Добър или щастлив

[Guest НиколаДамянов]

Нещо днес ме заболя зъбче и реших да оползотворя енергията си от болката в някакво писане.

Ще пусна още и един пост в сънища.

Доста често не мога да ти се нарадвам и на теб и най-вече на ситуациите, които създаваш тук !

А в началото не мислех така, за което съжалявам и ти се извинявам. Даже и не те четях (тогава!), а сега следя най-редовно това, което пишеш и това което ти отговарят... Стремя се бърза да поправям грешките си!

Желая ти Успех, да оправиш зъбчето и много Късмет!

[Ани 3525]

Никола и Томодаши - виждам, че ви доставя голямо удоволствие и на двамата да си играете с хората. Томодаши от този ти пост започнах да се съмнявам в искреността ти. Но целта ти:

хората да са по-добри и естествено да се заформя приятелството в интернет

донякъде ме залъга. Подлъгах се и по други твои постове. Обаче този, вече ми разкри какво си - човек търсещ реализация във виртуалната реалност, поради липсата на реална такава, може би и позволяващ си да си играе с хората както си иска.

Никола относно думите ти:

С узряването си, човешката Душа, която е избрала да бъде щастлива, прозира реалното щастие единствено в това да прави добро и нещата си идват на мястото ...Според мен е много лесно и естествено нещо !

В този ред на мисли, можем да направим извод, че всички които са осъзнали,че за тях е единствено важно да са добри и са оставили много в страни личното си щастие, са изключително напреднали хора в своята еволюция. Добре ! Това е вярно !

Но тази тема ни дава и другият ъгъл на виждане... проверка за истинност ! Значи всеки, който е сложил добротата на своя най-висш пиедестал е духовно зрял и много еволюирал (във всяко отношение!) човек,... истинския алтруист! Следователно такъв човек обаче, не може да бъде нещастен, наскърбен, унил, подтиснат, "в дупка", ...Това си е направо тест, не е ли така ???

Виждам едно разсъждение в бяло-черно, невиждане на други цветове. И ти като Томодаши май експериментираш, наблюдаваш, преценяваш (от което Азбуки кипна с право, а и аз съм на път). Вярно, правиш го по-тънко от Томодаши, но трябва да ти кажа, че ми е писнало от самозвани психиатри, психотерапевти или както и да се наричат там. А колкото до Душата, тя е над избора щастие или добрина.

Може би другите ще приемат играта ви с усмивка, но аз обикновено си казвам това, което ми е на сърцето, а то е - възмутена съм. Не обичам лъжата в никакъв вид, нито като бяла, нито като черна, нито като експеримент!

Редактирано Март 10, 2009 от Ани

[Guest НиколаДамянов]

Никола ... виждам, че ви доставя голямо удоволствие и ... да си играете с хората.

Никола относно думите ти:

С узряването си, човешката Душа, която е избрала да бъде щастлива, прозира реалното щастие единствено в това да прави добро и нещата си идват на мястото ...Според мен е много лесно и естествено нещо !

В този ред на мисли, можем да направим извод, че всички които са осъзнали,че за тях е единствено важно да са добри и са оставили много в страни личното си щастие, са изключително напреднали хора в своята еволюция. Добре ! Това е вярно !

Но тази тема ни дава и другият ъгъл на виждане... проверка за истинност ! Значи всеки, който е сложил добротата на своя най-висш пиедестал е духовно зрял и много еволюирал (във всяко отношение!) човек,... истинския алтруист! Следователно такъв човек обаче, не може да бъде нещастен, наскърбен, унил, подтиснат, "в дупка", ...Това си е направо тест, не е ли така ???

Виждам едно разсъждение в бяло-черно, невиждане на други цветове. И ти като Томодаши май експериментираш, наблюдаваш, преценяваш (от което Азбуки кипна с право, а и аз съм на път). Вярно, правиш го по-тънко от Томодаши, но трябва да ти кажа, че ми е писнало от самозвани психиатри, психотерапевти или както и да се наричат там. А колкото до Душата, тя е над избора щастие или добрина.

Може би другите ще приемат играта ви с усмивка, но аз обикновено си казвам това, което ми е на сърцето, а то е - възмутена съм. Не обичам лъжата в никакъв вид, нито като бяла, нито като черна, нито като експеримент!

