Науката и Учените в Епохата на Водолея

[Синева]

Сега съм осъзнала, че ние сме създадени добри и се разваляме точно със стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър".

Може би науките за човешкото съзнание ще се съсредоточат върху Пътя към Себе си вместо да описват модели на мислене и поведение.... 

Донче, как разбираш това - "Пътя към Себе си"

Подозирам, че това е отново - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"."

Себе си??? Как достигна до истината - кой си всъщност - без да следваш - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"."

По тази логика всеки убиец би стигнал до истината, без да се налага да следва това - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"."

Как ще достигне човек до истината, ако не следва светлата диря от животите на учителите? По кой друг начин ще открие - кой всъщност е той?

Ти не си ли следвала точно този модел, който сега отричаш?

Редактирано Август 31, 2006 от Синева

[Валентин Петров]

?

[Силвия СД]

Смята се, че ученикът на Питагор Hippasus of Metapontum (не знам как да преведа това име на БГ) е направил откритието за ирационалните числа по време на едно плаване.

Интересно име.

hippos - кон

meta - после, след, след това, зад, посред, помежду ( за време и място ),

превежда се също, знаете, като промяна, преминаване от едно състояние в друго

pons - мост

При всички случаи този Питагоров ученик е прескочил зад моста.

[niko]

Бина,

Математиката е хубаво нещо, но ако за теб тя е само линейна непрекъсваема последователност от неоспорими факти, то ако си позволя едно сравнение от областта на строителството ти няма да можеш да сложиш таван на къщата си.

Твоят начин на разсъждаване изисква да слагаме тухла върху тухла на стената и така тя напълно си правя ще расте и крепне и наистина всяка следваща тухла ще е стъпила на здрава основа – на предишната тухла. Ако имаме за цел на направим някаква стена, супер това е логиката да я строим. Но ако искаме да правим къща, трябва да сложим и покрив. А за да сложим покрив, при по-масивните конструкции се налага да се издигнат по средата на къщата колони, колони, които да крепят покрива, имаме и нужда от кран, с който да вдигнем някои готови конструкции, които сме подготвили на земята. Т.е. нещата, които не са вървели в една последователност се събират в определен момент и пак дават сполучлива конструкция, ако сме сметнали и видели в съзнанието си, как точно ще стане един ден готовата къща. Това се нарича творчество, изисква абстрактно мислене къде по-малко, къде повече. По аналогичен начин се правят и някои конструкции в науката, а и не само там. Сигурен съм, че ти също понякога си нелинейна, а излизаш от равнината на последователността, с която си започнала. Абстрактното мислене изисква от нас да приемаме някои неща, които са в зоната на вероятностите в даденият момент. Не са линейно неразривно свързани. Не и в равнината на първия градеж.

Използването на непреки доказателства или следи е също един елемент на абстрактното мислене. Защото следите дори да са от сърната, не са сърната, те са само един индикатор за вероятността! В животинския свят не само хората използват този тип на мислене, ако не беше тази креативна абстрактност никой хищник нямаше да може да си намери плячка, нито някое тревопасно да “знае” кога идва хищника, не съм виждал още сърна, която да чака да усети зъбите на вълка около врата си, за да се сети да бяга.

Не ми се иска да навлизане повече в дълбините на математиката, защото ти дори обикновените ми примери не разглеждаш внимателно и тръгваш да ми показваш, че и ти имаш някакви знания, да имаш ги, но явно не умееш да ги използваш. Иначе не виждам в каква връзка започваш да ми обясняваш, че имало безкрайни дроби, които не са ирационални числа, като говорих, че нямат край, имах предвид че няма край във вариабилността им и няма повтаряща се мостра. Не съм искал да кажа, че са безкрайни просто. Но си права, че не се изразих правилно по дефиниция. Аз не съм обаче от учените, които обичат да се ограничават в дефиниции за да се чувстват сигурни. Аз интерпретирам знанието си непрекъснато, но поради несъвършенството на езика не успяваме винаги точно и еднозначно да се изразим.

Говорехме за науката и за това кои и какви са учените. Аз се опитах да дам примери, че перфектни хора няма. Дадох ги с хора за които имам чужди твърдения, че са били такива или онакива, но това е един от начините за добиване на адекватна информация. Един само, но един от тях. Ти Бина седна да ме ядеш за любимия ти Питагор, че той не бил убивал никой, изписа се, че бил вегетарианец и това за някои хора е достатъчно доказателство. Да ти призная дори и да бе вярно това доказателство, то пак е непряко, а уж на някои хора тези доказателства не се нравеха, но те реагират срещу моите такива, а не срещу тези на приятелите си. Както и да е, да ти кажа дълбоко се съмнявам Питагор никога през живота си да не е опитвал месо, а и не виждам в това никакво доказателство, защото аз имам познат, който не яде месо вече 15 години, но е злобен човек по природа и не се съобразява с някои морални за мен норми, така че вегетарианството надали го е спасило от изкушенията. Така че … това доказателство е една много слаба индикация, ама максимум 5 процентна, не повече.

Ти мила Бина четеш през пръсти постингите ми и само търсиш имам ли неоспорими доказателства за това му дело или не. Не внимаваш изобщо, какво пиша, а аз пиша тук точно защото влагам много повече смисъл от колкото теб те вълнува явно. Понякога ми се струва, че се имаш за съвършен човек и човек, който няма какво да открие в думите на другите, иначе не мога да си обясня тази прибързаност и това едностранно разглеждане на онова, което някой казва или пише.

Писах ти, че не обвинявам Питагор в престъпление, писах ти, че тогава времената са били други, хората и на смъртта са гледали по друг начин. Дадох ти и примера със Сократ, но за мое върховно удивление ти видя в тези ми думи, че едва ли не, аз приемам убийството за нещо нормално. Бина, ти си уникат. Дано никога не ставаш съдия, защото с тази си логика ще пратиш мнозина невинни не там, където трябва да са.

