Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Смисълът на родолюбието и националното самочувствие

Recommended Posts

Според вас има ли смисъл от родолюбието и националното самочувствие ? Ако да - защо ? Ако не - защо ?

Бе Христо, като вляза тука и заради тебе все се чувствам като на изпит XD

Аз пък си мисля друго.

Идеята на родолюбието е да ощетяваш различните по произход и земя, за да защитиш тези с които имаш връзка. Близките ти носят твоя ген, така че в интерес на подбора е да се сдружаваш с тях, за сметка на различните. Това, разбира се, е несправедливо. Води до дискриминация, а тя рано или късно винаги избуява до конфликти, етнически безредици и прочие.

Идеята на националното самочувствие пък е чисто избиване на комплекси. Не виждам как е възможно да бъдеш горд, за това че някой друг е направил нещо в този живот. Грам не бях по-горд, че съм българин, а не китаец, защото футболисти от български произход стигнаха полуфинал през '94 г. Още и не мога да разбера смисъла на биенето в гърдите заради това. Във всеки случай, когато някой опитва да те/се убеди, че е ценен заради такива аргументи, изглежда просто няма какво да каже за себе си. Железните завеси и обществени строеве са чисто политически директиви. Аз винаги съм си бил дете на Земята и не смятам чуждата земя за неплодороден камънак, чуждото небе за по-малко синьо или чуждите хора за по-глупави, грозни и нам си какво. Защото да обичаш повече родното от чуждото показва тъкмо това - да обичаш по-малко чуждото. И тая ключова дума "чуждо" е изпразнена толкова много от съдържание, че всъщност не е ясно кое точно е чуждото. Защото понякога ми е по-лесно да се разбера с американец, отколкото с българин.

Помня в първи клас една задача която сигурен съм още я пробутват: "Защо се гордееш, че си българин?". И се почва един Паисий, че един Левски, че Иван Асен I, пък при Ахелой, пък при Царевец... Че аз не съм бил роден тогава, как може да се гордея с това??? Сега осъзнавам, че тази задачка има за цел друго - да те убеди, че не си втора ръка човек, че заслужаваш да живееш, да ти даде старт в живота и да се чувстваш пълноправен гражданин на света още преди да си го заслужил с дела. Това е като на дете да дадеш пушка, за да придобие самочувствие. После обаче хората порастват и нямат нужда от тая пушка за да плашат гаргите. А някой имат...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Родолюбието е началото на човеколюбието.

Националното самочувствие е началото на масовия егоизъм.

Абсолютно съм съгласен. Но като си помислиш, че родината ти може да е 60 km2 (Сан Марино), а може да е и 17 100 000 km2 (Русия), разбираш, че човешкото сърце може да поеме доста повече, отколкото национална граница може да обгради. Интересно защо няма дума планетолюбие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Да кажем, че съм италианец. Да кажем, че съм родолюбец.

Е, отивам да живея в Германия в град, който е пълен с чужденци.

Чувството на патриотизъм ме кара да търся италианци. Обаче какво се получава? Получава се така, че наличието на общ език да се оказва недостатъчно за създаването на приятелства - срещат се хора от собствената ти нация, които не ти допадат. Много различни като разбирания за живота, като разбирания за забавление...

А от съседни нации? Португалия? Алжир? Страната на баските?... или пък от Страната на изгряващото слънце?

Някой друг немец, с който да пея "Интернационалът" на италиански и немски едновременно?

Да, по интересите, по разбиранията се събират хората... не по национална принадлежност.

Шансът един интелигентен българин да стане приятел с един интелигентен французин, един интелигентен баск и един интелигентен негър от Кот д.Ивоар е доста голяма, особено ако имат обща професия, интереси... доста по-големи шансове, отколкото между един българин, работещ в строителството като общ работник и един българин, работещ като реставратор на фрески във Ватикана... и двамата българи ще висят по сгради, но единият ще има съвсем различни мисли в главата от другия, който ще мисли главно за хляб, салам и водка...

...

Според мен хубаво е всеки човек да излезе да поработи няколко години навън, за да разбере нищожността на някои негови твърдения относно патриотизма, относно това "откъде започва Родината"...

...

Пропагандата е страшно нещо... патриотизмът е точно рожба на пропагандата. Замислете се дали като малки сте се чувствали, че принадлежите към дадена нация, че сте патриоти, че сте българи... и си спомнете за първия миг, когато другарката е започнала да ви разказва за великите българи, за да ви накара да се чувствате горди с тях, да ви накара да се чувствате значими, понеже някой друг е направил нещо.

