Майкъл Добавено Януари 3, 2007 Доклад Share Добавено Януари 3, 2007 ДА ИЗХВЪРЛИМ ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА, ДА ГО ПОЧИСТИМ, ДА ГО ПОДРЕДИМ, ДА СЪБЕРЕМ ЖИТОТО СИ В ЖИТНИЦАТА, А ПЛЯВАТА ДА ИЗГОРИМ В НЕУГАСИМ ОГЪН, ДА ПОКАНИМ В ТОЗИ ХРАМ ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ - СИНОВЕ БОЖИ, ДА ГИ ПРИЕМЕМ ЗА СВОИ БРАТЯ, ДА ГИ НАГОСТИМ С ХЛЯБА СИ, ДА ГИ НАПОИМ С ВОДА ОТ НЕПРЕСЪХВАЩИЯ ИЗВОР И В СЪГЛАСИЕ И ЕДИНОМИСЛИЕ С ТЯХ ДА НАМЕРИМ ИСТИНСКИЯ СИ ОТЕЦ В ХРАМА... Извини ме Иван,че леко промених твоят текст. Как според теб би следвало да действаме практически? Какво би трябвало да правим утре,какви резултати да целим след 1г.примерно,и след 10? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Януари 4, 2007 Доклад Share Добавено Януари 4, 2007 някой знае ли откъде точно произхожда думата Коледа казват, че е от "коля"...симпатичните прасчовци, праски и прасенца Знае се отде иде тази думичка в нашия език, но не е от "коля" . По-преди се е произнасяло Коленда - "е" с носов призвук, графично изразено с малка носовка. Коренът е латински - calo, calende - "викам, призовавам" - същият корен откриваме и в заемката "календар". Свързано е с ритуалите при езическите обичаи около зимното слънцестоене, характерни с песните и подвикванията, отправени към Слънцето / слънчевия култ/. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
иван иванов Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 (edited) ДА ИЗХВЪРЛИМ ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА, ДА ГО ПОЧИСТИМ, ДА ГО ПОДРЕДИМ, ДА СЪБЕРЕМ ЖИТОТО СИ В ЖИТНИЦАТА, А ПЛЯВАТА ДА ИЗГОРИМ В НЕУГАСИМ ОГЪН, ДА ПОКАНИМ В ТОЗИ ХРАМ ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ - СИНОВЕ БОЖИ, ДА ГИ ПРИЕМЕМ ЗА СВОИ БРАТЯ, ДА ГИ НАГОСТИМ С ХЛЯБА СИ, ДА ГИ НАПОИМ С ВОДА ОТ НЕПРЕСЪХВАЩИЯ ИЗВОР И В СЪГЛАСИЕ И ЕДИНОМИСЛИЕ С ТЯХ ДА НАМЕРИМ ИСТИНСКИЯ СИ ОТЕЦ В ХРАМА... Извини ме Иван,че леко промених твоят текст. Как според теб би следвало да действаме практически? Какво би трябвало да правим утре,какви резултати да целим след 1г.примерно,и след 10? Тази промяна, която си направил, Майкъл, е много точна и представлява всъщност първата стъпка от едно вземане на решение за предприемане на някакви действия. Питаш, какви да са и как да могат да се програмират....Първо, преди да отговоря, ще дам някои разяснения по цитирания от теб текст, в които се съдържа и част от отговора: ДА ИЗХВЪРЛИМ ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА, - да прозрем в този пример от деянията на Христос послание, докато това все още зависи от нас, да изстържем от обвивката на Душите си, колкото и болезнено да е това, спечената кал на търговските помисли, които ни шушнат ехидно разни оправдания за това, че “служим” на Бога най – вече, а понякога и единствено, с цел препитание. Конкретни примери в различните Християнски религиозни и нерелигиозни еманации са назначените на заплата /формирана от даренията на членовете и симпатизанти/ духовни ръководители, издатели /основно – преиздатели/ на Духовна литература, “творци”, въртящи щампата на разни украсени с бар – код алуминиеви иконки и ксероксни разпятия, окултни знаци и портрети на Духовни Учители….. Държа да отбележа, че се прекланям пред всичките по – горе изброени известни произведения на по – малко, или повече известната ни Духовна история и Духовната символика на различните настоящи организирани енергийни Божествени проявления, но тогава, когато те са излезли изпод ръката на майстор в занаята, който наред с медните кръстове и пентаграми кове и медни съдове, които продава успешно, понеже е майстор в занаята, и от благодарност към Бог за това, че е потребен на хората, кове и раздава безплатно /или на символична цена/ Духовни знаци. Или писател, известен с мъдрото си слово, търсен, уважаван, чиито творби са купувани и четени от много почитатели, затова, че е възнаграден от Бог с признателността на хората за проявените си способности, решава да преиздаде и разпространи безвъзмездно с част от печалбата / или на символична цена/ Новия завет, или Рилските беседи на Бейнса Дуно….. ДА ГО ПОЧИСТИМ, ДА ГО ПОДРЕДИМ, - да сложим в ред мислите си, да обуздаем “бясната маймуна” /както наричат китайците ума/, да преценим ….и определим позицията си по важни за нас Духовни въпроси, да изградим, или поне да започнем да градим своя Космогония, която ще обяснява, коригира и мотивира в началото голяма част, а по – късно и всички наши чувства и постъпки ДА СЪБЕРЕМ ЖИТОТО СИ В ЖИТНИЦАТА, А ПЛЯВАТА ДА ИЗГОРИМ В НЕУГАСИМ ОГЪН, - ето тук става дума за равносметката на чувствата, на които сме били подвластни, или все още се поддаваме и постъпките, към които те са ни подтиквали и продължават да ни подтикват….