. Ако някое качество в някаква степен не е добре за мен, то със сигурност ще ме вкара в такава ситуация, в която ще се нормализира.

Днес смятам, че добри за човека са онези качества, които му помагат да се адаптира, да оцелява, да запазва себе си - духовно, душевно и физически. За един войник на бойното поле такива качества могат да бъдат хладнокръвие и безжалостност - не звучи добре, но помага.. значи е добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Преди малко гледах един филм правен от създателите на Тайната.

Казва се "Кодът на Моисей". Ето цитат от него, който има според мен връзка с темата:

"Мислех, че ако се отърва от лошите си качества, а аз имам много, тогава някак си щях да стана добър човек. Но пропусках нещо важно - защото всяко от тъмните ми качества ми носеше дарове. Точно нещата, които възприемаме като негативни, често ни отвеждат до следващото еволюционно стъпало....

Трябва да обичаме човечеството, да обичаме и себе си и да се опитваме да обичаме дори онова, което егото или мисловните ни модели отказват да приемат. Навлезте в себе си и се приемете, каквито сте."

Точно тези дни мислех за това и дори смятах да пусна такава тема. Затова си позволявам да използвам този пост на Иво за начало на тази тема.

:thumbsup2: Аз също прочетох това и мислех да отговоря в темата, но вместо това пуснах цитат от Руми:

Престани да клечиш в тази солена локва на „егото" .

(малкото „себе").

Купи си едно голямо „Себе",

което се лее като река с чиста вода.

Маулана Джалал ал-Дин Руми

Всъщност тук е казано всичко: "...всяко от тъмните ми качества ми носеше дарове. Точно нещата, които възприемаме като негативни, често ни отвеждат до следващото еволюционно стъпало...."

Не да отхвърлиш или да отричаш. Не да бягаш, но да приемеш с Любов и благодарност и да извлечеш най-ценното. Те са дар, не за да им станеш роб, но да ги преобразиш. За да се претвориш....

Както споменах в една друга тема. Грешката не е точно грешка, защото тя произлиза от Вечното Добро което е отвъд Дървото за познаването на добро и зло. :hmmmmm: Всъщност не е ли това най-големият дар!?

Псалми 82:6

Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

Йоан 10:34

Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

п.п." Навлезте в себе си и се приемете, каквито сте." Да навлезеш дълбоко в себе си според мен означава да направиш връзка с Духът със собствената си вечност със собствената си безкрайност. С Божественото което и вложено в теб самия и да станеш съработник с Твореца (казано на по- външен план).

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

„За един войник на бойното поле такива качества могат да бъдат хладнокръвие и безжалостност - не звучи добре, но помага.. значи е добреmaggee.

От това, че всичко, което помага е "ок" (добре) и примера с войника, не противоречи ли на твоите убеждения "че целта не оправдава средствата", което си го споделяла в други мнения ? ... или може би имаш друг поглед върху нещата, който в момента аз не осмислям?

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

maggee, Fut поздрави :thumbsup:

Опознаването на 'лошите' ни качества е част от себепознанието ни. Приемането на себе си, такива, каквито сме и 'прегръщането' на лошата ни половинка ни прави цели. Важно е да не използваме целенасочено никое качество, за ущърб на другите.

Аз Съм, такъв, какъвто Съм... :yinyang::feel happy:

"Мислех, че ако се отърва от лошите си качества, а аз имам много, тогава някак си щях да стана добър човек. Но пропусках нещо важно - защото всяко от тъмните ми качества ми носеше дарове. Точно нещата, които възприемаме като негативни, често ни отвеждат до следващото еволюционно стъпало....

Трябва да обичаме човечеството, да обичаме и себе си и да се опитваме да обичаме дори онова, което егото или мисловните ни модели отказват да приемат. Навлезте в себе си и се приемете, каквито сте."

Аз също мислех, че все изисквам малко от себе си, че съм лоша, че не съм направила, нещо, както трябва... Да, ама не. Ако някой смята, че съм лоша, ужасна и т. н., той ме оценява според неговия си критерий... Важното е да съм в Мир със себе си, със собствената си съвест.

Когато си се приел, опознал, приемаш и познаваш целият свят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Днес смятам, че добри за човека са онези качества, които му помагат да се адаптира, да оцелява, да запазва себе си - духовно, душевно и физически. За един войник на бойното поле такива качества могат да бъдат хладнокръвие и безжалостност - не звучи добре, но помага.. значи е добре.

Убива за родината- добре...Сърцето му плаче за всеки покосен "враг"- добре...

