Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Пари - Психотерапия

Recommended Posts

Пък и в едно от предзказанията на Маите ,се казва че след 2012г. на хората няма да са им нужни учители и водачи от типа гуру а сами ще могат съзнателно да работят над себе си .Но не съм сигорен какъв период от време ще е нужно за това преобразяване ,и ми се струва че търсещите психотерапевтична помощ ще намаляват ,така си мисля де .

Наблюдавайки хората около себе си в настоящия момент, хич не ми се вярва, че ще се преобразят с магическа пръчка дотолкова, че да започнат съзнателно да работят над себе си и то в положителна за тях посока. Би ли обяснил как ще се случи това според маите, защото предизвика интереса ми? :)

Тенденцията е такава, че хората, забързани в ежедневието, заровени в купища проблеми и задачи, изобщо не обръщат внимание на душевните си хармония и здраве. Малко хора в момента намират време за самонаблюдение и себеанализ. Напоследък все повече хора около мен споделят обаче, че имат нужда от професионална помощ, признават го, но малко от тях поемат инициативата да потърсят реално такава, тъй като са затруднени финансово. И повечето от тях намират друго по-евтино "решение" на проблемите - оплакване на близки, изкарват си всичко, което ги тормози на някого, прибягват до алкохол и какво ли още не. Отново стигаме до това, че тъсене има, но средства - не... Жалко е, но е факт! :3d_134:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работя невероятно натоварващата, но и изключително вълнуваща професия на психотерапевт вече четири години. Преди тези 4 години имах един период от около година, в който постоянно отговарях на писма в интернет и по скайп. Дълги писма, които пишех с часове - безплатно, разбира се. И сега продължавам да отговарям на хора, малко по-фокусирано, структурирано и кратко, но го правя. Когато започнах психотерапия, таксата ми беше ... 5 лева/ час. Имах само двама трима пациента, като с всеки срещите ни продължаваха с часове. Тогава работех изцяло аналитично, постоянно се ровехме в миналото, в сънищата, в родословното дърво дори. Когато обаче човекът ме попиташе КАК да променя нещата, си нямах идея как да му помогна. Чакахме чрез самото осъзнаване да се случи промяна. После осъзнах, че да, осъзнаването е много важно, но то само по себе си индуцира едва 10-20% от търсената цялостна промяна. Останалото са когнитивни и поведенчески стъпки, директно фокусирани в справяне, в цел! След около шест месеца видях, че работата не е лека и започнах да работя за 10 лева на час. Пациентите ми се увеличиха. С повечето работех по два три часа на сесия. Започнах да работя и с визуализация, тоест т.н. хипноза, да включвам поведенчески експерименти. Имах малко пациенти и можех да отделя голямо внимание и много време на всеки един от тях. На всеки му правех когнитивна карта на психиката му на компютъра, сътворявах лична молитва и т.н. Пациентите обаче започнаха да се увеличават. Тогава увеличих таксата си на 20 лв./ 90 мин. или 13 на час. Така около година и половина. Пациентите отново станаха доста, започнах да работя по-конвейрно, което не е добре според мен. Отново вдигнах таксата, на 20 лв/час. Така досега, около година и половина. Обаче пациентите се увеличиха от 3-6 на ден, до 6-10 на ден. Тъй като работя до десет вечерта, докато се върна вкъщи и докато "смъкна" натоварването, ми трябват поне два три часа преди лягане. Това пък променя дневния режим... Освен това, от опит установявам, че приемът над максимум шест човека на ден в психотерапията вече е прекаляване със собствената психична издръжливост. Освен ако не работиш изцяло "замазващо" (това е официален термин), тоест само хипноза, само шаблонно. Тогава десет човека са о'к. Но аз работя интегрално... Освен претоварването от работата с много съдби, ниската такса има и други минуси. Например, привличат се и хора с ниска мотивация за справяне. Не само такива, разбира се, идват и прекрасни, мотивирани клиенти. Идват и много хора на по една заплата... Но, ниската такса допринася за привличането и на подобна социодинамика по отношение на психотерапията... Отношение към терапията като към "ето аз съм тук, завинти ми гайките". Или силни вторични ползи от проблема и ползването на терапият акато инструмент за поддържане на тези ползи - в този случай е подходяща психоанализата - не защото ще разреши проблема, а именно защото ще го поддържа, а пациент и терапевт с години ще са доволни един от друг :) ! Ниската такса привлича и пациенти "туристи", които са обиколили маса терапевти, бягайки от всеки след няколко срещи, обвинявайки го. Обвинявайки го, а всъщност захранвайки проблема си, който несъзнавано силно желаят. В този случай проблемът често е в свръхкритиката. Тя е бягане от "подводни' страхове, но кой да види това, да посика да се задържи при някой на терапия и да разреши страховете си... Изоставянео на критиката, превръщането и в разтворена толерантност, състрадание и обич всъщност се явява ключ за щастие при такива хора, но психиката им силно се е вкопчила в проклетията на критиката и с все сили си я държи. Аз наричам психодинамика от подобен сорт първична полза - защото се случва на съзнавано или предсъзнавано психично ниво.

Та, по-високата такса редуцира в някаква степен:

- пациентите с ниска мотивация, очакващи терапевтът механично "да ги поправи', сякаш са автомобил.

- пациентите оплаквачи, несъзнавано силно желаещи всъщност да поддържат проблема си, вместо да го разрешат и бягащи от терапията, ако започнеш да ги тласкаш към решение. Както писах, тази извадка от пациенти е подходяща за психоанализа - поради пълната липса на каквото и да е развитие и поддържането на вторичните им ползи, което тя прави с "метода' си!

- пациентите туристи, задоволяващи критиката си от един та на друг терапевт. Или туристи от любопитство - последните са рядкост, за разлика от първия вид и са нещо нормално.

