Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Чувството за срам

Recommended Posts

Наскоро четох една беседа от Учителя - "Първият предвестник", посветена на това чувство и на неговото значение и влияние. Версията, която четох беше малко по-различна от тази която съм дал като линк, но смисълът е същият. Всъщност ако се замисли човек над въпроса за срама, може да навлезе изключително надълбоко в себе си, защото от известна гледна точка, човек се срамува от всичко, което желае да скрие от останалите.

Едва ли има човек, който да не е изпитвал срам. Какво всъщност ни показва това чувство? Полезно ли е или вредно? Кога е полезно и кога не е? Как да го използваме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много често вреди :)

Имам един приятел...на 31.12.08 в 19:00 часа отива да пазарува, влиза в единственият магазин, който е отворен и не намира сурови(неизпечени) кебапчета или кюфтета и го е срам да попита продавачката дали имат и затова си купува готови (тези в пакетчетата)  :huh::huh::huh:

Примери безброй...познавам много хора, които буквално страдат, защото ги е срам да направят нещо :)

Редактирано от arsenala

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под срам в момата аз разбирам всеки човек, който е имал едно сражение с греха. Сражение в най-малкото. Законът е все същ.

Представете си, че вие сте беден човек, толкова беден, че нямате пари, но не смеете никому да кажете. Но представете си, че Провидението ви представи една отворена каса, когато вие минавате, и се зароди във вас желание. (Учителят леко се повдига на пръсти.) Гледаш тия пари, отдалечиш се, гледаш, връщаш се, след това дойде мисълта да вземеш и почнат такива фантазии. И след това дойде другото положение, съзнанието на съвестта, засрамиш се, наведеш глава. Засрамиш се ти. Тръгнеш по пътя, но кой как те срещне ще види, че лицето ти почервеняло, ще каже: Какво има? – Няма нищо. Но касата тия пари, те са произвели цяла една пертурбация. Ти си имал цяло едно сражение. Ти мислиш, че като вземеш парите, ще се уредят работите. Няма да се уредят. Ти си образувал едно отношение, не с касата, с господаря на касата.

Срамът е винаги едно отрицателно качество, което помага на хората...

...То е първият лъч на съграждането на човешката съвест. Когато съвестта се събужда, човек се срамува, че не е помогнал, че не е направил услуга. И в него естествено иде едно силно чувство на срам. След срама иде съжалението и ред други чувства.

... срамът е едно чувство, едно предпазване от една голяма опасност, която за бъдеще може да ви причини хиляди страдания. И ако ти опиташ този срам, ще опиташ най-малката болка. Срамът е най-малката болка, която можеш да опиташ, за да се спасиш. Пък ако ти пренебрегнеш срама, неговите предупреждения, тогава ще дойдат най-големите страдания, ти ще се натъкнеш на най-големите страдания, които ти не си сънувал.

Първият предвестник

Благодаря на Стан за предложената беседа! Напоследък все по-често се замислям върху това,че ако всички хора имаха в еднаква степен чувството за срам, нямаше да я има лъжата, непочтеността, страданието на наивния и чистия, причинени от наглостта и арогантността на безочливия... или с други думи онова, което Учителят ни е казал в беседата си - само чисти души, които не се срамуват, просто защото са чисти. Но... нали сме тук, за да се борим с греха и да го побеждаваме, нали такава е задачата на всеки от нас тук на земята. В тази насока си мисля, че ако успеем да осмислим срама като необходима крепост, която ни брани от греховете

на ежедневието и средата, от която сме заобиколени, то той би могъл да ни бъде полезен.

А във връзка с примера на arsenala - според мен това е резултат на натрупани комплекси от криворазбрано чувство за вина. Това се получава например, когато едно дете постоянно е подложено на упреци, физически и различни видове морален и психически тормоз по най-различни поводи и при липса на всякаква принципност и последователност от страна на родителя(или този, който го отглежда).Тогава то се обърква и загубва елементарна представа за реалната вина, съответно критериите му за срам и безсрамие са също объркани и криворазбрани. Възможно е да има, разбира се и други причини, но поне за мен това е едно логично обяснение. Аз също имам такъв пример с мой близък, който се срамува да попита в магазина елементарно нещо, готов е да си плати по-скъпо, а в същото време доста нахално и самонадеяно се държи с най-близките си и е в състояние да издевателства над тях без капка срам, даже става невъздържан и груб, когато не получи това, което иска!?

