Jump to content
Порталът към съзнателен живот
maggee

Смисълът на живота

Recommended Posts

Guest Мона

Съществува теория, че причина за сътворението на света е желанието на Бог като унифицирана и омнипотентна енергийна същност да опознае себе си чрез диференцирането си до енергийни под-същности с различни характеристики; че раждането на Вселената поражда и самосъзнанието у Бог, който чрез наблюдаване на процесите на развитие на Вселената разбира себе си, собствените си възможности, и следователно непрекъснато се развива.

Същият процес протича и на нивото на всеки отделен човек ("Каквото горе, такова и долу") - човекът опознава себе си чрез самонаблюдение, чрез взаимодействието си с другите хора и със средата. Човек може да осъзнае, че притежава дадено качество, когато открие наличието му или липсата му у другите хора. Човек, затворен в себе си, концентриран върху собствената си личност, всъщност не използва потенциала да опознава себе си, той е в статично положение (т. нар. егоизъм). В този смисъл духовното развитие в рамките на конкретния живот започва от момента, в който човек започва да осъзнава себе си като част от света, когато започва да разбира начина, по който променя света и другите хора.

Изобщо, загубата на спокойствие е първият алармиращ признак, че започва плъзгане по наклонената плоскост.

Единственият изход е вярата, че всеки човек разполага със силите, които са му необходими, уважение към свободата му и ненамеса, освен ако не бъде поискана помощ. Като помощ не означава да се поемат проблемите на другия, а да му се помогне той сам да разреши проблема си. Смисълът на живота е опитът от самостоятелното разрешаване на проблемите и затова всяка "помощ" отклонява човека от неговия път - това е и смисълът на цитираната от късметче мисъл "Не прави непоискано добро", а и на другата: "Няма ненаказано добро".

Първият абзац в зелено:

Теорията обслужва собственият ни раздут Аз - който вижда себе си, не само до края на Вселената, ала и в полите на Бога, който се приема за съществуващ, само и само да оправдае битието ни и появата ни на този свят - т.е. не сме родили напразно, има смисъл и от нас ...Т.е. не сме изоставени и имаме важна мисия, чрез рождението си :)

За втория абзац - човек започва да върви по духовния път , така наречен, когато се РАЗГРАНИЧИ И ОТДЕЛИ, не когато е едно цяло - ако беше така, нямаше да има нито лидери, нито водачи.

А загубата на спокойствие е първият сигурен знак, че си на прав път и че се търсиш - това са нормални неща по пътя на всеки дръзнал да проникнове в дълбините, а там СПОКОЙСТВИЕ няма. Спокойствието е за онези, коит приемат отражението си за действителност.

Единственият изход е в съмнението, не във вярата - вярата притъпява сетивата, съмнението го обостря и подлага на съмнение и на преоценка - онзи, който не се съмнява, не е добър ученик, той е раболепен ученик и на него трудно може да се има доверие, защото раболепието не е родило нищо освен примирение.

И, накрая, не прави непоискано добро и няма ненаказано добро, са просто фрази за успокоение за неучастващата ни съвест и бдителност към проблемите на другите, имайки предвид нашето бъдещо бягство после.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисълът на живота ... всеки го проверява сам - всеки ден... и по делата ни се познава. И по качеството на живота ни.

Има смисъл в спокойствието, има и в мъчителната тревога - но всеки има свободната воля да избере в определен момент своя смисъл... И да понесе кръста му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Единственият изход е в съмнението, не във вярата - вярата притъпява сетивата, съмнението го обостря и подлага на съмнение и на преоценка - онзи, който не се съмнява, не е добър ученик, той е раболепен ученик и на него трудно може да се има доверие, защото раболепието не е родило нищо освен примирение.

...

Когато се стремя към нещо, аз вярвам в съществуването му. Вярата е двигателя на моите търсения. Липсата на вяра означава липса на цел. Съмнението просто поставя под въпрос отделни постановки, но не поставя цели. Всъщност съмнението и вярата не са точно противоположности, но това е друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

59.gifСтанимир! Имаше период, в който доста мислих над това. Всъщност вярата и съмнението вървят заедно и са част от един процес. Ако човек не вярва по принцип в нищо, той не може и да се съмнява, защото пак се получава увереност, но с обратен знак.