Ани, мисля че си ядосана и грешиш ! Емоциите не са много добър съветник, но всеки има право на избор...

Няма да ти отговарям днес, но ако ТИ решиш и искаш още,... ще ти отговоря утре!

Обмисли нещата още веднъж.

Приятно вечер.

[Станимир 2776]

Когато се чете едно мнение е добре да се „влезе в съзнанието“ на писалия го; да се открие смисълът, който той е вложил в думите, а не да се ограничаваме от написаното. Това е особено валидно за думи като „щастие“ и „добро“, които имат множество нива на проявление и всеки пишейки веднъж може да има предвид щастие от гледна точка на душата, друг път чисто егоистично, трети път и двете (има много неща, които са общи и за егоистичното, и за надличностното щастие). По-същия начин и с доброто.

В последните постове се получи отклонение от темата, доста нападки и самооправдания. Въпроси се задават докато човек има желание да им отговаря. Задаващия въпроси трябва да е в състояние да усети този момент. Също е добре да се подбира подходящия момент. Говоря общо, нямам предвид само Никола. Tomodashi, ако си мислиш, че съм лош – нито ще ме впечатлиш, нито ще се засегна. Всъщност по-скоро бих се притеснил ако някой ме нарече добър, защото това свързвам с голяма отговорност, а и съм далеч от идеала си в това отношение.

[tomodashi 4]

"Обаче този, вече ми разкри какво си - човек търсещ реализация във виртуалната реалност, поради липсата на реална такава, може би и позволяващ си да си играе с хората както си иска."

Ако беше така щях да съм наи-щастливият човек на света,ако имах работа,ако имах цел в живота.

Уви реалността е по-жестока и лоша към мен.

Колкото и да е невероятно ,  аз говоря истината от моята гледна точка.

Колко щеше да е хубаво ако съм умен,надарен,силен,красив,

работохолик,щастлив,имащ жена до себе си,имащ цел в живота,

но аз винаги съм бил едно голяма НИЩО,винаги ще бъда едно голямо НИЩО.

Аз не притежавам нито едно от изброените качества,въобще аз не притежавам никакво позитивно качество.

Пиша защото няма какво да правя по цял ден.Как може животът да е толкова дълъг.

Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi

[Ани 3525]

Томодаши, извинявай за думите:"Обаче този, вече ми разкри какво си - човек търсещ реализация във виртуалната реалност, поради липсата на реална такава, може би и позволяващ си да си играе с хората както си иска." . Бях доста ядосана. Вече ми мина. Все пак не си мисли, че вярвам на това, което пишеш. Нали си чувал приказката за лъжливото овчарче? Съжалявам, че се подведох и те цитирах тук. При това паралелно с Майка Тереза.

Никола, прав си, че емоциите не са много добър съветник. Смятам да се разберем на лични. А може и във форума, ако е по темата.

Станимире, извинявай и ти, за отклоненията в темата ти и разводняването й. Но в много теми се случва това. Особено в интересните и проблемни теми. Там където всичко върви гладко, обикновено темата заглъхва след няколко поста. Хареса ми написаното от теб:

Когато се чете едно мнение е добре да се „влезе в съзнанието“ на писалия го; да се открие смисълът, който той е вложил в думите, а не да се ограничаваме от написаното. Това е особено валидно за думи като „щастие“ и „добро“, които имат множество нива на проявление и всеки пишейки веднъж може да има предвид щастие от гледна точка на душата, друг път чисто егоистично, трети път и двете (има много неща, които са общи и за егоистичното, и за надличностното щастие). По-същия начин и с доброто.

Мисля, че разправяйки се, кое от двете е на първо място, забравихме за тези нива на проявление, както на щастието, така и на доброто.

Редактирано Март 10, 2009 от Ани

[tomodashi 4]

"При това паралелно с Майка Тереза."

Как може да ме сравняваш с някои правещ каквото и да е добро.

Аз съм НИЩО, бреме и тежест за роднините.

Научих се да пиша от форумите,в dir.bg под един ник имам над 600 мнения за година,в друг форум имам към 400,а и тук са доста.

Освен това години преди това пишех доста в форумите.

