Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пари - Психотерапия


Recommended Posts

Съзнавам, че не само психотерапията е ниско заплащана. Но темата е за нея все пак! smile.gif

Да, точно, защото темата е тази, е добре и някаква идея за промяна да има, да се тръгне от някъде, та да може да се решат проблемите... :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 125
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

За да може в България масово и достъпно да се ползват услугите на психотерапевти е нужно заплащането за психотерапия да минава през Здравноосигурителната каса, както за психиатрите-психотерапивти, така и за психолозите-психотерапевти. За съжаление, у нас действително хората не разбират и не ценят психичното здраве, поради ниска обща психологическа култура. Но това е недостатък на образователната система.

Писал съм в началото на темата, ама кой да чете?

Четете внимателно, а не избирателно!

Линк към коментар
Share on other sites

Сигурно повечето хора взимат над минималната заплата, най - вече в София , но едва ли взимат чак толкова много, та да могат да си позволят такива скъпи психотерапии, за каквито се споменава, че има на запад. Никой не е казал, че трябва да е без пари, нито пък колко трябва да взимат хората от другите професии. Сигурно има хора, които не искат да дават пари за психотерапии, но може да има и много други на които им се виждат наистина скъпи и не могат да ги плащат. Защо си толкова убеден, че повечето хора имащи нужда от психотерапия го осъзнават ? А относно тези, които го осъзнават, защо си мислиш че повечето от тях не ходят само от пренебрежение към психотерапията, може просто да нямат пари, или ако са от малък град да не ходят от притеснение да речем. В тази страна почти всички професии не са заплатени, така както трябва да бъдат, не само изброените от теб. Един учител с 300лв. заплата ако иде 4 пъти в месеца на психолог и плати по 40 лв. на ходене ето ти ги 160лв. Ами всички останали разходи. Човекът ще трябва да тегли заеми, а той сигурно по принцип тегли и ще задлъжнее още повече.Да не говорим ако човекът е пенсионер и да речем взима 150лв. пенсия, примерно.Пожелавам ти да получаваш повече пари. :thumbsup1:

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Хриско, на колко си години? Колко професии си сменил досега, колко избора къде да живееш и какво да работиш си правил? някакси разсъжденията ти са доста...както и да е. Държавата, че е най-мизерната в евросъюза, така е! Но все тя ли трябва да ни е оправдание. Аз лично колкото съм българин, толкова съм и жител на планетата и колкото ме интересува тази държавица, толкова ме интересува и всяка друга. А съм тук съвсем целенасочено и знам защо - докато имам какво да уча тук, ще бъда. Пишеш за това кой ходи или не на психотерапия в страницата ни - това е друга тема... Но все пак - ходят много хора, наистина много. Засега терапевтите не са много, поне тези, които наистина успяват да внесат реални промени в живота на пациентите си. Затова имат такива доста. Когато боли душата е по-страшно дори от физическа болка - това води хората при нас, с това се справяме всекидневно.

Вярно е, че в България заплатите са ниски, така е. Ниски са за много професии. Принципно в цял свят реалните доходи идват не от работа за пари, а когато парите работят за теб. Тоест като организираш хора и ресурси, които управляваш!

Вярно е, че темата вероятно предизвиква реакция в участниците във форума, които са на заплата. Дори да са от малък град, където разходите са по-ниски, пак не стига, така е.

Както спомена Илияна - хамелеона, темата може да има конструктивен изход с отговор на въпроса "Какво е дългосрочното развитие на психотерапевта в психотерапията?". Там е работата, че това са идеи и планове, които са колкото общи, толкова и лични и не желая да ги зачеквам тук. Имам ги, разбира се. Пиша лични впечатления в тази тема, които идват от опита ми и съм искрен. Това е. Както писах някъде в началото на темата - държа таксата си ниска нарочно. Дори такава ми се струва висока и нерядко имам угризения, когато човекът заплаща. Защото каквото правя, го правя от сърце, а то с пари не се мери. Това обаче влиза в противоречие със социалната икономика, в която съм. Аз лично наистина не съм съгласен с мнението на колеги, че психотерапията е просто услуга по психическа корекция, която няма нищо общо с духовността или човека в цялостта му. Именно в най-дълбоките човешки пластове прониква терапевтът. А това е много отговорно. Понякога след терапия се чувствам като сгазен с валяк и ми трябват поне няколко минути, за да освободя съзнанието си от това. Именно фактът, че психотерапията представлява пресечна точка между земните социални и духовните закони и правила, я прави по-различна като професия и призвание! Когато работиш интегрално, си служиш освен с рационалните когнитивни и аналитични методи и с водена молитва, с индуциране на духовни молитвени състояния, будно сънуване и сърдечно безмълвие/ съзерцание. Това представлява едно дълбоко проникване в същността на човека, в собствения му ад (метафорично казано), който се стремиш да осветлиш и изчистиш, да го слееш със сърдечната му мъдрост. Защото именно болката на този ад води хората при теб. Нерядко когато работя трансперсонално, ми се случва да играя роля подобна на тази на свещенника - една връзка между земното и цялото. Доколкото го мога, разбира се. Аз лично не смятам, че чисто рационалните методи са достатъчни за една реална и дълбока промяна! Сами по себе си те са само драскане по повърхността на цялостната когниция.