Оттук вече започва свободната воля - в кое измерние е вярата и в кое съмненията. То е нещо като стълбите и етажите - ако нямаше етажи, нямаше да има стълби, но ако нямаше стълбите, нямаше да има връзка между етажите и тогава нямаше да има и сграда, а щом няма сграда, няма и етажи... Съмненията осигуряват постъпателното движение, но вярата го осмисля...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината винаги е между две противополжности. И ето в този стих ясно излиза смисъла на живота, опознавенато на себеси, на това, че Съм.

AKO

Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха – зъл предател –

еднакво със Триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани –

и изхабени – да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Ръдиард Киплинг /благодаря на Елфче, за напомнянето на този прекрасен стих/

След като си бил в крайностите, търсиш средата, покоя. И просто водата, живота те носи...:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Какъв е смисълът на живота?”

Няма по-лесен въпрос. Защото отговорът съществува сам по себе си и е неизменно присъстващ в нас, много преди да опитаме да го намерим. Точно тук обаче вече сме го изгубили, защото следващата присъстваща в нас неизменност, но вече в много по-друг пласт е, че трябва да го постигнем. Да го открием, измислим, почувстваме или каквото и да е друго, но все свързано с някакво осъществяване, посредством което да го прибавим отвън към себе си.

А сега вече е грешка да кажа дори, че няма по-труден въпрос. По-правилно ще е само да констатирам момента на смъртта му – някъде там, още в самото начало на всяка проява, която иначе бихме приели за точно негова, на живота, а същевременно отдалечила ни от неговата вездесъщност.

Но хайде да се върна. Да речем, в някакъв много погрешен момент съм оставил всичко, което смятам за живот и стремежите си да го доразпаля в себе си. Изведнъж припуква пламъче от същината на началото, което пак припомня, че няма по-лесен въпрос.

Какъв е смисълът на живота?

Да е. Да бъде.

Смисълът е самото му съществуване.

Защото той, за разлика от нас, не може да се отъждествява със своите прояви, а всяка една от тях е вече подарена безвъзмездно на някоя форма, като мен например.

А аз, разбира се, съм откъснал още в този момент цветето от лехичката и съм го напъхал под стъкления похлупак на себето. Не за друго, а за да го изследвам. Да търся и “откривам” какъв е смисъла на живота...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен обаче ще ми е много интересно всеки да каже и за себе си какъв е смисъла на собствения му живот, какво го осмисля... а не да се говори само принципно и образно, защото все пак за всеки смисъла е различен и то даже в различен етап от живота му...

Много точно казано от Аделаида.Ще опитам да съм на макс кратка.

Няма да се спирам на опитностите ,знанията и изводите,защото те са различни за всеки един от нас и зависят от нивото на развитие на съответната душа.

Търсенията,които имам са в следните направления:История на човечеството,история на българите и себепознание.

Смятам,че няма нужда да уточнявам,става дума за езотерични и окултни источници./Не долюбвам официалните науки извън математика,физика и др.свързани с тях ,където нещата се нагласяват според много фактори-напр.официалната история/ Интересували са ме глобалните картини,пътя и посоката,а не датите.Тези неща винаги могат да се видят в съответния источник.Не обичам да се товаря с излишна информация.

Тези ми търсения вървяха почти паралелно и се напасваха с всяко ново знание...осмислено от позицията на Учението и Учителя.

Тук повечето от вас знаят как върви подаването на информация,след като решиш,че те интересува...

Изясни се плана на собствения ми сегашен живот-Кое, Защо и Как ,Както и етапа ,в който се намирам като душа по Пътя.Тепърва ми предстои да видя дали ще вляза в съответния етап в тази инкарнация...Есенцията за Смисъла на живота от личната ми позиция в момента се свежда до няколко простички неща-Намирането на Бога в себе си+отварянето на Любовта в сърцето + себеусъвършенстване в тази посока.Нямам съмнения и лутания,чака ме много работа.Винаги промяната на самия себе си е най-трудното,но единствено възможно нещо....

