Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Смисълът на родолюбието и националното самочувствие

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Според вас има ли смисъл от родолюбието и националното самочувствие ? Ако да - защо ? Ако не - защо ? Какъв е смисъла ? Наблюдавайки форуми предимно във ви бокса, забелязвам че много млади българи показват голяма загриженост към бъдещето на страната си, но за съжаление при по - голямата част от тях ( или поне от пишещите активно) родолюбието е примесено с омраза към чуждото. Опитвал съм се да изказвам по - умерени мнения, да им дам един по - умерен поглед върху нещата, но те не са ме разбирали, вместо това са ме смятали за предател, заблуден и тем подобни глупости. От друга страна пък има и много млади хора, които не само че не са родолюбци, но не им дреме за България. Съществуват и двете крайности. Не ми допада нито едната от тях, но тези дни надниквайки отново сред коментарите на загрижените за БГ , отново ми стана неприятно от нарастващата в тях агресия, това ми подейства някак си отблъскващо от патриотизма. Какво е вашето мнение по въпроса ? Самият аз съм забелязъл, че замисляйки се прекалено върху историта на България, моята любов към нея и съвременната политическа реалност ..., в следствие на едни или други фактори изпитвам раздразнение, което не е хубаво. Но пък и не мога да не обичам България. Срещал съм фразата : " Защо човек да се гордее от националната си принадлежност, след като няма заслуга за това ?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последната фраза е отражение на материалистичното мислене на хората ... Човек определено не се ражда произволно в тази или онази точка на Земята - т.е има причина/заслуга за това. :)

Колко и как ще бъде един човек родолюбец зависи от самия него. Хората постепенно разширяват периметъра на нещата за които милеят - първо може да е концентриран само в собственото си добруване, после - в това на семейството си, след това - на рода си, по-късно - на народа си, още по-късно - на човечеството и последно - на света в цялото му многообразие.

От тази гледна точка въпросът има ли смисъл родолюбието е доста относителен - за хора, които са на стъпалото "любов към народа си" определено има смисъл и тези хора съвсем резонно ще считат както хората от по-ранните, така и от следващите нива за предатели или в най-добрия случай -заблудени :D .

В този смисъл за мен дори е радващо, че по форумите много млади хора се проявявали като родолюбци - да се надяваме, че са искрени такива, а не само на думи, защото това би означавало, че българите са поизрастнали и най-накрая са на път да престанат да се "спасяват поединично" или в най-добрия случай да са на нивото на Андрешко, който "спасява" съселяните си от собствената им държава.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Патриотизмът има много прояви, зависи от нивото на този, който го изповядва. Както за някои религиозни фанатици е богоугодно да убиват представителите на други вери и атеистите, така и за някои т.нар. патриоти не съществува начин да проявят обич към своето, освен чрез омраза към чуждоземното. Тези, които не им пука за България, са средно на по-високо ниво, защото виждат, че може да се работи и за човечеството, не само за ограничена нация. Но и те не са разбрали по-дълбокия смисъл на патриотизма, който изобщо не изключва космополитизма, а напротив, включва го по най-хармоничен начин. Така, както ако обичаш истински себе си, можеш да обичаш по необременяващ начин и другите, така и който наистина обича родината си, може да приеме и целия свят като едно свое голямо семейство! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Тези, които не им пука за България, са средно на по-високо ниво, защото виждат, че може да се работи и за човечеството, не само за ограничена нация"