Отворих тази тема, защото наистина имах и все още имам противоречие относно заплащането в психотерапията - именно поради това, че тя е кръстопът между земното и духовното! Не очаквам от вас отговори - това си е мой собствен въпрос за разрешаване!

Линк към коментар
Share on other sites

В крайна сметка, какъв ти е проблема бе човек ?? :blink: Доколкото разбирам от една страна те притиска нуждата от пари и желанието за по - добър живот, а от друга са съвестта, дълга, призванието, съобразяването с възможностите на хората. Това ли е ? Пожелавам ти да си решиш успешно протеворечията и да се случи това, което желаеш за развитието на психотерапията в България.

" Тоест стигаме до извода, че в страна, където мин. заплата (която не знам кой взема, а честно не ме и интересува) е 240 лв., психотерапията ако може да е без пари или за символична сума." - Ами никой не е твърдял подобно нещо, естествено, че не трябва да се работи за символична сума. Ти си определяш сумата, пък хората в зависимост от финансови възможности и манталитет ще си определят дали да ходят при теб, или по принцип при психотерапевт. С мрънкане, няма да промениш нрава на българите и да ги направиш по - склонни да посещават психотерапевти и да дават повече пари, пък и не ме вълнува как би могло да стане. Всъщност знам как : това е свързано с образованието, както посочи Психотроник и с доходите на хората. Там като се направят корекции, професията психотерапевт в България ще стане по - уважавана и по - платена, отколкото е сега.

" Но все пак - ходят много хора, наистина много." - Ами, ок, хубаво. И още повече ще тръгнат ...

" Това обаче влиза в противоречие със социалната икономика, в която съм." - Пожелавам ти в бъдеще противоречието да намалява.

Не съм казал нищо за това колко е ценна твоята професия, и какво изисква като усилия. Просто би било лудост да очакваш, че днес в България може да печелиш от психотерапия толкова, колкото печелят в САЩ. Просто вероятността да ти се плаща толкова е значително по - малка. Това исках да кажа. Това е моето лично мнение. Не знам колко печелиш и колко ти е нужно да печелиш. Благородно е, че взимаш възможно най - малко пари, ако можеш да си го позволиш продължавай в същия дух, ако не можеш - значи не трябва да го правиш и няма да има нищо нередно ако взимаш повече пари. Така мисля.

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Какъв ми е проблемът ли? Проблемът ми е, че се разкривам като цигански килим, проснат да съхне на булевардните перила :3d_104: . Излагам си душичката на показ на всеки като кифладжия личността си... :3d_143: Това ми е проблемът. противоречие имам - между сърдечната си връзка и социалните си амбиции. Но то не е проблем, а нужно противоречие, което съществува, за да намери решението си! Проблемът ми е именно пълната ми разкритост, която разбира се далеч не винаги е оценявана и разбирана. Разкритост, през която преминава много човечност, но и много минуси, например неразбиране. Но - сам съм си избрал такъв подход. Съжалявам, ако съм прозвучал мрънкащо. Просто вадя на показ неща от себе си, които далеч не всеки би извадил. И сега съжалявам за това ! Хайде весел ден!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Истината е, че дори и да ни покажеш твоята търсеща същност, ние само можем да си кажем мнението. Ти си този, който избира, ти взимаш решенията и ... си носиш последствията. Ако мислиш, че ще ни угодиш или на някого въобще можеш да угодиш, не се и старай. Следвай своя си път. И остави нещата просто да се случват. Има кой да ги контролира. :angel:

