Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
tomodashi

Родителите винаги ли обичат децата си?

Recommended Posts

Ще ви разкажа една част от моята история.Представете си един баща които всеки ден проклина света,всеки ден ти вика и те обижда.Затова както и да ме обидят чрез интернет аз им се усмихвам. :3d_139: Тези виртуални обиди са нищо.

Щом милиони пъти са те обиждали с всички възможни думи.Като се почне от това "За нищо не ставаш","не можеш и в тоалетната да се справиш сам","да ти--- маиката","искам да те убия и ако не трябваше да лежа в затвора веднага бих го сторил","ти обратен ли си","стягаи си багажа и излизаи на улицата","идиот, тъпанар, ненормален,мързелив,изрод","не е трябвало да се раждаш","защо въобще съм се запознавал с маика ти".Измисля все нови и по остроумни обиди.

Може да те обижда 3-5-6 часа подред и постоянно да вика.Има такава невероятна злоба у него.И вие ми говорите че доброто можело да промени злото.Никои не успя да го промени.Това да викаш като луд часове наред,да те обиждат и наи-лошото постоянно да тропат по масата,да тряскат врати и да те замерят с предмети е много лошо.

И да ти казва защо ме гледаш,не ме гледаи в очите така,защо не гледаш телевизия,какво правиш?

Само ще добавя че любимото му ядене е месото.Изпитва невероятна любов когато яде месо,тои като вълк оглозгва кокалите.Това свински черва,свински крака,мозъци са невероятен деликатес за него.И смята че мъж каито не яде месо не може да вдига тежки предмети.Цялата му сила идва от злобата която получава когато яде месо.Има една много хубава мечта.Ако се пенсионира да живее с мен на село.И всеки ден да убива заичета,за да може да ги одере и да изяде месото им.За него по-добро от заешкото месо нямало и иска всеки ден да яде заклан заек.Отделно иска и да пие мляко от коза.

Между другото когато на село колеха животни беше пръв в коленето на животни.За него да заколиш животно е наи-мъжката работа.Когато яде иска да усеща миризмата на месо и на животинска мазнина.Ако аз му сготвя ядене което не мирише на месо ,веднага започва да ми се кара и казва че му било безвкусно.Защото обича само да яде месо.

Пред другите е мил и учтив,а в къщи ми се кара по 5-6 часа на ден.На всичкото отгоре когато бяхме деца постоянно ми повтаряше че Фреди Меркюри му бил любимият певец.А аз наскоро разбрах какви наклонности е имал този певец.

Много е приятно още от дете,още преди да си осъзнал че съществуваш около теб да се разхожда звяр.Да проклина всички.Спомням си и маика ми която все казваше,тихо дръжте се добре защото баща ви ще си доиде и пак ще е ядосан от тежката работа.То пък историята с маика ми е  също така голяма мъка и страдание.Само ще спомена че одавна я няма на този свят.

За дядовците и бабите ми ще ви спомена едно нещо.Никога не са ми честитили рожден ден и никога не са ми подарявали играчки.Със тях пък какви случки имам,те пък как са се държали и как са ни правили на луди.

Неееееееее.Света е лудост.Светът не е любов ,а лудост. :angry:

Ще кажете,добре постоянно те обижда по няколко часа на ден,скача срущу теб,а има ли човек които да те разбере.Имам брат гении,наистина един от наи-умните хора които съм срещал и в университета и след това си доказва уменията.Тои много добре знае как баща ми се държи с мен и как се е държал с него някога.Ще кажа само че вярвам че брат ми е добър,но не изпитва никакво страдание към хората.Много често усмива глупавите или грозните хора.Когато на няколко пъти е идвал и е виждал как баща ми налита на мен,просто му става неприятно.Ще спомена и един мои рожден ден преди няколко години,когато баща ми беше озверел.Тои беше си надул мускулите със тежка физическа работа,като помагаше на брат ми и все ме проклинаше и казваше че ще ме убие.Аз естествено се разплаках.Брат ми доиде видя как се отнасят като с животно с мен и само ми каза.Бързо,бързо няма време трябва да отидем навреме при жена ми за да обядваме.Важното е да ме вземат и да ме заведат на гости просълзен,да ме заведат на моят рожден ден така емоционално рухнал от грубостта на баща ми.Аз съм злото,щом дори моят брат не усети,не разбра и в сълзите ми че не мога да живея с баща ми,че ме тъпче като с животно значи съм нищо.