Колкото и да е глупав човек от няколко хиляди поста,все ще се научи да изразява себе си.Научих се да изразявам своите чувства чрез писане,а ти сега ме обиждаш и викаш че лъжа.

Не е честно искам някои от форума да ме защити и да каже че вярва на написаното от мен.

В краен случеи ще привикам Fut,да ме защити защото тя ми е приятел.

Редактирано Март 10, 2009 от tomodashi

[Guest Еси]

Хората истински се нуждаят от помощта ти! Но ще се нахвърлят върху теб, ако им окажеш помощ.

Помагай им, каквото и да става!

Майка Тереза

Само аз ли намирам в тези думи войстваща агресия стигаща до незачитане на пътя на душата?!?

[Таня 128]

Томодаши, всички сме ти приятели!!!

Това, че не винаги сме сьгласни с теб /или с някой друг/ не означава, че не те обичаме.

Когато помествам цитат от Учителя, аз вярвам, че и другите участници от форума могат да интерпретират сьдьржанието му и да извличат поуката от него по сьщия начин, както и аз и не са необходими думи за потвьрждение.

Този начин на общуване за мен е по силен, но приемам и се уча и от твоите разсьждения и от разсьжденията на всички участници, тьи като бьлгари имаме сходни черти в характерите си.

Ето ти еди цитат от Учителя, които сьм поместила в темата "145 години от рождението на Учителя"

"Сега ще кажете, че много добре говоря. Да, аз добре говоря, а вие добре слушате. Но аз бих желал да се създадат в България учители, които да учат на благост и търпение. Срещал съм такива, които носят неволята си, но търпеливи не съм срещал. Да има търпение, то подразбира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички. Не съм срещал хора, които да убедя, че в нашето дело няма нищо подозрително. Българите нямат търпение и затова подозрението не ги напуща.

Второто нещо е да премахнем предубеждението. Всеки ден се борим с нечисти мисли, които ни накацват като оси. Съзнателно или несъзнателно, навсякъде виждам една атмосфера на подозрение, и след всичко това хората искат да минат за културни. Трябва да се ограждаме от тия мисли, които са остатък от миналото; те са излишъци, от които всички трябва да се очистите. Подозрението е проникнало в ума, сърцето и душата ви и трябва да се освободите от него. Какво има да подозирам? Някой дойде при мене и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: Приятелю, ако не се опитваш да ме излъжеш, аз бих сторил повече за тебе, а така ще сторя по-малко. Аз и така съм длъжен да направя нещо за тебе. С това не искам да кажа, че съм добър, но че съм длъжен да направя за всекиго по нещо. Защо да представяш работата тъй, както не е? Затова някога казват, че не приемам гости. „Защо днес не приемаш гости?“ – Защото не съм изработил нищо и не мога да ви дам нищо. И за вас е същият закон: Не си разположен днес духом, не приемай гости. Кажи: „Имам да решавам известна задача, която Учителят ми е дал“. "

ДЕРЗАЙ!!!

[Станимир 2776]

Хората истински се нуждаят от помощта ти! Но ще се нахвърлят върху теб, ако им окажеш помощ.

Помагай им, каквото и да става!

Майка Тереза

Само аз ли намирам в тези думи войстваща агресия стигаща до незачитане на пътя на душата?!?

Това е много крайно мнение, но не е лишено от известна доза истина по отношение на агресията. Проблемът идва от самото християнство, а не от Майка Тереза. Тя като възпитаничка на тази религия няма как да се освободи от подобно влияние, а и в немалка степен, специално в нейния случай, агресията и е била нужна. Всъщност в случая с майка Тереза енергията се изразява по-скоро като борбеност, а не толкова като агресия.

Редактирано Март 10, 2009 от Станимир

[Guest Еси]

да разбирам ли че е оправдано да си борбен и така да не зачиташ избора на човека?

п.п.

Станимире, сигурно ти е известно че тя се е намесвала във вековните разбирания и вярванията на хората с нейната християнска доброта!!! Изобщо в името на Исус са се водили най-черните деяния.

Редактирано Март 10, 2009 от Еси

[Станимир 2776]

Бог не е Доброто - Бог е Любов.

Любовта е вътрешно състояние на безусловно щастие, което ражда само безусловно и безполюсно добро.

