Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Добър или щастлив

Какъв предпочитате да бъдете: добър или щастлив?  

29 гласа

  1. 1. Какъв предпочитате да бъдете?

    • Добър
      14
    • Щастлив
      15


Recommended Posts

Според мене, за да бъде истински щастлив на човек е достатъчно едно единствено нещо: визия за бъдещето. В по-дълбок смисъл това е визия за Божествения замисъл, вяра, познание и разбиране за този замисъл. Човек, който не вижда и не обича своето бъдеще, няма как да бъде щастлив. Няма как и да обича себе си, но това е извън темата. Всеки има безкрайни възможности, които ще реализира, въпреки че не всички възможности са „активни“ и забележими към определен момент, а пътя и времето до реализирането им може да варира значително за различните хора, но самото им реализиране е неизбежно. Който е осъзнал това няма как да не чувства едно вътрешно щастие независимо от всякакви обстоятелства. Отделно от това, всяко нещо си има степени, затова и пълнотата на щастието ни зависи от развитието на нашето разбиране (тук включвам също любовта и висшите чувства) и познание.

В добротата виждам нещо повече от щастието. Виждам проявление – не просто желание да споделиш своето щастие с другите, но също и всяко твое действие да спомага за реализирането на това желание. Тук нямам предвид някакво натрапване и намеса в живота на другите. Самите ние водейки един възвишен живот, вършим добро; всяка наша благородна мисъл и чувство също са добро, въпреки привидната им незабелижимост за останалите. Животът за пример, чистотата и безкористността в намеренията, мислите и чувствата ни са задължителната основа на доброто. Останалото ще си дойде по естествен път.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Темата е много интересна и много сте коментирали, затова се извинявам, че не съм прочела всички постове и ако се повторя с някого.

Според моите разбирания в момента, щастието е само една идея, която ражда стремеж. Този стремеж дава импулс за развитие, работа в определена посока и живот. Независимо дали става дума за светско/личностно или духовно щастие - и в двата случая стремежът към него е това, което го прави щастие - стремежът да го постигнеш изпълва самата думичка щастие с някакво съдържание.

Правя паралел между смисъла на щастието и съвършенството. И двете са напълно недостижими тук при тези условия на тази земя. Затова аз гласувах за доброто. Защото доброто е един от методите за работа да се постигне онова щастие, което води към съвършенството и към истината.

И тук пак идва противоречието: как да правя добро като не съм щастлив ... и аз питам: как ще съм щастлива, ако не мога да направя едно добро нещо? ... говоря само от личен опит, въпреки че той не е особено голям. понякога се чувствам добре, задоволени са всичките ми моментни желания и решавам, че съм щастлива. В следващия момент това състояние изчезва. Сякаш се откриват нови неща, които искат да бъдат разрешени, и тяхното появяване запраща усещането за пълен мир и хармония в миналото като спомен, че е възможно. Този спомен именно ми дава увереност и желание да разреша новите въпроси и противоречия, за да се върна пак на същото усещане, което обаче е по-силно и по-пълно от предния път. И пак временно, разбира се.

Цялото това нещо ми прилича на един човек, който едва едва крета нагоре по някаква планина и отвреме навреме поглежда към върха, където свети идеята, към която върви. Поглежда и пак навежда глава, за да не се спъне.

Искам да съм щастлива.

Искам и да съм добра.

И сега като написах това, че искам да съм добра и едно гласче ми каза: Ами че ти си добра в толкова много неща... :)

Искам да съм добра, защото знам, че щастието се показва и се скрива, като едно слънчице, а добротата я има като възможен избор във всяка една ситуация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили призванието в живота си и после са му посветили цялото си време. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите. Щом веднъж съсредоточиш умствената си сила и енергия върху занимание, което обичаш, изобилието започва да тече в живота ти и всичките ти желания се изпълняват лесно и елегантно. (Робин Шарма)

Ето нещо, което може да ни помогне да намерим отговор за себе си. :) добър и щастлив

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомних си за тази тема, докато мислех над тези думи:

За да бъдете щастливи, вие трябва да разбирате законите на щастието....

