Лена Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Само да се изкажа по повод материалната стабилност за създаване на семейство - не го ща тоз съюз между двама, който лежи на материалната стабилност. Какво се случва в такъв съюз, когато нещата в материален план не са добре?! Разделяте се докато се стабилизирате, спирате да се обичате в период на криза и се обичате в период на материално благополучие?! Парите те спират да заживееш заедно с човека, който обичаш?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Човек трябва да има доверие в Бога, че ще му даде нужното на нужното време. Да не се уповава на себе си като на Господ и да не решава сам кое, кога и как да дойде в живота му. Да не пропусне любовта, докато гони сигурността. Всъщност нищо сигурно няма. Може двама да се съберат млади, красиви, здрави, учени, богати, обичащи се, а после всичко да се обърка. Други може да се съберат с проблеми, но с любов и с Божията подкрепа да ги преодолеят, да останат заедно докрай. Искам да кажа, че и да няма проблеми отначало, после може да се появят. Освен това човек може да остарее, да изпусне времето и човека за семейство, докато се чуди. "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват." Спомнете си и приказката "Циндил-Пиндил и Джаста-Праста." Това е другата крайност, но май е по-малкото зло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Мисля, че духовност без деца не може да има. Другите духовни практики са само стъпки по пътя към детската чистота. Моето видение е Божествена Любов, т.е. даване без очакване на заплащане между две сродни души+деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Ами те умните затова бягат от семейството и си стоят в пещерите, защото там си им е най-хубаво... но нали Учителите вече не ни препоръчват такъв живот... ех, колко хубаво ми беше в пещеричката в предният живот...ЕХХХ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 А дали е правилно човек да се обвързва семейно ако в момента не е материално стабилен поради това че инвестира в образованието си? Дали да не изчака - как мислите?За правилност няма да говоря, но опита го имам пресен. Предложение - на лице, стабилност - не. Аз лично го чувствах като липса на избор, а беше само в моите ръце. И времето си замина с правото на избор... НоСамо да се изкажа по повод материалната стабилност за създаване на семейство - не го ща тоз съюз между двама, който лежи на материалната стабилност. Какво се случва в такъв съюз, когато нещата в материален план не са добре?! Разделяте се докато се стабилизирате, спирате да се обичате в период на криза и се обичате в период на материално благополучие?! Парите те спират да заживееш заедно с човека, който обичаш?!определено не става въпрос, за влияние на осигуреността върху любовта. Става въпрос за отговорност. Семейството изисква деца, те изискват грижи и отговорност. Не от един, а от двама родители. Има ситуации, които сами по себе си възспират проява на такава отговорност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Тия дето бягат в пещерите не са от умните... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 За децата и отговорността в контекста на материалната сигурност и обезпеченост - личния ми опит е следния: в годините на материални благополучия нямах собствено дете, изгубихме финансовата "стабилност" и обезпеченост и забременях. Имаше дори "родителски съвет" да махна бебето, сега не е момента за деца като нямаме пари (без коментар). Родих с пари назаем и чужда кола ме взеха от родилното и преживях много мизерни моменти, но винаги ставаше така, че Отеца и Богородица се грижат детето ми да е нахранено, здраво и добре облечено. И аз разбрах, че сме подложени на изпитание. Нещата вече са различни, но нито за миг не съжалявам, че родих детето си в най-"неподходящия" от материална гледна точка момент. Изобщо не разбирам хората, които отлагат раждането или семейния живот за по-подходящ момент. Надявам се да не съм била досадна и отегчителна. Дете Мое, щом Аз съм с теб, то кой е против?! Не позволявайте някой друг или нещо друго да взима решенията вместо вас, Той няма да ви остави, освен ако не го пожелаете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2005 Осигуреност за детето щеше да има, но не от моя страна. Това не е много лесно за приемане, а и това, че и времето за него от моя страна щеше да е изключително ограничено. И пак казвам, че споделям минало и не пропагандирам " правилност "! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Ноември 26, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2005 Нещата са доста по-сложни, специфични и индивидуални. Има обаче един универсален критерий за всичко и за всеки - ако нещо ни доближава до Бога - то е добро за нас. Ако ни отдалечава - не е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Ами те умните затова бягат от семейството и си стоят в пещерите, защото там си им е най-хубаво...Орлине,нещо не виждам пещерите да са пренаселени. Изобщо не разбирам хората, които отлагат раждането или семейния живот за по-подходящ момент. Лена,прекрасно е това за което пишеш и напълно те разбирам.