Guest azbuki Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Ето това изказване ми даде идея за темата: Много е грозно да го кажа, но наистина съжалявам, че опитах да ти предоставя малко информция за да ти помогна (напомням - не по моя инциатива). Инициативата не е била и моя всъщност. Но дори и да е била, единствената помощ, която има стойност, е ненатрапената такава. Помощта не е нещо лично. Или ако се възприема лично и човек се чувства обиден, когато опитите му "да помогне' бъдат отклонени, то тази помощ губи стойността си - била е само изява на егото, не е била искрена, макар и човекът действително да може да си мисли така. Когато при мен за първи път се разкриха някакви лечителски способности и аз се втурнах да спасявам целия свят и се чувствах дълбоко огорчена, когато светът или отделни негови представители не само че не искат да им се помага, ами и са готови да ме изритат заради това. Времето ме научи, така че сега давам помощ само когато е поискана и ако усетя, че човекът не я приема, спирам. И при това не си мисля, че човекът е сляп, за да разбере (един Бог знае кой какво разбира!). Казвам си просто, че тази помощ не е удачна за него, каквато и да е причината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Хубаво е, когато има желание за помагане. Нормално е да се греши и в това, не сме съвършени. Желанието за помагане е дефицитно в днешно време, както и вярата в Бога, в Доброто. Грешките от желание да се помогне са лесно простими. Радвам ви се, хубава тема за обсъждане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 О, да, благодарих за желанието да ми се помогне. Нещата се вгорчиха от последвали обвинения, че "не слушам". Никой не е длъжен да слуша никого. Всеки решава за себе си. Помощта се дава, пък човек прави с нея, каквото иска и може. Желанието да контролираш другия и помощта са две различни неща за мен. В единия случай помощта е продължение на нашето его. В другия е проява на смирение и щедрост. Възможни са и смесици. Примерно човек да има искрено желание да помогне в началото, ама да изкара другия виновен за това, че не "употребява" помощта му правилно. Аз съм свободолюбива натура и често попадам в ситуации, в които ми се налага да кажа "не, благодаря". И някои хора ми се обиждат. А аз нямам нищо лично срещу тях и изобщо нямам желание да се караме, освен ако не започнат претенциите и нарушаването на личните ми граници. Помощта действително може да се превърне в средство на манипулация на другия и нерядко съм ставала свидетел на това. Затова се казва като даваш, лявата ръка да не знае какво прави дясната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Все пак, хората в днешно време като цяло са станали по-коравосърдечни и безчувствени дори към най-близките си. Няма начин да се разсърдя някому, че е отделил от времето и силите си с желанието да ми бъде полезен. Разбирам, че е възможна манипулация при това, но в повечето случаи тя не е съзнателна и следователно не е осъдителна. Когато най-близките забравят за мене, тогава получавам помощ и подкрепа от неочаквано място, от хора, които не са ми задължени по какъвто и да е начин. Тогава разбирам, че Бог не ме е оставил и винаги бди над мене, че знае нуждите ми. Благодаря и благославям хората, които са имали сърце да Го послушат. Наскоро постех и при молитва за едни хора чух следното: "Бог дава благодат на верните си!" Това се сбъдна. Не се отделяйте от Бог и Бог няма да се отдели от вас. Ще получите помощ и благодарете, когато нечие сърце се е отворило за вас. Свободата е ненакърнима. Страхът от ограничаване е всъщност въображаем. Дори тялото да е в окови, душата е свободна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Не говоря за страха, а за претенциите и енергийните въздействия. Тя така една жена ми помага, помага, пък накрая ми беше оставила едни странни мъниста в шкафа. Не мисля, че ми е въздействала, но не съм съгласна, че трябва всяка помощ да се приема. И когато тази жена отново тръгне да ми "помага", имам си едно наум. Държа я на разстояние, макар и да съм любезна с нея. Един друг човек реши уж да ми помогне, аз не му приех помощта, той ме наруга. Друг може да иска да помогне, ама с поведението си само да предизвика още по-голямо объркване. Да оставяме заради идеята всички добронамерени хора да ни се качват на главата ли? Това е прекален идеализъм. Мисля, че е добре човек да се научи както каква помощ да дава, така и каква помощ да приема. И в крайна сметка всички си помагаме сами. Визирам тук и много месещите се и манипулативни български майки. Научих моята да признава личното ми пространство и оттогава мир и любов. Научих я да не ми помага, ако не искам, и като кажа не, да чува не. Много често помощта е покривало за желанието да се месиш и да контролираш живота на другите. Да поощряваме ли тези хора в техните действия като се правим, че не ни пречат? Да усилваме ли тяхната илюзия че помагат - илюзия, която