Щом толкова умен човек не се трогна от постоянният тормоз които има баща ми над мен,значи трябва да умра.Брат ми е добър,много добър.Значи е правилно баща ми да ме тормози още от 2-3 годишен,защото аз вярвам че брат ми които е невероятно умен и добър никога не повдигна този въпрос,че ме третират като животно.Само ще ви дам още няколко примера.Много бях озадачен когато брат ми ми каза че ходи на курсове по стрелба.Това пък откъде доиде,нали е наи-добрият човек на света и помага на всеки.Само ще добавя че неговото семеиство е добро,защото тои е много добър и умен.

И още нещо да добавя когато лицето ми стана невероятно гадно след пубертета брат ми никога не се трогна и не стана съпричастен на проблема ми.Но когато баща ми започна да остарява веднага започна да ми говори колко се тревожел че баща ми остарява.

А аз.Аз не е трябвало да се раждам.30 години да ти викат всеки ден.Ако сложите чаша вода в стаята в която баща ми ми вика,ще съберете наи-отрицателната енергия на света.Това е лудост.Впрочем има още доста лоши неща които мога да кажа,но тях ще ги оставя за себе си. :)

Родителите не обичат децата си.Любовта не съществува. :3d_168:

Това дали ще страдам или животът ми ще свърши по-рано няма чак толкова голямо значение.Аз съм мъртъв одавна.Не е трябвало да се раждам.Въобще всичко е лудост.Не страдание,а безумие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз правя разлика между развит интелектуално човек и учен човек. Интелектът няма сърце, той сам по себе си е хладна логика, абсолютен егоизъм. Ако имаш високо мнение за брат си и го уважаваш само заради интелектуалните му особености или заради това което е постигнал в живота, очевидно си в сериозна грешка. Не знам какво е било отношението на баща ти към него, но очевидно е бил доволен от интелектуалните му успехи и се е радвал на липсата на чувства в него. Туй последното е само предположение въз основа на това, което казваш. Те са си приличали, ти си бил различен. Ако се беше родил в друго семейство, нещата нямаше да стоят така, но за всичко си има причини, които не винаги е добре да се търсят. Аз на твое място бих прекъснал всякакъв контакт с тези хора, ако не завинаги, то поне за няколко години. Само така можеш да помогнеш и на себе си и на тях. Ако те обичат поне малко ще го разберат именно като те изгубят. С това имам предвид да започнеш независим живот, далеч от баща си и нищо друго. Съдбата повтаря уроците си, докато човек не ги вземе успешно. Затова ще трябва да се постараеш. На никого не се дават задачи с които не може да се справи. Смисълът и целта на всичко ще разбереш след като преминеш през поставените ти трудности, не преди това. Най-грубата грешка, която можеш да допуснеш е да сметнеш, че другите са прави в жестокостта си и да се опиташ да станеш като тях. Не трябва и да ги мразиш. Те са глупави, нищо повече. Виждат само това, което им е удобно да виждат и са слепи за всичко останало. Те ще научат своите уроци с времето, по-важно е ти да научиш твоите. Мисли за доброто, каквото и да виждаш около себе си. Злото е ненужен товар и ако го срещаш в живота си най-добре е да го заобикаляш и да стоиш далеч от него – и в живота си, и в мислите си.

И защо правиш генерални обобщения на базата единствено на собствения ти житейски опит? Все още родителите, които обичат децата си са доста повече от тези, които не ги обичат. С такива твърдения само подсилваш негативното в живота.