Тук за мое щастие Зара също попита няколко въпроса, които макар и малко по-многословно попитах и аз по-горе, надявах се поне в нейните думи да видиш вече и моят замисъл. Но не ти и някои други хора се вкопчвате като бебета в някакъв субект, в който се влюбвате и за вас той автоматично придобива ореола на светец и то всъщност само защото вие го обичате. Нищо, че той може и да не е точно такъв. Ето защо и ти Бина, продължи да се заяждаш с мен само на тема Питагор, нищо че първо се опита да ме обвиниш и за Нютон, ама Нютон не ти е в религията, затова можем да го забравим нали. Това поведение Бина, аз наричам детска перверзност. Уви на света няма по-зли същества от децата. Те без да има парадокс в това, могат да са и най-милите и най-злите.

А в темата говорехме не за това дали е свят Питагор, а за това, какво е науката и каква ще бъде тя. Пикая на Питагор, пикая и на себе си като авторитет. Интересува ме истината, а не личностите, които стоят зад нея. Не знам дали ще разбереш това ми послание или то ще бъде поредното, което ще те скандализира и накара да ме мразиш, но се надявам някой ден да пораснеш и да ме разбереш.

Успех!

Нико

ПС: ако можеш, моля те не ми чети писмата само заради Питагор. Ако на тоя свят не те вълнува друго освен Питагор, по-добре не чети изобщо нищо повече, нито мен нито който и да било друг, защото ти си съвършенна тогава и на теб реално нищо повече не ти е нужно.

[Ани]

Нико, на тази тема - вече само в ЛС.

Ако искаш дискусии на тема математика-тук

Довиждане

[Слънчева]

Здравей Нико! Не писах дълго, защото имах проблем с компютъра. Наричам се хамелеон само защото бях регистрирана като гост и не мажех да вляза във форума. Синът ми ми помогна с неговия псевдоним. Казвам се Илияна. Изглежда сте се обидили от нещо, много разпалено защитавате възгледите си и няма лошо, но аз исках да се засмеете и да представя друга гл. точка.

Интелектът е нещо много хубаво, да, това е труд! И не го отричам. Но му е нужна и душа. Това исках да кажа.

Между изнервяне и злоба има голяма разлика. Смешно ми е, че сте се засегнали.

За изнервянето да поясня: аз нямам академична памет, винаги ми е било трудно да уча предмети, които са ми далечни и неразбрани. Но съм се справяла, с повече труд! Обичам знанието, но знам, че не мога всичко да знам! Но това, което чета и изучавам отговаря на интересите ми. Извинявам се, че не съвпадат с вашите! И се извинявам ако с нещо съм ви засегнала!

[niko]

Здравей Илияна,

не знам защо реши, че си ме засегнала. Наистина недоумявам сега от кои мои думи точно това разбра. Повярвай ми, нямам никакво неприятно усещане към теб, не виждам и да си изрекла обида срещу мен. А да ти е смешно е добре, казват, че смеха бил здраве, радвам се и че по един макар неясен за мен начин успявам да ви разсмивам.

Между изнервяне и злоба няма почтни никаква друга разлика освен дозата на злоба, която изпитва дадения човек към нещото на което е раздразнен.

Не защитавам разпалено възгледите си, а излагам мнението си и търся адекватните реакции. Ако някой било това и аз е неадекватен към нещо го упоменавам, или държа да ми се казва в очите. Със сигурност нямам суета и със сигурност не държа аз да съм най-правия или моят бог най-големия. Вярвам във всички богове и вярвам в доброто. Не всеки ме разбира, но се старая до колкото имам уменията да се пояснявам, но има моменти в които явно някои хора не са в състояние да ни разбират поради емоционалните си привързаности и тогава изкривяват нещата всячески за да се оправдават и да покажат колко лош е другия. Уви такива хора не се придържат адекватно към разговора, те избягват да обмислят пълноценно споделените мисли, защото в тях в дадения момент гори някаква емоция - негативна при това. Е трудно се говори с такива хора, но се опитвам да се уча на това и тук намерих обект поне един, който да ми помага в това ми учение.

Писах доста и за науката и кой и защо е учен, всеки който е завършил някаква филология или дори математика може да се нарича учен, но не всеки от тези хора, наричам аз така.

Говорих принципно за природата на нервенето и на комуникацията, а не да съм казвал, че аз хвърлям камъни. Но когато не внимаваме си помисляме, какви ли не фантазии.

приятен уйкенд

нико

[niko]

На коя тема Бина? Че аз не съм убеден, че с теб говорим по една и съща тема.

Аз говоря за науката и хората, които са работили за да е тя това, което е, както и за тези, които сега работят в нея. А ти Бина ми плачеш за това, че аз съм очернил името на любимия ти философ.

Да ти призная, ако сега Питагор беше жив, сигурно щеше да ти каже да се концентрираш малко повече и по-внимателно да четеш.

И прави разлика, кога човек дава примери и кога измества теми. Ти си тази, която измества темите, защото ти почваш да питаш и да водиш спорове, които не са предмет на форумната тема, но във форума те уважават повече от мен, защото предполагам се познавате иначе отдавна да ти го бяха казали.

виделина тебе!

Успех

нико

[Валентин Петров]

Нико,

Всички тези лично адресирани емоции можеха да бъдат спестени при малко повече коректност от твоя страна към хора на науката които доказаха себе си с много сериозна работа и мислене.

Вижда се че си добър и възпитан човек и съжалявам за моята нетактична намеса в определен момент от диалога. Тя се дължи на все още неконтролируема на моменти раздразнителност. Благодаря ти за чувството за хумор с което посрещна тази глупава проява.