Като сравни човек дохода на един психотерапевт и примерно един програмист, има разлика. Програмистът обикновено печели поне два пъти повече. програмирането на компютри обаче е с пъти по-детерминиран и механичен процес от програмирането на мозъци, при това през словото, а не директно през неврологията. Ако сравним професията на психотерапевта с тази на предприемача, доходите му са неизмеримо по-малки, ученето е до живот, умът освен хитрост и пробивността на предприемач е нужно да бъде и сърдечно разтворен и провеждащ нещо повече... Но, психотерапията е призвание, не просто професия...! Да сравним ли психотерапията по доходност с примерно офицер на кораб. Офицерът печели 4-6 и повече хиляди евро месечно, при това като обикновен трети, втори капитан или капитан. Занаят, който се учи за по-малко време и изисква доста по-малко когнитивен ресурс от психотерапията. Ако сравним психотерапията с професията на политика, разликата в чисто финансов план (темата е за това), е голяма. В политика са фокусирани властта, оттам и икономическите ползи са огромни. А за да бъде човек политик, не е нужно да ползва кой знае какъв когнитивен капацитет - просто е житейски избор. А какво относно строителния предприемач - в момента този бранш е в застой, но не за дълго... Или за професията на хирурга! Честно, многократно по време на сесия в ума ми е проблясвала мисълта: "Ех, колко хилядократно по-лесно е да бръкнеш директно в мозъка... :) ". Ако кажете, че професията на хирурга е трудна, ще сте прави! Но ако сте на предната огнева линия на психотерапията от години, силно ще се замислите, коя от двете професии е по-трудна и изискваща личностови качества... А за парите, сравнение не може дори да се направи - хирургът по презумпция печели повече, при това с пълното съгласие и мълчание на обществото. Общество, което безропотно робува на огромните такси на болниците и дори събира помощи, за да помогне на хора в нужда да заплатят изисквания от болниците рекет - примерно за трансплантация. Общество, което обаче роптае за 'огромната" такса на психотерапевта от 25 или 50 евро... А психотерапията променя животи, спасява животи, внася светлина, дарява радост, чисти тръгнали да се овеществяват психосоматики, през душата лекува и тялото. Ето поради подобно отношение повечето способни български психотерапевти предпочитат да емигрират в държави с друго отношение към професията им! Държави, в които професията им е наравно като уважение и просперитет с тази на соматичния лекар, юриста, дентиста. Мда, дентиста... Познавам зъболекари, които приемат нормален брой пациенти на ден, по-малко от мен примерно, които обаче редовно почиват на хаваите, спестяват по 10-15 хиляди на месец и т.н. Защо тази разлика? Защо психотерапевтът в Б-я печели по-малко, докато на запад е на равно с гореизброените професии? Не поради естеството на работата му във всеки случай - работа, която често надхвърля по трудност и умения много, много други професии! Защо като отиваме на зъболекар или на операция някъде или като си купуваме жилище плащаме огромни суми и си мълчим, а таксата на психотерапевта ни е голяма? Аз не мисля, че ще е така винаги!

Психотерапевтът, по някаква странна причина има доста глобално мислене. Понякога дадената територия и нейното мислене му става доста тясна. Психотерапевтът също работи в социалния контекст, в който работи и дентистът и хирургът и политикът и юристът и т.н. Психотерапевтът също има нужда от почивка, понякога дори извън безумно малката територия на локалната племенна структура. Психотерапевтът също влиза понякога в магазина и също плаща сиренето със същите финансови средства. психотерапевтът също понякога има желанието да налее бензин в превозното си средство, да си заплати наема. Или "греховното" желание да спре да плаща наеми з ажилища, кабинети и какво ли не и да работи и живее по-спокойно, в собствен кабинет и жилище... Тоест, психотерапевтът е поставен в същата икономическа среда както всеки друг. разликата е, че психотерапията е професия, изискваща много, много квалификации, много обучения, много личностови качества, психична енергия в огромни количества и в добро качество...

Преди, когато чуех, че таксата на Мадлен Алгафари е 50-70 евро, на Петър Василев 30-40 евро, а на много други колеги по 20-30 евро, това ми се струваше ... как да кажа, комбинация между наглост и ограбване! Сега започвам да им се възхищавам за това, че ценят труда си!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано, не съм много съгласна с написаното, Орлин.

Да психотерапията не е много на почит и уважение и не са много хората, които биха дали пари за терапевтични сеанси,

но ако правим съпоставки, нека ги направим с професии също толкова хуманни и ангажиращи, като учителската например. Учителите също работят тежък психически труд, нямат избор за броя и вида на учениците които ще им се паднат, вземат смешните 400-600 лв и нямат възможност да плащат за каквито и да е курсове за личностно израствани и каквото и да е друго. Да вземем една мнооого пренебрегната професия, като възпитателките в детските градини, които ежедневно са с големи групи от ревящи деца, опитват се да изпълнят претенциите на родителите и да вършат добре работата си само срещу 350-500 лв, това са хората на които поверяваме бъдещето, работата на доста психотерапевти зависи от кадърността или некадърността на тези професии. Да вземем лекарите в стационарите, които не избират пациентите си, нито броя нито вида които също работят за 500-800 лв и все пак от тях зависи физическия живот на хората, да не говорим за смешното заплащане на хората в спешна помощ, където линейкаджията взема 250 лв , а е подложен на ежедневен огромен стрес и от неговите бързи реакции и преценки на пътя зависи живота на човека понякога. Тези хора с каква мотивация да работят?

Да, психотерапията е професия, която подлага изпълнителя и на тежко психическо напрежение, но професиите в които се случва същото са много. И ако цените които казваш са актуални значи един психотерапевт взема за 2-3 дена толкова колкото един учител за цял месец, един лекар за около 2 седмици, така че не мисля че при това положение и обстановка психотерапията е за оплакване. На фона на всичко което се случва. А що се отнася до хирурзите те винаги ще бъдат крайно малко заплатени, защото тяхното обучение, квалификации, постоянни специализации и стреса и отговорността на която са подложени на всяка операция не знам дали могат да бъдат заплатени. Много хора никога не са спасявали човешки живот, хирурзите го правят многократно през професионалния си живот, не знам дали това може да бъде заплатено, защото не знам колко струва един човешки живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди,

не разбрах с кое точно те притеснява изказването на Орлин?

с това, че е не е съгласен да бъде ниско заплатен и да изпитва гнета на социалните проблеми, защото това е установения начин на нашата държава да позиционира важните професии като учител или детски възпитател?

доколкото разбирам той работи частно, а там правилата са в неговите ръце и не мисля, че има нужда да дава обяснение, защо оценява собственото си психическо и физическо здраве с тази цена.

Освен това, ако е кадърен не е учудващо, че ще изкарва добри пари, защото е търсен. С труда си той не омаловажава труда на учителите.

