Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Хирон

Сверяване на текстове в Уики

Recommended Posts

Здравейте, уикиработници!

Благодарение на вашата безкористна работа по текстовете от Словото, вече имаме почти всичко от класовете в електронен вид! Сега акцентът ще падне на сверяването на текстовете. Сверяването е рутинна задача, при която трябва да се гарантира, че това, което имаме в електронен вид, съвпада с текстовете на първото издание на Словото. Текстовете, с които разполагаме до момента имат най-различен произход - някои от тях са набирани на ръка, други са разпознати от сканиран текст, трети са от изданията на различни издателства през годините. Така или иначе всички те се нуждаят от сверяване с оригинала. Този процес започна на планината през 2003 г. Тогава го правехме по двойки като единият четеше разпечатката на електронния текст, а другият сверяваше с оригинала. За оригинал се приемаше възможно най-първото издание, с което разполагахме. След това нанасяхме корекциите в разпечатката, а след това - и в електронния текст. Общо взето - дълъг процес, в който можеха да участват сравнително малко хора. Сега при положение, че може да използваме wiki средата за работа, ефективността и бързината на процесът може значително да се ускори.

Какво е важно да се наблюдава при сверяването на текстове? Най-вече изпускане на думи, букви или цели изрази. Пунктуацията, препинателните знаци, не са важно нещо в този етап на работата. Така или иначе те не се произнасят от Учителя, а се слагат впоследствие при трансформирането на говорното слово в писмено. Също така при сверяването могат да се правят или да се запазват допустими корекции, като напр. "сърце" вм. "сърдце", "къде", вм. "де" и т.н. За справка вижте правилата за корекция.

Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от този адрес . Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето. За повече информация пишете на Хирон.

Тук може да се обсъждат всички въпроси, свързани със сверяването на текстовете.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Имам нужда от помощ във връзка с електронния четец. Изтеглих и инсталирах програмата,която сте дали тук.Опитах се по упътванията да работя със Speak Text, но, след като копирам избраната беседа от Уики, не ми се дава възможност да я пейстна в прозореца "едит" на Speak Text, а като съхраня беседата на уърд-файл и се опитам да я отворя от Отвори файл в прозореца "едит", текста ми излиза целия на квадратчета. Може би има някакво несъответствие между настройките на Уърда в моя компютър и този на Speak Text!? А може и да е друга причината, но бих искала да ви помоля за по-подробно обяснение за по-непросветените! :(:huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Моника13,

Лесен начин за работа с програмата за нашите цели е като се копира текста от wiki и се пейстне в прозореца на SpeakTest. Там няма контекстно меню и трябва да се използва клавишната комбинация Ctrl-V. Може да не се получи единствено, ако текста е много голям. Но досега рядко ми се е случвало да не прочете цяла беседа. Не използвай функцията за четене от файл, по-трудна е. Трябва да запишеш файла в TXT или RTF. Не се поддържа формата на Word - DOC. Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Хирон! Наистина ми беше необходимо твоето обяснение и сега вече успях да сравня една беседа! :hypocrite: И още един въпрос - необходимо ли е да заместваме думата представя с представлява?! В беседата, която сверявах, навсякъде тя беше заменена, но не съм сигурна, че трябва да бъде така!? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Моника13,

Лесен начин за работа с програмата за нашите цели е като се копира текста от wiki и се пейстне в прозореца на SpeakTest. Там няма контекстно меню и трябва да се използва клавишната комбинация Ctrl-V. Може да не се получи единствено, ако текста е много голям. Но досега рядко ми се е случвало да не прочете цяла беседа. Не използвай функцията за четене от файл, по-трудна е. Трябва да запишеш файла в TXT или RTF. Не се поддържа формата на Word - DOC. Успехи!

:thumbsup2:

Светна ми! :D Благодаря, Хирон! Аз досега се мъчех с RTF файлове. Просто не знаех за тази клавишна комбинация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още един въпрос - необходимо ли е да заместваме думата представя с представлява?! В беседата, която сверявах, навсякъде тя беше заменена, но не съм сигурна, че трябва да бъде така!? :hmmmmm:

Ако представя е заместена с представлява и твоя езиков усет ти подсказва, че това е уместна промяна - остави я. Но ако се съмняваш - върни я към оригинала. Така или иначе тези текстове ще се преглеждат от редактори, които понякога ги променят, понякога - оставят. Да не говорим, че при стенографията представя и представлява се пишат по един и същи начин. Е, поне аз ги пиша така. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Помооощ, голям проблем ми излезе. :o

В беседата "Човешкото лице" от книгата "Фактори в природата" , има картинки в оригинала, чертежи по-точно, а в текста в wiki ги няма чертежите.

