Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

България, днес

Recommended Posts

На 29 Юни:

През 1881 г. - В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици - българи от Европейска Турция. Председател: Васил Диамандиев.

През 1884 г. е избрано правителство на крайните либерали, начело с Петко Каравелов.

През 1947 г. е открита е първата вътрешна въздушна линия - София-Бургас.

На този ден са родени:

През 1828 г. в Ямбол е роден Желю Войвода (Желю Хр. Чернев, Дядо Желю) - български революционер. Сподвижник на Димитър Калъчлията; от 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Воевода на чети по време на Сръбско-турската война (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885-1886 г.). Умира на 24 юни 1893 г. в с. Карапча/Маломир, Ямболско.

През 1865 г. в Казанлък е роден Петко Димитров Клисуров - български художник приложник. През 1888 г. завършва живопис във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. След завръщането си в България известно време е учител в София, Пловдив, Варна, Сливен и Казанлък. Хоноруван (в периода 1899-1908 г.) и редовен (1911-1920 г.) преподавател по рисуване в Рисувалното училище. Творби: стъклопис с български църковни дейци в Синодалната палата в София (пострадала при бомбардировките, 1943 г.), копие от негова икона и мозайката “Иисус Христос” в храм-паметника “Св. Александър Невски”. Картини: “Дръндар” (1906 г., НХГ), “Портрет на д-р Русев”, “Портрет на Русева”, “Люляци”, “Натюрморт” (1921 г., НХГ) и др. Негов проект за килим, показан на Световното изложение в Париж през 1901 г. е награден; получава 4 сребърни медала от Кралската академия във Флоренция, сребърен медал от Пловдивското изложение (1892 г.). Петко Клисъров умира в София на 13 май 1933 г.

През 1879 г. в Берковица е роден Петко Йорданов Наумов - български музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българското музикално училище (1904 г.) (дн. БДК), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Автор на критически статии за концерти, драматически представления и др. Умира на 5 март 1933 г. в София.

През 1879 г. в Оряхово е роден Александър Цолов Цанков - български общественик, политик, държавник, публицист, академик (1935 г.). Министър-председател на България в периода 9 юни 1923 г. – 3 януари 1926 г., председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1931 г.). Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1905 г., специализира Държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Професор по политическа икономия в СУ “Св. Климент Охридски”; член на БАН. Започва политическата си дейност като социалдемократ, известен като публицист с псевдонима Александър Аджера. Ръководител на Народния сговор (1921-1923 г.) и на Демократически сговор (от август 1923 г.). Министър на народното просвещение (1923-1926 г.; 1930-1931 г.). Създател на партията “Народно социално движение” (1932 г.), разтурена след Деветнадесетомайския преврат 1934 г. Автор на “Икономическа история на България” (заедно с проф. Д. Мишайков), “Политическа икономия” (1931 г.) и др. След Деветосептемврийския преврат (1944 г.) емигрира в Германия. Оглавява създаденото от него Задгранично правителство на България. В края на 40-те години заминава за Буенос Айрес. Осъден задочно на смърт от Народния съд през 1945 г. и лишен от политически и граждански права. Общото събрание на БАН възстановява посмъртно членството му през 1993 г. Автор на “България в бурно време. Спомени” (1998 г.). умира в Буенос Айрес на 27 юли 1959 г.

На този ден още:

През 1969 г. в София умира Веселин Анастасов Стоянов - български композитор, пианист и музикален педагог. Роден е на 17 април 1902 г. в Шумен. Син на А. А. Стоянов. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Творчеството му се отличава с оригинални стилови черти и заема важно място в съвременната българска музика. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство” (1934 г.), “Саламбо” (1940 г.) и “Хитър Петър” (1952 г.), балетът “Папеса Йоана” (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо” (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.

През 1993 г. в София умира Илия Александров Йосифов - български оперен певец (тенор), педагог. Той е роден на 27 септември 1912 г. в Котел. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1936 г., Вокалния отдел на Държавната музикална академия (дн. Българска държавна консерватория) през 1942 г. при А. Тодорова и Вокалния отдел на Висшето училище за музика във Виена през 1945 г. при М. Бранд. Пее в Кооперативния театър, театър "Одеон" и “Художествения оперен театър” (1937-1942 г.). От 1945 г. до 1962 г. е в Софийската народна опера, чийто директор е от 1962 г. до 1966 г. По-известни роли: Ленски ("Евгений Онегин" от Чайковски), Рудолф ("Бохеми" от Пучини), Фауст ("Фауст" от Гуно), Алфред ("Травиата" от Верди) и др. Има и камерни изпълнения, предимно на творби от Фр. Шуберт. От 1963 г. е професор по пеене в Българската държавна консерватория; декан на Вокалния факултет (1953-1955 г. и 1959-1962 г.). Негови ученици са Р. Кабаиванска, Н. Здравков, Бл. Карнобатлова-Добрева, П. Герджиков и др.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 30 Юни:

През 763 г. - Българската армия търпи поражение в битка при Анхиало (Поморие). Константин V Копроним организира грандиозен поход срещу България, като превозва войските си по море с 800 бойни кораба. При равнината на Анхиало го очаква огромна българска войска, в чиито редове има 20 000 славяни. Сражението е изключително кръвопролитно и за двете воюващи страни.

През 1871 г. - Васил Левски завършва Проектоустава на БРЦК, озаглавен "Наредата на работниците за освобождението на българския народ". В “Наредата” Левски аргументирано определя, че целта на БРЦК е премахването на съществуващата деспотско-тиранска система и нейната замяна с “демократска република”. Това според него може да се постигне чрез всенародна революция, която трябва да се подготви от комитетската организация. В изработения от Васил Левски програмен документ се фиксират и правата, и задълженията на всички комитетски членове.

През 1971 г. - В автомобилна катастрофа загиват известните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков.

Катастрофират в прохода Витиня и умират на място. Двамата играчи на "Левски" провеждат сутрешна тренировка на "Герена", после се качват в сивата "Алфа Ромео" с номер СГ 9999 на Гунди и потеглят за Враца, където са обещали да играят в юбилеен мач на местния "Ботев". На бензиностанцията преди Витиня те качват случаен спътник. Минути по-късно колата се забива с огромна скорост в излизащ от страничен път камион и лумва в пламъци. Тримата умират на място.

Георги Аспарухов (Гунди) е български футболист. Играч на "Левски" и "Ботев" (Пд). В "А" РФГ има 245 мача със 150 гола, в националния отбор - 50 мача с 19 гола. Класиран е на 8-о място в Европа (1965 г.), спортист № 1 на страната (1965 г.). Избран е за футболист на ХХ в. за България.

През 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко е роден Георги Димитров. Родителите му са Димитър Тренчев и Парашкева Досева, от Банско, преселила се с родителите си в Ковачевци. Има 7 братя и сестри. Четири години по-късно семейството му се преселва в София. През 1894, още 12-годишен, поради липса на средства започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов. Там се печата органът на Либералната партия на Васил Радославов „Народни права“.

През периода 1923 - 1946 г. Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. Достига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро. От 1927 г. сътрудничи на съветските тайни служби (ГПУ), включително като офицер за свръзка с Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Завръща се в България през 1946 г. и оглавява БРП (к), която през 1948 г. се преименува на БКП. Като министър - председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. През 1948 г. съветският официоз вестник „Правда“ публикува критична статия за неговите изказвания в полза на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториума „Барвиха“ край Москва, където е лекуван четири месеца. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“. Има спекулации, че е отровен по нареждане на Сталин заради голямата му популярност в средите на международното комунистическо движение и политиката му на сближаване с Югославия (и дори обединяване в Балканска федерация), ръководена от нейния неконтролиран от СССР комунистически водач Тито. Тялото му е изложено в мавзолей в София, а след първите демократични промени е погребано в Централните софийски гробища през 1990. Мавзолеят е разрушен на 21 август 1999 г.

200px-Joseph_Stalin_and_Georgi_Dimitrov,_1936.jpg

На Г. Димитров са наречени градовете: Перник (Димитрово в периода от 1949-1962 г.), Димитровград, Димитровград, (Русия), Димитровград (Цариброд) - Сърбия.

През 2002 г. почива Николай Хайтов - български белетрист, драматург, публицист и патриот, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с изследванията си относно гроба на апостола на свободата Васил Левски.

160px-Nikolay-Haytov-monument-closeup.jpg

Един от най-популярните български писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Влиза в книгата "Стоте най-велики българи на всички времена".

Роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Обича да чете З. Стоянов, Ив. Вазов, Елин Пелин и Й. Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство - Сапарева баня. От 1951 г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години остава без работа.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник „Народна култура“ и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП - 1966-1968 г. През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“. През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома. Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.

Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

Умира на 82 от левкемия.

Произведения: „Съперници“ (1957), „Искрици от огнището“ (1959), „Разбудена Родопа“ (1960), "Писма от пущинаците" 1960, "Хайдути" - очерци 1962, "Старите у дома" 1962, "Жени хайдутки" 1962, "Матей Миткалото" 1964, „Шумки от габър“ (1965), "Румяна войвода" 1965, "Родопски властелини" 1965, „Диви разкази“ (1967), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко Войвода“ (1974), „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985), „През сито и решето“ (2003, посмъртно), „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно), „Гробът на Левски“, „Дневници“, „Родопски властелини“.

По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко Войвода“ (1974),"Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови","Ламята"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 1 Юли:

1938г.

Роден е Едуард Енчев Захариев – български кинорежисьор. Завършва през 1961 г. киноинститута в Будапеща. Утвърждава се в документалното кино с филмите "Релси в небето" (1962 г.), "Сол" (1965 г.), "БДЖ", "Стомана" (1971 г.). Дебютира в игралното кино с новелата "Ако не иде влак" (1967 г.), след която снима инкриминираната екранизация по Д. Фучеджиев “Небето над Велека" (1968 г.). В най-значимия си филм "Преброяване на дивите зайци" (1973 г.) осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, а във "Вилна зона" (1975 г.) – стремежите на съвременния неоеснаф. В "Мъжки времена" (1977 г.) прави успешен завой към националната литературна класика. През 1980 г. заснема мелодрамата "Почти любовна история". Опитва силите си и в битовата трагедия – "Елегия" (1982 г.), както и в психологическата драма – "Скъпа моя, скъпи мой" (1986 г.), "Резерватът" (1991 г.), "Закъсняло пълнолуние" (1996 г.). Награди: за "Вилна зона" (Първа награда на Фестивала на българският игрален филм във Варна, 1976 г.); за "Мъжки времена" – почетен диплом на Международната федерация на филмовата критика от кинофестивала в Антверпен, Белгия (1978 г.).

Ето какво пише за него в книгата си "Американски синдром" бившата му съпруга, трагично починалата в Калифорния на 1 юни 2005г. българска актриса Мариана Димитрова:

"Вторият ми брак беше с Едуард Захариев, един от най-големите ни кинорежисьори.Това беше една изключителна връзка не само между мъж и жена, но и между творчески индивидуалности. Имахме блестящ работен диалог и създадохме филми като "Мъжки времена", "Елегия", "Почти любовна история", "Скъпа моя, скъпи мой". В процеса на създаването им сме имали мигове на спаринг партньорство, които развиха моето мислене, научиха ме да гледам на професията и от гледната точка на режисьора. Незабравими мигове. Еди имаше и уникалното качество да избира страхотни актьори за филмите си."