Това е и за пациентите ти-ти правиш, каквото можеш, а останалото те сами трябва да свършат. Иначе, колкото и да искаш, не можеш да им помогнеш. Казвам го от опит. :3d_046::)

Линк към коментар
Share on other sites

Там е работата, че не търся мнения. Просто мисля "на глас", тоест на писане ;) . А урокът, който научавам е, че имам нужда от известна социална прикритост. Иначе извадени на бял свят дълбоки душевни неща, преминали през разваления телефон на нормалната липса на разбиране, стват "дъвка" за всеки. Благодаря ви за смирението, произлязло от сдъвкаването ми!

Весел ден на всички от грешного душеведа Орлина ;) !

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че откритостта ти е изиграла ролята на проблем, поне в този сайт. ;) Човек като мисли на глас пред други хора, явно все пак търси мнение. А мрънкането го споменах, защото се пообърках от твоите постове и не знаех, че просто си излагаш противоречията, понеже таксита, такси, пари, ниски такси, съвест, развитие, психотерапия, призвание и :blink: , стори ми се като човек който не живее зле на фона на много други хора в България и по света, но се оплаква, че моралните му прегради му пречат да взима повече пари. Това ме подразни и затова казах " мрънкане".Нищо лично и трайно.;)

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

Орли, продължавам да твърдя, че проблемът не е в таксата.

Както каза - въпрос е на психологическа култура.

Ще дам пример: Знаеш, че имам наблюдения в "алтернативния бранш". ;) Едни наши общи на теб и мен познати /семейство магове от София, които няма да спомена, но ще се сетиш/ до миналата година вземаха 80 лв. за 30 мин. /сега може и по 100 да вземат/. И нали разбираш, че през тези трийсетина минути - първо ти вземат веднага парите от вратата, след това следват минути на самохвалство и рекламиране на книги, хранителни добавки и билки от личното стопанство, като постоянно звъни телефона и се провеждат некратки разговори, следва подробен разпит защо си дошъл... и времето изтекло. Ако останат минутки - смазват те с категории колко ти е жалък живота и колко люти магии и прокоби тегнат над теб - и съответно колко трябва да се оръсиш, за да върнат слънцето над дома ти.

Това е. Нищо повече.

Но... хората ходят, плащат и опашките не секват.

И не са само те. Да не говорим за гастролиращите полуграмотни обирджии, които ходат от град на град на лов за наивници. Нищо, че има и недоволни, нищо, че има и заведени дела срещу тях, нищо че работят незаконно - пак ги търсят.

Оттук нататък - какво да говорим :feel happy:

Такова е търсенето - такова е и предлагането. Такъв им е манталитета на хората.

Редактирано от Чебурашка
Линк към коментар
Share on other sites

Търсенето на една стока зависи не само от цената на нейното предлагане, но и от отношението на потребителите към нея, от ценността която има тя за тях. Така е. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,Орлине.В известна степен се виждам в думите ти и много съм мислил по въпроса:хем свършвам услуга,хем оставам с чувството ,че съм използван и др.,но най-вече защо попадам точно на тези хора.Реших да приема Божията воля и безкористно да работя(като втора работа),пък ще наблюдавам какво става.При мен стана така,че доходите ми бяха по-малко,но пак ми стигаха.С тчение на времето нещата се оправят,но отново трябва да викам търпението на помощ,че при мен добиването на пари е свързано с много работа.

Мислех си,не можеш ли да им четеш информационите структури и да преценяваш дали и колко са платежоспособни?

Хубава тема и като ти чета постовете искрено се радвам,че не си се загубил в стремежа към богатство.Не те познавам,но ще се радвам и това да стане.

Това е малко интуитивен пост.Успехи

Линк към коментар
Share on other sites

Привет, Иванчо!

Аз далеч не се чувствам използван от пациентите си. Напротив, терапията ми е като практика на йога, сливане с всеки от тях и със самия живот, преминаващ в това сливане. И ги обичам всичките! От сърце! За парите - печеля доста добре, над средното. Просто една нормална за Б-я заплата. Не мисля и че съм алчен. Просто имам нормален стремеж към по-голяма финансова свобода. Една нормална здрава амбиция. И в никакъв случай не я искам на гърба на пациентите си на една заплата. А дори и от пациентите си собственици на предприятия и известни личности. И в психотерапията има развитие, знам си плановете - но развитието е в малко по-различна посока от едното вдигане на тарифи. Аз съм писал, че най-бих се радвал ако работех без пари. Но тогава би било нужно да съм несемеен монах с много малки социално икономически потребности. Това би било добър избор, но малко ретрограден. В настоящото време по-силният вариант е съчетаване на земното с духовното, съвместяването им, обединяването им. С чисто сърце може! Благодаря ти за хубавите думи!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Отварям тази тема с ясното съзнание, че е възможно да породи много противоречиви мнения, по много причини.