Дали Маркони е открил радиото, като е пуснал музика, или е Попов, който години след него прави нещо подобно?

Или май е Херц, който успял да направи едно просто радио, което да излъчва и да приема вълни /не е било музика, но то е същото, музиката е вълна/.

Кой трябва да се гордее? И какво общо има строителния работник с петолъчка на челото с Попов? Или някой сицилиански мафиот с Маркони?

Така е лесно - всяват ти, че принадлежиш към някаква нация и после ти всяват една камара "отговорности"... получава се абсолютен Диктат над Пролетариата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само като любопитна подробност:

В САЩ откриха запис на фрагмент от френската народна песен Au Clair de la Lune, който е най-стария в света. Интересното е, че записа е направен 17 години преди изобретяването на фонографа от Томас Едисон, съобщава CNN. Записът е с продължителност 10 секунди и е направен на 9 април 1860 година, твърди историка Дейвид Джованони (David Giovannoni), който е открил реликвата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Родолюбието е началото на човеколюбието.

Националното самочувствие е началото на масовия егоизъм.

Без да имаш определено количество човеколюбие - не можеш да имаш и родолюбие. Нещата са взаимосвързани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без да имаш определено количество човеколюбие - не можеш да имаш и родолюбие. Нещата са взаимосвързани.

Ами то и егоизмът се и степен на обич.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така.

И когато егоизмът се разшири дотам, че да обхване интересите на всички хора ... ехей :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Чувството на патриотизъм ме кара да търся италианци. Обаче какво се получава? Получава се така, че наличието на общ език да се оказва недостатъчно за създаването на приятелства - срещат се хора от собствената ти нация, които не ти допадат.

ЕоЛ, така е. Може да срещнеш българи, които да не са ти на интелектуалното ниво и да не ти е интересно да общуваш с тях от интелектуална гледна точка. Но от емоционална : може да ти се иска да похортуваш на български, да си поговорите за Българията.

по разбиранията се събират хората... не по национална принадлежност.

Понякога двата фактора съвпадат ( интереса и националността).

Така е лесно - всяват ти, че принадлежиш към някаква нация и после ти всяват една камара "отговорности"... получава се абсолютен Диктат над Пролетариата...

Като ти казват, че твоя начин на живот влияе не само на твоята карма, но и на кармата на цялото човечество и че съдбата на человеческия род зависи от всеки един, не е ли същата работа ?

.........................................................................................................................

Близките ти носят твоя ген, така че в интерес на подбора е да се сдружаваш с тях, за сметка на различните. Това, разбира се, е несправедливо. Води до дискриминация, а тя рано или късно винаги избуява до конфликти, етнически безредици и прочие.

Ворфакс, защо дискриминация и защо за сметка на различните, та чак и конфликти да има...

Аз винаги съм си бил дете на Земята и не смятам чуждата земя за неплодороден камънак, чуждото небе за по-малко синьо или чуждите хора за по-глупави, грозни и нам си какво.

България е една от най - красивите страни в света. Факт. Казвали са го и много чужденци. България е плодородна страна, с красиви планини и хубаво море за разлика от други страни. Факт. Рядко на такава малка площ има съчетание на планини, равнини, море - факт. Някои нации са по - интелигентни от други, а ние българите сме от най - интелигентните в света : факт. Българките са едни от най - красивите жени в света - факт.

България е обетована земя.Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари – и в Америка ги познават.

Учителя Петър Дънов (не знам от коя беседа е цитата, копнах го от тук : http://www.sibir.bg/...le&artID=534989 )

"Нашите планини и езера са свещени, като тия в Индия. Само че народът ни не го разбира. Ще дойде ден, когато при нас ще дохождат от цял свят и ще черпят енергия... Седемте рилски езера са райско кътче - то ни е връзката с Космоса. Затова Дънов е ходел толкова често там." (пред Б.Цветкова,”Ванга – живот за хората”)

Пак от същата статия, за която дадох линк по - горе.

Обективно гледано на нещата, мисля че бих могъл да се съглася с някои антипатриотични аргументи, които са изтъкнали някои хора в тази и други теми на сайта. Звучат логично и като че ли си е така. Ако трябва да има национално самочувствие и национална гордост, определено не бива да са прекалени и трябва да се внимава. Както е казала Баба Ванга, не е важно човек какъв е, важното да е добър човек. Добротата няма етнос и раса.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Близките ти носят твоя ген, така че в интерес на подбора е да се сдружаваш с тях, за сметка на различните. Това, разбира се, е несправедливо. Води до дискриминация, а тя рано или късно винаги избуява до конфликти, етнически безредици и прочие.