често прикрива огромна вътрешна празнота? Поне в случая с майка ми е така - беше някакво изместване на вниманието от собствените й проблеми. Сега тя по-малко се гружи за мен, повече за себе си, и двете сме доволни, а любовта й усещам по-силно от всякога. Точно чрез тактичността и въздържанието от намеси - какво огромно усилие изисква това, замислят ли се хората? Така си мисля аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 25, 2009 Доклад Share Добавено Януари 25, 2009 Да оставяме заради идеята всички добронамерени хора да ни се качват на главата ли? Това е прекален идеализъм. Мисля, че е добре човек да се научи както каква помощ да дава, така и каква помощ да приема. И в крайна сметка всички си помагаме сами. Добре казано, признавам. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dani avramova Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Първото и нужно е единствено да опознаем себе си, да помогнем и осъзнаем себе си. И ако вски го направи сам за себе си, какъв ли ще е тоя свят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Мечтая си за социално устройство, което да поощрява активната позиция за промяна на себе си. Сегашното общество е почти пълна противоположност на това, всеки тук или те убеждава, че нищо не зависи от теб, или те аплодира, ако помагаш, пренебрегвайки себе си... Ако хората действително искат и могат да си помогнат, това обаче според мен няма само по себе си да доведе до разрешаване на всичките им проблеми. Но то би довело до отсяване на нещата, които зависят от нас, от онези, които не зависят или все още не можем да овладеем със собствени сили. И между такива поели отговорност за себе си индивиди може да започне истинското сътрудничество за разрешаване на по-глобални проблеми - социални, екологически... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Не говоря за страха, а за претенциите и енергийните въздействия. Тя така една жена ми помага, помага, пък накрая ми беше оставила едни странни мъниста в шкафа. Не мисля, че ми е въздействала, но не съм съгласна, че трябва всяка помощ да се приема. И когато тази жена отново тръгне да ми "помага", имам си едно наум. Държа я на разстояние, макар и да съм любезна с нея. Един друг човек реши уж да ми помогне, аз не му приех помощта, той ме наруга. Друг може да иска да помогне, ама с поведението си само да предизвика още по-голямо объркване. Да оставяме заради идеята всички добронамерени хора да ни се качват на главата ли? Това е прекален идеализъм. Мисля, че е добре човек да се научи както каква помощ да дава, така и каква помощ да приема. И в крайна сметка всички си помагаме сами. Визирам тук и много месещите се и манипулативни български майки. Научих моята да признава личното ми пространство и оттогава мир и любов. Научих я да не ми помага, ако не искам, и като кажа не, да чува не. Много често помощта е покривало за желанието да се месиш и да контролираш живота на другите. Да поощряваме ли тези хора в техните действия като се правим, че не ни пречат? Да усилваме ли тяхната илюзия че помагат - илюзия, която често прикрива огромна вътрешна празнота? Поне в случая с майка ми е така - беше някакво изместване на вниманието от собствените й проблеми. Сега тя по-малко се гружи за мен, повече за себе си, и двете сме доволни, а любовта й усещам по-силно от всякога. Точно чрез тактичността и въздържанието от намеси - какво огромно усилие изисква това, замислят ли се хората? Така си мисля аз. Тоест, в огромна част от случаите, между помагащият и получаващият помощ се създава форма на енергийна/емоционална зависимост...така че, след време някой за да откаже помощта, трябва да осъзнае, че получаването на "помощ" всъщност е нещо, което не е искал, да си преживее абстиненцията и друг път да може да тегли чистосърдечно майните на някой напорист "помощник"...Така аз разбирам нещата. Иначе, въпроса е в това, да имаш магнетизма, чрез който да привлечеш "слухът" на някой, който желае да те чуе...Няма смисъл да говориш високо, или с мегафон, рекламирайки дистрибуция на някаква помощ с "добро желание"... Колко помощ може да понесе един човек, без да стане зависим от нея? Колко помощ може да се даде, без да се причини зависимост на някой към нея? Ако вземем правилото за разликата между лекарството и отровата, ще трябва да насочим вниманието си към понятието "доза"- каквото и да означава то...Но в случай на "помощ", на първо място следва да се осъзнае "качеството"- каква точно помощ е необходима- това е въпрос, чийто отговор трябва да е пределно ясен и на даващия и на получаващия помощ, защото в противен случай ситуацията най-често е от типа "сливи за смет" с отрязан "хепи енд"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 28, 2009 Доклад Share Добавено Януари 28, 2009 Основният проблем при помощта е, че хората много държат помощта им да бъде забелязана. Ако хората се научат да помагат така, че помощта им да не бъде задължително „очевидна за всички“, много неща ще си дойдат на мястото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Февруари 18, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2009 Преди години не разбирах защо стават дадени неща и защо хората се държат по определен начин(имах нужда от помощ).