Моля Бина, Илияна и всички да считаме инцидента за приключил.

Самата тема обаче открива доста предизвикателства защото това е фундаментален въпрос, що е научната етика?

Бяха ли германските учени правещи експерименти над хора в концлагерите истински учени или чудовища които вървят по стъпките на Доктор Франкенщайн?

Или учените и инженерите които изобретиха бойните отровни газове, бактериологичното оръжие и напалма?

желая ти приятен уикенд, Нико, и нека обсъдим тези въпроси с обективни доводи без толкова много лични емоции, ако би желал да се включиш.

искрено,

Валентин Петров

Редактирано Септември 1, 2006 от Валентин Петров

[Донка]

детска перверзност. Уви на света няма по-зли същества от децата. Те без да има парадокс в това, могат да са и най-милите и най-злите.

Това мнение на учен, който изучава психиката на децата ли е?

"I have a dream...."

M.L.King

И знам, че тази наша мечта вече започва да расте и укрепва в сърцата на хората... и все повече от дошлите тук на тази планета в този живот и в това време започват да обичат и слушат Детето в себе си.

И не е само мечта вече , а започнали сме да полагаме основите на една нова наука за Детето. Тя няма да се казва педагогика, защото не ние вече водим Детето, а То води нас, защото То е Любовта, от която сме създадени.

Детето в нашата нова наука няма да се дефинира от възрастта на индивида, а от чистотата на съзнанието му и връзката му с Бог и Любовта.

На света няма зло и зли същества от Бог сътворени. Злото съществува само в перверзните умове на "възрастните", които искат да подчинят и стъпчат Детето и да го "вкарат в правия път", т.е. да го превърнат в нещастник като самите тях, натъпкан с измислените от тях комплекси, страх, амбиции, гордост, ревност, суета....

Но Детето вече се възправя и само след броени години нашите Нови Деца ще вземат света ни в ръцете си и в сърцата си. Ние сега ги държим на раменете и в ръцете си и им даваме кураж и Вяра в Силата, която носят крилете им. Няма да могат да ги прекършат... този път....

Редактирано Септември 1, 2006 от Донка

[Ради]

Чувал съм, че в Махариши Университета в Щатите, медитиращи физици описват преживяванията си (или се опитват поне) със сложни формули.

Руснакът Симион Кирлиан успява да фотографира човешката аура.

Физикът Божидар Палюшев издава книги за торсионни полета.

Независимо кой доколко е на прав път, факт е че науката търси и се доближава до по-неосезаемите области от нашия живот.

Науката развива човешкият ум и ни дава познание за физическия свят.

А както е казал Христос (перефразирам по смисъл и не съм точен сигурно) - как ще разберем небесните работи, като не разбираме земните.

Друг е въпроса от кое знание имаме нужда, кое можем да използваме и т.н.

[Ради]

По принцип в тридесетте години на миналия век се обособява понятието Необятен Миров Силов Океан. По това време се откриват и елентарните частици, които изпълват пространството и носят със себе си огромна енергия, пътувайки със скорост около 200 000 км/с. Остава въпросът ткъде идват тези частици и как имат толкова много енергия. Имало е теория, че тази енергия може да се получи само от разпадането на веществото - например че идват от Слънцето и звездите. Но ако идват от Слънцето, то трябва да изразходва своето вещество за 3 милиарда години. А то е доста по-старо...На звездите пък им трябват 10 милиарда години да изчезнат.

По това време физикът и математикът Енрико Ферми, приема че сме потопени в Необятен Миров Силов Океан, откъдето всичко черпи сила, включително и елементарните частици.

Какво мислите по въпроса?

Използвана литература: "Науките на първата човешка раса", Николай Дойнов, Изд. "Роял 77", Варна, 1993, ISBN 9548005-778

[niko]

Привет Вальо,

определено знам, че много хора имат слаби моменти, когато не успяват да си сдържат емоциите, това е една задача с която и аз се занимавам ежедневно, дано да успявам по-често. Мисля, че някои хора надцениха емоционалсността на някои от нещата, които писах. Опитах се да дам мнението си за науката, опитах се да коментирам и нещата, които видни представители на астрологията са изказали по темата, хора като Бина не пожелаха да коментират същността на написаното от мен, така и не разбрах дали са разбрали моите обяснения които дадох за онова, което виждам, че във вашите среди се разпространява като истина.

В петък говорих с един мюсюлманин от Тунис, който ме изуми, като ми каза всъщност, че за него и за исляма, християнството се изразява в Папата и католическата църква. Още повече ме изуми, като ми каза, че в християнството нямало един бог, но ... хората често вярват в нещо, защото им е поднесена едностранно дадена информация и защото никога не са се замисляли дали тя е вярна или не.

В тези ми обяснения, които по-горе дадох нямаше всъщност никакви камъни, нито емоции, просто факти и обяснения. Не съм писал обвинителен акт срещу Питагор или Нютон, просто ги дадох като по-известни "учени" които са били малко или много поне в нещо некоректни. Примерите не са само тези двамата, а и аз около себе си имам достатъчно, но вие не познавате тях. Уви Бина като омаяна от Питагор се хвърли да го защитава. Аз нямам какво да обсъждам Питагор и ако знаех, че е толкова мил и драгоценен на някои от вас нямаше да го дам изобщо като пример. Защото както и Зара каза, изобщо този въпрос не е важен, но някои хора четат по диагонал постингите само с едничката мечта да открият невинността на любимия си. Аз не искам да им наранявам без значение заблудените или не души. Искам да дам пример за това, че науката е Наука само, когато се прави от внимателни, толерантни, обичащи хора с големи сърца. Тя уви и днес е пълна с егоисти, Високомерни, ах само как вредно е високомерието, но него го има винаги и навсякъде, където някой влага лични емоции и не се интересува от истината. Когато някой ми покаже че някъде греша аз веднага се поправям, извинявам се и виждайки доказателствата, ги приемам. Някои хора уви не умеят това, те почват да търсят, какви ли не средства за да ти запушат устата, но да се чувстват доволни и щастливи и затова са и излишните им реакции.