За съжаление в интернет има много малко за този известен наш кинорежисьор. Няма и снимка или поне аз не намерих, така че ето един афиш от най-добрият му според мен филм, Вилна зона:

prd-5122.jpg

1977 г.

Умира Фани Попова-Мутафова – българска писателка. Родена е на 16 октомври 1902 г. В периода 1922-1925 г. учи консерватория (пиано) в Германия. Съпруга е на Чавдар Мутафов. Член е на Съюз на българските писатели и на Клуба на българските писателки. Представя предимно живота в семейството – жената като съпруга и майка. Авторка е на произведенията "Жената с небесната рокля" (разкази, 1927 г.), "Жената на приятеля ми" (разкази, 1929 г.), "Солунският чудотворец" (историческа хроника, първи том, 1929 г.; втори том, 1930 г.), "Недялка Стаматова" (повест, 1933 г.), "Велики сенки", (разкази, 1935 г.), "Дъщерята на Калояна" (роман, 1936 г.), "Иван Асен II" (роман, 1937 г.), "Боянският майстор" (роман, 1937 г.), "Последният Асеневец" (роман, 1939 г.), "Д-р П. Берон" (1972 г.) и др. Пише произведения за деца и юноши.

1921 г.

Родена е Маргарита Спасова Дупаринова – българска актриса. През 1944 г. завършва Държавната театрална школа и дебютира в Народния театър с ролята на Милкана в "Майстори" на Рачо Стоянов, където без прекъсване до 1990 г. изиграва знаменити роли. Роли: Антигона в "Антигона" от Софокъл, Жулиета в "Ромео и Жулиета" от Шекспир, Кралица Елизабет в "Мария Стюарт" от Шилер, Лауренсия във "Фуенте овехуна" от Лопе де Вега, Фру Алвинг в "Призраци" от Ибсен, София в "От ума си тегли" от Грибоедов, Ксения в "Егор Буличов и другите" от Горки и много други. Умира на 3 ноември 2005 г.

1895 г.

prs.jpg

Умира Петко Рачов Славейков – български поет, публицист, фолклорист и обществен деец.

Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново (днес Велико Търново) в будно семейство на казанджия (баща му е свързан с Велчовата завера – 1835 г.). През 1842-1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Н. Михайловски. През 1851 г. издава първите си книги – “Смесна китка”, “Песнопойка”, “Басненик”. Пише поемата “Бойка войвода” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в. “Гайда”. След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в. “Гайда” (1863-1867 г.), “Македония” (1866-1872 г.), “Ружица” (1871 г.), “Пчелица” (1871 г.), “Читалище” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо” (1873 г.), “Шутош” (1873-1874 г.), “Костурка” (1874 г.). Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги – оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. вестник “Македония” е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти” от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата” (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стих., арестуван е и изпратен в Одринския затвор. Посреща руските войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения. Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на НС (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава вестник “Остен” (1879 г.), “Целокупна България” (1879 г.), “Независимост” (1880-1883 г.), “Търновска конституция” (1884 г.), “Истина” (1886 г.), “Софийски дневник” (1886 г.), “Правда” (1888 г.).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През 1881 г. - Народното събрание на България отменя Търновската конституция и дава извънредни пълномощия на княз Александър Батенберг.

През 1921 г. - По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.

През 1997 г. - В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).

На днешния ден Православна църква чества Празника на братята Св.св Козма и Дамян, почитан сред народа като Свети Врач.

И нещо, което не знаех - Като празник в България се отбелязва Джулая (младежки празник, възниква през 1991 г. във Варна, посветен е на 1 юли и е инспириран от песента на Uriah Heep July Morning).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 2 юли:

През 1858 г. е роден Илия Куртев - български обществен деец, политик. Учи в родния си град. Взема участие в Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.), в подготовката на Съединението (1885 г.), в Сръбско-българската война (1885 г.). Илия Куртев е русофил, уволнен от армията през 1895 г.. Председател е на дружество “Сливница”. Илия Куртев умира на 7 август 1923 г. в София.

През 1886 г. в Пловдив е роден Михаил Йовов Йовов - военен и държавен деец, дипломат. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. След края на Първата световна война продължава военната си кариера. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор. След държавния преврат на 19 май 1934 г. е уволнен от армията. Министър на народното просвещение (23 ноември 1935 г. – 4 юли 1936 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите (23 октомври 1936 г. – 14 ноември 1938 г.). Същевременно е и представител на Съюза на бойците от фронта (1936 – 1940 г.). Депутат е в ХХV ОНС (1940 – 1944 г. ). След 9 септември 1944 г. не се завръща в България и живее в Швеция, а от 1948 г. – в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт.

През 1906 г. е роден Петър Димитров-Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) - български писател, литературен теоретик на детската литература. Завършва право в СУ”Св. Климент Охридски” през 1929 г. Той е един от основателите на Дружеството на детските писатели през 1925 г. Участник е в Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Преподавател е по детска литература в Държавния библиотечен институт в периода 1952-1962 г. Автор е на съчиненията "Нашата детска литература. Ч. I. Поезия" (1927 г.), "Детска литература. Учебник за учителските институти. Т. I-II" (1953-1954 г.), "Разкази за Георги Димитров" (1968 г.) и други.

Петър Димитров-Рудар умира на 18 октомври 1994 г. в София.

През 1940 г. е роден Георги Иванов - първият български космонавт, генерал-майор о.з. Истинското му име е Георги Какалов, но месеци преди полета на 10 април 1979 е решено, че трябва да смени фамилното си име, и днес е известен като Георги Иванов. По-късно е народен представител. Роден в Ловеч в семейството на електротехник. Родната му къща е в стария кв. Вароша. През 1954 завършва техникум. Постъпва в армията през 1958. Има квалификация на пилот I клас. През 1964 завършва военното училище в Долна Митрополия. През 1984 защитава дисертация като кандидат на физическите науки. Награден е от Тодор Живков с орден "Златна звезда на Герой на Народна република България". Съпругата му се казва Наталия Русанова. Имат една дъщеря Ани (р. 1967). С втората си съпруга Лидия имат един син - Иван (р.1984).

На 1 март 1978 г. Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. На 10 април 1979 г., в 20 ч и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

През 1876 г. почива Велчо войвода - Велчо Петров Ночев - български революционер, участник в националното-освободително движение. Роден е през 1840 г. в махала Камено бърдо, днешно към град Априлци. По време на Априлското въстание е войвода на дружина.

През 1949 г. почива Георги Димитров, български комунист, министър-председател на България.

Източници: Тук и тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 3 юли:

През 1877 г. Българското опълчение преминава р. Дунав. БО е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия по време на Руско-турската освободителна война (1877 г.- 1878 г.). След подписването на Санстефанския договор 1878 г. БО е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на новата българска войска.

През 1894 г. в периода 3 – 7 юли е проведен първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

През 1895 г. в центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов.

180px-Stefan_Stambolov_2.jpg

Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението. Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков-Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.

През 1904 г. от 3 до 6 юли в София е проведен учредителен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски.

През 1908 г. в Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък" за възстановяване на конституцията от декември 1876 г. (възстановена на 11 юли). На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.

През 1941 г. в дните между 2 - 3 юли са извършени масови арести на комунисти: до юли 1942 г. са арестувани около 1600 души.

През 1944 г. в хода на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и с. Чупрене.

На този ден са родени:

През 1924 г. в Попово е роден писателят Славчо Иванов Чернишев. Учи славянска филология и философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски” в периода 1945 г.-1951 г. Работи като коректор и технически уредник в издателство “Наркоиздат” (1945 г.), уредник на сп. “Жената днес” и в-к “Стожер” (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член е на сценаристката комисия и завеждащ редактор “Реклама и пропаганда” при Българска кинематография (1957 г.-1950 г.). Редактор е във в-к “Литературен фронт” за периода 1952 г.-1953 г., завежда литературен отдел във в-к “Народна култура” (1953 г.). От 1954 г. живее в Созопол. Член е на СБП. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 г. в сп. “Българска реч”. Автор е на съчиненията: “Земя и небе” (1952 г.), “Поема за летеца” (1954 г.), “Зад синия далечен океан” (1955 г.), “Неспокойно сърце” (1955 г.), “Вятърната мелница” (1957 г.), “Морето” (1957 г.), “Капитан Леванти” (1960 г.), “Созополски разкази” (1963 г.), “Стихове” (1965 г.), “Ветрове, пясъци и звезди” (1966 г.), “Стихотворения” (1966 г.), “Отвъд хоризонта” (1968 г.), “Корабни дневници” (1972 г.), “Лунните острови” (1980 г.) и др. Умира на 30 юни 2000 г. в София.

През 1932 г. в Мъглиж, Казанлъшко е роден Стефан Гецов – български драматичен и филмов актьор.

2502.jpg

От 1955 г. е в Националния драматичен театър. Негови роли в театъра са: Отело (“Отело” от У. Шекспир), Дмитрий (“Братя Карамазови” по Ф. М. Достоевски), Македонски (“Хъшове” от И. Вазов), Големанов (“Големанов” от С. Л. Костов); роли в киното: Иван Шишман от едноименния филм, Г. Димитров в “Наковалня или чук”. Умира на 10 октомври 1996 в София. Лоурънс Оливие му казва: "Вие трябва да изиграете Отело!..."

Още тук

През 1933 г. е роден проф. Александър Фол - виден български историк - траколог и филолог, основател на науката тракология. От 1991 г. е професор по антична и българска култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 г. е професор по стара история и тракология в Нов български университет. Работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Бил е първи заместник-министър на културата от 1974 до 1979 г. и министър на народната просвета на Народна република България от 1979 до 1986 г. Александър Фол завършва история и класическа филология в Софийския университет през 1957 г., получава титлата „доктор по история“ през 1966 г. и „доктор на историческите науки“ през 1985 г. През 1967 специализира в „Колеж дьо Франс“ — Париж. Специализирал е и в Германския археологически институт в Берлин. Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. През 1972 г. основава Института по тракология към БАН и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също така (1979 г.) и на катедрата по стара история и тракология в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София 1977. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Носител е на орден „Стара планина“ (2003 г.) и на най-високото отличие на СУ — медала “Св. Кирил” със синя лента (2000 г.). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998 г.). Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски езици. Бил е гостуващ лектор в различни университети в САЩ, Германия, Русия, Англия и др.

fol.jpg

Членство в чуждестранни научни институции: Германски археологически институт в Берлин — член-кореспондент; Сръбска академия на науката и изкуствата, Белград — член-кореспондент; Академия „Медичи“, Флоренция; Европейско общество за култура, Венеция; Американски биографичен институт, Райли; Румънски институт по тракология, Букурещ — почетен член. Кавалер на Ордена за изкуства и науки – Франция

Починали:

През 1971 г. в София умира Цветан Савов Стоянов - български преводач, критик, писател. Роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. и школата по журналистика през 1954 г. През 1970 г. защитава дисертация на тема “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. до средата на ХIХ в.”. Член е на СБП. Превежда и издава произведенията на Шели, Гамзатов, Байрон, Дикинсън, Суифт, Стайнбек, Колдуел, Брейн, Харпър, Шекспир, Б. Шоу и др. Завършва и право в СУ през 1952 г. В периода 1953 г.-1955 г. работи в БТА. За една година ( 1955 г. - 1956 г.) е литературен сътрудник във в-к “Земеделско знаме”. В периода 1961 г.-1963 г. е редактор в отдел “Критика” на сп. “Септември”, а след това във в-к “Литературен фронт” (1967 г.-1969 г.). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории. Автор на съчиненията: “Ние и Арчи. Екскурзоводска история” (1961 г.), “Над твоя дом спокойствие” (1967 г.), “Нишките, които се прекъсват” (1967 г.), “Мъдростта на древните митове” (1968), “Изключителната биография на Буди Будев. Роман” (1969 г.), “Броселиандовата гора” (1973 г.), “Идеи и мотиви н отчуждението в западната литература” (1973 г., в 3 т.), “Геният и неговият наставник” (1978 г.), “Невидимият салон” (1978 г., в 2 т.), , “Отчуждението” (1988 г.), “Избрано и непубликувано” (1994 г.).