На същото основание, докато не разбирате Божиите закони и Неговите пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всякога ще бъдете чужди за Бога, за разумния свят. Само онзи син може да бъде щастлив, който изпълнява волята на баща си, разбира неговите мисли и е едно с него. Следователно, станете Синове Божии, за да бъдете щастливи на земята. Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе, той нарушава своя вътрешен мир, а заедно с това губи щастието си.

тук

Когато избрах да бъда щастлива, имах предвид нещо такова. Ако аз съм добра, разумна и справедлива, но не според моите или на друг човек мерки, а според Волята Божия, аз ще съм щастлива...

Усещането за щастие ще бъде моята проверка доколко изпълнявам Волята Божия - дори и на някой човек това, което мисля и правя да не изглеждам добра... Най- доброто добро според мен е това, което сме направили и правим без дори да имаме намерение да сме добри и да правим добро...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо трябва да избираме между добър и щастлив??То едното не изключва другото,а и мисля,че е логично да изберем щастието.Аман от добри и нещастни хора,а те повечето са такива май.Постоянно чувам някой да се жалва,че видите ли на мравката път прави пък само с лошо му отвръщат всички.На лицемерие мирише това!А и понеже никога не може да си добър за всички,по-добре да си Щастлив :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да е щастлив, само когато е в хармония със себе си, добър по собствените си представи.

Докато не тръгне против тях, той е щастлив, но най-често го осъзнава, когато тръгне против тях и стане нещастен :) нещастието пък е добра отправна точка за връщане към себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм щастлив човек!

Във вените ми тече кръвта на древните българи. Духът ми е обелиск на мъдростта на човечеството. Душата ми е пъстроцветно тракийско сказание. Сърцето ми е искра от огъня на Слънцето и жарта на планетата.

В началото на нашата Вечност, народите населявали Земята, са били като притоци, вливащи се в една обща река. Постепенно реката ставала все по-буйна и събирала в себе си пълноводието от знанията, религията и историята на своите притоци.

Но, в природата нищо не може да продължи, без да се развиве самостоятелно. И тогава, от всички страни на потока, със страшна сила тръгнали по-малки реки, съдържащи в себе си енергията за живот и свое начало..

Така се обособили отделните народи в самостоятелни царства и държави. Някои от тях се претопили в борбата за оцеляване, а другите продължили напред, запазвайки в себе си спомена за общото си начало. Пътищата били различни, но винаги се преплитали – това било неизбежно в братската им съдба.

И както става с многото деца в едно семейство, помежду си те създали свои връзки по любов и сходство.. Така постепенно се оформили етнически групи и раси, имащи своите сходни нрави, черти и история.

Всички народи, чийто култ били Слънцето и Светлината, изградили в себе си стремеж към знания и просвета. Така се родила и българската душа, обединила в себе си запалените светлини в умовете на много народи. Със силата на този огън тя преминала през войни, разделения и триумфи, за да оцелее и до днес.

Затова е толкова пълнозвучна историята ни, така безсмъртна душата ни и тъй силен духът ни. Защото знаем за своята древност, усещаме свойта безкрайност и вярваме в нашата вечност.

Аз съм щастлив човек!

Няма народ по света, който да не мога да почувствам близък. Няма земя, където да не бих могла да живея. Няма загадка, която да не бих могла да реша и знание, което да не бих могла да получа. Няма битка, която бих загубила; път, който би ме изплашил и враг, който би ме сразил. Черпя сили от вечния огън в сърцето си, от духа на народа си и земята на дедите си. Аз съм част от безсмъртния поток на Времето. Сърцето ми е в хармония с пулса на Слънцето. Косите ми са плетеница от пътищата на историята. Очите ми са кладенци от мъдростта на народите. Устните ми са усмивката на боговете. Ръцете ми са магията на живота.. Аз цяла съм създадена от жаждата си за Любов и Вечност.

Аз съм щастлив човек!

Всичко в мен е истинско и дълбоко. Гневът ми също, преминал през сърцето на народа ми и волята на хановете и царете му. Зная какво е да бъдеш раняван, да бъдеш поробен и разкъсван на части. Зная какво е, обаче, да чакаш, да обуздаеш гнева си и да овладееш пожара в сърцето си. Зная какво е да си измъчван от “искам” и да си заставен от “трябва”. Какво е да бъдеш окован от смирение пред неизбежното и какво е да бъдеш факла на предопределеното.

Аз съм щастлив човек!