Също така не мисля, че има база за съпоствка между психотерапевт и хирург, защото подобряването на качеството на живот на някого е също толкова съществен процес като спасяването от смърт. Да не говорим, че понякога човек има усещането, че неговият живот е по- лесно и смислено да приключи, отколкото да бъде живян по неудовлетворяващ и болезнен начин

п.п.ще си позволя да спомена, че хирурзите често си позволяват да придобиват допълнителни доходи, които не са регламентирани и далеч надхвърлят приличието под надслов "консумативи"

Редактирано от Вятър*

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди,

не разбрах с кое точно те притеснява изказването на Орлин?

Сравнението и съпоставката.

Моят пост е продължение на неговият, не е тематично различен, просто продължих със съпоставката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стига, Орлине, много си пристрастен :)

Не знам забелязваш ли, че във форумите има само и единствено тема Пари - Психотерапия, няма примерно Пари -Журналистика, Пари - Инженерство, Пари - Изкуство и т.н.

Също така във форумите участват поне няколко още човека, които се занимават с психотерапия или нещо съвсем близко и НИКОЙ от тях не счита за нужно да коментира тази тема.

И въобще това сравняване на професиите, на ценността им ... недей така.

Сменила съм няколко професии и съм разговаряла с много хора покрай тях, също с приятели, познати - изводът е един: лесно няма. Никъде. Трудности, проблеми, натоварване (физическо, психическо, всякакво), стрес, несигурност, дълго и/или скъпо обучение, отхвърляне/недопускане от страна на гилдията ... навсякъде има; ако едно липсва, ще има няколко други.

И много често тези, неприятните неща не са видими за хората извън професията.

По-скоро гледаме външно - аха, има нова кола, печели значи, и все такъв един бодър, усмихнат, т.е не му е тежко, пък аз ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да психотерапията не е много на почит и уважение и не са много хората, които биха дали пари за терапевтични сеанси,

Моите наблюдения са различни. Психотерапията става все по-уважавана професия и все повече хора, носещи разумност в себе си търсят помощта и!

Учителите също работят тежък психически труд, нямат избор за броя и вида на учениците които ще им се паднат, вземат смешните 400-600 лв и нямат възможност да плащат за каквито и да е курсове за личностно израствани и каквото и да е друго. Да вземем една мнооого пренебрегната професия, като възпитателките в детските градини, които ежедневно са с големи групи от ревящи деца, опитват се да изпълнят претенциите на родителите и да вършат добре работата си само срещу 350-500 лв, това са хората на които поверяваме бъдещето, работата на доста психотерапевти зависи от кадърността или некадърността на тези професии.

Професията на преподавателя е наистина много важна, това е така! Силно бих се радвал социалният и статус да бъде подобрен! Това зависи и от самите учители...

А що се отнася до хирурзите те винаги ще бъдат крайно малко заплатени, защото тяхното обучение, квалификации, постоянни специализации и стреса и отговорността на която са подложени на всяка операция не знам дали могат да бъдат заплатени. Много хора никога не са спасявали човешки живот, хирурзите го правят многократно през професионалния си живот, не знам дали това може да бъде заплатено, защото не знам колко струва един човешки живот.

Само ще кажа, че психотерапевтът спасява животи поне толкова, ако не и повече, отколкото хирурга. Ако един хирург спасява пипнимото тяло, психотерапевтът възкресява живота в душата на пациентгите си. А този живот носи здраве и на телата и на социалния им живот!

Диди,

Не разбрах с кое точно те притеснява изказването на Орлин?

Благодаря ти за разбирането!

Не знам забелязваш ли, че във форумите има само и единствено тема Пари - Психотерапия, няма примерно Пари -Журналистика, Пари - Инженерство, Пари - Изкуство и т.н.

Също така във форумите участват поне няколко още човека, които се занимават с психотерапия или нещо съвсем близко и НИКОЙ от тях не счита за нужно да коментира тази тема.

Журналистика или инжинерство има от столетия. В България обаче психотерапия има реално от десетина години и всичко около нея заслужава коментари. Защото има много недоразумения. Така мисля аз. Какво мисли друг не знам, изразявам своето мнение.

И въобще това сравняване на професиите, на ценността им ... недей така.

Сменила съм няколко професии и съм разговаряла с много хора покрай тях, също с приятели, познати - изводът е един: лесно няма. Никъде. Трудности, проблеми, натоварване (физическо, психическо, всякакво), стрес, несигурност, дълго и/или скъпо обучение, отхвърляне/недопускане от страна на гилдията ... навсякъде има; ако едно липсва, ще има няколко други.

Обичам работата си, ведно с натоварването и. Просто статусът и се оформя в наши дни. С каквото мога, допринасям за това. Дори в тази тема. Всяка професия си има специфики и трудности, чар или минуси. Има професии, по някакви причини потъващи все по-надолув страната ни: например професията на учена, на учителя... искрено се надявам представителите на тези професии да спомогнат за издигането им. Моята професия обаче е именно психотерапията, темата е за нея, интересувам се от нея, страстта ми е в нея, живея я, обичам я! Може би съм пристрастен - нека, така ми харесва!

Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че темата е позабравена, но... реших да я извадя отново! :-)

Съгласна съм с Орлин. Психологията е професия, която изисква много средства, много време, влагане на много лична енергия, много упоритост... всичко, което е изброил! В никакъв случай останалите професии не са за подценяване и никой не ги е дал за пример с тази цел - ясно е.

Колкото до спасяването на живот, определено психологът също спасява животи - в пряк и преносен смисъл!

Иска ми се да дам един "топъл" пример от миналата седмица - бях на интервю за социален работник (да, не е психолог, но все пак...) в отдел Закрила на детето. Заплата - 370 лв., без удръжките. Изискваха човекът да е завършил висше образование в съответната област. Няколко дни по-късно чета обява за свободна позиция на касиер в някаква фирма (мисля, че дори не е кой знае колко престижна фирмата). Заплата - 600-650 лв., изисквания - средно образование. Давам смело този пример, тъй като съм работила като касиер и ми е пределно ясно какво представляват описаните в обявата задължения. Зная (от части) каква е работата и на социалния работник. Е няма логика в цялата работа - никаква! Отново не искам да подценявам никоя професия, но сравнение между двете не може да има!