„Кое е по добре: да те обидят, или ти да обидиш? – За предпочитане е да те обидят, отколкото ти да обидиш. Така те предпазват от възможността ти да обиждаш. Обидата спира до тебе. Ти си последният, когото обиждат по този начин. Невъзможно с една грешка или престъпление да се повтори два пъти по един и същ начин. Христос пострада, но в тази форма злото се върза. След Него това зло не се повтори в същата форма. Праведен беше Христос, затова злото се върза. Следователно, ако някой ти направи зло, и това зло се върже, ти си праведен; ако злото се върже заради тебе, господар си; ако не се върже, слуга и роб си.“

Когато някой се отнесе несправедливо към тебе, както баща ти, ти си в позицията да прекъснеш една верига от несправедливости. Баща ти вече те е обидил, не е нужно да те обижда постоянно, сега просто ти тръгни по своя път, а той да си продължава по неговия. Така ще решиш урока си. Няма нужда от обвинения, нито от съжаляване. Докато си в сянката на баща си, никога няма да можеш да бъдеш себе си, никога няма да можеш да постъпваш правилно; докато мислиш за това, което ти е причинил също.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много си си жив даже. Най-малкото защото имаш смелостта да напишеш всичко това. Струва ми се, че ще имаш силата да кажеш "стоп" на цялата тази гадост. Ако не можеш сам, пробвай с добър психотерапевт. Като начало защо не пробваш да се освободиш като простиш на баща си - не заради него, а заради собствената си свобода. Колкото и да е било лошо, това все пак те е направило много по-силен и издръжлив човек. И ще видиш колко любов има, отвъд тази "лудост"...

Всички имаме минало, от което да се освобождаваме - така че Смело напред

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Съгласна съм за отдалечаването. Изкривените семейни отношения често са резултат на прекалена привързаност и зависимост, колкото и странно това да звучи на някои може би. Отдалечаването дава възможност на хората, при които чувствата са притъпени, да усетят липсата на другия и да си спомнят за любовта, а на страдалия от тия отношения дава възможност да намери собствения си център и да се стабилизира, да стане независим, да се осъзнае. Поради това и обвиненията и жалването нищо не носят. Човек трябва да събере сили и да направи една (конструктивна) крачка нанякъде. Да спре да мисли какво не харесва или не иска, а да мисли какво иска и как да го реализира. И при това да не се поддава на мисли "аз не мога". Всичко може, само да не допусне човек мисълта му да убие действието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също съм съгласна напълно със Станимир, а и с останалите мнения, които го допълват и подкрепят и си мисля, че фактът, че си попаднал между нас, tomodashi, не е случаен! Единственият изход за теб наистина е да се откъснеш от тези хора, колкото може по-бързо! От известно време чета постовете ти и ги преживявам заедно с теб. Доста години от живота ми минаха с човек, подобен на баща ти -

Пред другите е мил и учтив,а в къщи ми се кара по 5-6 часа на ден.

Разликата е в това,че той беше баща на детето ми, а не моят баща. Страдах много и дълго, че няма нормален контакт между тях, че детето ми няма баща, но сега, като чета и твоите постове, все повече се убеждавам,че всъщност това е било за нейно добро... Моята връзка с този човек не може да се сравнява с твоята, разбира се, но и на мен ми беше трудно да стигна до решението да се разделя с него – хората сме така устроени,че привикваме дори и към лошото, а какво остава, когато има и родствена връзка...

Обърни внимание на това, което Станимир ти е написал:

Докато си в сянката на баща си, никога няма да можеш да бъдеш себе си, никога няма да можеш да постъпваш правилно; докато мислиш за това, което ти е причинил също.

И понеже на днешния ден се иска прошка, пожелавам ти да стигнеш до това съзнание – да простиш на баща ти и брат ти, и да се чувстваш свободен да бъдеш себе си! Ти имаш чиста душа и си много по-ценен за бъдещето на човечеството отколкото брат ти, така както го описваш. Не се оставяй на течението, не се отдавай на лоши мисли и отчаяние. Изправи се срещу злото и докажи,че доброто е по-силно от него! Всичко е в твоите ръце!

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Докато си в сянката на баща си, никога няма да можеш да бъдеш себе си, никога няма да можеш да постъпваш правилно; докато мислиш за това, което ти е причинил също."