Обичам живота в цялото му многообразие. Искам да се потопя в палитрата от събития и чувства на епохата си. Обичам хората в разнообразието им от нрави, интереси и темперамент. За мен хората са къстчета от мозайката на Космическата душа. Имам много приятели, обичана съм, желана съм. Необятни са любовта ми към света и желанието ми за мир между всички ни.

Най-силно съм свързана с моя народ. Аз съм скала от земята ни, вода от морето ни, въздух от небето ни и искра от вечния ни огън. Само тук овладявам тези стихии. Само тук аз живея и се сливам истински със себе си.

Каквото има да срещна по пътя си, то ще се случи! И аз ще го посрещна достойно!

Аз съм щастлив човек!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм щастлив човек!

Във вените ми тече кръвта на древните българи. Духът ми е обелиск на мъдростта на човечеството. Душата ми е пъстроцветно тракийско сказание. Сърцето ми е искра от огъня на Слънцето и жарта на планетата.

В началото на нашата Вечност, народите населявали Земята, са били като притоци, вливащи се в една обща река. Постепенно реката ставала все по-буйна и събирала в себе си пълноводието от знанията, религията и историята на своите притоци.

Но, в природата нищо не може да продължи, без да се развиве самостоятелно. И тогава, от всички страни на потока, със страшна сила тръгнали по-малки реки, съдържащи в себе си енергията за живот и свое начало..

Така се обособили отделните народи в самостоятелни царства и държави. Някои от тях се претопили в борбата за оцеляване, а другите продължили напред, запазвайки в себе си спомена за общото си начало. Пътищата били различни, но винаги се преплитали – това било неизбежно в братската им съдба.

И както става с многото деца в едно семейство, помежду си те създали свои връзки по любов и сходство.. Така постепенно се оформили етнически групи и раси, имащи своите сходни нрави, черти и история.

Всички народи, чийто култ били Слънцето и Светлината, изградили в себе си стремеж към знания и просвета. Така се родила и българската душа, обединила в себе си запалените светлини в умовете на много народи. Със силата на този огън тя преминала през войни, разделения и триумфи, за да оцелее и до днес.

Затова е толкова пълнозвучна историята ни, така безсмъртна душата ни и тъй силен духът ни. Защото знаем за своята древност, усещаме свойта безкрайност и вярваме в нашата вечност.

Аз съм щастлив човек!

Няма народ по света, който да не мога да почувствам близък. Няма земя, където да не бих могла да живея. Няма загадка, която да не бих могла да реша и знание, което да не бих могла да получа. Няма битка, която бих загубила; път, който би ме изплашил и враг, който би ме сразил. Черпя сили от вечния огън в сърцето си, от духа на народа си и земята на дедите си. Аз съм част от безсмъртния поток на Времето. Сърцето ми е в хармония с пулса на Слънцето. Косите ми са плетеница от пътищата на историята. Очите ми са кладенци от мъдростта на народите. Устните ми са усмивката на боговете. Ръцете ми са магията на живота.. Аз цяла съм създадена от жаждата си за Любов и Вечност.

Аз съм щастлив човек!

Всичко в мен е истинско и дълбоко. Гневът ми също, преминал през сърцето на народа ми и волята на хановете и царете му. Зная какво е да бъдеш раняван, да бъдеш поробен и разкъсван на части. Зная какво е, обаче, да чакаш, да обуздаеш гнева си и да овладееш пожара в сърцето си. Зная какво е да си измъчван от “искам” и да си заставен от “трябва”. Какво е да бъдеш окован от смирение пред неизбежното и какво е да бъдеш факла на предопределеното.

Аз съм щастлив човек!

Обичам живота в цялото му многообразие. Искам да се потопя в палитрата от събития и чувства на епохата си. Обичам хората в разнообразието им от нрави, интереси и темперамент. За мен хората са къстчета от мозайката на Космическата душа. Имам много приятели, обичана съм, желана съм. Необятни са любовта ми към света и желанието ми за мир между всички ни.

Най-силно съм свързана с моя народ. Аз съм скала от земята ни, вода от морето ни, въздух от небето ни и искра от вечния ни огън. Само тук овладявам тези стихии. Само тук аз живея и се сливам истински със себе си.

