Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Добър или щастлив

Какъв предпочитате да бъдете: добър или щастлив?  

29 гласа

  1. 1. Какъв предпочитате да бъдете?

    • Добър
      14
    • Щастлив
      15


Recommended Posts

Отворени и истински към другите можем да бъдем, когато престанем да се замисляме /да се питаме/ щастливи ли сме или нещастни, добри ли сме или не.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз предпочитам да отговарям за себе си и да не се бъркам в избора на другите затворени ли да държат прзорците си или отворени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отворени и истински към другите можем да бъдем, когато престанем да се замисляме /да се питаме/ щастливи ли сме или нещастни, добри ли сме или не.

Добре, обаче се питаме. това направо има диагностична стойност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, да - през последните 5 години непрекъснато ми се случва да ми казват загрижени за мен приятели, че моята лична себеПРЕценка "щастлива съм" е самозблуда и аз съм един нещастен човек. Приемам го спокойно като тяхно право да казват критериите си за щастлив и нещастен. Което съвсем не променя собствената ми преценка - все пак аз най-добре знам дали съм щастлива.

Позицията на този поглед е фактическа дупка в твоите доброта и щастие, които сама си пробила.

Разбира се, нямам никакво право да искам да се замисляш над тези въпроси, особено с оглед твърдостта на позицията ти.

То, устояването, е добра черта. Въпросът е кой в какво устоява. Аз, примерно, не искам да устоя на нищо мое или от света. Бих желал светлината да ме помете и да не остави следи от мен и всичко, което ме идентифицира. Но и самото желание е крачка в обратна посока. Ама пък кръвта ми е много повече крачка в обратна посока. А нашите усещания за щастие се раждат единствено там, в кръвта. Ако тя беше златна, можеше да роди нещо духовно... Но сега си разполагаме само с червени и бели кръвни колелца. Това го знам и без микроскоп, но на някои и наноскопа няма да им свърши работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек познае Същността, тогава разбира колко неуместен е този въпрос - добър или щастлив? По естество, според истинската си Същност, ние сме и добри, и щастливи! Така че не е необходимо да правим какъвто и да било избор - добротата и щастието са наша природа. Разбира се думите могат и да заблуждават. Затова личните срещи са много по - важни отколкото разговорите във виртуалното пространство, където всеки може да се представя за такъв, какъвто не е, или за по - велик отколкото е в действителност. При личен контакт "очи в очи" всеки усеща енергията, която струи от другия... Думите не са толкова важни - по - важно е живото присъствие, защото... ако един човек се е докоснал действително, а не само на думи, до Божественото, то Божественото оживява в неговите очи, в неговия глас, в неговите движения... във всичко, което казва и върши този човек! И не е необходимо той да доказва на някого нещо! Който може - усеща, който не - не! Просто е! Но си мисля нещо друго - човек започва да философства много, когато не се чувства щастлив и удовлетворен. Като че ли страданието е родило философията! Ако сме честни пред себе си, ще си признаем, че искаме да бъдем и добри, и щастливи! И това си е в реда на нещата, защото то е наше рождено право, наше предопределение! Който не е добър и щастлив... значи просто е кривнал някъде по пътя.:) Нищо фатално обаче не се е случило - пътят отново може да бъде намерен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Бог за всичко!

Чувствам се щастлива, а се старая, опитвам се да проявявам добротата в ежедневието си. Уча се на търпение , самонаблюдавам се и наблюдавам другите.

От известно време чета Неделните беседи от Учителя и чувствам такова вътрешно удовлетворение, което ме прави щастлива. И опитвам да прилагам в живота си това голямо съкровище!

Някой ден, не зная след колко време, може да се видим в света на Ангелите, но сега сме тук, за да се научим на толкова много неща.

Успех на всички в прилагане на наученото!

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В повечето случаи, когато си добър правиш мечешка услуга. Показваш, че при теб всичко минава. Защо хората не оценяват това, което правиш, а сякаш още повече се озлобяват и става точно както е казано в Библията "Не хварляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и ще се обърнат да ви разкъсат."

Инстинктивно все се засилвам да правя добро и после виждам, че отваряйки се към хората, ги превръщам в нагли, незачитащи ме същества.

Много хора нямат нужда от добро, а трябва да се оставят да си научат уроците.

Как да разграничим на кого да помогнем, само ако ни го поискат ли, може би и тогава, не винаги.

Искам да се науча да не преча на Божия сценарий, правейки добро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с mekota,

Да си добър е едно, но да си Благ е друго, да си щастлив е трето.