Мисля, че в по-горни постинги вече дадох примери, че когато някой ме поправи, аз мога да си променям мнението. Става дума за там дето Благост ме поправи, че Иисус не бил казал, "прости им, че те не знаят, какво вършат", а бил казал според него: "прости им макар да знаят, какво вършат". Аз наистина имам добра памет, но и тя понякога ме лъже. Приех мнението му, защото се надявах, че има повече познание от мен по темата. Честно казано не знам защо, но така очаквах. Без да влагам каквито и да е емоции и без да хвърлям камъни или омраза, само заради истината проверих и се оказа, че в евангелието от Лука наистина е описано така:

[23:34] А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

Всъщност както и преди казах няма значение, как точно е казано, защото и в двата случая показва едно и също, показва същността на християнството, а тя е в прошката. Това е разликата му от предишните стари политеистични религии, а и юдеизма, където са се избивали родове до девето коляно, само защото някой бил казал една дума на криво.

Ние българите имаме май поговорката, че дума дупка не прави, но уви много малко хора я изповядват. А и в науката и в разбирането за света е важно да има прошка. Мисля, че я владея, защото от малък съм състрадателен, израсъл съм на село в първите си 6 години и да ти призная ми беше тъжно когато на двора намирах умиращи мухи и се опитвах да ги съживявам със готварска сол, защото някой ми беше показал номера, че "удавена" уж муха можеш да я съживиш, ако я затрупаш с готварска сол. Години по-късно разбрах в какво се е състояло съживяването им. Но няма значение сега това, просто давах пример за това, що за душевност имам. Не за да се правя на светец, а защото наистина ме боли когато има мъка и неразбирателство. А прибавим ли и високомерие, то забрави всякакъв диалог и продуктивност.

Не Менгеле не е учен, той и без друго не точно наука е правел, той просто е бил перверзен тип, който е намирал оправдание за да поиска финансиране и права от Хитлер. Хората, които са измислили атомната бомба, сред тях не са само нацистки учени, сред тях са и хора като Айнщайн са хора, които са правили нещо под страх от нещо друго. Хората повярваха на Джордж Буш и го подкрепиха за атаката в Ирак, защото успя да ги излъже, че Саддам има много оръжия за масово унищожаване, а се оказа, че "великата" иракска армия е тотално разпасана и изобщо няма потенциала да се бие в конвенционална война. Саддам пък се е съмнявал в лоялността на генералите си и буквално е обрекъл на провал и евентуалната защита на Багдат, но както и да е няма намерение сега да почвам да споря на нова тема, давам пример само, че когато някой те излъже, можеш и Айнщайн да си, но ако нямаш информация и някой ти насади страх от нещо ти се решаваш на помощ от своя страна, която после може да се окаже, че е пъклено дело. Хората в западна Европа и в САЩ наистина нямат никаква реална представа за германската военна машина, нямат и капка идея, че всъщност всичко е един пъклен замисъл на Сталин да превземе цяла Европа Нямат и идея, защо Хитлер им предлага мир и ги моли за помощ срещу Русия, е да той вече се е компрометирал, но е имал повече адекватна информация, но тази информация е била вече обречена на съдбата на Касандра. Ако някой от вас се е интересувал от първите следвоенни години, ще види, каква масова психоза срещу Русия се развива в САЩ и тя не е била напразна и не напразно идва тогава, просто тогава идват германските учени в САЩ и минавайки през съответните им детектори наистина успяват да убедят, че навремето Хитлер не е лъгал и наистина голямата опасност не се е казвала Германия, а СССР в лицето на комунистическата диктатура на Сталин. Разбира се по никой начин не оправдавам изроди, които са изпитвали удоволствието си да убиват хора. Но някои от учените не са точно такива. Те са хора, които са били убедени в кауза, да вярно е, че е трябвало да се интересуват повече, но всеки си има начините за научаване на информация, а и все на нещо трябва да можеш да вярваш иначе ставаш луд параноик, а параноята си е наистина опасна. Така че да съдим и мразим Айнщайн и другите днес е безсмислено, трябва да проявим състрадание към тях и да им простим, както и бог сам ни е завещал да прощаваме! Някои учени са учени при все някои свои грешки. Няма перфектни хора. Всички ние използваме интуицията ни, а тя уви понякога ни лъже. Няма смисъл да вадим очи или зъби за наказание за това.

Нека не гледаме на нищо на този свят едностранчиво! Моля!

[Иво]

Искам да дам пример за това, че науката е Наука само, когато се прави от внимателни, толерантни, обичащи хора с големи сърца...

А и в науката и в разбирането за света е важно да има прошка...

Нека не гледаме на нищо на този свят едностранчиво!

[niko]

Привет Донка, не това не е мнение на учен изучаващ психиката на децата, но ако си била дете и си расла сред деца, ако имаш деца и внимаваш в поведението им, ще го видиш много добре. Като малък съм расъл на село при баба и дядо до към 6 години и когато отидох за пръв път на детска градина в града бях потресен от това, как си причиняват едно на друго децата болка. Някои от тях дори на себе си по неясни за мен подбуди си навираха бодли от рози под ноктите. Виждал съм деца на моята възраст да пребиват с камъни таралеж в локва, пак не знам защо. Чувал съм и от други мои познати за изстъпления на малки момченца и МОМИЧЕНЦА над котета и кученца. Това не са мои измислици уви, ако не си виждала такива зверства значи имаш нужда да се разходиш по-дълго по улиците. Или да видиш, как се хапят и с какви подбуди в градините. Нямам голям опит, но е бил интензивен.