Но, на мен примерни би ми било приятно да убивам на война заради удоволствието от това, да гледам как някой се гърчи, как го боли, и да речем хладнокръвно бих го гръмнал примерно нейде под пояса, та да мре бавно, мъчително и болезнено...а на мен хладнокръвния, просто да ми е кеф, че войната ми предлага да си изявя добрите качества...независимо дали ще спечелим войната или ще я загубим...

Няма добри и лоши качества. Едно качество е като един плод. Ако е незряло- кисело е, че в някои случаи дори и отровно...Ако човек познава признаците на зрялост, ще се ползва от това качество когато узрее...В такъв случай може да приложи едно узряло качествно, и да предотврати войната....хладнокръвно при това...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Идва един момент, в който осъзнаваш, че в процеса на своето пропадане си паднал "под закона" и си се оставил да бъдеш пленен от жиотинския си аспект. Тогава ти става болезнено ясно, че си прасе - с очила, бомбе и парфюм, но все пак прасе. И без ясно да го осъзнаеш и заявиш открито няма изход.

Има само илюзии и розово-празни фрази, пози и мъдрувания.

И това сме го правили през целия еон... :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме ли "лоши" качества? Да, разбира се, разбирайки въпроса в смисъла който обикновено се влага в него. В действителност ние не проявяваме правилно положителните си качества. Лошите качества нямат самостоятелно съществуване, за разлика от добрите, които присъстват изначално в човешкия прототип, първообраз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В друга тема изказах мнение че лошото,злото или лошите ни страни като цяло са част от нас и нашата работа е да ги опознаем ,разберем и управляваме.

Дънов е дал прекрасно опредление за лошите сили в хората.

"Силата е там, да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат, това или онова да направят…

Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се заеме да контролира тия духове. Зная, че мнозина се измъчват от лоши

духове; мнозина отиват при Христа да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развръзват.На такива хора не може да се помогне.

“Сила и живот” 1 сер., НБ, изд. Соф., 1993 г., стр. 203-204

Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тия духове.

“Сила и живот” 1 сер., НБ, изд. Соф., 1993 г., стр. 204

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове..."

През всички животи в които се появяваме ние правим точно това ,запознаваме се ,опознаваме ,преборваме и се научаваме да бъдем господари на лошите духове.

Не проумяваме "лошите" постъпки ,гледайки отстрани ,несъзнавайки че ние вече сме ги извършвали някога ,познали сме ги ,преодоляли сме ги и ги управляваме вече на този етап,но затова пък идва ред на следващите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В друга тема изказах мнение че лошото,злото или лошите ни страни като цяло са част от нас и нашата работа е да ги опознаем ,разберем и управляваме.

Дънов е дал прекрасно опредление за лошите сили в хората.

"Силата е там, да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат, това или онова да направят…

Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се заеме да контролира тия духове. Зная, че мнозина се измъчват от лоши

духове...

:thumbsup:

... и не забравяйте, че още 14 дни с най-слабо слънцегреене в годината ви чакат. Връзвайте лошите духове с изпитани традиционни магийки:

коледни свещи, песни, сладки , подаръци, усмивки.

И Златното (ин- и ян-) правило!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

... и не забравяйте, че още 14 дни с най-слабо слънцегреене в годината ви чакат. Връзвайте лошите духове с изпитани традиционни магийки:

коледни свещи, песни, сладки , подаръци, усмивки.

Те лошите духове са като змиите, нали? Почнеш ли да им свириш и пееш и те е унасят да слушат ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ето един чудесен метод от Учителя:

"Имате някой лош навик. Когато дойде този лош навик, вие започнете да броите: едно, две, три, четири - до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: "Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; утре два пъти ще се въздържа да не излъжа; други ден три пъти ще се опазя да не одумвам". И така проявите на всеки порок ще се намалят по една, две, три и пр., додето той изчезне. Ако не можете да говорите добро за хората, днес ще си турите в ума, че ще говорите добро, утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло и така доброто ще се увеличава постепенно във вас. "

Дънов, Петър Мисли за всеки ден

Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... и не забравяйте, че още 14 дни с най-слабо слънцегреене в годината ви чакат. Връзвайте лошите духове с изпитани традиционни магийки:

коледни свещи, песни, сладки , подаръци, усмивки.