Пожелавам Успех на всички !:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано търсех друга тема, но това е проблем тук. А търсех темата, свързана с идеите, с мечтите, с желанията, такива неща.

 

Но понеже сме тук в тази тема, трябва да спомена, че не търся смисъл у живота, просто го живея, защото втори няма да има, пък и да има, тази сметка се плаща сега, не после :)

 

Много искам и си мечтая за яхта Люрсен, 85 метра. И нашите олигарси не могат да мечтаят затова. 

Общо взето, дотова опират мечтите ми - до около и над 50 милиона евро за яхта. 

Пък и така бих осмислила живота си, тотално. 

 

Говоря за Люрсен, защото отдавна изучавам развитието им и просперитета им. А и това е най-мощната корабостроителница в света, дори и на военни кораби. Седмица на яхта Люрсен за туристически преход е средно около 200 000 евро. 

Снабдена е с всичко, което ни трябва, разбира се, няма противодействие срещу избухване на супер вулкани, визирам Йелоустоун, който леко се е забавил с 20 000 години.

Но няма да е сега :)

 

Lurssen-Quattroelle-Carl-Groll.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Попаднах на една много интересна статия, свързана с бизнесмена Raymmar Tirado, който упоменава 7 причини, заради които никой няма да стане велик (7 причини защо няма да постигнете нищо велико). Напълно съм съгласна с него.

 

Четох коментари в чужди медии, както и в български, и отново у нас, злобата и неприемането е взела връх, ала това е друга тема. Освен, че тук всички умират от ужас от чуждото мнение, и се чувстват длъжни да дадат велик акъл на някого, който е направил милиони, са и твърде ангажирани с морални постулати. Pity. 

 

Но ми направи особено впечатление един коментар на български коментатор: 

 

Звучи добре, но това са мислите на "действащ индивидуалист", което е само едно ниво над "масовия скучаещ". Когато минете това второ ниво в играта на живота, разбирате, че има и следващо... а то вече не звучи така самонадеяно.

 

 

Авторът на това мнение е Нако Наков. Много ми хареса, защото това, според мен обяснява и изобщо смисъла на живота. 

Защото животът, дори и философски безсмислен по своята онтология, намира смисъла само за "действащия индивидуалист", а за наблюдателя, както и за статиста, той е кадриран в поредни сцени, повтарящи се, доволно еднообразни, въпреки мелодрамата, и напомнящи бавен речитатив на непознат език, съставен само от вокали.

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че се ще повторя. Но сега ще бъда по-ясна, отвъд поетиките на музиката. 

 

За мен човешкото битие няма никакъв смисъл и нищо не може да го оправдае. 

И, няма сила на този свят, която да ме опровергае. 

 

Умните ще знаят, че  това е предела, надяващите се, че не е .

Ала все едно. 

Онтологията е ясна, няма мърдане - рискувай и бъди сред страхливци. Позитивистите упорстват, мазохитисте негодуват, ала аз между едните и другите, им казвам, че няма сисъл. 

 

И пак няма кой да ме опровергае. 

 

Готова съм с аргументи. Не само мои. И не на известни личности. 

 

За разлика от други, аз говоря за себе си. 

И нека повторя, човешкото битие няма никакъв смисъл.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

На мен обаче ще ми е много интересно всеки да каже и за себе си какъв е смисъла на собствения му живот, какво го осмисля... а не да се говори само принципно и образно, защото все пак за всеки смисъла е различен и то даже в различен етап от живота му...

Приветствам тази инициатива smile.gif

Винаги съм усещала, че съм тук, за да обичам. Доскоро това ми се струваше самоподразбиращо се, незначително и някак ми беше трудно да го приема като смисъл на живота си. Сега зная, че любовта е всичко, което има значение. Любовта във всичките й проявления тук на Земята е моят смисъл.

 

 

Много вода е изтекла от това мнение. 