През 1995 г. в Страсбург умира писателят Андрей Стоянов Гуляшки. Роден на 7 май 1914 г. в с. Раковица, Видинско. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания: главен редактор е на сп. "Пламък" (1956 г.-1966 г.), директор е на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972 г.-1973 г.), секретар на СБП (1956 г.-1962 г.), заместник-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Автор е на съчиненията: "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.), "Жени" (1938 г.), "Смъртна присъда" (1940 г.), "МТ станция" (1950 г.), "Село Ведрово" (1952 г.), "Златното руно" (1958 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.), "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.), "Малка нощна музика" (1965 г.), "Романтична повест" (1970 г.), "Скитник броди по света" (1982 г.), "Краят на Лалелия" (1987 г.) и др.

Източници: Тук и тук

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 4 юли:

През 1850 г. селските старейшини, събрани на Връшка чука, отправят чрез сръбския княз Александър Карагеоргевич ново изложение до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските власти искания за връщане на населението по селата. На 6 и 7 юли пратеници на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

През 1913 г. е формирано правителство от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия под председателството на Васил Радославов.

През 1916 г. с царски указ е учреден Военноисторическият музей в София.

normal_NVIM03.jpg

Със заповед № 391 започва действителното комплектуване на колекциите на музея. Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военноисторически къщи - музеи. Първата експозиция на Главния Военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. "Московска" № 15, в сграда, дарена от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 г. – 1951г. Музеят е преместен на бул. "Ген. Скобелев" № 23 и след година открива нова експозиция. От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие. След спогодба между правителствата на България и Унгария, през 1967 г. колектива на военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия. През 1968 г. музеят получава статут на национална институция и променя името си на Национален военноисторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк - музей на бойната дружба "Владислав Варненчик" в гр. Варна. От 1971 г. Военният музей започва да издава научно списание "Известия на Националния военноисторически музей". През 1975 г. за своята дейност в областта на науката, просветата и културата Националния военноисторически музей е награден с І степен на орден "Кирил и Методий". От април 2001 г. НВИМ се премества на нов адрес - ул."Черковна" 92.

Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. Той създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски. За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство, в неговите фондове са съхранени и проучени повече от един милион музейни експонати - свидетели на българската и европейска военна история. Днес Музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5000 кв. м. Библиотеката и компютърния център осигуряват достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея. Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 кв. м. Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4 200 кв. м. Извън експозиционната си площ Музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.

През 1936 г. е създаден Втори кабинет на Георги Кьосеиванов.

През 1952 г. Петър Вичев е арестуван от комунистическата милиция по обвинение в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с "народната демокрация" . Овбинен е също, че е водач на католически заговор срещу държавата. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и епископ Евгени Босилков. При идването си в България през 2002 г. папа Йоан Павел II го обявява за блажен.

През 1964 г. България и СССР подписват спогодби за оказване на помощ от страна на СССР за ускоряване развитието на нефтената промишленост и на геологопроучвателните работи по нефт и газ в България. СССР предоставя дългосрочен кредит на България.

През 1971 г. след смъртта на патриарх Кирил наместник-председателят на Светия синод на Българската православна църква митрополит Максим е избран за патриарх от Патриаршески избирателен църковно-народен събор с 98 гласа от 101 участници.

През 1972 г. се открива изложба на тракийското изкуство, организирана в чест на Първия международен конгрес по тракология в София.

За тракийското изкуство може да прочетете тук.

На този ден са родени:

През 1881 г. в Търново е роден Богомил Минков Радославов - български минен инженер. Завършва висше образование в Германия. Член-кореспондент е на БАН от 1929 г. Радославов е директор на мини "Перник" за периода 1923 г.-1925 г. Негови трудове са: "Минното дело в България" (1913 г.), "Рудничарството в Етрополския балкан" (1915 г.), "Мини, кариери и минерални води в Софийския окръг" (1918 г.), "Мина “Цар Асен" (1920 г.) и др. Богомил Радославов умира на 12 януари 1953 г.

През 1881 г. в Горна Оряховица е роден Стефан Станчев Цанков - български богослов и юрист. Става академик през 1931 г. Професор е по църковно право и християнска социология в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и в Духовната академия в София. Автор е на трудове по църковно право. Умира на 20 март 1965 г.

През 1883 г. в с. Боженци, Габровско е роден Петър Стоянов Мутафчиев - български историк медиевист и византолог, редовен член на БАН от 1937 г. Баща е на професор Вера Мутафчиева. Мутафчиев завършва специалност “История” и “География” в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1910 г. Специализира византология в Мюнхен. Работи в Народния музей в София за периода 1910 г.-1920 г. Преподавател в Катедра “История на Византия и Източна Европа”. Уредник на Средновековния отдел към Народния археологически музей в София през 1910 г.-1920 г., с прекъсвания по време на войните. Мутафчиев участва в Балканската и Междусъюзническата война, както и в Първата световна война като запасен офицер. Награден е с орден “За храброст”, IV степен през 1917 г. Специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет при проф. А. Хайзенберг като стипендиант на фонда “М. Дринов”. Мутафчиев е редовен доцент в Катедра “История на Източна Европа и Византия” от 1923 г. Получава Първа награда за наука от фонд “Берлинов”, присъдена му от УС на БАН през 1927 г. Мутафчиеве член-кореспондент на Славянския институт в Прага от 1929 г., по-същото време е избран и за почетен член на Българския археологичен институт. През 1935 г.-1943 г. е главен редактор на сп. “Просвета”. Мутафчиев е редовен професор в СУ “ Св. Климент Охридски”, почетен член на Полското историческо дружество и действителен член на БАН (1937 г.). Титуляр в на Катедра “История на Източна Европа и Византия” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1937 г.-1943 г. Декан е на Историко-филологическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски” през 1936 г., а на следващата година е избран за действителен член на БАН. Мутафчиев е почетен член на научното дружество “Стефан Тиса” в Дебрецен от 1938 г. Почетен д-р на СУ “ Св. Климент Охридски” и с-р. на Историко-филологичния клон на БАН (1938 г.). Член на Полската АН (1939 г.); почетен д-р на Виенския университет (1943 г.). Автор на над 270 научни статии, студии и книги. Негови съчинения са “История на бълг. народ” (в 2 т., 1943 г.; 1986 г., с редактор В. Гюзелев), “Избрани произведения” (в 2 т., 1973 г.), “История на българския народ (681-1323 г.)” (1986 г.), “Книга за българите” (1987 г.), “Лекции по история на Византия” (в 2 т., 1995 г.), “Лекции по история на културата” (1995 г.), “Изток и Запад в Европейското средновековие” (1997 г.), “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до Бълг. възраждане” (1998 г. в съавторство с В. Мутафчиева). Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. в София.

Източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 5 юли:

През 1874 г. в Цариград излиза първият брой на в. "Напредък", редактиран от Иван Найденов. Сътрудници на вестника са Петко Р. Славейков, Стефан Бобчев, Светослав Сапунов, Иван Вазов, Никола Начов, Христо Стамболски и др.

Иван Найденов е възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 13 март 1834 г. в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. "Право" (1869–1873 г.) и в. "Напредък" (1874–1877 г.). Издава "Францушко-български разговорник", "Кратка числителница", оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език.

През 1877 г. в хода на Руско-турската война (1877- 1878 г.) руски части влизат в Бяла, Русенско.

През 1879 г. е назначено първото българско правителство. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия. Начело на правителството застава Тодор Бурмов. То има временен служебен характер и провежда първото си заседание на 7 юли. Консерваторите имат подкрепата на княз Ал. Батенберг. Кабинетът управлява страната в продължение на пет месеца и успява да изгради основните структури на държавната машина. Отделите за държавно управление прерастват в министерства, приети са Привременни правила за общинско, градско и селско управление, организирана е митническата система на по-южната граница, взети са мерки за ликвидиране на разбойничеството. Във външната политика основна цел е установяването на междудържавни дипломатически отношения. Назначени са дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии, които да защитават интересите на турското население в Княжеството. Правителството прави опит да откупи железопътната линия Русе–Варна от английския й собственик. Сделката се осуетява поради прекомерните финансови претенции на компанията. Въпреки натиска на Русия е отхвърлено предложението на руските банкери Гинсбург и Поляков за построяване на обширна ЖП линия – правителството се ориентира към запазване на национална независимост в транспортната политика. Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и някои непопулярни финансови мерки - повишаване на митото на солта, спадане на курса на сребърната рубла и други.

През 1908 г. младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие, след като в Ресенския османски гарнизон в Македония на 3 юли 1908 г. избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.

През 1937 г. в Букурещ приключва конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния).

През 1943 г. Българската 7-ма пехотна дивизия завзема Халкидическия полуостров и части от Кукушко. В отговор на това на 22 юли в Атина избухват протести против разширяването на българските зони. а е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж

На 5 юли са родени:

През 1843 г. - Пьотър Паренсов - руски офицер, генерал от пехотата. През 1860 г. завършва Пажеския корпус в С. Петербург, а през 1867 г. Николаевската академия на Генералния щаб . През 1876 г. организира руското разузнаване на Балканите, разработва "Инструкция за работата на агентите". По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е един от ръководителите на руското разузнаване в Дунавската армия. Участва в боевете при Плевен и Ловеч. Министър на войната в първото българско правителство на Т. Бурмов (5 юли – 24 ноември 1879 г.) и в правителството на митрополит Климент (24 ноември 1879 г.-24 март1980 г.). През 1880 г. е отзован от България, служи в руската армия. Автор е на книгата "Из миналото", в пет части (1901-1908 г.).

През 1867 г. - Тодор Чипев - български издател. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която участва като доброволец, отива в Пловдив и започва работа в печатницата на Хр. Г. Данов. Следващата година е настоятел на в. “Напредък” в уредената от брат му Никола печатница “Единство”. През 1889 г. е пътуващ книжар. Установява се в София през 1890 г., където открива малка книжарница. По-късно тя се разраства и става едно от най-големите средища за разпространение на български книги в България преди 9 септември 1944 г. Книжарницата претърпява тежка загуба по време на англо-американските бомбардировки над София 1944 г., когато са унищожени няколко десетки хиляди тома. Книгоиздателската му дейност започва през 1891 г., а между първите книги, които издава, е сборник “Повести и разкази от Иван Вазов” (т. I, 1891 г., т. II, 1892 г., т. III, 1893 г.). През 1894 г. с голям успех издава романът на Иван Вазов “Под игото” (преиздаден от него през 1896 г., 1910 г., 1920 г.); издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. Синовете му продължават неговото дело. От българските писатели са издадени произведения на Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Ю. Тодоров, Д. Бояджиев, Д. Дебелянов, Ел. Пелин, Ст. Чилингиров, Г. Райчев, Л. Стоянов, Евг. Марс, Хр. Ясенов, Г. Милев, Ст. Л. Костов, Ат. Далчев, Г. Белев, Н. Лилиев, Ас. Разцветников, Св. Минков, М. Исаев, Ламар, Н. Фурнаджиев, Й. Стратиев и др. Издава “Библиотека за послушни деца”, сп. за деца “Картина и приказка” (редактирано от Н. Райнов), първото библиографско списание в България “Българска книга” (редактирано от Т. Боров, 1930 г.), учебна и учебно-помощна литература. Отделя място и на преводната художествена литература - Л. Н. Толстой, М. Горки, М. Шолохов, Шекспир, Шилер, Гьоте, Бодлер и др. Изданията му неколкократно печелят награди на международни изложби на книгата.