Но мисля,че и ти трябва да разбереш хората,които вървят по други пътища в този си живот. Би ли обвинила майка Тереза,че няма собствено дете? Познавам в София монахини-евхаристинки (католички). Те отглеждат сирачета , дават им образование и път в живота.Всичко това съвместяват със служенето си на Бога. Животът на отшелниците и на монахините/монасите съвсем не е лек. Явно,че някои от хората, пишещти в този форум се мъчат да отричат неща за които не знаят нищо. ...Светският човек е доволен, отдавайки се на светски живот. Той няма желание да се промени, затова мисълта за един светец му е неудобна. Той може да бъде оприличен на човек, който е живял дълги години в тъмна стая. Влиза някой и запалва лампата. Внезапната сияние изглежда неестествено за този полуслепец. (Парамаханса Йогананда)Колкото до духовното развитие на човека,то трябва да си върви паралелно със семейството,децата,любовта,кариерата.Ние нито за миг не трябва да забравяме,че не сме само едно физическо тяло със съответните животински инстинкти, а нещо повече. Но има момент,когато човек трябва да се концентрира варху духовното си развитие.Затова в Индия,някои хора след като си отгледат децата наистина отиват в пещерите. Ако обаче трябва да се постави проблема на чисто физически план-семейство и деца или кариера,то аз съм за семейството или поне за децата.Но децата трябва да са дошли според мен по волята на провидението,а не по наша воля. От собствен опит знам,че ака нещо не ми се дава от горе и въпреки това направя всичко за да го постигна,то след като съм го постигнала-разочарованието е най-малката беля която може да ми се случи. Мисля,че Латина е абсолютно права,като казва: Човек трябва да има доверие в Бога, че ще му даде нужното на нужното време. Да не се уповава на себе си като на Господ и да не решава сам кое, кога и как да дойде в живота му... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Бина, напълно съм съгласна с теб за правото на избор и собствената пътечка, по която върви човек. Мойте думи се отнасят за тези, който по принцип са избрали светския живот, решили са, че ще се оженят някой ден и ще имат деца, но чакат подходящият материално +финансово +сигурен момент в живота си . Има хора, които идват с отшелническа мисия на Земята и това си е техния път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Семейството /не е задължително това понятие да включва съпруг/ само по себе си предполага и духовно развитие. То е среда, в която човек се учи, труди се, жертва се, обича, мрази, прощава... Отговорността към семейството може да подтикне човек да надскочи себе си, заради любимите си хора да превъзмогне много неща, с които дори не би се захванал, ако е сам. Семейството като по-общо понятие не е задължително да е от роднини, кръвни или по закон. В такъв смисъл и споменатите от Бина монахини са като родители за сирачетата. Тяхното "родителство", както и на други хора, жертващи се с грижите си за "чужди" деца, според мене е дори по-висше. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Ами те умните затова бягат от семейството и си стоят в пещерите, защото там си им е най-хубаво... но нали Учителите вече не ни препоръчват такъв живот... ех, колко хубаво ми беше в пещеричката в предният живот...ЕХХХ Защо в този не си избра същото?! шегичка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Защо ли, Лена? Защото всички Велики Духовни Учители единогласно твърдят че за днешно време подходът на пещерното медитиране далеч от света е неподходящ - затова! Защото казват че трябва да променим самият живот, затова! А иначе наистина би ми било много по-лесно да го направя - от петнадесет години имам такива мечти и копнежи. И винаги ме спират думите на Беинса Дуно, Рьорих, Ауробиндо, Бабаджи... Бина - мога само да ти кажа че ако човек наистина търси вътрешният свят, по-чуден и комфортен(вътрешно) от живота в Природата, надалеч от шума на света - няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Защо ли, Лена? Защото всички Велики Духовни Учители единогласно твърдят че за днешно време подходът на пещерното медитиране далеч от света е неподходящ - затова! Защото казват че трябва да променим самият живот, затова! А иначе наистина би ми било много по-лесно да го направя - от петнадесет години имам такива мечти и копнежи. И винаги ме спират думите на Беинса Дуно, Рьорих, Ауробиндо, Бабаджи... Може би не си струва да задълбавам, но да си кажа мнението Няма Учител, който с учението си да те ограничава в избора ти. Независимо от това колко хора, били те Учители или не твърдят едно и също,не смятам, че е редно да се насилваш да правиш нещо, което не ти е по душа. Но също така е всеизвестно, че не можеш да оцениш светлината, докато не видиш тъмнината. Пробвай да се отдалечиш от хората(не е толкова трудно и не се налага да ходиш по пещерите) и виж как ти е по-добре. И аз не знам защо ти го казвам, ти нещо подобно ли очакваше да прочетеш?! Надявам се да разбереш думите ми правилно и в никакъв случай не искам да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 27, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2005 Мисля, че подобен експеримент за по-дълго време предварително е обречен на неуспех, понеже нашият приятел Орлин обича да общува, иска да помага, иска да се учи... Е, всеки ден по малко може, като диета след ядене. Би издържал сбъднатите си мечти за отшелнически живот най-много два-три дни. После ще си потърси подходящ събеседник. Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 30, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2005 Светле, благодаря ти за хубавата тема. Въпроса за семейството, кариерата и любовта и как те са свързани с духовността е много актуален. И може би още столетия ще е. От езотерична и психологична гледна точка имаме следното. От една страна имаме: тяло, семейство, народ, земя + материални придобивки от друга страна имаме: колективно съзнание, свобода, Космично съзнание + духовни / нравствени придобивки Има ли противоречие? Това две алтернативи ли са? Според мене да, НО само от гледна точка на сърцето, чувствата, стремежите! Да, в стремежите си, човек трябва да има ясно самоопределение: дали ще се стреми към материалното или към духовното. НО, това което е противоречие за сърцето е проста задача за ума. Просто трябва да се мисли в едно измерение повече, както онази задача с клечките или да се мисли малко по-задълбочено. Ума разбира, че всъщност това привидно противоречие е лесно разрешимо и решението може да бъде намерено в Природата. Да вземем едно растение. Растението има корени от една страна и стебло и плодове от друга. Корените на растението това са условията, в които се намираме - тяло, семейство, народ, земя и материални блага. Стеблото и плодовете са съответно духовното и божественото - колективно съзнание, свобода, Космично съзнание + духовни / нравствени придобивки. Без корени, от които да черпим жизненост, не може. Но ако останем и се концентрираме дълго време само в корените, оставаме в тъмнината на земята. Никога няма да имаме достатъчно дълбоки и стабилни корени, с които да черпим сокове за стеблото на живота ни. И никога няма да можем да възприемем животворните Слънчеви лъчи, за да станем човеци - дървета отрупани с плодове. За да може един ден природата като обърне всвоя взор към някое от разумните свои деца да каже: "От това дете велик човек ще стане!" Наскоро на една лекция чух една случка за овощаря, то си бeше направо притча. Лекторът разказва, че го извикал един обикновен овощар. Овощаря казал: знаеш ли аз не разбирам много от история и духовност, но да ти кажа какво научих от растенията. Ако на едно растение отсечеш корена му то погива. Ако на едно растение отсечеш връхчето му, то спира да расте нагоре. Затова, пазете корените и върха! Това правило може да се приложи не само в личния живот, но и в живота на обществата, народите, епохите. Изтръгнете (изтриийте или изопачете) на един народ корените - историята, отсечете елита му (духовния) и този народ ще загине. Само да спомена, че има и астрологична гледна точка към въпроса: Аз - Ти, Семейство - Кариера. За тях може би някой опитен астролог ще каже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
seilar Добавено Декември 5, 2005 Доклад Share Добавено Декември 5, 2005 здравейте на вси4ки искам да попитам Благост тая рани4ка дето я приготвила само за единият 4лен от семейството ли трябва да я носи според мен трябва да има6 100% подкрепа от своята половинка ина4е по4ти ни6то няма да се полу4и ps. за първи път отговарям затова ако има не6то много сори Моля пишете на кирилица. Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Ще отговоря вместо Благост без да иззимвам нейното право на отговор Да си видял,seilor, двама души да са метнали една раница - за всеки по една презрамка Аз не съм, пък и много ще е трудно за ходенето. Може да има двойко, но всеки запазва индивидуалността, личното си пространство, всеки поотделно има свои грижи / хлябът в раницата може да го носи само единият, но ще го ядат двамата, нали/. Просто като му натежи, партьорът му ще му помогне в носенето. Ще си разменят товара или ще си го преразпределят. По-леко е като имаш спътник, сам трудно се върви през живота, та дори и без товар на гърба... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 Здравейте приятели, Семейството, кариерата, любовта- съвместими ли са? Според мен това е най- доброто съчетание за духовно израстване. Ако притежаваме необходимите качества, разчитаме на себе си, уважаваме партньора си и се съобразяваме и с неговите нужди и потребности, то Господ ще ни помогне да съчетаем семейството с кариерата и любовта и те да не си пречат взаимно. А за да успеем да се харесаме на Бога, трябва да се научим да спазваме Христовите принципи - да живеем с Божията Любов, с Божията Мъдрост, с Божията Истина, с Божията Правда, с Божията Добродетел, както казва Учителя. Като ги спазваме, ще съумеем да "хармонираме" функциите на лявото и дясното полукълба на нашия мозък, които управляват нашето сърце и нашият ум, от чието хормонично действие зависи и нашият успех. Много е схематично, но според мен е много точно. Бъдете здрави,силни, смели, умни и добри. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 20, 2006 Доклад Share Добавено Януари 20, 2006 Искам от цялото си сърце да бъда с човек от противоположният пол който да споделя насоките на живота ми, който да ме разбира, който да умее да мисли и действа свободно извън общоприетите клишета! Бихи искал Тя да поставя духа на първо място в живота си и да е готова на сублимация в себе си. Мечтая си за такова момиче което да е готово да пожертва малките животински удоволствия и да трансформира импулсите им в името на служба на духа!Аз съм готов на същото! Обичам едно момиче, надявам се че и тя ме обича, но дали тя наистина иска такъв силен и чист живот? Времето ще покаже! Пожелавам на всички приятели от сайта такова приятелство и семейство - в служба на Истината! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лена Добавено Януари 20, 2006 Доклад Share Добавено Януари 20, 2006 Здравей, Орлине. Що така се случва, че като напишеш нещо по темата и ме дърпа да седна да ти напиша отговор, при положение, че много отдавна не съм писала нищо? Не се надявай, а я направи своя половинка момичето, което обичаш Навремето, като се запознах с мъжа ми ме мислеше за напълно луда, сега също ме мисли за луда, но малко по-малко започва да полудава с мен. Бяха ми необходими години, но съм доволна от резултата и посоката на нещата. Щом ти си тръгнал по Пътя невъзможно е твоята любима да не те придружи. Успех! Бъди сигурен, че ще ти помагат отгоре, въпроса е да разпознаваш знаците. При мен се получи, значи ще се получи и при теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 20, 2006 Доклад Share Добавено Януари 20, 2006 Здравейте, приятели! здравейте на вси4ки искам да попитам Благост тая рани4ка дето я приготвила само за единият 4лен от семейството ли трябва да я носи според мен трябва да има6 100% подкрепа от своята половинка ина4е по4ти ни6то няма да се полу4и.ps. за първи път отговарям затова ако има не6то много сориЩе отговоря вместо Благост без да иззимвам нейното право на отговор Да си видял,seilor, двама души да са метнали една раница - за всеки по една презрамка Аз не съм, пък и много ще е трудно за ходенето. Може да има двойко, но всеки запазва индивидуалността, личното си пространство, всеки поотделно има свои грижи / хлябът в раницата може да го носи само единият, но ще го ядат двамата, нали/. Просто като му натежи, партьорът му ще му помогне в носенето. Ще си разменят товара или ще си го преразпределят. По-леко е като имаш спътник, сам трудно се върви през живота, та дори и без товар на гърба... На принципа съм - Всеки Сам с Раницата си и ЗАЕДНО по пътеката...нагоре ! Той Пътят е дълъг + трудничък + сложничък+тесничък... Обаче Животът е красив и изобилен и Бог над нази е всемилостив! Милкана, другарче обично, благодаря ти! Сега стигнах до тази тема! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 20, 2006 Доклад Share Добавено Януари 20, 2006 Темата е вълнуваща и всеки търсещ минава през мелачката на избора по нея. А който се включи по- късно трудно може да каже нещо ново и интересно. Ще ми се да кажа нещо, което май не го видях до тук, а ме вълнува от известно време. Не мисля, че има кой знае какво значение с какво се занимаваме- дали имаме семейство, деца, кариера. И със и без тях може и през ум да не ни минава да търсим Пътя. А встрани от него всичко си е разочарование. Кога по- рано- кога по- късно- няма значение. Така или иначе не можеш да си направиш хубава прическа без огледало. Ако ни вълнува духовното ни развитие имаме нужда от коректив- близки, приятели, други. Затова съвременния човек доста трудно може да върви по Пътя сам. Много лесно може да си реши, че е много напреднал, а всъщност дори да е назаднал. Специалистите по преражданията казват, че преди да се родим си избираме семейството. Така и нас някой ни избира за семейство. Но си мисля- животът на днешния човек, мъчително припомнящ си, че има един Път, или препъващ се едва- едва по него, не е никак лесен. Семейството е голяма школа. За всичките му членове. Колко много трябва да се обичат две души, за да решат да си помагат като семейство и да вървят заедно! Представяте ли си?!? Преди да се инкарнират, те ще знаят всички трудности, скандали, разправии, мъки, неразбирателства, през които ще минат, но въпреки това ще изберат да са заедно! Когато си помисля за тази огромна Любов, която е нужна за такъв избор, ми става много топло и хубаво. Може би дори си спомням за тази Любов, която е отвъд личността... Безкрайно съм благодарна на учителите си от моето семейство! Е, със, или без семейства; със, или без деца; със, или без кариера- успех на търсещите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Януари 20, 2006 Доклад Share Добавено Януари 20, 2006 Щом ти си тръгнал по Пътя невъзможно е твоята любима да не те придружи. Особено ако и тя върви по Пътя...Вие май там, на този Път сте се срещнали неотдавна, нали? Е тогава какво питаш, отговорът си го знаеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.