Ворфакс, защо дискриминация и защо за сметка на различните, та чак и конфликти да има...

Е, дискриминацията предполага някаква форма на цивилизованост. В природата му казват естествен подбор. Всички ние знаем, че на планетата ни има много животински и растителни видове и че вина за изчезването на някой от тях носим пряко ние. Но всъщност хиляди или десетки хиляди или милиони пъти повече са били унищожени в съревнованието между видовете. Онези които не са успели да се снабдят с храна просто са отстъпили място на по-приспособимите. Една гениална тактика в борбата за оцеляване е групирането. Стада, глутници, пасажи... оцеляването е по-важно от всичко. Човекът показва тази крайност в изграждането на нов свят - обществото. Когато в САЩ пуснат видео на талибани, това провокира отвращение от тяхната култура, визия, религия... Никой не търси душевната душа. Правата на различните дори се отричат, заради ресурси, както обикновено върви военната външнополитическа логика на достатъчно силните за да го отнемат. Да припомним колонизациите и робството. Хората не обичат другите хора. Хората обичат това в другите хора, което им напомня за тях самите.

Добротата няма етнос и раса.

Ето, а париотизмът има. Следователно патриотизмът не е доброта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Ето, а париотизмът има. Следователно патриотизмът не е доброта.
Доброта и патриотизъм могат да съществуват едновременно в един и същи човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Патриотизмът сам по себе си не е зло. Зло ще е ако се добавят към него ксенофобия, расизъм. Пък и ако расизмът е като този на Канел, не съм сигурен, че е лош.

Любов към себе си, любов към семейството, към рода, към града, към родината, към света, към вселената.Ти можеш ли да обичаш някой непознат пакистанец толкова, колкото обичаш родните си майка и баща, толкова колкото децата си (съвсем условно приемаме, че имаш такива)? Ако не можеш да ги обичаш наравно и любовта ти към семейството ти е по - голяма, отколкото към непознатия пакистанец, то тогава твоето семейнолюбие е зло (според твоята логика); и по - голямата ти любов към семейството ти е предпоставка да влезеш в конфликт със съседа пакистанец например. ;) Еднакво ли обичаш твоя дом и дома на непознат твой съгражданин, който дом да речем си видял само на снимка, или пък еднакво ли обичаш твоя дом и дома на някой беден севернокореец.

Да не говорим, че по отношение на доброто и злото има относителност. Зависи от каква гледна точка се гледа на съответното нещо, зависи от конкретната ситуация. Да си милосърден е добро на пръв поглед. Но ако проявяваш перманентно милосърдие към някой мързелив и неуверен просяк, нежелаещ да промени живота си сам (а предпочитащ да разчита на милостиня), по този начин ти му пречиш на човека да преодолее мързела и нерешителността си и от духовна точка това е зло (поне така ми се струва) - за него може да е добро, за теб да е добро, но от гледна точка на Бог (висшите сили) това да речем е зло. Веднъж бях казал, че все повече се убеждаваш, че сами по себе си неща като "предателство" и "вярност" сами по себе си нито са лоши, нито са добри. Зависи от какъв ъгъл се гледа на тях. Още за относителността съм писал тук :

http://www.beinsadou...ndpost&p=153600

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любов към себе си, любов към семейството, към рода, към града, към родината, към света, към вселената.

Са съвсем различни неща.

Ти можеш ли да обичаш някой непознат пакистанец...

Като човек - да. Като съпруга - не.

... то тогава твоето семейнолюбие е зло (според твоята логика); и по - голямата ти любов към семейството ти е предпоставка да влезеш в конфликт със съседа пакистанец например. ;)

Въпрос на гледна точка. За него е зло, за роднините ми е добро. Когато убиваш на война, в родината си си герой, но дали така мислят майката, съпругата, децата на този когото си убил?

И нямам грешна логика за семейнолюбието, защото не съм го обсъждал въобще.

Идеята на националното самочувствие пък е чисто избиване на комплекси.

Но ако проявяваш перманентно милосърдие към някой мързелив и неуверен просяк...

Това е офтопик.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Са съвсем различни неща.
Това са стъпала.

Като човек - да. Като съпруга - не.
Не вади от контекста. Питах дали можеш да го обичаш толкова, колкото майка ти и баща ти например.

И нямам грешна логика за семейнолюбието, защото не съм го обсъждал въобще.
Не съм говорил грешна ли е или не логиката. Просто казвам, че по тази логика и то е зло.

