Свободата – нашето разбиране и размисли за нея !

[Мария-София]

В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога.

Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир.

Той е свободен.

Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна.

И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото

. В закона на кармата човек е ограничен; но влезе ли веднъж

да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта.

А тук вече той е свободен.

Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му.

Нищо не е по-силно от неговата задача!

Учителя

[Станимир]

Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата муне бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането - както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пка няма никакъв съмнение, че поетична творба, подобна н "Фауст", така или иначе щеше да възникне, макар и от друга втор. Или ако Гьоте би живял в 14.век, нали така, той положително не би написал никакъв "Фауст". (...) Следователно сега вече бихме могли да поставим въпроса: Действително ли Гьоте създава "Фауст" по своя собствена воля, т.е. в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо!

Тази „необподимост“, както я нарича Щайнер, въобще не отменя свободата. Да, ако Гьоте не се бе родил, идеята, която е въплътил във „Фауст“ щеше да намери друг канал за да се прояви, но степента и конкретната форма биха зависили от качествата на съответния канал и обстоятелствата и условията в живота му. Гьоте не само е възприел идеята, но я е разпространил и й е придал една красива и извисена форма. Иначе – да, идеите не се създават от хората, но това не отменя авторството на извършеното от тях, поне що се отнася до ниските планове на съществуване. Ако Гьоте се бе родил в 14 век е твърде вероятно, че също е щял да възприеме идеята, ако тя е съществувала във висшите светове и евентуално да напише „Фауст“, но всичко зависи и от това, дали в това въплъщение в 14 век е щял да разполага с необходимите условия да стане писател и написаното от него да добие популярност. Нещата са сложни и не могат да се правят обобщения. Вярно е едно: съществуващата идея във висшите светове винаги ще намери канал за да се прояви на земята в конкретна форма. Това обаче не отменя свободата на канала. Никой не е задължил Гьоте да стане такъв канал. Просто е имало вътрешно сходство и привличане между него и съответната идея и, както вече казах, условия за реализиране. Той е можел и да не напише „Фауст“ и може би тогава идеята щеше да намери конкретен израз след може би веднага, но може би след 50 или 100 години. Със сигурност щеше да намери конкретен израз, но в каква точно форма, до каква степен и кога, никой не може да каже. Всъщност е много вероятно нещата около въплъщението на Гьоте и написването на „Фауст“ да са били дирижирани, т.е. условията в живота му и обстоятелствата около написването и популяризирането на творбата му. Това обаче по никакъв начин не е някаква необходимост за Гьоте. Необходимост е за идеята, че рано или късно ще намери някакъв конкретен израз. Човекът е свободен да положи усилия за да може да възприеме дадена висша идея, и също така е свободен да определи формата чрез която ще я реализира – тук няма необходимост. Съществуващата във висшите светове идея ще намери начин да се реализира – тук може да се търси необходимост, но всъщност е действие на разумни същества стоящи много над човека в духовно отношение, работещи в съгласие с космичните закони.

Редактирано Ноември 24, 2010 от Станимир