В самия мен има противоречия по този въпрос.

В българите като нация има откровено противоречие по въпроса за заплащането в психотерапията.

Отговарям ти скрено и чистосърдечно:

1. Да, трябвада се плаща, защото това е образование и има много разходи по придобиването му.

2. Да, трябва да се плаща, защото има офис разходи и т.н., всеки трябва да живее.

3. Да, трябва да се плаща, защото много хора с други лечителски дарби използват тази професия като начин да се легализират. Напълно подкрепям!

НО, едно голямо НО:

- нека се взема пред вид и икономическата обстановка и възможности на хората;

- нека се не "фройдизират" пациентите = не се канят само знатни богати дами, който имат пари и време за губене да споделят сънищата си, защото нямат акъл какво друго да кажат...да, точно такъв е бил контекста на времето...

- ако човек няма приятели, той има нужда да сподели с някой. Но това не трябва да води до привикване и привързване/прилепване към терапевта.

- Терапевта трябва да насочи човек към морални ценности, здравословен живот и личностно самоусъвършенстване.

Прави ми много лошо впечатление - мои познати адвокати и психолози - много се надуват, парадират и дори в приятелска компания изведнъж млъкват - ами как така да изкажат мнение - нали те са специални професионалисти :3d_166: и ТРЯБВА да им се плати.

И се чудя - да се смея ли, да плача ли.

Жал ми става за тях (особено има пред вид една психоложка) ами как ще има тя приятели, а децата й как да имат приятели??? Тя всеки свой звук счита за консултация и чака пари....

Горкото й дете - няма другарчета, защото другите мами бърборят, споделят проблеми, а тя гледа надуто и мълчи.... тъжно е....за детето.

А и не бих искала такава да ми дава консултации, ама никакви...

П.П." Много ми хареса пост 32 на Дамян - има много здрав разум в него. Никой не иска горчиви хапчета!

А и темата кой какъв професионалист е? - Много деликатен момент?

Моля не се обиждай, нищо ично. Само разсъждавам.

Нали никой не би отишъл при всеки зъболекар?

Кой определя качеството на образование, моралния подход и т.н. Познавам много психолози, който са станали такива, за да се борят със собствените си проблеми, и още се борят с тях...

Аз бих отишла при духовен човек за съвет, но това е моето мнение.

Моля не ме осъждайте. ..Всъщност и да ме осъдите - това хич не ме интересува.

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Сега посещавам седем уикенд семинари по НЛП - практик. Сертифицирани са от Ричард Бандлър, един от "татковците" на тази разговорна хипноза и психология на общуването, невро лингвистичното програмиране. Семинарът струва около 1000 евро. В същото време продължавам със супервизия в когнитивната терапия, където също се плаща - 120 лв. месечно. Плащам наем за кабинет - немалък. Имам и по един семинар месечно по "Positum" психотерапия (метод на Носрат Песешкиян) - 70 лв. месечно. Ходя на обучение и по "Фокус в решения", която школа се съчетава чудесно с когнитивната и нлп терапии - тя също ми струва 100 лв. месечно. В същото време се интересувам и чета различни текстове. Имам способността да интегрирам различните подходи, или както се казва в НЛП, да "свалям" моделите им, да извличам работещото от тях, за да ги съчетавам в единна действена сплав. Посещаването на различни обучения и семинари ме обогатява много и определено е по-ценно от едното четене на книги по въпроса, защото се предават методите in vivo. Всичко се плаща обаче. НЛП мастер нивото ще бъде още по-скъпо от практик нивото. Интуицията и резултатите от практиката ми говорят, че цялото това плащане "си струва" - ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде... В същото време тръгнах и на зъболекар, където добавената стойност печалба е огромна - което ми струва около 1000 лева месечно. Плащам и наем за апартамент в столицата плюс парно, вода, телефони, нет и т.н. консумативи. Въобще: ПЛАЩАМ! Това ми плащане в областта на психологията и психотерапията продължава вече няколко години и ако изчисля колко съм инвестирал в обучения, сигурно ще има към десетина, та дори петнадесет хиляди лева вече... Плащам си ги от собствените си доходи, нямам чичо, който да ми е оставил наследство от Америка :) . Да, доходите ми са добри, доста повече от средното, но като сложа цялото плащане за продължаващите обучения, наеми и т.н., не остава много повече от доходите на Асан и Айше, които живеят на социални осигуровки. Имам между другото добър познат просяк, ром, с който често си говоря - ами че неговите доходи са с пъти по-големи от моите ... :) Звучи смешно или странно, но е факт!