 

Мая, искам да те питам дали все още мислиш така и дали и сега "Любовта във всичките й проявления тук на Земята е моят смисъл." за теб?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой не може да ме убеди, че животът е безсмислен, пък бил той човешки или нечий друг. Достатъчен ми е само един красив миг днес, за да осмисли деня ми. А те обикновено са далеч повече. Но и да не са. Животът има толкова много прекрасни аспекти, че ми е трудно да не видя смисъла. Нима една поема, картина или пък песен, не осмислят битието ни? Или пък познаването на тайните, които ни се разкриват от науката и математиката и които нямат граници в своята дълбочина? Дори и на нашата малка планета, разнообразието на проявите на живота е огромно.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля за смисъла на живота , като за лично преживяване . Преживяване шока от наместването на някаква абстрактна идея , в самия жив живот . Някои наричат този момент , откровение , други творчество . Важното са не думите а енергията вливаща се в нас от тези мигове и начина и на затихващо използуване до следващия миг . Важно е за нас ... Живота е безразличен как използваме дарът .Той ни е вече включил в кръговрата . Даже ни е дал избора на удоволствието , какво да наторим . Земята или облаците , всеки избира , според предпочитанията .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля за смисъла на живота , като за лично преживяване . Преживяване шока от наместването на някаква абстрактна идея , в самия жив живот ....

 

За мен са много ключовеи думите лично и шок.

 

Най-добрият начин за лечение на депресия, според мен, е шокът, не спокойствието. Може доста от психотерапевтите, които са обвързани с официалната психология малко да се стреснат, но нека се сетят какъв е най-добрият начин да се лекува страхът - да се изправиш срещу него.....то друг и няма май :)

 

Депресия, меланхолия, липса на смисъл на живота - нуждаете се от един прекрасен ритник, шок, който да ви върне жизнената сила. 

 

Примерно, някои хора се нуждаят да попаднат и работят в чалга среда и да изслушват приказките на хората за хапване, пийване и животински секс :) Да видим какви ще ги оплакват тогава. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешкият живот има смисъл точно колкото Живота сам по себе си, Живота във всичките му форми. Приемам Вселената като живия университет на всички  живи същества и форми на живот. В изкуството има много автори екзистенциалисти, които живо ме вълнуват с философските си идеи, за мен това е своеобразен вход към смисъла на живота. Аз прекрасно знам своя смисъл на живота и винаги съм го знаела. Това е екзистенциален въпрос, на който трябва да си отговори всеки човек и тук някакси липсва необходимостта от формули и рецепти. Вярвам в богатството на индивидуалности, които сами проектират своя смисъл, сами си отговарят и търсят. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Вярвам в богатството на индивидуалности, които сами проектират своя смисъл, сами си отговарят и търсят.

Да,  да живееш и въпросите, и отговорите си, и последиците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали се сещате, че не са мои думите, че да живееш, значи да съживяваш абсурда

 

Сетете се на кого са, а и да не се се, все тя е :)

 

 

Животът на хората е тотално безсмислен - и сам по себе си, и като цяло. Той няма да промени нито орбитата на Слънцето, нито неговият ограничен живот. Нито този на земята, а когато не можеш да промениш нищо, ти си поредната брънка. 

 

И аз мисля, че това е чудесно - да се приемеш, че не си уникален, че си пръст и че си нищо. 

Манията по това да сме всичко, ме отвращава. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът на хората е тотално безсмислен - и сам по себе си, и като цяло. Той няма да промени нито орбитата на Слънцето, нито неговият ограничен живот. Нито този на земята, а когато не можеш да промениш нищо, ти си поредната брънка. 

 

Аргументите ти за безсмислеността на живота са абсурдни. Опитай с други. Аз нямам нужда да си доказвам, че животът е безсмислен, нито вярвам, че неоткривайки смисъл в живота си го изживявам по-пълно. Не, последното зависи изцяло от съзнанието и ако търсим смисъл, който да направи живота ни по-пълен, това е разширяването на съзнанието. Животът е постоянно надрастване на себе си и това може да бъде наблюдавано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Животът на хората е тотално безсмислен - и сам по себе си, и като цяло. Той няма да промени нито орбитата на Слънцето, нито неговият ограничен живот. Нито този на земята, а когато не можеш да промениш нищо, ти си поредната брънка. 

