Васил Добавено Декември 22, 2008 Доклад Share Добавено Декември 22, 2008 ... Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот... Да, това е фундаменталната тема Свобода - Предопределеност, която има връзка с темата за Доброто. Относно теоретичната система на Будизма не съм компетентен, за съжаление. Важното е авторът да е компетентен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Декември 22, 2008 Доклад Share Добавено Декември 22, 2008 В подчертания пасаж логиката куца и не следва извода, който правиш. Да! Действително няма логика в Божествения свят да е причината, а следствието в нашия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 22, 2008 Доклад Share Добавено Декември 22, 2008 В подчертания пасаж логиката куца и не следва извода, който правиш. Да! Действително няма логика в Божествения свят да е причината, а следствието в нашия. За съжаление се оказах права, че няма да се замислиш. Но не очаквах, че дори няма да прочетеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Доброто и злото са несъвместими. ... Действието може да е едно и също, но извършителят щом не е един и същ и оценката в смисъл на "добро" или "зло" за действията му, може коренно се различава... Въпросът за относителността на двете понятия наистина трябва да бъде разгледан, преди да се започне разглеждането на въпроса за доброто в полярния свят. Понятията за "добро" и "зло" са привидно относителни. "Доброто е това, което се явява благо за самия човек, а злото - това, което му наврежда. ... Позицията на човеколюбието се състои в това, че няма нищо по-висше и по-ценно от човешкия живот.... любовта е онази собствена сила, която свързва човека със [всичко в] света. "[1]. Тук под "Човек" се има предвид не изолирания и егоцентричен човек, а любящия и свързания с цялата Вселена. Според Учителя, Доброто винаги има предвид всеобщото благо, докато злото - частното (лично, тясно- групово) благо. Така разбрана, максимата "Човекът е мярка за всички неща" е всеобщо валидна. Това разбиране дава също така връзката между частното и пълното добро - това е Любовта. Доброто на любящия човек е универсално и пълно - то е Добро за цялата Вселена. --- 1. Човекът към самия себе си, Ерих Фром Редактирано Декември 23, 2008 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Не е ли парадокс, че именно онези, които смятат, че бог може да се изявява и в сегашното ни състояние и да действа чрез нас... (горкият) именно те поддържат тезата, че човекът може да прави добро?! Ами, в тази ситуация ми е малко трудно да разбера конкретно - кой какво прави. Но бързо ми се набива една логична връзка - човек прави бог. То така си е, ама сега и други въпроси възникват - какъв човек и какъв ли бог прави... Сякаш започвам да прозирам същината на света - егоцентризмът се яви Първоизвор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Не е ли парадокс, че именно онези, които смятат, че бог може да се изявява и в сегашното ни състояние и да действа чрез нас... (горкият) именно те поддържат тезата, че човекът може да прави добро?! Ами, в тази ситуация ми е малко трудно да разбера конкретно - кой какво прави. Но бързо ми се набива една логична връзка - човек прави бог. ... A аз бързо забелязах още една "перфектна" логика. Не знам дали е удачно да се каже: горкия бог, обаче спокойно мога да кажа: горката логика и горкия Аристотел! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Е, Бог по-добре от нас си знае дали може да се изявява чрез нас или не може... Защото ако не можеше, едва ли би хабил енергия и място - щеше да го е инвестирал отдавна в нещо друго. Друг е въпросът дали човекът позволява и доколко Бог да прояви чрез него пълнотата на своето абсолютно добро. И дали можем да го очакваме от едно само същество и после да се разочароваме, че парченцето от мозайката не ни показва цялата картина? Учителя има един много точен образ - слънцето грее за всички еднакво, но кой колко прозореца на своя дом отваря и колко широко, от това зависи доколко ще е светло, топло и свежо в дома му... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Редактирано Декември 23, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Учителя има един много точен образ - слънцето грее за всички еднакво, но кой колко прозореца на своя дом отваря и колко широко, от това зависи доколко ще е светло, топло и свежо в дома му... Абсолютно! Но тук стигаме до един интересен проблем: Каква ни е мярката за светло, топло и свежо? Ако критерий за отвореността на прозореца е усещането ни за топло, свежо и светло (а то какво друго да е, ние с нашите си усещания сме си винаги заедно...) няма никакъв проблем да дефинираме безпросветната тъмнина, в която се намираме за светлина и да си мислим, че това означава, че прозорецът е широко отворен. По този начин си правим едно нарисувано огнище, на което си мислим, че се греем. Но вълшебната врата е зад огнището. Освен това ни трябва и Златно ключе към нея (така е според Алексей Толстой и чудната приказка за Буратино) Ако има някой, който ни твърди, че всъщност светлината е нещо съвсем друго, ще ни изглежда и глупав и невежа и направо ще ни се ще в различни варианти да го няма. Поне ще имаме силно желание да не ни затъмнява усещането за светлина. Интересното е, че бунтът и възмущението ни не се насочва към тъмнината, или към слепотата ни, а към този, който ни нарушава комфорта. Всъщност, ако той би бил реален, не виждам защо ще ни дразни, че някой си говори нещо си. При такова положение единствената надежда остава в някакво достатъчно голямо, или тежко зло, което, по добър диалектичен обичай да изиграе ролята на добро и да ни отвори първо очите. После идва битката за прозореца. Това в случай, че доброто зло не се окаже разрушително, защото и това се случва. Такива са пътищата на доброто в нашия свят ... Малко лъкатушещи. По швейковски. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Доброто е слънцето, което не се бори, за да свали кожуха на човека, а просто го стопля... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Хубав образ! Можем да го разширим, като си припомним, че Слънцето грее еднакво за всички. Някои си изгарят кожите, и не веднаж, а други - не. А някои изобщо не го и виждат. Но всички, всички го усещат ... Само да разберем какво усещаме ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Ами рискувам да се повторя, но Бог е създал абсолютното Добро така, че всеки да бъде свободен да избира на какво да се грее и радва и какво да приема за своя светлина. По Свободата може да се познае Доброто.... и Светлината и Топлината... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Не е ли парадокс, че именно онези, които смятат, че бог може да се изявява и в сегашното ни състояние и да действа чрез нас... (горкият) именно те поддържат тезата, че човекът може да прави добро?! По-скоро това е логично и съгласувано. Не е парадокс, Венци. Ако е, моля - покажи го Като оставим настрана последните няколко емоционални постинга, всичко се основава на правдоподобни аксиоми и на правилни логически изводи. Нещо повече - откъдето и да тръгнеш - логическите изводи са все такива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Но бързо ми се набива една логична връзка - човек прави бог. То така си е, ама сега и други въпроси възникват - какъв човек и какъв ли бог прави... Сякаш започвам да прозирам същината на света - егоцентризмът се яви Първоизвор. Май всеки според своята мярка мери.... "След като Бог е Любов!", значи оживява в сърцата ни и то, когато силния ни егоцентричен ум замълчи за малко... Разбиране е нужно, вътрешно, чрез сърцето... Е, аз не само вярвам, но и зная, че Бог чрез нас прави добро... След като една топла дума, една усмивка могат да променят деня ни към добро, значи Бог е сред нас и в нас... и стават малки ежедневни чудеса... А иначе всеки нека вярва, в каквото пожелае и да доказва теории каквито иска... Редактирано Декември 23, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Редактирано Декември 23, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Човек прави добро/лошо според възможностите си. Малкото добро лошо ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 По- младите няма как да си представят даже това, което за някои от нас е изгарящ спомен: Към последните години на социалистическия тоталитаризъм се беше развихрила тезата за "малката правда". Същността и беше нещо от сорта, че той, социализма, си е нещо много хубаво, но просто на някои места някой го опорочава. Тъй като се виждаше, че злоупотребителите са прекалено много, а незлоупотребители някак не остават, излезе тезата пък за "малката правда", ама на "широка нога". Е, поне за социолизма всички разбраха малка ли е правдата, или е голяма кривдата... Какво ли не измисля човек, за да не се изправи лице в лице с нещо, което го плаши! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Някак не правя връзката с тоталитаризма и правдите/кривдите му. Въпроса ми е ясен и конкретен според човешките възможности т.е добрината(ако се нарече добрина ) е ''малка'' това лошо ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Мисля, че темата е-Може ли човекът да прави добро?, май политиката и пристрастията са излишни. Може да си добър човек /и с комунистически пристрастия/, и да си добър човек с всякакви други... Както и обратното... И смятам, че човекът може да надскочи точно тези политически пристрастия, те са ненужни, когато става дума за Бога. Чрез различните, ние всъщност се учим и разбираме, че сме Едно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Да това за политиката е излишно. Значи чета началото на темата и се озадачавам как може да не се смята за добро макар и малко ако човек помогне някому т.е ако му е поискана помощ. Помоща как се таксува добра или лоша постъпка естествено, че има ситуации и ситуации? Напълно съм съгласен с този пост. ->Да, Доброто ще остане у мен, защото то е било у мен и преди хилядолетия ... Ние можем да правим както добро, така и зло, така и нищо. Казусът за мен е абсурден и дори обиден - можем ли да правим добро? А можем ли зло? А какво можем тогава, освен да задаваме въпроси, чиито отговор отдавна е ясен, но ние имаме нужда да говорим. Когато някой върши добрини, никой не вижда, а търси божията промисъл. Не, зад всичко това стои Човекът и неговата душа. Моята душа. Твоята душа. Вашата душа. И нищо повече не е нужно да направиш някого щастлив. Дори и да не го оценява като добро. Не е и нужно. Ако беше така, майка Тереза би била самоубиец ... Редактирано Декември 23, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Човекът МОЖЕ да прави добро. Човекът трябва да се стреми да прави добро. От както за пръв път влезнах в тази тема една камбанка звъни в ушите ми .Забравен стих на един български поет от нашите съвременици.Запомнила съм откъс и сега ми отне врме да го намеря,за да го споделя тук .В моменти на житейски избори,когато е стоял въпросът дали е за добро това,което се каня да направя,този стих се е появявал в мисълта ми като няпомняне. Автореквием-откъси Стефан Цанев Господи, пропилях живота си,господи! Великите ми някогашни намерения са детски хвърчила над които-стъпил здраво на земята- мъдро се смея сега, без да бъда безумен Икар, но и без да бъда умен... Останах честен.Но дали това е достатъчно? Дървото,което разчита само на своя корен, не прави компромиси, не моли за дъжд, не изяжда ближните си, щедро се размножава, не лъже, не краде, не убива- дървото,значи,също е честно. За съдба на дърво ли мечтах? Твърде дълго живях-това ми е грешката. Защото разбрах,че ще живея дълго и отлагах всичко за утре,за утре,за утре... А утрето вече е вчера. Късно ли е да започна отново? След тридесетата година започват компромисите в името на всички полезни неща. За доброто се готвим постепенно и дълго, подлеци ставаме изведнъж. Вместо криле -размахваме лакти. Наляво,надясно,напред,назад- и объркваме: врагове ли,братя ли?... Все повече стават моите познати, все по-малко моите приятели. Сега тук в тази тема научих нови неща,за които благодаря .Научих още нещо за духовните категории добро и зло и прочетох интересни коментари.Ей така стъпка по стъпка и винаги от малките неща,човек подрежда в главата,в светогледа си пъзела на живота си . Добрите мисли вече са едно Добро.Малко или голямо е то според мен не е толкова важно. Весели празници от мен. Редактирано Декември 23, 2008 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) Да. Имах опасения, когато пишех за социализма, че някой може да види политическо пристрастие. Но нямам такова. това е една ценна и общоизвестна опитност. В случая, се надявах на общоизвестността и. Но пропуснах ефекта, за който сама споменах- какво ли не измисля човек, за да не види това, което не желае да види. и за да не се създава впечатлени за агресия, затварям участието си в тази тема сама. Само в заключение ми се ще да обобщя своите си твърдения: разбира се, че не неглижирам "малкото добро". То е важно, необходимо, то оцветява и осветява живота ни. Чрез него можем да се досетим за "голямото добро", когато решим, че можем да надникнем зад нарисуваното огнище. И ако наистина искаме да правим добро, все пак е необходимо да разберем как. И ако наистина вървим