Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тримата мъдреци и султана


Guest BENITA

Recommended Posts

<H3 align=center>ГРУПИТЕ </H3>

(суфи притча)

Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и седнал, наблюдавайки събранието на учениците му.

След това, когато започнали вечерята, кралят казал:

-О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занаятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак?

Бахаудин отвърнал:

-О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред.

-В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, - затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните.

- В такъв случай – казал Бахаудин, - ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят просветлените, за които близостта от такъв род не е важна.

Редактирано от Ла Горда
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 33
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:dancing yes: Хм, мисля, че ми хрумна още един "бръснач по повърхността"... :dancing yes:

Тримата мъдреци всъщност не са имали отговори на собствените си въпроси. Тези въпроси са били отправени към султана като своеобразна критика към неговото невежество и повърхностно мислене. Критика, която цели да го иронизира, унижи и засрами. Защо? Ами най-лесния начин да покажем колко сме "мъдри" е да покажем колко другият е по-глупав, повърхностен и неинформиран от нас самите. Ако успеем да го смачкаме, ние ще изглеждаме по-високи от него.... За съжаление доста често срещано поведение - "всеобща черта"....

Какво е направил суфи-мъдрецът, който прекрасно е разбирал мотивите им? Той е предложил свои (недоказуеми) отговори на въпросите като по този начин е поставил "мъдреците" на тясно - ако кажат, че тези отговори не са верни, те трябва да предложат като алтернатива своите отговори и да ги докажат... а те нямали такива.... :thumbsup:

Добър урок за реакция, когато усетим, че някой се опитва да ни "смачка", за да нахрани дракона на себеуважението си. :thumbsup:

Мила Донке, харесва ми, че винаги предлагаш собствените си разсъждения, а не цитатничиш без мярка, и то без хъс в коментара на нечие мнение, а с много любов и мъдрост. Съжалявам, че не живееш в Бургас, щях да пратя дъщеря си да учи при тебе :3d_137: , независимо какво преподаваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност извода от притчата аз намирам в тия думи

той съпоставя едната неопредленост с друга също такава неопределеност и посочва какво ги свързва - невъзможността да бъдат доказани, проверени, изживяни... с което и въпросите и отговорите им загубват смисъл...

Според мен има тънък намек отправен към целия форум с тази тема(приказка)

можеби Вендор е имал това впредвид ;))

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: аз суфи обича...много :feel happy:

докосват ме мноого силно/дълбоко, пък и съзнанието развиват, ума обогатяват, душата ти пълнят... :feel happy:

така че ако сте решили да публикувате още -никой няма да Ви се разсърди :thumbsup2:

пък за "най - важното" грижа не берете :whistling:

:v:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Една вечер Настрадин Ходжа, като се прибирал от работа, се отбил в кръчмата така, както си бил с обикновените дрехи. Кръчмата била пълна с хора, но никой не му обърнал внимание. Настрадин Ходжа постоял малко, пък се прибрал вкъщи, пременил се в най-хубавите си и скъпи дрехи и пак се върнал в кръчмата. Този път всички започнали да го поздравяват и да го черпят. “- Ей, кръчмарю, налей на Ходжата едно вино от мене!” – провикнал се някой. Ходжата поел виното и го излял върху дрехите си. Друг поръчал за Ходжата едно вино и от него. И втората чаша Ходжата излял върху дрехите си. “- Защо правиш така бе, Ходжа! Защо изливаш виното върху дрехите, похаби такива хубави дрехи!” – запитали го хората. “- Ами вие нали тях черпите?- отговорил Настрадин Ходжа. – Ако беше за мене, аз и одеве бях в кръчмата, ама никой нищо не поръча!”

<h2 class="posttitle">Забраненият плод е по-желан </h2> 5 ное, 2007 Притчи

Настрадин ходжа имал най-голямата и плодородна ябълкова градина в селото.

Всяка година, когато ябълките узрявали, съседските деца прескачали оградата и тайно беряли от вкусните плодове.

Всяка година Настрадин ходжа, виждайки децата, изхвърчал от дома си с викове, размахвал оръжие и сипел проклятия по тях. Децата се разпръсвали ужасени, но на следващата година пак прескачали оградата, за да крадат ябълки.