Идеята на националното самочувствие пък е чисто избиване на комплекси
Едва ли това е единствената възможна идея. Самочувствието, каквото и да е то, е двигател, вдъхновение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Са съвсем различни неща.
Това са стъпала.

Изясни.

Като човек - да. Като съпруга - не.
Не вади от контекста. Питах дали можеш да го обичаш толкова, колкото майка ти и баща ти например.

Не, неспособен съм да обичам двама души еднакво.

И нямам грешна логика за семейнолюбието, защото не съм го обсъждал въобще.
Не съм говорил грешна ли е или не логиката. Просто казвам, че по тази логика и то е зло.

А аз обяснявах, че това не е моята логика.

Идеята на националното самочувствие пък е чисто избиване на комплекси
Едва ли това е единствената възможна идея. Самочувствието, каквото и да е то, е двигател, вдъхновение.

Не е единствената, единствената правилна е. Като се замислиш защо обичаш близките си, докъде можеш да изброиш освен:

- познавам ги добре (инстинкта за страх към непознатото)

- помагат ми (егоизъм)

?

Самочувствието е двигател, когато си е твое. Когато ползваш чуждото (като патриотизмът), тогава просто си приписваш чужди заслуги за свои, което е признак за ниска себеоценка.

Ако всички си мислят, че техните родители са най-заслужилите хора на света, то значи всички без един грешат. Навън има много ценни хора заслужаващи нашата любов и единствената причина да предпочитаме едни пред други е един остатъчен примитивен овчи инстинкт да се държим към познатото като удавник за сламка. И докато тези първични страсти се усещат в нас, то за духовно израстване не може да се говори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Изясни.
Любовта в човека расте в посока от по - тясното към по - широкото.

Не, неспособен съм да обичам двама души еднакво.
Тогава няма как да обичаш всички нации и страни еднакво силно ( говоря за количество, не за вид любов).

Самочувствието е двигател, когато си е твое. Когато ползваш чуждото (като патриотизмът), тогава просто си приписваш чужди заслуги за свои, което е признак за ниска себеоценка.
Ами то личното самочувствие се гради на неща дето си направил. Обаче хората са свързани - ако не бяха твоите родители, ако не бяха другите хора от народа, които са спомогнали за еди какви си условия в съответната страна,ако не бяха големите политици и патриоти, ти днес можеше да не си постигнал еди какво си поради липсата на условия, възпитание. Ами ако и ти си допринесъл за успехите на тая страна, защо да не се гордееш (ако приемем, че гордостта по принцип не е лошо нещо). Хората в едно общество са свързани.

Предполагам че не виждаш смисъл и родителите да се гордеят с успехите на децата си, както и обратното.

Ако всички си мислят, че техните родители са най-заслужилите хора на света, то значи всички без един грешат
Какво значи да са най - заслужилите ? Те може да са най - заслужили по отношение на теб. Не съм споменавал ценни или неценни са други хора.

единствената причина да предпочитаме едни пред други е един остатъчен примитивен овчи инстинкт да се държим към познатото като удавник за сламка. И докато тези първични страсти се усещат в нас, то за духовно израстване не може да се говори.
Аз не говоря за това дали е правилно или неправилно да предпочитаме едни пред други. Това е нормален, временен процес. Но като става дума за любов към собствената страна и към другите страни - ти можеш ли да обичаш всички останали хора, толкова силно колкот обичаш майка си ? И ако някой непознат престъпник има нужда от твоята помощ, но в същото време родната ти майка не по - малко има нужда от твоята помощ, кой ще предпочетеш ако трябва да избираш (и кой повече обичаш) ? Ако патриотизмът е зло, още по - голямо зло е да обичаш повече чуждите страни от твоята собствена. Все едно да обичаш някой непознат ганаец повече от майка си. Обичаш казваш всички страни еднакво - не съм сигурен, че казваш истината. Всички хора еднакво ли ги обичаш? Духовно развитие има - имало е и има, въпреки че още не можем еднакво да обичаме всичко и всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта в човека расте в посока от по - тясното към по - широкото.

Какво тясно и какво широко?

Тогава няма как да обичаш всички нации и страни еднакво силно ( говоря за количество, не за вид любов).

Идеята не е в равенството. Равенството е утопия и винаги ще има по-равни. Идеята е в признака по който предпочитаме едни да обичаме повече пред други. За мен географската широчина не бива да е такъв.