Тук има леко противоречие, Добромире. Ако не ти пука за България, как ще ти пука за човечеството, след като България е част от същото това човечество, това е все едно да не ти пука за семейството ти а да твърдиш, че ти пука за България, отношението е горе - долу същото. Според мен тези, на които не им пука за България много по - вероятно е да не са някакви кой знае колко духовни хора, а просто хора увлечени от чужда/и култури, непознаващи добре своята, желаещи да емигрират и да се спасяват от тук. Например ако един човек българин смята, че английският език е по -хубав от българския, не знае почти нищо за историята ни, най - важно е за него материалното му благополучие, мечтае да замине за САЩ ( мислейки, че там го чакат с отворени обятия), надали е голям радел за добруването на човечеството, по - скоро за своето добруване е радател, не мислиш ли ? Лично аз с това като, че ли свързвам непукащите им за България, а не с някаква по- висока духовност. :)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Няма противоречие. Чети целия текст. Не съм казал, че те са повечето духовни. Имам предвид, че много от тях чувстват родината си като мащеха, а има и някои основания за това, и не могат да надскочат това в пътя си към универсалното възприемане на патриотизма в единство с космополитизма, което не само ти, но и аз считам, както и го казах, за по-висш стадий. А все пак те са по средата и такива като Джон Атанасов и да не ти цитирам още стотина, са работили за цялото човечество, но, за съжаление, след като до голяма степен са забравили за България, сред чужди екипи от специалисти. Имената си сменят даже и ако някога дойдат, то ще е на късни години, когато славата им най-после стане възможно да ги посрещнат подобаващо. Но те са творци, за разлика от затъпелите националисти, които освен да фантазират за велика България и да плюят тоя или оня, не показват други постижения или заложби. Бих желал да са останали у нас, но нали се сещаш, има причини... Аз виждам, че докато за посредствените люде не е такъв проблем да си останат в България, за по-напредналите (най-малкото в интелектуално отношение) това си е истинско изпитание. Аз съм от тези останали и не че съжалявам, но жертвата е голяма и то точно в творческо отношение се налага да крада оттук-оттам по някой час, защото никой не ти плаща за това и се налага отделно да работиш нещо несъвсем точно по призванието, и то яко... И все пак на мен относително ми провървя, нещата с които се занимавам са ако не точно това, което искам, то пак в тоя по-голям кръг. Ако ми се налагаше, както е при мнозина други, да работя нещо съвсем непасващо ми... може и отдавна да съм се бил изнесъл. Не защото съм голям егоист, а защото естествено ще търся по-добри условия за реализация. И тук е тънката разлика - егоистите търсят реализация без оглед на последиците за другите, какво му пречи на такъв да остане в България и да е мутра или пласьор на наркотици? те са по-безнаказани и милионерстващи даже отколкото в много западни страни. Но ако се окаже, че в крайна сметка съм загубил тук десетилетия, без да придвижа в достатъчна степен разработки, които са от полза за много други хора - тогава каква е ползата от криворазбрания патриотизъм и алтруизъм? Няма ли тогава те да доведат до резултати, обратни на прокламираните? :hmmmmm: Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Тези, които не им пука за България, са средно на по-високо ниво, защото виждат, че може да се работи и за човечеството, не само за ограничена нация"