През 1880 г. в Карлово е роден Минко Генов - български педагог и литератор с интереси в областта на старобългарската литература. Учител, редактор на в. "Демократически преглед" (1924-1924 г.), сп. "Венец" (1926-1943 г.), секретар на Съюза на гимназиалните учители. Автор е на съчиненията "Стара българска литература в примери, преводи и библиография" (1922 г., в съавторство с Божан Ангелов), "Начало и разцвет на българската литература" (1937 г.), "Черноризец Храбър" (1942 г.), "Иван Вазов - детство, юношество, младини" (1946 г.), "Етюди върху старобългарската литература" (1947 г.), "Старобългарска литература. Антология" (1947 г.).

През 1934 г. - Николай Бинев - български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: "Стръмната пътека" (1961 г.), "Последната дума" (1973 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бумеранг" (1979 г.), "Сами сред вълци" (1979 г.), "Константин Философ" (1983 г.), "Нощем с белите коне" (1985 г.), "Немирната птица любов" (1990 г.), "Фатална нежност" (1993 г.), "Суламит" (1997 г.), "Жребият" (1995 г.), "Бюро за убийства" (1997 г.).

На 5 юли умират:

През 1897 г. - Евлогий Георгиев - български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Учи при Р. Попович в родния си град Карлово, после в Пловдив.

220px-P6140009.JPG

Учителства известно време в Карлово. През 1837 г. отива да живее в Румъния. Там заедно със своя брат Христо и братята Хр. и Н. Пулиеви създава търговско съдружие. Открива клонове в Галац, Букурещ и Браила. Съдружието осъществява търговия с редица фирми от Франция, Англия и други страни. Русофил по убеждение, участва активно в обществено-политическия живот на българите в Румъния. Като един от ръководителите на Добродетелната дружина съдейства за развитието на българската просвета и култура – подкрепя част от книжовната дейност на Г. С. Раковски, подпомага със средства училища, читалища, болници, манастири и др. След Освобождението е дипломатически агент на Княжество България в Румъния. Прави дарения на болницата в Галац - 100 000 златни лева, на университета "Карол I” - 200 000 златни лева, построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 златни лева, на Българското девическо училище в Солун - 50 000 на златни лева, Българската болница в Цариград - 120 000 златни лева. Чрез завещанието си от 1892 г., освен по-рано дадените 1 000 000, дарява още 6 000 000 златни лева за откриване на Висше педагогическо училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски").

През 1916 г. - Христо Македонски - деец на националноосвободителното движение. Участва в I и II българска легия в Белград (1862 г. и 1867–1868 г.), в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. Автор е на книгата със спомени „Записки на Христо Н. Македонски 1852-1877 г.“.

През 1934 г. - Йордан Ковачев - български учен, професор по геодезия в СУ “Св. Климент Охридкси”. Завършва математика в София, специализира геодезия в Париж (1906-1907 г.), Берлин (1907-1908 г.) и Потсдам. От 1928 г. е професор и титуляр на Катедрата по геодезия в СУ “ Св. Климент Охридски”. Има над 170 научни и научно-популярни публикации. Автор е на трудовете “Формата и размерите на Земята” (1914 г.), “Геодезия” (1925 г.), “Нашето звездно небе” (1928 г.), “Принос към историята на картата на България” (1928 г.).

През 1950 г. - Георги Дончев – български оперен певец (бас). Учи в Московската консерватория (1908-1910 г.). През 1911 г. постъпва в Българската оперна дружба. Дебютира в ролята на Цеко в операта "Камен и Цена" от В. Кауцки и Ив. Иванов. По-известни негови роли са Скула в "Княз Игор" от А. Бородин, Варлаам в "Борис Годунов" от М. Мусоргски, Джакомо в "Фра Дяволо" от Д. Фр. Обер, Селим бей в "Гергана" от Г. Атанасов и др.

Източник: тук и тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 6 юли:

1868 г.

Начело на въоръжена чета от 129 души Стефан Караджа и Хаджи Димитър преминават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра.Хаджи Димитър (Д. Николов Асенов) е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Той е войвода, участник в националноосвободителното движение.След битката в местността Кинлъдере при с. Вишовград, Търновско, се оттегля с оцелелите четници в Стара планина. Загива на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г. Стефан Караджа (С. Тодоров Димов) е деец на националноосвободителното движение, войвода. Роден е на 11 май 1840 г. в с. Ичме (дн. Ст. Караджово). В боя в местността Канлъдере, край Вишовград, е ранен тежко и пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. На 12 юли е откаран в Търново, а на 13 е отведен в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен. Погребан е от баба Тонка Обретенова, която запазва черепа му за поколенията.

1912 г.

Подписан е царски Указ № 39, с който се утвърждава Правилник на Българската военна академия.

На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите си той изтъква, че развитието на военното дело изисква и нашата армия по примера на другите държави "да се постави по пътя на едно по-правилно културно развитие", което налага "учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия".

1913 г.

Гръцката армия окупира Неврокоп по време на Междусъюзническата война. В периода 19 - 21 юни 1913 г., след тридневни боеве, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. След боевете от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 10 юли гърците окупират Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина.

1978 г.

В периода 6-12 юли Людмила Живкова участва в Деветото съвещание на министрите на културата на социалистическите страни в Москва.

Людмила Тодорова Живкова е родена в София през 1942 г. Тя е български политик и историк. Дъщеря е на Тодор Живков. Почетен доктор на Токийския университет (1979 г.). Народна представителка в Седмо Народно събрание. През 1965 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура), на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, а три години по-късно и на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Тя е автор на съчиненията "Англо-турските отношения 1933-1939” (1971 г., на английски език - 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език -1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език -1977 г.; на руски език - 1979 г.). Умира на 21 юли 1981 г. в София.

1990 г.

Петър Младенов подава оставка като президент (председател) под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза: "По-добре е танковете да дойдат".

Петър Младенов е роден през 1936 г. Той е български политик и държавник, генерален секретар на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г. до 2 февруари 1990 г. Председател е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. до април 1990 г. и е президент (председател) на България от 3 април до 6 юли 1990 г. Умира на 31 май 2000 г.

1929 г.

Роден Тончо Жечев

toncho01100213.jpg

- български литературен критик, член-кореспондент на БАН от 1989 г., професор, доктор на науките. Автор е на изследвания върху проблеми предимно на възрожденската литература и на съвременната белетристика – “Българския Великден или страстите български”, “Митът за Одисей” и др. От края на 1956 г. Тончо Жечев е заместник-главен редактор на сп. "Родна реч". Като аспирант в Академия за обществени науки в Москва защитава кандидатска дисертация на тема "Проблеми на съвременния роман". През 1977 г. става доктор на филологически науки. В периода 1962 г.–1963 г. завежда отдел "Критика" в сп. "Септември". През 1974 г.-1982 г. е директор на БАН. Главен редактор е на сп. "Септември" от 1990 г, а от 1991 г. на "Летописи". Представен е в Десетото юбилейно издание на "Men of Achievement" (1984 г.), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата "Who is who". Интересите му са насочени към проблемите на съвременната българска белетристика, към образи и проблеми от Възраждането. Негови съчинения са "Съвременни образи и идеи" (1964 г.), "Идеи на прозата" (1967 г.), "Критически погледи" (1971 г.), "Българският Великден, или Страстите български" (1975 г.), "Литература и общество" (1976 г.), "История и литература" (1979 г.), "Българският роман след Девети септември 1944 г." (1980 г.), "Историята и теориите на един Пигмалион" (1983 г.), "Христо Радевски. Творчески портрет" (1983 г.), "Митът за Одисей" (1985 г.), "Родно място" (1987 г.), "Критически дневник" (1987 г.), "Въведение в изучаването на новата българска литература (1878-1944 г.)" (1990 г.), "Лебедът и смъртта" (1993 г.), "Какво иска свободата" (1999 г.) и др. Професор Жечев умира през февруари 2000 г.

1895 г.

След покушение умира Стефан Стамболов. Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това - в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет. Като негов делегат присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет, проведено в Букурещ през август 1874 г. През есента на същата година е определен от БРЦК за заместник на Васил Левски и като апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях. Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане.През януари 1876 г. преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг. По редица съображения определя за местоседалище на окръжния революционен комитет не Търново, а Горна Оряховица, а той пребивава в околните селища Самоводене, Долна Оряховица и др. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в IV - Пловдивски, революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена. След избора на втория български владетел - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 г. продължава да направлява цялостната политическа дейност на страната. Полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави (въпреки формалните пречки от т. нар. “режим на капитулациите”), съдейства за активизиране на културния живот и пр. В областта на външната политика отстоява открита антируска линия. Спрямо вътрешната политическа опозиция проявява нетърпимост и преследва яростно своите противници. Въпреки големите му заслуги за довеждането на княз Фердинанд I на българския престол, в началото на 90-те години на XIX в. отношенията между тях започват да се влошават. Като счита за невъзможно по-нататъшното си сътрудничество с княза, Стамболов подава оставката на своя кабинет през май 1894 г. От този момент насетне се опитва да съсредоточи силите си в създадената от него Народнолиберална партия (1886-1887 г.) и в издаването на нейния печатен орган. Дейността му обаче е силно възпрепятствана, тъй като е поставен фактически в положение на домашен арест. В началото на юли 1895 г. е нападнат на една от централните столични улици и съсечен.

Подробности тук

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 7 Юли:

През 1850 г. на 6 и 7 юли в хода на Въстанието в северозападна България (Видинско въстание) пратеници на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на връх Връшка чука (намиращ се в западната част на Стара планина, много близо до българо-сръбската граница) с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

През 1867 г. с разрешение на Панайот Хитов Васил Левски посещава сам Карлово.

През 1877 г. в хода на Руско – турската освободителна война (1877 г. –1878 г.) конни части на Предния отряд предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, генерал Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и като в резултат град Търново е освободен.

През 1879 г. се създават гранични пунктове и митнически постове по границите на Kняжество България.

Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.

През 1879 г. се провежда първото заседание на първото българско правителство (начело с Тодор Бурмов) след освобождението на България от турско робство. То е назначено на 5 юли същата година и се състои от консерватори. Има временен служебен характер.

През 1894 г. от 3 до 7 юли се провежда първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), на който тя е основана чрез сливане на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Българския социалдемократически съюз (БСДС).

През 1910 г. в София е свикан първият, след Освобождението, общ архиерейски събор на Българската екзархия с участието на всички митрополити и епископи, който взема решение за въвеждане на новобългарски език в службите успоредно с черковно-славянския. По време на Страстната седмица службите се провеждат само на новобългарски. На 8 юли в частно заседание се обсъжда преподаването на вероучение в училищата и създаването на църковен фонд към Светия синод.