Те лошите духове са като змиите, нали? Почнеш ли да им свириш и пееш и те е унасят да слушат ;)

E, песента да е майсторска + голяма доза самообладание ;)

И макар че в шегата има много истина, погледнато сериозно, това е пътят:

"Имате някой лош навик. Когато дойде този лош навик, вие започнете да броите: едно, две, три, четири - до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: "Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; утре два пъти ще се въздържа да не излъжа; други ден три пъти ще се опазя да не одумвам". И така проявите на всеки порок ще се намалят по една, две, три и пр., додето той изчезне. Ако не можете да говорите добро за хората, днес ще си турите в ума, че ще говорите добро, утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло и така доброто ще се увеличава постепенно във вас. "

Дънов, Петър Мисли за всеки ден

Още по-резултатно е да се съсредоточим за месец в изправянето на един недостатък или в практикуването на една добродетел. Следващия месец - друга.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

... и не забравяйте, че още 14 дни с най-слабо слънцегреене в годината ви чакат. Връзвайте лошите духове с изпитани традиционни магийки:

коледни свещи, песни, сладки , подаръци, усмивки.

Те лошите духове са като змиите, нали? Почнеш ли да им свириш и пееш и те е унасят да слушат ;)

E, песента да е майсторска + голяма доза самообладание ;)

Че то не може да се пее без самообладание. Който го е правил сериозно, знае ;)

А змийчетата ще ги омаем, няма проблем. Чак ще се размъркат (което иначе не характерно за тях, но светът е изпълнен с чудеса). :D

П.П. Впрочем и лошите духове си ги представям като нещо подобно на дяволчето Фют. Едни немирни такива, ама на доброто веднага реагират. Знаят си интереса ;)

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Май само светците нямат лоши качества, а дали не са имали???

Съгласна съм с ’Megee и Fut, че трябва да ги приемем, да ги подчиним и да се възползваме от тях.

Не мислите ли обаче, че лошите качества ( и постъпки) са полодове на човешката еволюция и са социална функция. Да си спомним спартанските "добри качества", "мъжката им дружба", японските канони на самураите, мюсюлманското многоженство, "Шериата". За тях са били или са основополагащи добродетели, а за нас "лоши" качества, постъпки, закони. Трудно е да се съди кое е и кое не е добро, поглеждайки в историческа перспектива.

Заради това за мен , базирайки се на съвременния и духовния ни код за морал следва да примиряваме лошите си качества и да успяваме да ги нагодим така, че да ни служат за нашето и чуждото благо, най-общо казано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ами така е горе-долу :) .

:hmmmmm: Дали няма да се отклоня от темата ако постна днешната ценна мисъл???

"Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър. Ако проявява лошото в себе си, причината се крие или в недоимъка, или в изобилието. Изпадне ли в едно от тия състояния, човек се натъква на горчиви чувства в себе си и става лош. Ако на една богата трапеза са поканени 10 души, те трябва да бъдат доволни от обяда. Доволни ли са всъщност? При голямото изобилие, в което се намират, те пак остават недоволни. Защо? Защото всеки иска да бъде на първо място, най-близо до домакина. Щом не са близо до домакина, те се чувстват огорчени. Те считат, че домакинът не им е отдал нужното уважение. Ако поставите човека физически близо до вас, това не значи, че го уважавате. Физическата близост не определя достойнството на човека."

(Беинса Дуно)

Едва ли. Всичко е свързано, а и както се казва всичко е вложено в нас самите. Остава ни само да работим извинение, за мързела няма. "Лошото" за това е полезно, за да ни пробуди и мотивира :) .

Поздрави!

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно имам лооши качества, но то трябва страничен човек да ги посочи. Така аз сама за себе си не мога да определя кое ми е чак толкова лошо. Единствено тютюнопушенето, но то май не е качество, а вреден навик. Но пак опира до воля, за да се откажат. Аз успях само за две седмици. Така че вероятно ми липсва мотивация и воля за това, най-вече мотивация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази сутрин се събудих с един спомен от учебника по биология за някой си клас, където се говори за генетика, имаше един пример за китайска иглика, която цъфти с червени цветове при ниска температура и влажност и с бели цветове при висока температура и влажност. Имаше и пример за хималайски зайци, които отглеждани при нормална температура са черно-бели, при ниска - черни, при висока - бели.

Надникнах в учебника и прочетох това: "В поколенията се предават не самите готови белези, а възможността те да се развият и да се променят в определени граници. Какъв ще бъде фенотипният белег и с каква сила ще се прояви, зависи от условията на средата. Границите, в които може да се променят белезите в зависимост от условията на средата, се наричат норма на реакция. Модификационната изменчивост е обратима. Обратимостта зависи също от условията на средата. Именно благодарение обратимостта на модификационните изменения в зависимост от границите на нормата на реакция организмите се приспособяват към изменящите се условия на средата."