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Не съм сигурен полезно или вредно ( по - скоро вредно ...), но със сигурност е Неприятно. :) Искам да се оперирам от него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един пич в една книга (за жалост не помня кой точно и в коя книга) Казва, че за да се излекуваме от срама трябва да почнем да влизаме в женската тоалетна (за мъжете) и така докато спре да ни пука  :lol:

Ама ако някой го интерсува, мога да се поразровя за книгата :)

Редактирано от arsenala

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

За да ме е срам трябва да предусещам, че ще се изложа с нещо.

В по-млади години това идва от родителите обикновено те започват да ни сравняват с някой друг да показват как Х. е по-добър, по-добре прави ... и "как не те е срам ти си ...?" По късно се убеждаваме в нашато несъвршенство и заочваме сами да се "изтезаваме", като се сравняваме с някой друг и изпитваме срам, че не сме такива, не можеме така да се държим, като ..., че не знаем едиквоси, че не сме прочели някой велик автор/книга ... но всичко това са игрите на егото.

Всъщноет ТИ решаваш дали ще играеш по тази "свирка".

Има и едно друго усещане - свян, което е едно от най-прекрасните състояния в човека, то е свързано с невинност и чистота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

А във връзка с примера на arsenala - според мен това е резултат на натрупани комплекси от криворазбрано чувство за вина. Това се получава например, когато едно дете постоянно е подложено на упреци, физически и различни видове морален и психически тормоз по най-различни поводи и при липса на всякаква принципност и последователност от страна на родителя(или този, който го отглежда).Тогава то се обърква и загубва елементарна представа за реалната вина, съответно критериите му за срам и безсрамие са също объркани и криворазбрани. Възможно е да има, разбира се и други причини, но поне за мен това е едно логично обяснение. Аз също имам такъв пример с мой близък, който се срамува да попита в магазина елементарно нещо, готов е да си плати по-скъпо, а в същото време доста нахално и самонадеяно се държи с най-близките си и е в състояние да издевателства над тях без капка срам, даже става невъздържан и груб, когато не получи това, което иска!?

Добре. В моето семейство е имало много упреци, критика и агресия към мен. Съответно и чувство за вина си имах и си имам колкото щеш. Но има съществени подобрения в тая насока - да не се обвинявам. Не мисля, че съм била безочлива по отношение на хората, макар и да имам емоционални изблици в пристъп на слабост и като ме ударят по мазола. Отчитам го като ефект на неблагоприятната семейна среда, на която съм била изложена. Идеалната среда за "лоши деца". Боря се с тези ефекти със средствата и възможностите, които имам.

В същото семейство: Брат ми. Държи се точно по описания в последното изречение на цитата начин. Възпитанието еднакво, макар че бих казала, че с него май бяха по-меки, колкото и да е странно, поради разни патриархални убеждения, вкл. и у баба ми, според които жената не е много стока. Но да кажем, че тук имам повод да съм твърде пристрастна и субективна. Може и също толкова "лоши" да са били с брат ми.

Но в крайна сметка от едно и също възпитание израства един човек, пълен с вина, и един, лишен от какъвто и да било срам. Напълно безочлив и способен, вече на възраст от 35 години да ти изкрещи в очите: Не ме интересува изобщо. Че и юмрук да ти размаха. Този същият в магазина си преплита езика на четири. Орлин май би го нарекъл някаква форма на социопатия.

Моят извод: Възпитанието е погрешно и в двата случая. Може да даде и единия и другия ефект. Просто който накъдето го избие. Не мисля, че има с мисъл да се възпитава срам и да се хокат хората за това, което са направили. Важно е от малки да се говори с тях, да се развива тяхната чувствителност, за да разберат колко е важно да си внимателен към другите, че това носи щастие, удовлетворение и т.н.

Да се възмутиш на някой такъв "безсрамник" няма никакъв ефект. Казвам го от личен изстрадан опит. Такъв човек няма никакъв срам, забележките го правят още по-груб и твърдоглав, търпението го оставя да се вихри, както си иска. Корените на поведението му са много по-дълбоки и нямат нищо общо с нечия представа за морал. Въпросът е какво става в психиката на такъв човек, за да лае така по близките си. На въпроса все още не съм си отговорила, но приемам идеи.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki, абсолютно съм съгласна с теб! Явно имаме сходен житейски опит в това отношение и въпросите, които си задаваш, са и мои въпроси. Аз само изложих една от възможните причини за тези психически деформации, ако мога така да ги нарека, но съм сигурна, че те са много повече и строго индивидуални за всеки. Възпитанието и личният пример на семейството са само една част от факторите, които дори и да са еднакви, приложени върху различните индивиди (със съответните им различни генетични заложби) дават различни резултати. Да не забравяме и различните нива на развитие на душите, въплътени в нашите тела... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×