Един съсед, който много години подред бил свидетел на безрезултатното преследване на Настрадин, го попитал:

- Съседе, не те разбирам. Ти си толкова спокоен и великодушен човек. Имаш голям урожай, който е десет пъти над нуждите ти. Защо не оставиш децата спокойно да си наберат ябълки?

- Хм - подсмихвал се хитро Настрадин ходжа - аз искам те да си наберат ябълки.

Но аз също съм бил момче и знам, че ако не ги гоня, те не биха идвали в моята градина. Забраненият плод е по-желан.

:)

Превод: М.Д.

Редактирано от Ла Горда
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Врабчето и кокошката (суфистка приказка)

Заприказвали се веднъж врабчето и кокошката. Врабчето стояло на каменна ограда, а кокошката се разхождала отдолу.

– Слушай, не ти ли омръзна да ходиш и да кълвеш? – попитало врабчето. – Та ти си се отучила да летиш.

– Не е вярно! – обидила се кокошката. Тя с всички сили размахала крила и се стоварила на оградата.

– А я кажи: не ти ли омръзна все да летиш и да подскачаш? – попитала тя врабчето. – Живей в кокошарника. Стопанката ще ти сипе зърно в твоята хранилка – кълви безгрижно, докато не се охраниш като кокошка. Вярно, от теб могат да сварят супа, но това не се случва по-често от веднъж в живота. Може да се изтърпи! ...

В този момент задухал силен вятър. Кокошката, колкото и да се държала за оградата, все пак скочила долу. А врабчето разперило крилца, направило кръг, и пак кацнало на оградата.

– Сега виждаш – казало то. – ти си голяма и силна, но в живота си разчиташ само на хранилката, ето че и в полета искаше да се опреш на каменната стена, а аз разчитам само на своите крила и в живота само съм си опора.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Учителя за Настрадин Ходжа Или По следите на Настрадин :)

"Един ден Настрадин Ходжа отишъл в гората да насече дърва. Понеже за пръв път трябвало да сече дърва, той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го реже. В това време един пътник минавал покрай Настрадин Ходжа и като видял, че реже клона, на който е стъпил, извикал: „Настрадин Ходжа, не режи този клон, защото ще паднеш на земята с него заедно“. – „Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.“ Той продължил да реже клона, но скоро се намерил на земята – станало, както пътникът му предсказал. Това изненадало Ходжата и като се вдигнал от земята, хукнал след пътника, да го пита кога ще умре. Той му казал: „Слушай, приятелю, виждам, че много знаеш. Както каза, така стана – паднах от дървото. Я ми кажи сега след колко време ще умра“. – „След три дни.“ Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи да слушаш женски ум. Послушах жена си да отида в гората да насека дърва, но ето, отрязах един клон, паднах от дървото, а отгоре на това трябва да се готвя за смърт“. Отдалеч още той извикал: „Жена, извикай децата, искам да се простя с вас, защото след три дни ще замина за онзи свят. Повече няма да ви нося дърва, трябва да се готвя за заминаване“. Жената веднага дошла при него, целунала го, прегърнала го и заплакала. Децата също го целунали. Настрадин Ходжа взел торбичката си и тръгнал. На края на селото той видял една хубава круша, пълна с плодове и решил да остане тук. Изкопал гроба си под крушата и легнал да чака смъртта си. От време навреме от крушата падали по една-две круши право в устата му и той си хапвал. На третия ден той чул наоколо някакъв шум, голямо движение. Повдигнал главата си да види какво става отвън и видял, че близо до крушата минава камилар с камили, които карали коли, пълни с грънци. Като го видели, камилите се уплашили и започнали да бягат. От голямото тресене на колите, повечето грънци се счупили. Силно разгневен, камиларят се върнал назад, сграбчил Настрадин Ходжа и добре го набил. Като видял, че работа излязла съвсем друга, а не както очаквал, той взел торбичката си и се върнал у дома си. Жена му веднага го запитала: „Ходжа, какво има на онзи свят?“ – „Там е много добре, круши падат право в устата ти, но трябва да бъдеш внимателен, да не уплашиш камилите, защото ще те бият – работата взима лош край.“

...

