Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Светлето

Духовният път - семейството, кариерата, любовта

Recommended Posts

Орлин, дано се получат нещата при Теб!

Всеки се надява на подобни взаимоотношения, но ангажираността на съзнанието с тези желания в немалка степен пречи на Развитието. Зависи от развитието всъщност...

Правилното отношение към ситуацията би трябвало да е ясно. Волята Божия е единствено Свещена - оттам идва смирението по принцип и конкретно - аз трябва да вървя, а колко радостно ще бъде ако се появи придружител... Но не точно придружител, те такива си има, но този ще мисли с моята глава, а аз със сърцето му ще чувствам. Това е лесния начин. Друго си е да изградеш у себе си и двата принципа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Вървиш ли пред мене...може и да не те следвам!

:v: Вървиш ли след мене...може и да не те водя!

:v: Вървиш ли до мене...може и да бъдем спътници!

Хармонията... тя всъщност си е във всички нас! По - лесно е да си хармоничен :) но човеците все избират сложността на дисхармонията :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема, но отговорът дали може да се съвместяват семейството и светския живот е индивидуалин за всеки. Не мога да се съглася с Орлин, че от 100 години Учителите призовават да се живее в Живота, вместо в аскеза. Учителят на знаменития мъдрец и йогин Свами Рама е твърдял, че семейството ще отвлече търсещия от Пътя. В книгата на Свами Рама „Живот сред хималайските мъдреци“ се споменава за едно семейство бхакти, което е стигнало до извода, че за да продължат да вървят по Пътя без да им пречи семейния живот трябва да станат брахмачари (без плътски отношения) и според мен безрезервната им Любов и преданост само към Бога ги е направила от семейство по скоро колеги. Други известни несемейни учители са Парамаханса Йогананда,Свами Шивананда и др. Бихарската школа по йога също не препоръчва привързаността към противоположния пол що се отнася до свамитата от ордена Сарасвати. Великият Шри Ауробиндо е вярвал наистина, че трябва духовният път да излезе от пещерите и да се претвори в реалния живот и именно затова се създава града Ауровил от неговите последователи, като социален експеримент, където хора от цял свят живеят заедно, създават семейства и вървят към светлото бъдеще. Обаче самият Шри Ауробиндо никога не създава семейство. В живота му е имало една жена, една французойка, която заради Ауробиндо остава да живее в Индия и, която всички наричат просто „Майка“, но той се е възхищавал от интелекта й и блестящата й мъдрост. До ден днешен съществува ашрама на Шри Ауробиндо, където няколко души са се събрали да решават общочовешки въпроси, далече от суетата и обрекли се брахмачария. Не е било любов или нещо такова. Въпреки книгата „Шифърът на Леонардо“ е твърде съмнително, че Христос е бил женен за Мария Магдалена. В българския интернет се върти един документален филм за Кода на Да Винчи, където доста разумно се оборват аргументите на Дан Браун. Романтизма във всички нас би искал да повярва в Божия син създал Божие семейство, но и реализма трябва да има роля понякога:). Големият йога учител Айенгар има семейство и синове, които ще поемат школата след кончината му, но той акцентира върху хатха йогата. Моят извод е, че и семеен човек може да върви по духовният път, но напредъкът му ще е доста по-бавен от този на несемейния. Може да ме оборите, че две глави мислят по-добре от една, но Любовта между истинският Учител и ученика понякога е по-силна и от връзката майка-дете. Ще речете абсурд, не може да бъде. Аз също така казвах. Обаче си имам двоите вътрешни причини да знам сега, че е така. Що се отнася до мен лично, аз не съм толкова силен, като гореспоменатите Учители и ако се случи някой ден да се влюбя, ще създам семейство. Относно кариерата и семейството съм на мнение, че семейството може дори да те амбицира да постигнеш повече неща. Ако имам съпруга бих направил всичко възможно и тя и децата ми да не страдат от недоимък. Ако пък имам щастието тя да е също духовна личност, то бих се усмихвал радостно на Изгрева всяка сутрин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лично аз смятам семейството за по-ценен дар от всяка мъдрост и духовно постижение. Семейство с любов - за това мечтая. Обожавам децата си, не бих ги заменила с нищо друго. Любовта е по-важна от всичко, а семейството е школа за любов.