И защо ли се смята, че щастието е синоним на егоизъм? Истинското щастие свързва хората през Божествената любов, т.е. безусловната. Ако човек не е щастлив отвътре, значи той е недоволен от нещо или от някого, т.е. той не може да намери доброто в неприятното... Е, тогава как ще прави добро като му е трудно да види доброто в Божията воля?

Ако позволиш ще направя някои дребни корекцийки. Първото изречение ще го пропусна. Нататък:

Любовта е вътрешно състояние на безусловна доброта, която ражда безусловно щастие.

И защо ли се смята, че добротата е синоним на егоизъм? Истинската доброта свързва хората през Божествената любов, т.е. безусловната.

Ако човек не чувства доброто в себе си, значи той не обича достатъчно нещо или някого, т.е. той не може да бъде щастлив...

Последното изречение също ще пропусна. Божията воля не е единствения фактор който определя света в който живеем.

[Венцислав_ 88]

Колко много думи и всички - човешки, за човешки възгледи, през човешки възприятия, а опитващи да дадат надчовешки определения за субективни категории.

Защото любовта, за която също се напъваме да говорим, не вижда в себе си разделности.

Тя самата не е щастие, нито доброта, а само пълнота. Но навярно, би могло, съвсем условно обаче, да освидетелстваме нейната подлога като щастие, а външните и форми като доброта.

Но темата е за човек - дали той да е добър или щастлив. Аз не познавам такива, които са дори само едното, а само такива, които искат да бъдат или се заблуждават, че са. Как човек да притежава качества, които не са човешки?! Знам как става де... Нали имаше една змия и едно дърво навремето. И глей ся, все още се избиваме да му ръфаме плодовете...

[Донка 6559]

Добра интерпретация, но все пак смятам, че първо е усещането за Щастие. В другата тема поясних какво имам предвид под това понятие.

Значи съвсем не съм против понятието добро и против правенето на добро - нека не ме разбирате погрешно. Просто животът ме е убедил, че ако това се сложи на първо място, неизменно започва делене по субективен признак - един нарича с думата добро едно, друг - друго. За мен само Божията воля е добра - човек не може да определя, защото неизменно попада в дуализма добро - недобро.

После усещането "аз съм добър и правя добро" прави опасен акцент на "аз". И започва пак изпълнение на някакви нормативи за добър.

Предпочитам Бог да се произнесе дали съм била добра в определена ситуация, а това става като усетя вътрешно щастие, което е възникнало някак от нищото - и аз не знам какво го е причинило.

Бог не може обаче да ме направи щастлива - това е моя работа. Ако съм отворила прозорците на душата и живота си за доброто около мен и в мен, ще съм щастлива, ако не съм, няма. От мен си зависи. Ако съм постигнала щастието, значи съм дала път на доброто да мине през мен... В този смисъл двете за мен са свързани...

[Диляна Колева 2717]

Като се замисля ,не мога да определя себе си към нито една от двете категории нито съм добра ,нито съм щастлива.

Но по- хубавото за мен е ,че започвам да разбирам ,защо не съм.

А пътят по който трябва да вървя ,за да ги постигна се припокрива.

Но виждам една съществена разлика, да бъдеш добър не винаги е приятно и здравословно дори,но да бъдеш щастлив винаги е прекрасно.И ако изходя от чисто егоистична гледна точка, предпочитам да съм щастлива .

Но тъй като щастието е твърде мимолетно изживяване, все пак ако човек е постоянно щастлив, значи нещо в него не е съвсем добре , предпочитам да работя над добротата,която от своя страна развива редица други качества, колкото и трудно да е на моменти.

И в този ред на мисли стигам до извода ,че не мога да бъда добра или щастлива.Мога да работя над добротата си и ако вървя правилно ще се срещна с щастието за малко в някакъв момент от живота си.

Редактирано Март 11, 2009 от didi_ts

[Креми (късметче) 1155]

... нито съм добра

Но по- хубавото за мен е ,че започвам да разбирам ,защо не съм.

Ето така си проличават добрите хора.

didi_ts, ако ти не си добра, аз не знам къде трябва да се скрия

[infinity1305 43]

Колко много думи и всички - човешки, за човешки възгледи, през човешки възприятия, а опитващи да дадат надчовешки определения за субективни категории.

