Съществува теория, че причина за сътворението на света е желанието на Бог като унифицирана и омнипотентна енергийна същност да опознае себе си чрез диференцирането си до енергийни под-същности с различни характеристики; че раждането на Вселената поражда и самосъзнанието у Бог, който чрез наблюдаване на процесите на развитие на Вселената разбира себе си, собствените си възможности, и следователно непрекъснато се развива. Същият процес протича и на нивото на всеки отделен човек ("Каквото горе, такова и долу") - човекът опознава себе си чрез самонаблюдение, чрез взаимодействието си с другите хора и със средата. Човек може да осъзнае, че притежава дадено качество, когато открие наличието му или липсата му у другите хора. Човек, затворен в себе си, концентриран върху собствената си личност, всъщност не използва потенциала да опознава себе си, той е в статично положение (т. нар. егоизъм). В този смисъл духовното развитие в рамките на конкретния живот започва от момента, в който човек започва да осъзнава себе си като част от света, когато започва да разбира начина, по който променя света и другите хора. Именно по промяната, която човека предизвиква в средата, той може да съди за себе си - както физическото огледало ни помага да се видим отстрани, така и "менталното огледало" - реакциите на хората около нас, ни помагат да разберем душевната си същност. В основата си тези взаимодействия са енергийни. Говорили сме за тях в различни теми, ще си позволя няколко цитата: Изглежда, че всяко емоционално привързване на човек към мисъл, идея, чувство (респективно житейски ситуации, глобални и локални проблеми, обвързаности с други хора и т.н.), което преминава в чувство на зависимост, води до енергиен обмен между човека като енергийна единициа с индивидуална характеристика и енергийната същност, към която е емоционално привъзран, при което енергетиката на човека "се замърсява" с чужди примеси (карма). Явно задачата на човека е да проявава себе си, собствената си (енергийна) характеристика, доколкото енергията предопределя и реалността на човека. Задачата на човека пред Бог е да бъде именно себе си и затова и такива "енергийни замърсявания" не се допускат. Станал зависим от нещо, човек се свързва с неговата енергия, действа като "вампир" по отношение на чуждата енергия, придобива нейните качества и тръгва по чуждия път - затова и едва станали зависими от нещо, го губим и трябва да се справяме с тези загуби, което обикновено се преживява доста болезнено. Задачата ни е да запазим собствената си идентичност и идентичността на другите. От тази позиция е лесно и приемането на чуждата индивидуалност, на света такъв, какъвто е. Изчезва необходимостта да се борим с хората, желанието да ги променяме. Това изисква преоценяване на ценностната система, защото наложената отвън не е истинската, което казват и думите на Исус - човешките ценности не са божествени ценности. Една "лоша" постъпка (лоша дори според собствената ни ценностна система) всъщност може да разчупи закостенелия ментален модел на човека и да му помогне да излезе от него, да се види в друга светлина, да добие по-цялостна представа за себе си. Явно смисълът на живота е човек да опази себе си чист, да почисти наслояванията (кармата - емоционални примеси, социални клишета и други), които са чужди за неговата същност, да намери вътрешния си център и просто да бъде себе си. Личният ми опит и опитът на близки хора показва, че когато човек следва вътрешния си импулс, без да мисли много кое е правилно и кое не, дали ще стане или няма, а какво ще кажат другите и т.н. - тогава се случват истинските чудеса. Когато човек разчита на себе си, когато не се поставя в зависимост от другите, тогава той изпълнява волята на Бог и тогава получава помощ от него - за да може продължи да се преоткрива. Оттук и любовта на човека към предизвикателствата, неспирният му копнеж по непостижимото - онези неразкрити хоризонти, които ще му помогнат да опознава нови и нови страни от себе си. И думите Аз съм този, който съм, придобиват истинския си смисъл, отнесени конкретно към всяко проявление на Бог, към всеки човек като индивидуалност.