Бог е събрал мъжа и жената, благословил ги е да бъдат заедно и видял, че това е добро нещо. Грешката дошла от там, че твърде много искали да знаят. "Но от дървото за познаване на добро и зло да не ядете!" Не че знанието само по себе си е лошо нещо, но придобиването му понякога не е лесно. Зло ли е да се изгорите на огън? Да! Как ще разберете това? Когато наистина се изгорите. Тъй страданията слезли на земята, понеже хората много искали да знаят. Не послушали Татко Бог, когато им казвал: Не пипайте горещата печка, ще се изгорите! А малките деца слушат ли? Не! Пипат я, изгарят се и едва тогава могат да разберат какво е да се изгориш.

Който иска да расте и да знае, ще го боли. Това е основният начин да се научи нещо наистина - когато се изживее и изстрада.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че символът на забранения плод е друг. Древните евреи, които са писали Библията са разказвали за универсалните истини много завоалирано. Смисълът е, че Адам и Ева не са били готови за ябълката. Бог сам е щял да им я даде, когато станат морални подготвени за това. Това е едно своеобразно предупреждение към цялото човечество, че науката без признаването на авторитета на Бог ще доведе до катастрофа. Семейството наистина е божествено по своя характер, защото много от Учителите на човечеството нямаше да ги има, ако не са се били родили и възпитани в хармонични семейства. Без семейството човечеството няма бъдеще.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тълкуването, което излагаш, е логично. Ако сме намерили един достатъчно приемлив смисъл в нещо, защо да не потърсим и друг?

Сега ще навляза малко в сферата на фантазията и изобщо не претендирам за истинност. На хората е дадена свободна воля. Мисля, че преди грехопадението те не са живяли истински, в материалния свят. Бог им е казал да се плодят и да се трудят едва след това. Избираш да познаваш доброто и злото, в частност как пари огънят и си го получаваш - въпрос на свободна воля! Предполагам, че първите хора са имали досъп до чистото познание, абстрактно, което нито боли, нито радва. Не мисля, че слизането на живота от духовните сфери в материалната е лошо нещо. Обаче при това са загубили до голяма степен чувствителността си към духовните вибрации, станали са слепи духовно. Така са избрали по-трудния път към познанието, пътя на страданието, на познаването на добро и зло. Лесният път е съзерцанието, единението с Бога, с чистото познание. Предполагам, че именно по подобен начин постепенно е се е давало висше знание на определени хора и са правени епохални открития.

Мисля, че грехопадението, т.е. материализацията на живота е била логична и неизбежна. Счита се, че материята е проява на енергията, с много ниски честоти на трептене, което дава усещане за плътност. Нормално е да има живот в материята, да има грехопадение /"падане", по-скоро слизане от живот във високите вибрации към живот в ниските, от духа в материята/. Усещам, че всичко си е както трябва. Да не искаме светлината на лампата, но без лампата, т.е. духовното без материалния му аспект. Нашето неразбиране, нашите чувства са без значение. Често плачем и се тревожим за глупости. Съществуват Висш Разум, Висша Справедливост, Висша Мъдрост. И всичко е Любов! И никой не умира! Страхът от болката и смъртта е илюзия! Плачем за някого - той вероятно е на по-добро място. Може да се разбере, ако човек съумее да се раздели със собственото си его и погледне по-отгоре на нещата. В такъв смисъл и дяволът не е чак толкова черен, щом е на служба при Бога и му е дадено правото да изпитва хората. Нищо не става, ако сам Бог не го е допуснал. Най-важният урок за мене е да се науча да приемам живота такъв, какъвто е, без да роптая, а да благодаря.Това не изключва усилията за промяната му към по-добро. За това се изисква развиване на усет за Божията воля. Имаме нужда от събуждане на сетивата, с които да можем да приемаме чистото познание. За това са нужни смирение и чистота.

Не е нужно човек да живее някакъв необикновен живот, за да го постигне. Всеки има вътрешна врата към Бога, към неизчерпаемия Извор. Семейството по принцип не е пречка за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За едно нещо си права, това своеобразно общество тука, вече го смятам почти за семейство. Обикновения, нормален живот рано или късно също би трябвало да доведе до Мокша (крайното освобождение). Имам един приятел, чужденец, който се казва Рай Дас. Това не е истинкото му име, а му е дадено от Учителя му в Индия. Исторически Рай Дас е бил обикновен шивач, който след всяко убождане от иглата стигал все по-дълбоко и по-дълбоко до Върховната реалност и най-накрая я постигнал. Там е работата, че е загубил твърде много в сравнение с учениците в конкретен ашрам. Има и нещо друго. Хората посветили се само на Пътя не го правят само, защото ще им бъде досадно около тях да има деца, които да тичат, а те да си медитират. Те знаят, че рано или късно те самите ще имат ученици и ще са длъжни да се грижат към тях като към деца. Освен това не мога да се съглася, че това е лесен път, защото за изследването на собствените си пластове на ума и душата често се използват много опасни методи, които понякога водят и до смърт, ако не се внимава. Това изисква огромно напрежение и внимание. Има техники, които могат да доведат до сериозни психически отклонения, ако се правят без наставленията на опитен Учител. Ще кажеш, да те се грижат за собственото си Его и затова нямат семейства. Знаеш ли, мисля, че дори проявяват огромна отговорност като се отказват от земния живот, защото биха наранили семейството си, тъй като самите те знаят, че са избрали много, много висока летва и не могат да се грижат пълноценно за семейството си. Тяхното семейство са учениците им и човечеството. Грешка -тези „глупости“ развиват еволюцията и в мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казах "глупости", понеже аз самата със сигурност бих страдала и плакала, ако загубя близък човек. Ще излезе, че едно говоря, а друго върша.