За да си добър, трябва да познаваш Доброто и Злото. Да си благ означава, че можеш да си го позволиш само ако нямаш матерално/плътско тяло. В свят устроен върху законите на дуализма , човек в плътско тяло може да е добър, но не и благ, защото не може да си го позволи да е благ към "хищниците". Просто ако е благ към "хищниците", те ще го унищожат. Значи такъв човек няма инстинкт за самосъхранение, следователно не познава Доброто и не го разграничава от Злото.

Но ако човек е добър, попадне в общество на "нехищници" може да стане благ и така придобие щастие. Желая го на всички щастието!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Казвам се Мария.

Относно темата ви-мисля ,че ние избираме дали да сме щастливи , и ние избираме дали да сме нещастни.

По същия начин ние избираме дали да сме добри или лоши.

Такава ни е природата.

Ние правим от живота си това което пожелаем.

Нашия естествен инстикт е да бъдем щастливи и удовлетворени.

Това което ни пречи е социалната обусловеност.

Бъдете щастливи и направете и другите щастливи.

Целия живот е просто система от отношения.

За мен щастието означава да се веселя и винаги съм намирала веселие,дори в най тъжните моменти в живота ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отворени и истински към другите можем да бъдем, когато престанем да се замисляме /да се питаме/ щастливи ли сме или нещастни, добри ли сме или не.

Добре, обаче се питаме. това направо има диагностична стойност.

Да кажем, че се докосваме и до състояния, в които не се питаме - майчинството, например.

Рядко сме ангажирани със себето когато децата ни са зле, а дори и когато са много щастливи и споделяме щастието им отстрани.

Значи - все пак е възможно, дори и с човешка обич.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При движението в пълна тъмнина, опипом, е утешително да имаме някой и друг указателен знак. Инак бихме се чувствали съвсем изоставени. А все пак не сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Излиза, че е най-добре да се стремим към двете едновременно, защото да си щастлив = хармоничен означава да обичаш себе си, а ако не обичаш себе си, не си способен да обичаш ближния. Никое от двете не може да взема превес и не бива да се разглеждат отделно. Също не бива да се акцентира върху крайното състояние, защото то е застой, а върху пътя към него , работата, която има да се върши.

Това беше кратко размишление, породено от беседата "Възможни постижения" ( http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-02-19.html ).

По-конкретно:

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес, като се замислих, забелязах, че от отговорите в темата доста ясно могат да се различат хората с мистични и хората с окултни нагласи. Мистикът, стремящ се към щастие, мир и хармония, на който му е по-трудно да предвиди резултатите от действията си и да поеме отговорност за тях, затова и предпочита просто да бъде проводник на Божествения план. Окултистът от друга страна може да се каже, че сътрудничи на този план съвсем съзнателно и целенасочено, въпреки че е възможно да допусне и някои грешки. Рискът при мистиците е, че могат да си останат на етапа на щастието. „За да правя добро, трябва да съм щастлив“, но след като се окажат щастливи, те не приемат риска от правенето на добро, а предпочитат да останат със щастието си; да запазят хармонията и мира, които са постигнали. При окултистите рискът е от възгордяване и чувство за значимост, надхвърляща действителността. Оттам и поемането на отговорност, желанието да се направи добро, което не отговаря на техните възможности. Мистиците като цяло са с фокус на съзнанието на по-високите астрални планове, докато окултистите са фокусирани в своя ум. Това не означава задължително, че умът при мистиците не е добре развит, нито че при окултистите чувствата отсъстват или са потиснати.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бре, много са им малки рисковете, сигурна ли е оценката им?

Мистиците избират грешното сърце, което да ги води.

Окултистите избират грешния разум. Оня другия трябва да бъде бе, не този. <_<

Един окултист никога не може да съдейства на плана, защото не е установил сърдечната си връзка с него.

Един мистик никога не може да установи сърдечната си връзка с плана, защото не е разумял посоката му.

И двамата трупат придобивки от онези тленните и се обграждат защитно с тях, като им дават възвишени имена.

Не бих могъл да знам, но мисля, че съм и като двамата. Големичък съм явно и имам място за фундаменталните грешки и на чувствата и на разумността.

Обаче поне знам, че не мога да бъда нито добър, нито щастлив, в никакъв случай. Ако не друго, поне не бих успял да се заблудя, че нещо съм постигнал, което би било страшничко за душата ми, ако още е жива.

Приятно дъвчене! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което написах в по-предния си пост беше не толкова констатация, а провокация за самоанализ към участниците. Освен това ясно посочих „с окултни или мистични нагласи“, а не „окултисти или мистици“.