Аз говоря за детето във физиологическия смисъл на думата, а не в твоя поетичен. Децата са определено всеотдайни и силно се амбицират, уви нямат като малки норми на поведение и ако случайно в впуснат да правят зверство, го правят толкова жестоко, че само можеш да се изумяваш на перверзията им. Не го казвам за да плюя сега по децата, би било страшно наивно да си го изтълкуваш така, а за да ти кажа, че всеки и особено децата имат нужда от култивиране.

Синева беше много прав като говореше за механизмите на учене и за механиката в тях!!! Поздравления за което, това е и моята позиция Зара.

Донка, ако едно дете измъчва животни, а аз като възрастен му се скарам и се опитам да го вкарам в “правия път” не смятам, че извършвам лошо дело, нито мисля, че бруталното убийство на друго живо същество или причиняването на болка на другарче, само защото нямаш идея, какво точно правиш е нещо, което трябва да се толерира, само защото видиш ли децата са “свети”, не децата не са светци, те са едни малки животни, които могат да станат добри и внимателни, но могат да станат изроди. Всичко зависи не от зодията им, а от възпитанието което получават. Но май трудно ще обясня за ролята на възпитанието на човек убеден и универсалността на зодиакалните предсказания.

Светлина тебе!

нико

[niko]

Донка,

Не е необходимо да си велик учен, за да дефинираш определението за добро, добър свят, по-добър човек.

Добър човек е този, не който не пречи на другите, а им помага.Добър човек е този, който живее и твори за вида си, а не за себе си. Добър човек е този, който се раздава и прави всичко в контекста на оцеляването и пребъдването на вида си. Добър човек е този, който заедно с другите се опитва да гради един общ ефективна среда на живот за вида ни. Както този, който мисли по социалната й организация, така и този, който се замисля над проблемите на изхранването й, както и този, който се занимава с лекуването й. А и още много други дейности, които няма да изброявам с усещането за изчерпателност.

Лош е този, който руши целенасочено или по невнимание онова, което другите градят за благото на вида. Лош е този, който не се интересува да намери правилната оценка за делата си. Лош е този, който е егоист и не осъзнава, че не оцеляват индивиди, а само видовете! Лош е този, който не се старае да се учи да живее сред хората, а ги мрази и търси как да е далеч от тях. НО … както и Иисус е казал, той е бил за да ни спаси, т.е. ние сме спасени, НО трябва да се причастим към това спасение. Причастие идва не от пречистване, а от ставане на част от нещо. Да някой може да ми се разсърди, че събличам от мистиката християнството, но аз имам това прозрение и четейки внимателно думите му виждам логика, внимание, старание, градивност, самокритичност. Все елементи от онова, което и аз като учен намирам за определение за добротата. Да метафора, да тъжно е за някои, че е само метафора. Но смирете се вече. Това е истината.

[niko]

Вальо, аз не виждам нищо езотерично в изгонването на търговците от храма, извършено от Иисус. Напротив, мисля, че това е изцяло практична проява, защото онези търговци не са били хора с вяра, те са повърхностни същества, те използват надеждите на някои хора за да трупат пари. Практично го наричам, защото същността на вярата не са магиите на реликвите, а присъствието в храма, осмислянето на философията, което силно се затруднява от промиването на мозъците на хората от търговците. През средновековието е имало и в Европа мания по светини, по кокалчета от разни светци и прочие, заради вярата в чудодейните им качества разбира се. Но някои хора определено са си ги фабрикували и разпродавали за да трупат пари, на гърба на вярващия наивник. Ако анализирате внимателно появата на протестантството и дейността на Мартин Лутър, ще видите, че той точно това се опитва да прави, да изгони търговците от храма, но той го прави по друг начин, казва на хората, че храма не е там дето са мазните търгаши и попове, а той е навън. Той казва на хората, че всеки може да има личен достъп до бога и за тази цел не му е нужен храм. Това в известен смисъл е било правилно решение, но само в известен, всъщност по-скоро е неправилно, защото така се създава началото на загиването на съпричастността в протестантските общества. Ето защо по-късно такива общества се превръщат в егоистични, където хората са саможиви, това макар малко да се е подобрило важи и до днес за места като северна Германия или Холандия. Така че всъщност е трябвало просто да изгони търговците само, както и Иисус му е дал за пример. Какво да се прави, няма перфектни хора.

[niko]

Ради, аз не бих говорил за неосъзнаеми, а за неосъзнати. За да кажеш, че нещо е неосъзнаемо, трябва да докажеш, че няма път за осъзнаването му. Аз всъщност тук се опитвам да доказвам, че има път за осъзнаването на света около нас. Ако не се лъжа това точно са правили и всички философи в древността, по един или друг начин разбира се.

Като те моля да не се хващаш само за последната ми фраза, ще се радвам, ако споделиш с мен, фотографии на аури, както и да ми обясниш, щом са фотографирани на какъв принцип действа аурата, каква е енергийната и същност и стойност. Христос много добре го е казал, наистина добре трябва да опознаем Земните работи, преди да се засилим към небесните, а на мен тук ми се струва, че има хора, които с радост скачат към небесните, защото нямат нерви да опознават земните.