Каквото има да срещна по пътя си, то ще се случи! И аз ще го посрещна достойно!

Аз съм щастлив човек!

За теб: :3d_041:img_220284_1545111_r.jpg

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене, за да бъде истински щастлив на човек е достатъчно едно единствено нещо: визия за бъдещето. В по-дълбок смисъл това е визия за Божествения замисъл, вяра, познание и разбиране за този замисъл. Човек, който не вижда и не обича своето бъдеще, няма как да бъде щастлив. Няма как и да обича себе си, но това е извън темата.

Така е, но също може да се допълни, че човек трябва да живее в настоящето. Не в миналото или бъдещето, защото само сегашния момент е реален. Както написа наскоро един познат - Life exists only at this moment

Като случи бъдещето, то пак е ...настояще, а пък това, което остава в миналото се проявава пак...сега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е да си щастлив? Да си доволен.

Какво е да си добър? Другите да са доволни.

Ако въпросът се преведе с тези дефиниции, би звучал така: Другите да са доволни или ти да си доволен?

Разбира се добре е всички да са доволни.

Но всеки отговаря единствено за себе си, значи човек може да отговаря само за своето доволство(щастие). Дали ще са доволни другите, не зависи само от неговите действия, но и от оценките на другите за тях(оценките им за добро и зло).

Така че уместно би било да тръгнем от щастието си и после да проявим добротата.

За щастливия човек добротата е естествено състояние.

Истински щастливият е истински добър. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър –> до-бер, бера, беритба. Щастието, това са плодовете, които събираме. Доброто е отглеждането на тези плодове. Не можем да събираме, без да сме посели. Само добрият човек може да бъде истински щастлив. Тук не говоря за единични прояви на доброта, които могат да донесат единствено краткотрайно и преходно щастие. За да изпитваме истинското щастие, добротата в нас, никога не трябва да угасва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър –> до-бер, бера, беритба. Щастието, това са плодовете, които събираме. Доброто е отглеждането на тези плодове. Не можем да събираме, без да сме посели. Само добрият човек може да бъде истински щастлив. Тук не говоря за единични прояви на доброта, които могат да донесат единствено краткотрайно и преходно щастие. За да изпитваме истинското щастие, добротата в нас, никога не трябва да угасва.

Вярвам в добротата! Вярвам, че във всеки има доброта.И си мисля, че лошата проява не прави човека лош.Ако се отсее пясъка на неприемливите и вредни действия ще блесне златото на доброто, което е във всеки от нас.Нека да бъдеме златотърсачи и да търсиме доброто. Нека да го събираме зрънце по зрънце и да сме богати и щастливи с добротата , която сме открили у себе си и у другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бях човекът, който пръв гласува за щастлив.

Преди 5 години бих два пъти гласувала за добър и бих нарекла хората, които гласуват за щастлив, повърхностни егоисти.

Което никак не означава, че тези, които са гласували за добър, мислят по този начин - сега приемам всичко, което човекът до мен е избрал да бъде или има или желае.

Защо предпочитам да бъда щастлива? Защото само когато съм щастлива, мога да бъда наистина добра - без условия, правила, принципи, морал... просто добра. Това си важи само за мен, съвсем не смятам, че е валидно за всеки.

Друг е въпросът как постигам състоянието щастлива и дали е зависимо от нещо или някого. Ако очаквам от нещо вън от мен да ме направи щастлива и ако щастието ми зависи от някого или нещо, то това няма да бъде щастие, т.е. няма да бъда щастлива...

За другите - също предпочитам да бъдат щастливи, но наистина щастливи - да се научат да постигат щастието, не да го очакват или да го поставят в зависимост от нещо или някого. Но това си е избор и път на всеки. Не мога да определям какво означава човекът да бъде добър - иначе бих наложила някакви норми за доброта на другите, а и на себе си.

Бог ни е създал добри, но от нас зависи дали ще приложим дарената ни доброта, за да постигнем щастието си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

как може да си щастлив ако не си добър?!

а как може да си добър и да не си щастлив?!

В този свят управлява злото. "Князът на този свят". Така е казал Дънов, не аз го казвам. И като така, добрия човек не е по-щастлив от лошия.А какво предпочитам да бъда - добра. :D Няма щастие за тебе, ако причиняваш мъка на другите :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×