Обаче хората са свързани - ако не бяха твоите родители, ако не бяха другите хора от народа, които са спомогнали за еди какви си условия в съответната страна,ако не бяха големите политици и патриоти, ти днес можеше да не си постигнал еди какво си поради липсата на условия, възпитание.

Е и?

Аз не говоря за това дали е правилно или неправилно да предпочитаме едни пред други.

Останах с впечатлението, че приемаш патриотизмът като нещо смислено.

Обичаш казваш всички страни еднакво - не съм сигурен, че казваш истината. Всички хора еднакво ли ги обичаш?

Уморяваш ме с примерите си. Излез от частното и гледай общото. Една муха кацнала на телевизора и казала, че той е червен, защото такъв пиксел уцелила. Приказката за слепците дето прегръщали слона също я знаеш. Ще се повторя, че се чувствам дете на планетата, а не на тесен кръг хора или квадратура земя. Патриотизмът е несправедливо в общия случай мерило за това колко безпомощни можем да изглеждаме без подкрепа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Равенството е утопия и винаги ще има по-равни. Идеята е в признака по който предпочитаме едни да обичаме повече пред други. За мен географската широчина не бива да е такъв.
Ами то не е географската широчина, а други фактори. И равенството в обичта не е утопия според езотеризма.

Е и?
Така че може да има основателни причини за национална гордост. Ако играеш в един отбор и помогнеш за успехите му, изглежда нормално да се гордееш с тях. Може да си помогнал и със спонсориране на отбора, с надъхване, с изхранването на звездата на отбора ( например родител си му). То защо да се гордееш и със своите успехи, при положение, че ако не бяха другите хора, твоите успехи нямаше да имат стойност, те даже нямаше да са факт.

приемаш патриотизмът като нещо смислено.
Защо да не е. Смислено е.

Обичаш казваш всички страни еднакво - не съм сигурен, че казваш истината. Всички хора еднакво ли ги обичаш
Ако не обичаш всички хора еднакво, няма начин да обичаш и всички нации еднакво. Освен това ние имаме право да избираме с какъв тип хора да общуваме и е нормално едни да са ни по - приятни от други (като ние си определяме признаците, по които си подбираме).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами то не е географската широчина, а други фактори. И равенството в обичта не е утопия според езотеризма.

Патриотизъм - любов към отечеството. Отечество - там където е роден отеца ти/баща ти. Изясни си понятията.

Това уравнение не ми е познато.

Така че може да има основателни причини за национална гордост. Ако играеш в един отбор и помогнеш...

Къде бре? Престани с тъпите си примери. Кажи защо, ако Пенчо от съседния блок е заколил първото си прасе, Куна от наше село е спечелила 6-ца от тотото, а Стоичков е вкарал гол в някаква игра, аз трябва да съм горд с това?

Освен това ние имаме право да избираме с какъв тип хора да общуваме и е нормално едни да са ни по - приятни от други...

Родолюбието и патриотизмът не са близките ти. Ще ти повторя да излезеш от частното - така пишеш неща, които нямат общо с темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Какво тясно и какво широко?
Колкото по - близко до твоята личност, толкова по - тясно. Колкото по - далечно, толкова по - широко. Нали съм писал за стъпалата - от себе си към безкрайното. Твоето аз - най - близко. Хората постепенно са се обединявали все повече : в родове, племена, градове, държави, съюзи...и са ставали все по - толерантни към по - различните и непознатите (говоря в сравнение с преди векове и хилядолетия). Една клошарка беше казала :"разширете егоизма си до границите на целия свят". Диана Илиева в един свой коментар подкрепи това изказване. В този ред на мисли, патриотизмът е етап, стъпало в стълбицата на любовта. Не може да отидеш по - горе, преди да си минал и през патриотизма (като по - широкото и обхватното включва/съдържа в себе си по - тясното/ограниченото; едно може да е зло в сравнение с друго, но в сравнение с трето може да е добро, има относителност, зависи с какво се прави сравнение и от коя камбанария се гледа).

Значи колкото повече хора обичаш и колкото по - безкористна и еднаква е любовта ти, толкова по - божествена е тази любов. Разширете егоизма си до границите на целия свят, значи да поставяш интересите на света наравно с твоите. Но ако ти не си способен да обичаш всички индивиди еднакво, няма как да можеш да обичаш всички нации и страни еднакво (нещо, което твърдиш за себе си, ворфакс).

Патриотизъм - любов към отечеството. Отечество - там където е роден отеца ти/баща ти. Изясни си понятията.

Това уравнение не ми е познато.