[niko]

Ради, електроните се движат по определени орбити около ядрата, като за движението си те не изразходват енергия. Светлинните фотони също за движението си не изразходват енергия, защото те не плуват в океан с перки. Ние не сме в океан от съпротивляващи се сили. А и звездите не изчезват за 10 милиарда години. Изчезване на звезди е малко странен термин изобщо. Звездите в смисъла на светещи за нас тела се запалват и изгарят ядреното си гориво след което се превръщат небесни обекти от друг порядък, като това превръщане зависи от размера на звездата първоначално, освен това скоростта с която звездата “изгаря” горивото си също зависи от размера й, колкото е по-голяма една звезда толкова по-бързо го изгаря. Някои от тях могат и само за няколко хиляди години да го изгорят. Освен това Звездите не са доменни пещи, които да са направени да топлят небесния ни океан, ако ще и тази теза да се услажда на някои. Звездите са просто струпване на протони и електрони, предимно под формата на водород, които под влияние на силната гравитация, която и теб и мен би направила на прашинка, се свързват с ядрени сили и създават елементи от по-висок порядък като Хелий и всички останали. Освобождаването на енергията идва от това, че относително по-богатите не енергия елементарни частици, трябва да загубят част от енергията си, за да се помирят заедно една с друга в малкото ядро на атома.

Това е малко като в семейството. Ако искаш в друг “протон” - човек да си направите заедно едно общо “ядро” – семейство то трябва всеки от вас да се раздели с част от мераците и манталитета си. Непримиримите не могат да мелят брашно заедно.

Та долу горе това става в звездите и става, просто защото имаш количествено натрупване на елементи, които иначе далеч един от друг, не биха имали задължението да се натикват в едно ядро. Гравитацията е “виновна” за светенето на звездите на практика. То и в нашите общества, наличието на много хора, предполага и ние да си намираме удачни форми за адаптация и уреждане на съвкупностите ни. Инак … пламтят пожари.

[Донка]

ако си била дете и си расла сред деца, ако имаш деца и внимаваш в поведението им, ще го видиш много добре.

Била съм цял живот дете (47 години), расла съм сред деца (родителите ми са учители), отгледала съм две деца (20, 24 г.), самата аз съм филолог по образование, психолог и методист - ранно чуждоезиково обучение по квалификация и моите ученици вече водят при мен децата си.

Този скромен опит ми позволява да твърдя със сигурност, че жестокостта , която беше дадена за пример по-горе, не е характеристика на детското поведение, а увеличително огледало на ценностите и поведението на възрастните около тях. За съжаление, когато авторът е наблюдавал и събирал емпиричните си данни и въз основа на тях е направил обобщението си, той е бил твърде малък или твърде неинформиран в нашата наука, за да прозре същността на това, което вижда. Поради това направеният от него извод:

"нямат като малки норми на поведение и ако случайно в впуснат да правят зверство, го правят толкова жестоко, че само можеш да се изумяваш на перверзията им. "

е съизмерим с твърдението, че Слънцето се върти около Земята, защото нашите емпирични наблюдения показват именно това.

Детето проявява жестокост именно защото вече го "култивират", а не общуват с него с любов и разбиране по времето, когато то изследва материалния си свят. И мен ме "култивираха", за да бъда полезна на обществото и добра според мерките на близките ми. Аз не проявих жестокост, но към мен винаги я проявяваха - по същата причина - аз я предизвиквах със страха си, че не съм достатъчно добра и старанието си да угодя на хората.

Науката, за която писах в постинг # 160 е науката, която ще помогне на родителите да прозрат:

-заложената в децата им Любов и смисълът на тяхното появяване такива каквито са родени;

- ролята, която им е отредена в израстването (не култивирането) на новия човек;

-уроците, които могат да научат те от него (а не да му набиват в чистото съзнание своите зависимости и съмнителни ценности).

В темата за науката - ще разсъждавам като психолог - в науката ни никога не е имало деление на Добри хора и Лоши хора. Тези понятия са субективни и зависят от критериите на групата, обществото, културата. Подобно деление е съизмеримо с делението на химичните съединения на Добри (полезни за хората) и Лоши (вредни за тях).

Редактирано Септември 3, 2006 от Донка

[Ради]

Ради, аз не бих говорил за неосъзнаеми, а за неосъзнати. За да кажеш, че нещо е неосъзнаемо, трябва да докажеш, че няма път за осъзнаването му.

Неосезаеми съм написал, не неосъзнаеми

[Guest Зара_]

Всеки от нас може да намери доказателства за тезите си. И всеки трябва да проверява на практика твърденията си. В някои науки се правят химични реакции, изучава се взаимовръзката между две събития, регистрира се всяка реакция, и т.н. И всичко това се вижда, но пак няма едно тълкувание, а различни теории.

Някои науки - като психологията и споменатите вече от мен психолингвистика и невропсихология /а и други/ - разполагат в голяма степен с крайния резултат от реакциите, т.е. засега не можем да проследим протичането на реакцията и всичко,което се случва в резултат на събитие А или събитие Б,а виждаме често само крайния оформен , завършен външен отговор. Което не прави автоматично изброените науки псевдонауки.

По същия начин астрологията не може по никакъв начин да документира как по-точно става влиянието на различни космически обекти върху човека. А съм сигурна, че в не много далечно бъдеще това ще може да се "види" с научния инструментариум.

Високото ниво на развитие на съвременната наука ни позволява да видим невроните и невронните връзки, да разберем как се предават импулсите, как се променя нивото на калия и натрия от двете страни на синапса. Но как точно чрез тези връзки лимбичната система успява да подпомогне изграждането на мотивацията на индивида, паметовите процеси и куп други неща, не можем да видим на този етап. Нито например какъв е точно механизмът на идентификация на обекти от гностичните зони на мозъчната кора. Това все още е в процес на изучаване и едва ли пробите на Вада и т.н. могат да дадат точния модел, макар че точно "документират" участващите зони.

Така е и с астрологията /за други науки не говоря, защото не съм сведуща по въпроса /. Поради обективни причини ние виждаме събитие А /планетни конфигурации напр. по време на раждането/ и събитие Б /определен талант/. Но извода се прави на базата на натрупан с години/понякога и векове/ материал от изследване на взаимовръзката между А и Б. Поради тази причина има хора, които смятат астрологията за наука /и аз съм от тях/ и не спират да изследват, за да откриват причинно-следствените връзки.