Упорствам все още, имам огромното желание да работя това, което аз искам, търся си работа като психолог, но в крайна сметка ако скоро нещата не се променят, ще бъда принудена още N на брой години да работя каквото и да е без желание и само заради парите. Най-малкото защото, както пише по-горе Орлин - налага се да влизам отвреме-навреме в магазина, да плащам сметки и ми се ще да отида някъде като бял човек, за да си взема времето, което се полага на всекиго за почивка...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

L_I_A, права си да недоволстваш. При това психологията като услуга все още в България се плаща с пари от програми и много малко от държавата. Но такова е нашето развитие. Когато забогатеем:thumbsup1:и станем социална държава, сигурна съм, че ще има достатъчно работа за психолози. Имам познати такива и те се издържат като работят на няколко места - по програми, към фондации и нещо друго, дори едната е търговски представител на козметика. Но някои работят като сервитьори. Това не го казвам, за да те обезкуража. Виж в нета реклами на психолози и психотерапевти и то за известни имена. С малки изключения, това, което пише за тях е, че правят курсове по психодрама, позитивна, когнитивна или някоя друга./не ги зная всичките/ И много малко или почти нищо за работата с нуждаещи се хора. Това забелязвам аз, но все пак не съм в тази сфера и може да не ми е много ясна ситуацията.

Редактирано от kali

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
L_i_a, работата е изключително тежка. Работила съм като социален работник и зная за какво става дума. Аз напуснах от обида , да обидна ми беше заплатата. Работи се в море от болка, денонощно почти. Имах колеги дето умееха да забравят , да си изживеят живота вън от отдела нормално, но аз не успях. Освен това и негативната енергия преобладава и ако не знаеш техники за защита се страда доста. Е при мен това беше отключващ механизъм да си тръгна по пътя...благодаря за което.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото знам в Отдел закрила на детето се трупа богат опит (а аз в момента търся и това). Това беше причината да опитам и там. Началникът на отдела, който провеждаше интервюто, ми обясни какво представлява работата, каза как често се налага да работиш извънредно (понякога до 20:00 ч. вечер!), как трябва да разполагаш с цялото време, което имаш и да си готов да реагираш по всяко време... Обясни ми също така колко много хора се отказват веднага след като чуят колко "скъпо" се заплащат всички тези жертви от твоя страна. Каза ми обаче също така, че и нейната заплата не е голяма, но има нещо, което я привлича в тази работа и тя я върши с много желание... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се как в началото, когато започнах да работя консултативно, когато идваше момента да обявя цената за сесия ми ставаше доста дискомфортно. Може би защото тогава не съм мислел, че предлагам нещо качествено.

Все пак в психотерапията има две основни неща, които ако не се случат терапия няма: 1- психотерапевтична рамка и 2-емпатийна връзка между терапевт и клиент

В рамката на терапия се включва целият сетинг - време, място цена, продължителност /която в последствие може да се предоговаря според промяната в заявката. Винаги в психотерапията първоначалната заявка на клиента прераства и се надгражда/.

Орлине, разбирам затрудненията ти. В някои случаи и формалните неща, които се появявт стават тема за разговор и изследване в психотерапията. Общо взето това, което се случва в психотерапевтичният процес се случва и в живота на клиента.

Относно преноса - няма хубав и лош пренос. Той винаги може да се ползва терапевтично, без значение дали е позитивен, негативен или амбивалентен. Въпроса относно това, дали това изцежда терапевта е лична тема на самият терапевт и той трябва да работи с нея терапевтично, за да я преодолее. В дълбинната терапия, терапевта освен времето и уменията си предоставя и чувствата и преживяванията си в помощ на процеса и клиента. Така че няма значение, какви проекции прави клиента към терапевта, той трябва да е наясно и да работи с преживяванията си, а не да ги поглъща или да ги изживява, като в своето ежедневие. Не бива да се забравя, че терапевтичната реалност е добавъчна, изкуствено създадена. В този смисъл всичко, което се случва там е с точно определена цел и тя е разбирането и интерпретирането на клиента и неговите "маневри" по време на терапия без значение, какви са те. В този смисъл ако терапевта наистина създаде емпатична връзка има опасност да бъде засмукан от терапевтичните преживявания, които се появяват в процеса. В този случай се казва, че е навлязъл в контрапренос без да си дава сметка. Без значение дали терапевта си мисли, че е чудесно да работи с някой клиент, или е ужасно и в двата случая е в контрапренос без да го осъзнава. Точно по тази причина терапевта трябва много много добре да е работил в личната си терапия. Ако това е факт вероятността да попадне в контрапренос без да си даде сметка е твърде малко вероятен. Все пак и опитни терапевти попадат в този капан и точно за това има определени маркери, които човек с течение на практиката би трябвало да си постави. Така например просрочване на сесия, силното желание някой клиент бързо да се оправи, реверанса да се промени рамката като пари, времетраене и т.н. за да се "помогне на клиента" или да се забърза терапевтичният му успех, радостта от работата с точно определн клиент, както и тежестта и нежеланието с друг, продължаването на "предъвкването" по някой случай, след като е приключила сесията и т.н. са маркери за неосъзнат контрапренос. В този случай психотерапевтичната рамка престава да бъде добавъчна реалност, а терапевта е излязъл от терапевтичната си роля и става част от реалността на клиента. Така някой трети трябва да ги "вади" от там и да ги "освети" за да успеят отново да се върнат в добавъчната реалност.