Постъпките, всъщност са ни дали определени резултати, които трябва добре да анализираме, да си извадим съответните Духовни поуки и да внесем задължителни и пожелателни корекции в поведението си. Житото, което става за семе и за запас – на страна, това, което не става – в неугасимия огън! С това, всъщност, приключва първата фаза от изпълнението на Свещения Божествен замисъл, целящ събирането по принципа на хармоничното привличане на групи Души, които да обединят сили, опит и знания за съвместно отправяне по пътя към Дома. ДА ПОКАНИМ В ТОЗИ ХРАМ ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ - СИНОВЕ БОЖИ, - С това започва вторият етап от плана - да признаеш човека, сина человечески за син Божи. Това ще рече, да приемеш като осъзнат и неопровержим факт, че в телата човешки като в храм живеят частици от Единния Бог Отец – Душите, които, ако са с кристално – чисти обвивки, ще са в постоянен контакт, понеже са единно – родни................... ДА ГИ ПРИЕМЕМ ЗА СВОИ БРАТЯ, - …….. а да ги поканиш всичките в своя Храм Божи, ще рече да ги признаеш за братя и сестри по Душа, по Божествен произход. ДА ГИ НАГОСТИМ С ХЛЯБА СИ, - да споделим с тях плодовете на нашия досегашен Духовен опит и да продължим така взаимно обогатени по спиралата на Космическата Еволюция на Душите. ДА ГИ НАПОИМ С ВОДА ОТ НЕПРЕСЪХВАЩИЯ ИЗВОР - Бейнса Дуно, беседа “Поливане”: “….ЧОВЕШКИЯТ УМ Е ОТЛИЧНА ГРАДИНА. ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ Е ОТЛИЧНА ГРАДИНА. ЧОВЕШКАТА ДУША Е ОТЛИЧНА ГРАДИНА. ТИЯ ГРАДИНИ СЕ ПОЛИВАТ С БОЖИЯТА ЛЮБОВ……БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Е ГОЛЯМ, ВЕЧЕН ИЗВОР, КОЙТО ТЕЧЕ НЕПРЕСТАННО…’ И В СЪГЛАСИЕ И ЕДИНОМИСЛИЕ С ТЯХ – при постигането на тези качества на Духовното общуване ще се стигне и до просветлението, за което Учителят Бейнса Дуно казва: “СВЪРЖЕТЕ СЕ С ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ С ЛЮБОВ ЗА ДОБРОТО В СВЕТА, БЕЗ РАЗЛИКА НА ТЯХНАТА НАРОДНОСТ, ИЛИ ТЯХНОТО РЕЛИГИОЗНО ВЕРУЮ. САМО ТАКА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ЗАЩО СТЕ ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА.” ДА НАМЕРИМ ИСТИНСКИЯ СИ ОТЕЦ В ХРАМА... - и да продължим така взаимно обогатени по спиралата на Космическата Еволюция на Душите по пътя към Дома. Всичко това, Майкъл, мисля, че всеки може свободно да реши от кой миг нататък ще започне да си го прилага - спокойно, без страх от грешките, които неминуемо ще допусне, а с очакване на тържеството от срещата с хармоничните Души, които интуитивно ще се привлекат за общото дело. Когато се срещнат и сформират своите хармонични групи, тези групи ще завибрират като сияйни групови Души и по силата на сходственото привличане ще формират един организъм, за който няма да има важни, по - важни и най - важни органи, а всички ще работят в единство за Божия Слава. Така ще се създаде Верига от хармонични групи от добри хора, която ще бъде неразбиваема, поради Божествената Енергия на Любовта, която ще тече в нея, опазвана от Мъдростта на Братския сговор и от Силата на Истината, която на дава Словото на Учителя. Това може да се случи, а от нас самите зависи кога. Редактирано Януари 5, 2007 от иван иванов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 5, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Благодаря ви Милкана , Иван и Майкъл за написаното! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Благодаря също брат Иван Иванов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 6, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 Хармонично Богоявление! + казват че светената вода на Богоявление е най особена/специална + някой знае ли защо е така Здравейте, приятели!На 6 януари празнуваме Богоявление. Празникът Богоявление или още Йордановден, Просвещение, Празник на Светлината, който зачитаме ежегодно ни припомня за кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р.Йордан и символното му значение. В Евангелието на Лука 3: 23 пише, че Христос бива кръстен на около тридесет годишна възраст . В момента на кръщението ( трикратното потапяне във водата на реката и излизането) небето „се отваря” и Светият Дух слиза върху Христос във вид на гълъб ( Лука 3: 21,22), а от небето се разнася глас : „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето Благоволение” (Матей 3:17 ). Затова се празнува като Богоявление , просвещение, посочване, определяне или изявяване на Месията , за чието идване са писали старозаветните пророци. Счита се, че със символа на кръщаването се реализира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него ; умира земният човек , наследникът на Адам и неговия грях, и се ражда , възражда одухотвореният , просветленият човек , който е осенен от Духа и приема в себе си силата на духовността.След този момент за Христос започва пътя Му към Голгота. Христовото кръщение празнуват първо в Египет още през втори –трети век. С осветената на Богоявление вода се освещават храмове, икони , каещи се, болни и се счита че е с особена сила , символно съпричастяваща със светостта , с Духа. Денят след Богоявление отбелязваме като ден на Йоан Кръстител или Йоан Предтеча.Или още Ивановден. Божията Благодат да бъде с всички именници!Амин Някой знае ли защо ние българите всъщност празнуваме Рождество заедно с католиците, а Великден с източното православие (което сега на Богоявление празнува Рождество) ? Любов + Светлина + Мир + Радост актуализирах набързо информацията + малко новичка + приятно четене който им време + импулс + търпение : .