Един окултист никога не може да съдейства на плана, защото не е установил сърдечната си връзка с него.

Един мистик никога не може да установи сърдечната си връзка с плана, защото не е разумял посоката му.

Това бих перефразирал така (с уговорката, че и така перефразирано второто твърдение не е съвсем точно):

Един окултист не може да съдейства на плана, докато не установи сърдечна връзка с него.

Един мистик не може да установи сърдечната си връзка с плана, докато не разумее посоката му.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато предпочитам да бъда щастлива, си определям състояние - еталон, което постигам с ума и волята и сърцето си самостоятелно. Моето еталонно състояние "щастлива" не зависи от никого и от нищо вън от мен самата - то зависи само от мен. Ако аз се усещам не-щастлива, значи не съм хармонизирала добре ума, сърцето и волята си.

Не се усещам нито мистик според дадените по-горе описания, нито окултист.

По-скоро съм реалист - живея и работя в материалния свят, който е свързан с идеалния ми свят и лесно преминавам и балансирам двата ми свята...

Как?

Когато усетя дискомфорт в материалния свят, преминавам в идеалния, за да осъзная смисъла на дискомфорта и да поработя с идеите си за материалния свят.

Когато усетя дискомфорт в света на идеите си, това ми е сигнал, че е време да ги хармонизирам с това, което се случва около мен, така че да видя в него само доброто.

Нямам време да давам конкретни примери - много са... Надявам се ме разбирате...

Може би не предпочитам да бъда добра, защото не мога да открия еталонно състояние "добър" към което да изравнявам конкретното си състояние в определен момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А кое вменява истинност на твоя личен еталон?

А същото ли е като етикет?

Решавам да си лепна етикет "щастлив", а после решавам да вярвам на обвивката - хм, мисля, че всеки го може, но не всеки иска именно това.

Аз не искам да бъда никакъв, но някой да не помисли, че съм щастлив с това, което съм. Напротив, най-много точно себе си не искам да бъда.

И като се гледам в тази светлина, май приличам на непоносимо недоволстващо бебе...

Някой да ме уригне!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Добър въпрос! Пояснявам: Еталон "щастлив" за мен лично означава:

- усещам се радостна, спокойна, свободна, доволна, за мен всичко е добро и осъзнавам защо... Сигурно има и още...

Кое от тези състояния според вас не е признак на щастие?

Еталон и етикет нямат нищо общо помежду си. Етикет си слагам тогава, когато искам другите да знаят, че съм щастлива. Еталонът си е за мен само - за да съм сигурна, че съм щастлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А помоему не са толкова различни. Етикетът е част от опаковката, а както ти обясняваш, определяш си граници на щастието и се набутваш в тях.

За мен би било много лесно да реша да се чувствам радостен, спокоен, свободен и доволен, точно ако реша да се еталонирам. Но нямам никакви пориви да го правя, защото бездруго са ми множко илюзиите, в които се налага да пребивавам.

Личността ми има нужда от подобни атрибути, но предпочитам да не и ги предлагам, защото не желая тя да расте сито и охолно. Лошото е, че тя расте и чрез моите различни съпротиви. А хубавото е, че понякога, когато я смълча, усещам прашинчица от онова щастие, което не се измерва с човеци и което в резултат ми подсказва, че аз никога няма да мога да бъда пълен, но също и че пак имам надежда в пълнотата, ако успея да залича отделността. Същата, която се идентифицира с онези признаци - радостен, спокоен, свободен, доволен и куп други.

И накрая, най-високомерно ще заявя, че виждането на собствените окови ме прави доста по-свободен от онези, който виждат крилцата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Учителя, Земята не е място за щастие ,а за учение .Никога не съм подлагал на съмнение това твърдение.Ако пък някога си помисля,че аз като личност съм направил някакво добро ,а не Бог чрез мен,то това би обезсмислило цялото ми съществуване .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен щастието се състои в работата, служенето и ученето. Затова да бъда щастлива означава да работя, да служа, да се уча. Тогава се усещам " радостна, спокойна, свободна, доволна, за мен всичко е добро и осъзнавам защо..."

Опираме до личното понятие за щастлив....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че и аз бих бил доволен ако работя. Но не го умея...

Ако служа... Но не го умея.

Ако се уча... Но не го умея.

Все пак, опитвам. Но не го умея.

Иначе, да, именно, земята е училище. Но, Господи, как безброй пъти повтаряме първия си клас...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×