При клиентите с твърде силна свръх-азова структура, които са твърде критични, /нещо което трябва да бъде забелязано от терапевта в първата 5-минутка от първата сесия, да не казвам и по телефонния разговор/ , трябва да се предложи такава рамка на добавъчната терапевтична реалност, която да е в унисон с тяхното възприемане на реалността. Ако клиента е със силно развито чувство за отговорност, самокритичност и т.н. е нормално терапевта да въведе критерии, които той да мисли, че изпълнява стриктно, т.е. да разтегли терапевтичната рамка. Така например може да каже че е нормална практика в тази работа парите да се дават, когато човек има възможност, или цената да се преосмисля според неговите актуални възможности /при загуба на работа по време на терапията например/ , за да е клиента с впечатлението, че спазва правилата. Обратно, ако клиента е с точно обратното - слабо развита свръх-азова структура, терапевта трябва неумолимо да следи и напомня за строгата терапевтична рамка, време, пари, отсъствия и т.н. като по този начин само с терапевтичната рамка може да навлезе в личностната проблематика като тема за да изследва и претълкува за клиента неговото собствено поведение. Това е разбира се в начлото на терапията, когато тези неща са все още в сянка за самият клиент и той не е работил терапевтично с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Върнах се в малко по-старите постове и се зачетох в сравненията, които се правят между психотерапията и другите професии, например хиругията. Според мен тези сравнения не са много уместни. Това са много различни професии, въпреки, че всяка помага на човек. Но днес ако психотерапевта не е в кондиция / не ми казвайте, че всеки ден сте на MAX/ ще си поговори с клиента доколкото му позволяват силите и ще остави част от работата за следващия път, като клиента няма да пострада от това. Пък да не говорим как някои сменят по няколко психотерапевта, докато намерят "техния" човек. Но когато си със спукан апендисит, така ли ще имаш време да обикаляш и да търсиш доктора, който да ти допадне, за да те оперира? Никой не го извинява ако не е в кондиция и нещо се случи с теб на операционната маса или след това. При това стресът при работа също е несравним. Вижте пред Пирогов некролозите, колко издържат на натоварването и на каква възраст умират.

Нека да уточня, че не съм хирург, но по същия начин стоят нещата и при гинеколозите, и при съдовите хирурзи и ... Не случайно има отлив от медицината в западните страни, пък и у нас. Затова наши лекари ходят да работят там, защото се учи много и работата е отговорна, а и адвокатът ти диша във врата.

Това исках да кажа за сравнението. Оттам и заплащането трябва да е адекватно на отговорността и ползата . Нека да уточня, че не искам да засегна никой - нито лекар, нито психотерапевт. Според мен пазарът е този, който диктува цените по отношение на психотерапията.Ако си добър ще имаш клиенти и ще работиш на добра цена.

Редактирано от kali

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психолозите и хирузите , плюс още една професия е доказано , че работят под най-голям стрес. Докато бях соц. раБотник четях добрите практики на запад и на това съм попадала неведнъж. Заплатата е спорд стреса и тези трите бяха с общо заплащане. Говоря за представителни изследвания.

L_i_a, да трупа се страхотен опит. Разликата в заплата между началника и редови соц. работник е нищожна. За тази работа трябва сърце и обикновено се задържат само сърцати хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че темата е позабравена, но... реших да я извадя отново! :-)

Съгласна съм с Орлин. Психологията е професия, която изисква много средства, много време, влагане на много лична енергия, много упоритост... всичко, което е изброил!

Благодаря за разбирането! Вчера например имах 11 човека. Напоследък обичайно приемам по 8-10 човека на ден. Когато е след уикенд, два-три дни такова натоварване ми е о'к. Но последните дни от седмицата се трупа една обща умора, лек срив на психичната енергия - а именно тя е ядро в терапията, около анализа, осъзнаването, методите и техниките и нея човекът чувства директно и оценява. Все пак съм само от няколко години в терапията, нов съм и влагам доста усилия, старая се. А това някъде към осмия човек на ден поизчерпва. Вероятно след време ще работя по-леко, с по-висш пилотаж и работата ми ще бъде като дишането. Засега обаче се уча на това. Аз и не оставям време между сесиите, а директно приемам следващия и превключвам на неговите преживявания, характер, основни когнитивни параметри и движения. Често прескачам за минута да наплискам лице. Или в началото на сесията затваряме очи за 1-2 минути и оставаме в нулево състояние, което дава един силен рестарт. Но, когато спра работа само за седмица, започва да ми липсва. Обожавам работата си! Обичам я! Обичам и партньорите (това е една по-добра думичка от клиент или пациент според мен), с които работя, фокусиран в общата ни цел - психичното им благосъстояние и щастие! Обаче знам колко много и много имам да уча и се усъвършенствам. Просто ме гори отвътре, не ми дава мира тази жажда за принципни и практически знания и умения. Осъзнавам, че сега, в сравнение от преди две години, съм примерно 30% по-ефективен и фокусиран в постигане на целите на терапията. Но е малко. Познавам потенциала си и знам, че имам още много за разкриване - с помощта на опита на школи и други терапевти и собствения ми опит! Опитвам се да не се надхвърлям - когато видя, че с даден човек няма да бъда ефективен, просто го препращам към колега.

В никакъв случай останалите професии не са за подценяване и никой не ги е дал за пример с тази цел - ясно е.
Като гледам някои мнения, не съм много сигурен, че на всички е ясно. Наистина всяка професия е ценна и заслужаваща подобаващо уважение. Относно психотерапията в България: просто и предстоят още десетина годинки, докато си намери точното и подобаващо и място. Сега един масаж е по-скъп от час психотерапия... - това ще се промени със сигурност!

Колкото до спасяването на живот, определено психологът също спасява животи -

в пряк и преносен смисъл!

Така е!

Иска ми се да дам един "топъл" пример от миналата седмица - бях на интервю за социален работник (да, не е психолог, но все пак...) в отдел Закрила на детето. Заплата - 370 лв., без удръжките. Изискваха човекът да е завършил висше образование в съответната област. Няколко дни по-късно чета обява за свободна позиция на касиер в някаква фирма (мисля, че дори не е кой знае колко престижна фирмата). Заплата - 600-650 лв., изисквания - средно образование. Давам смело този пример, тъй като съм работила като касиер и ми е пределно ясно какво представляват описаните в обявата задължения. Зная (от части) каква е работата и на социалния работник. Е няма логика в цялата работа - никаква! Отново не искам да подценявам никоя професия, но сравнение между двете не може да има!

Упорствам все още, имам огромното желание да работя това, което аз искам, търся си работа като психолог, но в крайна сметка ако скоро нещата не се променят, ще бъда принудена още N на брой години да работя каквото и да е без желание и само заради парите. Най-малкото защото, както пише по-горе Орлин - налага се да влизам отвреме-навреме в магазина, да плащам сметки и ми се ще да отида някъде като бял човек, за да си взема времето, което се полага на всекиго за почивка...