Да се оставиш на действието на Святия Дух е безопасно. Да си смирен и да се подчиниш на Божията воля е безопасно. Не е лесно обаче, понеже човешкото его и гордостта пречат. Ако някаква духовна техника е опасна, според мене тя е свързана със самонадеяност, все едно да кажеш: "Да, вървя към Бога, но както аз си избера"

Блажени нищите духом.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако е правилно насочвана, еволюцията може да се развива правилно и в семейството, и извън него – разликата е в скоростта. Най-лошият избор според мен е да си останеш несемеен и материалист. Нито имаш Учител, нито деца, в които да откриваш нравствения си критерий за Добро и Зло. Много е лесно да си станеш сам авторитет и да приемеш максимата: „Ако искам да говоря с интелигентен човек имам себе си“. Това е прекият път надолу. Чрез грешките на децата разбираш собствените си такива. Знам, че моят път също ще мине някой ден през етапа на семейството. Дали съм готов? Не, не мисля. Когато обаче се наложи, ще стана, защото това ще са деца от мене, но не са за мене. Те няма да ми бъдат подарък, или играчка от страна на съдбата. Те ще ми бъдат поверени души от Висшия Разум за да ги въведа в този свят и да ги изпратя готови за него. Нямам право и да ги правя подобни на мене си, защото ще променя тяхната собствена съдба, която трябва да изживеят. Много по-добре от мен го казва мъдрецът Джубран Халил Джубран в книгата си „Пророкът“ (стр.28). Ако намерите тази книга е много добре. Извинявам се, ако съм прекалил с писането. Увлякох се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък много пъти изпадах в положение да се уча от децата си, да ме обичат въпреки грешките ми, да се грижат за мене. Случвало се е да ме утешават, да ми приготвят храна, да ме изненадват с подаръци. Искам да кажа, че децата се дават не само ние да се грижим за тях и да ги учим, но и обратното. Приготви се някой ден да бъдеш учен от невръстно дете със силен дух и много любов в сърцето. Ще се чувстваш благословен и щастлив! Децата са мъдри Учители. Нямам нужда да ходя до Тибет. :P:D:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ако е правилно насочвана, еволюцията може да се развива правилно и в семейството, и извън него – разликата е в скоростта.
Обаче вие си говорите за хоризонтални развития и еволюцията колкото и правилно да я насочваш няма да доведе до другия аспект на кръста, а Духовен път ще рече вертикален...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаете ли, това общество тук ме кара да мисля по много различни начини, да мисля по коловози различни от обичайните за мен. Целият форум ме кара да си спомням някои неща и да преосмислям други. Докъде ще доведе това не знам, но тази тема ме накара да си спомня за една жена от далечното ми минало. Бях на 19 или 20 години. С нея беше първият ми сексуален, но най-вече емоционален опит. Тя беше на 32, рускиня живееща в Казанлък. Когато можеше идваше тя в София, понякога ходех аз. Аз не съм сигурен, че тогава изпитвах такива дълбоки чувства, но за нея със сигурност мога да кажа, че ме обичаше диво, лудо и безразсъдно. Тя не мжеше да има деца и беше убедена, че връзката ни ще приключи именно поради това. Когато се разхождахме, тя ме молеше да страниме от детски площадки и други такива места, защото много се натъжаваше. Тогава не можех да я разбера. Един ден тя ме напусна, защото сметна, че не може да понесе някой ден аз да й кажа сбогом. В миналото голямата й любов си е отишла, защото той я е зарязал, заради факта, че не може да има деца. Тя смятяше, че е непълноценна и едва ли не, че е недостойна за който и да е мъж, но не е така. Аз недоумявах какво я кара да си мисли тези неща. В смисъл, че има осиновяване и т.н. Не разбирах колко е важно за една жена да даде Живот от утробата си. Какво цялостно обновяване следва, какво щастие изпитва. Чувствам се виновен, че не можах да я задържа тогава, да й помогна да преодолее това чувство за бедствие, но миналото е минало и не мога да го променя. Тя казваше, че сънува всяка нощ дете в количка. Не мога в никакъв случай да се доближа дори до това, което е чувствала тя, но все по-често си мисля за отлитащото време. Още не съм на 30, но вече не съм и на 19-20, усещам, че времето минава, аз продължавам да ходя на работа й сивотата все повече ме поглъща. Не знам, сигурно звучи глупаво, но все повече и повече мисля за семейство. Проблеми винаги ще има, нови служби, нови постове и проблем с пари или с нещо друго. Обаче животът си тече и не искам някой ден да се окажа сам в хола пред телевизора с котарак и пуканки в ръка. Мечтая си за човек, на който да мога да се облегна и да споделя нещата, които не признавам и пред себе си, мечтая да сменям пелени и да недоволствам, че е мой ред да изгладя. Омръзнаха ми и купоните, и веселите сбирки. Желая да се прибера вкъщи, да се сгуша до любимата жена и да й кажа колко много и безкрайно я обичам. Знам, че сигурно звучи налудничаво и ненормално, та аз в момента дори нямам приятелка, но все пак мечтата си е моя. Дано да стане и реалност. Въпреки, че желая и духовно развитие и кариера, и семейство, и ще се опитам да съвместя и трите. Ако пък не се получи знам какво ще избера - Любовта. Желая на всички Вас мили хора, които правите този форум толкова прекрасен да достигнете всичките си мечти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:blink::1eye::D Не съм виждала друг човек, който толкова бързо да идва на себе си, да се осъзнава! Изумена съм! Най-важна от всичко е Любовта! Имаш ли я, имаш най-добрия Учител. Поздрави и пожелание за успех! Утре може да мислиш друго, но нали видя на този коловоз кой влак се движи и за къде отива... :thumbsup2:

Аз пък познавам една рускиня, по-точно бесарабска българка, която си намери майстора в България. Беше сигурна, че е бездетна, но на 42-43 годишна възраст си роди едно хубаво момиченце. Бяхме заедно в родилното. Божа работа! ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може наистина да е била бездетна преди, но както казваш, може и да си е открила Майстора...

А иначе истинска самота за осъзнатите души няма, но отношенията към това са различни и определят приоритети. Знаете обаче всички кой е приоритета прим - Божията воля...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.

Нито имаш Учител, нито деца, в които да откриваш нравствения си критерий за Добро и Зло.

Предполагам, че не си семеен! Иначе щеше да знаеш, поне от опит ,че започнеш ли да търсиш това в тях(децата), неминуемо започват проблемите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако тепърва започваш да търсиш - проблемите присъщно си съществуват. Но някак естествено непринуденост, позитивност и куп светли качества имат собствено излъчване, което въпреки съчетанието си с недостатъци се усещат и приемат...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът изглежда сложно нещо. Още по- сложно е да не го живееш. Прилича на пъстра мозайка от проблеми, задачи. Щом тръгнеш да ги решаваш- стават още повече. Животът е също и плетеница от взаимоотношения, които щом тръгнеш да разплиташ- се оплитат още повече. Това е тъжната картина, ако се питаш- кое- първо, кое - второ, или едновременно... Все пак се оказва, че има по- безболезнен подход. Ако поставим на първо място Пътя- за който говори Лао Дзъ, или за който говори Буда, или за който Христос казва : "Аз съм Пътят, Истината и Животът"- тогава и семейството, и кариерата и любовта си отиват на място- кой с тях, кой без тях, или без едното, или другото, но поне всичко си е на място. Има само един проблем- много пътища приличат на Пътя, но са си пътища...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе, сякаш някой ти е повлиял непосредствено преди постинга ти...

Нали ни казаха: "Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте! Христос казва още : " Аз съм ВРАТАТА " , та ТоЙ е и Пътят, и Истината и Животът, и Вратата" има една чудесна беседа от Учителя Беинса Дуно "Вратата на Любовта" от томчето "Езикът на Любовта".

Който търси първом Царството и Правдата Божий - да намери.Амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благост :dancing yes:

Ти беше писала: Да не ставаме врата преждевременно, че всички да минат през нас. Тук. Добре :)

Много ми харесва как пишат някой хора тук. Всичко добро :)

Всичко идва, дори и то - осъзнаването. Ама чудно е - каква роля играе човекът ? ИЗборът с какво ще се свърже ? Просто хехехехееее :o:harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе, сякаш някой ти е повлиял непосредствено преди постинга ти...

