Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Cveteto

Нуждая се от помощ. Изневерява ми...може би!

Recommended Posts

Здравейте.Имам нуйда от помощ.Мисля че съм в депресия и не знам как да се справя.става въпрос за следното. В момента съпруга ми е в София който от две години работи там. През цялото това време той си идва на две седмици на село,аз си живея със сина ми на село живеехме добре.Той работи,аз работя и гледам детето и никакви проблеми.Един ден обаче получих поредната му разпечатката от телефона никога не я проверявах но този път я отворих и видях че е пращал СМС на един номер когато набрах този номер ми отговори женски глас. Ужасена бяж от това . Когато се прибра от работа поисках ояснение. Отговора му беше че няма връзка със нея а СМС били само базици . Аз обаче на другиа ден му погледнах телефона и разбрах че той е записал номера и със мъжко име.Даже го помолих да й звънне той я набра и говориха няколко минути общи приказки. Сега не говорим на тази тема, защото той не иска и да чуе. Имаме син и 15 години брак.Но аз непрекъснато се измъчвам търся вина в себе си но ни я намирам .Не мога да зачеркна всичко.Иска ми се да му вярвам,но не мога.Искам да запазя семейството си.Всеки път обаче като го погледна се сещам за глупостите, които чух. Сега не мога да спя, не се храня нормално я често плача.Кажете как да си помогна. Искам да се оттърва от това, искам си предишния живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Наскоро прочетох това:

ИЗНЕВЯРАТА

Мадлен Алгафари

"Основният стълб, на който се крепи една двойка, е доверието. За изневяра се горови тогава, когато е нарушено доверието. А иначе, каквото и да правят двамата партньорив двойката, каквито и принципии морални закони да си измислят, щом не е нарушено доверието, изневяра няма. В този смисъл класическият морал и религиозните догми и правила нямат никакво значение. Всяка двойка си има вътрешен морал. Ако всеки се чувства номер едно за другия, ако се чувства желан, обичан, уважаван, със сигурност доверието не е нарушено, т.е. – изневяра няма. Тази философия на мислене и стратегия на живот е възможна само при една много израсла двойка. По този свободен начин могат да живеят хора, които са наясно със себе си, преработили са своите вътрешни несигурности, срамове, страхове и травми, основания за самоподценяване. Хора, които не са сигурни в собствените си качества, много трудно биха живели по този начин. Те ще виждат във всеки трети потенциален конкурент. Би могло да се каже, че това е рецептата, но тя не е приложима за всеки. При повечето двойки си стоят и страхът, и ревността във взаимоотношенията, много често срещана е обидчивостта, нетолерантността към другостта, към вкусовете и интересите на партньора, към неговите слабости, дори хобита. Много често партньорът „изневерява” не с трети човек, а просто с приятелска компания, с хоби. Така че изневярата може да се разположи върху много широка плоскост. Понякога изневярата и ревността се появяват по отношение на неодушевени конкуренти.

Обикновено най-често терапевтична помощ търсят жени, на които са изневерили. Въпросите им са от типа: „Какво да правя сега?”, „Какво съм му направила?”, „В какво съм сбъркала?”, „За да се появи другата, значи нещо не ми е наред?”.... Изобщо не им минава през ума, че не е задължително причината да бъде в тях.

Когато се опитвам да обясня мъжкия мисловен модел, често ме обвиняват, че заставам на мъжката страна. Нуждата от разнообразие много често при мъжа не е свързана с влюбване, но партньорката възприема това като края на света. Тя се чувства провалена. А съвсем естествено е да продължават да я обичат и да я желаят, а другото да е просто израз на на желание за разнообразие.

Много щеше да е лесно да се забрани изневярата, да се обяви за грях – съгласна съм, но ако живеехме в средновековието. Днес обаче, колкото по се опитваме да го правим, толкова повече разрушени семейства виждаме. Никой не твърди, че трябва да се стимулира изневярата, но след като се случва в 75% от двойките по статистика, то тогава по-скоро ще трябва и терапията да я трансформираме като при стреса – не можем да го премахнем, а трябва да се научим да живеем с него безболезнено. В противен случай бихме били идеалисти, самотни, ревнуващи с безброй разпаднали се връзки и вероятно съжаляващи за много от тях. Особено ако имаме предвид времето, в което живеем, излиза, че това е едно от най-достъпните разнообразия. Много други искат инвестиции, средства, пари и време. Един човек може да обича много хора едновременно – това е нещо, което трудно се приема като модел след толкова хилядолетия налагани противоположни модели на мислене. Така, както обичам всичките си приятели. Не мога обаче да бъда влюбена едновременно в мнозина, защото химията си има един канал и тръгва по посока на един точен адресат.