Защото любовта, за която също се напъваме да говорим, не вижда в себе си разделности.

Тя самата не е щастие, нито доброта, а само пълнота. Но навярно, би могло, съвсем условно обаче, да освидетелстваме нейната подлога като щастие, а външните и форми като доброта.

Но темата е за човек - дали той да е добър или щастлив. Аз не познавам такива, които са дори само едното, а само такива, които искат да бъдат или се заблуждават, че са. Как човек да притежава качества, които не са човешки?! Знам как става де... Нали имаше една змия и едно дърво навремето. И глей ся, все още се избиваме да му ръфаме плодовете...

Човек ако е щастлив, става добър. Толкова е простичко.

Ако човекът е лош, значи не е щастлив, дори да опитва да бъде.

Човешкото щастие е в осъзнаването, приемането и радостта от това, че си човек, защото ако за него е недосттъчно да е човек, няма да е щастлив.

Пеперудата вероятно е щастлива от това, че е пеперуда, агнето - агне. Искайки да бъдат друго, не биха били щастливи в настоящата си форма, а тогава... - какво щастие или доброта.

[Венцислав_ 88]

Човек ако е щастлив, става добър. Толкова е простичко.

Ако човекът е лош, значи не е щастлив, дори да опитва да бъде.

Човешкото щастие е в осъзнаването, приемането и радостта от това, че си човек, защото ако за него е недосттъчно да е човек, няма да е щастлив.

Пеперудата вероятно е щастлива от това, че е пеперуда, агнето - агне. Искайки да бъдат друго, не биха били щастливи в настоящата си форма, а тогава... - какво щастие или доброта.

Но щастието не е удовлетвореност и се крие именно в отвореността за все по-дълбоки перспективи. А доволството от нещо ограничаващо и твърдо по форма е също и самозахлюпване ( много радваща дума). Доволството ще да е като щастие в точка, а щастието ще да е като доволство в безкрайността. На което малките размери са перманентно изчерпани, та не можем да облечем в него човеченцата.

Пропуснах: именно усета на някои от перспективите (надчовешки) е в състояние да те направи и малко по-добър (по човешки).

Редактирано Март 11, 2009 от Венцислав_

[infinity1305 43]

Човек ако е щастлив, става добър. Толкова е простичко.

Ако човекът е лош, значи не е щастлив, дори да опитва да бъде.

Човешкото щастие е в осъзнаването, приемането и радостта от това, че си човек, защото ако за него е недосттъчно да е човек, няма да е щастлив.

Пеперудата вероятно е щастлива от това, че е пеперуда, агнето - агне. Искайки да бъдат друго, не биха били щастливи в настоящата си форма, а тогава... - какво щастие или доброта.

...

Пропуснах: именно усета на някои от перспективите (надчовешки) е в състояние да те направи и малко по-добър (по човешки).

Но не и по-щастлив.

За добротата като резултат от... надчовешки усети също може да се поспори

Човекът има недостатъка да възприема себе си "въз" и "над" и преминава като сянка покрай смирението, примирението, добротата - такава, каквато я разбират хората.

Понятието "доволство" ми звучи много на светлинни години от добротата...

Редактирано Март 11, 2009 от infinity1305

[Станимир 2776]

После усещането "аз съм добър и правя добро" прави опасен акцент на "аз". И започва пак изпълнение на някакви нормативи за добър.

Предпочитам Бог да се произнесе дали съм била добра в определена ситуация, а това става като усетя вътрешно щастие, което е възникнало някак от нищото - и аз не знам какво го е причинило.

Същото е валидно и за щастието. Оценката „аз съм щастлив“, поставя акцента на „аз“. Всъщност и в двата случая проблема е, че оценяваме. Тук говорим наистина да си добър или щастлив, а не да се оценяваме като такива. Да наистина вероятността човек да се оцени като добър и да сбърка е много по-голяма, отколкото при щастието, но тази оценка тъй или иначе смятам за ненужна. Самото оценяване, че човек е добър или недобър (лош) е излишно. Може да преценяваме отделните си действия, мисли. В същността си човек е винаги добър, но проявлението на може да бъде всякакво и разглеждано като действие, и като настройка към света. То може да се различава кардинално и то само в рамките на период от няколко минути. Сега може да направя нещо добро, след 5 минути нещо коренно противоположно. Е, добър ли съм в този случай или не?