През 1926 г. румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва три дивизии в областта, след като на 3 и 4 юли чета на Вътрешната добруджанска революционна организация начело със Сл. Алексиев и Ст. Боздуганов напада румънски чиновници при Старо село, Силистренско. От 4 до 6 юли последват репресии от страна на постоянно присъстващите румънски въоръжени части, в които са убити около 40 българи.

На 7 Юли са родени:

През 1835 г. в с. Бяла черква е роден Киро Петров(Бачо Киро)

160px-Бачо_Киро.png

Бачо Киро е учител, книжовник, читалищен деец, фолклорист, историк, участник в национално-революционното движение. Първоначално постъпва като послушник в Батошевския манастир. След това учителства в селата Коювци, Вишовград, Мусина, Михалци, Бяла черква и др. С пламенното си слово призовава народа към борба. Основава читалища и разпространява революционните идеи най-вече из родния си край. Сам застава начело на революционния комитет в Бяла черква, който е основан от Васил Левски. При избухването на Априлското въстание 1876 г. в Първи - Търновски, революционен окръг Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон. Участва в сраженията и при Дряновския манастир. След разгрома на четата успява да се спаси, но след това е предаден и заловен от османските власти. Осъден е на смърт и обесен в Търново през 1876 г.

През 1919 г. в Пловдив е роден Димитър Александров Пеев - български писател, журналист, публицист, юрист, доктор по наказателно право. Димитър Пеев завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира криминалистика в Москва. През 1958 г. излиза първият му фантастичен роман "Ракетата не отговаря" (в съавторство). До 1964 г. пише още няколко художествени и научнопопулярни книги с уклон към фантастиката "Изкуствени спътници и междупланетни полети", "Човекът извън земята", "Животът на другите планети", повестта "Фотонният звездолет" (1964 г.). Първият криминален роман на Пеев е “Алиби” от 1966 г. Димитър Пеев е основател и пръв главен редактор на списание "Космос". Дълги години е главен редактор на вестник "Орбита".

На 7 Юли умират:

През 1345 г. феодалният владетел Момчил, който е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън.

250px-Momchil-yunak.jpg

Момчил е независим феодален владетел в Родопите и Беломорието, един от първите борци против османското нашествие на Балканския полуостров. Първоначално е главатар на разбойническа дружина, поради което е преследван от централната власт. Принуден да избяга във Византия, Момчил постъпва на служба при император Андроник III (1328 г.-1341 г.). По-късно заминава за Сърбия и служи при крал Стефан Душан. През 1343 г. подпомага Йоан Кантакузин да заеме византийския престол, в резултат на което получава Смолянската област и става неин управител. През следващата година нанася поражение на османските кораби при Портолагос. Момчил скъсва връзките си с Византия и се обявява за самостоятелен владетел в Родопите и Беломорието с център Ксанти и крепостта Перитерион. През 1345 г. е нападнат от византийски и османски войски, предвождани от император Йоан Кантакузин. В сражението при Перитерион дружината е разбита, а самият той - убит. Момчил е възпят в българските народни песни като храбър борец срещу османските завоеватели и народен защитник.

През 1984 г. в София умира Методи Нецов Лилов - български езиковед и литературовед. Завършва Българска филология в Софийския университет през 1956 г. От 1956 г. до 1959 г. е аспирант в Института за български език при БАН. Ст. н. с. в Института за български език и ст. н. с. в Института за литература при БАН (1977 г.). Специализира в Института за чешки език в Прага през1961 г.; Хумболтов стипендиант (1968 г. - 1969 г.); преподавател по български език и литература в Гьотингенския университет; лектор по езикова култура, по техника на говора и по художествено слово във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ). Автор е на съчиненията: "Изкуство на словото. Редактиране и стилистичен анализ" (1976 г.), "Езикът на художествената литература" (1985 г.).

Източници: Тук и тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 8 Юли:

1877 г.

В село Байлово, Софийско, е роден българският писател Елин Пелин.

elinpelin.jpg

Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Той е учител в Байлово от 1895 г. до 1896 година. От есента на 1899 г. се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903 г. -1907 г.), командирован в Нанси, Франция (1906 г.-1907 г.), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 г.-1916 г.), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924 г.-1944 г.). Елин Пелин редактира сп. “Селска разговорка”. Участва в редактирането на в. “Българан” (1904 г.-1909 г.), в. “Развигор” , детските списания “Веселушка” (1908-1910 г.), “Чавче” (1913 г.-1914 г.), “Светулка” (1904-44 г., 1945- 47 г.), в. “Пътека” (1933 г.-1936 г.), член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945 г.).От 1940 г. Елин Пелин е председател на Съюза на българските писатели .През 1885 г. публикува първите си творби: В сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (1897 г.), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Елин Пелин е смятан за един от най-големите “художници” на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Създател е на галерия ярки, незабравими образи (“Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”). Автор е на повестите “Гераците” (1911 г.) - едно от най-значителните произведения в българската литература и “Земя” (1922 г.). По време на Първата световна война пише патриотарски произведения, събрани в сборника “Китка за юнака” (1917 г.). През 1928 г. издава сборника “Черни рози” - стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. През 1936 г. излиза “Под манастирската лоза” - цикъл философски разкази и притчи. През 20-те и 30-те години Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки (“Ян Бибиян” – 1933 г., “Ян Бибиян на Луната” – 1934 г., “Златни люлки” – 1909 г., “Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса” – 1918 г., “Гори Тилилейски” – 1919 г., “Сладкодумна баба” – 1919 г., “Правдата и кривдата” – 1920 г., “Песнички” – 1927 г., “Поточета бистри” – 1931 г., “Приказки и басни” – 1949 г. и др.). Умира на 3 декември 1949 г. в София

През 1881 г. с княжески указ е разформирована полицията и вместо нея се създава жандармерия, начело с подполковник Лонгвенов на двойно подчинение - на Вътрешното и на Военното министерство.

През 1878 г.в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави.

През 1919 г. в София по инициатива на Христо Хинков е проведена учредителна конференция на Съюза на занаятчийските кооперации.

През 1947 г. Българското правителство дава категоричен отказ от участие в "плана Маршал" за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа.

През юни 1947 г. американският министър на външните работи – д-р Джордж Маршал развива тезата, че САЩ трябва да помогне за икономическо развитие на разрушенията след Втората световна война в Европа. Планът влиза в сила от януари 1948 г. – 1951 г. Помощта на САЩ за 16 западноевропейски страни, възлиза на 16,4 млрд. долара под формата на икономическа, военна помощ и под формата на заеми.

През 1881 г. в с. Сломер, Великотърновско е роден Недялко Атанасов.Той е политически и държавен деец. Завършва гимназия в Шумен, след което в продължение на 14 години се занимава с преподавателска дейност. Член е на БЗНС от 1908 г. Избиран е за депутат в ХV (1911 г.–1913 г.), ХVII (1914 г.–1919 г.), ХVIII (1919 г.–1920 г. ), ХХ (1920 г.–1923 г.) и ХХIV ОНС (1938 г.–1939 г.). Атанасов заема длъжността подпредседател на ХVIII и председател на ХIХ ОНС. Министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията в периода 21 февруари – 21 май 1920 г. и на железниците, пощите и телеграфите ( 21 май 1920 г. – 24 юни 1921 г. и 14 март – 9 юни 1923 г.). След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски и задържан под стража. Въпреки че на 9 април 1924 г. получава оправдателна присъда, не е пуснат на свобода. В началото на август същата година бяга от затвора и емигрира в Сърбо-хърватско-словенското кралство. Недялко Атанасов е член на Задграничното представителство на БЗНС (1924 г.–1925 г.). Завръща се в България през 1933 г. и продължава активната си политическа дейност. След 9 септември 1944 г. е в редовете на опозиционния БЗНС, народен представител в ХХVI ОНС (1945 г.–1946 г.). Интерниран е в Белене, откъдето е освободен през 1955 г. Умира на 12 февруари 1960 г.

През 1893 г. е роден Никола Димитров Петков - български политик, един от лидерите на БЗНС.

През 1868 г. умира деецът на българското национално – освободително движение Христо Дряновски. Той е роден в с. Ганчовец, Габровско около 1839 година. Чиракува при чичо си - търговец в Тулча. От края на 50-те години на ХIХ в. започва самостоятелна търговия. Член е на революционния комитет в Тулча, един от организаторите на Тулчанската чета от 1867 г. В околностите на с. Жеравна, Котленско, се присъединява към четата на П. Хитов, а след нейното изтегляне в Сърбия се записва във Втора българска легия. Включва се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В боя при Карапановата кория е тежко ранен; за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.

Източник

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 9 Юли:

През 1831 г. Петър Берон защитава докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет.

През 1850 г. е роден Иван Вазов, български писател.

1608.jpg

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). Патриарха на българската литература. Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик. Иван Вазов е живата връзва между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция. Превърнал в свой съкровен душевен опит най-характерното за живота и съзнанието на предосвобожденския българин, със своя необичайно дълъг за тогавашните условия творчески живот, той половин век непосредствено отстоява духа и традициите на националното възраждане. А с творбите си, обезсмъртили историческото и духовно съдържание на тази велика епоха, продължава и след това да поддържа нейния живот и националната памет.

Подробности за биографията му и негови произведения можете да намерите Словото

Източник

1903г.

В гр. Разград е роден Академик Илия Петров (1903-1975), чието име носи Художествената гимназия в София.Завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов през 1926 г. Печели конкурс и заминава на специализация в Мюнхен. От 1926 до 1928 г. посещава частното училище на Хайнрих Ман. Забележителен рисувач и блестящ портретист, художникът успява да премине през границата на условностите, за да се докосне до фините измерения на човешката същност. Рисунките на Илия Петров, правении в Германия през 30-те години на XX век са носталгично наситени с особена тъга и самота - сякаш всяка от пребрадените жени тъгува за своята съдба, но тя е общата орисия на народа ни в онова нелеко време.

0004.jpg

Автопортрет

сангин/хартия, 29/20 см., неподписана

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 10 Юли:

През 1887 г. е съставено четиринадесетото правителство на България, начело с Константин Стоилов.

През 1949 г. е завършен строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров.

През 1990 г. тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново. За председател е избран акад.Николай Тодоров (БСП).

През 1879 г. е роден Никола Маринов, български художник-живописец.

През 1930 г. е роден Серафим Северняк, български писател, публицист, журналист.

През 1901 г. умира Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деец на национално-революционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898 г.).

160px-Kliment_tarnovski.jpg

Роден е около 1840 - 1842 г. в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е избран за депутат в Учредителното събрание 1879 г. и в Първото Велико народно събрание (1879 г.), възглавява българските правителства през 1879 - 1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения още през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Виждайки, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия, дълбоко съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася и за признаването на Кобурга за законен български владетел. Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.

През 1970 г. умира Веселин Стайков, български художник- живописец и график.

През 1994 г. умира Иван Радоев, български драматург, поет и журналист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 11 Юли:

На днешния ден през 1864 година е роден българският духовен водач Петър Дънов - Учителя

Още за Учителя - Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Живот и идеи. Кратък преглед.

През 1884 г. е съставено е десетото правителство на България, начело с Петко Каравелов.

През 1829 г. в хода на Руско-турска война (1828–1829), руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие).

През 1901 г. е роден Илия Бешков - български художник.

През 1939 г. е роден Марко Семов, български писател

През 1925 г. умира Никола Габровски, български публицист и политик.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 12 Юли

През 1859 г. българското население в Кукуш отправя петиция до папата, с която обявява, че се отмята от Цариградската патриаршия поради беззаконията, насилията и безчинствата на своя архипастир - гърка Мелетий. За да запазят вярата си, жителите на Кукуш молят Пий IХ да ги приеме в лоното на католическата църква.