Преди четири години в същия този отдел в София психоложката беше излязла в майчински. Ходих на интервю, одобриха ме, дори вадих един тон документи и се ужасих и отвратих от държавната бюрокрация. Нали съм наивен, дори не попитах за заплащането - нали това е престижен държавен отдел, работата е интересна и отговорна, изискваща и натоварваща. Предполагах по презумпция, че поне един свръхминимум за такава работа от поне хиляда евро е нормален. И то свръхминимум, без да говоря за реално заплащане. Според мен то понастоящем е над 4000 евро за Европа, а за Б-я поне 2000 евро - към този момент и ако си на работа при някой си. В един момент попитах между другото за парите и се изумих - като се махнат осигуровките и всичко друго, 280 лева... Да, но аз живея в София на квартира в двустаен, чиято цена е доста повече от тези 280 лева... Отделно консумативи,парно, храна, ежедневни разходи, транспорт, лизинг за кола, зъболечение... Понастоящем плащам два наема и с всичко, което току що изброих, месечно съм длъжен да имам 2000 лева. Това са 2000 лева единствено за наеми за жилище и кабинет, лизинг и т.н. 2000 лв. на минус всеки месец, за да си позволя удоволствието да работя в столицата... Та, 280 лева месечно - супер интересна и вдъхновяваща работа, но със заплащане абсурд. Абсурд идващ от политическите абсурди, течащи от 22 години - не желая да ги коментирам. Разбира се, отказах позицията! Извън чисто битовия и практически план, аз по съзнание съм жител на планетата и Вселената. Бил съм в над 50 държави. Искам или не имам огромна база за сравнение и веднъж яздил кон, ходът на куцото магаренце България въобще не ме задоволява по много параметри. Обаче знам за какво съм тук и колко време възнамерявам да съм тук. Затова единственият ми изход се оказа свободна практика! С удоволствие бих работил за някой, но при адекватно уважение към работата ми, която наистина е една от най-тежките възможни! Пиша това, защото темата е за пари-психотерапия и просто споделям. Ако не зависех от икономическия контекст, изключително бих се радвал да работя без пари, на принципа на една духовна и сърдечна съобщност! Но съм потопен в икономическия контекст на капитализма и ми се налага да се съобразявам с неговите далеч от човечността правила. Знам обаче, че тази икономическа система, лишена от хуманност, е обречена и вярвам в един различен живот на братство и сърдечност!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психолозите и хирузите , плюс още една професия е доказано , че работят под най-голям стрес. Докато бях соц. раБотник четях добрите практики на запад и на това съм попадала неведнъж. Заплатата е спорд стреса и тези трите бяха с общо заплащане. Говоря за представителни изследвания.

Ешавт, коя е третата професия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам и партньорите (това е една по-добра думичка от клиент или пациент според мен), с които работя, фокусиран в общата ни цел - психичното им благосъстояние и щастие!

Много хубаво определение - партньори, досега мисля, че не съм го срещала, но ми харесва! :)

Като гледам някои мнения, не съм много сигурен, че на всички е ясно. Наистина всяка професия е ценна и заслужаваща подобаващо уважение. Относно психотерапията в България: просто и предстоят още десетина годинки, докато си намери точното и подобаващо и място. Сега един масаж е по-скъп от час психотерапия... - това ще се промени със сигурност!

Мислиш ли, че 10 години са достатъчни?:hmmmmm:

Преди четири години в същия този отдел в София психоложката беше излязла в майчински. Ходих на интервю, одобриха ме, дори вадих един тон документи и се ужасих и отвратих от държавната бюрокрация. Нали съм наивен, дори не попитах за заплащането - нали това е престижен държавен отдел, работата е интересна и отговорна, изискваща и натоварваща. Предполагах по презумпция, че поне един свръхминимум за такава работа от поне хиляда евро е нормален. И то свръхминимум, без да говоря за реално заплащане. Според мен то понастоящем е над 4000 евро за Европа, а за Б-я поне 2000 евро - към този момент и ако си на работа при някой си. В един момент попитах между другото за парите и се изумих - като се махнат осигуровките и всичко друго, 280 лева... Да, но аз живея в София на квартира в двустаен, чиято цена е доста повече от тези 280 лева... Отделно консумативи,парно, храна, ежедневни разходи, транспорт, лизинг за кола, зъболечение... Понастоящем плащам два наема и с всичко, което току що изброих, месечно съм длъжен да имам 2000 лева. Това са 2000 лева единствено за наеми за жилище и кабинет, лизинг и т.н. 2000 лв. на минус всеки месец, за да си позволя удоволствието да работя в столицата... Та, 280 лева месечно - супер интересна и вдъхновяваща работа, но със заплащане абсурд. Абсурд идващ от политическите абсурди, течащи от 22 години - не желая да ги коментирам. Разбира се, отказах позицията! Извън чисто битовия и практически план, аз по съзнание съм жител на планетата и Вселената. Бил съм в над 50 държави. Искам или не имам огромна база за сравнение и веднъж яздил кон, ходът на куцото магаренце България въобще не ме задоволява по много параметри. Обаче знам за какво съм тук и колко време възнамерявам да съм тук. Затова единственият ми изход се оказа свободна практика! С удоволствие бих работил за някой, но при адекватно уважение към работата ми, която наистина е една от най-тежките възможни! Пиша това, защото темата е за пари-психотерапия и просто споделям. Ако не зависех от икономическия контекст, изключително бих се радвал да работя без пари, на принципа на една духовна и сърдечна съобщност! Но съм потопен в икономическия контекст на капитализма и ми се налага да се съобразявам с неговите далеч от човечността правила. Знам обаче, че тази икономическа система, лишена от хуманност, е обречена и вярвам в един различен живот на братство и сърдечност!

Явно вече са решили предварително да казват заплатата, за да съкращават процедурата по назначаване и скорошно напускане, след като се разберат парите... :) И за мен не беше логично ИМЕННО за държавна работа и то за наистина "отговорна, изискваща и натоварваща" работа парите да са толкова... жалки, но е факт. :(

Свободната практика наистина е ОК вариант, но в случай, че не се чувстваш достатъчно сигурен, за да започнеш работа сам, тъй като нямаш практически опит, какво правиш тогава?... Работиш за 300 лв :P Съгласна съм и това да правя, но както казваш ти, Орлине, т.нар. от теб икономически контекст не се интересува от опита, а от парите ми. На този етап в никакъв случай не си представям заплата над 500 лв., но за нашата професия и 500 лв. са ужасно много пари, които или не можеш да намериш по принцип, или просто аз не намирам...