Географската ширина сама по себе си не е фактор да обичаш дадена страна. Въпросът е какво има на тази географска ширина, какво се е случило, какво те свързва с нея.

Кажи защо, ако Пенчо от съседния блок е заколил първото си прасе, Куна от наше село е спечелила 6-ца от тотото, а Стоичков е вкарал гол в някаква игра, аз трябва да съм горд с това?
Ясно обясних какви може да са основателните причини за национална гордост. Като казвам "ако играеш в един отбор и помогнеш..." не говоря само буквално за игра в отбор, ами правя и алюзия за нацията. Ако не разбираш, това е твой проблем.

аз трябва да съм горд с това?
Може да не си точно горд, но да се радваш. Защо да се радваш - защото се чувстваш достатъчно свързан и съпричастен със съответната група хора. Ако по телевизията чуеш за някаква трагедия и това те натъжи (дори разплаче), защо плачеш ? К`во ти пука, че еди кой си е пострадал, защо трябва да се вкисваш? Ако ти се развали настроението, това се дължи на същото заради което би изпитал радост от радостта на други хора - били те от твоя етнос, или не (зависи доколко си състрадателен и съпричастен по принцип, зависи и от отношението ти към съответната група хора или към отделни личности - в случай, че въобще имаш някакво отношение). Чувство за принадлежност. Защо повече състрадаваш на хората, отколкото на животните (например). Чувство за част от дадена общност, усещане за по - голяма свързаност с дадена група същества, с даден етнос, или биологичен вид (а усещането за по - голяма свързаност с едни за сметка на други е илюзия според езотериката : така, че ако патриотизмът е зло, зло е и това да обичаш хората повече за сметка на животните и растенията ; говоря ако изходим от езотеричния начин на мислене). Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една клошарка беше казала :"разширете егоизма си до границите на целия свят". ... В този ред на мисли, патриотизмът е етап, стъпало в стълбицата на любовта.

Мм... любов подчинена на такива съображения не е никаква любов. Патриотизмът е практичност, а любов подчинена от практичност не е никаква любов, нито стъпки към нея.

Не може да отидеш по - горе, преди да си минал и през патриотизма

Не съм съгласен. Можеш да си духовно извисен и без да си бил някога комплексар.

Географската ширина сама по себе си не е фактор да обичаш дадена страна. Въпросът е какво има на тази географска ширина, какво се е случило, какво те свързва с нея.

Ами родил се е отецът ти на нея, това не го ли изяснихме вече?? Стига предъвква едно и също. Няма друг критерий или събитие което ако се е случило или не се е случило това да престане да ти бъде родина.

Ясно обясних какви може да са основателните причини за национална гордост.

Само си въобразяваш, че са ясни.

Може да не си точно горд, но да се радваш.

А, радвам се, че дойде на моята. От безидейност потвърди това което досега отричаше. Наличното или стореното в страната ти не е повод за гордост.

Останалите празни приказки няма да цитирам, не си заслужава. Ако целта е да умориш събеседника си с празни приказки, то ти се отдаде и при мен.

приятни сънища

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Патриотизмът е практичност, а любов подчинена от практичност не е никаква любов, нито стъпки към нея.
Истинският патриотизъм е идеализъм, не практичност.

. Можеш да си духовно извисен и без да си бил някога комплексар.
Огромна част от хората в една или друга степен се гордеят с произхода си, съвсем малко да е, но има някаква гордост. Това прави ли го комплексари? Ботев, Левски, Вазов, Раковски, Стамболов и другите, комплексари ли са ?

Можеш да си духовно извисен и без да си бил някога комплексар.
Грешен отговор, както казва едно човече в една игра. И патриот трябва да си бил, и комплексар и много други неща.

Ами родил се е отецът ти на нея, това не го ли изяснихме вече?? Стига предъвква едно и също. Няма друг критерий или събитие което ако се е случило или не се е случило това да престане да ти бъде родина.
Това че баща ти се е родил, може да не е достатъчно да обичаш съответното място. Особено ако никога не си го виждал и не ти е говорено за него. Но ако си израстнал там, това е друго нещо.