През 1876 г. група от около 50 доброволци начело със Сидер Грънчаров се отделят от сформираната на сръбска територия чета на Филип Тотю и се отправят към вътрешността на България с намерение да подпомогнат евентуални въстанически действия в района на Стара планина.

Сидер Костадинов Грънчаров (Сидер войвода) е деец на националноосвободителното движение. Той е роден в Горна Оряховица през 1839 г.. Привлечен е в националнореволюционната борба от Васил Левски. Като член на местния революционен комитет и на окръжния комитет в родния си град взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Сидер войвода се занимава с прехвърлянето на революционни дейци и оръжие през Дунав. След погрома на въстанието той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). През юли 1876 г. Грънчаров прави опит да се свърже с оцелели дейци и чети от Априлското въстание. Той и придружаващите го петдесетина въстаници попадат на турска потеря и след сражение край връх Мургаш (Стара планина) загива.

През 1877 г. в хода на Руско–турската война предният отряд на руската армия освобождава гр. Елена.

220px-Elena_view.jpg

Легендата за двама млади влюбени може да прочетете тук

През 1914 г. след едногодишни борби между френски и немски банкови групи е сключен консолидационен външен заем за 500 000 000 франка от "Дисконто Гезелшафт" при 5 % лихва. Берлинските банки получават право да строят жп линия до Егейското крайбрежие и да разработят държавни мини "Перник". На 15 юли заемът е одобрен с решение на 17 ОНС след скандали и силова разправа в залата.

През 1922 г. в София основана Македонска католическа благотворителна лига с патронен празник на Петровден и с девиз: "За Бог и Родина".

През 1991 г. е приета Конституцията на Република България .

На днешния ден са родени:

През 1872 г. е роден българският общественик Борис Петров Сарафов.

160px-Boris_Sarafov.jpg

През 1904 г. е роден Димитър Аджарски - български писател

През 1958 г. е роден Пламен Христов Павлов - български историк. Завършва във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1982 г.. Преподавател е във ВТУ от 1984 г. по история на Византия и балканките държави (IV-XV в.). Докторска степен защитава през 1991 г. с дисертация на тема "България, Византия и куманите". От 1995 г. е доцент. Председател е на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България (1998 г.- 2002 г.); председател на асоциация "Световната България" (от 2002 г.).

Днес

През 1911 г. умира Димитър Бояджиев - български поет.

През 1938 г. в София умира Петър Великов Гочев - български геолог палеонтолог. От 1936 г. е в минното отделение при Министерството на търговията, промишлеността и труда. Гочев извършва стратиграфски и палеонтологични изследвания на палеогена в България. Автор е на съчинения: "Еоценът в Североизточна България" (1926 г.), "Бележки върху стария терциер в Южна и Югоизточна България" (1927 г., на немски език), "Геологични наблюдения по Черноморското крайбрежие между устието на р. Камчия и н. Емине" (1932 г.), "Опит за паралелизация на палеогена в балканските страни" (1935 г.).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 13 Юли

1878 г. е подписан Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878). Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Litografia.jpg

Разделена България след Берлинския конгрес

литография на Н. Павлович

1881 г. - Съставено е шестото правителство на България, което няма министър-председател.

Родени

1862 г. - Петър Гудев - министър-председател на България.

160px-PGudev.jpg

Починали

1895 г. - Петко Славейков - български писател и публицист.

Petko_Slaveykov.jpg

Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в стар занаятчийски род. Бащата е слабо образован, но с горд български дух. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Е. Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западно-европейската литература. Първото му литературно произведение - "Акатист на три светители" - е запазено. През 1843 г. става учител във В. Търново. Но за написаното "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен и последователно става учител в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимо-учителния метод като продължава да чете. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го запознава с руските поети и писатели. От 1852 г. отпечатва първите си книги - "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик". Пише поемата "Бойка войвода" (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853-1856) и много бунтовни песни. След неуспешното въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва усилията си към пробуждане на националното съзнание. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник "Гайда". След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов. В Цариград П. Р. Славейков издава вестник "Гайда" (1863-1867), вестник "Македония" (1866-1872), списание "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874).

Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите й. По-късно бива учител в българската Екзархия. За статията "Двете касти и власти" (в. "Македония") е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ. 1873 г. създава известната поема "Изворът на белоногата". В 1874 г. основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора. Пише борчески стихотворения (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във възникналия пожар в Стара Загора загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано. След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. "Остен" (1879), в. "Целокупна България" (1879), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Истина" (1886), в. "Софийски дневник" (1886) и в. "Правда" (1888). За подчертани демократични идеи и участие в политическите борби е арестуван, забранено му е да учителствува и му намаляват пенсията. Дълбоко огорчен, умира в София на 1 юли 1895 г.

И в оригиналните, и в подражателните си творби П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история - "Крумиада", "Кралев Марко", "Самуилка"). Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните пословици (17000 на брой). Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.

2005 г. - Асен Кисимов - български актьор.

"„Разказвам на учениците неща, които не им се преподават в училище и те, и преподавателите са ми благодарни. Например, малко познат факт е, че, когато Ботев е написал "На прощаване" и го е прочел на Левски, самият Дякон е преписал неговите 131 стиха в тефтерчето си.”"

64321.jpg

Асен Кисимов е роден на 3.05.1936 в Пловдив и е кръстен в местната църква "Св. Петка”, която съществува и до днес и се намира в близост до Стария град на Пловдив. Второ дете на семейството, преди него през 1934 година е роден по- големият му брат - режисьорът Иво Кисимов. Баща им Ангел е известен още от млад с невероятната си жажда за знания, упоритост и амбициозност и изненадва мнозина, отказвайки се от цялото си семейно наследство в полза на следване в чужбина. Ангел Кисимов завършва инженерни науки в Бърно, Чехия и се връща в родината, където много успешно работи по специалността си. През януари 1949-та Асен играе за пръв път в детска пиеса, която се казва „Нова Година в нашата дружина” по Асен Босев. На 20.04.1950, когато е само на 14 години, Асен участва в пиеса на Народния театър по Ант. Запотоцки („Идат нови борци”) с режисьор Стефан Сърчаджиев. До края на живота си Кисимов не може да забрави това изживяване и мириса на топъл грим в гримьорната – усещането за театър го завладява. Пак през 1950 г. той играе „Аврамчо” в постановката „Под игото” по Иван Вазов в Народния театър, с режисьор Боян Дановски, а година по- късно участва и в пиесата „Немци”. След като завършва тогавашната Първа Руска Гимназия „Калинин” в София, Асен е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на професор Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция - „Точка първа от дневния ред” е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на Любомир Пипков. През 1958 г. Асен Кисимов получава за първи път театрална роля, в която героят му участва в цялата пиеса. Става дума за постановката „След 20 години”, където той се превъплащава в „Коля”. А година след това, през април 1959 се снима в трети филм: „Стубленски липи”, където играе „Ангел”. Годината 1959 е важна и в друго отношение – тогава актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. До този момент Кисимов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. Думите на Учителя Стаматов обаче се запечатват в съзнанието на младия актьор: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра" – казва често Георги Стаматов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 15 Юли:

През 1878 г. с указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.

290px-Bulgaria_war_flag.png

Българското бойно знаме

През 1930 г. е роден Александър Пиндиков - български културен деятел.

160px-Pindikov.jpg

През 1971 г. е роден Александър Делчев - български шахматист. Гросмайстор от 1997 г. През октомври 2005 г. ЕЛО рейтингът му е 2669, което е най-доброто му постижение до момента. Участва на пет шахматни олимпиади, където изиграва 53 партии (20 победи, 24 равенства и 9 загуби). На европейското първенство по шахмат през 2007 г. печели индивидуален бронзов медал на четвърта дъска.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 16 Юли:

През 1877 г. е битката при Никопол - един от първите сблъсъци по време на Руско-турската война (1877-1878), който открива пътя на руските войски към вътрешността на България. След пресичането на река Дунав при Свищов руските войски се насочват към укрепения Никопол. Османското командване прехвърля армията на Осман паша от Видин към мястото на руския десант. Неговото намерение е да укрепи и отбранява Никопол. Руският IX корпус, командван от генерал Круденер, достига до града и с масиран обстрел принуждава гарнизона да се

предаде преди пристигането на Осман паша. Неуспял да достигне навреме Никопол, той се отправя към Плевен, където се води най-тежката битка през цялата война.

Днес са родени:

През 1818 г. - Спиридон Палузов - български историк, първият представител на модерната българска историография.

През 1889 г. - Сава Чукалов - български писател, езиковед и преводач.

През 1897 г. - Аспарух Лешников - български певец.

През 1928 г. - Българският писател Дико Фучеджиев, в с. Граматиково, Бургаска област. Завършва право в СУ. Работи като партиен секретар на БКП и журналист. По-късно е член на Сценарната комисия в Българска кинематография, редактор в издателство „Народна младеж“ и в. „Вечерни новини“, съветник в посолството в Париж; 16 години е директор на Народния театър „Иван Вазов“. Умира на 28 ноември 2005 г. в София. Дебютира през 1956 г.. За фантастиката значение има алегоричният му роман „Зелената трева на пустинята“. Романът му „Небето на Велека“ е екранизиран от Любомир Шарланджиев (с Георги Георгиев-ГЕЦ), но забранен от комунистическите власти за цели 25 год. Автор на романите „Зелената трева на пустинята“ (1978 г.), "Реката“, „Небето на Велека“, „Жаждата, която ни изгаря“, „Студено отдалечаване“, „Лъжовен свят“, „Непредвидени мигове“. Новели: „Животът, тази кратка илюзия“, „Студеният северен вятър“.

През 1946 г. - Паша Христова - българска певица.

Родена в София, умира на 22.12.1971. Смъртта прекъсва нейния полет, в момент когато е устремена нагоре, когато нейното дарование разцъфва, а пословичното й трудолюбие и сътрудничеството с Николай Арабаджиев дават своите плодове. Шест години са изминали откакто едно момиче - чертожничка в институт за електрокари, започва да пее. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва като солистка в Ансамбъла на Строителни войски. Първият голям успех е на фестивала на забавната песен в Сочи, Русия през 1967 - златен медал и I награда. Година по-късно постъпва заедно с Борис Годжунов като солистка на оркестър "София" - водещият състав в българската забавна музика по това време. С него младата певица ще осъществи по-голяма част от концертните си изяви, гастролите си в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. Най-успешна в кратката й кариера е 1970 - Ш награда на фестивала "Златният елен" в Брашов, Румъния, I награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова "Яворова пролет" (м.Светозар Русинов) на радиоконкурса "Пролет", а представянето й на фестивала "Златният Орфей" е истински триумф - Голямата награда е присъдена на песента "Повей, ветре" (м.Йосиф Цанков), Първата награда - на "Една българска роза" (м.Димитър Вълчев) - две песни, които ще останат в класиката на българската песен именно чрез изпълнението на Паша Христова. До онзи нещастен декемврийски ден тя ще изпее още една голяма песен - "Този дивен свят" на Чеслав Ниемен, с която ще спечели I награда за изпълнение на полска песен на фестивала в Сопот. А последната награда ще дойде, когато вече я няма - "Бяла песен" (м.Димитър Вълчев) ще бъде обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс - 1972. През 2006 се навършват 60 години от рождението на Паша Христова и 35 години от трагичната й смърт. По този повод големият български журналист Иван Георгиев подготвя за издаване книга за живота на неповторимата певица, а един от най-добрите журналисти на bTV - Емил Дилчев снима няколко документални филма за Паша Христова.