Знам, че е нормално да плащам - в общество сме, в което парите са като кръвта в тялото ни. Повече плащаш, повече и получаваш ! Мисълта ми е, че няма нищо ненормално да плащаш, както няма нищо ненормално да получаваш. Ако се стремиш да не плащаш поради бедни разбирания, ще имаш бедни задръжки и при получаването! Аз засега умишлено държа таксата си пределно ниска, на ръба на едната илюзия! Умишлено, защото се стремя да давам на пациентите си оптималното качество на разумни за тази държава цени. Предполагам, че ще задържа минимална такса още около година, но не завинаги. В цял свят психотерапията е скъпа услуга! В България, поради новостта на тази услуга и поради по-финото естество на работата, както ползвателите на тази услуга, така и предлагащите я, не я оценяват адекватно. Да, психотерапията не произвежда болтове и гайки, не работи с гаечни ключове, инструментите и са в невронните мрежи на терапевта, а резултатите, в живота на пациентите - но именно това прави услугата още по-деликатна, тънка и ценна!

Някъде някой беше цитирал Петър Дънов, перифразирам по памет: "Който дава от себе си, да взема пари, който провежда Бога през себе си, да не взема!" - ами по тази логика би трябвало всеки разтворен за трансперсоналната сърдечна вибрация във всяка една професия да спре да получава социалното разменно средство - парите - били те хартиени или като електронни импулси в банковата социална система. Но тогава би трябвало всеки сърдечно разтворен за божественото човек да стане или просяк или монах. Учителят Дънов често говори от едно доста абстрактно и от позицията на едно строго суперего ниво и позиция. Не мисля, че буквалното му разбиране винаги е адекватно, но че думите му, макар и верни на едно по-идеално ниво на съществуване, имат нужда от "смъкване" до конкретната реалност и адаприрани в работещи за нея. Михаил Иванов например го прави!

Моля придържайте се по темата без прекалени философски отклонения!

Линк към коментар
Share on other sites

Ако ми се наложи да посетя психотерапевт бих платила без колебание.Не бих посетила обаче психотерапевт,който лекува безплатно("понамирисва" ми на некадърност!)

За да получи образованието си човек изразходва доста средства(материални и духовни).Тези средства трябва да се върнат към него в същата форма.Иначе си е живо ограбване.

Всеки труд трябва да се заплаща и не мога да разбера как още има хора които мислят,че някои видове дейности са безплатни.

Линк към коментар
Share on other sites

" Тези средства трябва да се върнат към него в същата форма.Иначе си е живо ограбване.

Всеки труд трябва да се заплаща и не мога да разбера как още има хора които мислят,че някои видове дейности са безплатни." Има хорица дето я учили, я неучили за това дето практикуват и се дразнят че човек с еди каква си професия ( различна от тяхната) за една негова услуга взима пет пъти повече, отколкото те за една тяхна си услуга. А в същото време онзи човек дето взима уж прекалено много ( според техните критерии), е учил сигурно десетки пъти повече отколкото те са учили за съответния занаят ( ако въобще са учили). И най - вероятно продължава да учи и да се усъвършенства. Ако иска и 10 пъти повече ще взема !!

Линк към коментар
Share on other sites

...ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде.

Това сериозно ли го казваш? :)

Дали всички терапевти го правят?

Масова практика ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

" Имам между другото добър познат просяк, ром, с който често си говоря - ами че неговите доходи са с пъти по-големи от моите ... :) Звучи смешно или странно, но е факт!" - Веднъж по новините дадоха един просяк дето на ден си изкарва по стотина лева ! И то чисти ! Чак да ти се прииска да станеш СТОличен просяк ! :D

Линк към коментар
Share on other sites

...ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде.