по Пътя, няма да сме много далеч и един от друг ... Така че, успех в правенето на добрини и нано не се захласваме нито в тях, нито в себе си като добротворци! Да разкъсаме кожените ремъци, или кожата си, да се освободим от тотемния стълб, да бъдем славни воини, изиграли Танца на Слънцето ... Редактирано Декември 23, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Виждам че малкото добро, е все пак добро а за онова другото... наистина нямаме право да се се слагаме на такова ниво, неслучайно споменах според човешките разбирания и възможности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 Не е ли парадокс, че именно онези, които смятат, че бог може да се изявява и в сегашното ни състояние и да действа чрез нас... (горкият) именно те поддържат тезата, че човекът може да прави добро?! Ами, в тази ситуация ми е малко трудно да разбера конкретно - кой какво прави. Но бързо ми се набива една логична връзка - човек прави бог. То така си е, ама сега и други въпроси възникват - какъв човек и какъв ли бог прави... Сякаш започвам да прозирам същината на света - егоцентризмът се яви Първоизвор. Не знам дали въобще има смисъл да засягам тези въпроси. Обикновено всеки си е създал някаква представа за Бог и се придържа стриктно към нея и дори да знае, че тази представа е огнаричена и частична, отхвърля всички други допълващи я представи, понеже той лично не може да открие връзката между тях, разглежда ги от гледна точка на собствената си представа, а не през очите на другия, чрез който се запознава с тази представа, за непредубеденост пък няма смисъл да говорим. Обикновената анализираща логика помага да се открият и разберат само отделни аспекти на Бог. "Като затваряме вратата за грешките, затваряме я и за истината" - цитирам по памет. Преди да се отхвърлят противоречията е добре да се разберат - те често са привидни, резултат от различия в използваната терминология, гледна точка, обхват на това, което се разглежда и т.н. Хората се стремят да си съставят завършен светоглед, без противоречия в него. С подобен светоглед, хората ограничават истината. Противоречията всъщност са неизвестни, които на този съответния етап не можем да открием. Ако се опитаме да ги изкараме от уравнението, ще получим резултат, който няма да е верен. 5х+7у=70. Махаме у, защото не се вписва в разбиранията ни, не можем да го разберам, не виждаме смисъла, който е скрит зад него и получаваме 5х=70, т.е. уравнение което вече можем да решим. Само, че това уравнение не е цялото уравнение. Бог е едновременно както всичко съществуващо в неговата цялост, така и ядрото около която е изградено всяко живо същество в това цяло. Т.е. Той е единица, цялост и едновременно с това е диференциран на безброй безкрайно-малки ядра, които представляват същността на всяко живо същество. Затова се казва, че Бог е във всеки от нас. Всяко такова ядро е точно подобие на цялото и има същия потенциал като него, но забележете само потенциал. Този потенциал трябва да се прояви. Проявяването на този потенциал е Доброто. Колкото по-голяма част от този потенциал сме проявили, толкова сме по-добри. Този потенциал е Бог, но сме и ние, той е истинската ни същност, не обвивката с която се идентифицираме. В тази връзка може да се разглеждат и твърденията, че Бог се проявява чрез нас, както и, че ние проявяваме Бог чрез себе си. Двете твърдения са едно и също. Няма егоцентризъм. Егоцентризмът е когато човек си мисли, че е нещо различно от Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 (edited) ...разбира се, че не неглижирам "малкото добро". То е важно, необходимо... Багира - последно, обещавам Беше ми приятно и полезно да дискутираме. Та в предишния си постинг ти привеждаш един пример за повърхностно, палиативно "добро" - малката правда от времето на социализма. Наистина, това е една куха форма, маска и нищо повече. Ти искаш да кажеш, че истинското добро е радикално, т.е. засяга битието ни из основи. Е, не знам дали ще повярваш, но малкото добро е точно такова Това е нещо радикално и устойчиво (всъщност, най-устойчивото), то влиза в състава на всичко съществуващо и му влияе така, както нищо друго не е в съсояние да му влияе. Най-малкото добро представлява сума от безкрайно малки величини. Но ако можем да изчислим тази сума, ще намерим, че стойността и е безкрайно голяма. Редактирано Декември 23, 2008 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.