Изневярата може да бъде и спасение за една двойка – когато сверяването на часовника доведе до изводи, които са в полза на постоянния партньор – „нищо кой знае колко по-различно не може да се срещне навън” или „другите се оказват по-неподходящи”.

Изневярата може да доведе и до криза в двойката, но тази криза е до момента на своеобразното „изстискване на цирея”. Преди това може да има временно страхотно объркване и влошаване на отношенията – период, в който излизат много недоизказани неща, недопреработени конфликти, недоуточнени изисквания. Но пък всичко това може да бъде и терапевтично. Така е понякога и в терапията – в някои моменти е много по-ефикасно вместо да подадеш ръка на някого, да го бутнеш, за да може той, падайки на дъното, да излезе на ново качествено ниво след това. В момента на скандала може да се кажат неща, които никога не са били споделяни, и да се окаже, че не са били толкова трудни за разрешаване, но са били премълчавани.

Жената, на която са и изневерили много пъти, се страхува от това, че другата с нещо я превъзхожда. Страхува се как ше я приемат хората, които са разбрали за изневярата на половинката й. Тя се чувства унизена, смята, че околните ще тържествуват или ще й се присмиват и съжаляват. При едни партньори желанието да знаят за изневярата е мазохистично, но при други това е начинът да се поставят над ситуацията, защото в момента, в който узнаят, те изживяват себе си като разрешилия това да се случи. Щом като всичко това е с негово знание, значи е над ситуацията и не се чувства смачкан и изигран.

Няма универсална рецепта за реагиране на изневяра. Всяка двойка има своя индивидуална динамика – за един това може да бъде освежаване на отношенията, но за други, каквито са по-честите реакции – край на връзката (а при някои – край на сериозните връзки до края на живота). Разбира се, може да се окаже, че появата на трети човек е свързана с повече чувства към него, действително той да е по-добър от досегашния и тогава в крайна сметка едната връзка приключва и изневярата просто е прехода към новата.

Страховете на мъжете, на които са изневерили, не са свързани толкова с опасения за външния им вид, колкото с това, че другият е по-богат, да е по-добър в секса, да кара партньорката му да се чувства по-добре или да му отнеме собствеността – мъжките критерии за стойностност са по-различни от женските. За да се реши на изневяра един мъж, не е необходимо да има кой знае какви необуздани чувства, водеща е по-скоро емоцията. За да изневери, жената трябва да има някаква тръпка, но в повечето случаи и чувство. Все пак по принцип жената по-трудно би го направила само за сексуално разнообразие. Откакто свят светува, по-често изневеряващите винаги са били мъжете – като процент и като потребност. Желанието за секс у мъжа е много по-голямо. Известна е максимата, че жената трябва да плати със секс за флирта, а мъжът – с флирт за секса. Напоследък покрай често криворазбраната еманципация и войстващ феминизъм доста жени започнаха да действат по мъжки и без да са влюбени, тръгват към подобно преживяване. Понякога, само за да си отмъстят, понеже са им изневерили и не искат да останат по-назад и да са капо. След това много от тях се чувстват зле, защото преживяването в никакъв случай не е било кой знае колко красиво.