Ти разбираш ли че е много лошо никога да не те похвалят за нещо и каквото и да направиш или да не направиш да ти се карат. :(

"И понеже на днешния ден се иска прошка, пожелавам ти да стигнеш до това съзнание – да простиш на баща ти и брат ти, и да се чувстваш свободен да бъдеш себе си!"

Всъщност няма как да изпитвам омраза към тях.

"Не се оставяй на течението, не се отдавай на лоши мисли и отчаяние. Изправи се срещу злото и докажи,че доброто е по-силно от него! Всичко е в твоите ръце!"

Въпросът е какво да правя.Толкова искам да правя нещо и да съм навън,а няма за какво да се хвана. :3d_168:

Може и да ви се стори невероятно,но след няколко разговора с приятел по skype които открих в този форум,наистина получих енергиен заряд.Положителна енергия и някакво добро ме обхвана.Няма как когато усетиш добро отношение към теб това ти дава крила. ;)

Въпросът е какво да правя и как да се доверявам на хората и как те да се доверят на мен.Трябва нещо да правя,но какво.

Никои ми няма доверие защото съм нямал доверие в собствените си сили.И така се получава омагьосан кръг.

 

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочел ли си нещо от Учителя? Каквото и да е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с мнeнието на Станимир. Препоръката която е дал, е на място.

Трудно е в позиция като твоята. Майката и бащата дават ценни неща във възпитанието и с примера си, и когато липсват, човек му се налага да ги набави от други места (приятели, книги, и пр.).

Пишеш че баща ти има най-лошото държание от всичките хора на Земята. Сигурен съм че има много по-лоши такива, понеже от изброените му качества напр. аз не видях коварството и лъжата (поне не силно изразени). С тази и с подобни мисли може да си представиш най-лошото нещо което може да ти се случи в тази ситуация, за да го приемеш и след това нямаш страх от него, и за да знаеш че най-вероятно то не се е случило. Oпределено има хора на този свят които имат по-трудни сложни и неприятни ситуации, с което далеч не бих желал да омаловажа трудностите ти. Може да разгледаш филми и книги за всички трагедии от историята, световни статистики и пр..

Хрумва ми да добавя и че всеки човек е уникален, затова винаги ще има нещо лично твое с което да се захванеш. Това са хобита, приятели, работа, интереси, занимания, които само ти имаш. Животът е неизмеримо по-голям от който и да било човек. С времето ще си заобиколен с все повече хармониращи ти неща.

Има едно бойно изкуство - айкидо. То е нещо като изкуството на мира. Заобикаля атаката и атакуващия, и използва неговата "засилка" за да отклони атаката и "влезе в хармония с него". Когато някой атакува друг, и атаката му бива отбивана така, атакуващият първо не намира това което търси - борба с друг човек, второ изчерпва с времето силите си. Изисква години практика, за да се oвладee, но е най-вероятно най-висшата форма на посрещане на конфликтите в живота (вкл. в психичен аспект). Смелост.

Редактирано от Mindfield

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Oпределено има хора на този свят които имат по-трудни сложни и неприятни ситуации, с което далеч не бих желал да омаловажа трудностите ти."

Да обаче не знам да има такива хора които да смятат че всеки ден е краят на света.Да са толкова недоволни от живота и постоянно да псуват и проклинат всичко.От 30 години всеки ден за него е краят на света.

"Има едно бойно изкуство".Не ми говори за бои.Аз не искам да се бия,и няма да се бия.Оставям се в ръцете на палачите,така както древните монаси само с библия в ръка са отивали в джунглата и са срещали туземците и злото.

"Прочел ли си нещо от Учителя? Каквото и да е?"

Прочетох някои постове в клуба.Но ако можете ми даите десетина линка за да се запозная с по-интересните неща от учението.По принцип не се кланям на идоли,единственото нещо което ми харесва е доброто и неговите проявления.Ако в някакво знание съм открил добро,значи то ще е полезно за мен.

Когато чета много ми става скучно.Според мен разговора с човек може да ме промени повече отколкото прочитането на книга.Може би защото усещам чуждата енергия и чуждата информация на човека с които общувам.

