Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest hrisko_89

Честит Национален Празник!

Recommended Posts

Честит празник на всички!

Дано станем по-отговорни и организирани, за да бъде и страната ни още по-красива :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Честит трети март на всички българи и на всички, които обичат България ! :)Желая на българския народ Вътрешна и външна свобода, много любов и късмет ! Бог да благослови България! Нека България и българския народ да пребъдат до края на света ! Нека България бъде обсипана с блясък и слава ! :)

http://www.vbox7.com/play:d65feed7

Епизод - О`Шипка

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Легенда за камбаната

Някога, много отдавна, когато османските поробители превземали с огън икръв българските земи, живеел мъдър човек..Духовен водач на българския народ и глава на българската православна църква-Патриарх Евтимий.Той усещал, че иде края на Бълагрската държава.Повикал един железар и му поръчал да направи камбана, която да пее с душата на България."Как да направя такава камбана ?" попитал майсторът.Патриархът му рекъл да разтопи метала, после донесъл една овехтяла книга, целунал я и просълзен я хвърлил в горящата лава...В тази книга била описана историята на България!Това била "История славянабългарска", написана от отец Паисий.Когато камбаната била готова, покачили я на най- високия връх Царевец.Оттам се понесъл гласът и -глух, тъжен, поробен...Поискал османският предводител Сюлейман да свалят камбаната и от нея да направят мечове и ятагани...но станало чудо!Камбаната потънала дълбоко в земята.

Замлъкнала камбаната и мълчала цели 500 години- толкова, колкото България била под турско робство.

Много били мъките на народа ни, много сълзи изплакала майка България, много синове и дъщери изгубила в кървави битки за Свободата.Народът ни вярвал, че който почита историята си, книгите си, езика и вярата си, трябва да бъде СВОБОДЕН!

Свободата дошла!Донесли я на щиковете си руските, румънските и финландските войни и българските опълченци.И станало чудо-камбаната, която мълчала скрита под земята цели 500 години, отново забила.Ударите и били силни, чисти и звънки, защото възвестявали на света, че България е свободна страна!

Този ден бил 3.03.1978г.

Честит Национален Празник!

Мило дете, вземи стръкче цвете и тихо го постави пред вечния огън, който гори в Мавзолея. Постави малката си длан върху студения камък.Усещаш ли, той се стопля от твоята детска любов и признателност към подвига на загиналите за Свободата ни.Чуваш ли?Онази камбана бие силно и в твоето сърце!И ще бие докато има признателни българи, като теб!За да я има БЪЛГАРИЯ!Сега и завинаги!

Честит празник Българи!

Трети март!Трети март!

Чакан празник свята дата.

Трети март!Трети март!

Ден рожден на свободата!

Трети март!Трети март!

В мир народът ни добрува.

Трети март!Трети март!

Днес БЪЛГАРИЯ празнува!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО БЪЛГАРИ!

ПОКЛОН ПРЕД ТЕЗИ, КОИТО ДАДОХА ЖИВОТА СИ ЗА ДА СМЕ СЕГА СВОБОДНИ!

1148983.jpg?v=0

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!!!!

http://www.youtube.com/watch?v=7nNijnR6CnQ

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скъпи български приятели! Честит Национален Празник!

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Макар и да е към края си, днешният ден беше особено вълнуващ за мен. От години не съм присъствала на тържество по повод на национален празник, а тогава... беше някак по задължение и честно да си призная никога не съм се вълнувала, не съм го преживявала... Днес не беше така... Дали защото и атмосферните условия наподобяваха времето, когато са се водили битките, дали защото наоколо витаеше духът на съвремието, което търси корените си и им се прекланя. Очите ми се пълнеха и сълзите свободно се стичаха не само, когато звучеше химна на родината ни... И въпреки неотопления читалищен салон, студът не се усещаше... Децата ми припомниха незабравимата поема на Петко Славейков, която ме върна към размисли, актуални и вечни - за българския дух, за любовта, за щастието, което често погрешно търсим вън от себе си и от родината си... Споделям я сега и с вас:

Изворът на Белоногата

Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,

която ся казва "Ак балдър чешмеси",

за нея живее в народът следующето предание:

Видиш ли долу в полето,

дет ся мержеят, чернеят

дестина дръвя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана.

Гергана, пиле шарено,

Гергана, кротко агненце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите;

първо и либе Никола -

вакло огиче пред стадо

помежду селски ергени!

Гергана още Никола,

двамата лика-прилика,

като два стърка аглика,

двамата млади, зелени,

един за други родени,

един у други влибени,

влибени вярно, примерно.

Либил Никола Гергана,

либил я и я задирял:

заран и вечер по извор,

по хора всяка неделя,

по тлъки всяка прилука

и по седенки всяка нощ.

Било то вече посреднощ.

Седенките ся разиждат -

праща Никола дома и

своята мила Гергана,

китка и цвете поиска.

Гергана тихо говори:

-Късно е, либе, за китка:

месечинка си залезе,

а петли не са попели -

време е сега потайно,

грозна, невярна полунощ;

звезди блещукат над нази,

веди прелитат край нази, -

змееве, змейски духове

и самодиви-нощянки,

ще видят, ще ни завидят -

китка ся дава за обич,

кога ся зора зазори;

в зори е китка кръвена,

утре ти китка готова.

Дигни се рано да станеш,

утре на нива да идеш,

на изворът мя почакай,

биволи докат напоиш,

аз с бели менци ще дойда

за прясна вода студена,

ще ти дам китка кичена

от мое чело на твое,

с тебе за мене да бъде...

Черна им честта горките,

черна веда ги подслуша,

подслуша, та им завидя,

на зло ги око мернала,

сторила да ги погуби.

Рано ранила Гергана,

станала, та се умила,

пред икони се прекръсти,

тихо се богу помоли.

Росна е китка набрала

и я на чело забола.

Дига кобилца на рамо,

та си на извор отива;

не сваря тамо Никола,

чай сваря бели чадъри.

Нощя е везир пристигнал,

с войска си тука застанал.

Гергана вода налива,

бели си крака измива.

Веэир пред чадър седеше,

гледал Гергана, чудил ся -

чудил ся хубост таквази,

де ся е зела на село.

Гледал я везир, сматрял я

и от сърце я поревнал.

Допраща слуги, вика я.

Везир и дума продума:

- Българко, млада девойко,

що ми си рано ранила

за прясна вода на извор?

- Рано съм, аго, ранила

за прясна вода студена,

по-рано да си ошетам...

Тейко ми, стара стария,

бърза на нива да идем.

- Ходиш ли, млада девойко,

ходиш ли и ти на нива.

да гориш лице снежано,

да косиш ръце нежани?

Ти не си за туй родена,

най си родена, дарена

бяла ханъма да бъдеш,

все по чардаци да ходиш...

Я хайде, бяла българко,

хайде на Стамбул да идем,

дето ще шеташ на други,

други на тебе да шетат.

- Добре съм, аго, аз тука

при старий баща и майка,

мен не тежи ми шетнята.

Откакто съм ся родила,

все тъй съм расла, порасла,

кога по нива, по лозе

на стар бащица на помощ,

кога пък в кьщи да шетам -

на мила майка отмяна.

- Ще дойдеш, бяла българко,

ще дойдеш с мене на Стамбул,

ще дойдеш, друго не бива.

- Жив да си, аго, недей мя!

Как ще оставя баща си,

майка си, как ще замина?

- Туй ли се грижиш и мълвиш?

Не щеш ли и тях да вземем,

да ги заведем с нази си?

- Мили ми, аго, ливади,

свидна ми мила градинка!

- Ливади искай от мене,

все по ливади да ходиш,

каквито искаш градини

и цветя вътре всякакви...

Жално въздъхна Гергана,

умилно дума продума:

- Няма там, аго, по вази,

няма там стени таквизи,

зиме със здравчец обрасли,

лете със сива лиляка;

няма там бяло кокиче,

ни теменужка дъхава

между къдрави шубрачки;

в поля чернока аглика

на всяко рано пладнище,

злат минзухарец в равнище,

ни ален божур в странище...

В моята мала градинка

доста е мене, що имам:

всякакви ружи шарени,

шарени, жълтоалени,

дребен босилчец черночък,

син кремък, жълта латинка,

бял кремък чисто сребърен,

бисерно, росно леденче,

крехка върбица клоната,

стволеста камха рехата,

червем седянко вечерен,

синкави рохли ранници,

карамфил зимен и летен,

ширбой ми кичест ператен

и морав стратул бархатен.

Тез живи цветя няма ги

в вашите, аго, градини!

Там всичко расте насила

и дето расте, там вене...

Хубаво всичко на село,

охолно, аго, на воля!

- Хубава, млада българко!

защо си толкоз глупава!

Склони ти само да дойдеш,

на Стамбул да те заведа:

да видиш де е хубаво,

да познаш що е охолно!

Аз ще заръчам, щом идем,

да ти изградят градини,

каквито искаш, дето щеш.

И ще направя за тебе

в градини нови сараи

със дванадесет капии,

с триста прозорци джамлии.

С миндери ще ги обградя,

с ястъци ще ги обредя,

с дюшеци ще ги постеля,

да седиш на тях, да гледаш,

додет ти видят очите...

- Стамбул е, аго, за мене

тук, дето аз съм родена,

а най-хубави сараи -

там онзи моя бащин дом.

Що ми са много капии,

когато мога от една

да ходя и да дохождам?

Що ми са триста прозорци,

когато мога всякога

от едно само прозорче

да гледам деня слънцето

и вечер ясен месечка

с милиони звезди около!

Какви по-светли сараи

от тез небесни сводове?

Какви по-добри миндери

от таз зелена морава!

- Младо, безумно момиче,

ти още нищо не знаеш!

Мене повярвай, послушай,

да си намериш късметът:

бяла ханъма да станеш,

злато, коприна да носиш,

в светли хареми да седиш,

жълти жълтици да нижеш

размесом с дребен маргарец.

- Хубаво, аго, жив ми бил.

но аз съм проста селянка,

не ми са драги хареми,

нито свилени премени;

не искам жълти жълтици,

не искам дребен маргарец!

Стига ми това, що имам!

Таз огърлица мъниста

и този плетен косичник...

Най-подир, аго, знаеш ли?

Ако не знаеш, да знаеш:

аз съм се клела, заклела

и клетвата ми вярна е:

Първо ми либе Никола

първо венчило той ще е...

- Колко си проста, безумна!

Та що е твоят любовник

пред мене и пред властта ми?

- Пред тебе, аго, нищо е;

но за мен, знаш ли, всичко е,

воля аз него, та него...

- Волиш ти него, та него! -

отвърна везир сърдито, -

но своя воля ти нямаш,

мойта е воля над тебе;

господар аз съм над тебе -

аз ще ти бъда стопанин...

Гергана дума продума:

На живот ми си господар,

но на волята не ми си;

Без воля стопан ставаш ти

на мъртво сърце студено...

Смая се везир с Гергана;

вярност в любов й почете,

пусна момата свободна

и надари я богато,

после за помен поръча

изворът чешма да стане.

Дюлгери чешма градили,

в село се дума разчуло,

че са Гергана вградили.

Истина било, тъй стана:

залиня мома Гергана,

като лист рано ознобен,

залоша, еще закрея

кат ран босилек в засуха.

Крея Гергана на крака

нещо ми до три месеца,

легна Гергана на дрехи...

Ходи Никола, дохожда,

води и врачки, знахари,

с разни я билки цериха,

от нищо не и преиде.

Година време не сключи,

богу душица предаде...

Сето я село пожали

и всички са ся събрали,

всякой свещица запали...

Моми и венци изплели…

момци и гробник сковали...

От къщи кат я дигнали,

ред я по редом носили,

до тъмен гроб я занесли,

занесли, там оставили...

Никола, верен любовник,

рано ранява у вторник,

та си на гроба отива,

с бял тамян гробьт прекадил,

с руйно го винце попрелял

и вощеница запалил...

Върнал ся от гроб Никола,

но не се върнал дома си;

и до ден днешен няма го...

Счува ся само дълбоко

цафарата му, тъмната,

тъжно да свири и тътне,

кога се вести Гергана,

там на чешмата седнала,

на месечинка да преде.

1873

Честит Празник, Българи!

Редактирано от Надеждна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честит трети март на всички,които се определят като Българи !Бъдете здрави ,уверени в себе си и това ,което правите !Обичайте се и бъдете обичани!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Едно интервю на професор Божидар Димитров относно 3-ти март:

 Народкойто не помни историята си, е обречен да я повтори!” 

 

Малко от него, останалото го прочетет от линка горе.

 

Каква е разликата между България преди Освобождението и днешната?

-"Огромна. Някой казват, че Следосвобожденска България е нямала никакви успехи. Това абсолютно не е вярно. Българският  политически елит, който управляваше страната от 1878 г. до днес, успя да направи някои големи постижения. Ще ги почна подред.

Българският народ беше около 2 милиона души при Освобождението. Днес е над 8 милиона души само български граждани. 7 милиона в страната и 1 милион в чужбина, но оставащи си българи, и български граждани. Освен това България удвои територията си при Освобождението. Не е вярно, че всичко войни са завършили с поражения. България удвои територията си през 1885 г. А през 1912 г. прибави към територията си днешите южни окръзи -Благоевградски, Смолянски, Кърджалийки, южните части на Бургаски и Хасковски окръг. Освен това през 1940 г., България успя да си върне загубената Южна Добруджа."

 

По повод празника, НИМ отваря вратите си за всички днес, който е в София, може да иде и да види, има уникални неща.

От мен - Честит Национален празник!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честит празник, приятели!

 

 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×