"Птицата"

с подзаглавие "В памет на Паша Христова"

"За последен път тя разтваря крила.

За последен път синевата гребе.

Ах, сбогува се тя с тези свои поля,

с тези хълми край тях и със свойто небе!

Ти, земя, я роди във едно гнездо.

Ти, небе, я люля с песента.

И затуй днес със вас като с роден дом,

се прощава с тиха жал в полет тя.

И върти се светът, този тъй хубав свят!

И въртят се жита, слънце, облаци прах.

Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.

Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!

Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!

Ще си дойде тя при вас като в роден дом -

песента ще я връща всеки път."

През 1959 г. - Бойко Богданов - български театрален режисьор.

Починали

През 1822 г. Свети Йоан Търновски, мъченик за християнството.

През 1990 г. Никола Русев - български драматург.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 17 Юли:

През 813 г. Българската войска, предвождана от хан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол.

250px-Krum1.jpg

Крум пирува след победата над император Никифор

През 1279 г. войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10 хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог.

През 1393 г. след дълга обсада от войските на османския султан Баязид I, пада столицата на Втората българска държава Велико Търново.

270px-Veliko_Tarnovo_TodorBozhinov_(18).JPG

Крепостта "Царевец" - престолнина

на Втората българска държава

През 1821 г. по време на сражение край река Прут с турската армия загива Индже войвода.

През 1879 г. е съставено първото правителство на България, начело с Тодор Бурмов.

През 1913 г. е съставено тридесет и четвъртото правителство на България, начело с Васил Радославов.

През 1942 г. по нелегалната радиостанция Христо Ботев е оповестена програмата на антифашистката организация Отечествен фронт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 18 Юли:

През 1331 г. завършва битката при Русокастро с победа на българската армия, командвана от цар Иван Александър над византийската.

250px-Ivan_Alexander.jpg

Портрет на Иван Александър

в Лондонското евангелие

През 1868 г. четата на

Хаджи Димитър и Стефан Караджа, състояща се от около 127 души преминава в България при село Вардим, Свищовско.

160px-Hadji_Dimiter.jpg160px-Stefan_Karadja.jpg

През 1899 г. е открита железопътната линия Роман - Плевен (83 км).

През 1956 г. град Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват.

250px-Nessebur.JPG

Изглед от стария град

Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е под името Месемврия от Ойкист, който бил изпратен от Мегара заедно със значителен брой колонисти. Не е известно други гръцки градове да са участвали съвместно заедно с Мегара в това начинание. Градът става един от двата най-мощни града в района на пиргоския залив и запазва това си положение през целия период на Античността. Поради борбата си за надмощие в пиргоския залив с Аполония Месимврия не успява да създаде свой колонии в самия залив и е принудена да насочи колонистите си към вътрешността на Тракия, като основава град Аетос (днешен Айтос), а според някои учени и Диамполис (днешен Ямбол). Аполония дори успява да блокира достъпа на месимвриотите до залива със създаването на техните колонии Анхиалос (днешно Поморие) и Пиргос (днешен Бургас).

Този период на противоборство завършва със завладяването на района от римляните. През целия период на Античността, римско и последвалото го византийско управление градът се развива и трупа богатства, видни и до днес въпреки преживените тъмни векове.

Българските царе от първата и втората българска държава даряват града с широка автономия и никога не се намесват пряко в неговите дела, като от това време до присъединяването му от Третата българска държава той има олигархично и демократично управление. Или от заможните граждани, които били задължени да допринясят за развитието на общността или от градски съвет, избиран от демоса. Когато се намесвали бългаските владетели, то ставало било като ктитори или дарители и благодетели на града[източник?]. Византийското управление било по същество същото, като към всички завоеватели градът изпълнява честно финансовите си задължения към фикса.

В 1925 г. част от гръцките жители на Несебър го напускат и се заселват в село Бугариово, Егейска Македония, Гърция, което е прекръстено на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

През 1992 г. рождената дата на Васил Левски е обявена за празник на град Левски. През 1997 г. за първи път се чества и като празник на град Карлово.

Старото име на гр. Левски (до 1897 г.) е Караач (от турски — Черен бряст). Село Левски е първото село в България, обявено за град след 1944 год. През 1945 год. селото е обявено за град. Исторически данни и проучвания установяват, че на територията на общината е съществувал живот от най-дълбока древност. Намерени са останки от праисторически селища, останки от римската епоха, археологически паметници от ранното християнство и средновековната култура.

270px-Levski_House.jpg

Храм "Всички български светии"

в къщата-музей на Васил Левски

Град Карлово възниква в края на 14-ти век. Има предположение, че името на града произлиза от владетеля на земите около Карлово през 14 век - Карлъ бей. През 1869 г. в Карлово се основава първото читалище. През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България. От 1953 до 1962 г. носи името Левскиград.

Родени:

През 1837 г. - Васил Левски.

180px-Levski1.jpg

Левски във Втората българска легия

1867 - 68 г.

Васил Иванов Кунчев, известен още като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Родители са Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър, и две сестри — Ана и Марийка.

Васил Левски, известен и като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

vasil-levski-old.jpg

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. Ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“.

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1877 г. - Елин Пелин - български писател.

210px-Baylovo-Elin-Pelin-house.jpg

Родният дом на Елин Пелин

в с. Байлово

През 1925 г. - Иван Кондов - български актьор. Роден във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум през 1945 г., а през 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ. Работи на театърните сцени в Хасково, Русе, Бургас и Сливен. После и в Сатиричния театър в София, Театъра на армията, "Сълза и смях", Народния театър "Иван Вазов", театър "София". Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това той ръководи трупата на театър "София".

Иван Кондов е известен с ролите си в "Бягство в Ропотамо", "Сиромашко лято", "Бариерата", "Голямото нощно къпане". Носител е на Аскеер за цялостно творчество (1999). Умира на 8 септември 2004 г.

Починали:

През 1868 г. - Хаджи Димитър

През 1895 г. - Стефан Стамболов

През 1977 г. - Георги Брадистилов - български математик.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 19 Юли:

През 1330 г. Михаил ІІІ Шишман потегля с войска към Сърбия, превземайки днешен Кюстендил.

През 1344 г. Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират кражби на стока на венецианските търговци във Варна.

През 1864 г. в Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски.

През 1877 г. Руско-турска война (1877-1878) руските войски превземат Шипченския проход.

300px-100_Shipka.jpeg

Паметникът на падналите в Шипченската епопея

Първата битка при Шипка е в дните 17–19 юли 1877. При нея руските войски установяват контрол над Шипченския проход, важен за връзките между Северна и Южна България. След пресичането на Дунав в края на юни руското командване изпраща към вътрешността на страната един преден отряд, под командването на генерал Йосиф Гурко, който трябва да установи контрол над проходите в Стара планина. След като овладява Хаинбоаз и няколко съседни прохода, той се отправя към Шипченския проход, където има по-сериозно концентриране на османски войски - около 5 000 души под командването на Сюлейман паша. На 17 юли Гурко атакува от север с четири дивизии. Двете флангови дивизии успяват да превземат предвидените позиции, но двете в центъра са отблъснати. На 18 юли той напада от южната страна, но основната атака към прохода отново е отблъсната, макар че руснаците превземат някои окопи. За 19 юли Гурко планира едновременна атака от север и юг, но в този ден османците сами се изтеглят от прохода и руските сили установяват контрол над него. Въпреки че Гурко успява да овладее пътищата през Стара планина, основните руски сили са блокирани в продължителната обсада на Плевен. Османците правят няколко опита да си върнат Шипченския проход, за да изпратят подкрепления към Плевен, но без успех. В началото на 1878 те са окончателно отблъснати от прохода в битката при Шейново.

325px-Boj_u_Ivanovo-Chiflik.jpg

Боят при Иваново чифлик

Втората битка при Шипка е в дните 21–26 август 1877. Тя се оказва една от най-важните в хода на Руско-турската война (1877–1878). При нея руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.

През август 1877 Сюлейман паша, отстъпил в Тракия след Първата битка при Шипка, получава значителни подкрепления, прехвърлени от Албания. Той успява да превземе Стара Загора и настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път. Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски. След превземането на прохода през юли 1877 руските войски изграждат там защитни позиции. Генерал Дарожински разполага с около 5 000 души, разположени на три позиции - връх Свети Никола, Централния хълм и резерви между тези две точки.

На 21 август османците подлагат на обстрел руските позиции и атакуват връх Свети Никола. Срещу предната позиция от изток действал Реджеб паша, а от юг - Шакир паша. Нападението е отблъснато и те се окопават на около 100 m разстояние. През деня на бойното поле пристигнал от Габрово Брянския полк.

На 22 август османците придвижват артилерията си на по-висока точка и обстрелват прохода, докато пехотата обхожда руския фланг.

На 23 август османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната.

На 24 август от север идват на помощ 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души, като българските опълченци се изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво.

На 26 август османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната. В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех. С това битката завършва, като двете страни остават на позициите си. Няколко седмици по-късно Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода

През 1879 г. е основан Държавен вестник.

През 1879 г. са открити първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти.

През 1880 г. е учреден е първият български медал За Освобождението 1877-1878 година.

През 1923 г. в София е осветена румънската православна черква "Св. Троица"

През 1923 г. Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, ВМРО и правителството.

Родени:

През 1916 г. Димитър Списаревски, български военен летец, загинал като камикадзе през 1943 г.

160px-Dimitar_Spisarevski.jpg

Димитър Списаревски

български летец

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър /"Освободител"/ се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелните П-38 Лайтнинги, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява сe само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

Починали

През 1877 г. Павел Калитин - руски офицер, загинал в защита на Самарското знаме.

Подполковник Калитин е руски военен, участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Той загива в епичната битка край Стара Загора през лятото на 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от заградилите го турски войници. Подвигът му е увековечен на много картини, изобразяващи как Калитин със сетни сили, намушкан с щикове успява да хвърли знамето на другите войници от своята армия и така успява да го съхрани. В Стара Загора днес на него е кръстен парк и улица. Село Калитиново носи също неговото име.

250px-Samara_flag.png

Самарското знаме

През 1937 г. Стефан Попов - български офицер, генерал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 20 Юли:

През 791г. Българската войска, предвождана от хан Кардам побеждава византийската армия в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).

През 1877 г. по време Руско-турска война (1877–1878) започва битката при Плевен.

300px-Plevna_monument.jpg

Паметник на Плевенската битка в Москва

През 1891 г. на връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия.

През 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание.

150px-Zagorichani.jpg

Опожареното през Илинденското въстание

село Загоричани

Илинденско-Преображенско въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската национално-демократична революция. По силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горно-джумайското въстание 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточва големи военни и полицейски сили в тези две области. Това води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред грозящата опасност, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

През 1921 г. е публикуван е първият български Закон за авторското право.

Родени:

През 1881 г. Недялко Атанасов - български политик.

Починали:

През 1945 г. Жеко Спиридонов - български скулптор, член-кореспондент на БАН..

През 2002 г. Любомир Далчев - български художник и скулптор. Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта и скулптор Борис Далчев.

240px-Perushtitsa-memorial.jpg

Паметник на трите поколения над Перущица

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 21 Юли:

През 1774 г. е подписан Кючуккайнарджийският договор, който слага край на Руско-турска война 1768-1774 г.