Ако имаше машина която да променя мислите ,спомените и да те препрограмира веднага бих я използвал върху себе си.Може би с новата си самоличност ще успея да се справя в този свят.А колкото и да ме програмират вярвам че доброто ми сърце ще се запазва винаги. :3d_145:

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти разбираш ли че е много лошо никога да не те похвалят за нещо и каквото и да направиш или да не направиш да ти се карат. :(

Въпросът е какво да правя.Толкова искам да правя нещо и да съм навън,а няма за какво да се хвана. :3d_168:

А ти разбираш ли това вечно недоволство от страна на баща ти каква амбиция да се докажеш в живота ти е дало? До скоро и аз обвинявах моя баща в това, но си дадох сметка, че точно това мрънкащо и каращо се гласче в главата ми ме е накарало да се боря и да постигна много, като подтик за действие и стремеж към успех и "браво". Искам да кажа, че независимо от всичко, това негово поведение те е калило много повече - не си някое цвете, расло в саксия, което да не може да се оправи с външния свят, нали?

Остава само да си намериш "огънчето", което да те запали към действие. Желанието за живот идва с някоя цел или целичка, която имаш, но не смееш да я извадиш на бял свят. Виж какво наистина искаш в момента и си се бори за него (нова работа, спорт, жена, някакви курсове и т.н)....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На въпроса: Да родителите винаги обичат децата си! Друг е въпроса колко са способни да обичат, още по-"друг" е въпроса как показват обичта си. Tomodashi, ако баща ти те тормози толкова целенасочено, дали не е защото си мисли, че все един ден ще те накара да му се "опънеш" и така да поемеш живота си в свои ръце? А също ти обичаш ли баща си? И как му го показваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекалено много употребявате думите любов,разбиране,помощ,добро.Замислете се какъв е светът и колко са жестоки хората.Надежда всяка оставете ,тази е ситуацията за повечето хора . :3d_149:

Светът е изпълен с по-голяма болка отколкото можете да си представите.

Лесно е да живееш за себе си,ако си достатъчно силен.

Трудно е да живееш за другите.

И кое от двата пътя е пътят към съвършенството.

Аз мога , аз съм добре.Аз се срещам с можещи и добри хора.Останалите нека да гният в блатото.Нека техните кости да се белеят из полетата,нека глад раздира тъканта им,нека умират всеки ден бавно и мъчително.Хората не са добро,хората не са богове.

Да си сред милиарди и да си сам,да те заливат милиони тонове информация,да чуваш гласове и да усещаш множеството,да имаш съпруга дори,да имаш деца и въпреки това да си сам.Винаги да си сам,нима това е пътят към щастието?

Неееееее,това е лудост.

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"

Прочетох някои постове в клуба.Но ако можете ми даите десетина линка за да се запозная с по-интересните неща от учението.По принцип не се кланям на идоли,единственото нещо което ми харесва е доброто и неговите проявления.Ако в някакво знание съм открил добро,значи то ще е полезно за мен.

Когато чета много ми става скучно.Според мен разговора с човек може да ме промени повече отколкото прочитането на книга.Може би защото усещам чуждата енергия и чуждата информация на човека с които общувам.

Ако имаше машина която да променя мислите ,спомените и да те препрограмира веднага бих я използвал върху себе си.Може би с новата си самоличност ще успея да се справя в този свят.А колкото и да ме програмират вярвам че доброто ми сърце ще се запазва винаги. :3d_145:

Ами това е най-важното - да съхраниш доброто в себе си, въпреки всичко. :3d_015:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е какво да правя и как да се доверявам на хората и как те да се доверят на мен.Трябва нещо да правя,но какво.

Никои ми няма доверие защото съм нямал доверие в собствените си сили.

На човек като този, който ти е казал това, че щом нямаш доверие на себе си, не може да ти се довери, няма и ти защо да му се доверяваш. Да имаш доверие в хората е прекрасно качество. Доверието се отдава безвъзмездно. Важно е също и да умееш да се пазиш от хората, или ако искаш, от лошите им и нередни прояви. Понякога дори човек, който ти мисли доброто, може да ти навреди, може дори да не разбере, че те е съсипал.