Иска ми се да напиша нещо положително за край на коментара си, но не ми идва такова... Освен това може би, че ми се ще да чета/слушам все повече изказвания като тези на Орлин! Зареждат ме (поне малко) по-оптимистично :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

адвокатите се нареждат на трето място

общо взето работата с проБлемите на хората доста източва, но пък за някои това ние мисията и не бихме могли без това.:sorcerer::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислиш ли, че 10 години са достатъчни?:hmmmmm:

Да, дори са много! Отношението и съзнанието на хората в България към психотерапията бързо се променя! Променя се в приемане, оценяване по достойнство и уважение! За това допринасят ефективните, действени и успешни терапевти!

Свободната практика наистина е ОК вариант, но в случай, че не се чувстваш достатъчно сигурен, за да започнеш работа сам, тъй като нямаш практически опит, какво правиш тогава?... Работиш за 300 лв :P

Както казва Пабло Пикасо, "Непрекъснато правя неща, които не мога да върша! По този начин успявам да ги направя!" Има друга известна мисъл, която чудесно обяснява тази на Пикасо: "Разликата между губещия и успяващия се състои в това, че вторият прави нещата, преди да е напълно готов за тях!". Никой не е напълно готов! Постоянно общувам с терапевти с 20 и повече години опит. Те са още по-малко "готови"! Колкото повече знаеш и можеш, толкова кръгът ти на допир с бездната от непознатото в безкрая на човешката душа става по-голям. Съответно разбираш, че нищо не знаеш. Казваш, че не си сигурна в себе си! А как мислиш ще си сигурна след 10 години работа каквото и да е, но не и на призванието ти? Ако сърцето провежда призванието на душата ти и то е психотерапия, послушай го! Всеки атом от битието ще бъде с теб! Увереност се гради при досега с и ползването на собствената неувереност! Тя е горивото на увереността! Разликата между страхливият и смелият е единствено в начина им на ползване на страха. Смелият си позволява да бъде бутан от него, докато страхливият бива смачкван от реакцията си на битка с него, бягане от него или на подчинение. Няма без-страшни хора, има смели хора!

Икономическият контекст не се интересува от опита, а от парите ми.

Поставяш каруцата пред коня. Пари привличаш с количеството и качеството емоционална стойност, която можеш да дадеш на другите! Икономическият контекст се интересува именно от опита и добрия ти ум и качества, които няма как да присъстват във финансовото уравнение на живота ти без опит!

На този етап в никакъв случай не си представям заплата над 500 лв., но за нашата професия и 500 лв. са ужасно много пари, които или не можеш да намериш по принцип, или просто аз не намирам...

Защо чакаш някой да ти дава работа? С какво този някой е повече от теб и защо се поставяш по-ниско в мислите си от който и да е? проблемът не е толкова в държавата, а в мисленето. Дори в богата държава, такова подчинено и лишено от решителност мислене би довело само до изпълнителска дейност, не и до актуален предприемачески мениджмънт на собствения живот! Пиша това, за да те провокирам! Защото чувствам в теб ум, сила и потенциал! Позволи си да ги отключиш смело! Повярвай си!

Иска ми се да напиша нещо положително за край на коментара си, но не ми идва такова... Освен това може би, че ми се ще да чета/слушам все повече изказвания като тези на Орлин! Зареждат ме (поне малко) по-оптимистично :)

Благодаря ти! :)

адвокатите се нареждат на трето място

общо взето работата с проБлемите на хората доста източва, но пък за някои това ние мисията и не бихме могли без това.:sorcerer::yinyang:

Психотерапевти, хирурзи и адвокати... В челната тройка на натоварващи професии - интересно! Но ако това е мисията ти, трудността се превръща във вдъхновено изкачване на красив планински склон, пълен с предизвикателства, но и с опияняващите аромати на сърдечното възнаграждение на душата ти!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо наистина интересно по темата:

"

ПСИХОТЕРАПИЯ ЗА ЩАСТИЕ

Пари или психотерапия? Как да намалим стреса и да станем по-щастливи?

Има хора, за които материалните неща не са от първостепенна важност. Има други, за които парите са приоритет и те се чувстват нещастни, дори когато имат, но не толкова, колкото биха искали. Според проведено през 2009 г. изследване, първото е по-близо до психичното здраве на човека. Кристофър Бойс (Christopher Boyce) от University of Warwick и Алекс Ууд (Alex Wood) от University of Manchester сравняват данните за промяната в благосъстоянието на 1000 души в резултат на проведена психотерапия и в резултат на повишаване на доходите им, било то от подобрение на заплащането или от лотария. Те откриват, че 4 месечен курс на психотерапия има по-голям ефект върху благополучието на индивидите, отколкото увеличението на месечния доход. При цена от 800 английски лири за провеждането на такъв курс резултатът от него по отношение на повишаването на личното щастие се равнява на резултата, който би се получил от получаването на сумата от 25 000 лири. Това им дава основание да посочат, че терапията е 32 пъти по-удачна, когато става дума за освобождаване от стреса и повишаване на личното щастие. Това изследване в значителна степен опровергава досегашното вярване, че икономическия растеж реално допринася за щастието на отделния индивид. Според двамата изследователи, повишаването на икономическия стандарт води до незначителни изменения в усещането за щастие на хората. Резултатите им дават основание да отбележат, че по скоро основа за лично щастие не е богатството, а доброто психично здраве. Бойс и Ууд представят и доказателства в подкрепа на своята позиция - въпреки значителния икономически растеж през последните 50 години в развитите страни, в тях не се наблюдава повишаване на щастието на населението им. За сравнение те посочват повишеното удовлетворение от работата и по-високото качество на изпълнението на задачите при посещаващите психотерапия. Освен това, ефектът от провеждането на психотерапия се оказва по-дълготраен от ефекта, който предизвикват повишенията на доходите. Двамата автори на изследването настояват за повече инвестиране в средствата за подобрение на психичното здраве на хората като осигуряване на по-голяма достъпност и по-голямо предлагане на услугата психотерапия. Те отиват и по-далеч като посочват факта, че засега компенсациите в съдебните дела са изключително парични и това не е удачен вариант за третиране на психичните травми на потърпевшите. Бойс завършва с думите, че способността на парите да доставят щастие е надценявана, а в същото време тази на психичната помощ – подценявана, и ако това положение би се променило, то облагодетелствани ще бъдат не само отделните индивиди, но и обществото като цяло." По: University of Warwick (превод Владимир Банов)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е! Хората, при които ходя на лична терапия, приемат по максимум 4-5 човека на ден, два-три дни седмично. Останалото време творят, пишат книги - нещо, което ми е "набъбнало" отвътре много силно, а нямам време...