Но астрологията /както и психологията и др./ има и една особеност - че връзката между събития А и Б не е константа, а може да търпи развитие, зависещо от жизнените обстоятелства, от избора на самата личност..., напр. дали ще развие дадения му талант и дали изобщо ще го използва; как ще реагира на трудностите и т.н.

Това е моето мнение.

Всъщност започнах да се занимавам с астрология, защото НЕ вярвах в нея.

[niko]

Привет Донке,

Аз също познава педагози като теб, които говорят с благоговение пред институцията "дете". Предполагам че имаш повече събрани данни от мен за наблюдения на деца, но те трябва не само да се събират, а и тълкуват ясно. Тълкуването ти, че видиш ли, децата са светци, от които ние трябва да се учим е наивно, защото няма аргументация освен личното ти усещане, че това е така. Аз съм напълно съгласен в теб в частта, че с децата трябва да се работи с внимание и обич. Но това не означава да им гледаме сеира и да ги оставим да си развяват коня. Децата, които давам за примери, някои от тях познавам и до днес. Не мога да докажа дали в семействата им са им налагали да са добри и полезни, нямам доказателства за това как са ги култивирали, някои от тези деца бяха от нормални семейства, а други бяха по-скоро безпризорни. Моето мнение е, че децата в градовете и големите села, където могат да се събират заедно много деца, които не са получили обяснение кое е добро и кое лошо, могат да извършват големи зверства. Аз дълбоко се съмнявам, че майка или баща на някое от тези деца е пребивал с камъни таралеж в локва пред него, дори да е имало някакви наказания срещу това дете, те надали са били толкова жестоки, колкото то е с животинките. Дълбоко се съмнявам детето да си отмъщава за нещо. Аз съм ги гледал тези деца в очите, те нямаха злоба към животинчето, на тях просто им беше интересно да видят шоуто. Нищо друго Донке. Нищо друго. Те не разбират стойността на живота нито на болката, както аз го разбирах дори тогава. Ето защо на мен ми се обръщаше стомаха като ги гледах, но не посегнах да се бия с тях и да им причинявам болка. Не че по-късно не съм се бил в училище, имал съм и аз някои неясноти и лутания, но тогава за когато ти говоря, нямах никак разбирането, че трябва да посегна на човек или животно. И то е не защо съм надарен със състраданието ти, а защото баба ми ме направи състрадателен и мислещ човек. Човек, който забелязва и усеща болката и в душите на другите и не може да я причинява тям.

А тезата ми, че неуките и незрящите имат нужда от това, някой да им покаже истината се подкрепя от всички философи в миналото, подкрепя се и от любимия на някои хора тук Питагор, а и сам Иисус е дошъл не да се научи на любов от децата или възрастните, а е дошъл да поучава (култивира) човешкия род. Така че да се вярва в някакви извънредни способности на децата е абсолютна наивност и прибързани заключения на базата на някои емоционални предположения.

Да децата могат да са добри, но когато усетят, че на този свят доброто се изразява в градене и помагане, в грижа и загриженост. Могат уви и да станат много разрушителни в действията си, ако ги оставиш на самотек, защото в самотека си те може случайно да видят и да се научат на добро, но и на зло.

успешна седмица и повече съмнения и мислене Донке!

[niko]

Прав си Ради, грешката е моя, но тогава променям и аз думата с неосезаеми, контекста е същия. Чакам обстоен коментар, когато имаш време разбира се.

лек ден

[niko]

Привет Зара,

Права си, ако кажеш, че всеки може да търси доказателства за тезите си, права ще си, ако кажеш, че всеки може да си мисли, че е намерил доказателства за тезите си. Но не си права сега, защото за някои тези може да няма подкрепящи ги доказателства, а напротив дори - отхвърлящи ги. Ако си права в този вид на репликата си, излиза, че всяка теза е вярна и по-важното не е истината от Бога, а това което всеки сам си мисли за себе си. С което аз принципно не съм съгласен. А предполагам и ти.

Зара за многото химични реакции, които се извършват в лабораториите има едно тълкуване и една теория, даже има една единна номенклатура за всички наименования на съединенията. Даже и ние сме изградени от същите тези елементи и съединения и всичко е едно цяло. Едно от доказателствата че еволюцията е факт и че имаме общ еволюционен произход с всички животни и растения е и факта, че на практика ние можем да използваме части от което и да е животно или растение за храна, разбира се, освен ако не говорим за някой специализирани органи, които имат биологично активни отрови, които са направени точно за да пазят съответното растение или животно. Всички сме изградени от едни и същи структурни елементи Зара, това не е множество от теории, а една и то ясно дефинирана, ако имаш времето да се зачетеш и запознаеш с нея разбира се.

Крайните отговори, както ги наричаш само по себе си не стигат Зара, защото всеки луд може да седне да си обяснява по своему с лудостта си дадени резултати. В този контекст ще ти кажа, че днес лекарите все още говорят глупости от рода, че има рак на гърдата или на незнам си какво друго, че има диабет и т.н. Не няма един рак на гърдата, няма и един диабет, не са и 2 типа, като натикват 95% от случаите във категорията тип 2 диабет. Има ужасно много видове диабет, защото лекарите от стари времена са свикнали да описват външните симптоми, а не да изследват биохимичните и молекулянобиологични причини за дадено заболяване.

Някои умни хора са забелязали, че има ужасно много взаимовръзки между някои отговори, помислили, помислили, па открили с поколенията учени във вековете, цялата днес известна ни взаимосвързаност между реакции и съединения. Но неуките хора също искат отговори, те обаче гледат само крайните резултати, а не забелязват, че свързването между тях идва от онова моя любимо чудо - математиката. Да само математическата дедукция дава нам, способността оптимално точно да предсказваме на базата на известното ни, не всичко, но онова, до което до сега са се разпрострели знанията ни. Те не са крайни, има още да се трупат, но и днес има не малко знания, които ако някои иска, може да добие. Аз тук се опитах да подхвърля вече някои ценни съвети, който има очи, ще ги види.

Зара в живия свят никой никога не е документирал връзка, никой и никога, запомни го добре. Нито можеш да документираш връзка между атоми, нито между неврони!!!

Документира ни са само окончанията Зара, а не връзките. Два атома не са вързани от някакво въженце помежду си, "връзката" не съществува материално, тя е енергия Зара, тя не се документира със снимка. Връзките между невроните всъщност са канали за обмяна на невротрансмитери, те пак са във разтвор на вода и не са нещо фиксирано и постоянно. Документацията на тези явления не е фотографска в смисъла на доказана и показана връвчица от някакъв характер, а се доказват близост, взаимодействие, доказват се обмяна на вещества, обмяна на атоми. Т.е. доказателствата са чисто математически. Те не са някаква материя, те са енергия, този път малко по-метафорично се изразявам за енергията. Т.е. всяка енергия е доказуема, защото тя винаги участва в някакви реакции. Тя променя нещо, тя оставя следи в носители, който могат да се променят в резултата на въздействието на дадената енергия. Това става например, когато фотографираш светлина, защото ти фотографираш винаги и само светлината.

Няма на света животно или растение, което да е изолирано от останалия свят, защото от него то се изхранва, всяко едно растение или животно, което се храни от света и диша в него, има нужда от информация, а информация за това къде и кога има храна и подобни, се добива, когато имаш сетива за нея. Затова за повече от милиард и половина земни години на Земята са се развили огромно за представите ни разнообразие от организми, които са способни да извличат информация от много източници. Някои са развили усет към светлина, едни в един диапазон, други в друг. Други са развили усет към звук по-силно, пак кой където е можал. Трети усещат добре топлинно излъчване, четвърти се ориентират с обоняние предимно, пети с допир. Но освен тези 5 сетива които при някои организми са застъпени всички, при други само едно или повече, на света няма нито едно растение или животно, което да използва друг вид информация, за толкова време и при такова разнообразие от видове, мислиш ли, че до днес нямаше да са се развили някакви специализирани организми, които да усещат тази тайнствена и така блазнещата те енергия и да се ориентират по нея. Не няма такива организми и митовете, че кучета, котки или незнам си каква друга твар усеща някаква друга енергия са просто митове от хора, които не са провели внимателно експеримента и са оставили предостатъчно други източници на информация, но не ги забелязват и затова за тях остава обяснението с някаква мистика. Няма мистика, но има фокуси, има илюзии. Ако си ходила на представление на илюзионист може би си се чудила, как успява да направи някои неща, е ако днес са ти безинтересни сигурен съм като дете поне веднъж си се чудила, как ли става тоя или оня фокус, ами стават с математика Зара. С математика и причинно-следствени връзки.

Точните зони в лимбичната система а и тези освен нея не са разковничето, факт е, че лимбичнта система е отговорна за емоциите, много заболявания в тази система, генетични дефекти, и нервнодегенеративни заболявания, както и външно причинени травми са го доказали недвусмислено. И днес да се опитваме да търсим под вола теле е безсмислено. Аз не знам, какво точно според теб не е доказано, което да е кардинална информация за теб за да разбереш нещо. Но кои неврони точно и колко от тях участват във формирането на дадена мотивационна верига не е най-важната информация, такава информация се добива трудно обаче, а за да я открие на един фиозиолог ще му трябват много точно извършени експерименти в мозъка на човек, което е неприемливо!!! Ето защо наука днес не може да ти даде пълната картина на това което те вълнува, но мен точния и вид не ме вълнува, нито пък искам да се правят подобни опити с хора. Уви от животните с които правим опити не може да се извлече еднозначна пълна картина, защото те имат разлики от нас, малко или много, но така или иначе доказателствата които имаме от тях са непреки и само доказват, че сме на прав път в предположенията си. Повече от това реално сега не ни е нужно, ето защо не виждам и смисъл от такива експерименти от каквато и гледна точка да го погледнеш.

В областта на астрологията аз имам различна версия освен планетите, моята е, че хората имат сходни страсти, страхове и желания. Това обуславя и сходство в поведението им. Което предполага, че е възможно да има прилики между определени хора. Още повече, че формирането на характера ни почва още в утробата на майките ни и протича дълго време, зависи и от нейните емоции и поведение, зависи ако щеш дори от музиката, която слуша. Зависи сигурно колко и къде пътува и какви ли още не фактори. Така че ти не можеш по еднократният акт на раждане да определиш характера на даден човек, ако ще и планените да имат някакво влияние, защото иначе ще трябва да отчетеш миграционните процеси, които родителите на детето и особено майката е извършвала през цялата си бременост. Което вече ми се вижда невъзможно за едни астролог, който ми знае деня, часа и секундата на раждане. А и какво е раждането?!? Това е кратък акт в който колкото и дълго да траят мъките за майката бебето излиза за има няма секунда-две. Ако искаш да ми кажеш, че в мозъка ти могат да станат подредби от клетки и цели зони да добият определен вид само за 2-3 секунди или дори часове … ще ти се присмея открито. Така че както и Христос бил казал, опознай добре земното, преди да налиташ на небесното.

Успех!

ПП: аз не се занимавам с нищо, нито дори с наука, аз живея, аз мисля, аз осезавам, аз реагирам. Не деля нищо от нищо, просто изследвам и внимавам, много внимавам. Е и аз правя грешки понякога, но когато някой ми ги докаже веднага се корегирам.

Редактирано Септември 4, 2006 от niko