Какво да правиш? Конкретно ти сам ще усетиш, но бих искала като пожелания да отправя към теб следните мисли: да се стараеш да се пазиш от лошото и негативното, да знаеш, че доброто в тебе е много ценно и да се радваш, че има и хора като теб, които са силни да запазят доброто в душата си, въпреки тежките изпитания. Да знаеш, че светът има нужда от теб. Да потърсиш доброто в живота, защото светът е шарен, нито черен, нито бял. Да не се насилваш за нищо.

От 30 години всеки ден за него е краят на света.

В никакъв случай не те подтиквам да го съжаляваш, но баща ти, както го описваш, изглежда е човек с големи проблеми. Лошо е, че като общуваш отблизо с него и така продължително, неговите проблеми навреждат и на теб. Не се отваряй за лошото, което се излъчва от него. Никога и не си мисли, че си длъжен от синовен дълг, или друго, да попиваш лошите чувства и черни излъчвания към теб. Най-боли не от думите, макар че те могат да довършат човека, а от чувството, с което са изречени.

Но ако можете ми даите десетина линка за да се запозная с по-интересните неща от учението.По принцип не се кланям на идоли,единственото нещо което ми харесва е доброто и неговите проявления.Ако в някакво знание съм открил добро,значи то ще е полезно за мен.

Искам да ти споделя една от моите моята любими книги от Учителя. Това е "Учителят говори". Ето оттук можеш да си я изтеглиш: http://www.beinsadouno.com/downloads.php?id=1 От това, което пишеш словото на Учителя навярно много ще ти допадне.

Според мен разговора с човек може да ме промени повече отколкото прочитането на книга.Може би защото усещам чуждата енергия и чуждата информация на човека с които общувам.

Много правилна мисъл. Точно силно развитата чувствителност, която прави човек лесно раним, е и качеството, с което той може да се излекува от негативното. Само трябва да имаш хора, с които да можеш приятелски да се разговаряш. Тук в "Съзнателния живот" мисля, че можеш да намериш много такива.

Светът е изпълен с по-голяма болка отколкото можете да си представите.

Това, че изживяваш болката в света е Божия благословия, но тя не се дава за да страдаш и да се мъчиш непрестанно, защото това е сломяващо за духа, а за да отправиш своите мисли и чувства на Добро към нуждаещите се, да се помолиш за всички страдащи, да намерят утеха, покой и щастие. Когато страдаш, опитай да се помолиш за всички страдащи, с твои си думи, както сърце ти подскаже. В света има и огромно щастие и то трябва да бъде изпитвано. Нека зарадваме Бог, нека си позволим да изпитаме щастието - Той е създал хубавото за нас! Да не подминаваме страдащи красивото и доброто в живота.

Лесно е да живееш за себе си,ако си достатъчно силен.

Трудно е да живееш за другите.

Още повече сила е нужна за да живееш за другите, както и ти сам пишеш. Ти си по-силен човек от баща си, защото ти понасяш всичката му отрицателна енергия . Ако не беше така, щяхте да сте в разменена ситуация, той да ти е син, а ти да постъпваш така безсърдечно с него. Някои хора вярват, че преди да се роди душата на човек избира съзнателно следващия си живот, условията. Ти си избрал живот с големи изпитания, нека пожънеш и големи плодове, на които да се радваш!

Винаги да си сам,нима това е пътят към щастието

Самотата е едно от най-страшните неща, но кой е сам? Чувството да си самотен е като да усетиш, че си в ада, но то е субективно. Не че не е истина за човека, който го изпитва, и още как! Но то е нещо, което подлежи на промяна, нещо ,което отвътре можеш да измениш. Ти се питаш какво да правиш. Защо не пробваш една екскурзия сред природата, но където наистина да има простор и да си сам, без други хора, например планина. Понякога точно в самота сред природата човек усеща, че не е сам, че може да разчита на себе си, чувства се подкрепен от невидими сили.

Давай напред! :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и все пак-колко щеше да е хубаво да няма зли хора...