А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: «Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам. . . Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък. Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!» А Иисус го погледна кротко, па каза: «Мъгла пада над душата ти, Иехуда. . . На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата. . . Кажи що ти тежи!» И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: «— — За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти. . . Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами. Видяхме чудеса от Тебе. Но кой бе жадувал за чудо — и чия душа бе дирила знамение? За чудеса не сме били гладни. . . Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка душа, тръгнала след Тебе. . . А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил. Изцеряваше болни, Господи. . . Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш. Видях: глухи се изцериха. . . Но можа ли човекът да обърне ухо към веленията на духа? Глухи добиваха слух, за да усладят ухото си с музика на разпътни свирачки. Слепи проглеждаха, за да видят игри на голи танцувачки, които преплитат сластно крака, та да уловят в мрежите си слабия. Прогледналите отиваха все там, дето пее сластта и вие разблудни хора човешката похот. . . Цериш Ти, Господи. . . Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви. . . .На падналите даваш Ти опора, за да паднат утре пак — пред страх от изтезание или смърт. . . И грозно Ти ще бъде падането им тогава. . . И бедните вървяха след Тебе, Господи — че Ти даваше на гладни хляб от небето, а на жадни — вода на живот. Но — що стори за другите, Рави? — За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени. Защото знаеше слова на вечен живот. Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот? За тези, които заспиват при музика, събуждат се в благоухания и минават по цветя, не стори нищо Ти. Тези, които имат дворци за наслада и празници на любов, които служат с тънка мисъл на своя вкус — тях проклинаше Ти . . . Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш. . . .И за онези, които имат книги н философи, тънки измами на ума и сладости на чувствата - за тях Ти не каза дума. Те не слязоха при Тебе, защото Ти общуваше с просяци и разпътници. Но защо самин се не качи при тях ? За онези, що бяха изгубили смисъл в живота, Ти каменни скрижали начърта. — Но за тези, които чупят скрижалите, защото сами разбират живота по свой ум и внасят в него свой смисъл — за здравите и богатите духом — Ти нищо не стори. . . А те са мнозина. . . .Ти работи за долните — за мъртъвците на живота: — и Ти ги възкресяваше, за да познаят греха отново — и да Те проклинят, че си ги възкресил. . . А живите изостави. Синове на разтление ги нарече. Но защо ги не издери от разтлението — Ти, който лекуваше слепота и глухота? И защо не посочи път, по който изчезва разтлението — и се не връща вече? Та де е спасението на човешкия род, Господи? Когато умреш — светът отново ще гъмжи от разпътници, слепци, грешници и глухи. И Твоето име никой не ще спомене, защото никого не си спасил. Горчиви думи казаха устата ми. . .И ако нямам право, просвети тъмния ми разум! Защото е трудно за човека задълго да остане при себе си. . . . . Прости ми, Учителю!» А Иисус погледна далече, па сложи ръка върху рамото на Иехуда и му каза кротко: «Не ми тежат думите, Иехуда. Но твоите слова не идат от живота. Не си ли чул притчата: — за ден не става от семка тамариск, ни от кълн — смоковница? На силните, говориш ти, закон не дадох. Та не си ли слушал притчата за Сеяча — и приказката за Сина на Господаря, пратен в лозето, — не си ли разумял? Още Моисей даде закон за всички — и за слаби, и за силни. Пророците идваха и също говореха на силните. Йоан Кръстител не загина ли за това, че проповядваше пред силни? И не паднаха ли толкова пророци — все за това?При здравите не отидох, казваш ти. Но вечният живот не слага предел между здрави и болници. Пшеницата и плевелът растат едно до друго. Елей — за кожата — разказват старите, — елей за кожата, която ражда слинове. Но за сърцето, в слинове обвито, няма елей. Стрелата пронизва кора на тамариск, но от кожа на крокодил се чупи. Пази се от себе си, Иехуда! В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина. . . — — Но горко на облака, който носи мълния!» Богомилски легенди - Мелхиседек всъщност още не съм си изяснила реката Йордан на какво е символ + Йоан Предтеча / Кръстител също + но знам че " Прави правете пътищата Господни важи и до днес и още нещо - 2007 православният и католическият Великден съвпадат - на 8 април са интересно що така се получава ту заедно - ту разделно Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 " Животът е вода." - казал Екзюпери. Като влиза човек в река, сваля дрехите си. Във водата става събличане и на други едни дрешки - невидимки, изпиране. Река Йордан - пределът, преходът от времето на Отца към времето на Сина. Иоан символизира всички сили, ръководели правилното развитие на човечеството по пътя му на слизане от Отца в материята. Първи сред човеците, последно превъплъщение на пророците. " Той трябва да расте, а аз да се смалявам." - както лунната светлина избледнява, когато Слънцето изгрее на хоризонта. Кръщаването е раждане на Духа в тяло. Всъщност, отдавна си си ги изяснила. Честит да е празника на всички! Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 иска ми се добрата новина да е, че все повече човеци отговарят на зова на Йоан Кръстител...Покайте се + Прави правете пътищата + Той да расте, аз да се смалявам, защото от Йордан всъщност започва кръстния път до Голгота + жива е вибрацията на Йоан Предтеча и днес за тези, които вървят по пътя...Пробудете душите си Любов + Светлина + Мир + Радост Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Привет Честити да са Ви празниците " Хармонично Богоявление! + казват че светената вода на Богоявление е най особена/специална + някой знае ли защо е така" В Тракия празника Богоявление или Йорданов ден е известен още като "удици" или по съвременно му -ВодиЦи, за ралика от 01.01 когато са СуроваКи ... А защо е така - кои знае нека каже - да не си трае Нова година, нов късмет "Пробудете душите си " Българино събуди се бих добавил Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 (edited) Веднага отговарям, Приятелю, да, празникът е известен като Водици не само в Тракия, а и по-надолу. Вариантът "удици" е същото - "о" в български се произнася почти като "у", когато не е под ударение, тове е т.нар. потъмняване /редукция/ на гласните звуци. Защо липсва "в" обаче? Това на езиковедите е ясно - "в" в началото на думи пред гласна е протетично, то е протеза, наставяне върху базата на думата, /под. напр. в англ. water X wasser в немски /- в индоевроейския праезик това "в" е липсвало. Процесът не е семантичен /смислов/, а механичен, затова "в" не е представка, както бихте направили аналогия. За "Ци" х "Ки" - това са наставки, характерни за славянските езици - иц/а/-, ак. С първата, -ица, се образуват нарицателни имена за лица-жени, както и умалителна форма за ж.р., втората, -ак, се свързва с образуването на имена за лица-мъже, защото вода е род. женски, а сурвакарите са мъже... Постарах се да съм разбираема и много кретка, но дано не съм досадила Редактирано Януари 9, 2007 от Милкана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Януари 10, 2007 Доклад Share Добавено Януари 10, 2007 а не пропускаш ли нещичко, намиращо се м/у редовете Нима е случаен факта че "наставКите" - Ки и Ци се срещат и ...на Изток Мъдър е Българския народ - вмъкнал е смисъл във всяка Буквичка! Колкото до Коледа, има толкова много тълкувания че може да се пише до ехеее , но има едно дето най - ми допада: всички сте чували песента - Бог(БоЛг ) се роди Коладе, тази вечер Коладе! В нея казват имало тълкувание на Празника, но кой знае Ако почна да пиша за това обаче ще се отклоня от основната тема в този форум Но за Еволюцията ни - нека всеки намери тълкуването, което най - му допада и извлече полза от него. пък кой знае, може нещата да се пре/при-покриват само ...външността да е различна както е почти навсякъде Напред да ходим смело ! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Януари 11, 2007 Доклад Share Добавено Януари 11, 2007 Пропуснах нещичко - поздрави за научната/езиковедска обусновка. Малцина биха се справили по добре Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Февруари 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 (edited) Здравейте, приятели! Светли мисли + топли чувства + благи дела + трезва глава през днешния ден за всички форумци 14 Февруари 869 - на днешния ден преди 1138 г. е починал Константин Кирил Философ /Мъдреца. който когато има време и импулс да прегледа + почете + поразмишлява малко дългичко ще е, но за Константин Кирил Философ си заслужава да знаем още и още + защото нали по принцип задълбочено търсим Истината за Живота +Словото + Делото на Великите Константин (род. ок. 827 – ум. 14.2.869) в детстве был отдан в «учение книжное», где вскоре и обнаружились его незаурядные способности, о которых стало известно в Константинополе императору Феофилу. Юного философа призвали в столицу и определили в наставники к молодому императору Михаилу III, который был моложе Константина на 5-6 лет. В Константинополе юный наставник, обучаясь у лучших преподавателей (патриарх Иоанн Грамматик, знаток математики, астрономии и технических наук Левон, выдающийся богослов и будущий патриарх Фотий, философ Фет, учёный-астроном Баграт-Панкратиос, Вард Мимиконян и др.) в университете Магнавре, овладел грамматикой, математикой, геометрией, астрономией, риторикой, диалектикой, философией и другими науками. Помимо славянского и греческого изучил латинский, армянский, еврейский и арабский языки. По окончании учения Константин принял сан иерея, но отказался от предложенной ему административной карьеры и стал хранителем патриаршей библиотеки при храме