А, радвам се, че дойде на моята. От безидейност потвърди това което досега отричаше. Наличното или стореното в страната ти не е повод за гордост.
Защо да не е повод за национална гордост? Нали точно това ти обяснявам : че може да е повод за гордост, но това не е гаранция, че ти ще изпитваш гордост. Всъщност гордостта и радостта от постиженията може да съществуват едновременно в един и същи човек и като цяло да се припокриват. Ако приемем, че гордостта е свързана с омаловажаване на чуждото за сметка на своето, значи че ти може и да се радваш, но без да се чувстваш горд (което пък не значи, че нямаш поводи за гордост, но просто не се гордееш поради някаква причина). Но ако си горд, ти определено се радваш. Поводи за национална гордост, българинът определено има - особено с оглед на това, което по принцип се възприема като повод за гордост сред хора. Но това дали даден човек ще се гордее с едно или друго събитие, едно или друго постигение, един или друг факт, това вече си зависи от конкретния човек. Може да се гордее, може да не се гордее, може да се радва, може да не се радва. Зависи от човека, от гледната му точка за нещата. Но поводи за национална гордост определено има. И те не биха били неоснователни, а напротив : напълно основателни поводи има българинът да се гордее с нацията си, стига да иска. И това, че патриот е равно на комплексар е абсолютна глупост. По твоята логика ако си обичаш семейството повече от другите семейства по света значи си комплексар. Или ако обичаш себе си повече от някой таджикистански престъпник, значи си комплексар. Такава ти е логиката. И нееднократно ти обясних, че ти определено не обичаш еднакво всички страни и народи - това ти твърдение е или заблуда, или лъжа. Ясно обясних защо. Пък и ти сам си казал, че националното самочувствие е нужно за малките деца - за по - добър старт в живота. А мисловните модели заложени в детството, не изчезват лесно. Така че ако като малък си почнал да се гордееш с произхода си, твърде твърде вероятно е да си горд до края на живота си, което въобще не значи, че си комплексар. Може да си много уверен и смел човек, с много качества и достойнства и високо самочувствие което е реално (но същевременно да имаш и национална гордост, която също да е оправдана с оглед на реални факти свързани със земята и нацията ти). Щом като има лична гордост, нормално е и да има национална гордост. Ако няма лична гордост, ще изчезне и националната гордост. Обясних ти аргументирано, защо хората имат основание да се гордеят с нацията си (и който е чел внимателно е разбрал доводите ми) - пък дали ще се гордееш или не, дали ще се радваш или не, това си е твоя лична работа. Човек може да е комплексар и космополит, може и да е уверен патриот. Хора всякакви. Слагането на знак за равенство между комплексарщина и патриотизъм е некоректно и абсурдно - патриотизмът е нещо светло, издигане на човека над личностните интереси, то е по - високо стъпало в духовната еволюция в сравнение с любовта простираща се само до твоята личност или най - много до семейството ти. Родинолюбието е по - високо стъпало от това да си човек, интересуващ се само от своя кеф.

Смисълът на родолюбието и националното самочувствие са народите да могат по - лесно да преодоляват изпитанията, трудностите и по - лесно да могат да се движат по Пътя към Бог, по - лесно да вършат мисиите си в космическата игра. Същото е и по отношение на отделните личности и личностното самочувствие. Което не значи, че индивидите и нациите някога няма да се издигнат над самочувствието (било то лично, национално, общочовешко или каквото и да е било). И личностите, и народите някой ден ще се издигнат над личностното и над националното самочувствие, които са си просто етапи, нужни и нормални етапи, но ще бъдат надрастнати. Но поводи за един или друг вид самочувствие определено си съществуват (особено ако по един или друг начин ти лично си допринесъл за съответните групови постижения - допринесъл ли си някакси за постиженията на групата ти, ти имаш поводи за гордост; но дори да не си допринесъл с нищичко за тези народни успехи, чувството ти за единство със съответната общност, чувството ти за принадлежност към тази група ти дават основание поне да се радваш на постиженията на хората от тази общност , особено ако те за направени и в името на тази общност, а не в името на друга държава да речем; и все пак би могъл да се гордееш и с постиженията на твой сънародник направени за друга държава или за целия свят, което пак е свързано с чувството за принадлежност и ти би могъл основателно да се гордееш ако обаче гордостта се разглежда просто като радост/симпатия, че човек от твоята кръв е направил еди какво си, но това не бива да е гордост разглеждана като чувство за издигнатост над другите народи, просто защото ти лично не си допринесъл с нищо).