Какво да правя :hmmmmm::hmmmmm:

ПП. Успях да се справя с картинките

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, всички които виждате това.

При сверяване на текстове след корекция първо ниво се натъквам на заменени думи в коригирания текст /електронен вариант/, различни от оригинала в PDF формат.

Като например: „турям" е заменена със „слагам".

Несъм специалист но предполагам всяка буква си има точно определена вибрация да неговорим за думите. И ако поразсъждаваме върху примера, „турям" е затворено, статично положение - един луд е турен в затвора - ограничен да не мърда, а „слагам" е свободно - слагам деденце в кошчето.

Мисля че Учителя познава думата „слагам".

Наскоро разбрах че словото на Учителя е изследвано от специалисти които са констатирали поетичния Му изказ.

При сверката връщам думите от оригинала, като оставям замените на думи на специалистите които при следващите нива на обработка ще вършат това по тяхна преценка.

Мисля че правилата за корекция и сверка трябва да се избистрят максимално.

Прегледах и други вече коригирани и сверени беседи и виждам че всеки от нас си има „почерк" в работата който на последващите етапи ще изпъква и най-много на последно ниво. Интересно ми е как един професионалист коректор ще разбере, ще усети тадиция в словото.

Учителя е казал че след време ще настане такъв глад за словото че за всяка страничка ще се надпреварват. И още че след време ще изследват и изучават Българския език от словото.

Това не е забележка към някого, просто се питам как да продължавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Мисля, че винаги трябва да имаме предвид целта на дейността ни по сверяването на текстовете. А тя е - от една страна да имаме текстовете на първите издания, но от друга - да облекчим работата на редакторите по подготовката на новите издания. Като основно правило при сверяването на текстовете, които имаме с ПДФ-а, е да се стремим да се придържаме към първоначалния текст и по принцип да връщаме промените към оригинала на първото издание. Трансформирането на тези текстове към ново издание е работа на редакторите, а не на тези, които сверяват текстовете. Разбира се, в малка степен, те имат свобода да осъвременяват текста, като напр. "черта", вм. "чърта"; "присъства" вм. "присътствува" и т.п. Но тази свобода не би следвало да касае промяната на цели думи, както е с примера за "турям". Има наистина доста думи, които с развитието на езика са изменили първоначалното си значение, или сега им е придадено съвсем друго значение, и ако ги употребим по начина, по който Учителя го е направил преди 80 г. примерно, рискуваме да "изопачим" (както е популярно да се казва сред привържениците на т.нар. "автентично" Слово) и да не предадем смисъла, вложен от Учителя в тях. Но това става по преценка на редактора. Разбира се, че всяка дума си има точно определена вибрация, но аз съм сигурен, че ако говореше сега, Учителя би го направил по малко по-различен начин. И както знаем, е давал задача "да се ушият нови дрешки" на някои свои първи книги. А колкото до това, че Словото ще бъде съкровищница за запазване и изучаване на българския език в бъдеще, това е извън съмнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

за мен най-доброто решение е, след редакцията на първо ниво, беседите да влизат в един публичен електронен архив с нередактирано слово, предназначено за тези, които имат потребност да работят с автентичните текстове ползвайки предимствата на електронната среда - търсене по ключова дума и т.н. От там нататък, редакциите за подготовка за печат са съвсем друга тема и тези текстове могат да оформят отделен архив. Доколкото съм запозната, мисля, че това е идеята на бибилиотека Триъгълник. Като казвам "автентични", аз не си създавам илюзии за автентичността на тези текстове. Но все пак, говоря за една автентичност до предела, който тази електронна среда предлага. От тази гледна точка, редакторската намеса на първото ниво следва строго да се ограничи до правописните грешки, паразитните знаци и т.н., съпътстващи вкарването на текствете в електронен формат. С възможно най-пълно запазване на архаизмите и стилистичните особености на езика по онова време. Аз съм съгласна, че ако Учителят сега говореше, би казал нещата по друг начин, но как точно би ги казал, това са хипотези... Факт е, че е решил да дойде по онова време и да ги изкаже на онзи език. Всички знаем, че Той говори много за последствията от осакатяването на българския език. Така че, единственото сигурно нещо което имаме е това, което е останало от онова време, и всеки трябва да има правото и възможността да се докосне и да работи с него, да размишлява, да му шие дрешки... И разбира се, да се знае кой ги е шил тези дрешки :)

Аз лично, тайно се надявам някоя умна глава да успее да вкара и знака "Ят" в компютъра. Или може би, ако като буква от писмеността ни сме го загубили окончателно, с всички последващи от това негативи, то дали не бихме могли поне да го реабилитираме като символ и така да възстановим връзката си със силите, които той провежда и представя.