"Настрадин Ходжа имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: „Не може ли през два–три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два–три дни един път. През това време няма да слизам в селото“. Както казал, така направил. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко. Обаче магарето му се изтощило толкова много, че престанало да яде и умряло. Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си."

***

"Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, той решил насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислел той. За тази цел взел една пила и през една тъмна нощ се спрял пред къщата на един богаташ и започнал да пили бравата на вратата. Един познат минал покрай него и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кимане.“ – „Ами защо гласът му не се чува?“ – „Утре ще му се чуе гласът.“

***

“Настрадин Ходжа… си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток? – Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Обърнал я той на запад. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво? Обърнал я Настрадин Ходжа към север. Трети идва и му казва да я обърне на юг. Обръща я на юг. После, за да угоди на всички взима, една кола с четири колелета и направо върху нея пещта. Дойде някой, той го пита: Накъде искаш да бъде обърната пещта – На север. Обръща колата на север. Дойде друг, пита го: Накъде искаш да бъде обърната пещта? – На запад. Обръща я на запад. Каквото положение искат, това прави и на всички угажда.

Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин Ходжа – на колелета.”

***

“Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.”

***

“Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Главно той научил, че хората не обичат да плащат. Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред кофара на вратата му и започнал усилено да пили. Минава един познат и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кеманѐ.“ – „Ами защо не се чува гласа на кемането?“ – „Утре ще се чуе.“ Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кeманй, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил.”

***

“Настрадин Ходжа, който карал 10 магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат 10 на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали 9. Пак слизал от магарето, броил ги – 10 магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудил къде се губи едното магаре – не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.”

***

“Настрадин Ходжа… отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк , и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.“ Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си.

Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една–две години, ти го забравиш.”

***

“Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне. Купил си една пила и отива при един богат търговец, който си затворил дюкяна с един от тия старите куфари и започнал да реже куфара, да отвори, да влезе и да вземе, каквото му трябва. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ – „На цигулка свиря.“ – „Гласът къде ѝ е?“ – „Утре ще го чуете.“ Това е един турски анекдот. Ти мислиш нещо в себе си. С пилата търкаш, търкаш. Нали някой път ти мислиш нещо и онзи те пита: „Какво мислиш?“ Той те вижда, че мислиш. – „Ще видиш.“

***

‘’ Настрадин Ходжа... казвал: „Половината свят умира, като [умре жена ми]; като умра аз, целият свят умира.“ Не, като умре жената на Настрадин Ходжа, светът си е пак свят; и Настрадин Ходжа като умре, светът си е пак свят.’’

***

“Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.”

***

“Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!“ Казва съдията: „Добре.“ Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре – четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.”

***

“После някои проповядват, че трезвени трябва да бъдат хората. А опасно е някой път трезвеността. От трезвеност умират хората. Ти си трезвеник, да не ядеш. Има една приказка: Настрадин Ходжа имал магаре, много ядяло, че искал да го отучи. Казва: Таман го отучих да яде, без разноски, умря магарето. Не е в поста. Изисква се да се научиш да ядеш на свят, да ядеш както трябва. Ще се научиш да пиеш както трябва. В пиенето къде е лошото. Един, който пие вода, едва ли ще изпие 3–4 чаши вода. Вода пие малко. Като започне да пие вино пие по 4–5–6 кила. Водата пести, вино пие много. Лошото е, че много вино пие. Да пие вино както водата. Първото нещо е, че вие сами се спъвате.”

***

“Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?“ На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?“ – „Това не е наша работа“ – отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената погрешка…”

***

“Като ви говоря, вие мислите, че всичко сте разбрали. Лъжете се, не сте ме разбрали. В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: „Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто“. – Възможно ли е това? – „Да, така ще постъпя“ – казал Ходжата. Един ден решили да го изпитат. Сложили 99 жълтици под един камък. Той ги намерил, преброил ги и си казал: „99 са, не са сто. Който е сложил 99 жълтици, ще сложи още една“. И ги сложил в джоба си. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: „Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него“. Дава ти се богатство, което скриваш в джоба си, и пак казваш: „Тук са 99 жълтици, като получа и последната, тогава ще работя за Бога“. Нито един човек не е изпълнил Божията воля напълно. Това не ме интересува – кой е изпълнил волята Божия и кой не я е изпълнил. Важно е какво аз върша. Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас…”