350px-Treaty_of_Küçük_Kaynarca1.jpg

Договорът от Кючук Кайнарджа е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III. Споразумението е подписано в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра.

През 1921 г. в България е въведено задължително и безплатно образование до 7-ми клас.

Родени:

През 1789 г. - Васил Априлов - български просветен деец и книжовник.

160px-Aprilov.jpg

Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса.Гърчеел се е. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи" и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книга денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, първата в България. Погребан е в Галац, днес Румъния, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище- Априловската гимназия в Габрово.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес.

През 1893 г. - Никола Петков - български общественик, политик.

През 1928 г. - Мария Русалиева - българска актриса.

160px-Theater199-Maria-Rusalieva-1.JPG

Завършва НАТФИЗ през 1953 г. и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира. Снима се и в киното; сред по-значимите ѝ филми са „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“ (1966), „Любимец 13“ и „Ла дона е мобиле“ (1993).

Богатите гласови данни Русалиева стават причина още през студентските й години да получи покана за озвучител в Радио София, а по-късно и в телевизията.

Починали:

През 1848 г. - Христаки Павлович - български учител и книжовник.

През 1981 г. - Людмила Живкова - български политик, първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1975), председател на Комитета за изкуство и култура /от 20 май 1977 г. е Комитет за култура/ (3 юли 1975 - 21 юли 1981), председател на Инициативния и организационния комитет на първата международната детска асамблея "Знаме на мира", проведена от 16 до 25 август 1979 г.

Завършва история в Софийския университет (1965), после история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд. Назначена за заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), след това и за негов първи заместник-председател (1973-1975). Председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981. Член на ЦК от 1976, член на Политбюро от 1979, народен представител е в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.

В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за Култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към не-социалистическия свят - прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Може би още по-забележителен е приносът ѝ в обратното - популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията. Има роля в олекотяване на режима за недопускане на българи, особено учени и културни дейци, за посещения и работа в Западна Европа и САЩ. По нейна иницитава са организирани още честването на "1300 години България", домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на "Национален Дворец на Културата" в София (който от смъртта й до 1990 г. носи нейното име), както и откриването на буквално десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции.

Многобройните мероприятия, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина се тълкува като "национализъм" от КПСС, в противоречие с пролетарския интернационализъм; особено остра е реакцията срещу "1300 години България". След тежка автомобилна катастрофа през 1973 се увлича по източни философии, установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР, където философско-социалната система Агни Йога, проповядвана от Рьорих, е преследвана до 1987. Противниците й в България не без основание коментират огромните средства, хвърляни в амбициозните й проекти. Нейната "неудобност" и убеждения е причина да се спекулира с нелепата й смърт - броени дни преди 40-я й рожден ден - с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта й, политиката й не намира наследник и голяма част от инициативите й са преустановени.

По спомени от съвременници, скоро след катастрофата отказва да взема предписваните медикаменти, и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. Отношението и към мистични вярвания в следващите години граничи с мания. Известни са отношенията и с Ванга.

Оценките за нея като политик варират извънредно много. След смъртта й, режимът на Тодор Живков често ненужно преувеличава заслугите и, и то въпреки че културната политика на България бързо отстъпва от повечето нейни идеи. Демократичните реформи носят първо остро отрицание на цялото семейство Живкови, а скоро след това Людмила е фактически забравена като политическа фигура. Едва в последните години обективната историческа оценка и общественото мнение започват да клонят към тезата за Людмила Живкова като несъмнено противоречива личност, но извънредно деен български политик, оставил забележително по количество и по рода си наследството в родината си.

През 1986 г. - Георги Цанев - български историк.

През 2004 г. - Радой Ралин - български поет, сатирик, автор на сценарии. Наричан от мнозина "българския Езоп"

r_ralin.jpg

Роден е 22 април 1923 г. в Сливен, а истинското му име е Димитър Стефанов Стоянов.

Участва като доброволец в Отечествената война (1944-45). През 1945 г. завършва право в Софийския университет.

Работил е в сп. "Славяни" (1945-46 г.), във в. "Литературен фронт" (1946-49), в Студията за игрални филми (1963-64), в Студията за хроникални и документални филми (1964-66 г.), където създава сатиричната поредица "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-68), в Българската кинематография (1976-87), отново във в. "Литературен фронт" (1987-90); издава в. "Щастливец" (1992 г.). Автор е на сатирични спектакли, на либретото за операта "Играта" (1978, музика Д.Христов), на сценарии за игралните филми "Лаура" (1957), "Невероятна история" (1962, реж. Владимир Янчев), "Ще дойде детето" (1966), "Аз съм Левски" (1974). Последният е публикуван като "кинороман", но и така не е реализиран като филм, макар преди няколко години авторът да казва, че е харесал дори изпълнител за главната роля - един бивш зам.-министър на икономиката.

Сценарист е и на документални филми ("Н.Й.Вапцаров", "Атанас Далчев", "Редник Пеньо Пенев" и др.). Пише още стихове, епиграми, пародии, фейлетони, разкази, есета, повести. Негови творби са преведени на повече от 40 чужди езици. Използва още псевдонимите Митин, Младен Волен, Рали - Дали, Рали, Раликор, Радко и др., припомня БНТ

Автор e на десетки книги с поезия, проза и епиграми, включително легендарния сборник "Люти чушки" (1965 г.) и знаменитата пиеса "Импровизация" (1962 г.) в съавторство с Валери Петров - и двете спрени.

През 2000 г. му присъждат голямата награда за принос в българската книжовна култура "Христо Г.Данов", но той не отива на церемонията в Пловдив.

Казано за Радой Ралин във в-к "Сега": "Тези, които нямат памет за социализма, не познават Радой. Става дума за поколението на под 25-годишните. Ще кажа нещо предизвикателно. Радой Ралин върви редом с Тодор Живков, като в някакъв странен половинвековен дует. Диктаторът и неговият ярък враг, биха казали фенове на Радой. Царят и неговият шут, биха казали врагове на Радой. Емблемата на един уникален социален топос и неговата ретроверсивна хуманитарна аналогия, биха казали любителите на самовъзпроизвеждащия се академичен сленг."

В интервюто, запитан дали не е сбъркал с твърдата му позиция срещу ударите на НАТО в Югославия, Радой Ралин отговаря: "Не! Въпросът е, че ние трябва да помагаме на тия организации, към които отиваме, да станат по-разумни. Не може така! И да извиняват, ама това не беше война като война... След тази чудовищна история НАТО трябва да се саморазтури. Както стори Варшавският договор. И случаят в Чехословакия беше такъв. Не е това пътят за оправяне на света."

През 60-те тиражът на книжката му с епиграми "Люти чушки", илюстрирана от карикатуриста Борис Димовски, е иззет и унищожен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 22 Юли са родени:

През 1859 г. Георги Абаджиев - български офицер, генерал-лейтенант, последователно командир на 12-та пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915-1918).

През Руско-турската освободителна война (1877–1878) е опълченец в 7-ма дружина. След войната постъпва във Военното училище в София, като завършва в първия випуск през 1979 и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в 6-та старозагорска дружина. към На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан, на 17 април 1887 г. в чин майор. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 21-и пехотен полк след което, последователно командир на 18-и пехотен полк и командир на 2-а бригада от 7-а пехотна дивизия. Командир на Първа бригада от Пета пехотна дунавска дивизия по време на Балканската война (1912–13). На 14 септември 1913 г. е произведен е в чин генерал-майор. През Първата световна война (1915-1918) е началник на 12-та пехотна сборна дивизия, а по-късно на Бургаския укрепен район. Генерал-майор Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 г. в София. Награден: Орден „Свети Александър“ V и IV степен, Орден „За военна заслуга“ II степен, Орден „За заслуга“ на обикновена лента, Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917

През 1902 г. Мими Балканска - българска оперна певица.

През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. Тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1962 г. в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. По-важни нейни оперетни роли са: Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман), Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман), Ана Главари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар), Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер), Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин), Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др. Мими Балканска умира на 22 май 1984 г. в София.

През 1910 г. - Ирина Тасева - българска драматична актриса.

През 1934 г. - Тодор Цонев - български художник-карикатурист.

Работи графика, живопис, сатирична пластика, дърворезба и металопластика, офорти и стенописи, но най-известен е с политическите си карикатури. Цонев е ученик на Илия Бешков. Открива първата си изложба през 1970 г., на която излага 142 малки пластики. Втора изложба, с 350 сатирични пластики, представя през 1977 г. През следващата година, на 16 март 1978, домът на Тодор Цонев бива обискиран от Държавна сигурност и са конфискувани почти 500 негова карикатури. Художникът прекарва 68 денонощия в ареста на „Развигор“ 1. Карикатурите биват показани пред публика едва на 11 януари 1990 г. в изложбата „Летопис на авторитаризма“ в залата на СБХ на „Шипка“ 6 в София, която предизвиква много голям обществен интерес. Между 1991 и 1999 г. Тодор Цонев издава вестник „Сатира“ в сътрудничество с Мария Овчарова. Негови карикатури се публикуват и в много български ежедневници. Умира след тежко заболяване на 23 октомври 2004 г. През юли 2007 г. семейството на художника организира ретроспективна изложба с негови творби, която има за цел и да покаже творчеството на художника в един по-пълен вид и да припомни на българския зрител, че освен карикатурист Цонев е и един широко спектърен автор.

000211201.jpg

През 1936 г. - Красимир Кюркчийски - български композитор.

Починали

През 1979 г. - Любомир Шарланджиев - български режисьор, съпруг на Невена Коканова.

Роден на 18.04.1931 г. в Благоевград.

Режисьор на филмите: Трите смъртни гряха (1980), Спомен за близначката (1976), Най-добрият човек, когото познавам (1973), На всеки километър II (1971), На всеки километър (1969), Прокурорът (1968), С дъх на бадеми (1967), Карамбол (1966), 9. Веригата (1964), 10. Хроника на чувствата (1962)

Сценарист: Трите смъртни гряха (1980).

Актьор: Гибелта на Александър Велики (1968), Години за любов (1957), Това се случи на улицата (1956), Точка първа (1956) - първият български цветен филм.

За филмите на Шарланджиев - тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 23 Юли:

През 1914 г. предложението на Русия до България за съюз в избухналата на 15 юли Първа световна война е отхвърлено с мотив за неутралитет.

През 1941 г. по решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с личното ръководство на Георги Димитров, от Москва започват своите излъчвания Народните радиостанции “Христо Ботев” и “Народен глас”. Предават комунистически програми до 22 септември 1944 г. В тези предавания призовават българския народ на въоръжена борба срещу т.н. монархо-фашистка диктатура.

През 1942 г. са изпълнени смъртните присъди на тринадесет ръководители и сътрудници на ЦК на БКП. Сред тях са Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.

160px-Vapcarov_Varna.jpg

Никола Вапцаров като матрос

във Висшето военно-морско училище във Варна,

което днес носи неговото име

Единствената му стихосбирка "Моторни песни"излиза през 1940 г. Цялата поезия на Вапцаров - тук.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Вяра

"Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога..."

През 1990 г. с многохилядно шествие Георги Димитров е погребан на Централните софийски гробища. Мавзолеят, в който е съхранявано тялото му в продължение на 51 години е разрушен в периода 21 - 27 август 1990 г.

1403.jpg

През 2006 г. почива Агоп Мелконян - български писател.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×