 

Аргументите ти за безсмислеността на живота са абсурдни. Опитай с други. Аз нямам нужда да си доказвам, че животът е безсмислен, нито вярвам, че неоткривайки смисъл в живота си го изживявам по-пълно. Не, последното зависи изцяло от съзнанието и ако търсим смисъл, който да направи живота ни по-пълен, това е разширяването на съзнанието. Животът е постоянно надрастване на себе си и това може да бъде наблюдавано.

 

 

Изобщо не са абсурдни.

Фразата "разширяване на съзнанието" е някаква ню ейдж глупост, идваща от трудовете на Алис Бейли, поне там съм го чела и съм се смяла. 

 

А животът е онтологически безсмислен, защото е протяжен. 

Той има смисъл само интроспективно - за теб, две поколения преди теб и две след теб, горе-долу по толкова време се помни някой, после се забравя, после на свой ред се забравят и забравилите. Е, къде е смисълът?

 

Реално, аз не виждам никакъв смисъл от човешкото битие, освен за самото себе си. За Вселената, то е 0. 

 

Животът бил надрастване - на какво?

Изобщо не виждам хора, които да са се надраснали - а тъкмо напротив, дълбоко се стагнират в някакви си представи.

 

Мерси, това за мен е капсулиране. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се търси смисъл на живота от позицията на ограниченото и объркано его е кауза пердута. Но това е път и той се извървява, независимо дали вървящия осъзнава това или не.

 

Когато си гладен, смисълът от посяването на семето е никакъв, ситуацията е абсурдна - ти си гладен, а чоплиш земята и поставяш вътре останалите ти 20-30 калории. Но ти го сееш, защото знаеш, че някой ден ще се нахраниш с плода на посятото. А днес ще задоволиш глада си с плода на семето, което си посял преди време - вероятно пак толкова безмислен акт по отношение на тогавашния ти глад. Правиш го, защото се доверяваш на целия процес, на цялото. То е познато за съзнанието ти, но има неща, които не са. Когато нещо ти е непознато ти остават два варианта - да се довериш, или да не се довериш. И двата варианта са път и той бива извървяван. Пътят винаги има смисъл за цялото, което можеш да познаваш, а може и да не познаваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги ще има неща, които не можем да направим и това не прави живота безсмислен. Нито пък животът се осмисля от нечии спомени. Всяко действие се осмисля от своите последствия, а животът в известен смисъл е низ от действия. Това докъде се простират последствията наистина е въпрос на светоглед. Тук сега няма да споря безсмъртна ли е душата, съществува ли прераждане и други подобни въпроси. Ако разглеждаме живота като 60-100 години прекарани на земята, той наистина е безсмислен. Но животът е повече от това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта на деня:

"Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света. Аз доколкото зная, нещастия в света Господ не е създавал. Те съществуват само заради нас. Страдания има, но в окултен смисъл под „страдания“ ние разбираме промени на енергиите, промени на състоянията от едно в друго, промени в увеличаване движенията на вибрациите. Тези вибрации могат да бъдат вълни с по-дълги, по-големи трептения или вълни с по-къси трептения. Нещастия в Божествения свят обаче няма."

 

Няма да има смиъл в живота, докато има противоречие между това, което човек прави и неговата истинска същност. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Ако си дал на хората от своето сърце 

 не си живял , не си живял напразно..."

 

имах най-прекрасната приятелка , най-голямото 

и щедро сърце ....звъняла е да ме търси преди 

 два дни ...мислех да я потърся днес , но ...вече я няма

 

Покажете на хората , че ги обичате , 

не чакайте утре 

Днес го направете 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Ако си дал на хората от своето сърце 

 не си живял , не си живял напразно..."

 

имах най-прекрасната приятелка , най-голямото 

и щедро сърце ....звъняла е да ме търси преди 

 два дни ...мислех да я потърся днес , но ...вече я няма

 

Покажете на хората , че ги обичате , 

не чакайте утре 

Днес го направете 

 

Това осмисля ли битието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×