Това което те направят може да допринесе, а може и да навреди на човечеството. Но ми се струва, че те няма съответното нещо да го направят с мисълта : " Трябва да отида в Америка, да направя нещо дето ще е полезно за цялото човечество", а по - скоро : " Трябва да отида в Америка, там ще печеля много пари и ще карам яка кола" , втората мисъл ми изглежда по - вероятна като че ли за повечето хора . :hmmmmm: Естествено, че има и много които емигрират, защото условията ги принуждават. Но сигурно има и такива, които не са закъсали ( познавам един), но просто биха заминали заради повечето пари, а не защото в България мизерстват - напротив имат добър стандарт на фона на много други, но предпочитат вместо да работят за облагородяването на тази страна, да помогнат и на други да станат по - добре, предпочитат да отидат там където ще получават в пъти повече. :) Ти говориш за творци с принос за човечеството - ок, ако се налага нека да заминат и да допринасят с работата си за цялото човечество . Но колко са творците с международен принос ? Аз не визирах нито тези, които от мизерия бягат ( донякъде ги оправдавам), нито тези които емигрират за да реализират потенциала си - нека ходят в чужбина и се развиват, щом тук няма условия ( но ако се създадат условия, мисля че ще е по - хубаво да се върнат тук :hmmmmm: ). Това което на мен не ми харесва е следното : да имаш приличен живот в България, да не си кой знае какъв мозък, но да мислиш как да излезеш в чужбина и да направиш кинти, защото държавата ни е в упадък и не можеш на този етап да имаш толкова колкото ти се иска. Но и това бих го приел някак си по - лесно, ако тези хора макар и в чужбина се чувстват горди от това, че са българи, помагат дори отвън на родината си, възпитават децата си в български дух. Но жалкото е, че има такива които се представят че са от друг етнос, срам ги е че са българи, не познават историята си, дори не харесват езика си ( дотам ни доведе небългарската политика, а Вазов беше написал стихотворение за красотата на родната реч) От това ми става най - тъжно. Да не говорим, че има такива които след няколко години престой в чужбина, за да се направят на интересни говорят с акцент.Но в крайна сметка всеки е свободен да прави каквото реши. :)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_040: Ами много просто, изключващото мислене и поведение е по-лесно за почти всички на този етап на развитие. Ако имаше опит отпреди 2-3 десетилетия и го сравниш със сега, определено се вижда, че, покрай разните типове, за които пишеш, навън се е изнесъл и по-голямата част от интелектуалния и духовен потенциал на страната. Специално почти всички десетки от най-добрите ми приятели са за постоянно или периодично навън. Има някои, на които им свалям шапка не само на интелекта, но и на характера... но дори и при тях се чувства огорчение от България, примесено разбира се с носталгия, но горчива носталгия. Знаеш ли, има и сладка носталгия... мечтаеш си за родното гнездо, като нещо което приемаш съвсем безусловно. При тези условия независимо дали оставаш или заминаваш, е трудно да имаш такова усещане. То, както и универсалното съчетаване на патриотизма и космополитизма, може да се прояви и въпреки обстоятелствата, но, боже мой, каква духовност се изисква за това! Както един от най-добрите психолози след Втората Световна война е бил концлагер и именно там е избрал да се обърне към светлината - въпреки възможно най-мерзките условия... но колцина са го сторили, в която и да е страна?!

Има и още нещо - едно нещо е човек да декларира патриотизъм, той от време оно, особено пък при нашего брата, си е бил повече показен, а съвсем друго - да го живее. Много хора го живеят без изобщо да го демонстрират; за съжаление те по правило са обикновени граждани или селяни, без съществено влияние върху макропроцесите в страната ни. Ако хората, които управляват и които най-много говорят за България, наистина милееха за нея, то... :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Друго, което не разбирам. Защо почти винаги в човешката история на власт идват хора, които крадат, предават, правят войни ? Това какво значи, че те са по - агресивни и се уреждат във властта, че може би какъвто народа такива политиците или че политиката покварява хората ? А може би истината е съчетание от трите неща. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно последното?! :blink: Всичко накуп и в крайна сметка, трудно е на дело да се расте духовно, ако повечето хора са вече на ниво, поне на мен ми се струва, че нещата няма как да са такива, все пак това е някаква сумирана енергия, която направлява и общата карма.

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да разгледаме примерно почитателите на един футболен клуб или пък служителите в някоя престижна фирма или организация. Те добиват чувство за значимост, понякога и за реализация. Реално един фен може с нищо да не е допринесъл за успехите на своя отбор, но отъждествявайки се с него, той ги възприема като свои. Много често родолюбието е не нещо друго, а средство на човека да си предаде значимост – пред самия себе си и в очите на другите. Всяка една държава има постижения с които нейните членове да се гордеят. Отхвърлянето на постиженията на другите, което съпътства крайния национализъм, но нерядко съпътства и умерения е продиктувано от желанието да изпъкнеш, да се отличиш, да бъдеш забелязан и пак стигаме до значимостта. За един краен националист не е достатъчно да имаш постижения. Ако и другите също ги имат той с нищо не се отличаваш от тях. В хората съществува склонност да принизяват чуждото и да възвеличават своето. Това са все инструменти на низшето его. Да се върнем пак на футбола: играят България и примерно Холандия. Българите цял мач играят слабо, с много грешки, холандците изпускат няколко чисти голови положения, но накрая нашите успяват да вкарат гол и печелят. В очите на всеки родолюбив българин това е достатъчно за да каже, че нашите са по-добри от Холандия на футбол, но каква е реалността? Безспорно след един такъв мач националното самочувствие на мнозина ще скочи до небето. Никой няма да го интересува кой е по-добър, важното е да победиш, т.е. да се отличиш, да докажеш, че си нещо, че си значим.