[Венцислав_ 88]

Но не и по-щастлив.

За добротата като резултат от... надчовешки усети също може да се поспори

Човекът има недостатъка да възприема себе си "въз" и "над" и преминава като сянка покрай смирението, примирението, добротата - такава, каквато я разбират хората.

Понятието "доволство" ми звучи много на светлинни години от добротата...

Да, Слънце, как да не се съглася... (запиши си го някъде)

Затова и споменах за "някои" перспективи, понеже други са насочени срещу, обратно - диалектика, от тази, дето не можем да приемем, че изгражда падналостта ни.

[Донка 6559]

После усещането "аз съм добър и правя добро" прави опасен акцент на "аз". И започва пак изпълнение на някакви нормативи за добър.

Предпочитам Бог да се произнесе дали съм била добра в определена ситуация, а това става като усетя вътрешно щастие, което е възникнало някак от нищото - и аз не знам какво го е причинило.

Същото е валидно и за щастието. Оценката „аз съм щастлив“, поставя акцента на „аз“. Всъщност и в двата случая проблема е, че оценяваме. Тук говорим наистина да си добър или щастлив, а не да се оценяваме като такива. Да наистина вероятността човек да се оцени като добър и да сбърка е много по-голяма, отколкото при щастието, но тази оценка тъй или иначе смятам за ненужна. Самото оценяване, че човек е добър или недобър (лош) е излишно. Може да преценяваме отделните си действия, мисли. В същността си човек е винаги добър, но проявлението на може да бъде всякакво и разглеждано като действие, и като настройка към света. То може да се различава кардинално и то само в рамките на период от няколко минути. Сега може да направя нещо добро, след 5 минути нещо коренно противоположно. Е, добър ли съм в този случай или не?

Именно!

Само че когато аз казвам, че аз съм щастлива, това не е оценка на никакво качество нито проява - това е констатация на мое състояние (не моментно, както се споменава в други мнения - ако едно състояние на щастие е моментно, то е предизвикано от нещо, т.е. функция е на външната среда, а не на вътрешна работа на ума и сърцето).

Оценка ще бъде, ако аз твърдя, че друг е щастлив или нещастен. Но това ми е смешно дори да си го помисля Само субектът на състоянието щастие може да твърди дали е или не е щастлив.

Докато понятието добър задължително изисква проявено отношение на субекта към някого или нещо. Добър много често се изпозва като характеристика на друг човек и на неговия характер и действия.

Ако вие, обаче, разбирате под "добър" вътрешно състояние, то значи ние говорим за едно и също нещо, но го наричаме с различни думи.

Излиза, че има състояние "добър - щастлив", което се изразява в безусловно усещане за универсално добро в себе си и около себе си без условности и опозиции.

Дискусията наистина е много ползотворна и аз благодаря за нея!

[infinity1305 43]

Донче, себеоценката също често е неправилна, що се отнася до щастието...

Много често ние именно себе си заблуждаваме... макар в по-късен етап да разбираме това и вече сме нещастни от вътрешното си състояние...

Но въпреки личностното нещастие човекът може да прояви доброта към друг. /за съжаление, за кратко.../

Състоянието "добър - щастлив" е необходимост, и е постижимо, мисля аз...

[Донка 6559]

О, да - през последните 5 години непрекъснато ми се случва да ми казват загрижени за мен приятели, че моята лична себеПРЕценка "щастлива съм" е самозблуда и аз съм един нещастен човек. Приемам го спокойно като тяхно право да казват критериите си за щастлив и нещастен. Което съвсем не променя собствената ми преценка - все пак аз най-добре знам дали съм щастлива.

[Венцислав_ 88]

Точно истинското осъзнаване на нещастието и общата солидарност в него ни прави отворени и истински съпричастни към другите, без високомерие. Защото е писано, че сме братя по живот, но сме далеч от непосредственото изживяване (само четем и наизустяваме), обаче когато сме и братя в боя, тогава се ражда приятелството. А съм чувал, че приятелите са добри едни към други (макар и пак с техните си натоварености на това взаимоотношение). На това бойно поле враговете са вътре в нас.