Благост Добавено Май 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 1, 2007 импулс да споделя за един филм , в който има доста интересни + поучителни неща по темата за учените + изследванията + приложението на постиженията/откритията : част 1 и част 2 Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 За науката съм-във всички области.За научните постижения в Епохата на Водолея-само ако са чисти като водата и имат съвършенството на цветята.По този повод много ми хареса филма на японски учен за паметта на водата-watermessage.hit.bg Благодаря ви форумци-от тук нататък ще ви наричам светлинки. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Май 6, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 6, 2007 (edited) хареса ми това мнение на Диана тук + тaзи страница също ми харесва International Life Science Forum Love + Light + Peace + Joy Редактирано Май 6, 2007 от Благост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tzveti Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 "Да отричаш част от науката, означава или, че не я разбираш, или че толкова добре я познаваш, че си намерил грешки и несъответствия. Ако е последното обаче, означава, че съществува и някаква истина. А ако човек отрича част от науката, защото вижда, че последствията и не са добри? Не са ли резултатите най-важни, или смятате, че по-важни са намеренията? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 По-важни са намеренията, поне според мене. Но проблема е, че намеренията на някои, които се свързват с науката много рядко са добри. А за следствията - те не са много по-различни и в другите области на човешката дейност. Важното е да има воля за развитие. Промените се забелязват трудно - необходими са наблюдения върху по-дълги периоди - 200, 300, 500 или повече години. Човечеството се развива, науката също, а това, че все още сме далеч от съвършенството и резултатите не са съвсем желаните, не трябва да ни отчайва. Просто трябва да се учим от грешките си, а не да търсим оправдания и да хвърляме вината върху другите за допускането им. АлександърТ.А. 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 8, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 "Да отричаш част от науката, означава или, че не я разбираш, или че толкова добре я познаваш, че си намерил грешки и несъответствия. Ако е последното обаче, означава, че съществува и някаква истина. А ако човек отрича част от науката, защото вижда, че последствията и не са добри? Не са ли резултатите най-важни, или смятате, че по-важни са намеренията? какво означава да отричаш част от науката замислих се, защото винаги съм била "против" доста неща в "Науката" , но никога "против" самата НАУКА като процес / път за постигане на определени истини + на два пъти се измъкнах / отказах да "вляза" в " традиционната " схема на науката родителите ми още "изстрадват" тези ми решения намеренията са важни + мотивите са важни + резултатите са важни + ПРИЛОЖЕНИЕТО на резултатите обаче е решаващо ( може да е унищожаващо + може да е спасяващо) пълно единомислие имам с написаното от Добромир : "Какво търсят учените? Истинските учени, тях много си ги уважавам, те така или иначе търсят истината - по-общо или поне в своята сфера. Но твърде много са ония, които казват, че също я търсят или даже са я намерили, а в действителност играят по чужда свирка." "Пътят към ада е постлан с корпоративни парични средства, отпускани за научно-изследователска работа." (С. Кроснън) и сега малко инфо за желаещите да се реализират : Отворени конкурси Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 (edited) Науката и Учените в Епохата на Водолея Хубава тема (поздрави на Благост), в която ще се опитам да споделя някой мисли,…предизвикани най-вече от диалога,който проведохме вчера с Орлин в друга тема и един разговор в колата с друг човек, пътувайки за Метро … За да се разбере сравнително ясно мястото на науката и нейната роля в днешни дни може би е нормално да се започне с кратка историческа ретроспекция. Дори и с елементарни познания по история може да се забележи, че през вековете съществува едно доста мудно и бавно развитие. Хилядолетия хората са мислели, че живеят на Земя равна като тепсия, а после като са открили, че е кръгла стотици години са мислили, че сме центъра на Слънчевата система и всичко се върти около нас… (това донякъде е вярно дори и във Вселенски мащаб, но в друг аспект, който сега няма да коментираме). С подобни примери науката изобилства във всичките си области … Винаги ми е забавно да си спомням прочетени факти като тези около откриването на хвърчилото например и това, че е било необходимо да минат 150 г. за да се досетят хората, че то може да носи товар… Какво разлика има само в динамиката на развитие, ако направим сравнение с космическите сонди, спътници и ракети от последните 50-60 години. А какво да кажем за оръжията? – хиляди години с копие и лък са се били хората, а в днешно време (пак последните 100-тина години) имаме такива военни „екстри”, че за секунди можем да заличим живота на цели континенти. Можем да продължим забавлението си с безброй примери, но е по-добре да започнем с въпросите… Какво налага това бурно развитие на науката точно в наши дни? Защо точно сега…?!? Какво е