Патриотизмът може да се породи от различни външни обстоятелства, но ако е истински, той няма да изчезне при разрушаването на тези обстоятелства (например ако истински си обичал майка си, когато е била млада и красива,няма да спреш да я обичаш ако тя обеднее и погрознее - същото е и с родината ти). Външните обстоятелства са само повод да се активира любовта, която носим в себе си. Ако сме достатъчно духовни, за да обичаме нещо с истинска божествена любов, ако сме достигнали достатъчно високо стъпало в духовната си еволюция, за да обичаме нещо истински : то тогава външните неща (поводи) само може да я активират тази истинска натрупана божествена любов (която е в определено количество : колкото е повече тази истинска любов,толкова повече неща и по - безкористно може да обичаме); но тези външни неща (тези поводи, за които споменах), те не са я създали истинската божествена любов която изпитваме към нещо (например истинска любов към нацията ни, което е истински патриотизъм), те не са я породили (ако си мислим обратното, ние просто се заблуждаваме), те най - много са активизатор, но не и източник. Смятам, че каквото съм искал да кажа по темата, вече съм го казал ( а някои неща ги казах поне два пъти). Мисля че спорът е изчерпан. Всеки има право на гледна точка. Смятам, че достатъчно ясно се изразих. Който прочете внимателно мненията ми по темата от последните дни, ще разбере тезите ми. Точка. Лека нощ.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинският патриотизъм е идеализъм, не практичност.

Практичност е, защото е насочен към собственото благоденствие. Виж в национализмът може да се търси идеализъм.

Огромна част от хората в една или друга степен се гордеят с произхода си, съвсем малко да е, но има някаква гордост. Това прави ли го комплексари? Ботев, Левски, Вазов, Раковски, Стамболов и другите, комплексари ли са ?

Нямам впечатления да са били. Иначе говориш от чуждо име, което не желая да коментирам. Измежду изброените има богати хора, а това по тяхно време значи образовани. Имали са право да се гордеят с това.

Ами родил се е отецът ти на нея, това не го ли изяснихме вече?? Стига предъвква едно и също. Няма друг критерий или събитие което ако се е случило или не се е случило това да престане да ти бъде родина.
Това че баща ти се е родил, може да не е достатъчно да обичаш съответното място. Особено ако никога не си го виждал и не ти е говорено за него. Но ако си израстнал там, това е друго нещо.

Христо, както и да го въртиш, патриотизъм може да изпитваш само към своята родина и това, че някой като мен не приема чужди подвизи и величие за свои не значи, че онези които го правят изхождат от смислени подбуди. Оплете се вече.

Но поводи за национална гордост определено има.

Каква е идеята от употреба на клишета?

...патриотизмът е нещо светло, издигане на човека над личностните интереси, то е по - високо стъпало в духовната еволюция в сравнение с любовта простираща се само до твоята личност или най - много до семейството ти. Родинолюбието е по - високо стъпало от това да си човек, интересуващ се само от своя кеф.

Превъзнасяш любовта към собственото, сякаш това може да осмисли живота ти... Не, това не е пътя към никакво усъвършенстване, камо ли еволюция. Прогрес в съзнанието и духовна извисеност е когато си способен да обичаш враговете си, а не близките си. Първото всеки го може. Ганди казва: Обичаме враговете си, защото те изпитват нашата толерантност.

Щом като има лична гордост, нормално е и да има национална гордост.

Не, не е нужно да си комплексар, ако имаш самочувствие.

Ако сме достатъчно духовни, за да обичаме нещо с истинска божествена любов...

Ще е супер, да. Ще направя последен опит да те извадя от заблудата ти. Божествено е да обичаш човек, не Пенчо и Драгол. Божествено е да обичаш земята, не късчето оградено от политически граници. Няма такова нещо като истинска любов към 110 000 km2 земя. Замисли се колко е абсурдно, ти дори не си я обхождал или виждал на 1%. Или обичаш земята или не я обичаш. Това, че е педя в Румъния не я прави анатемосана, както и човека роден в Гърция или Япония не е втора класа.

И си смени хобито. Имаш неприятни пропуски в логиката. Разгледай една моя тема, тя ще ти покаже, че в тази тема ти още не си почнал спора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

messerschmitt_981e105b_2.jpg

messerschmitt cool.gif каза: Обичам парчето земя, в което съм израснал, обичам близките и приятелите си, обичам и факта, че има други около 8-9 милиона души по света, които чувствам някак по-близки, защото с тях споделям по-широк набор от културни универсалии. И ми става гадно като си представя, че хора са използвали тези чувства на себеподобните ми (от всички националности), за да постигнат някакви свои цели. Плаша се като си помисля, че имат възможностите и биха имали и желанието да го сторят пак. Тези чувства за тях са много удобни - те са заложени сигурно във всеки и при малко подходящи стимули могат да бъдат впрегнати във всякакви гнусни начинания, както неведнъж е ставало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×