От известно време насам ми се струва, че всички хора са еднакви. И разликите между тях се определят не толкова от различен характер, колкото от различните условия, в които са поставени. Напоследък виждам себе си във всички хора, с които общувам. Наблюдавам това, което мислят, правят, и в ума ми мигновено изникват моменти, в които самата за съм постъпвала по този начин. Поставям се на мястото на другия и осъзнавам, че в неговата ситуация аз бих реагирала по същия начин.

В средна ситуация, към която сме приспособени, проявяваме даден набор от качества, вариращи в някакви граници. При екстремна промяна на средата излизат наяве неподозирани качества - и те са свързани именно с адаптацията. Тези качества могат да са всякакви, ужасяващи за човека - случвало ми се е да си задам въпроса "Какво става с мен? Аз ли съм това?" Днес зная, че човек от това, което е, би могъл при определени условия да се превърне във всичко друго. Всяка черта от характера е овладяна до някаква степен, до някаква граница - при нормални условия. Но създаде ли се нова ситуация, в която да се премине тази граница, това качество се оказва всъщност неовладяно - човек се оказва на нулева позиция спрямо новите изисквания.

„За един войник на бойното поле такива качества могат да бъдат хладнокръвие и безжалостност - не звучи добре, но помага.. значи е добреmaggee.

От това, че всичко, което помага е "ок" (добре) и примера с войника, не противоречи ли на твоите убеждения "че целта не оправдава средствата", което си го споделяла в други мнения ? ... или може би имаш друг поглед върху нещата, който в момента аз не осмислям?

Да, смятам, че целта не оправдава всички възможни средства - оправдава онези, които са част от моралния кодекс на човека. А на първо място там би трябвало да стои защитата на себе си и любимите хора, физическа и психическа.

Да си представим една хипотетична ситуация - човек се прибира в дома си и заварва непознат, убиващ детето му. Ако единственият начин да спаси детето си е да убие другия човек, то никой не би се поколебал да го стори - защото човекът ще отчете това действие на първо място като защита на детето си и едва след това като убийство на друг човек. Както се казва, да не дава Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, че имаме. Всеки от нас ги има. Зависи обаче, дали ги проявява, как, кога, в какви ситуации, защо и това според мен е по-важния въпрос, от колкота това име ли ги въобще?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си представим една хипотетична ситуация - човек се прибира в дома си и заварва непознат, убиващ детето му. Ако единственият начин да спаси детето си е да убие другия човек, то никой не би се поколебал да го стори - защото човекът ще отчете това действие на първо място като защита на детето си и едва след това като убийство на друг човек. Както се казва, да не дава Бог.

:hmmmmm: Такива ситуации понякога се случват в живота, но при огромното болшинство от случаите, слава богу, си остават хипотетични. Въпросът е дали целта оправдава средствата в 99,99-те% по-обикновени ситуации и според мен - не ги оправдава! Обикновено веднага може да се постави под съмнение дали наистина целта е толкова благодордна, щом човек в нейно име е готов да употреби разрушителни средства. Например, човек иска да помага на бедните, за тази цел си казва, че трябва първо да стане богат, но е готов на всякакви компромиси със съвестта си, за да забогатее. И поне за мен не е изненада, че ако успее, рядко прави нещо съществено за бедните. В случая "благородната цел" е била благовиден предтекст, оправдание пред себе си и другите за стремежа към лично облагодетелстване, за разкошен и удобен живот, дори на гърба на други хора. Или пък да вземем родител, който иска "да вкара в пътя" свое дете-тинейджър, но с тази цел системно го тормози, гледа да го манипулира пряко или чрез други хора и т.н. Най-често, освен че няма успех, той още повече го отдалечава от себе си, а когато "птичката отлитне от гнездото" - истината лъсва наяве - чрез това, че родителят си намира друг човек, когото да тормози, независимо дали е другото дете, интимния партньор, родителя или някои "приятел", подчинен и т.н. Защото истинският му импулс не е бил да помогне наистина, а да задоволи своя собствен нагон към диктат. Но тъй като оголената констатация за това е твърде грозна, дори за неговия собствен взор, той си измисля шарени картинки-оправдания... :3d_031:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време насам ми се струва, че всички хора са еднакви. И разликите между тях се определят не толкова от различен характер, колкото от различните условия, в които са поставени. Напоследък виждам себе си във всички хора, с които общувам. Наблюдавам това, което мислят, правят, и в ума ми мигновено изникват моменти, в които самата за съм постъпвала по този начин. Поставям се на мястото на другия и осъзнавам, че в неговата ситуация аз бих реагирала по същия начин.