Националното самочувствие служи като лост за повдигане на индивидуалното самочувствие на отделния човек. Когато човек не може да намери в своя живот достатъчно ярка постъпка с която да се гордее, винаги може да я намери в историята или настоящето на родината си. Разбира се човек трябва да има самочувствие, но значимостта на един човек не се определя от единични негови действия, както и значимостта на една нация не се определя от единични събития, а най-често като основания за лична и национално гордост се вземат именно такива.

Според мене хората трябва да се радват на всеки успех, на всяко постижение без значение на извършителя му. Наистина раждането на човек в определена раса и нация не е случайно, освен индивидуална има и групова карма, но в крайна сметка всички са важни и имат своята уникална функция в планетарния организъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Ами аз се гордея с нашите, но не отричам чуждите постижения ( макар да ми се е случвало да изтъквам нашите постижения, които в действителност са били по - големи :) ), дори съм влизал в спорове с хора които се дразнеха от един провокатор твърдящ че Русия е по - велика и му повтаряха, че българите са правили каменни градове, когато русите са живяли в колиби, че моето поведение е проява на недостатъчно българско самочувствие и да престанем да се подценяваме като нация. А аз им казвах, че България е велика, но не това трябва да е главната причина да я обичаме и че дори да има по - велики страни, това не би трябвало да ни пречи да обичаме България и фактът че са по - велики да ни тормози. Дадох такъв пример: човек може да обича майка си дори тя да е стара, грозна, бедна - същото е с родината му, може да я обича дори да има по - велики и красиви от неговата. Естествено, че се радвам че България има красива природа, славно минало и т.н., но разбирам че истинската любов към родината не е в това. А. Далчев е казал, че обича родината си не защото има славно минало, а защото е негова, защото е роден тук. Относно отборите - ако по - силният загуби заради липса на късмет и достатъчно себераздаване, но най- вече заради късмет и аз съм подкрепял по - силния ми е неприятно и изтъквам, че другите са имали късмет, а ако по - слабия спечели с късмет и себераздаване ( без последното не може) се радвам и повече се фокусирам въху успеха, а не в това че другият отбор е бил по - силен и че моят е имал и шанс. Макар да осъзнавам. :)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Някъде Учителят казвал ли е, че трябва да сме националисти, нещо такова ми се върти в главата. Прощавайте, ако греша, възможно е. Може би ако всички хора на света са умерени националисти, не мразят другите народи, имат желание за това народите да си сътрудничат, да са в добри отношения, да зачитат чуждите култури, това ще е полезно за всички нации, а от там и за целия свят. Ако перифразирам един комунистически лозунг ще се получи : Националисти от вси страни, обединявайте се ! :D

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз си мисля за отношението, което човек има към другите хора в рамките или извън рамките на нацията към която принадлежи. Можем ли да имаме правилно отношение към другите нации, ако нямаме правилно отношение към хората съставляващи собствената ни нация? Правилното отношение към расите, вероизповеданията, националностите се определя от отношението към самите хора. За национализма може да се каже същото, което за отделния човек. Ако човек уважава себе си, ще уважава и нацията към която принадлежи. Крайният национализъм е аналогичен на крайното самовлюбване и възгордяване при човека. Както човек трябва да намери баланса между гордостта и смирението, между себе си и другите, както трябва да открие диапазона на разумното самочувствие, основано на реални качества и възможности в индивидуален план, същото е и в надличностен план, възприемайки се като част от една определена група, организация, нация, раса, религия, човечество и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Правилно. Но пък понякога човек като си вярва може и да постигне повече, отколкото е способен в даден момент. Нали вярата повдига планини.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво означава да уважаваш нацията си? Нима не уважаваш останалите?!

За да решиш, че уважаваш нещо, то значи създаваш контраст между останалите неща и конкретното.

Да, родолюбие - да любиш земята, която те е износила и родила. Тя не е парче пръст между телени мрежи.

За мен разликата в отношението между българин и чужд гражданин идва от интереса към поведението и осанката на другия, породен от различните му условия на оформяне и етно-културния товар. Хващал съм се, че с повишено внимание и една скрита симпатия следя изявите на иноземците покрай мен.