святой Софии, а вскоре покинул столицу и тайно ушел в монастырь. Разысканный там и возвращённый в Константинополь, он был назначен учителем в высшей Константинопольской школе, где преподавал богословие и философию, за что и получил прозвище Философ (Мудрый). Преподавание философии предполагало философские споры, в которых и обнаружился его дар полемиста. На некоторых занятиях присутствовали молодой император, патриарх и высшие чиновники. В 40-х годах Константина посылали спорить с главой иконоборцев Аннием — свергнутым патриархом Иоанном Грамматиком, так как в 843 году иконопочитание было восстановлено новым патриархом Мефодием (ум. 14.06.847) при поддержке вдовствующей императрицы Феодоры, матери Михаила III. В 50-х Константин был в Сирии, где одержал победу в прениях о Святой Троице с сарацинами (мусульманами). Вернувшись, Константин удалился в монастырь к своему брату Мефодию, проводя время в молитве и чтении творений святых отцов. Позднее он снова был вызван в столицу и особенно отличился в религиозной дискуссии на встрече с еврейскими и мусульманскими мудрецами в Хазарии. Хазарская миссия Между 858-860 гг. к греческому императору Михаилу III (р. ок. 832 или 833 – ум. 867 гг.) прибыли хазарские послы с прошением: «Мы от начала веруем в Бога Единого и молимся Ему, поклоняясь на восток, но содержим некоторые постыдные обычаи. И вот евреи (иудеи) начали убеждать нас, чтобы мы приняли их веру, чему многие из наших уже последовали, а сарацины (арабы) преклоняют к своей, утверждая, будто она лучшая из всех существующих на земле. В таких обстоятельствах, по старой дружбе с Вами мы пришли просить у Вас полезного совета и содействия: пошлите к нам какого-либо учёного мужа, который был бы в состоянии состязаться с евреями и сарацинами. И, если он посрамит их, тогда мы примем Вашу веру». Как оказалось позднее каган лишь следовал своим политическим интересам и не думал менять религию своих предков, ещё в начале IX века объявленную каганом Обадией государственной. Император и патриарх Фотий (константинопольский патриарх в 858-867 и 877-886 гг.) избрали для этого важного дела знаменитого своей учёностью и мудростью Константина Философа, незадолго до этого уже ходившего для подобных же состязаний к сарацинам. Они вызвали к себе Константина и сказали: «Необходимо тебе идти туда, ибо лучше тебя никто этого не выполнит». Премудрый Константин пригласил с собою для этого дела старшего брата Хазарская миссия с Константином и Мефодием отплыла из Константинополя в первых числах января 861 года, держа курс на Херсонес Таврический (по-русски Корсунь), центр византийских владений в Крыму, на самом быстроходном византийском судне – дромоне (на Руси его называли кубарой). Посольство выбрало медленный, но надёжный и безопасный способ путешествия – вдоль западного берега Понта Евксинского. При благоприятном ветре дромон уже к полудню следующего дня прибыл в Херсонес. Здесь миссия пробыла две недели или месяц. В Херсонесе Константин нашёл Евангелие и Псалтырь, написанные русскими (славянскими) письменами, а также человека, говорящего на том же языке. Беседы с ним помогли Константину сравнить его наречие со своим родным и изучить неизвестные письмена. Такое возможно только для близких по своему составу и происхождению языков, что говорит в пользу славянского или полуславянского происхождения самого Константина. Это стало известно из «Жития Кирилла», а в «Житиях Мефодия» говорится, что Кирилл нашёл и читал русские грамоты и книги. В древнейшем русском летописном своде XI века запись событий начинается с 852 года, значит, были и более ранние исторические записи, т.е. начало русского летописания относится как минимум к середине IX века. Киевский летописец в 898 году написал: «Словеньский язык и руський одно есть». Следовательно, письмена, прочитанные Константином, были записью русско-славянской речи. Эта письменность помогла Константину в дальнейшем при составлении славянской азбуки и разработке грамматики литературного языка. Далее их путь лежал мимо Фороса, близ которого в 101 году был казнён известный епископ Климент (начиная с апостола Петра считается четвёртым папой римским: 88-97 г.), сосланый за проповедь христианства в Херсонес в годы правления императора Траяна (98-117 гг.). Климент, работая на крымских рудниках, продолжал проповедническую деятельность, за что и был казнён варварским таврским способом – брошен в море с якорем на шее (тавры сбрасывали свои жертвы со скалы). Константин определил место, где был похоронен Климент и нашёл 30 января 861 года его святые мощи и якорь. На месте гибели Климента вместо таврского святилища позднее была построена красивая часовня. С античных времён уровень Чёрного моря поднялся на 5 метров. В 30-е годы 20-го века напротив Фороса оставался только крошечный остров с этой часовней, и в советское время остров взорвали. Но тогда, в 861 году, святые мощи Климента торжественно поместили в городском соборе. Часть этих реликвий Константин взял с собой и возил их потом и в Моравию, и в Рим. Именно Константину