***

“Запитали един ден Настрадин Ходжа какъв е смисълът на живота. Той отговорил: „Докато жена ми е жива, аз разбирам половината свят. Докато аз съм жив, разбирам целия свят. Ако жена ми умре, аз изгубвам половината свят. Ако аз умра, тогава изгубвам целия свят.“

***

“Разправят един анекдот за Настрадин ходжа. На младини той прескачал големи трапове. На стари години се опитал да прескочи един трап и паднал в него. Той си казал: „На младини не беше така“, но като се огледал наоколо и видял, че няма никой, той казал: „Каквото беше на младини, такова е и на стари години“.

***

“Ако всеки ден се оглеждам в огледалото и казвам: Остарях, но съм както едно време. Едно време какво беше! – Едно време беше както в следния пример: Настрадин ходжа като попаднал в един трап, който искал да прескочи. Той искал да прескочи трапа и паднал в него. Казал: На млади години така ли беше! – Мислил, че го слуша някой наоколо. После казал: И на млади години беше, както на стари години.

Човек на младини какъвто е, такъв е и на старини. Умът на човека не се изменя. Умствената дейност на човека не се изменя. Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата.”

***

“Ще ви кажа онзи анекдот за Настрадин Ходжа. Влязъл той със своята работна дреха в едно турско кафене и както са насядали не на столове, но с кръстосани крака на земята, никой не му обърнал внимание. Станало му мъчно. Направил си той хубав кюрк от лисичи кожи със сукно, облича го и на другата седмица влиза в кафенето, всички станали, поздравили го и когато сяда, казва един: На Ходжата от мене едно кафе. Той взима кафето и го изсипва на кюрка. Друг казва: На Ходжата от мене едно кафе, той пак на кюрка го изсипва.”

***

“Сега, ако един човек премълчи и нищо не каже, никой нищо няма да каже. Обаче, ако каже истината, веднага ще го затворят. Как може да се поправи светът по такъв един начин. Методите, с които ние си служим, не са прави. Запример някой човек разправя, че е направил погрешка. Защо е направил? Тогава ще замязаме на Настрадин Ходжа. Искал един ден да си направи къща. Покривал къщата си. Казва: „Тия хора не покриват както трябва, тече, аз ще я направя да не тече.“ Качил се горе на покрива, подхлъзнал се, пада и си изкълчил крака. Среща го един и го пита защо куца. Казва, че е паднал и си изкълчил крака. Че как падна, че защо падна, че защо не внимаваш. Той разправя и всеки му казва: „Как падна, как си изкълчи крака, защо не внимава, как стана?“ Най-после казва: „Няма ли някой от вас, който да е падал. Защо падна, че не трябваше. Че не трябваше, не трябваше, но паднах.“

Казвам, когато някой човек ни разправя една своя опитност, дайте му един добър съвет.”

***

“Глупавите хора царуват. От тях всичко може да се очаква. Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин Ходжа. Те нямат никакъв морал. Според тях правото принадлежи на силния. Моралът на живота е в яденето и пиенето. Като живееш трябва да бъдеш богат и силен. Ако някой те удари един път, ти го удари два пъти. Това е философия на хората с празните глави. Такива хора има навсякъде. Те причиняват страдания на всички. Единственото нещо, което може да оправи живота на хората, това е разумността. Когато настане затишие и ветровете престанат, казваме, че умните хора царуват.”

***

“Като видя някой човек, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба си, или не. След това гледам, пълна ли е торбата му, или празна. Ако торбата му е пълна, той е човек на Любовта. И тогава казвам: този е човекът, който вярва в Единния Бог. Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа. Искате ли да станете истински Христови ученици, трябва да се освободите от всичко старо, което ви спъва.”

***

“Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.”

източник

П.П. Това са личните ми извадки от беседите на Учителя, за Настрадин Ходжа, но понеже съм го правила, за лично удоволствие, за това липсва описанието на всичките беседи, но който иска да се увери, че са от там спокойно може да провери. Материала не е много, само няколко странички с търсачката :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...