Тогава щяхме да вдигнем летвата, критерия си за категоризиране на добро-лошо. По-малко добрите щяха да са „лоши“ в очите на останалите. От хората, които наричаме лоши, една съвсем нищожна част смятат себе си за лоши и искат да са лоши – важно е да се помисли върху това. Дори и светията в очите на Бог е грешник, т.е. не е достатъчно добър, не е постигнал съвършенство в добротата си. Доброто може да бъде развивано безпределно.

Разликата в съзнанията на хората населяващи Земята са потресаващи. Тези разлики се усещат понякога много силно. Ако имаме двама души, които условно ще наречем „добър“ и „лош“, то „добрия“ е в позицията да усети тази разлика. „Лошият“ няма как да я усети, може да я признае, че тя съществува, което разбираемо рядко се случва, но никога няма да я почувства действително, да я разбере; той не може да вмести по-добрия човек в разбиранията си.

Някои от нещата които казах, мисля могат доста да спомогнат и за разбирането на едни „лоши родители“ например. С казаното в никакъв случай не оправдавам родителската безотговорност, невежество и нетактичност.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

tomodashi, аз ти предлагам да прочетеш ето тази беседа: Дали може. Много хора, като теб предпочитат да разговарят с другите и това до известна степен наистина помага, но според мен истинската работа и промяна започва едва,когато останем сами със себе си, разсъждавайки върху прочетеното от Учителя. Дори и да ти се стори трудноразбираемо в началото, не се отказвай, продължавай! Не можеш да си представиш как добре ще се почувстваш не след дълго и какъв прилив на енергия и светлина ще се отприщят в теб...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това за положителната енергия го усещам.

Но не си права в едно.

Дарбата съществува.Когато си на изпит срещу по-умен от теб човек ти винаги губиш,когато работиш срещу по-надарен физически човек твоето тяло се подгъва,и падаш.

И винаги ти се смеят,винаги ти се подиграват.Те се мислят за богове,подмятат твоите чувства и ги унищожават.

Това не е истина доброто така да постъпва с теб,щом имат по-голяма дарба според теб тази дарба е само от доброто.

Значи доброто ми отмъщава,значи аз съм злото. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ти отговоря с цитати този път и ще те посъветвам да ги прочетеш по-внимателно и да помислиш върху тях преди да напишеш онова, което се носи като лайтмотив във всичките ти постове. Единият е от първия пост на Станимир:

Аз правя разлика между развит интелектуално човек и учен човек. Интелектът няма сърце, той сам по себе си е хладна логика, абсолютен егоизъм. Ако имаш високо мнение за брат си и го уважаваш само заради интелектуалните му особености или заради това което е постигнал в живота, очевидно си в сериозна грешка.

Плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон.

Завета на цветните лъчи на светлината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лесно е да кажеш че някои не е духовно извисен щом ти не си помогнал  на някого истински. :huh:

Лесно е да хулиш другите,а да не се запиташ аз кои живот освен собствения спасих?

Аз не открих хора с ангелски сърца на този свят,затова не съдете строго другите.

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"tomodashi, ти би ли станал родител?"

Не,имам предостатъчно опит за да кажа че разбиране между родител и деца няма има само чувство за притежание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво е отношението към мислите ти, към идеите, към проектите, към стремежите които имаш; към това, което вече си постигнал и към това, което смяташ да постигнеш? Не си ли в ролята на родител? Или може би затова те е страх да правиш планове, да поемаш отговорност и постоянно бягаш от всичко конструктивно. Не искаш да влезеш в ролята на родител, а тази роля се отнася не само към децата, а към всичко, което човек прави. Ти си родител, във всяка една секунда, без значение искаш ли го или не го искаш. Ако твоите родители не ти харесват, просто не бъде като тях. В момента, в отношението си към това което правиш си точно като тях. Твоите родители на са всички родители. Дано успееш или по-точно поискаш да ме разбереш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"А какво е отношението към мислите ти, към идеите, към проектите, към стремежите които имаш; към това, което вече си постигнал и към това, което смяташ да постигнеш?"

Не знам какво значи стремеж,идея за нещо. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×