обязано папство возобновлением культа святого Климента. Позднее, после похода в Корсунь, князь Владимир привёз святые мощи с почётом в Киев. Их поместили в Десятинную церковь. В Древней Руси святой Климент воспринимался как заступник Русской земли, позднее с его именем связывалось представление о церковной автономии Руси. Далее путь миссии лежал через Таматарху (древнерусская Тмутаракань, современная Тамань) – византийский город с епископской кафедрой – к Керченскому проливу и Боспору Киммерийскому, центру епископии, и через Фанагорию, в которой также была христианская община, по древнему караванному пути от Чёрного моря к Каспийскому до Семендера (резиденции кагана). Здесь миссия пробыла всё лето 861 года. В то время каганат, ослабленный походами арабов и внутренними распрями, искал могучего покровителя. Византия, после похода русов и варягов на Константинополь в 860 году, также искала союзника. Целью миссии было примирить Византию с каганатом и получить его защиту против Руси. Каган ответил императору: «Все мы друзья и приятели твоего царства и готовы идти на службу твою, куда захочешь». Он пригласил ревнителей иудаизма и ислама для религиозных споров с христианскими миссионерами, желая выбрать «наилучшую» религию. После неоднократных жарких прений о вере с хазарами, сарацинами и с евреями, которые держал Константин в присутствии самого кагана и которые записал потом Мефодий, разделив на восемь словес (глав), христианские апостолы победили своих соперников «словесной силою от Божией благодати, горящей подобно пламени». Старший брат (Мефодий) «молитвою, а философ (Константин) словами взяли над теми верх и посрамили их». Хазарская аристократия вроде бы согласилась принять крещение, разрешив тем, кто хочет, креститься по своей воле, а приверженцев иудаизма и «веры сарацинской» обещала прогнать, пригрозив смертью. Сообщается, что около двухсот человек тут же приняли крещение (возможно, это были служившие кагану славяне и аланы). Оставив у них для дальнейших успехов благовестия пришедших из Херсонеса священников, Константин и Мефодий, сопутствуемые множеством освобожденных по их просьбе из хазарского плена византийских граждан, возвратились в Константинополь с благодарственным письмом от кагана. После возвращения Константин остался в столице, а святой Мефодий, отказавшись от предложенного ему сана архиепископа, получил игуменство в небольшом монастыре Полихрон, на азиатском берегу Мраморного моря, недалеко от горы Олимп, где он подвизался прежде. Хотя в житие и написано, что Константин победил еврейского раввина и мусульманского кадия, каган не переменил своей религии. В более поздних арабских источниках и переписке хазарского кагана середины X века Иосифа с Хасдаем Ибн-Шафрутом, евреем по национальности и придворным кордовского халифа Абдаррахмана III, говорится, что тогда в Хазарии раввин хитростью сумел столкнуть Константина с кадием, поставить обоих в невыгодное положение и тем самым победить обоих, убедив кагана в истинности и благородстве своей религии. Но кагану нужен был союз с Византией и поэтому он сделал вид, что убедился в правоте христианской веры и стал терпимее относиться к христианству. И хотя союз Византии с хазарами продержался недолго, эту миссию, принесшую Евангельское учение в стан врага, считают христианским подвигом Кирилла и Мефодия. Книги найденные в Херсонесе побудили Кирилла к созданию единой славянской азбуки, которая была составлена им к 863 году. Моравская миссия Христианство появилось в Моравии задолго до приезда византийской миссии Кирилла и Мефодия. Здесь действовали при поддержке римского папы немецкие миссионеры из соседнего Франкского государства. Князь Ростислав своей мудрой политикой добился независимости Моравского государства и изгнал франкских миссионеров. Он хотел создать самостоятельную церковную организацию и послал в 860 или 861 году в Рим депутацию с просьбой создать моравское епископство. Тогдашний папа Николай I, стоявший на стороне франкского короля, эту просьбу отклонил. Тогда Ростислав в 862 году послал депутацию к византийскому императору и константинопольскому патриарху с просьбой прислать учителя, который бы научил моравов читать божественные книги на родном языке. Подготовка и организация византийской миссии была возложена на Константина Философа, который при помощи брата Мефодия перевёл с греческого на церковнославянский язык несколько необходимых богослужебных книг (избранные чтения из Евангелия, апостольские послания, псалтырь и др.). В Моравию в начале 863 года он приехал уже с новой славянской азбукой (ранней кириллицей или глаголицей). Именно там, считается, были заложены основы славянского богослужения. Славянское слово оказалось доходчивее, чем латинское. Это вызвало лютую ненависть римско-католической церкви, объявившей византийских миссионеров в ереси, т.к. по мнению её епископов проповедовать христианство можно было только на тех языках, на которых была сделана надпись на кресте, на котором распяли Христа, т.