Накратко, в психотерапията реда на развитие е от сорта:

1) Индивидуален прием на пациенти - това първо ниво е със сравнително най-малък доход, най-голяма отговорност и лично влагане.

2) Групова терапия - сравнително по-висок доход, в известна степен по-обща и с малко по-ниско ниво на отговорност работа.

3) Обучение на учащи се в дадена школа - най-ниска отговорност и най-лека работа, за сметка на това най-доходна. Тук на това трето ниво обучаващите, които наблюдавам (без изключение), са "захапали кокала" здраво и не пускат. Не пускат метафоричния кокал преносно, но и буквално не допускат до ниво обучител, като последното, което се преценява, е реалното ти ниво на можене, знаене и правене в терапията. Гледа се колко плащаш и колко мазохистично навеждаш глава при наблюдаваната от теб обучителна финансово пирамидална пародия! ...

Както и да е...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата от 2008 досега ми беше интересно да я проследя как върви развитието на критериите.

В началото сравнението беше със свещениците.

Сега отиде на светско ниво:

Като сравни човек дохода на един психотерапевт и примерно един програмист, има разлика. Програмистът обикновено печели поне два пъти повече. програмирането на компютри обаче е с пъти по-детерминиран и механичен процес от програмирането на мозъци, при това през словото, а не директно през неврологията. Ако сравним професията на психотерапевта с тази на предприемача, доходите му са неизмеримо по-малки, ученето е до живот, умът освен хитрост и пробивността на предприемач е нужно да бъде и сърдечно разтворен и провеждащ нещо повече... Но, психотерапията е призвание, не просто професия...! Да сравним ли психотерапията по доходност с примерно офицер на кораб. Офицерът печели 4-6 и повече хиляди евро месечно, при това като обикновен трети, втори капитан или капитан. Занаят, който се учи за по-малко време и изисква доста по-малко когнитивен ресурс от психотерапията. Ако сравним психотерапията с професията на политика, разликата в чисто финансов план (темата е за това), е голяма. В политика са фокусирани властта, оттам и икономическите ползи са огромни. А за да бъде човек политик, не е нужно да ползва кой знае какъв когнитивен капацитет - просто е житейски избор. А какво относно строителния предприемач - в момента този бранш е в застой, но не за дълго... Или за професията на хирурга! Честно, многократно по време на сесия в ума ми е проблясвала мисълта: "Ех, колко хилядократно по-лесно е да бръкнеш директно в мозъка... smile.gif ". Ако кажете, че професията на хирурга е трудна, ще сте прави! Но ако сте на предната огнева линия на психотерапията от години, силно ще се замислите, коя от двете професии е по-трудна и изискваща личностови качества... А за парите, сравнение не може дори да се направи - хирургът по презумпция печели повече, при това с пълното съгласие и мълчание на обществото. Общество, което безропотно робува на огромните такси на болниците и дори събира помощи, за да помогне на хора в нужда да заплатят изисквания от болниците рекет - примерно за трансплантация. Общество, което обаче роптае за 'огромната" такса на психотерапевта от 25 или 50 евро... А психотерапията променя животи, спасява животи, внася светлина, дарява радост, чисти тръгнали да се овеществяват психосоматики, през душата лекува и тялото. Ето поради подобно отношение повечето способни български психотерапевти предпочитат да емигрират в държави с друго отношение към професията им! Държави, в които професията им е наравно като уважение и просперитет с тази на соматичния лекар, юриста, дентиста. Мда, дентиста... Познавам зъболекари, които приемат нормален брой пациенти на ден, по-малко от мен примерно, които обаче редовно почиват на хаваите, спестяват по 10-15 хиляди на месец и т.н. Защо тази разлика? Защо психотерапевтът в Б-я печели по-малко, докато на запад е на равно с гореизброените професии? Не поради естеството на работата му във всеки случай - работа, която често надхвърля по трудност и умения много, много други професии! Защо като отиваме на зъболекар или на операция някъде или като си купуваме жилище плащаме огромни суми и си мълчим, а таксата на психотерапевта ни е голяма? Аз не мисля, че ще е така винаги!

При мен най-често сравняването е със фризьорките. Те са най-големите психотерапевтки, освен че излизаш щастлива на външен вид, си изплакваш и душата с клюки и списания от най-различен характер докато чакаш.

Кълцане на коса е 14 лв покрайнините на синя зона. Сушене със четка сешоар може би 5 лв. Колкото за една психотерапия отиват 20 лв, ако искаш да излезеш от салона с прическа на улицата ухилена до ушите.

По-евтино - лепени са обяви по спирките за кварталните салончета из широк център най-евтино постригване 6 лв, за пенсионери 4 лв без предварително записване.

ПП бъзикам се. Но наистина жените си дават парите в салоните като вид психотерапия.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мен най-често сравняването е със фризьорките. Те са най-големите психотерапевтки, освен че излизаш щастлива на външен вид, си изплакваш и душата с клюки и списания от най-различен характер докато чакаш.

Кълцане на коса е 14 лв покрайнините на синя зона. Сушене със четка сешоар може би 5 лв. Колкото за една психотерапия отиват 20 лв, ако искаш да излезеш от салона с прическа на улицата ухилена до ушите.

По-евтино - лепени са обяви по спирките за кварталните салончета из широк център най-евтино постригване 6 лв, за пенсионери 4 лв без предварително записване.

ПП бъзикам се. Но наистина жените си дават парите в салоните като вид психотерапия.

Ха ха, така е! Фризьорките, масажистите, добрите продавачки и въобще търговци, барманите, проститутките, дори таксиджиите... Навсякъде качествените професионалисти работят преди всичко с психиката и през печеленето и предлагат съответната си услуга много по-задоволително за клиентите си! Остава обаче да можеха да лекуват обсесии, компулсии, паника, вегетативна дистония, клинична депресия, зависимости, хипохондрия, хистерични конверзии, фобии, психози...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×