Когато съвсем не разбирах срещнах човек,който е бил наркоман външно не беше красавец(ако не го опознаеш и не видиш хубавото в лицето му).Той седеше до мен в трудните дни и ми говореше,че хората понякога постъпват заради...или...и ситуациите понякога стават..за да..и трябва да те научи на...! След като се заминах за София аз бях се научила да разбирам и да приемам хората такива каквито са и че няма недостатъци,а причини(беше ми помогнал)и помогнах на много хора като ги изслушвах и им говорих както това момче на мен и им обяснявах,че постъпват нормално(човешки)и ги карах да се чувстват по-добри и повечето показваха повече от добротата,която са притъпявали. Най-добрата помощ за мен е приятелството и разбирането и насърчаването да се бориш,не е само действие,което да е едно към даден човек,а проява на разбиране и подкрепа,която ще помогне(макар и косвено)много повече. И никой човек не отхвърля приятелсво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 18, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2009 Най-добрата помощ за мен е приятелството и разбирането и насърчаването да се бориш.. Приятелството, истинското - да, наистина е най-великата помощ. Но то включва прекалено много неща... Включително и вярвана преценка на кого докъде и с какво можеш да помогне. Не винаги насърчението да продължава в тоя дух е най-доброто. Понякога е далеч по-добре да г% Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 8, 2009 Доклад Share Добавено Март 8, 2009 Неотдавна прочетох една мисъл, която гласеше нещо от рода на: Човек в съня си помага на себе си... Ако иска да се събуди и да е в реалността, то единственият начин е да помага на другите. Е, моят опит гласи обратното - до 45тата си година смятах, че съм на този свят, за да помагам на другите. Сега разбирам в какъв дълбок сън съм изживяла тази част от живота си. Та моята помощ за другите си е само в моята глава - а в реалността ние просто сме като актьори на сцената на живота, а самата сцена е училище за всеки от нас. И докато живеем и общуваме помежду си можем само да помогнем на себе си с нещо и в най-добрия случай да оценим с какво Режисьорът и останалите роли и актьори са ни помогнали да научим поредния урок. А дали и как аз съм помагала на някого - могат да решат само Режисьорът и другите актьори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 (edited) "Та моята помощ за другите си е само в моята глава" Нямаш си на представа колко може да ми помогне някои. То по твоята логика по-добре да не изпитваме любов към съседният пол,а да има само секс за пари. " И докато живеем и общуваме помежду си можем само да помогнем на себе си" Аз пък смятам че съм едно невинно дете и ще оценя всяка чужда помощ.Всяка помощ отправена към мен е добре дошла.Обичам да ми помагат,обичам дори само да общуват с мен. Самото общуване на духовно ниво също е голяма помощ.Обичам да ми помагат по всякакъв начин,без вашата помощ нямаше да съществувам. Благодаря на всички роднини,всички учители,всички хора които са ми помагали и всички хора които са разкрили душата си пред мен. Обичам ви,благодаря ви че ме дарихте с тази възможност да общувам с вас и на всичкото отгоре ми помогнахте. Това за мен е наи-великото и добро чувство което ми дадохте,благодаря ви за цялата информация на този свят.Колкото и голямо Зло да сте,аз съм ви невероятно благодарен защото ме оставихте да съществувам и да се наслаждавам на вашите творения. Благодарeн съм на всички и на всичко,защото без вас щях да съм сам на света. Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Да се помага на човек, който няма желание да се научи да живее самостоятелно, е престъпление. Такава помощ създава хора, зависими от енергията и присъствието на другите. Отказът да им се помага им дава шанс да започнат да се учат на самостоятелност, а това значи да се учат да живеят свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 (edited) Донка,откъде тази отрицателна енергия в теб? Не се поддаваи на злото,защото то ще те обладае. Ти да не си мислиш че свободата е дело на хората,а не на Бог? Редактирано Март 10, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Мисля,че не си наясно с думата"зло"след като я употребяваш при всеки случай,който ти е удобен и не мисля,че трябва да се дават крайни определения за хора,които не познаваш още повече да ги наричаш зли.Това за мен си беше чиста обида макар и не насочена към мен. Да помогнеш на човек,който иска да е самостоятелен и да се учи и да го напътстваш и насърчаваш в самостоятелноста му докато има нужда е хубаво,но да учиш човек,който не иска да се учи е губене на време и да действа само с твоята помощ е все едно да живееш и неговият живот и той да е зависим само от теб(понякога няма никой до нас да ни помага.....