е. на древнееврейском, греческом и латинском. Константин отвечал им: «Вы признаёте лишь три языка, достойных того, чтобы славить на них Бога. Но Давид вопиет: Пойте Господеви вся земля, хвалите Господа вси языци, всякое дыхание да хвалит Господа! И в Святом Евангелии сказано: Шедше научите вся языки…». Немецкие епископы были посрамлены, но озлобились ещё больше и подали жалобу в Рим. В 866 (867) году Кирилл и Мефодий получили известие из Константинополя о дворцовом перевороте и низложении своего покровителя, патриарха Фотия. Оставшись без патриаршей поддержки они были вынуждены отправиться в Рим по требованию римского папы Николая I-го, оставив здесь многие книги, необходимые для совершения богослужения на славянском языке. По пути они побывали в славянском Блатенском княжестве (Паннония), где также распространяли славянскую грамоту и славянский богослужебный обряд. В Риме Кирилл и Мефодий уже не застали в живых папу Николая I-го, а встречены были его преемником Адрианом II, который, вступил на святительский престол 14 декабря 867 г. Узнав о том, что славянские апостолы несут с собой святые мощи, папа Адриан II принял их с честью, сам выйдя с клиром им навстречу. Затем с почётом принял мощи святого Климента, внимательно выслушал доводы братьев, просмотрел их книги на славянском языке. Потом, неоднократно прослушав совершённую ими вместе с учениками церковную службу на латинском и славянском языках, полностью одобрил их деятельность, а переведённые братьями книги «приказал положить в римских церквах и совершать литургию на славянском языке». На дискуссиях с римско-католическими епископами Кириллу и Мефодию задавали много вопросов, на которые братья отвечали с честью и достоинством. Например, будущий папа Иоанн VIII, а тогда ещё епископ, участвовавший в дискуссиях, позже писал, что когда он в присутствии других епископов спросил Мефодия «так ли он верует Символу христианской веры и поёт его на литургии, как тому учит Римская Церковь и как утверждено на шести Вселенских Соборах», то получил утвердительный и убедительный ответ. Позже, будучи уже папой Иоанном VIII (872-882 г.), он же в письме к моравскому князю Сватоплуку напишет: «Ничто не препятствует ни здравой вере, ни здравому учению петь литургию на языке славянском или читать святое Евангелие или божественные чтения из Нового и Ветхого Завета». Но и тогда, в 868 году, папа Адриан II в специальном послании разрешил Кириллу и Мефодию распространение славянских книг и славянского богослужения. К сожалению, все волнения и долгое путешествие сильно подействовали на Константина. В Риме он тяжело заболел и, «в чудесном видении извещённый Господом о приближении кончины, принял схиму с именем Кирилл». Через 50 дней после принятия схимы, 14 февраля 869 г. в возрасте 42-х лет он умер. «Отходя к Богу, святой Кирилл заповедал брату своему святому Мефодию продолжать их общее дело – просвещение славянских народов светом истинной веры». По распоряжению папы он был торжественно похоронен. Хотя Мефодий и просил папу Адриана разрешить увезти тело брата для погребения на родной земле, но Адриан II велел положить мощи святого Кирилла в церкви святого Климента, где от них, как говорят, стали совершаться чудеса. Иванов А.А. История Кирилла и Мефодия. Создание кириллицы и глаголицы. Болгарский канонический календарь История принятия христианства и славянской письменности тук иначе днес отбелязваме три в едно: Свети Константин Кирил Философ +Св.Валентин + Трифон Зарезан Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Февруари 14, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 2, 2007 Поздрав послучай Цветница - Връбница + добър пример за външното празнуване на празниците, но за всеки който иска се случва и вътрешното празнуване + все някога ще влезе Христос в сърцата ни + входа Господен в Йерусалим ВРЪБНИЦА – ПРАЗНИК НА ЦВЕТЯТА Пролет – празник мил, тържествен, лъчезарен, В спомен за прекрасен ден неповторим, На Спасителя в прослава ден всехвален, В чест на входа Му във Йерусалим. Празнично камбани вредом са забили – Бият радостта черковна да вестят; Богомолни люде, рано подранили, Бързат в храма, празника да почетат. Носят клонки върбови,цветя в букети Както йерусалимските деца, На Христа да поднесат със тях привети В изблик на изпълнени с възторг сърца. В черква-вредом миризма благоуханна, На иконостаса – множество цветя, А певците най – тържествено”Осанна” Пеят – песента да екне по света. В този ден тържествен – празник на цветята, Всички в поздрав мил подават си ръце И с възторзи, изразени по лицата, Празника почитат с радост от сърце… Хубав празник, ЦВЕТНИЦА се днес нарича, Че цветята даже имат в него дял; Който с ВЯРА го почита и обича, Ще почувства благодатния му дар. и още малко : тук Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 2, 2007 Доклад Share Добавено Април 2, 2007 Поздрав послучай Цветница - Връбница + добър пример за външното празнуване на празниците, но за всеки който иска се случва и вътрешното празнуване + все някога ще влезе Христос в сърцата ни + входа Господен в Йерусалим