По-лесно се изневерява през лятото, отколкото през зимата. Причините са много: енергията, топлината, отпуските, насочеността към контакти. През зимата хората са сякаш в пашкул, усещат се по-затворени. Лятно време се пътува повече и човек оставя там, където са му корените, задълженията си, а понякога и моралните си принципи. На курорт и в чужбина е по-лесно да се оттървеш от Свръхаз-а си. Обяснението и оправданието са две коренно различни неща обаче. И убийството може да се обясни, но не може да се оправдае. Тоест отново опираме до индивидуалните взаимоотношения. Например често партньорите решават да си признаят в последствие. Когато партньорът преценява реакцията си, трябва да се отчете дали това е за първи път, дали е нещо системно, дали го поставя в позицията на ощетен, от когото нещо е взето, за да бъде пренесено извън двойката. За да прояви разбиране или не, партньорът трябва да вземе под внимание фактите. На тези, на които им се случва за първи път, бих казала да не тръгват веднага с рогата напред към най-радикалните решения. Много често след такава реакция бързо се стига до развод. Ситуацията обаче първо трябва да се анализира, да се види какво се е случило, защо, кои са истинските мотиви, поводите, причините – и тогава да се действа. Когато човек се решава на някакви действия, трябва да участват и главата, и сърцето, и сексуалността.Трябва да сме готови да простим. Доста двойки окончателно си развалят отношенията, но по-късно се оказва, че съжаляват за това, но им е трудно да се върнат назад. Не е лесно да се прецени докъде може да се прощава.

Има изневяра, която не е физическа – изневярата в мислите. Понякога тя може да бъде много по-страшна от физическата – сексуалната. Да мисля за другия, да живея с другия във фантазиите си, означава, че енергийно ме няма в досегашната връзка, независимо че нямам сексуален контакт с новия обект на чувства. Вече принадлежа на друг цялата – с душата, с разума, с мислите и чувствата си. Това е нечестно спрямо партньора и за тези неща трябва да се говори. Партньорът усеща всичко, особено жените, които имат малко повече интуитивност в това отношение. Някои жени решават, че достойнството им е потъпкано, и реагират на мига. Други – че могат да реагират по-мъдро и да позволят на партньора да изживее забежката си. Но това търпение води до много по-сериозни проблеми – например панически атаки при жена, чието подсъзнание се чуди как да манипулира партньора, за да го държи при себе си. У пациентка се развиха дори туморни образувания заради волското й търпение. То я събори и тя сега се бори със смъртта.

Изневерите напоследък са доста често явление. Факт е, че това е и някаква заразна лавина. Когато обществото боледува, то търси промяна. Хората трябва да се съобразяват с ужасно много други ограничения и в желанието си да прескочат някое от тях, отиват и прескачат друго, което за момента си мислят, че е по-лесно. Изневярата като че ли е най-лесният и достъпен за прескачане лимит. Едва ли в годините на социализма само наставнически налаганият морал е бил основание да се спазват правилата. Тук можем да добавим относителното спокойствие в онези години, по-ниското ниво на стрес, криенето в масата, защото колкото по си „аз”, толкова по-просто е, защото между „ние” са разпределени и отговорностите, и въобще всичко.

Едно време хората са си пращали послания с гълъби, сега това чрез интернет. Не е лошо да колекционираш мъдри мисли и да си ги обменяш с хората в интернет, но контактът не може да бъде пълноценен през една клавиатура. Не говорим само за изневери и сексуални контакти, дори за приятелства, които се завързват. За много хора този първоначален преходен период е удобен, защото им е трудно да се впуснат в директен контакт – ние ставаме все по-отчуждени, по-затворени в черупките си. Интернет е добра патеричка за начало, след това е нормално и човешко хората да преминат към жив контакт. Ако има отлив от вниманието и любовта към постоянния партньор, естествено е да се протестира. Пренебрегнатият има право да се бори за своите потребности и особено ако неговите „гладуват” за сметка на някой друг – в интернет или на живо, ако е скрито-покрито, и то зад гърба. Златната среда във всяко нещо е най-добрата. Баба ми казваше: „За да ти е вързан един мъж, дръж го отвързан!” Чувството за собственост предизвиква при някои именно изневяра. Самият факт, че се опитваш да засмучеш някого, да му изпиеш въздуха (не говоря за страховете, които някои имат от това и по тази причина им се привижда, а за реални ситуации на обсебващо поведение), като не му даваш правото да консумира човешката си свобода, в един момент ще го тласне към подобни преживявания. Ако човек знае, че му е разрешено, е по-малко вероятно да го търси. Или пък, ако го преживее, няма да направи толкова лекомислени стъпки – да потъне и да загуби връзка с реалността. Някога четох, че най-стабилни били браковете по сметка. Тези, в които партньорите стават двойка, без дори да се познават – свързват ги родителите. Това говори, че чистата емоция понякога може да бъде враг на здравите взаимоотношения, те трябва и да са приятелски. Изобщо през колкото повече канали са свързани партньорите – сексуален, емоционален, духовен, рационален, толкова по-малка е вероятността за изневяра и толкова по-голяма е вероятността, ако все пак тя се случи, да бъде посрещната с мъдра реакция, която първо ще се опита да спаси връзката, а после да я разрушава."