Това сериозно ли го казваш? :)

Дали всички терапевти го правят?

Масова практика ли е?

Въпросът не е до мен, но си позволявам да изразя лично мнение.

Да, това е масова практика - да се превръща пациентът в абониран за услутите на терапевта, да се протака помощта и по този начин той става зависим от услугата и постоянен източник на средства.

Разбира се, ако терапевта е достатъчно търсен - той няма да има нужда да прибягва до подобна тактика, т.к. няма да насмогне да помогне на всичките си пациенти. И именно прилагането на подобна тактика често е критерий доколко даден терапевт е търсен.

Според мен, ако терапевта работи на достъпни цени и с времето се докаже като ефективен - няма да е необходима подобна тактика.

Наблюденията ми, обаче, са че много "колеги" тръгват с хипер-самочувствие и завишени неоправдани такси и разчитат не на висока посещаемост следствие на високия си професионализъм, а на десетина богати наивници, които да абонират за услугите си в дългосрочен план.

Смятам и, че помощтта от страна на терапевта трябва да се изразява в това да помогнем на пациентите си да "се изправят и да тръгнат сами по пътя си", а не "да ги учим да ходят" и да им внушаваме, че без нас са загубени.

Линк към коментар
Share on other sites

" Тези средства трябва да се върнат към него в същата форма.Иначе си е живо ограбване.

Всеки труд трябва да се заплаща и не мога да разбера как още има хора които мислят,че някои видове дейности са безплатни." Има хорица дето я учили, я неучили за това дето практикуват и се дразнят че човек с еди каква си професия ( различна от тяхната) за една негова услуга взима пет пъти повече, отколкото те за една тяхна си услуга. А в същото време онзи човек дето взима уж прекалено много ( според техните критерии), е учил сигурно десетки пъти повече отколкото те са учили за съответния занаят ( ако въобще са учили). И най - вероятно продължава да учи и да се усъвършенства. Ако иска и 10 пъти повече ще взема !!

Ами не е точно така, поне специално за зъболекарите. Учат пет години, другото е опит. В психотерапията се учи определено повече - приблизително три пъти повече и поне толкова по-скъпо. Ако зъболекарят работи със зъботехник и плаща за материали, то терапевтът работи със супервизор, а материалите муса постоянните му обучения - практически доживот! Разбира се, всеки получава колкото си иска и може. Нещата се случват в социалната пазарна среда. Психотерапията обаче е нова за България и определено е недооценена като цяло, затова и таванът на плащането и е далеч по-нисък от реалното. Това просто е факт и ще се промени в следващите 15-ина години.

...ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде.

Това сериозно ли го казваш? :)

Дали всички терапевти го правят?

Масова практика ли е?

Всъщност ми се е случвало, да, не мога да си кривя душата. Но не в отрицателен смисъл. В терапиите, които ползвам по-дълга терапия е примерно вместо 12 сесии да се видим с човека 14 или 16. И определено тези няколко допълнителни сесии не са протакане, но активна работа и завършване на процеса. Понякога се работи и по-дълго, но просто защото има нужда - аз работя предимно клинични случаи, психиатрични разстройства на ниво невроза - тревожни разстройства(основно), депресия и т.н. Имам и немалко случаи на болезнена ревност, както и просто лични проблеми или структуриране на цели, вземане на решения и т.н. Но, определено понякога се налага по-продължителна работа. Особено костеливи са хипохонрията (като психично разстройство, а не прост разговорно приетата за такава) и дълго време носените натрапчивости. Имал съм и доста случаи вече на психози - шизоафективно и биполярно, психотичн адепресия със суицидни импулси, параноидна шизофрения... Понякога по-продължителната работа е нужна. Например ри жените с панически атаки - има методи, които могат да ги освободят много бързо от страха им, или по-скоро от отношението им към него и оттам се променя всичко. Но те самите не са готови за това и самите те заявяват, че искат постепенна и плавна работа. Имах случай на жена с паническо разстройство, при която приложих по-драстични процедури, което доведе до спирането на терапията - просто прекалено бързо я тласнах към по-силни преживявания, воден именно от желанието си за бързи резултати... Защото ставащото носи известна несъзнавана изгода от една страна(вторична полза), а от друга самата женска психика изисква по-щадящи и меки, заобиколни методи - поне при повечето жени. При мъжете е друго - имам вече доста случаи на мъже с паник атаки, с които приключваме и то успешно след само 3 сесии и евентуално още две три - при нужда от допълнително калибриране и затвърждаване на постигнатото. При мъжете, след като преценя капацитета му и готовността му за по-драстични методи и след предварителната настройка на отношението, практикувам директен сблъсък с ядрото на страха им и пребиваването в него с променено отношение - което бързо води до погасяването му и образуването на нови мозъчни "пътечки" - буквално! Та - има причини за забавяне в терапията, които са обусловени и от пациента или от самата тежест на проблема. Моля бъдете толерантни към грешния, разрешил си да споделя открито психотерапевт - в развитие! :) Защото при подобни реакции - и от сорта на по-горните (Хриско), пълни с явна агресия и пълно неразбиране, ми се изпарява каквото и да е желание за откровеност и искреност, които иначе имам в изобилие! Моля за оценяването им!

...ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде.

Това сериозно ли го казваш? :)

Дали всички терапевти го правят?

Масова практика ли е?

Въпросът не е до мен, но си позволявам да изразя лично мнение.

Да, това е масова практика - да се превръща пациентът в абониран за услутите на терапевта, да се протака помощта и по този начин той става зависим от услугата и постоянен източник на средства.

Разбира се, ако терапевта е достатъчно търсен - той няма да има нужда да прибягва до подобна тактика, т.к. няма да насмогне да помогне на всичките си пациенти. И именно прилагането на подобна тактика често е критерий доколко даден терапевт е търсен.

Според мен, ако терапевта работи на достъпни цени и с времето се докаже като ефективен - няма да е необходима подобна тактика.

Наблюденията ми, обаче, са че много "колеги" тръгват с хипер-самочувствие и завишени неоправдани такси и разчитат не на висока посещаемост следствие на високия си професионализъм, а на десетина богати наивници, които да абонират за услугите си в дългосрочен план.

Смятам и, че помощтта от страна на терапевта трябва да се изразява в това да помогнем на пациентите си да "се изправят и да тръгнат сами по пътя си", а не "да ги учим да ходят" и да им внушаваме, че без нас са загубени.

Ето това се казва избирателност в пресяването на информацията и филтриране. Чебурашка, ти откъде знаеш каква е практиката? По-горе писах как стоят нещата при мен. Знам как стоят и при много други от най-добритетерапевт в Б-я (аз съм извън това число и скоро няма да бъда...). Ти откъде знаеш? Психолог ли си? Психиатър ли си? Психотерапевт ли си и откъде освен от презумпциите ти идват заключенията ти? Хубаво,че имаш практика с хора, но е в друго амплоа - нищо лошо, но просто не е точно психотерапия. Аз самия работя именно психотерапия - не съм идеален, уча се, но за краткото време на развитието си, се псравям по-добре примерно от 40год. практикувал психоаналитик - без да се шегувам - просто школите и методите които ползвам, го позволяват. Аз самия съм малък никой...

Откъде, за бога знаеш как стоят нещата в психотерапията? Може би познаваш този или онзи терапевт - но да заявяваш свръхгенерализации на базата на пожелателното мислене, пречупено през "картата" ти, не значи много за това как стоят действително нещата. Точно когнитивната терапия учи клиента именно на това - как сам да си бъде терапевт - при това много бързо и ефективно. Ако няма резултати, просто се постъпва честно и се насочва човека в най-подходящот за него направление. Вие ме изкарахте по-черен о дявола мили хора - благодаря ви за което! з си мислех, че пиша всред приятели - мхм, да! Благодаря ви!

"...ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде."

Това Е лоша реклама :huh: !

Е, от целия ми постинг за това ли намерихте да се хванете? Браво на вас, честито! Аз не знаех, че пиша за реклама - мислех,че просто общувам някакси, както и да е... Аз опрделено съм нов терапевт, имам мнооого какво да уча в следващите 50-на години - ако е рекъл Господ! Та - благодаря на всички за нахвърлянето - определено го оценявам сърдечно!

Защо ли наистина толкова пиша в този форум, защо ли си разкривам душичката? Защо пиша дори между сесиите си,защо ли пиша сега, след работния си ден, от работното си място? Пиша с абсолютна разтвореност, вероятно прекалена, особено видно за мен след приятелското поставянена телета под воловете ми и хващане за сламките ми! Благодаря ви още веднъж, мили интернетни приятели!