Хубав поздрав. Благодаря! Да, все някога ще влезе Христос и всърцата ни. А защо не го пуснем да влезе сега, веднага, без изчакване? Защото колкото по-бързо го допуснем в сърцата си- толкова по-малко страдание и по-малко тъжни сърца ще има. За това нека това "все някога" да е сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 2, 2007 така е + по - добре си е СЕГА - ВЕДНАГА отколкото ВСЕ НЯКОГА или НИКОГА ! Празниците от вечността и за вечността са много важни за човеците + освобождаващи за осъзнаващите + оковаващи - за инертните + неосъзнаващите Хляб + Зрелища от всякакво естество Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 2, 2007 Доклад Share Добавено Април 2, 2007 така е + по - добре си е СЕГА - ВЕДНАГА отколкото ВСЕ НЯКОГА или НИКОГА ! Празниците от вечността и за вечността са много важни за човеците + освобождаващи за осъзнаващите + оковаващи - за инертните + неосъзнаващите Хляб + Зрелища от всякакво естество Любов + Светлина + Мир + Радост Празниците са, за това да напомнят на неосъзнатите, че зрелищата се получават тогава когато някои са построили бентове на Пътя на Божествения Поток на Живота. А бентовете се разрушават зрелищно със Сила. И Силата тогава показва на бента , че не му е там мястото и му е време да се маха от Пътя на Живота. А понякога Нейно Височество Енерцията е полезна / като ексрпрес ... Ориент- експрес/когато се управлява Осъзното + Разумно + На време+ безпристрастно + премерено + некомерсиално + ... сега не се сещам за другите пътепоказатели... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 2, 2007 че не му е там мястото и му е време да се маха дааа + празнуването на празниците си е голям "капан"- центрофуга + може и филтър + сито + естествен подбор да е + затова ме вълнува тази тема + кое да се пресява + кое ще ни унищожава + специалист по махането е май барон Мюнхаузен Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Майското пълнолуние тук Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Благост, благодаря ти много за линка! Точно сега чета "В служба на човечеството" от Алис Бейли и там Джуал Кхул споменава за фестивала Весак, или Уесак. Обаче се питам... се касае за провеждането по време на Пълнолуние в Телец през май и/или юни...но този месец май Луна в Телец се пада в Новолуние. За юни ли се касае? Или аз съм достатъчно разсеяна и нещо пропускам? Би ли ми помогнала при уточняването на тези подробности около лунните дни... Благодаря! Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 (edited) Ако правилно съм разбрал, наричаш Силата на Светия ?#8221;ух - барон Мюнхаузен ? Интересно сравнение предлагаш. Трябва да помисля. + това което ни унищожава е ропота на творението срещу Твореца. + в свещените книги е посочено ясно, че човек без помоща на Твореца си е Нищо. + да се проследи диалога на Одисей с Посейдон + диалозите на Одисей с Атина Палада + диалозите на Иисус Христос с Бог Отец. +Силата на Светия ?#8221;ух протича много осезаемо на определени църковни празници през плътта на имащ връзка с Отец + знае как боли при непочистено задно дворче + инсулта и инфаркт не са нищо друго освен разкъсване на "бреговете" около построени "бентове" + така Силата помита построеното не по Волята Му.+ Наставничето пратено да помага, предупреждава да се почисти коритото на "реката" овреме + който има уши чува и ако има очи и вижда ефектите + при почистено "корито на реката" всичко е мудно и спокойно. "Бентовете" могат да бъдат от различно естество. Но най-страшни са онези "бентове" в Умствения свят подвеждащи необразованите. Редактирано Април 27, 2007 от Ян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Уесак е на 2 май. Пълнолунието е в 13.10 българско време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Благодаря ти, Станимир. Аз също имах информация относно самата дата на пълнолунието, но това, което ме озадачи беше следното, което прочетох: "Празникът Уесак е в действителност петдневен период по време на пълнолунието в Телец - двата дни преди пълнолунието, деня на самия Празник и двата последващи дни. Точният час на самото пълнолуние е от изключително значение, защото тогава слънцето и земята са непосредствено и безпрепятствено изравнени." И ми направи впечатление, че на 2 май Луната е в Скорпион..противоположния знак все пак...затова се поколебах относно датата. Мерси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 От значение е в кой знак е Слънцето. Както е посочено в цитата, който си дала, същественото е това, че по време на пълнолунието, Луната възпрепятства в най-малка степен енергиите свързващи Слънцето със Земята. Затова, колкото и парадоксално да звучи, пълнолунието е празник на Слънцето, а не на Луната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Днес условията са изключително благоприятни за духовно търсещите. Връзката с душата и Бог може да бъде осъществена по-лесно и вътрешния глас - разпознат. Призовете най-съкровеното в себе си и нека Светлината да възтържествува! Честит празник! Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.