Ще се радвам да чуя ако и други се вълнуват от тази тема.

Редактирано от Албена Д

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За "турям", тази дума аз не я променям, обаче променям "тия" на "тези", "ония" на "онези".

Понякога променям думата "всякога" на "винаги". Но не го правя навсякъде, а само, когато съм убедена поне за себе си, че са абсолютно заменяеми в конкретното изречение.

"Тъй" променям на "така". "Тъй щото" променям на "така че", но това пак не винаги.

"оногова" променям на "онзи"......надявам се на съм постъпвала неправилно :unsure:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

mvm, лично аз мисля, че не би трябвало да променяш "тия", "ония", "тъй", "туй" и всички други, които си изредила, защото, макар и да звучат архаично, те все още не са излезли напълно от употреба (поне в разговорния език); съвременният читател ще ги разбере, а шанса му да се докосне до автентичността на Словото, в смисъла, в който и Албена Д говори, са толкова по-големи, колкото по-запазен е този език. Лично за мен се губи от чара на езика, ако започнем прекалено да го осъвременяваме, от мелодичността му. Мисля също, че границата между съхраняването и съвременното звучене е много фина и всяка промяна, освен вече изрично посочените (като онези, които са свързани с новите правописни норми и думите, излезли отдавна от употреба) трябва да се извършва само от редакторите - "специалисти" в Словото. Идеите и мислите, които Учителят е "посял" в беседите си, звучат толкова актуално и съвременно днес, както биха звучали винаги. А точно този негов език според мен създава усещането и за тяхната непреходност.

Но може би най-добре е да кажат хората, които са по-вътре в тези проблеми и които оглавяват този проект. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съм съгласен с Моника13,

Езикът на Учителя е музика, в който като махнеш или поставиш един тон се разваля хармонията в цялото произведение. Това редакторите много добре го знаят. Тяхната задача е когато тази музика е нарушена от недодешифрирана стенограма (стенографите добре знаят, че възстановяването на казаното не е възможно винаги 100% поради изпуснати думи, неразчетен почерк и т.н.) да я възстановят, доколкото това им е възможно. А иначе "специалисти" по Словото няма - всички сме аматьори, някои от нас - повече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кратки технически инструкции

ако искате да оправите свои погрешно поправени неща в Уики

1. Кликате върху линка към беседата в Уики

2. Най-горе над текста вдясно има бутон Опции. Кликате върху него.

3. Отваря се падащо меню. Кликате върху История.

4. Тук избирате между кои две модификации искате да видите направените от вас промени

5. Кликате на бутона Сравнение на избраните версии

6. Виждате всички свои корекции и ако някъде решите, че сте сгрешили, редактирате текста и оправяте сгрешените корекции

Това е накратко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Всъщност повод за размислите ми в „ефир" беше един абзац от първата в живота ми беседа която сверявах:

АБСОЛЮТНА ИСТИНА

/утринни слова 30-31г./

Вътрешна свобода

„Помнете: Никой няма право да коригира Божественото. Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените. Като дойдете до човешките работи, там всеки може да постъпва, както намира за добре. Щом дойдете до Божествените работи, там има определени правила, които не са наложени; има въпроси за разрешаването на които е нужна голяма светлина. Това се отнася до онези, на които очите са отворени. За онези, на които очите са затворени, светлината е безполезна. Светлината ще дойде, когато се отворят очите ви."

може да го видите все още в оригинала, форматPDF

Пък това „не са наложени" май е - не са възприети от човеците в живота им като норми, правила, закони, модели?!? /нещо не наложено върху......../

Въобще съм съгласен с общия стремеж за придържане към оригиналноста на Словото. Наистина най-важно е да го има този стремеж.

И да си призная тайничко си копнея за връщането на „двойното е" и „ят" в българския език, които са премахнати по подражание на езиковата реформа в СССР.

Като жабата дето да я подковават.

А за реабилитацията им в Словото съм за, само дето непознавам правописните норми свързани с тях.

Светли мигове!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×