пречило тя да се развива в миналото? Какво я е спирало и я е карало да пълзи като охлюв? Знаем, че в миналото е имало не по-малко гениални и кадърни хора, но науката не е получила този голям тласък и да стигне буквално до всеки един човек! Отговорите на всички тези въпроси е много лесен (за някой) и може да се изкаже с две думи „Леквидационен век” – понятие въведено от Учителя Петър Дънов. Обобщено казано това е период, през който е необходимо да се „изконсумира” голяма част от натрупаната карма през вековете, и като резултат от това хората ще натрупат такова ниво на познание, което ще е необходимо да ги изтласка на ново по-високо стъпало от спиралата на развитието. По простичко казано това е век на разплащане (от една страна), защото за да израстеш трябва да си платиш (платят) за „благата”,които си произвел,…но от друга страна това е и век на „подаръците”, като основна цел на Невидимият свят е да се задоволят максимално желанията и стремежите на пребиваващите тук на Земята.Това е една и от причините за големият прираст на населението на Земята. Всяка душица иска да се нареди на опашката и да си „напазарува” евтино благинки – плод на земните си и астрални желания през вековете. О.К. ! Ясно е, че това е голям проект на Невидимият свят, който изисква огромни усилия, време и физическа енергия дори…. Малко сравнение… Знаем, че например Христос излекува слепеца с малко слюнка и кашичка, забъркана в пясъка, а как би се справил той, ако беше сега на Земята и трябваше да задоволява желанията на късогледите и слепите? … примерно стотици милиони са такива които трябва да се излекуват,…че то излиза и с бетотобъркачка да се бърка пак няма да се смогне на толкова хора,... а да не говорим, че трябва да се „ангажира” един такъв Велик Дух, с занимания, които може да изпълни и един хамалин от строителна бригада,…стига да му се каже как да забърква разтвора… (образно казано)! Друг аспект… Идват много души на Земята с цел да си получават „подаръците” – ок! , но те са имали и помежду си взаимоотношения в минали прераждания. Представяте ли си колко е трудно да събереш например Мая от България с нейната единствена истинска любов от друга час на планетата, ако сме преди 100 год. "Мольто дифичиле" както казват италианците! Да ама сега не е така! Напротив …лесно е! - Правиш им по един профил, даваш им по един никнейм и по Интернет могат за няколко дни и кратък самолетен полет да се възползват от предоставената възможност да си „изчистят” кармата си … (друг е въпроса, че обикновено се случва да се забърка нова каша (карма), но това е личен избор на всеки! ) Друг аспект… Много се забавлявам като разсъждавам за хората от близките 200-300 години, които искрено са желали примерно да имат привилегиите на царедворците, князете, царете…Ето сега (с днешна дата) вече желанията се изпълнени дори „всичко по 100” та и отгоре! Тогава за да пратиш писмо е струвало често стойността на един не голям пръстен, а сега си говорят в скайпа в реално време. Друг е въпроса доволни ли са тези хора? – Обикновено отговора е НЕ! …Но какво да се прави, към какъв "подарък" се стремиш, такъв получаваш, …но е необходимо да се знае, че за тези които правят "подаръците" времето не е от значение.В този ред на мисли е по-разумно желанията да издържат на изпитанията на времето, защото в противен случай пораждат неудовлетворение. Мнението „натежава” и не е необходимо да свеждаме повече примери, макар че могат да се направят доста дълбоки анализи за науката в икономиката, екологията, финанси, медицината и за каквито други направления се сети човек …Който реши може да се позабавлява сам в тази насока и да се убеди сам! По важни са изводите, които следват едни такива разсъждения… Основният извод е, че днешната наука е просто едно средство, което улеснява осъществяването на един грандиозен план от Невидимият свят, чрез който план трябва да се издигне на по горно ниво човешкото съзнание. Простичко казано – науката е една опорна точка, която е необходима (и се ползва сега!) за „повдигане” на Земята. При по дълбоки разсъждения може да се „види” как тази „опорна точка” спестява колосални енергии, което пък е в пълен синхрон с Вселенските закони за запазване на енергията…Разсъждавайки така човек може да изпита прекрасни и възвишени чувства, в следствие на хармонията и единството, което съществува в целият космос... Върховно усещане! Накрая…искам да кажа, че ако един учен може да проумее този План, за който говоря и да се впише в него, този учен ще пожъне не малки резултати…Това може също да се докаже с примери, когато учени които са поставяли основополагащи принципи в съвременната наука са инспирирали идеите си "с Висше", но тези факти доста често се пренебрегват и омаловажават. И един реторичен въпрос: Някой смята ли, че Работника се интересува от това, дали опорната му точка се дава сметка, кой е той… или просто Работника го интересува крайният резултат на добре свършена работа! (хубава тема за лични размисли) Поздрави! Редактирано Декември 4, 2008 от НиколаДамянов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 21, 2008 Доклад Share Добавено Декември 21, 2008 http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1869990581 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts