Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Добър или щастлив

Какъв предпочитате да бъдете: добър или щастлив?  

29 гласа

  1. 1. Какъв предпочитате да бъдете?

    • Добър
      14
    • Щастлив
      15


Recommended Posts

В една реална ситуация, подобен избор е сериозно изпитания и не е толкова лесен, колкото само да кажеш, че ще избереш доброто.

според мен не е и толкова очевиден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само истински щастлив човек може да прави истинско "добро" !

Не е така.

Само истински добрият човек може да бъде щастлив.

Ще използвам тези две твърдения за да продължа разсъжденията си.

Второто твърдение е очевидно вярно – поне за мене. За първото трябва да помисля още малко. По-късно може би пак ще се върна на него.

Щастието е отношение на човека сам към себе си. В малко по-абстрактен план: към начина по който Живота протича през човека, а не толкова към външната страна на живота протичащ около човека. Щастието е отношение към Живота. Добротата е отношение на човека към другите; към Живота проявяващ се чрез другите.

Сега от малко по-различен ъгъл: Тъй като човек е част от една система (семейство, държава, човечество, космос), той ще е щастлив доколкото е намерил своето място в тази система и е в хармония с нея и с елементите и. Това би дало възможност на Живота по-пълно да протече през системата и през отделния човек. Всъщност човек не може да е истински щастлив, докато и останалите единици от системата не са намерили своето място и не са постигнали хармония. Добротата е стремеж към установяване на хармония на една единица с останалите, стремеж към това всяка единица да заеме съответстващото и място. В тази връзка злото е стремеж на една единица да заеме място, което не и съответства или да „постави“ друга единица на такова място. Любовта е осъзнаването на взаимовръзката и взаимозависимостта между отделните единици и на цялото; омразата е желанието да изкараш дадена единица от системата, да прекъснеш връзката си с нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че идвете твърдения са верни. И в същото време и двете не са. Защото имаме представа за добро, но тя е частична. Поради тази причина принц Сидхарта един ден напуснал двореца, в който имал всичко, за да бъде щастлив и добър. Само трябва да се вгледаме в цената на човешката доброта и ще прозрем, че нещата не са толкова елементарни.

Щастието е отношение на човека сам към себе си. В малко по-абстрактен план: към начина по който Живота протича през човека, а не толкова към външната страна на живота протичащ около човека. Щастието е отношение към Живота.

Съгласна съм. А за Живота това дали е достатъчно? Нещата са двустранни ...

Сега от малко по-различен ъгъл: Тъй като човек е част от една система (семейство, държава, човечество, космос), той ще е щастлив доколкото е намерил своето място в тази система и е в хармония с нея и с елементите и. Това би дало възможност на Живота по-пълно да протече през системата и през отделния човек. Всъщност човек не може да е истински щастлив, докато и останалите единици от системата не са намерили своето място и не са постигнали хармония.

Гледам системата, част от която съм. Не откривам хармония там, където е човекът. Планините загиват, животните измират, моретата и езерата изплискват към нас цялата мръсотия, с която ги заливаме. Очите на болните ни и невротизирани деца ни питат: "Това хармонията ли е"

Сега какво? Да убеждавам себе си и тях: "Това е, де! Хармония е! "

Нещо повече. Светът без човека ми изглежда наистина хармоничен. Но набърка ли се човек- всичко се дисхармонира. Някак където и да е, човек не е на мястото си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кога човек е истински добьр?

Само когато е в сьстояние да обьрне и другата си буза, когато го ударят по едната и да си каже: "Господи, прости му, тои не осьзнава какво прави!"

Или, когато види загниващия труп на животно/може да се интерпретира и като "загниващо сьзнание" на човек/, да може да си каже: "Господи, колко са красиви зьбите на това животно, колко ми помага да се науча да виждам, че светьт е прекрасен, независимо от сьществуващата грозота."

Или, когато го обидят, той да не почувства обида, а да си каже/помисли/ : "Господи, колко е млада душата му и колко много още има да учи! Помогни му, Господи!"

Когато човек е добьр по този начин, само тогава е вьзможно да е истински щастлив./Мисля, че за тази добрина и щастие е вьпросьт/

Другите видове добрина и щастие са временни сьстояния и само ни подпомагат по пьтя кьм истинската добрина, носеща истинското щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Освен това има добър и по - добър, според наложените норми. Може да си по - добър от един, и малко по - недобър от друг. И освен това някой който е за пример в обществото, може да е по - злобен от друг, който е по - неизрядъчен.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо да те попитам какво значи нещастeн човек? :harhar:

Аз никога не съм се чувствал нещастен.Чувствал съм се изпълнен със страх и болка.Но какво означава да си нещастен,незнам.

Нещастен означава да не виждаш доброто около теб,така ли?

Запомни че стремежът към добро съществува,че светът е взаимно-свързан,че ако аз си мисля само ДОБРО за света и за хората наоколо,дори нищо да не съм направил на този свят,добрата енергия от мен колкото и незначителна да е ще промени и ще направи хората по-добри. :3d_139:

Аз мога да сънувам,ти ми говориш за нещастие.Които може да сънува би трябвало да се чувства доволен от фантазиите си каквито и да са. ;)

Толкова щастлив се чувствам,че дори вече ми е все едно колко ще живея.Прекалено много добро съм преживял.

Все ми е едно дали ще има утрешен ден или няма да има.

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледам системата, част от която съм. Не откривам хармония там, където е човекът. Планините загиват, животните измират, моретата и езерата изплискват към нас цялата мръсотия, с която ги заливаме. Очите на болните ни и невротизирани деца ни питат: "Това хармонията ли е"

Сега какво? Да убеждавам себе си и тях: "Това е, де! Хармония е! "

Нещо повече. Светът без човека ми изглежда наистина хармоничен. Но набърка ли се човек- всичко се дисхармонира. Някак където и да е, човек не е на мястото си.

Докато четях горните редове, си спомних една своя много поучителна грешка при определяне на времето на едно изречение (англ. ез.). Та изречението гласеше (бълг. превод):

Хората замърсяват планетата.

Но в английски сегашно време може да бъде поне в 2 варианта - 1. по принцип и 2. в момента, временно.

Вече вероятно се досетихте, че без много да му мисля лепнах етикета "по принцип".

Оказа се,че е "в момента, временно" - защото човешкият вид е на тази планета от милиони години и е идеално хармонизиран към нея. Само през последните 100 и няколко години , един миг от неговата история (да не споменаваме за планетата) - човекът не успява да хармонизира активността си с планетата. И това е временно - или ще успее сам, или планетата ще го принуди да го направи....

За доброто си мислех - не мога да определя дали съм добра и как точно съм добра. Отказала съм се. Нека Бог определи със своите средства. Предпочитам да оставя доброто на интуицията такава, каквато изумително точно е описана тук:

Мисъл на деня – 6 март 2009 г.

Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима си бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише!

Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Виж, щастието - това си зависи от мен, то не се дава, то се постига отвътре, със задружната работа на ума и сърцето. Колко ще трае зависи от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това разделение само показва, че слугуваме единствено на далечни представи и цели, а в същността ни не се ражда животът, на когото щастието са краката, а добротата - ръцете. Но и това, само за пред тленните ни очи. Защото всичко е едно, особено в пълнотата, от която единствено извира живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Oтдавна и много пъти съм отговаряла на този въпрос в конкретни житейски ситуации. Поставяла съм не само щастието си, а и себе си самата на заден план.

Това не значи, че съм търсила и искала ситуации, в които да вземам такива решения. Затова в анкетата не пускам гласа си.

Благодарение на този сайт и форум разбрах относителността на понятията:

"предпочитам' - между кое и кое... и дали виждам всички възможности?

"да Бъда" - всеки разбира нещо различно, а голям процент не се и замислят

"добър" - от чия гледна точка

"щастлив" - относително , временно състояние... и в повечето случаи се разпознава едва след като е отминало.

Същественото тук е поне да дефинираме "щастие".

Когато съм вземала решение, с което съм се чувствала не-щастлива в общоприетия обществен смисъл, също и във физически смисъл ( болка за изтърпяване, нетрудоспособност, лишения), това не значи, че съм била нещастна. Била съм доволна от взетото решение със съзнанието, че предпочитам да страдам с определена цел.

Ако включим в понятието " щастие" физическото страдание и много голям битов дискомфорт, се отдалечаваме много от общоприетата представа. В такъв случай дискусията става разбираема за съвсем малък брой хора.

Трябва уточнение - докъде по скалата човек е нещастен, откъде нататък е щастлив и има ли междинна ивица, колко е широка тя?

Невъзможно , защото за всеки човек е различно.

За мен задължително ( но едва ли достатъчно ) условие за щастие е да нямаш морален дискомфорт. Съвестта!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: Чудесни,както винаги,когато чета мненията ви!Гласувах за щастието,защота това съм постигнала в себе си,и го откривам дори в наглед дребните неща.То не зависи от обстоятелства и хора.От това състояние,от тази гледна точка,се опитвам да градя по нататък.Дали успявам често да бъде така,съм приела,че до голяма степен зависи от мен самата,от моята цел,от моите приоритети.Залагам на вътрешния си глас,слушам душата си.Не мога да дам определение какво съдържа моето щастие,може би нещо безкрайно и необятно,какъвто е живота.А добър....Разбирам го,като служене.Има още път пред мен да уча,да раста,да давам плод,да постигам и пак да вървя....Вечността е пред нас,нали?И това ме прави щастлива!Изпълва ме с детско любопитство към неоткрити възможности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И това ме прави щастлива!"

Всички ли сте се родили нещастни?Затова ли щастието ви е толкова нужно?

Какво да правя,аз пък съм се родил щастлив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък да се върна на добротата. Значи тя е отношение, настройка към другите. Добротата е основана на любовта към другите, към света. Не може да си добър без да обичаш. Добротата свързвам с различието, с разнообразието на външните прояви; в добротата има една толерантност, приемане на различното, загриженост, съчувствие, съзвучие. Да си добър е състояние на съзнанието, вътрешна нагласа. Човек няма нужда да (си) доказва, че е добър. Често хората правят тази грешка, че търсят начини как да (си) докажат своята доброта. Но добротата няма нужда от особени, специални и изкуствени поводи за да се прояви; тя си се проявява винаги и в малките и в големите неща, най-често тихичко. Именно тази незабележимост кара хората да се опитват да бъдат „по-добри“ отколкото е необходимо, да насилват нещата за да стане доброто видимо (за тях и за околните). По-добре ще е да развият чувството си за различаване. Така, ще могат да съзират и усетят и най-малкото, най-тихото добро, което е често най-чисто и истинско. По този начин няма да се губи и мярката в проявите на добротата и резултатите ще съответстват на намеренията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какви са тия "дълбокосмисленни" думи, че само който е истински щастлив може да прави истинско добро....Аз съм много далеч от това мнение и въобще не считам, че само щастливия човек може да прави добро. Даже може и обрпатното да е, а и не винаги добрия човек е щастлив, а и много хора преминават през купища нещастия за да се превърнат и открият в себе си добрината, която иначе всеки носи.

Защото един беден човек, който има голямо сърце и душа може да храни още 10, но не е сигурно, че е щастлив, нали? Това си го знае само той.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аделаида,браво разчувства ме  :3d_059::3d_163:

Защо истински щастливите милионери не помагат на бедните деца,а си купуват яхти за милиони?

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек няма нужда да (си) доказва, че е добър. Често хората правят тази грешка, че търсят начини как да (си) докажат своята доброта. Но добротата няма нужда от особени, специални и изкуствени поводи за да се прояви; тя си се проявява винаги и в малките и в големите неща, най-често тихичко. Именно тази незабележимост кара хората да се опитват да бъдат „по-добри“ отколкото е необходимо, да насилват нещата за да стане доброто видимо (за тях и за околните).

С другата част от разсъждението на Станимир съм съгласна. Но с тази, която цитирам- не съм и ще се опитам да обясня защо.

Според мен, има нужда човек да си доказва, че е добър(или че е постъпил добре). Особено, когато не ти се случва често да правиш добро. Искам да кажа, че може и да не си постъпвал до този момент толкова добре с другите. Решаваш обаче да се промениш, т.е. да станеш добър(или по-добър). Тогава е необходимо, според мен, да анализираш своите постъпки и да си ги одобряваш или не. И то дотогава, докато ти стане навик да постъпваш добре. Може би чак тогава добротата ти ще се проявява "най-често тихичко". Т. е. без необходимостта от оценката на вътрешния ти глас. Колкото до това "да стане доброто видимо" за другите, не е необходимо дори да си го мислиш. Когато поемеш отговорност за собствените си мисли, думи и действия, съвестта ти стига за съдник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оказа се,че е "в момента, временно" - защото човешкият вид е на тази планета от милиони години и е идеално хармонизиран към нея. Само през последните 100 и няколко години , един миг от неговата история (да не споменаваме за планетата) - човекът не успява да хармонизира активността си с планетата. И това е временно - или ще успее сам, или планетата ще го принуди да го направи....

Мда-а-а... Въпрос на дефиниция- що е то хармония и има ли почва ...

През всички времена е имало хора, които са считали, че човек не може да бъде в хармония с този свят. Разбира се, е имало, и те са били винаги много повече, хора, които са били на противоположното мнение. При това съвсем нехармонично са се отървавали от дръзките си опоненти. На изток, както неведнаж сме споменавали, целта на духовната реализация е освобождението от самсара. В християнството нещата са не- по- малко определени- хората трябва да бъдат спасени (защо е необходимо това, ако всичко е толкова хармонично?), а Спасителят се ражда в пещера. Първата му постеля е в ясли, защото в привичния свят на хората просто няма място за него.

В един херметически текст откривам:" ...Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на вашето сърце! И ако не го можете всички, поне тези което са способни на това. Злото на незнанието (невежеството) залива цялата земя, унищожава душата, затворена в тялото, и и пречи, да влезе в пристанищата на спасението."

Учителя на много места съвсем недвусмислено казва, че нашият свят е училище. Истинският живот е другаде. Може и да е хармонично едно училище, по принцип, но това не ми изглежда да е.

С всичко това не искам да кажа, че този свят е лош. Но в частичността на възприемането му от нас и на житието ни в него все ще избираме да сме добри, или щастливи. Ако пребиваваме не в частичност, а в пълнота, тогава между едното и другото не би имало разлика.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато съм добра, спонтанно добра, съм щастлива! :rolleyes:

:thumbsup2:

А аз съм забелязала, че когато постигна състояние на безпричинно щастие, после се оказва че съм постъпила по най-добрия възможен начин за ситуацията.... И още нещо, което е най-важно лично за мен - това състояние винаги ми отваря очите и ума за нещо, което не съм забелязвала преди, а то е било през цялото време пред очите ми...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек има строга индивидуалност и строги способностти чрез които може да помогне на света и на себе си.

Едни хора могат да мислят и вършат добро и това ги усъвършенства.

Други намират пътят чрез истинското щастие.

Трети с помощта на вярата карат хиляди хора да бъдат щастливи и да се усъвършенстват духовно.

Може би има поне още 2-3 пътя на познание.Всеки избира своят път,но трябва да почита и да поощрява и пътят на другите,защото тои е толкова добър и толкова важен колкото неговият.Усмивка за финал. :3d_139:  

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Добър или щастлив, какъв предпочитате да бъдете?

Принципно темата ни вкарва в омагьосан кръг и за да не се получава това може би трябва да се тръгне от това към кое изначално трябва да се стреми човек ? - да бъде щастлив или да бъде добър.

Казус - да предположим,че човек набляга на добротата си и прави добро. (не определяме доброто, за да не се "изгубим") :) Значи личното щастие (стремежа към него!) го оставяме на страна (втори план).

Какво става всъщност ? - двойно "запушване"...Двойна "спирачка" и за нас и за хората, върху които упражняваме нашето добро.

"Спирачката" за нас - обясних тук малко по-нагоре , тоест изпитването на различните видове щастие ни помага да различим истинското от фалшивото, ...което пък е признак вече на духовна зрялост. Ние спираме развитието си, когато не работим върху щастието си.

"Спирачка" за ближния ни - когато нямаме нужното ниво на познание и духовна зрялост, нашето "добро" може да попречи на даден човек да научи "урока" си... А какво по-лошо можем да направим от това ? Та нали за това се е родил човека тук на Земята, а ние му пречим да учи ! :)

Разсъждавайки в таза посока може да се допълни, че личният пример е най-важен... Мисля,че няма някой който да отрече това, нали?

Как тогава можем да помагаме на хората,... да правим добро,... да ги правим щастливи, когато самите ние не сме щастливи или още по лошо - ако се чувстваме нещастни ?!?

Неестествено ми си вижда един нещастен човек да прави добро ? По скоро нещастния човек прави добро по-задължение,...или нещо го е принудило ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как тогава можем да помагаме на хората,... да правим добро,... да ги правим щастливи, когато самите ние не сме щастливи или още по лошо - ако се чувстваме нещастни ?!?

Неестествено ми си вижда един нещастен човек да прави добро ? По скоро нещастния човек прави добро по-задължение,...или нещо го е принудило ...

Никола, ако до теб има нуждаещ се човек твой близък или просто така, ти какво ще направиш? Ще изчакаш да станеш щастлив за да му помогнеш ли? Извинявам се, че се повтарям, но не видях някой да е отговорил на този въпрос?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как проявяваме щастието и как добротата? Доброто, като действие винаги води към щастие за душата на човека (нашата и на всички останали). Как се проявява щастието като действие? Истинското щастието е усещане, резултат от това че сме проявили същността си (която включва и доброто) в своите мисли, действия, желания. Мисля си, че винаги доброто е първо, а щастието идва после. Щастието всъщност може да ни послужи като барометър, по отношение на това колко сме били добри, разбира се според нашите си критерии.

Изкушавам се да задам още два въпроса:

1) Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър?

2) Каква е целта на щастието и каква на доброто?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Никола, ако до теб има нуждаещ се човек твой близък или просто така, ти какво ще направиш? Ще изчакаш да станеш щастлив за да му помогнеш ли? Извинявам се, че се повтарям, но не видях някой да е отговорил на този въпрос?

Ани, дай реален пример и ще се опитам да отговоря...

Така хипотетично "нуждаещ се човек" е малко трудно за мен ! Давай конкретно... :)

"Доброто, като действие винаги води към щастие за душата на човека (нашата и на всички останали) ...Мисля си, че винаги доброто е първо, а щастието идва после." Станимир

Станимир не си ли срещал хора, които са щастливи, когато измамят някой, откраднат нещо или излъжат...? Разсъжденията не трябва да се базират единствено на себенаблюдения ...(принципно това е препоръка и за другите пишещи в темата) Нека да разсъждаваме по-глобално и реално.

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър отговор се получава след задаване на добър въпрос. Тези въпроси: 1) Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър?

2) Каква е целта на щастието и каква на доброто?" предполагат раздробеност, частичност. В частичността (противоположно на пълнотата) нито щастието е пълно, нито доброто. Като така се налага да правим избор от вида, който само подсказва раздробеното състояние, в което се намираме. Разбира се, въпросът може да е зададен с провокативна цел, то ест- точно това да се изясни- че от гледната точка, от която се прави подобен избор, нито едното е добро, нито другото. Защото този, който търси такъв отговор не се намира в пълнотата, в която такъв избор не се налага да се прави.

На другия край на човешкото добро стои човешкото зло. Защо да избирам такова добро, след като с него заедно избирам и зло? На другия край на човешкото щастие стои нещастието. Защо да избирам нещастие?

В този дух ми изглежда най- лесно да не трябва да правя избор между това - да бъда добра, или да бъда щастлива. Не че този избор се осъществява лесно.

А и Мечо Пух отговаря на Зайо, когато го пита дали предпочита масло, или мед: "И двете! .... Но за хляб не се тревожи! "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×