Изт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm: Интересна статия... като цяло полезна и по темата. Все пак животът е по-богат от нея и аз специално не бих поставял нещата в двата полюса - или има пълно доверие и не е необходимо друго, или няма такова и тогава нещата са трудни. Много от случаите са тъкмо по средата. Често пъти единият продължава да има пълно доверие на другия, но онзи престава да го има - и затова изневерява, крие изневярата си и т.н. Освен това, "ако знае, че му е разрешена" изневярата, може би единият партньор ще изневерява по-рядко, но затова пък другият, който му го е "разрешил", едва ли ще бъде на такова високо ниво, че да си живее спокойно - особено ако има поводи... Но разбира се е вярно, че дененощната ревност, често дори без да е сигурна изневярата, може да тласне към задълбочаване на проблема. :unsure:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих могъл да добавя много след тези думи на Мадлен Алгафари. те са от книгата и "Вяра имам" ако не се лъжа. Препоръчвам я на всеки, който желае да се докосне до едно много практично и полезно, приведено до ежедневен език психоаналитично познание! А за да стане такова "превеждане" е нужен нейният 15г. опит в терапията - анализата да е живяла в теб, да е станала част от теб... Възхищавам и се - има за какво!

Моят опит говори, че сега тече наистина БУМ в изневерите. Една от най-честата заявка за прихотерапия е именно от жени с болезнена натрапчива ревност! А много чест посредник за ескалиралите изневери са електронните комуникации - чатовете, скайп, смс-ите и навсякъде носените телефони... Но интернет е само посредник, а причината е в една променяща се ценностна система, която ще ни доведе засега неизвестно къде...

Аз съм напълно съгласен с Мадлен, че когато има ДОВЕРИЕ между двамата, а зад него стои ДОВЕРИЕ в СЕБЕ си, без значение външното поведение - изневяра и ревност няма. Обикновено психиката на ревнуващия, неговото суперего, както го нарича анализата (морал, норми, правила) е твърде ригидно, твърдо, негъвкаво. Има доста много ТРЯБВА, което му нашепва: "Нещата ТРЯБВА да бъдат такива или онакива!". Всъщност нещата са такива каквито са! Може би неслучайно се променя моралът ни. Може би щом така или иначе при 80% от двойките има полови контакти извън брака, това което трябва да се промени е именно моралът - в един по-приемащ и отворен такъв! Според мен е по-важна сърдечната близост в двойката и честността. Но дори и да има лъжа от страна на партньора, тя се приема за предателство и раняване само ако в човека тези убеждения така или иначе съществъват вече в него несъзнавано... При ревнуващия обикновено мисленето е черно/ бяло, или/ или, тоест максималистично. Ревнуващият обикновено има доста завишени критерии за начина на семейно функциониране. Обикновено в детските му години в родителското м семейство сексът е бил тема табу или ако се е говорило за това, то е било с половин уста и със срам. Сега не казвам, че безразборният секс е изборът - не е така! Но за да има една естествена вярност между партньорите - именно естествена, а не наложена от норми и правила, е нужна дълбока връзка с божественото, с Любовта. когато тази връзка я има, човек е пълен до горе с нея и не му е бужно да я получава от контакта си с 10 партньора, а половинката му му стига... Другото е само заместител, като аспартама и захарина...

при ревността се работи с едно ясно определяне на целите, на изискванията на човека от бъдещето. изискваният акъм партньора, собствения живот и планове. Най-дълбокат аработа е върху себе си,л но не всеки я иска и затова се работи и по-ясно и конкретно, за вземането на ясни и конкретни решения. Много може да се пише... Психотерапията при ревност е много успешна! Освен анализа и смекчаването на ненужно ригидния морал, както и ясно определяне на целите, с е работи с "поглед над себе си", с хипнотерапия и транс, откъдето ситуацията е виждана от един по-висок поглед и промяната на болезнената натрапчивпост се случва!

Вижте тук и тук!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×