Бъдете здрави!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Грешиш Орли, никой не те изкарва черен или лош! Напротив, смятам, че си единственият тук, който смело застава зад името си, образа си и биографията си, който разкрива душата си в цялото й пълноцветие до най-малките подробности. Възхищавам ти се, наистина - и съм ти го казвала и винаги ще ти го кажа, ако поискаш.

Именно тази ти откритост ни стимулира да ти задаваме въпроси и да искаме още повече обяснения от теб.

Моля те, не го приемай като провокация и не спирай да си така открит и честен.

Смятам, че достатъчно съм те преценила като човек, а също и Иво - затова и той те попита дали се шегуваш. Защото никой не очаква от теб да злоупотребиш с хорските проблеми. Поне аз така го усещам.

За мен си прав - амплоато ми е компилация от наука и езотерика, от сърце и мозък, от каквото искаш го наречи. Професионалният ми опит е едва от 6 години, а целите ми са именно изграждането на мост между различните измерения. Правя го и ще го прая - на това съм посветила живота си и това е моят смисъл.

Там, където не ми достига мозъкът - разчитам на учени колеги, с които работя. Именно от тях научавам как е от "другата страна".

През тези 6 години през сърцето ми са минали и достатъчно хора, за да знам и как е от "тяхната страна".

Всичко, което споделям си позволявам да го правя, т.к. се базира на личния ми преживян и отработен опит. И колкото и да са субективни - те са ценни за мен, с всичко, което са ми дали.

Някои хора обичат да мислят и умуват над прочетените книжки и да предполагат и да се догадават “какво, как, защо, кога..” биха направили нещо.

Аз нямам нито време, нито желание за умуване и предположения.

Затова, такива като мен (а и като теб) – обичат да практикуват и да се учат на база опита си. И тогава не просто “си мислиш”, че дадено нещо е еди-как-си – а вече “знаеш”, че е така.

Такава съм в този ми живот, така е било и в многовековната ми история, откакто се помня. Така е и при теб.

Просто всеки избира методите си и пътя си.

П.П. Извинявай, ако съм те обидила с нещо. Обичам те.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами наистина се жегнах! Защото пиша от все сърце! Както и работя и се влагам целия, мозък и сърце и душа и воля и въображение и слабост и сила! И дори да исках, не бих могъл да злоупотребя с пациентите си - душа не ми дава! А иначе е лесно - практикувам хипноза вс епак - но не за да задоволявам някакви хлапашки его прищевки, но за да помагам. В други части на държавата, в която живеем, между другото, в Европейския Съюз, 45мин. психотерапия е 100-150 евро... Дори при разликите в цените, тук таксите на терапевтите са далеч по-ниски от реалните! не влагам грам преувеличаване - просто знам колко влагам в обучения, време за тях, както и в самата работа, далеч по-фина и прецизна от други, много по-платени в Б-я професии, просто защото са по-утвърдени и по"пипними". И тук обаче психотерапията започва все повече да заема мястото си и едва ли след десет години цената на час терапия ще е колкото подстригване ... :)

Благодаря ти за обратната връзка! Сигурен съм, че психотрониката (магията или парапсихологията), която практикуваш, е много интересна дейност. Аз самия имам интереси в тази област, макар и да се представям в научната...И не те виня, просто споделям. Никого не виня - просто съм прекалено разкрит! А когато си такъв и двадесет годишни индивиди, през призмата на току що излезлия от тийн годините си опит започнат да леят нещица върху теб - просто не е приятно! както и да е! Хайде да спим, живеем, работим и по-малко да пишем! най-малкото, защото не се плаща - казано къде в кръга на шегата, къде не ...

Линк към коментар
Share on other sites

А когато си такъв и двадесет годишни индивиди, през призмата на току що излезлия от тийн годините си опит започнат да леят нещица върху теб - просто не е приятно!

О, преди да ти е писнало съвсем от мен и отново да ме нариташ да си "правя пясъчните езотерични кули на муренцито", ще си позволя само да защитя и другото си другарче-мускетарче Хрис, дето ми го биеш :D

С мненито си той всъщност искаше да те подкрепи, но както и да е.. пак не се доразбрахте.

А аз както и да ти обяснявам, че завършвам магистратура по приложна психология - ти не, та не! Все ме виждаш в ореола на вещица :harhar:

Гуш!

1607_678.JPG

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...