тогава какво правиш?) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 (edited) "но да учиш човек,който не иска да се учи е губене на време и да действа само с твоята помощ е все едно да живееш и неговият живот" Мързи те да мислиш и за другите,нали.Мързи те да помагаш на другите,мързи те да се биеш за правата на другите.Не искаш да защитаваш природата,не искаш да защитаваш невинните,не искаш да има закони и общи правила. Искаш да си самостоятелна,никои да не те съди,искаш все ти да си учителят,но не и ученикът. Ти все още не си се научила на смирение и помирение. Ти следваш девиза.Аз решавам на кого ще помогна.Аз решавам кои ще живее и кои ще умре. Щом Бог е пратил на Земята някои,значи тои има мисия и е важен за човечеството. Коя си ти че да създаваш общество което не се нуждае,което отхвърля и убива определен тип хора. Нееееееееееееееее. Дано Бог ти прости този грях ."Последните ще бъдат първи" Защото последните учат първите на смирение и милосърдие.И ако първите не научат този важен урок душите им не могат да се усъвършенстват,а потъват в незнание и алчност. Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 tomodashi мисля че не разбираш дори смисъла на "помощтта". А това което е писала Донка е точно на място и много добре казано. Паразити колкото искаш в този живот. Но те не съзнават ,че са вредни не толкова за околните ,колкото за себе си и в това се състои невъзможността им да излезнат от омагьосания кръг в който са се насадили. Но в крайна сметка всеки сам избира какъв да бъде:вечно мрънкащ ,търсещ помощ паразит или силния организъм ,който успява при нужда да се справя и за двама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Диди и твоята душа е обсебена от злото и алчността. И ти искаш да живееш вечно и щастливо на тази Земя.Но няма да стане,разбери го. Това е изпитание за милосърдие,а не играта стани богат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Темата е за помощтта ,а не за злото,следващи постове с тази тематика ще бъдат преместени в разговорки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 tomodashi Четях с оворена уста поста ти и останах с отворена малко и след това. Няма да отговоря понеже изопачаваш и пречупваш през своята прима на възприемане и изваждаш думите извън техният контекст(със сигурност говоря за моите думи) Както казах не е хубаво да даваш крайни заключения за хора,които не познаваш. Ще ти бъда благодарна ако не си позволяваш да ме съдиш и обиждаш. Докато ти пиша емоцията,която излъчвам от себе си е невероятно спокойствие и не те нападам така че не ме нападай и ти) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Имаше една индианска легенда.В последните дни на човечеството Бог ще се появи под формата на просяк.И ще прекоси цялата Земя.И когато никои човек не му помогне,тои ще се разгневи,Ще сметне хората за нищожни и жалки животни и ще унищожи Земята. Запомни тази притча,дано станеш по-милосърдна и състрадателна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 10, 2009 Доклад Share Добавено Март 10, 2009 Имаше една индианска легенда.В последните дни на човечеството Бог ще се появи под формата на просяк.И ще прекоси цялата Земя.И когато никои човек не му помогне,тои ще се разгневи,Ще сметне хората за нищожни и жалки животни и ще унищожи Земята. Запомни тази притча,дано станеш по-милосърдна и състрадателна. Е ти нали ще помогнеш на просяка/Бог? Ще му помогнеш нали? Е, значи Земята ще оцелее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 12, 2009 Доклад Share Добавено Март 12, 2009 В предишни теми цитираха Майка Тереза която казваше че трябва да се помага насила на хората. Ще ви дам един пример. Когато бях в болницата с хепатит трябваше да ме сложат на системи.Аз бях дете което не понасяше да му бият инжекции и да му взимат кръв. И така няколко доктори поради това че се дърпах ме закопчаха и насила ми биха инжекция и ми сложиха система.Ужас неописуем.Единственият начин докторите да ми помогнат и да ме излекуват е ако насила направят добро за мен,тоест насила ме сложат на системи.Това чужди вещества да ти се вливат в кръвта в продължение на нас 30 минути беше много гадното,още малко и щях да припадна. Но те наистина направиха голямо добро.Нямате си на представа какъв ужас изпитвах от инжекциите. Вие смятате че насила помощ не става,не сте прави.Ако болката в теб е толкова голяма ,ако болката в теб е по-голяма отколкото инстинкта ти за оцеляване единствено насила могат да ти помогнат. А аз изпитвам именно толкова голями и безгранична болка когато се сетя за думата работа.Сърцето ми спира да бие. И не знам как да си помогна,просто сърцето ми,умът ми се парализират.Искам помощ насила,така както някога лекарите ми сложиха система насила за да оживея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.