В средна ситуация, към която сме приспособени, проявяваме даден набор от качества, вариращи в някакви граници. При екстремна промяна на средата излизат наяве неподозирани качества - и те са свързани именно с адаптацията. Тези качества могат да са всякакви, ужасяващи за човека - случвало ми се е да си задам въпроса "Какво става с мен? Аз ли съм това?" Днес зная, че човек от това, което е, би могъл при определени условия да се превърне във всичко друго. Всяка черта от характера е овладяна до някаква степен, до някаква граница - при нормални условия. Но създаде ли се нова ситуация, в която да се премине тази граница, това качество се оказва всъщност неовладяно - човек се оказва на нулева позиция спрямо новите изисквания.

Затова животът често подлага качествата ни на изпитания, а когато сме готови за това изпитанията включват и по-екстремни ситуации. Но в екстремните ситуации не се изпитва само едно качество. Там е необходима и силна воля, за да можеш да проявяваш положителното си качество, да преодолееш голямото външно съпротивление. Положителните качества могат да се развиват до безкрайност, човек просто минава през различни степени. Щом овладеем едно ниво, след това пред нас се разкрива следващото. Затова и доброто зависи от нивото на този, който го проявява, от нивото до което е достигнал. За абсолютното добро Учителят го е казал, че то трябва да е добро за всички. Не ми е известно някой да е способен на такова добро. Учителите и те си имат несъвършенства на тяхното си ниво, които ние няма как дори да си представим в какво се състоят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

„За един войник на бойното поле такива качества могат да бъдат хладнокръвие и безжалостност - не звучи добре, но помага.. значи е добреmaggee.

От това, че всичко, което помага е "ок" (добре) и примера с войника, не противоречи ли на твоите убеждения "че целта не оправдава средствата", което си го споделяла в други мнения ? ... или може би имаш друг поглед върху нещата, който в момента аз не осмислям?

Да, смятам, че целта не оправдава всички възможни средства - оправдава онези, които са част от моралния кодекс на човека. А на първо място там би трябвало да стои защитата на себе си и любимите хора, физическа и психическа.

Да си представим една хипотетична ситуация - човек се прибира в дома си и заварва непознат, убиващ детето му. Ако единственият начин да спаси детето си е да убие другия човек, то никой не би се поколебал да го стори - защото човекът ще отчете това действие на първо място като защита на детето си и едва след това като убийство на друг човек. Както се казва, да не дава Бог.

Абсолютно не мога да подкрепя подобни разсъждения, но няма И да се опитвам да развенчавам несъстоятелността на подобни локумени понятия като "морален кодекс"!

Да се дава примери с крайни хипотетични случаи като горния, в който има опрян пистолет в главата на детето ти, а от теб се иска да си по-бърз с висящият револвер от кобура на кръста ти,.... е също меко казано несериозно, за такава сериозна тема.

Последно мога да кажа, че отговора спокойно може да се отнесе към една забравена тема за оправданието, която е много актуална в случая!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Да, темата за оправданието, започната пак от Никола. Лошо няма, но като говорим за оправдание, ти (Никола) кой си, че да съдиш? (Знам, знам, ще кажеш, че не го правиш, но осъждането се включва в понятието за оправдание - малко размисъл е нужен).

Какво е несериозното на едни хипотетични ситуации в сравнение с други?

Мисля, че и по други поводи съм споменавала ето този разказ на Елин Пелин. Както знаем, персонажите в литературата са обобщени образи на персонажи, които срещаме в живота.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Да, темата за оправданието, започната пак от Никола. Лошо няма, но като говорим за оправдание, ти (Никола) кой си, че да съдиш?

Не съм забелязал да съдя някой, но ако някой установи това трябва да е спокоен с този факт...

Това значи,че съм изпаднал в положението на човек, който се е нагърбил да носи чужд товар...Което пък често се тълкува като "глупост" и е равнозначно на "глупак"!

Общо казано да си глупак в очите на другите по някога е за предпочитане, а да съм глупак в твоите очи е ЧЕСТ за мен! :)

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За какви оправдания става дума? Няма локумени понятия. Всеки човек знае докъде може да стигне, без да си причини вреда. След дълги размисли върху "Божи заповеди", неписани и писани закони и правила, аз лично за себе си стигнах до извода, че на човек е позволено да стигне дотам, докъдето може да запази душевната си хармония - дотогава той може да остане и в хармония със света, с висшите сили. С други думи, наказва ни единствено собственото ни чувство за вина - докато човек живее по начин, който му позволява да живее без вина, няма проблеми.

За мен проблем е да убия насекомо, за Джордж Буш не е проблем да избие хиляди невинни хора... толкова за собствения морален кодекс. За всеки е различен, но за конкретния човек е единствената сигурна основа, на която може да базира мислите и действията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×