Националната принадлежност е един естествен белег по челата ни, който ни идентифицира групово. Но ми е трудно да си представя, че има и подобен белег в сърцата. Не, там има една искра, която ни идентифицира като божии деца, като всички и всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилно. Но пък понякога човек като си вярва може и да постигне повече, отколкото е способен в даден момент. Нали вярата повдига планини.

Ами, той човек винаги може повече, отколкото предполага; също и държавата. Но самият поглед за съществуващите възможности, преценката на това, кое точно е възможно, как да се постигне и кога, как човек да реализира потенциала си, често не се преценяват правилно от човека. Все пак потенциала и на човек, а и на държавата като структура включваща хора в себе си е безпределен, разглеждано в дългосрочен план, но разгръщането му не може да стане произволно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

В какъв смисъл произволно, естествено че не става за ден. Но оптимизма и вярата са добри помощници в това реализиране. А иначе Дънов говорил ли е нещо за национализма или се бъркам, ще се радвам ако има нещо такова да ми посочите текста. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според Уикипедия, вярването че народът ти има мисия съчетана с това, че трябва едва ли не да помага на по - невежите народи, че трябва да прави опити да помага на другите едва ли не насила са проява на шовинизъм. И че тази вяра остава в границите на национализма ако си остане само вяра, а не силово налагане на нещо на другите народи, което да речем хората от въпросния народ считат като свой дълг. Днес имаме такъв пример с налагането на демокрация ...според Уикипедия това шовинизъм. :)

П.п. Извинявам се, че първият път коментарът ми беше не много разбираем и за самия мен. :D

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Щом в природата има равновесие, щом на всяко действие се поражда противодействие, мислите ли че причина за това да съществуват крайни националисти или пък комунисти ( крайно леви) може да е всъщност наличието на крайни предатели, крадци, лъжци, чуждопоклонници в управлението на съответната страна ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Петко Славейков може да е пример за някои днешни българи ...Веднъж го затворили в един софийски участък и го били...След това като го пуснали случайно го видял австрийския консул и го попитал : "Бай Петко, защо си син, да не са те били ?". А Петко му отговорил : " Не са ме били момче, у нас такива неща не стават."

Ако някой прочете това да погледне темата за българското книго. Там съм пуснал едно петминутно българско документално филмче за хорските пазарлъци с бога. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не намерих подходяща тема

http://www.btv.bg/sh...iminatsiya.html

Игуменът на Троянския манастир гони инвалиди от манастира

Редактирано от Вятър*

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако човек се гордее с нацията си, това се приема за нормално - като цяло. Но ако се гордее с постиженията на расата си - това дали би се възприело по - лошо. Расата все пак е още по - голяма група хора ( има отъждествяване с нещо по - голямо), дали такъв човек няма да бъде обявен за ...расист ? Ако се гордееш с нацията, не си обезателно нацист или дори националист, но дали ако се гордееш, че си бял, ще те обявят за расист ? Друго във връзка с гордостта с постиженията на нация или раса - може би един човек би се гордял неоснователно с разни композитори, писатели, художници, спортисти, ако не е запознат поне донякъде с дейността им. Това сигурно важи и за нацията.Абстрахираме се от това, че според Библията гордостта е смъртен грях. Ако пък да се гордееш, че си човешко същество - това май няма особена стойност сред огромната част от хората. :hmmmmm: Понеже хората реално нямат база за сравнение - няма официален контакт с извънземни раси, с които да се сравняваме, а това да се гордееш, че си по - умен/красив от някое животно, сякаш няма стойност в очите на хората. Ако вярваш, че няма извънземни, би могъл да се гордееш заради това, че принадлежиш към единствения човешки вид във вселената, единствения разумен вид(и ще си в заблуда).Като цяло, хората просто не гледат на животните като на някаква конкуренция, не ги приемат за нещо, което да е достатъчно като база за сравнение, благодарение на която да изпъкнеш и да се почувстваш значим. Макар че някои хора тормозят животни, за да се почувстват силни.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Родолюбието е началото на човеколюбието.

Националното самочувствие е началото на масовия егоизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×