Нали ни казаха: "Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави."

Точно така! Това беше влиянието! Но не е непосредствено преди да напиша постинга... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

желая и духовно развитие и кариера, и семейство, и ще се опитам да съвместя и трите. Ако пък не се получи знам какво ще избера - Любовта. Желая на всички Вас мили хора, които правите този форум толкова прекрасен да достигнете всичките си мечти.

<{POST_SNAPBACK}>

"За пример двама души завързват приятелство. От чисто психологическо гледище трябва да се разгледа имат ли съответствуващи способности. Други, които характеризират, ако ги нямат, да не завързват приятелство, понеже ще се развали. Двама души искат да встъпят в семеен живот. Трябва да видят имат ли тия чувства, които характеризират. Трябва да се види разумността, написана ли е на главата, на лицето или на ръката. Ако е написана, добре дошли сте. И на възлюбления ако [е]написана разумността на главата, на лицето и на ръката, и двамата като се съединят, Бог ще ги благослови. Ако разумността е написана само на главата на възлюбления и на жената е написано само на главата и на лицето, тогава ще имаме 3:3. И аз да ви предскажа, че ще имате един нещастен живот, и този закон птиците го спазват напълно. Птиците, в семейните [отношения] по-добре са разбрали този въпрос. Мъжът и жената еднакво мътят, и двамата носят храна. Някога се случи нещастие с бащата, тогава майката отглежда. Но изобщо, при отглеждането на птиците не се случват големи нещастия.

Та казвам:  Свързани в едно или две."

"да може да се съобщавате с невидимия свят, че всеки ден всеки от вас по апарата да имате съобщение. Ако не можете вие сам, съюзете се двама, трима, религиозните общества се съединяват, вярват в Бога. Едно религиозно общество може да се съобщава. Българският народ, и всеки народ, трябва да има радио. Българският народ, английският народ, величието на един народ седи в радиото, с което може да се съобщава. Еврейската история е пълна с такива примери. Когато те се обръщаха към Бога, Бог им пращаше помощ. Христос казва: “Когато се намерите в трудни времена, не мислете какво ще каже Отец ваш, дайте съобщението.”

Имаме този пример с апостол Петър, когато беше затворен. Всичките братя се молиха дълго време и след туй от невидимия свят дойде един ангел, който го извади из затвора. Сега вие се спирате и казвате: “Това са изключителни условия.” Изключителни са само за ония, които имат радио. Едно общество, един човек, който има туй съобщение с невидимия свят, изключения за него няма. “Все, що попросите в Мое име, като вярвате, ще ви бъде.”

Та казвам: Същевременно подразбирам една вътрешна връзка и тогава цялата Земя [на] нас ще ни бъде на разположение. Хората около нас, и за тях ще имаме предвид други разсъждения. Всичките хора не могат да вярват тъй, както ние вярваме. Не е нашето вярване, което ще ни съедини.

Две неща има, които обединяват хората: тяхната доброта и тяхната справедливост. Или, нашето сърце и нашият ум са, които ни сближават. Навсякъде ние се сближаваме по този начин. Важна роля на всичките жени е да съединят човечеството по сърце. Всичките жени трябва да работят, да обединят човечеството по сърце. Това е жената. Задачата на мъжете е да обединят човечеството по ум. Тогава жените ще подхранват доброто, а пък мъжете ­ справедливостта. Тогава ще имаме цялото човечество обединено и като дойдат децата, новото поколение, тези майки и бащи, които са направили връзка с Божествената мъдрост и с Божествената любов, които са направили връзка с въплотената доброта в света и справедливост, те ще имат ново поколение, нови деца, които ще носят знанието на свободата. Тогава ще имаме един свят близо до Царството Божие на Земята.

Та казвам: Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички. И вашето бъдеще е предрешено. Всички ония, които не обичат Бога, бъдеще нямат и всичко е свършено за тях; за всички ония, които обичат Бога, бъдещето е за тях. Тъй седи Великият закон в света. Най-първо трябва да обичаме Бога, за да се реализира нашият идеал на Земята. Като се реализират нашите идеи, ще се реализират и Божиите идеи. В Божия план е да се реализират Божиите идеи в нас. Всеки човек, каквото направи за Бога, то ще бъде едно благо заради Него.

Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни.

"

34-та неделна беседа,

държана от Учителя

на 12.IX.1937 г., 10 ч. сутринта,

София ­ Изгрев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×